Община костенец общински план за развитие

5. УРБАНИЗАЦИЯ

Териториалната и селищна система на община Костенец се е формирала на основата на природогеографските дадености и като резултат на дългогодишната човешка дейност, която е изменяла природната среда и в положителен и в отрицателен аспект. Селищната система на Общината включва 8 населени места: гр. Костенец - административен център /вкл. курорт Момин проход/; с. Костенец /вкл. курорт Вили Костенец/; с. Пчелин /вкл. курорт Пчелински бани/; с. Очуша; с. Горна Василица; с. Долна Василица; с. Голак; с. Подгорие.

- Средностатистическата жилищна задоволеност в общината е близка и над средната за страната. Голям брой жилища не се обитават, което не предполага нуждата от масово ново жилищно строителство.

- Моментното състояние на фонда е задоволително, но за да се поддържа и подобрява, са необходими големи частни инвестиции.

- Физическата наличност благоустройствени елементи е сравнително добра, но не допринася за качеството на обитаване в съответната степен поради не доброто техническо състояние на инженерните мрежи и ниска платежоспособност на хората.

- Социалните жилища са недостатъчни и системата за осигуряването им се нуждае от радикална реформа.

- Жилищните пазари не са развити (има известни наченки в града и курортните райони).

Приоритетните нужди на общината трябва да бъде в три насоки::

• 
  обновяване на съществуващия фонд;
  
• 
  повишаване на използваемостта на наличния фонд;
  
• 
  осигуряване на социални жилища за маргиналните групи (чрез ново строителство или адаптиране на съществуващ сграден фонд).
  

6. ОКОЛНА СРЕДА

Община Костенец е със слаба антропогенна дейност и значително запазени екосистеми. Такива са територията южно от с. Костенец, т.е. Северния дял на Рила планина, включеният в Национален парк “Рила” резерват “Ибър” и природните забележителности и исторически места в този район. Запазени и в добро състояние екосистеми са обособените курорти от национално и местно значение. Основни източници на организирани емисии от вредни вещества за община Костенец са производствените фирми, горивните инсталации с битов характер и емисиите от моторни превозни средства. Основни проблеми, свързани със замърсяването на атмосферата са автомобилният транспорт и битовият фактор – прахта от непочистените и неблогоустроени улици, битовите отпадъци. Акустичното натоварване на средата от средствата на транспорта е значително поради високите шумови нива, интензивността на транспортните потоци, състоянието на настилките, организацията на движението и други.

Основен фактор за състоянието на околната среда е степента на негативно въздействие върху нея от регионалната промишленост. Обобщените данни за Община Костенец показват, че през последните години голяма част от предприятията в региона, явяващи се потенциални замърсители на компонентите на околната среда, работят с намалени производствени мощности. Това е довело до чувствително намаляване на отрицателното им влияние върху околната среда, атмосферния въздух, водите и почвите в цялата община.
Въздух:

Основни замърсители на въздуха са “Костенец ХХИ” АД, “Шведски кибрит – Плам – България” АД. Най-често замърсяването идва от Пароцентралата на “Костенец-ХХИ” АД, в която са монтирани 3 котела с мазут. Димните газове се изхвърлят в атмосферата през комин с височина 75 м и диаметър – 2 м. При изгарянето на масово употребяваните в домакинството твърди горива, емисиите са с ниска височина и ниска емисионна температура, най-вече във вечерните часове на зимните месеци. При неблагоприятни метеорологични условия и затруднена дифузия на замърсителите това също може да бъде причина за високи приземни концентрации на вредни вещества в близост до източниците. Автомобилното движение, макар и жизнено необходимо, обременява околната среда, а също така е източник и на шумово натоварване. Част от пътищата не са благоустроени и са източник на запрашване. Важно значение за екологията има анализа на видовете замърсители на атмосферния въздух. Неговото замърсяване е предимно от технологичните инсталации, промишлените и комунално–битовите уредби, автотранспорта и други неорганизирани източници на отпадни газове. Намаленият капацитет на производство на промишлените предприятия в последните години спомогнаха за значителното подобряване състоянието на атмосферния въздух на територията на Общината.

