Община костенец общински план за развитие

Биволи общо –10 бр., в т. ч. биволици 7 броя

Птици общо – 22 746 бр.,в т. ч. : кокошки носачки 20 149 броя

Пчелни кошери – 285 броя.

Производството на мляко общо в Община Костенец през 2004 г. е 1 511 хил.л., от които краве - 1 150 хил. л. и овче мляко – 361 хил. л.

Спрямо 2000 г. се наблюдава значитерен спад в броя на отглежданите животни (при някой видове животни и над 50 %).

Към 2008г. по данни на ОС”З и Г” на територията на общината се отглеждат както следва:

Говеда-270

Биволи-0

Кози-900

Пчелни семейства-1200.

Според вида на собствеността върху горите и горските площи относителният им дял в общия Горски фонд на територията на общината е както следва: 52,89% - общинска частна собственост, 21,90% - държавна публична, 17,09% - държавна частна, 7,82% - частна, 0,24% - стопанисвана от общината, 0,05% - общинска публична и 0,01% - на чуждестранни лица.

Горският фонд на територията на общината се управлява и стопанисва от Държавно лесничейство – Костенец, със седалище к. Вили Костенец. С решение на Общински съвет – Костенец от 05.08.2004 г. беше създадено Общинското предприятие “Общински гори и земи от горски фонд” за управление и стопанисване на Общинският горски фонд, който обхваща територия от над 53% (общинска частна, общинска публична и стопанисвана от общината собственост) от целият горски фонд в общината.

Горите на Горско стопанство Костенец са разположени по северните склонове на Рила планина и южните склонове на Ихтиманска Средна гора. В Горско стопанство Костенец е включен горският фонд от община Костенец и от община Долна баня. Община Костенец се намира в Тракийско-горско растителна област, подобласт Рила. Попада в два климатични района на Умерено-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област: климатичния планински и нископланински район на Западна Средна България и климатичния район на високите котловинни полета на Преходната планинско-котловинна поморфоложка област на Ихтиманска и Същинска Средна гора. Във вертикално отношение попада в равнинно-хълмистия и хълмисто-предпланинския пояс на дъбовите гори (500-550м). Дървесната и храстовата растителност е представена от съобществата на сухоустойчиви видове: цер; космат дъб; келяв габър; бяла акация; обикновен глог; шипка. Във влажните места покрай поречията на реките се срещат влаголюбиви видове – върба, топола, бряст, елша. От цялата площ на горите в община Костенец в размер на 21 120,7 ха – 17 963,1 ха са залесена площ или 85,05% от площта на фонда и 69,91% от общата площ на общината (това представлява т.н. “лесистост на територията”). Общо дървопроизводителната площ на общината е 19 707,7 ха, което е 93,31% от горския фонд. Недървопроизводителната горска площ (поляни, скали, сипеи и др.) заема 1 413 ха – 6,69% от площта на горския фонд.

Залесената площ в Горско стопанство Костенец е разпределена според дървесните видове по следния начин:

Вид	%	Вид	%	Вид	%
Зимен дъб	23,7	Габър	7,6	Акация	0,9
Бук	18,6	Цер	4,3	Др. широколистни	2,0
Бял бор	13,1	Черен бор	3,2	Др. иглолистни	1,4
Смърч	11,3	Благун	1,6
Ела	10,9	Бяла мура	1,4

Други дървесни видове, които са разпространени в общината са явор, клек, елша, трепетлика, офика, шестил, череша и др. В състава на растителните формации участват и следните храстови, полухрастови и тревни видове: хвойна, шипка, леска, малина, къпина, боровинка, птиче грозде, лазаркиня, папрат, коприва, светлика, чашкодрян и др.

