Община костенец общински план за развитие
Информационно осигуряване на общинския план
Изтегляне 1.53 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ІІ. ЧАСТ ПЪРВА
- 1.1. Географско положение
3. Информационно осигуряване на общинския планКато основни типове източници на информация, използвани за разработване на общинския план, могат да се посочат: - статистическа информация на национално и регионално ниво; - проекти, разработени от и за нуждите на Община Костенец; - териториално-устройствен план на селищна система Костенец; - направеното публично проучване на мнението на местния бизнес и на местната общественост по отношение на приоритетите на отделните насоки на развитие на общината и на проекти за осигуряване на средства за реализиране на тези приоритети.
В процеса на мониторинга на общинския план ще се полагат усилия за поддържане и разширяване на информационното й осигуряване. По този начин ще могат навреме да се следят и отразяват в актуализираните варианти на този план промените в средата, в която се развива общината.Други важни източници на информация за разработване на общинския план са: 1. Национална стратегия за регионално развитие 2. Общинска стратегия за развитие на община Костенец за периода 2000-2006 г. 3. Статистически сборник –София област, 2004 г. 4. Данни от Националния статистически институт – София 5. Програма за управление на отпадъците 6. Анкети отностно състоянието на частния бизнес 7. План за управление на Национален парк “Рила” Настоящият План за развитие на Община Костенец за периода 2007-2013 г. е разработен от Авторски колектив на Института за следдипломна квалификация на Университета за Национално и Световно Стопанство /ИСК при УНСС/ с ръководител ст.н.с. Марин Тодоров, Доктор по икономика. През май 2008 година действащият Общински план за развитие за периода 2007-2013 г. е актуализиран от екип на сдружение „Добротворство” и Община Костенец. ІІ. ЧАСТ ПЪРВААНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО, СОЦИАЛНОТО И ЕКОЛОГИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ И НА ПОТЕНЦИАЛА ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ1. ОЦЕНКА НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ1.1. Географско положениеОбщина Костенец се намира в Югозападна България и е част от Софийска област. Общината е на 74 км югоизточно от столицата София и на 80 км от втория по големина град в България Пловдив. На изток Общината граничи с Община Лесичово и Септември, на запад - с Община Долна баня, на юг - с Община Белово и Якоруда, а на север - с Община Ихтиман. Община Костенец се намира в сборното място на два планински масива: Северозападните склонове на Рила планина (предпланините на връх Белмекен) и масива на Ихтиманска Средна гора (връх Еледжик) и неговите предпланини. Релефът е много разнообразен, като цяло може да се характеризира като полупланински, но на територията на общината има райони с равнинен, планински, високопланински и алпийски релеф. Теренът е силно пресечен и разчленен. Надморската височина в населените места е от 550 до 700 м, а в планинската част достига 2 638 м (връх Равни чал). Втори по височина е връх Белмекен (2 626м). Местността се пресича от горното течение на река Марица. Територията на Община Костенец е 302,101 кв. км Според вида на териториите, те са разпределени по землища по следния начин:
Общината включва 9 населени места: гр. Костенец - административен център, гр.Момин проход; с. Костенец /вкл. курорт Вили Костенец/; с. Пчелин /вкл. курорт Пчелински бани/; с. Очуша; с. Горна Василица; с. Долна Василица; с. Голак и с. Подгорие.
Климатът в района на Община Костенец е умерено континентален под влиянието на западните и северозападните ветрове. Климатът е с характерните черти на умерено-континенталната климатична област и на тази на високите котловинни полета на Преходната планинско-котловинна морфоложка област на Ихтиманска и Същинска Средна гора. Надморската височина в населените места е от 550 до 700 м, а в планинската част достига 2638 м, с ясно изразен континентален характер на климата под влянието на западните и северозападните ветрове. Континенталната характеристика на полето допуска нахлуването на ветрове по поречието на р. Марица. Средномесечната и годишна температура на въздуха в светлата част от денонощието се движи между – 4,20 С (януари) и 16,10 С (юли). Средномесечните, сезонните и годишните суми на валежите са както следва: в мм
Средната годишна сума на валежите възлиза на 587 мм. Снежната покривка се задържа средно 60 дни през годината. Честотата на вятъра по посока и скоростта му са: северозапад – 39,3% и югоизток 19,3%. Средната скорост на вятъра дотига 4 – 5 м/сек. (април, януари) от западна посока, т. е. тази, от която оказва влияние върху климата в района на Костенец по поречието на р. Марица. 1.3. Водни ресурси Главната водна артерия за района е р. Марица. Изворната област на реката са двете Маричини езера под връх Манго в Рила планина при кота 2 378 м. Водосборният й басейн е 21 084 кв. км. Реките, събиращи водите си от високопланинските части на Рила и Западни Родопи са предимно със снежно-дъждовно подхранване, характеризиращо се с ясно изразено пролетно-пълноводие през април, май и два минимума – зимен и летен. Водите на р. Марица се използват за задоволяване на различни нужди: в бита, промишлеността и в селското стопанство – за напояване. В поречието й са изградени редица хидротехнически съоръжения. Стопанско значение за района имат и водите на р. Очушница с дължина 29,9 км, които се използват за напояване на прилежащите обработваеми земи. През територията на общината минават Стара река (която се образува от притоците на р. Крайна и р. Чавча) – с. Костенец и река Баншница – кв. Момин проход. Стара /Костенска/ река образува красивия Костенски водопад, който се намира над село Костенец. Водите й в горното течение са включени в каскадата “Белмекен – Сестримо”. В района има ограничени ресурси на подземни води. Голяма част от тях са привързани към скалните комплекси, а някои контактуват с терасните води на р. Марица и р. Очушница. Със стопанско предназначение също така са и съществуващите водоеми, изградени с цел напояване на прилежащите земеделски земи: 9 изкуствени водоема (микроязовири) и 1 езеро в землището на с. Костенец, 9 водоема в землището на с. Горна Василица, 3 водоема в землището на с. Долна Василица, 2 водоема в землището на с. Пчелин и един язовир в с. Очуша. Ситуирането на микроязовирите благоприятства създаването на рибовъдни стопанства. 