Данните от емисионния контрол (РИОСВ – София) сочат, че концентрацията на основните замърсители – серен двуокис, азотен окис, азотен двуокис и др., са в пределите на допустимата концентрация. Наблюдава се надвишаване на стойностите в период на безветрие и на инверсионни състояния. Контролирани замърсители и параметри са: нетоксичен прах, серен двуокис, азотен окис, озон, температура, влажност, скорост на вятъра и налягане. При извършване анализи на замърсяване на въздуха са констатирани завишени концентрации на серен двуокис във вечерните часове на зимния сезон. Това замърсяване се дължи на използването на твърдо гориво за отопление в битовия сектор.

В следващата таблица е представено сравнение на емисията на вредни вещества в атмосферата от индустриални горивни и производствени процеси за община Костенец и за областта:

(тона)

ПОКАЗАТЕЛ	2001 г.	2002 г.	2003 г.	2007 г.
Серни окиси	471	458	149	234,3
Азотни окиси	43	42	39	34,2
Неметанови летливи органични съединения	6	4	4	7,8
Метан	1	3	20	16,4
Въглероден окис	4	4	4	3,4
Въглероден двуокис	29 777	28 895	27 230	24647
Двуазотен окис	4	4	4	3

Таблицата потвърждава, че основните замърсители на въздуха са въглеродният двуокис и серните окиси.

Наблюдава се тенденция към намаляване на количеството на определени замърсители като метана и въглеродния двуокис, за сметка на увеличаване на количеството на серни окиси.
Води:

На територията на общината се замърсяват р. Марица, р. Очушница и р. Стара река/отводнителните артерии/, като основните замърсители са промишлените предприятия и битово-фекалните отпадни води. Промишлените отпадни води за предприятия ползващи вода се характеризират с непречистеност. Това се дължи на факта, че нито едно предприятие няма капацитет за пречистване 100% на отпадните си води. По години се отчита намаляване на обема на промишленото производство. Въпреки това остра необходимост се явява изграждането на пречиствателни съоръжения за отпадни води. По-големите промишлени предприятия в Общината са: “Хартия и хартиени изделия – Костенец” - АД, “Терем” ЕАД клон – Костенец – военен завод, “Шведски кибрит – Плам България” АД – производство на кибрит и запалки за камина; ЕТ “Актив комерс” производство на тетрадки и хартиени изделия;“Синхрон-инвест” ЕООД – производство на спиртни напитки, “Специализирани болници за рехабилитация – НК” ЕАД – клон Момин проход – туристически и здравни услуги и “Хлебозавод”. Най-често замърсяването идва от Пароцентралата на “Костенец-ХХИ” АД, в която са монтирани 3 котела с мазут. и др. Преди заустване в канализационната система те пречистват отпадните си води в локални пречиствателни съоръжения. Състоянието на тези пречиствателни съоръжения е сравнително добро и при правилно поддържане, осигуряват пречистването им до задоволителна степен.

В повечето от селата няма изградена канализация и съоръжения за пречистването на водите, което води до заустването им в локални септични ями. Проблем за град Костенец е липсата на пречиствателна станция за градските битово–фекални води. Предстящото изграждане на такава ще доведе до значително подобряване на качеството на водите на гореспоменатите реки. За целта е създадено сдружение с обществена полза съвместно с общините Ихтиман, Белово и Костенец, за изграждане на пречиствателни станции в общините в съответствие с Европейските изисквания както и полагане на грижи/финансова, техническа и др. подкрепа/ за опазване чистотата на реката.

Показателна е информацията относно състоянието на използваната вода от наблюдаваните стопански единици:

ПОКАЗАТЕЛ	2001 г.	2002 г.	2003 г.
Битов сектор	1 110	906	847
Индустрия	2 550	2 122	972
Общо за общината	3 664	3 032	1 823

Таблицата показва, че за периода 2001г. – 2003г. намалява количеството на използваните води от предприятията в Община Костенец, което е показател за намаляване на отпадните води.