Според своите функции територията на Горския фонд на общината се разпределя на шест основни групи, а именно:

1) гори със стопанско предназначение с обща площ 12 154,9 ха, от които

залесени 11 268,1 ха и незалесени 886,8 ха.;

2) защитени гори и територии с обща площ 522,7 ха, от които залесени

425,4 ха и незалесени 97,3 ха, от тях: противоерозионни гори и

територии с площ от 240,1 ха и мелиоративни гори и територии с площ

от 282,6 ха.;

3) рекреационни гори и територии с обща площ 2 323,1 ха.;

4) защитени природни територии с обща площ 4 338,7 ха;

5) исторически места с обща площ 354 ха;

6) други гори и територии със специално предназначение с обща площ 112

ха;

А) подпояс на хълмисто–предпланински смесени широколистни гори ;

Б) подпояс на нископланински гори от горун, бук и ела;

В) подпояс на средно планински гори от бук, ела и смърч;

Г) подпояс на високопланински смърчови гори;

Д) подпояс на високопланински гори от субалпийски смърч и мура;

Е) подпояс на субалпийските формации от единични дървета, клек и

храсталаци.;

Стопанисваните от Държавно лесничейство – Костенец и от Общинското предприятие “Общински гори и земи от горски фонд”, гр. Костенец гори са основен компонент на околната среда и са ключов икономически и социален фактор за развитието на общината. Те поддържат биологичното развитие на района, подобряват климата, регулират водния режим, създават благоприятни условия за развитие на дивеча,представляват важен обект на местния туризъм, отдих, почивка и са украса на природната среда. От тях се добиват значително количество строителна дървесина и дърва за огрев. Горите в общината имат голямо значение за поминъка на местното население. Те осигуряват снабдявяне с дърва за огрев (основен вид гориво за отопление на населението на територията на общината) и предоставяне на площи за паша. Дърводобивът, лесокултурната дейност, добивът на диворастящи гъби и горски плодове дават възможност за допълнителни доходи на населението. Горите в района на общината предлагат добра база за развитие и на местното ловно стопанство. Освен описаните дотук функции, горите в района имат и голямо противоерозионно и защитно-водохранно значение.

Действащият през 2008 г. Лесоустройствен проект на Държавното лесничейство и на Общинското Предприятие “Общински гори и земи от горския фонд” осигурява благоприятни и надеждни предпоставки за съхраняване, стопанисване и ползване на горския фонд. Основните насоки на организация на горското стопанство в общината, предвидени в проекта, са съобразени с поставената цел по групи гори и земи съобразно функциите им. В горите и земите с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции организацията на стопанисването е насочена преди всичко към разширеното възпроизводство на главния продукт – дървесината, а също така запазване и повишаване на чистотата на гората. Проектирани са подходящи сечи и залесявания за осъществяване на тази задача. Стопанисването в защитните и рекреационни гори и земи има за цел непрекъснато подобряване и увеличаване на туристическите им функции, според конкретното им предназначение. При тях ползването на дървесина е второстепенна задача. В защитените гори (противоерозионни и мелиоративни) основната цел е запазване на съществуващата растителност и почвата, както и ограничаване на ерозионните процеси чрез подходящи мероприятия, запазване на инженерните съоръжения и подобряване на ландшафта около тях. В зелената зона (”Рекреационни гори и територии” и „Курортни гори”) предимство е дадено на здравно-украсните функции на горите и създаване на максимално подходящи условия за туризъм и краткотраен отдих на населението.

Растящото количество и качество на горските масиви може да бъде и една от определящите предпоставки за бъдещото икономическо и социално развитие на общината. Всички гори на територията на община Костенец следва да се стопанисват въз основа на стриктно изпълнение на лесоустройствените проекти. В проектираните бъдещи мероприятия като главна сеч, отгледна сеч и санитарна сеч следва около 80 % относителен дял да имат главните и отгледните сечи. Размерът на годишно ползване в горите следва да се определя от лесоустройствения проект съгласно определените стопански класове. Общият размер на ползваната дървесина от всички видове сеч за 2008 г. ще възлиза на 27 000м³.

