Община камено област бургас общински план за развитие на община камено

Стратегията отразява както европейската политика за регионално развитие, ориентирана към икономическо, социално и териториално сближаване, така и националните приоритети за устойчиво и балансирано развитие на регионите и общините в страната.

Стратегията за развитие на община Камено има интегративен характер по отношение на секторните политики за местно развитие, тъй като определя необходимите промени, интервенции и взаимодействие между различните местни икономически и социални сектори и политиката за опазване на околната среда с оглед преодоляване на съществуващите вътрешни и регионални диспропорции и създаване на условия за постигане на растеж и по-устойчиво, балансирано и хармонично развитие на територията на общината.

Стратегията за развитие очертава визията, основните цели и приоритети за развитие на общината за плановия период и осъществява необходимата връзка във вертикален план със стратегиите за развитие на областта и региона, както и съответствие и допълване в хоризонтален план със секторните политики и мерки за развитие на местно ниво. Дефинираните основни цели и приоритети са фокус на местната политика за развитие и средоточие на усилията на общинските власти, икономическите и социалните партньори и гражданското общество за постигане на икономически растеж и по-добро качество на живот на хората в общината. Те са и базата за разработване и прилагане на Програмата за реализация на Общинския план, която е основен оперативен инструмент за насочване и управление на ресурсите в подкрепа на политиката за устойчиво интегрирано местно развитие.

Визията за развитие на община Камено отразява общия стремеж на местната самоуправляваща се общност към възходящо социално-икономическо развитие и просперитет за един по-дълъг период от време, като към края на 2013 година се очаква постигане на определената визия в значителна степен и формулиране на следваща визия на основата на резултатите и очертаващите се нови перспективи.

Визията е резултат на задълбочен анализ за състоянието на общината, на силните и слабите страни, на заплахите и възможностите за устойчиво интегрирано местно развитие. Вътрешните и външните фактори за развитие са свързани с реалностите в общината, областта и региона, както и с макроикономическите намеренията и възможности за развитие на страната. Голямото предизвикателство пред общността и пред общинските власти през плановия период е решаването на натрупаните проблеми и реализацията на потенциала за развитие на община Камено.

Постигането на целите и приоритетите предполага огромното усилия на цялото общество, мобилизиране на всички вътрешни и външни ресурси. Необходимо е да се обединят усилията и да се започне целенасочена работа по всеки от приоритетите «още днес« , за да се очаква постигане на крайната цел.

Развитието, което запазва и обогатява икономическия и социалния капитал и природните ресурси, се дефинира като устойчиво развитие.

Устойчивото развитие обхваща преди всичко екологичните аспекти на икономическата дейност на общината. Решаването на проблемите и предизвикателствата пред устойчивото развитие обаче следва да обхваща всички параметри, свързани не само с ефекта върху околната среда, но и със социалните и икономическите последици и взаимодействието между тях.

Устойчивото развитие се определя като хоризонтален приоритет за реализацията на планираните мерки и конкретните проекти или схеми за подпомагане в рамките на Общинския план за развитие.

Устойчивостта на отделните инвестиционни намерения и операции или на индивидуалните проекти ще бъде отчитана, като се имат предвид следните критерии:

• 
  възможност за самоиздържане след определен период;
  
• 
  запазване и/или създаване на устойчиви работни места;
  
• 
  принос за опазване и подобряване на околната среда, устойчивото развитие на съответната обществена група или икономическа дейност
  

Политиката за интегрирано местно развитие ще подкрепи икономическата политика на страната и в региона с извеждане на приоритетни области за намеса на общинско ниво чрез прилагане на интервенции, които ще съдействат за стимулиране на икономическа активност в общината и като следствие ще подобрят бизнес средата, пазарните позиции и конкурентоспособността на местната икономика. Икономическата диверсификация и модернизация за подобряване жизнеността на регионалната икономика са от особена важност за постигане на напредък по отношение на устойчивото и балансираното развитие на общината.

Основен акцент в приоритетите и специфичните цели на Общинския план за развитие е подобряването на инфраструктурата, свързана с бизнеса и достъпа до услуги, като това кореспондира с целите и приоритетите за развитие на базисната инфраструктура и мрежи в страната и региона – транспортна, енергийна, телекомуникационна, ВиК. Координацията на мерките и действията в тази насока ще стимулира икономическото развитие и растеж и ще допринесе за повишаване привлекателността на общината за инвестиции, както и за достигане на екологичните стандарти.

Опазването и възстановяването на околната среда, както и екологосъобразното използване на природните ресурси са свързани пряко с използването на местния потенциал за развитие. Целите и приоритетите на политиката в сферата на околната среда внимателно са отчетени и съгласувани при определянето на приоритетите и специфичните цели, залегнали в плана за развитие, особено във връзка с балансираното, устойчивото и хармоничното развитие на територията на общината.