За обхвата на проблема с опазване на околната среда говори и обстоятелството, че разходи за опазване и възстановяване на околната среда на община Костенец се правят главно за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) с екологично предназначение за водните ресурси и опазване на въздуха.

(хил. лв.)

РАЗХОДИ	2001 г.	2002 г.	2003 г.
Общо разходи ДМА – ЕП	504	504	504
За водните ресурси	243	243	243
За опазване на въздуха	261	261	261

Почви:

- газовете от изгаряне на въглища и течни горива, които попадат под формата на киселинни дъждове;

- от транспорта – замърсявания свързани с дизеловите и бензинови двигатели;

- комунално-битова дейност – изхвърляне на отпадъци, които при неправилно съхранение замърсяват почвите и подпочвените води;

- изсичане на горите, водещо до изтощаване на почвите, ерозия и засоляване;

- производството на нитратна земеделска продукция.

Битови отпадъци:

Формиралите се битови и строителни отпадъци, включително отпадъците от търговската дейност, се депонират на регламентирано депо за ТБО, намиращо се на 3 км на юг от гр. Костенец. Проектната площ на депото е 20 дка, като заетата е около 18 дка. Съгласно предпроектните проучвания капацитетът е на изчерпване. В общинския и областния план за развитие е заложено изграждането на регионално депо за ТБО/Костенец, Ихтиман, Самоков, Долна баня/. Дейността по събиране, извозване, лятно улично почистване зимно улично почистване, поддръжка на депо за ТБО е отдадена на концесия на частна фирма. Контролът за състоянието на чистотата в населените места се осъществява пряко от общинските власти (Кмета на Общината и упълномощените от него лица). В общинската програма за управление на отпадъците са предвидени мерки за ограничаване на замърсяване от сметищата, тяхната реконструкция и превеждане в съответствие с нормативните изисквания, но на този етап все още няма изградена система за управление на отпадъците. Не е осъществено проектирането и отреждането на терен за депониране на ТБО.

В община Костенец не е изградено специализирано депо за строителни отпадъци. Съществен проблем създават строителните отпадъци от частни строителни обекти, които се депонират на неразрешени за тази цел места. Не е разрешен проблемът на Общината за въвеждането на разделно събиране на отпадъците. Наложително е да се ускори във времето неговото привеждане в действие като по този начин ще се решат редица други проблеми за Общината: загуба на ценни вторични суровини; намаляване разходите за извозване на отпадъците; намаляване обема на сметищата и др.

Шумово замърсяване:

В района на град Костенец по-голямата част от промишлените предприятия са съсредоточени в промишлената зона и с този факт не се констатира шумово натоварване на околната среда в останалата част на града.

Характерно за града е шумовото натоварване от автомобилният транспорт. Шумните участъци са предимно отделни участъци от пътната мрежа с концентрация на пътни превозни средства.

- Няма изградени пречиствателни съоръжения за битови отпадни води;

- Няма изградена система за управление на отпадъците;

- Липсва система за разделно събиране на отпадъците;

- Няма стратегия за оползотворяване на отпадъците като вторичен ресурс;

-Наличие на нерегламентирани места за депониране на отпадъци от селските населени места.

- изграждане на пречиствателна станция в град Костенец и модулни пречиствателни станции на с. Костенец и с. Пчелин;

- борба с ерозията посредством корекция на реките в горския фонд, изграждане на каменни прагове, залесяване и озеленяване, ландшафтно оформяне на пътищата и други;

- изграждане на депо за промишлени отпадъци;

- разделно събиране на ТБО.
Общата оценка за състоянието на околната среда е много добро. Природните и климатични дадености на територията са с благоприятни екологични характеристики. В градската част липсват крупни производствени замърсители на атмосферата, водите и почвата.
SWOT-анализ на техническата инфраструктура и на опазването на околната среда в община Костенец