Освен добив на дървесина сериозно внимание следва да се обръща и на залесителните мероприятия. Начинът на възобновяването на зрелите насаждения трябва да се определя конкретно за всяко насаждение в зависимост от типа месторастене, възобновителната му способност, бъдещия видов състав и проведените мероприятия. В горите с дървопроизводителни и средообразуващи функции, залесяването трябва да има предимно производствена цел. В горите с особени/специални функции залесяването следва да се проектира с оглед увеличение на защитно-водохранните, защитно-противоерозионните и здравно-украсните им функции. Във фаза на проектиране е ново бъдещо залесяване на площ от 800 ха или 45% от общата площ за залесяване в общината. Общо се предвижда за територията на община Костенец в бъдеще средногодишно да бъде залесявана площ от около 60 ха. Това е дългогодишна инвестиция, като при нейната реализация ще се ангажира допълнително работна ръка от местното население. В проектираните залесителни мероприятия се дава предимство на иглолистните дървесни видове – главно бял бор и черен бор, по-малко на смърч, бяла мура и ела. Те ще заемат около 80% от ежегодно залесяваните площи. От широколистните дървесни видове ще се залесява главно със зимен дъб и червен дъб, по-малко с цер. Вследствие на предвидените мероприятия ще настъпят съществени благоприятни промени в площите и възрастовия състав по дървесни видове. Ще се увеличи участието на иглолистните дървесни видове. От широколистните ще нарастне участието на бука и на зимния дъб.

В горските масиви редовно се правят проверки за незаконна сеч, контролират се пътните артерии, на нарушителите се съставят актове и се налагат наказания. С връщането на гори на техните собственици се осигурява допълнителен доход за развиване на базата на собствен ресурс. За правилното реализиране на лова и риболова на територията на общината е необходимо стриктно да се изпълнява и ловноустройствения проект - като неделима част от лесоустройствения проект. На територията на горския фонд ще се осъществяват и в бъдеще редица странични ползвания – паша на едър и дребен рогат добитък, добив на сено от голите площи, добив на листников фураж при провеждане на сечи и почистване на просеки. Съществуват и сравнително добри условия за добив на билки, горски плодове и гъби. В бъдеще горските територии следва да бъдат използвани по-активно и от гледна точка на потенциала им за развитие на някои алтернативни форми на туризъм /фото-сафарита, наблюдение на редки птици и други/ - при отчитане на европейските изисквания за съхранението, опазването и развитието на горската флора и фауна, както и за екологичното въздействие на горите.

За реализирането на политиката в областта на горите на община Костенец средногодишно ще бъдат необходими поне по около 100 хил. лв. за залесяване и поддържане на горския фонд .

Към средата на 2005 г. в община Костенец има 362 стопански субекта, от които 328 са микропредприятия – до 10 заети, 28 са малки предприятия – от 11 до 50 заети и 6 - средни предприятия (от 51 до 250 човека) и 2 големи предприятия, като последните две категории реализират голям процент от приходите от стопанската дейност на територията на общината.

Основните икономически отрасли, развити на територията на общината са:

• 
  Целулозно-хартиена промишленост;
  
• 
  Хранително-вкусова промишленост;
  
• 
  Търговия;
  
• 
  Туризъм;
  
• 
  Транспорт;
  
• 
  Услуги (шивашки, дърводелски, занаятчийски, монтьорски и др.);
  
• 
  Дървообработване;
  

• 
  Мебелно производство;
  
• 
  Шивашка промишленост;
  
• 
  Химическа промишленост;
  
• 
  Производство на стоки за широко потребление.
  

По отношение на заетостта най-голям относителен дял в общинската икономика заема търговията, която се извършва чрез обекти за търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки. Най-често дейността се извършва под формата на семеен бизнес. На второ място по относителен дял е туризмът, а на трето - услугите. Значителен е броят на заетите в областта на горското стопанство, дърводобива и дървопреработването, производството на каучук и изделия от пластмаса, строителство, както и сезонно – в земеделието. Нараства броят на предприятията в сферата на шивашкото и обувното производство, както и в производството на дограми. Най-голям дял в промишлеността има хартиената промишленост. Най-голямото предприятие на територията на общината е заводът за хартия ”ХХИ – Костенец” АД, който има 100 годишна история. В село Костенец в момента основно се развива дървообработващата промишленост и занаятите (ножарството, което е традиционно за района), кожарството и производството на облекла и обувки.