Целите и мерките, касаещи програмата за опазване на околната среда е в пълно съответствие със стратегията за интегрирано развитие, определена с настоящия план за развитие на общината. Сред основните цели са:

• 
  Използване на природните дадености на територията на общината за развитие на икономическия потенциал;
  
• 
  Идентифициране и анализ на проблемите в областта на околната среда на територията на общината, установяване на причините и предложения за решения и действия за тяхното преодоляване;
  
• 
  Обединяване на усилията на общинските органи, държавните институции, населението, НПО и предприятията на територията на общината за решаване на проблемите;
  
• 
  Оптимално използване на ограничените финансови и човешки ресурси, като ги съсредоточи за решаване на най-приоритетните проблеми.
  

Споделя се разбирането, че увеличаването на заетостта, подобряването на качеството на живота и доходите на населението в общината е възможно само чрез по-нататъшно засилване конкурентоспособността на местната икономика и развитието на човешките ресурси.

Общата насоченост на целите и приоритетите на плана е съобразена със секторната и регионалната политика по отношение на стремежа за балансирано и устойчиво развитие.

Целите и приоритети на плана са формулирани по начин, който дава добри възможности за оптимално икономическо въздействие на местно ниво и координация на трите предприсъединителни инструмента за България - ФАР, ИСПА и САПАРД, насочени към съфинансиране на секторни мерки и мерки за регионално развитие, определени с общата стратегическа рамка на НПИР за периода до 2006 г. и за периода до приключване на тяхното действие. Ще се търсят възможности за финансиране на отделни проекти на общината в областта на интегрираното регионално развитие, техническото съдействие и укрепването на административния капацитет, които да подпомогнат подготовката за участие в Структурните фондове на ЕС, както и самата реализация на плана след 1 януари 2007 г.

Важен елемент на координацията е осъществяването на финансов контрол за правилното и законосъобразно усвояване на средствата за финансиране на плана, който следва да се осъществява съобразно правилата и процедурите, предвидени в националното законодателство и в съответствие с изискванията за прилагане на структурните инструменти на ЕС.

Общинският план за развитие се базира на редица стратегически и планови документи, които се разработват на различни териториални нива и имат конкретни функции по отношение формирането и прилагането на местната политика за развитие. В таза връзка е налице съгласуваност с действащата към момента Областна стратегия за развитие на област Бургас, Регионалния план за развитие на Югоизточен район за планиране, Националната стратегия за регионално развитие, а оттук и с Националната оперативна програма за регионално развитие, която ще бъде основен източник за съфинансиране на приоритетите, залегнали в Общинския план за развитие.

“....Стратегията трябва да бъде ориентирана към действие. Без фокус върху осъществяването (изпълнението) стратегията ще си остане само на хартия. Всеки план трябва да бъде смислен и да води към действие.

Планът е средство или инструмент, а не самоцел. Едва ли са ни необходими красиви, добре оформени “папки”, разработвани в течение на години от множество организации и очертаващи непостижими, макар и добре звучащи цели.

Един план е толкова добър, колкото добра е неговата реализация”. По своите функции планът е аналогичен на пътна табела.


“Никой не поставя високи изисквания към една пътна табела. Тя не трябва да е красива, не е необходимо да бъде художествено оформена. Тя само трябва да изпълнява своята функция. А затова трябва да има само няколко качества – да бъде вярна, да може да се разчита и да седи встрани от пътя, а не по средата му” (Heymaier, 1992)....”

• 
  Икономически растеж;
  
• 
  Качество на живот;
  
• 
  Опазване на природното и културно наследство;
  

Постигането на териториален баланс е стратегическа задача по две причини – доказана необходимост от по-равномерно развитие на общинската територия и възможност да се привлекат средства от структурните фондове на ЕС за тази цел.

Компонентът “Капацитет“ е изключителна възможност за приложимостта на плана .Той се третира в широк аспект и обхваща: Инструменти за управление/ въздействие чрез ресурси на местната власт (недвижимости, финанси), специализирана общинска администрация по стратегическо планиране, разработване и управление на проекти, развитие на партнъорства с бизнеса и нестопанския сектор, информация и мониторинг.

Постигането на визията ще стане в партнъорство и с целенасочени действия и усилия, на основата на доброто съчетание на местни ресурси и привличане на “свежи“ инвестиции и средства по национални и международни програми. Това от своя страна включва:

• 
  свързване на силните страни с възможностите от външната среда;
  
• 
  с помощта на силните страни да се преодолее негатива на слабите;
  
• 
  с помощта на добри стратегии и проекти да свържем благоприятните възможности със слабите страни и ги трансформираме;
  

• 
  Броят на МСП в общината да се увеличат с 30 %;
  
• 
  Да нарасне броя на жителите на общината с 10 %;
  
• 
  Да се намали безработицата и безработните да са под 10 % от активното трудоспособно население ;
  
• 
  Общината да бъде сред проспериращите общини в ЮИРП ;
  

Главната цел може да се постигне чрез реализирането на следните стратегически цели :

Организацията и методът за изпълнение на Общинския план за развитие обхващат системите за управление и контрол, наблюдение и оценка, осигуряване на информация и публичност и прилагането на принципа за партньорство на всички етапи на изпълнение.

В процеса на реализация на плана ще се спазват и принципите на отговорно и добро управление, ефективен финансов контрол, разделение на правомощията при осъществяване на управленските функции, предотвратяване и корекция на нередностите при изпълнението на конкретните дейности.
Институционална организация за изпълнение на ОПР

Орган за управление на Общинския план за развитие е кметът на общината.