Силни страни 1. Общината попада в пряката зона на положително влияние на общоевропейския транспортен коридор ОЕТК №10. 2. Стратегическото местоположение, важен кръстопът с възможност за включване в националната транспортна мрежа и близост до София, Пловдив и к.к. Боровец. 3. Добрата организация на транспортното обслужване с населените места и най-вече с националните курорти с минерални извори в района. 4. Добре развито електроснабдяване. 5. Добре развити пощенски и телекомуникационни услуги. 6. Добро качество на околната среда, поради липсата на крупни промишлени замърсители и земеделие основаващо се на традиционни екологосъобразни методи.

Слаби страни 1. Лошо състояние на общинската пътна мрежа. 2. Липса на канализационни системи в селските райони. 3. Неотговаряща на екологичните изисквания водопроводна система 4. Неефективност на част от възловите станции и енергоемкост на уличното осветление. 5. Лошо състояние на напоителните системи. 6. Изчерпване капацитета на депо за ТБО.

Възможности 1. Изграждането на ГПСОВ разширяване и реконструкция на “ВиК” мрежата. 2. Повишаване на енергийната ефективност в общината. 3. Реконструкция и възстановяване на напоителните системи. 4. Изграждане на депо за ТБО. 5. Рехабилитация и разширяване на общинската пътна мрежа.

Заплахи 1. Постоянна заплаха за развитието на цялата инфраструктура са ограничените средства за поддържане на съществуващите и изграждане на нови съоръжения/главно за пътната мрежа и “ВиК”/.

7. SWOT – АНАЛИЗ НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ
1. Силни страни на Община Костенец

1. 
   Наличието на изключително благоприятни природни ресурси за развитие на туризма: релеф, климат, биоразнообразие, гори, пейзажи, защитени местности.
   
2. 
   Геотермални извори и уникални лечебни свойства на минералната вода.
   
3. 
   Утвърден туристически център, с дългогодишни традиции в предоставянето на туристически услуги и изградени множество туристически бази – почивни станции, вили, хижи.
   
4. 
   Наличие на квалифицирана работна ръка за индустриални производства и на местни училища за подготовка на кадри за промишлеността
   
5. 
   Благоприятни за сертифицирано биологично земеделие почвено-климатични условия и месторазположение
   
6. 
   Значителен по количество и качество горски фонд, позволяващ ускорено развитие на туризма и дървопреработването в общината
   
7. 
   Добри транспортни и комуникационни връзки между населените места в общината и другите общини;
   
8. 
   Съхранени исторически, културни и спортни традиции;
   
9. 
   Наличие на разнообразни образователни институции и центрове, които създават квалифицирана работна ръка;
   

1. 
   Силен спад в традиционни за региона индустриални производства;
   
2. 
   Невъзможност на голяма част от фирмите да получат финансиране за инвестиции и оборотен капитал;
   
3. 
   Недостатъчно развитата и изградена техническа инфраструктура за развитие на туризма – пътища, обществени площи и други.
   
4. 
   Недостатъчна реклама на туристическия ресурс в общината.
   
5. 
   Недостатъчно инвестиции в туризма, липса на средства за реконструкция и модернизация на туристическите бази.
   
6. 
   Нерационално използване на материалния и трудов ресурс на общината – недостатъчно местни индустриални предприятия в хранително-вкусовата и дървопреработвателната промишлености
   
7. 
   Разпокъсаност, маломерност и отдалеченост на голяма част от земеделските земи;
   
8. 
   Липса на атрактивен реален пазар на земята;
   
9. 
   Разпокъсано и дребно земеделие (задоволяват се предимно семейни потребности, а на пазара се реализира само излишната продукция);
   
10. 
    Ниско ниво на механизацията в селското стопанство;
    
11. 
    Ниско поголовие на селскостопанските животни в породно направление;
    
12. 
    Необходимост от рехабилитация на инфраструктурата, изграждане на пречиствателни станции и ново депо за ТБО.
    