По-големите дружества на територията на община Костенец, реализиращи по-голямата част от приходите и осигуряващи значителен брой работни места са: “Хартия и хартиени изделия – Костенец” - АД, “Терем” ЕАД клон – Костенец – военен завод, “Шведски кибрит – Плам България” АД – производство на кибрит и запалки за камина; ЕТ “Актив комерс” производство на тетрадки и хартиени изделия; “Синхрон-инвест” ЕООД – производство на спиртни напитки, “Специализирани болници за рехабилитация – НК” ЕАД – клон Момин проход – туристически и здравни услуги. Голям е броят на заетите в сферата на образованието и здравеопазването.

Други по-големи предприятия в община Костенец са: “Каучук” ООД – производство на каучукови изделия; “Марица НИС” СД – производство на каучукови изделия; “Балканпродукт” ООД – производство на автомобилни части; “Любница 78” ЕООД – производство на фуражи; “Булфрукт” ЕООД -преработка и търговия с плодове и зеленчуци; Горско стопанство Костенец – дърводобив и дървообработка; ЕТ “Гледичие” и “ВАЛ – 77” ЕООД - дървопреработване; “Строител Костенец” ЕООД и ЕТ “Стройкомерс” - строителство; “АСД 555” ЕООД – търговия; “Булкост” ООД - производство на кибрит; “Булкодин” ООД – търговия с горива; “Олимпия” ЕООД – с. Костенец – производство на шивашки изделия, “Виомел” ЕООД - производство на пластмасови рабицови мрежи; “Белопейпър” ЕООД – производство на хартия.; “Хари Грийвс” ЕООД – търговия с хранителни продукти и стоки за широко потребление. В общината има 3 производителни кооперации: РПК “Венера” – гр. Костенец, ТПК “Иван Чолев” и ПК “Нива” .

Близостта до столицата София и до втория по големина град Пловдив, а също така и до к.к. “Боровец”, сравнително добрата инфраструктура, относително ниските цени на земите и действената общинска администрация привличат инвеститори, които активно търсят подходящи терени за развитие на производствени мощности.

В тази връзка е целесъобразно да се разработи Проект за изграждане на съвременен „Индустриален парк на община Костенец”, отговарящ на изискванията на европейските фондове за насърчаване на конкурентоспособните малки и средни предприятия. Изхождайки от предпоставките за създаване на конкурентоспособен Индустриален парк в землището на Община Костенец и от опита в тази насока на публичните и частни институции и инвеститори от Европейския съюз могат да се определят основните характеристики на бъдещия Индустриален парк „КОСТЕНЕЦ”, а именно:

1. Индустриален парк „КОСТЕНЕЦ” може да привлича като клиенти – наематели на обособените терени както местни, така и западноевропейски, далекоизточни и други чуждестранни партньори от групата на средните производствени предприятия, заинтересовани от създаването на високоефективни гъвкави производства на територията на Република България с оглед износ без ограничения на крайната продукция на европейския пазар - след присъединяването на страната ни към Европейския съюз. По тази причина наред с предоставянето на традиционните административни и комунално-битови услуги трябва да се предвиди създаването на територията на Индустриален парк „КОСТЕНЕЦ” на митническо бюро; данъчно бюро; банкови офиси и други подобни институции. Българското законодателство позволява в подобна зона всеки инвеститор да обособи собствен склад под митнически контрол и да се ползва на място – например в Костенец, от предимствата на класическите свободни безмитни зони.

