Таблица Данни за радио и телевизионните станции през 1999, 20006 и 20037 г

Таблица Данни за радио и телевизионните станции през 1999, 2000⁶ и 2003⁷ г.

• 
  Бизнес информационни мрежи – търговия, банки, обучение, бизнес информационни мрежи
  

дейности – кореспондентски пратки, препоръка, печатни произведения, абонамент на вестници и списания и тяхната доставка, парични преводи. Извършват се много и разнообразни дейности по възложителство, като изплащане на пенсии, помощи на Дирекция “Социално подпомагане”, обезщетения от Бюро по труда, уведомителни пратки от Банка ДСК, Пощенска банка, инкасиране на сметки за ток, вода и телефон, доставка на писма и списания на М-Тел, доставка списания на “Метро-кеш”, “Глобул” - писма, продажба на винетни стикери, както и много други дейности, застъпени в различните пощенски станции по различен начин според потребностите на населението.

Нарастващата конкуренция в пощенския сектор изисква промяна по отношение качеството на предлаганите услуги в посока улесняване на гражданите и съкращаване на времето на обслужване, което ще се осъществи, посредством компютъризиране на повече работни места и изграждане на интегрирани гишета за предоставяне на пощенски услуги. На територията на община Камено далекосъобщителната мрежа е изградена. Основен проблем е качеството на далекосъобщителните услуги, които не са на необходимото ниво поради остарялата техника и кражбите на кабели. Няма цифрови централи, които биха повишили качеството на услугите и потребността на абонатите от пълна и точна информация. За задоволяване нуждите на общината и подобряване на информационна инфраструктура е необходимо съществуващите аналогови централи да се подменят с цифрови. Интернет услугата също не е на необходимото ниво. Тя е с ниска скорост и ограничен ресурс. Необходимо е внедряването на високоскоростен интернет АDSL, който ще подобри коренно качеството и скоростта на интернет връзките както и комуникацията с другите общини и ще благоприятства за навлизането на модерните телекомуникационни услуги. На територията на Област Бургас работят и много неправителствени организации, като общината членува в тях или поддържа добри контакти. Добре е да се анализира тази ситуация и да се търси възможност за привличането им, тъй като развитието на бизнес услугите е едно важно условие за конкурентноспособността и съживяване на икономиката в общината.

• 
  Публични информационни услуги – администрация
  

Административния капацитет в повечето общини се преструктурира в синхрон с новите изисквания, като се структурират звена и отдели по евроинтеграция. Усвояването на средства по предприсъединителните програми е показател за готовността на администрацията по отношение предстоящите промени. В подкрепа на това могат да се посочат факти и данни, а именно че до момента общината успешно се е включила и е спечелила проекти по програмите на СИФ, изготвени но до момента нереализирани са проекти по програма САПАРД и ПУДООС, спечелен проект по програма ФАР, което е показател за готовността на администрацията да участва ефективно при изготвяне на проекти и привличане на средства по Структурните и Кохезионни фондове на ЕС, с които ще се подпомагат страните членки до 2013год.

Тъй като предизвикателствата и промените са в много аспекти, добре е да се подобри административния капацитет, в това число и общинските съветници да се включват в различни форми на обучения, в контекста на идеята за продължително професионално обучение, тъй като подобен род срещи и контакти дават информация за предстоящи програми и проекти. Не бива да се забравя и факта, че най- добрата практика си остава спечеления и реализиран проект. Всяки един дава самочувствието и опита на администратора и служителя.

Изводи:

Изхождайки от наличната към момента информация, касаеща състоянието на техническа инфраструктура ( транспортна, енергийна, съобщителна, водостопанска ) се оформят следните изводи:

• 
  С доизграждането на участъка от автомагистралата общината ще се яви част от изключително важен транспортен коридор от регионално и национално значение. Оттук ще преминават основни транспортни коридори в посока изток-запад. Железопътните връзки са също добре обезпечени.
  
• 
  Пътната мрежа е сравнително добре развита във всички класове, но състоянието на републиканската и общинска пътна мрежа на територията на общината е лошо.
  
• 
  Уличната мрежа в почти всички населени места е силно амортизирана и има нужда от ремонт. Особено належащо е да се извърши рехабилитация на централните улици в гр. Камено и връзките с гарата и индустриалните зони.
  
• 
  Общественият транспорт на територията на общината е добре организиран, но има спад в пътникопотока.
  
• 
  Електроснабдяването в общината е задоволително. Има потребност от разширение на електроразпределителната мрежа в почти всички населени места и крайни квартали. Не е ефективно съществуващото улично осветление.
  
• 
  Голямо предимство е наличието на магистрален газопровод и изградената вече газопреносна мрежа на територията на град Камено. Следва да се търсят възможности за реализиране на цялостното газифициране на региона;
  
• 
  Съобщителната мрежа осигурява добра телекомуникационна обезпеченост на населението и бизнеса, но все още няма цифрова централа, а Интернет връзката е слаба и некачествена. Налице са достатъчни по обем и обхват други съобщителни услуги – пощенски, радио и телевизионни, покритие на мобилните комуникации, куриерски. Има нужда от разширение на телефонната мрежа в отделни населени места, цифровизация, осигуряване на високоскоростен достъп до Интернет.
  