Органът за управление е отговорен за:

• 
  организацията и координацията на системата за събиране на статистическа и финансова информация за изпълнението на плана;
  
• 
  изготвянето на годишни доклади и заключителен доклад за изпълнението на плана.
  
• 
  организирането на междинна и заключителна оценка на постигнатия напредък при изпълнеието на целите и приоритетите
  
• 
  ефективното финансово управление и контрол
  
• 
  координацията и съответствието със секторни политики на местно, областно/регионално и национално ниво
  
• 
  спазването на съответното законодателство, нормативната уредба и методическите указания на компетентните органи
  
• 
  информацията и публичността на плана
  

Съгласно разпоредбите на чл. 37 от ЗРР, за дейностите по разработване на общинския план за развитие, както за изпълнението на програмата за неговата реализация, кметът на общината възлага извършването на оценки по смисъла на чл. 33, 34 и 35 от ЗРР, а именно:

Чл.33 (2) Предварителната оценка включваща:

1. оценка на въздействието им върху социалната и икономическата ситуация;

2. оценка на въздействието им върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда.

(3) Оценката на мерките, предложени към програмното допълнение, включва количествена оценка на прилагането им по отношение на съответните приоритети и критериите за подбор на проектите в рамките на Националната оперативна програма за регионално развитие.

Чл. 34. (2) Междинната оценка включваща:

1. оценка на първоначалните резултати от изпълнението;

2. оценка на степента на постигане на съответните цели;

3. оценка на използването на финансовите ресурси и процедурите за управление и наблюдение.

Чл. 35. (2) Последващата оценка включваща:

1. оценка на ефективността и ефикасността на използваните ресурси;

2. оценка на общото въздействие;

3. анализ на положителните и отрицателните фактори при изпълнението на програмата;

4. оценка на степента на постигане на целите и на устойчивостта на резултатите;

5. изводи и препоръки относно прилагането на политиката за регионално развитие.

Местните институции и тяхната ангажираност в общинското и областно развитие е неотменна необходимост, защото органите за управление са ефективни, когато мислят и действат единно и стратегически, грижат се за бъдещето и за това как да го изградят съвместно.

Цялостната организация и координация на дейностите се осъществява и ще се осъществява съобразно принципа на партньорство. В процеса на изготвяне на стратегическия документ бе събрана информация и становища от представители на много институции Функциите по изпълнението на регионалната политика в България на органите на изпълнителната власт на териториално ниво са описани в Закона за регионалното развитие.

Ролята на националната статистика е много важна при обосноваване решенията на политиката за регионално развитие.Териториално статистическо бюро – Пазарджик осигури информация, необходима за аналитичната част на стратегията. В процеса на изпълнение на Плана ТСБ може да осигурява информация, необходима за наблюдението и оценката на изпълнението на ОСР.

Участието на социално-икономическите партньори, неправителствения и частния сектор в политиката на регионалното развитие в рамките на ОСР следва да бъде широко застъпено.

Цялостната организация и координация на дейностите ще се осъществява съобразно принципа на партньорство.

Участието на местните власти, в лицето на кмета на общината и общинския съвет, се характеризира с разработването и изпълнението на общинския ПР.

Всички заинтересовани страни подпомагат дейностите по реализацията на ОПР чрез разработването на проекти за регионално развитие, чрез активно участие в процеса на вземане на решения .

Цялостният процес по стратегическо планиране и програмиране на общинско ниво се осъществява в съответствие с приоритетите на регионалната политика в България и изискванията на ЕС.

Партньорство за развитие

На регионално и областно ниво са изградени и действат консултативни органи на принципа на партньорството, които активно участват в планирането, програмирането, наблюдението и оценката в областта на прилагане на политиката за регионално и местно развитие. Основните органи, които включват представители на държавните органи – ключови министерства, областни управители, местни власти, икономически и социални партньори и граждански организации, са:

Основните партньори в осъществяване на стратегията за устойчиво интегрирано развитие на община Белово и при реализацията Общинския план за развитие са:

Общинската администрация е основна страна в подготовката и реализацията на стратегията за развитие, залегнала в Общинския план, като институционализирана воля на населението на общината за местно самоуправление, изразена в техния вот за избор на кмет и Общински съвет.

• 
  влияние върху икономическата среда (най-вече чрез местни данъци и такси)
  
• 
  насърчаване на частния бизнес чрез инвестиции в публичната инфраструктура
  
• 
  пряко участие в отделни проекти, в които е ангажирана общинска собственост и които могат да бъдат основа за публично-частни партньорства
  
• 
  подпомагане на определени инициативи чрез помощ при тяхното финансиране (най-вече чрез предоставяне на гаранции, насърчаване на кредитни кооперации)
  
• 
  предоставяне на качествени публични услуги, които да бъдат убедителен аргумент в полза на ясни и прозрачни отношения между бизнеса, гражданството и общинската администрация (по принципа “видим ефект от данъците на населението”).
  