1.4. Почви Характерни за района на общината са лесивираните канелени горски почви. Те са образувани върху формации на палеозоя – южнобългарски граници - силно напукани, в горните си части изветрени до грус, на места силно заглинени. Мощността на хумусния хоризонт е 30-40 см. Друг почвен тип е алувиалният. Разположени са върху алувиални отложения при наличие на високи подпочвени води, които създават благоприятни условия за развитието на ливадна растителност. Алувиалните почви имат от 10 до 80 см хумусен хоризонт, лек механичен състав, по-неблагоприятни физико-химични свойства от канелените горски почви. Алувиалните и делувиалните почви са със сравнително високо плодородие. Значителни са и площите заети от ливадно-канелени и песъчливо-глинести почви. 1.5. Биоразнообразие Голямото биоразнообразие на общината се определя от факта, че повече от 50 % от територията й е заета от гори – широколистни и иглолистни, както и от включения в нея резерват “Ибър”. Запазени са множество редки и защитени растения и животни. Община Костенец се намира в Тракийско-горско растителна област, подобласт Рила. Във вертикално отношение попада в равнинно-хълмистия и хълмисто-предпланинския пояс на дъбовите гори (500-550м). Дървесната и храстовата растителност е представена от съобществата на сухоустойчиви видове: цер; космат дъб; келяв габър; бяла акация; обикновен глог; шипка. Във влажните места покрай поречията на реките се срещат влаголюбиви видове – върба, топола, бряст, елша. Районът се характеризира с голямо биоразнообразие, като са установени над 400 вида висши растения /вкл. рилска иглика, английска роза, трансилванска камбанка/ и над 50 вида птици. Като характерни и типични за района от гръбначната фауна могат да бъдат посочени следните видове: бозайници – сърна, елен, дива свиня, вълк, таралеж, заек; обикновенна полевица, полска мишка и други; птици – бял щъркел, обикновен мишелов, керкенез, малък сокол, обикновенна гургулица, обикновенна кукувица, домашна кукумявка, черен бързолец, селска лястовица, градска лястовица, син синигер, полско врабче и други; влечуги - зелен гущер, ливаден гущер, водна змия, смок мишкар и други. В североизточната част са регистрирани 11 редки и застрашени от изчезване растителни видове: триумпеста дзуха, късна лойдия, снежно кокиче, блатно кокиче, недоразвит ломодерум, есенен спиралник, рогат блатняк, Стефчова тръстика, храсталачна глушина, Маришко подрумиче, планинско подрумиче. Регистрирани 12 защитени животински видове – малка белочела гъска, малък креслив орел, скален орел, сокол скитник, степен блатар, горски бекас, гълъб хралупар, черен кълвач, южен белогръд кълвач, пъстър пор, скален орел, голям ястреб. 1.6. Гори Горският фонд заема 58,62 % от цялата територия на община Костенец. Той е разпределен по землища и видове собственост в декари по следния начин:
Залесената площ в община Костенец е разпределена според дървесните видове по следния начин:
Други дървесни видове, които са разпространени в общината са явор, клек, елша, трепетлика, офика, шестил, череша и др. В състава на растителните формации участват и следните храстови, полухрастови и тревни видове: хвойна, шипка, леска, малина, капина, боровинка, птиче грозде, лазаркиня, папрат, коприва, светлика, чашкодрян и др. Според почвените и релефни условия горските площи са разделени на 6 подпояса: А) подпояс на хълмисто –предпланински смесени широколистни гори Б) подпояс на нископланински гори от горун, бук и ела; В) подпояс на средно планински гори от бук, ела и смърч; Г) подпояс на високопланински смърчови гори; Д) подпояс на високопланински гори от субалпийски смърч и мура; Е) подпояс на субалпийските формации от единични дървета, клек и храсталаци.
1) напречен /или меридиален/ – изворите на курорт Вили Костенец и курорт Момин проход; 2) северен – надлъжен – курорт Пчелински бани. В к. “Момин проход” минералните води са събрани в общ хидротермален източник със следната физикохимическа характеристика: хипертермална (64°) слабоминерализирана, сулфатно-натриева, радонова, силициева и умерено флуорна. Минералната вода е леко алкална, бистра, безцветна, без мирис и с приятни питейно вкусови качества. Минералната вода във “Вили Костенец” е топла (47 С), със значителен дебит – 12 л/сек., слабоминерализирана, хидрокарбонатна, сулфатнонатриева, лекофлуорна, с малко количество радон, много ниска обща водна твърдост. Част от минералната вода се бутилира и продава на пазара поради добрите си вкусови качества. Целебната минерална вода в курорт “Пчелински бани” е с температура 72,8°. Тя е слабоминерализирана, хидрокарбонатна, сулфатно-натриева, лекофлуорна, с малко количество радон, много ниска обща водна твърдост. Топлите и лечебни минерални извори имат съществено значение за развитието на балнеологичен туризъм в общината в три основни зони. Каталог: documents documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица” documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ” Изтегляне 1.53 Mb. Сподели с приятели:
|