2. Маркетинговите проучвания сочат, че основно място в структурата на партньорите на бъдещия Индустриален парк „КОСТЕНЕЦ” ще заемат производството на промишлени и хранителни стоки при прилагане на нови високи технологии; разработването и разпространението на продукти и услуги на информационните технологии; предоставянето на транспортни и логистични услуги с обхват Югоизточна Европа и други подобни предприемачески инициативи. Съществуват благоприятни условия за създаване на производства с преимуществена екологична насоченост, сертифицирани според изискванията на Европейския съюз за биологични производства, за безопасност на храните и други подобни.

3. Индустриален парк „КОСТЕНЕЦ” може да бъде разположен на терен в землището на Община Костенец, разпределена на парцели за отдаване под наем в зависимост от нуждите на фирмите. След оформяне на отделните парцели се изгражда вътрешно-транспортната мрежа /пътища и паркинги/. Към всеки парцел следва да се изгради връзка с водопровод, канал, газопровод с природен газ; кабел за електрическа енергия и кабели за телекомуникация със съответната мощност.

4. Концепцията за изграждане на Индустриален парк „КОСТЕНЕЦ” трябва да се основава на подхода на единно управление само с терени, предоставени под наем. Това ще позволи по-активното и убедително привличане на институционална и финансова подкрепа от Европейския съюз, основана на публично-частното партньорство с Община Костенец.

Основният извод от SWOT-анализа на индустрията в Община Костенец може да бъде формулиран по следния начин: На основата на преобладаващите силни страни и възможности е целесъобразно да се предприемат мерки за бързо разработване на Проект за изграждане на Индустриален парк „КОСТЕНЕЦ” с оглед привличане на чуждестранни инвеститори и фондове на Европейския съюз; за рационалното използване на материалния и трудов ресурс на общината за насърчаване на конкурентоспособните местни малки и средни предприятия с оглед покриване на европейските трудови и екологични норми спрямо промишленото производство и осигуряване на възможности за ефективен маркетинг на промишлената продукция на външните и на вътрешния пазар – включително и за задоворяване на разширяващото се търсене от туризма в общината.

Община Костенец – основно с трите си курорта, е утвърден туристически център в национален мащаб. В близкото минало (в началото на 80-те години) броят на посетителите и гостите на общината е бил около 40 000 човека на година. След известен период на застой в сектора и рязко намаляване на броя на посещенията и нощувките, в последните 5 години се забелязва тенденция на икономическо оживление в областта на местния туризъм, като броят на туристите и гостите в общината е между 6 000 и 7 500 човека годишно. Към 2005 г. годишният брой на нощувките в туристическите обекти в община Костенец е 130 000 леглодни. През лятото заетостта на хотелите е почти 100%. Същото се отнася за уикендите и ученическите ваканции. В областта на хотелиерството и ресторантъорството има 32 микростопански единици, което като брой е второ място в икономическия сектор след отрасъл търговия. Заетите в туристическия сектор са 320 човека, като цифрата сезонно варира. Тази заетост представлява 5% от заетостта в цялата община. Легловата база на всички почивни станции, хотели и бази, включително и хижите е около 1 200 легла. Съществуващият капацитет е значително по-голям - около 3 000 легла.

Тези фактори благоприятстват развитието на разнообразни форми на туризъм – здравен и балнеоложки, екологичен, планински, селски, ваканционен, зимен, ловен и спортен туризъм. Голям е потенциалът за развитие на екотуризъм в Рила и Ихтиманска Средна гора, както и селски туризъм в селата Горна Василица, Долна Василица, Подгорие, Очуша и Голак, където природата е запазена непокътната и има атмосфера на спокойствие и уединение, даваща възможност за непосредствен контакт с природата и отдих. Наблюдава се засилване на интереса и увеличаване броя на жители на столицата и чужбина, заселващи се в селата на общината. За развитието на тези съвременни форми на туризъм, ресурсите на общината все още не са напълно проучени и използвани.
2.4.1.Съществуваща туристическа материална база - туристически обекти, заведения, атракции.