• 
  запазване на възможността за участие в икономическия живот през публично-частни партньорства. Това може да бъде една от гаранциите за прозрачно и оптимално използване на общинските ресурси (като например концесии за минерална вода);
  
• 
  икономическата активност на общината, макар и в ограничени размери, ще поддържа мероприятия, които имат смесен (икономически и социален) характер и тяхната ефективност не се измерва единствено с икономически критерии (като рентабилност). При такива мероприятия обаче винаги трябва да бъде ясно представена социалната компонента на общата цел, за която се заплаща определена икономическа цена;
  
• 
  приватизацията на предприятия за отделни публични услуги (като поддържане на чистотата и сметоизвозване) следва да се осъществява само при наличие на гаранции за по-добро качество на приемливи цени на предоставяните услуги;
  
• 
  максимално прозрачно управление на общинските активи в каквато и форма да са те (общински предприятия, дялови участия с смесени фирми и т.н.)
  

• 
  волята за промени и необходимостта от развитие на демократичните процеси в управлението на общината;
  
• 
  изискванията на процеса на интеграция на страната и регионите в Европейския съюз;
  
• 
  необходимостта от въвличането на гражданите в местното самоуправление и реализирането на стратегията за развитие на общината;
  
• 
  процесите на глобализация и засилен конкурентен натиск върху икономиката след пълноправното членство на България в ЕС и необходимостта от устойчиво местно икономическо развитие.
  

При определяне ролята на частния бизнес за развитието на общината и за реализиране на стратегията за устойчиво интегрирано развитие правилното разпределение на ролите между общинската администрация и бизнеса е от особено значение.

Бизнесът е основният икономически партньор при изпълнението на стратегията. Партньорството обаче действа в определени институционални, фискални и инфраструктурни условия, които могат да са предмет на общински решения.

За успешното реализиране на Общинския план за развитие е особено важно да има постоянен диалог между общината и бизнеса за потенциалните ползи и загуби от едно или друго решение и за това как то би се отразило в по-широк план върху икономическите и социалните аспекти на развитието в общината. Създаването на благоприятен бизнес климат е основна предпоставка и за привличането на преки чуждестранни инвестиции.

Професионалните сдружения и организации на работниците и служителите и неправителствените организации, действащи в общината, ще имат съществена роля при реализацията на Общинския план за развитие, като в някои отношения е възможно ролята им да бъде водеща. Предпоставките за това са следните:

Организациите имат възможност да реализират и стопанска дейност, ако тя е съобразена с основната им дейност. Това дава възможност за допълнителни приходи;

В много случаи тези организации са канал, през който в общината реално влизат чуждестранни инвестиции ;

Организациите обикновено са източник на качествени експертни знания и “друг поглед” върху едни или други проблеми, което ги прави често незаменими при изработване и взимане на решения на общинско ниво. Това се отнася до синдикалните организации и професионалните сдружения и до нестопанските организации предимно в областта на екологията и насърчаването на равните възможности, като добра експертиза вече притежават организации, занимаващи се с екологични оценки и анализи, икономически анализи и прогнози, работа с деца, с хора с увреждания, със стари хора.

Неправителствените организации (НПО) като юридически лица с нестопанска цел чрез осъществяването на конкретни проекти работят за защита на гражданските интереси и местното развитие. Те са естествен партньор на местните власти, бизнес и медии и имат съществена роля при изработването и реализацията на стратегията за интегрирано местно развитие. Предимство на НПО е постоянното взаимодействие с граждански групи и доброто познаване на местните проблеми. Всяка от тях има мисия и представлява определени граждански интереси. Неправителствените организации могат да привличат вниманието на общността към определени теми като предизвикват дебат, предоставят допълнителни знания и умения, мобилизират гражданско участие и обществена подкрепа, които са изключително важни за успешното осъществяване на Общинския план за развитие.

Потенциалното поле за работа за подобни организации тепърва ще се разширява.

Ежегодно към Закона за държавния бюджет за съответната година се приема финансирането на инвестиционни обекти. В повечето случаи обектите се финансират в продължение на две или повече години.

Изготвя се окончателния поименен списък, който е приложение към Закона за държавния бюджет. Финансират се основно обекти, включени в Национални програми, приети от Правителството

Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/ към МОСВ

Голяма част от проектите, финансирани от предприятието са инвестиционни проекти. Видовете проекти, които се финансират от ПУДООС са:

• 
  Проекти за изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води и канализационни мрежи
  
• 
  Проекти за ликвидиране на сондажи, в които се смесват води с различни качества и се замърсяват по-дълбокичисти подземни води, за консервиране и за привеждане на кранов режим на сондажи, разкриващи подземни води на самоизлив, които не се използват
  
• 
  Проекти в областта на управление на отпадъците
  
• 
  Проекти за изграждане на съоръжения за регулиране на оттока на реките и създаване на водни площи с местно значение
  
• 
  Проекти за изграждане на съоръжения за защита руслата и бреговете, на дерета от ерозия
  
• 
  Проекти, свързани с изграждането на малки водоснабдителни мрежи и съоръжения с местно значение за питейно-битово водоснабдяване на населението
  
• 
  Проекти, свързани с органично земеделие, екологосъобразно животновъдство и екотуризъм
  
• 
  Малки водно-електрически централи
  

Предприсъединителните фондове ще действат в периода на подготовката на страната ни за пълноправно членство .