1. 
   Преструктуриране на промишлените предприятия и търсене на нови форми за сътрудничество с чуждестранни партньори;
   
2. 
   Привличане на крупни инвестиции в туристическия сектор
   
3. 
   Повишаване на рекламата за местния туристически продукт и за туристическите ресурси в общината и създаване на допълнителни туристически атракции.
   
4. 
   Привличане на чуждестранни инвеститори и фондове на Европейския съюз за изграждане на Индустриален парк „КОСТЕНЕЦ”
   
5. 
   Използване на инвестиционен финансов ресурс от различни програми, фондове и банки за ускорено модернициране на промишленото производство в общината.
   
6. 
   Ефективно използване на местната селскостопанска продукция за развитие на хранително-вкусовата промишленост с оглед задоволяване на разширяващото се търсене на храни от туризма в общината.
   
7. 
   Активен маркетинг и завоюване на нови пазари за промишленото производство в общината – включително за обслужване на разширяващото се търсене от туризма в общината.
   
8. 
   Създаване на нови трайни насаждения на ягодоплодни култури с качествен посадъчен материал и конкурентоспособен видов и сортов състав.
   
9. 
   Активно използване на значителния по количество и качество горски фонд, позволяващ ускорено развитие на туризма в общината.
   
10. 
    Въстановяване и активно използване на напоителните системи
    
11. 
    Създаване на конкурентоспособни ферми в животновъдството
    
12. 
    Получаване на финансиране за модернизация на производството и оборотен капитал с цел повишаване конкурентоспособността на индустриалната продукцията и покриване изискванията на ЕС;
    

1. 
   Невъзможност да се получи финансиране от структурните фондове на ЕС, с което да се затрудни реализацията на инвестиционнните проекти в общината;
   
2. 
   Конкуренция на други курорти и туристически обекти в района и областта, които да привлечат част от туристопотока
   
3. 
   Привлечените инвестиции за изграждане на нови туристически обекти и за модернизиране на съществуващите са недостатъчни.
   
4. 
   Липса на инициативност от страна на местните предприемачи за сдружаване с цел получаване на финансиране и излизане на международните пазари;
   
5. 
   Невъзможност за конкурентоспособно индустриално производство и загуба на съществуващи пазари.
   
6. 
   Трудно уедряване на земеделската земя и слабо функциониране на пазара за земеделска земя;
   
7. 
   Влошено качество на ягодоплодното производство в следствие амортизацията на старите трайни насаждения
   
8. 
   Емигриране на интелектуалния потенциал на общината.
   

Регионалната оценка на силните и слабите страни, възможностите и заплахите за развитие дава възможност за иницииране и подпомагане на проявленията на синергиен ефект, произтичащ от взаимното допълване на отделните направления на развитие на общината. Така например по естествен начин могат да се допълват направленията за развитие на земеделието и хранително-вкусовата промишленост. Това развитие от своя страна е свързано с изграждането на съответна инфраструктура в отделните селища на общината като водоснабдителна и канализационна мрежа, пречиствателни станции, пътна мрежа и др. Изграждането на проектираните туристически зони, индустриален парк и други ще доведе до създаване на нови работни места, ще позволи да се развие пътната мрежа и транспорта и т.н. Експертните оценки на основните синергийни ефекти върху силните и слабите страни, възможностите и заплахите за развитието на община Костенец са отразени в последния ред на предходната таблица и върху графиката.

От графиката и таблицата се вижда, че община Костенец като цяло има възможност и е целесъобразно да прилага диверсификационна стратегия за развитие, тъй като към 2005 г. слабите страни и възможностите за развитие са преобладаващи за общината. Тези възможности за ефективно развитие се увеличават още повече след отчитането на синергийния ефект от едновременно и взаимнодопълващо се стимулиране на отделните направления на развитие на общината с цел преодоляване на слабите страни. Инициирането на тези възможности за развитие на общината е база за разработването и обосновката на приоритетите на стратегията за развитието на община Костенец в периода до 2013 г.