Към 2008 г. на територията на общината функционират три големи почивни станции – хотел “Констанция” в к.к. Вили Костенец, собственост на “ПРО” ЕАД, Санаториум за възрастни, собственост на Специализирани Болница за Рехабилитация - Национален Комплекс - ЕАД - филиал Момин проход, Оздравителен комплекс “Пчелин” в к.к. Пчелински бани. В общината има две туристически дружества – ТД “Равни чал”, стопанисващо хижа “Гургулица” и ТД “Планинар”, стопанисващо “Туристическа спалня – Момин проход”.

А) Хотели

Град Костенец:-семеен хотел “Диани”- 10 легла

Курорт Момин проход: “Специализирана Болница за Рехабилитация - Национален Комплекс” ЕАД - филиал Момин проход с леглова база от 276 легла; Хотел "Еледжик" - база на НОИ, част от активите на “Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД; Туристическа спалня “Яворица”

Курорт Вили Костенец: Хотел "Констанция" - база на НОИ и по-конкретно на “Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД с капацитет 320 легла, Хотел “Момина сълза” – 26 легла, Хотел "Романтика" – 50 легла, Хотел - ресторант “Езерото” , Хотел "Тунджа" – 30 легла, Хотел "Вила 18" – 28 легла, Хотелски комплекс на МВР “Чучулига”. В местността се намират бившите детски лагери "Миликини ниви" и "Юрукова поляна"

Курорт Пчелински Бани: Оздравителен комплекс “Пчелин”, хотел “Виталис” – базата разполага със 145 легла, къща “Максима” ООД – 10 легла.

с. Костенец: Ресторанти “Констанция”, "Езерото", "Момина сълза", "Романтика";

град Костенец: Ресторанти “Бар Наздраве”; “Диани - Продан”; “Виас”, Снек – бар “Градина” “Оазис”;

Момин проход: 1 ресторант в процес на изграждане.

На територията на общината функционират 1 дискотека - дискотека “Енерджи” – гр. Костенец и две кина - в читалищата "Гео Милев" и "Просвета".

2.4.2.Културно-исторически забележителности с туристически потенциал

В района на Костенец са запазени множество археологически паметници, носещи сведения за богата история, които не са проучени и популяризирани. Запазени са останките на някои стари крепости, като една от най-големите забележителности в общината е историческият паметник от римската епоха, а по-късно от Първата и Втората Българска държава - Крепостта „Траянови врата”. Съоръжението е внушително по своите размери – 90/40 метра и се намира в прохода със същото име – на 18 км от гр. Ихтиман и на 15 км от гр. Костенец. По своята конструкция, включваща две островърхи кули с височина до 6 метра, крепостта се явява уникална за страната. Крепостта се свързва с една от най-значителните военни победи в българската история. Тук през 986 г. Цар Самуил разгромява войската на византийския император Василий II, като унищожава напълно византийската конница. Крепостта е открита при археологически разкопки през 1985-1986 г. и е обявена за национален археологически паметник на културата. Край крепостта минава асфалтиран път, свързващ автомагистрала “Тракия” с главният път между Костенец и Ихтиман. Целесъобразно е по инициатива на Община Костенец Крепостта „Траянови врата” да бъде реставрирана с оглед превръщането й в туристическа атракция от национално значение. За тази цел следва да се проектират и изградят удобен път, посетителски пункт и съвременни съоръжения за обслужване на туристите.

Християнски храмове с историческа, културна и художествена стойност и представляващи важна предпоставка за развитието на активен културен туризъм са храмове “Св. Арахангел Михаил” – с. Костенец; "Св. Великомъченик Георги" - гр. Костенец; "Св. Панталеймон" - кв. Момин проход; "Свети Мина" - с. Горна Василица; "Св. Великомъченик Георги" - с. Пчелин; Параклиси “Св. Илия” и "Св. Петка" – гр. Костенец; Храм “Вси Светих” – с. Очуша на 20 км от града. Това е една от най-старите църкви в общината. В храма са запазени икони, изографисани още през 1859 г.; В близост до с. Очуша се намира манастирът “Св. Илия”, построен през 1829 г. До манастира има асфалтиран път. Над с. Костенец се намира местността Горна църква. Според някои данни там е съществувала църква още през XIII в., разрушена след това от турците. През 1997 г. на същото място е построен параклис "Успение Богородично" /8 км от гр. Костенец, има асфалтиран път и паркинг/. Културна забележителност от Следосвобожденския период са писателските къщи и вили в курорта “Вили Костенец”. Местен паметник на културата сред тях е Ганевата вила. Тя е запазила автентичния си вид от началото на XX в. Известна е и с това, че там често е отсядал Иван Вазов и, че в тази вила е написал стихосбирката си “Какво пее планината” през 1917 г.