Този фонд носи наименованието "Инструмент за структурна политика за предприсъединяване" англ. Instrument for Structural Policies for Pre-accession" /ISPA/ . ИСПА /на български вече се е наложило съкращението ИСПА / ще предоставя подкрепа за подготовка за членство в ЕС на държави-кандидат-членки, където влиза и България, за икономическото и социалното сближаване в сферата на околната среда и транспорта.

Финансирането по линия на ИСПА ще подкрепя проекти за осъществяване на мерки в сферата на опазване на околната среда, които да помогнат на страните-бенефициенти в изпълнението на изискванията на ЕС в тази област, както и проекти в транспортната инфраструктура, предимно на тези, които осигуряват взаимовръзка на националните с европейските транспортни мрежи. Размерът на финансирането на всеки проект не трябва да бъде по-малко от 5 млн. евро, което означава че ще се подкрепят сравнително крупни проекти в посочените сфери. Със средства по ИСПА могат да бъдат финансирани до 75% от стойността на одобрените проекти в изключителни случаи - до 85%. Останалата сума трябва да бъде осигурена от страната-бенефициент , т.е задължителен е принципа на допълняемостта от национални източници. Програмата е отворена за България за периода 2000-2006г. Проектите се предлагат от Правителството на България чрез Съвета по регионално развитие към Министерски съвет.

САПАРД

С регламент на Съвета 1268/1999 от 21 юни 1999 г./ публикуван в Официален вестник на ЕО 161/43 от 26 юни 1999 г. се създава още един специален Фонд за подпомагане на предприсъединителните мерки в селското стопанство и земеделското развитие в държавите-кандидатки през периода на подготовката за членство /англ. Community support for pre-accession measures for agriculture and rural development in the applicant countries of central and eastern Europe / . Този фонд за предприсъединително съдействие в селското стопанство е познат под наименованието САПАРД. По него са бенефициенти същите страни както по ИСПА. Той трябва да подкрепя създаването на устойчиво селско стопанство и устойчиво земеделско развитие. Важна е ролята на фонда за прилагането законодателството, свързано с общата селскостопанска политика. Фондът ще подкрепя разнородни мерки, свързани с инвестиции, подобряване на преработката и маркетинга на селскостопанските продукти, усъвършенстване на структурите за контрол на качеството, ветеринарния и фитосанитарния контрол, усъвършенстване на професионалното обучение в тази сфера, развитие и диверсификация на икономическите дейности с цел осигуряване на допълнителни доходи , обновяване и развитие на селата и др.

Програмата се ръководи от Министерство на земеделието и горите, а Изпълнителна Агенция по Програмата е фонд “Земеделие” към същото министерство.

Програма ФАР
Национална Програма ФАР.

2. Програма ФАР ТГС: България – Гърция

Проектите по Трансгранична Програма ФАР се координират от Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

Цели, приоритетни области - Повишаване на жизнения стандарт и развитие на социалния капитал

Финансираща или координираща организация - Министерство на регионалното развитие и благоустройството

Цели, приоритетни области - Програми ИСПА, ФАР "Икономическо и социално сближаване" и ФАР "Трансгранично сътрудничество".

Проекти и програми, обявени от Министерството на икономиката

Финансираща или координираща организация - Министерство на икономиката

Цели, приоритетни области - Провеждане на държавната политика в областта на промишлеността, търговията, туризма, приватизацията

Проекти и програми, обявени от Министерството на образованието и науката

Финансираща или координираща организация - Министерство на образованието и науката

Цели, приоритетни области - Програми, свързани с образованието; конкурси за ученици, студенти, преподаватели, експерти, изследователи

Проекти и програми, обявени от Министерството на околната среда и водите

Финансираща или координираща организация - Министерство на околната среда и водите

Цели, приоритетни области - Съхраняване на природните богатства и осигуряване на здравословна околна среда

Агенция за чуждестранни инвестиции

Финансираща или координираща организация - Агенция за чуждестранни инвестиции

Цели, приоритетни области - възможности за търсене на партньори по конкретни инвестиционни проекти във всичко стопански области

Красива България

Финансираща или координираща организация - Министерство на труда и социалната политика

Цели, приоритетни области - временна трудова заетост, квалификационно обучение в областта на строителството и туризма
Междуправителствени двустранни програми за сътрудничество
Програми за подпомагане, обявени в сайта на Британското посолство

Финансираща или координираща организация - Министерство за международно развитие - Великобритания

Цели, приоритетни области - трудова заетост; околната среда; силно гражданско общество; социално сближаване; развитие на финансови пазари; търговия и привличане на чуждестранни инвестиции; обучение,

Програма за малки грантове на Комисия "Демокрация" към посолството на САЩ в България

Финансова целева помощ (до 24 000 щ.д.) за нестопански организации за проекти, насочени към развитие на демократичните институции в България: изграждане на демократични институции, първенство на закона, достъп до информация, гражданско обучение и гражданско общество, човешки права, етническа и политическа хармония.

По тази програма се финансират инвестиционни екологични проекти, в т.ч. на общини /ГПСОВ, депа за отпадъци, топлофикации/ под формата на безвъзмездни помощи. Изисква се национално съфинансиране, като за всеки проект условията се уточняват поотделно.

Предимство на тази програма е възможността да се финансират предварителните проучвания и подготовката на цялата техническа документация , необходима за стартирането на инвестиционните проекти.
Програма на Правителството на Япония

По тази програма се отпуска безвъзмездна помощ за проекти на местно равнище. Целеви области:

- социално-икономическа инфраструктура;
- социални и здравни услуги, като дейности с цел повишаване на жизнения стандарт и развитие на човешките ресурси на Република България;
- подкрепа за образованието и професионалното обучение.
Българо-холандска програма

Министерство на икономиката на България е координатор на Програма “PSO+”, от която могат да се възползват фирми и общини за финансиране на инвестиционни проекти. Холандски фирми, доставчици на оборудване, необходимо за реализация на проекта, могат да кандидатстват пред Холандското Министерство на икономиката за безвъзмездно финансиране, в партньорство с български фирми.

• 
  Европейски фонд за регионално развитие
  
• 
  Европейски социален фонд
  
• 
  Финансов инструмент за насочване на рибното стопанство
  
• 
  Европейски фонд за насочване и гарантиране на селското стопанство
  
• 
  Фонд “Сближаване”
  
• 
  Европейска инвестиционна банка
  

Предстоящото присъединяване на България към Европейския съюз през 2007 г. е свързано както със създаването на много нови възможности за страната като цяло, така и с изпълнението на много конкретни ангажименти. Основните компоненти на предприсъединителния процес са хармонизацията на Общностното право с националното, изграждане на институционален капацитет, прилагане на достиженията на правото на Общността и създаване на работещи механизми за упражняване на контрол. Сред тях можем да откроим практическото прилагане на Европейските законодателство и изискванията и реализацията на инвестиционни проекти като най-скъпоструващите, които касаят директно местните власти. Приложението на голяма част от общоевропейски политики неминуемо ще окаже своето влияние и върху местните власти по отношение на хармонизацията на местното законодателство с европейските изисквания в сфери като икономическа политика, регионално развитие, обществени поръчки, публични финанси, селско стопанство, постигане на стандартите за околната среда, както и въвеждане на четирите фундаментални свободи на вътрешния пазар на ЕС, което на свой ред пряко засяга ежедневния живот на гражданите.

В резултат на многостранните споразумения – Договора от Рим, Договора от Маастрихт, Договора от Ница, Единния Европейски акт и Амстердамския договор, ЕС създава своето Общностно право. Непрестанно нарастващият обем на Европейското право е допълнителен източник на законодателство за страните членки и техните местни и регионални власти, тъй като то е задължително за тях. Взимайки под внимание съществуващите европейски политики и законодателство, бихме могли да разграничим няколко основни области, които ще окажат пряко влияние върху местното и регионално ниво в България след присъединяването ни към ЕС.

Икономическо развитие

Правото на ЕС забранява държавните субсидии, които засягат или затрудняват свободната конкуренция между търговски субекти. Всяка държавна субсидия трябва да бъде декларирана пред Европейската комисия, която преценява дали и до какъв размер тя е допустима. За местните власти изискването за равенство на частния и публичния сектор в икономическите отношения създава сериозни задължения. Това се отнася особено за сферата на обществения транспорт, електроснабдяването, топлофикацията. Значително се усложнява реализирането на широкомащабни публични инвестиции, а също и взаимосвързаната дейност на различни общински предприятия. Така например се налага премахване на местните монополи в снабдяването с енергия и енергийни източници.

До голяма степен местните политики ще бъдат поставени в рамките на общоевропейските ценности и политики и по отношение на икономическото развитие. Воден от една от своите основни цели – трайно развитие на Европа, основаващо се на балансиран икономически растеж, ЕС обръща поглед към местните власти като най-логичното управленско ниво, където биха могли да се прилагат мерки за повишаване на заетостта. Наред с положителните страни, това носи след себе си многобройни предизвикателства за общините, които трябва да съобразят огромен обем от Директиви и да вземат под внимание правните, икономически и организационни въпроси.Не на последно място местните власти и техните социални партньори ще бъдат повлияни от Европейските регламенти и директиви в области, свързани с равните възможности и достъп до пазара на труда, здравеопазване и сигурност, работно време и др.

Обществени поръчки

Като равноправни членове не ЕС местните власти ще трябва да съблюдават и прилагат на практика всички европейски изисквания и законодателство, свързани с обществените поръчки. Това означава, че всички тръжни процедури в областта на предоставяне на публични услуги на стойност по-висока от 200 000 евро и в областта на благоустройството на стойност по-висока от 5 милона евро ще следва да се обявяват не само на местно и национално ниво, но и задължително да се публикуват в Официалния вестник на ЕС, което на практика води до възможността за участие в процедурата не само на местни компании и институции, но и на всички потенциални кандидати на територията на Съюза.Има опасение, че по този начин се ограничава конкурентноспособността на местните икономики, които не биха могли да се справят с натиска и възможностите на всички компании на територията на Съюза, и с идеята, че в крайна сметка чрез този механизъм се нарушава прилагането на концепцията за стимулиране на местното развитие. Следователно местните власти в страната трябва да работят за стимулиране и подобряване на качеството и конкурентността на икономическите партньори на своята територия, чрез което да се превърнат в неразделна част от Единния европейски пазар.

Отделни Европейски директиви поставят изискванията и принципите на провеждане на обществени поръчки в областта на водоснабдяването, електроснабдяването, транспорта и телекомуникациите. Праговете за обявяване на процедурите в тези конкретни сфери в Официалния вестник на ЕС, са 400 000 евро за обществена поръчка за предоставяне на публични услуги в областта на електроснабдяване, транспорт и питейна вода, докато прагът за провеждане на обществена поръчка в областта на благоустройството е отново 5 милиона евро.

Административен и програмен капацитет на местно и регионално ниво

Основното предизвикателство пред местните и областните администрации към настоящия момент и с оглед на бъдещото присъединяване на България към ЕС – вероятно през 2007 г., е тяхната навременна експертна подготовка за ефективно прилагане на законодателните актове, придобиване на по-високо ниво на компетентност и конкурентност с цел пълноценно усвояване на финансовите ресурси, които ще бъдат предоставени на страната, за да повишат икономическото развитие като цяло и улеснят процеса на преход. Наличието на административен капацитет за планиране, разработване и реализация на проекти и прилагането на принципа на партньорството на всеки отделен етап от процеса са основни предпоставки за ефективното използване на средствата от предприсъединителните финансови инструменти. Изискването за административен капацитет и реформа става все по-важно за Европейската комисия с постепенното опознаване на състоянието на администрациите на страните в преход, в това число и на България. Проблемите на административната реформа в страните кандидатки в комбинация с големия обем законодателство на ЕС, което те трябва да хармонизират и прилагат, превръщат административния капацитет в ключово условие за присъединяването. Професионализация на администрациите на всички управленски нива в България би била възможна с обучение на служителите, но това не изчерпва всичко. Въпросът касае също и въвеждането на правила, регламентиращи задълженията, отговорностите и съответните права на служителите – съгласно и Закона за държавния служител. Но и с това отново не се изчерпват необходимите усилия: нужно е и подобрение на управлението на персонала и управленските стандарти, което, от своя страна, води след себе си редица други задачи. Ключовите административни ценности, които трябва да се насърчават, са надеждност, прозрачност, предсказуемост, отговорност, адаптивност и ефективност. Тези ценности не са просто идеи, които правителството “продава” на служителите от публичния сектор. Те трябва да бъдат вградени в институции и административни процеси на всички нива и да се отстояват от независими контролни органи.

В периода на предприсъединяване България трябва да изгради административен капацитет за прилагане на правото на Общността и за управление на финансовата помощ по Структурните фондове и Кохезионния фонд.

Структурните фондове през периода 2000 - 2006 г.

Европейският съюз не замества ролята на отделните държави членки в осъществяване на регионалната политика. Усилията на равнище ЕС са съсредоточени в подпомагане на държавите членки при осъществяване на националната политика в тази сфера чрез предоставянето на допълнителни финансови средства. На практика, чрез регионалната политика на ЕС се създава основата за координирани действия и целенасочено използване на финансовите средства. Регионалната политика на ЕС подпомага изостаналите региони за повишаване на тяхната конкурентоспособност и за ефективното им участие в единния пазар главно чрез осъществяване на инфраструктурни проекти за подобряване на транспортната мрежа, усъвършенстване на телекомуникациите и т.н., както и чрез повишаване на квалификацията на работната сила. Тази насоченост на регионалната политика изхожда от презумпцията, че модерната инфраструктура и висококвалифицираните специалисти са абсолютно необходима предпоставка за повишаване конкурентоспособността на местните фирми и на регионите като цяло.

Развитието на регионалната политика доведе да създаването на т.н. Структурни фондове: Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Раздела “Ориентиране” от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство и Финансов инструмент за ориентиране на риболова. Общото в тези фондове е, че те са предназначени да подпомагат сближаването на държавите членки на ЕС и на техните региони в икономическо и социално отношение.

Ето как изглеждат трите цели, в рамките на които се осъществява разпределението на средствата по структурните фондове на ЕС през периода 2000 - 2006 г.:

В осъществяването на тези цели, ЕС се стреми да допринася за хармонично, балансирано и устойчиво развитие на икономическите дейности, за развитие на заетостта и човешките ресурси, за защита и подобряване на околната среда, за премахване на неравенството и стимулиране на равнопоставеността между мъжете и жените.

Освен изброените Структурните фондове, през периода 2000 – 2006 г. се осъществяват четири Общностни инициативи в сферата на:

• 
  трансграничното сътрудничество – INTERREG;
  
• 
  земеделското развитие – LEADER;
  
• 
  икономическо и социално възстановяване на градове и градски зони в кризисно положение - URBAN;
  
• 
  международно сътрудничество за стимулиране на нови средства за борба с всички форми на дискриминация на пазара на труда и осигуряване на равни възможности – EQUAL.
  

Защо всъщност става необходимо съгласуването на средносрочна финансова рамка? През 80-те години политическият и институционален баланс, върху който се основават финансите на европейската Общност става крехък и несигурен. Приемането на годишния бюджет на Европейската общност се превръща в своеобразен маратон, често съпроводен със сериозни противоречия между държавите членки и общностните институции. Преди 1988 г. Европейският парламент и Съветът на министрите, известни като “двете ръце на бюджетната власт”, изпадат в остри спорове, свързани предимно с нарастването на разходите. Съгласуването на средносрочна финансова перспектива се налага и от необходимостта от по-дългосрочна визия за развитието на интеграционния процес и осигуряване на средства за осъществяване на интеграционните проекти, което трудно може да стане само чрез годишното определяне на бюджета.

• 
  Основни демографски показатели (население, раждаемост, смъртност и прираст, население под, в и над трудоспособна възраст и структура по пол, възраст и образование, етническо самоопределяне;
  
• 
  Стойности и изменение на доходите и разходите (средна работна заплата, среден общ доход, среден общ разход);
  
• 
  Трудова заетост и безработица;
  
• 
  Индекс на човешко развитие;
  
• 
  Стойности и динамика на изменение на брутния вътрешен продукт (БДС) на човек от населението;
  
• 
  Инвестиции (разходи за придобиване на ДМА, разходи за развойна дейност, чужди инвестиции);
  
• 
  Показатели на селското стопанство (обработваема и използвана земя по култури, брой животни, добиви и продуктивност);
  
• 
  Динамика на потреблението (нетни приходи от продажби);
  
• 
  Състояние на околната среда (разходи за опазване и възстановяване на околната среда, изменение на измерените параметри на въздуха, водата и почвата);
  
• 
  Динамика на изменението на социални и културни дейности и граждански институции.
  

Наблюдението и контролът за ефективното и ефикасното изпълнение на Общинския план за развитие се извършват от Общинския съвет. На сесиите на Общинския съвет се канят представители на икономическите и социалните партньори, неправителствените организации, представители на обществеността.

Функциите по наблюдението обхващат:

• 
  разглеждане и утвърждаване индикаторите за наблюдение на изпълнението на плана
  
• 
  разглеждане и одобряване критериите за подбор на индивидуалните проекти
  
• 
  периодичен преглед на постигнатия напредък по отношение на целите
  
• 
  анализиране резултатите от изпълнението на приоритетите, мерките и степента на постигане на специфичните им цели
  
• 
  разглеждане резултатите от ad hoc оценки и междинната оценка
  
• 
  разглеждане предложения за преразпределение на средствата по приоритетите и индивидуалните операции и проекти
  
• 
  предложения за промени, свързани с постигането на целите плана или подобряване на управлението му.
  

Докладите съдържат информация за:

• 
  промените в социално-икономическите условия и секторните политики за развитие на местно, регионално и национално ниво;
  
• 
  постигнатия напредък по изпълнението на приоритетите, мерките и индивидулните проекти и схеми за подпомагане
  
• 
  финансовото изпълнение на проектите
  
• 
  действията, предприети с цел осигуряване на качество и ефективност при изпълнение на плана включващи:
  

б) преглед на всички значителни проблеми, възникнали в процеса на изпълнение, както и мерките за преодоляване на тези проблеми;

в) мерките за осигуряване на публичност

г) мерките за постигане на необходимото съответствие със секторните политики

и програми.

Етапите за оценяване на изпълнението на плана включват извършване на междинна (през 2010 г.) и последваща/ заключителна (до средата на 2013 г.) оценка.

За наблюдение /мониторинг/ и оценка на реализацията на Плана може да се създава Мониторингова група, в която може да се включват:зам.кмет ,директори на дирекции в ,общински съветници ,ръководители на работодателска организация, синдикат, инфраструктурно предприятие и частна фирма, НПО и външни експерти.Оценката по чл.37 от ЗРР следва да се възложи на външни експерти.

Дейности на Мониторинговата група:

1.Наблюдава процеса на изпълнение

2.Изготвя ежегоден доклад до Кмета на Общината и Общински съвет , до Областния съвет за регионално развитие .Докладът се внася за обсъждане в Общински съвет въз основа на което се взема решение .

Мониторинговата група провежда два вида оценка:

Основни демографски показатели;

Стойности и изменение на доходите и разходите, средна годишна заплата;

Трудовата заетост и безработицата, заети в селското стопанство, индустрията и услугите;

Измененията на брутния вътрешен продукт и брутната добавена стойност;

Инвестициите /разходи за ДМА , разходи за развойна дейност,чуждестранни инвестиции/;

Показателите на селското стопанство /земя,култури,животни,добиви и продуктивност/;

Динамиката на потреблението /нетни приходи от продажби/;

Състояние на околната среда;

Динамика на изменението на социални и културни дейности и граждански институции.

• 
  Редовен доклад на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване 2001, 2003г.
  
• 
  Национална стратегия за регионално развитие 2000 - 2006г.
  
• 
  Национален план за икономическо развитие
  
• 
  РП за развитие на ЮИРП
  
• 
  Методически наръчник за разработване на Областни стратегии за развитие, Георгиев, Маринов
  
• 
  Регионално планиране и прогнозиране, Василева, Велковска, Манолова
  
• 
  Закон за регионалното развитие
  
• 
  Интернет източници