• 
  Водоснабдителната система е на задоволително ниво, но някои от селищата са на летен воден режим. Водопреносните мрежи са силно амортизирани и водят до големи загуби на вода (до 70%).
  
• 
  На територията на общината почти липсват канализационни мрежи, с изключение на частична канализация на гр. Камено и две от населените места. Преработка на отпадните води не се извършва, като тези води обикновено се заустват в речни корита, ползват се и септични и попивни ями. Незадоволително е наличието и състоянието на наличните пречиствателни съоръжения във фирмите.
  

Хидромелиоративните съоръжения са недостатъчни и амортизирани. Това се отразява негативно и на развитието на селското стопанство. Мерките са към възстановяване, ремонт и разширяване на хидромелиоративните обекти.

Община Камено разполага с едно сметище за твърди битови отпадъци, което е достатъчно на този етап, но има нужда от подобряването му за пълно съответствие с нормативните изисквания. Има и едно сметище за строителни отпадъци, което не е оразмерено съгласно изискванията.
3.2.6 Околна среда и урбанизация

В условията на прехода към пазарна икономика и постоянен бюджетен дефицит, българските общини често са принудени да вземат решения “ в движение “, без те да осигуряват траен ефект за обществото. Постепенно местната власт разбира, че това не е решение на проблема, като се осъзнава необходимостта от планирани, целенасочени действия за решаване на приоритетни проблеми в различните области на обществения живот. Оскъдните финансови ресурси и постоянно нарастващите потребности на населението изискват балансиран подход за решаване на икономическите, социалните и екологичните проблеми. Настъпващите промени и наложените изисквания в сферата на опазване на околната среда, намират своето отражение на местно ниво чрез редица мерки и програми.

Водните ресурси, макар и ограничени, са достатъчни за задоволяване на нуждите на населението, но не се управляват ефективно. Общо иззетата прясна вода в ЮИРП в периода 2001–2003 г. варира от 270 до 360 куб. м на човек/год. Съпоставката с наличния ресурс (под 2000 куб. м/човек/год.) показва, че социално-икономическите дейности в района са обезпечени с водни ресурси.

Комбинираното замърсяване от промишлеността и транспорта нарежда гр. Камено сред населените места със сериозни проблеми в страната по отношение качеството на атмосферния въздух.

ЮИРП е сред най-богатите на биологично разнообразие, което определя и големия му потенциал за включване в Европейската мрежа Натура 2000, в този аспект общината следва да обърне сериозно внимание по отношение опазване на флората и фауната, както и защитената местност.

Данните за количествата отпадъци са недостатъчни и несигурни, въпреки тенденцията на подобряване на системата на отчитане.

В района не функционира система за разделно събиране. Не се извършва разделно събиране и рециклиране на битови отпадъци.

Основните проблеми по отношение на почвите в ЮИРП са свързани със замърсяване с нефтопродукти, ерозия, вкисляване, засоляване и рискове от замърсяване с пестициди.

По данни на МОСВ за 2001 г. на територията на ЮИРП има няколко силно замърсени участъка, но общината не е визирана. Като цяло качеството на подземните води в района е добро. През 2001 г. и 2002 г. са регистрирани еднократни превишения на прагът на замърсяване (ПЗ) по показатели цинк и манган – с. Тръстиково; общо желязо – гр. Стралджа; разтворени вещества – с. Българово, гр. Камено; нитрати – гр. Карнобат, с. Българово, с. Тръстиково, с. Ханово, гр. Стралджа; сулфати и хлориди – гр. Камено, с. Роза, с. Окоп., с. Ханово, гр. Стралджа. Замърсяването с нитрати за периода 2001–2003 г. показва намаляваща тенденция. То е причинено от земеделската дейност.

По данни на НСИ⁸ повече от 10% от населението в общините Камено, Карнобат, Котел, Твърдица, Елхово, Стралджа и Тунджа ползва питейна вода с отклонение от качеството, прието като стандарт за страната за последните 3 години. Особено тревожно е положението в общините Стралджа и Тунджа, където повече от 45% от населението ползва такава питейна вода. Следва да се обърне внимание и на общините Котел (около 32%) и Твърдица (около 27%).

На територията на Югоизточен район са разположени 11 района за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (КАВ), от които 6 са в област Бургас и община Котел, 3 в област Ямбол и 2 в област Сливен. Пет от тях са опре­делени като райони с превишения на установените норми (ПДК) за КАВ предимно поради превишаване на показателите за прах и фини прахови частици, а за Бургас и Камено– и за серен и азотен диоксид и сероводород, и те са: Бургас, Камено, Карнобат (включващ общините Карнобат, Айтос, Средец), Сливен и Ямбол. За тях се разработват програми за управление качеството на атмосферния въздух. Към настоящия момент са изготвени всички необходими програми.

Националната мрежа за контрол качеството на въздуха има постоянни стационарни пунктове за мониторинг само на територията на област Бургас. В област Бургас и по-специално в гр. Бургас и гр. Камено се наблюдават превишения на ПДК по следните показатели.

Серен диоксид: Бургас и Камено попадат сред десетте населени места в България с максимални средноденонощни и максималноеднократни концентрации⁹, като тенденците са нестабилни и по двата показателя и за двете населени места за периода 2000–2004 г. Не е постоянно и превишението на съответните норми. Основни замърсители са химическата промишленост и енергетиката.

Азотен диоксид: По този показател превишенията на средночасовите норми (СЧН) в гр. Бургас са сред най-големите в страната и са много над допустимия брой за всички години от периода 2000 – 2003 г., като тенденцията е леко намаляваща. В Камено също се наблюдава превишение на СЧН. Основни замърсители с азотен диоксид са горивните и промишлени процеси в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и битът, интензивният трафик на моторни превозни средства и лошото качество на автомобилния парк.

Фини прахови частици: Концентрациите в гр. Бургас са почти два пъти над средноденонощната норма за 2001, 2002 и 2003 г. Броят превишения е над допустимото ниво. Не се наблюдава промяна в състоянието през последните години.

Прах: В гр. Бургас превишаване на средногодишните и средноденонощните норми започва да се наблюдава от 2001 като тенденцията е леко нарастваща. Епизодични превишения на средноденонощните норми се наблюдават и в гр. Камено. Съществена роля за замърсяването на атмосферния въздух с прах играят запрашеността на пътните артерии и пътният транспорт.

Сероводород: В гр. Бургас превишения на сероводород се наблюдават за 2000 г. и 2001 г. Те са инцидентни, основно в автоматична станция Долно Езерово, малко над СЧН и общата тенденция е на намаляване. Замърсяването със сероводород се обяснява с неблагоприятни метеорологични условия, при които се осъществява пренос от основната площадка на „Лукойл Нефтохим Бургас“АД в момент на залпово замърсяване или възникнала авария.

Делът на ЮИРП в общото количество отпадъци за страната е незначителен (в границите на 0,4%) и за периода 2001–2003 г. се запазва сравнително постоянен

Данни за количествата опасни отпадъци не се публикуват по райони, области и общини. По данни на ИАОС за 2001 г. на територията на ЮИРП се намират пет от тридесетте предприятия, които образуват около 97% от общото количество опасни отпадъци в страната. Те са Лукойл – Нефтохим, Булес + Кроношпат, Вин.С.Индустрийс, Бургаски корабостроителници, Метални изделия. Тези предприятия генерират около 24% от опасните отпадъци в страната, като най-голям е приносът на Лукойл – Нефтохим (93%). Опасните отпадъци предимно се обезвреждат и депонират. Обезвредени чрез изгаряне са нефтени утайки в Лукойл Нефтохим.

В нито една община няма изградена общинска политика за връзката между акустичното състояние на населеното място и мерките за намаляване или отстраняване на шумовото замърсяване.

В ЮИРП се правят замервания на радиационното състояние и/или експериментални проби от почвения слой и повърхностните води в пунктове, където може да се очаква антропогенно повишение на радиоактивността. Замерванията на радиационното състояние показват, че няма надвишаване на характерните за тези пунктове стойности на територията на област Бургас, респективно Община Камено;
По данни на НСИ в Община Сливен показателите за емитирани вещества в атмосферата от индустриални горивни и производствени процеси са високи. Тези показатели са сравними с показателите на редица промишлени райони. Емисиите на серни окиси намаляват през 2002 г., но през същата година емисиите на метан се увеличават петкратно в сравнение с 2001 г. Причината за това е промяна в методиката на отчитане и включването на емисиите от рудничния газ от рудник за въглища в Община Твърдица.

Почвите в района се унищожават и от минно-геоложки работи и застрояване.

Замърсяванията с нефтопродукти са концентрирани около гр. Бургас. Това са стари замърсявания, но към тях се прибавят и нови, причинени от незаконни пробиви и аварии по трасетата на продуктопроводите, собственост на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Замърсените територии са отчасти рекултивирани по биологичен начин, но все още представляват проблем.

Като цяло качеството на подземните води в района е добро. През 2001 г. и 2002 г. са регистрирани еднократни превишения на прагът на замърсяване (ПЗ) по показатели цинк и манган – с. Тръстиково; общо желязо – гр. Стралджа; разтворени вещества – с. Българово, гр. Камено; нитрати – гр. Карнобат, с. Българово, с. Тръстиково, с. Ханово, гр. Стралджа; сулфати и хлориди – гр. Камено, с. Роза, с. Окоп., с. Ханово, гр. Стралджа. Замърсяването с нитрати за периода 2001–2003 г. показва намаляваща тенденция. То е причинено от земеделската дейност.