Населението в района е съхранило самобитния си фолклор, запазени са множество традиции, обичаи, песни и легенди, които се интерпретират от съществуващите танцови състави и самодейни фолклорни групи, спечелили множество международни награди. Провеждат се и традиционни фолклорни празници: Кукерски празник на Сирни заговезни в к. Момин проход и с. Горна Василица – ежегодно месец февруари или месец март; Гергьовденски събор в местността "Кръстите" - с. Костенец"; Землячески събор - с. Пчелин на 3 юни (Петдесетница).

- В района на курортна зона „Вили Костенец”, при отчитане на потенциала и за развитие на зимния спортен и екотуризма в Рила – стимулиране на зимния, спортния, екотуризма, спа-туризма, рекреационно-ваканционния, балнеоложкия, ловния и други форми на туризъм на основата на активно партниране с Държавното лесничейство и Министерство на земеделието и горите, на публично-частното партньорство и привличането на местни и чуждестранни частни инвеститори, като особено внимание се обърне и на потенциала за развитие на селския туризъм в село Костенец.

- В района на курортна зона „Момин проход” – стимулиране на здравен, медицински, балнеоложки, рекреационно-ваканционен и други форми на туризъм на основата на активно партниране с Министерство на здравеопазването, на публично-частното партньорство и привличането на местни и чуждестранни частни инвеститори.

- В района на курортна зона „Пчелински бани” – стимулиране на балнеоложкия, спа-туризма, рекреационно-ваканционния и други форми на туризъм на основата на публично-частното партньорство и привличането на местни и чуждестранни частни инвеститори.

- В района на град Костенец – стимулиране на културния, деловия, зимния, рекреационно-ваканционния, ловния и други форми на туризъм на основата на на публично-частното партньорство и привличането на местни и чуждестранни частни инвеститори, като особено внимание се обърне на потенциала за развитие на екотуризма в Рила и в Ихтиманска Средна гора и на селския туризъм в селата Горна Василица, Долна Василица, Подгорие, Очуша и Голак - където природата е запазена непокътната и има атмосфера на спокойствие и уединение, даваща възможност за непосредствен контакт с природата и отдих.

В тази връзка е целесъобразно да се разработи и своевременно да се реализира Проект за изграждане на съвременен „КУРОРТЕН, ТУРИСТИЧЕСКИ И СПОРТЕН КОМПЛЕКС „КОСТЕНЕЦ-БЕЛМЕКЕН”, отговарящ на изискванията на европейските фондове за насърчаване на регионални проекти за развитието на конкурентоспособен туризъм от общоевропейско значение. Огромно предимство на Община Костенец в това отношение е разработеният през м. май 2005 г. по искане на Общинската администрация Идеен проект за изграждане на съвременен „Курортен, туристически и спортен комплекс „КОСТЕНЕЦ-БЕЛМЕКЕН”, включващ пълни технически, теренни и градоустройствени проучвания с варианти за решения. Изхождайки от предпоставките за създаване на конкурентоспособен съвременен „Курортен, туристически и спортен комплекс „КОСТЕНЕЦ-БЕЛМЕКЕН” в землището на Община Костенец и от опита в тази насока на публичните и частни институции и инвеститори от Европейския съюз могат да се определят следните основни характеристики на бъдещия комплекс, а именно: