ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА

4. ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА

По отношение на вътрешното транспортно обслужване на общината, то се осъществява от:

първокласен път Е-80 – София-Костенец-Белово-Пазарджик-Пловдив-Капитанандреево и е връзка със съседната община Белово на юг и с община Ихтиман и АМ “Тракия” на север;

второкласен път ІІ-82 - Костенец-Самоков-Сапарева баня-Дупница със отсечка от 4 км към к.к.”Боровец” и е връзка със съседната община Долна баня;

третокласен път – Костенец – Мината - Очуша с дължина 22,400км;

четвъртокласната/общинска/ пътна мрежа е с обща дължина 54,700км и свързва общинския център със с. Костенец, к.к. Вили Костенец, с. Пчелин, с. Очуша, с. Подгорие, с. Голак, м. Пердова, Гледжова и м. Нова.

Пътна мрежа	Дължина /км/	Състояние	Относ. дял спрямо общата дължина %
Магистрала	8.100	Добро	6.17
Първи клас	14.300	Добро	10.90
Втори клас	31.700	Задоволително	24.16
Трети клас	22.400	Задоволително	17.08
Четвърти клас	54.700	Лошо	41.69
Общо	131.200		100

Дължината на вътрешната улична мрежа на община Костенец е 146 км, от които с асфалтова настилка 92,420 км и 53,580 км са без трайна настилка. Състоянието на пътната мрежа се определя ежегодно в зависимост от показателите: вид, гладкост, ширина на пътното платно и други. В зависимост от състоянието на тези показатели, пътната мрежа се определя в три състояния: добро, задоволително и лошо.

Със съседните общини транспортното обслужване се осъществява по първокласни и второкласни пътища. Състоянието на тези пътища е задоволително. Има участъци от републиканската пътна мрежа които се нуждаят от ремонт вследствие на наводненията след обилните валежи/пропадане на част от пътя, свлачища и други/ през настоящата 2005г.

Изградената общинска /четвъртокласна/ пътна мрежа е в задоволително състояние, но има участъци от пътната мрежа, в които състоянието е лошо. Общата дължина е 54.700 км, като 25.300 км от тях са с трайна настилка и 29.400 км са без трайна настилка. Асфалтовите настилки са силно деформирани и не отговарят на нарасналите изисквания за съвременен бърз и безопасен транспорт. По пътните трасета на общинската пътна мрежа има изградени мостове, водостоци, подпорни стени, парапети които са в недобро състояние особено след споменатите наводнения през настоящата 2005 г. Липсват необходимите пътни знаци, указателни табели и снегозащитни съоръжения. Не е извършвано опресняване на вертикалната маркировка, което създава опасност за движението. Лошо е състоянието на банкетните ивици и отводнителните канали. Общото състояние на общинската улична пътна мрежа е лошо и се нуждае от основно изкърпване и подновяване.

Община Костенец се намира на стратегически важен кръстопът. Близостта й до двата най-големи града – София и Пловдив, както и 5-те републикански курорта в района – Момин Проход, Вили Костенец, Пчелински бани, Костенец и Боровец задължават изграждането на стройна организация на пътническия транспорт в общината. Транспортното обслужване на територията на общината се извършва по всички направления от приетата транспортна схема от частни превозвачи. Автобусните линии са градски, междуселищни и междуградски. Маршрутите и транспортното обслужване към настоящия момент са както следва:

• 
  гр. Костенец – гр. Долна баня – с. Марица – с. Радуил – к.к. Боровец - гр. Самоков;
  
• 
  гр. Костенец – гр. Долна Баня;
  
• 
  гр. Костенец – гр. Долна баня – с. Марица – с. Радуил;
  
• 
  гр. Костенец – гр. Долна баня – с. Гуцал;
  
• 
  гр. Костенец – кв. Момин Проход;
  
• 
  гр. Костенец – кв. Момин Проход – мах. Пердова – мах. Гледжова – мах. Нова;
  
• 
  гр. Костенец – с. Костенец;
  
• 
  гр. Костенец – с. Костенец – Вили Костенец;
  
• 
  гр. Костенец – с. Пчелин – к.к. Пчелински бани;
  
• 
  гр.Костенец - с.Подгорие – с. Очуша;
  
• 
  гр. Костенец – кв. Момин Проход – с. Мирово – гр. Ихтиман – гр. София.
  

Общата оценка на състоянието на транспортната система е, че 60% от пътищата са в задоволително състояние и 40% са в лошо състояние. Като цяло общината има добре изградена пътна мрежа, която позволява относително бърз достъп от населените места до общинския център. Лошо е състоянието на част от третокласната и четвъртокласната пътна мрежа, която създава проблеми особено в зимни условия.

Осигурени са регулярни транспортни връзки на селата с центъра на общината, а също и с гр.София, гр.Пловдив и центровете на съседните общини. Наложителна е бърза реконструкция, основен и среден ремонт на общинската пътна мрежа, която е в лошо състояние и да се подобри достъпът на селата до общинския център.

Освен с пътен, общината се обслужва и с жп транспорт, като в центъра на общината е разположена жп гара от националната жп мрежа/връзки със гр. София и гр. Пловдив - гр. Димитровград/ за пътнически и товарни влакове и спирка кв. Момин проход само за пътнически влакове.

Община Костенец се намира на стратегически важен национален кръстопът. Близостта й до двата най-големи града – София и Пловдив, както и 5-те курорта в района – Момин Проход, Вили Костенец, Пчелински бани, Костенец и Боровец налагат комплексно транспортно обслужване на населението. Развитието на туризма в Община Костенец като основен приоритет, както и стратегическото място, което заема общината, задължават стройна организация на обществения пътнически транспорт. Осъществяване контрол от страна на общинска администрация, контролните органи към РПУ и РДАА по прилагане на нормативните документи за обществен превоз на пътници.

Оборудване автоспирките по различните направления от Общинската транспортна схема със спиркови знаци, навеси с места за сядане и разписания .

Осигуряване автогарово обслужване в съответствие с нормативните изисквания
4.2 Водоснабдителната и канализационна системи
Главната водна артерия за района е р. Марица. Изворната област на реката са двете Маричини езера под връх Манго в Рила планина при кота 2 378 м. Водосборният й басейн е 21 084 кв. км. Реките, събиращи водите си от високопланинските части на Рила и Западни Родопи са предимно със снежно-дъждовно подхранване, характеризиращо се с ясно изразено пролетно-пълноводие през април, май и два минимума – зимен и летен. Водите на р. Марица се използват за задоволяване на различни нужди: в бита, промишлеността и в селското стопанство – за напояване. В поречието й са изградени редица хидротехнически съоръжения. Районът е слабо обилен на подземни води. Голяма част от тях са привързани към скалните комплекси, а някои контактуват с терасните води на р. Марица и р. Очушница.

А) Водоснабдяване

По степен на водоснабдяване на населените места следва да се посочи, че всички населени места в Общината са водоснабдени с изключение на с. Долна Василица и с. Голаг, където е твърде малък броя на постоянно живеещото население;

Важните водоизточници за общината са основно два. Град Костенец, вкл. кв. Момин Проход и с. Костенец се водоснабдяват от 2 водоизточника алпийски тип – на р. Крайна и на р. Стара река с дебит от 80-90 л/с. Останалите населени места се водоснабдяват от Водопровода за гр. Ихтиман, като ползват от същия водопровод водно количество от около 15л/с. Няма изградени пречиствателни станции за питейни води. През 1991 г. – 1992 г. е изградена хлораторна инсталация – гр. Костенец за обеззаразяване на резервоар “Ниска зона” гр. Костенец;

Състоянието на водоснабдителните мрежи не е добро. Общата дължина на външните водопроводни мрежи, поддържани от “В и К” район – Костенец е 30285 м, от които 22 415 м етернитов водопровод и 7 870 м. – стоманен. Вътрешната водопроводна мрежа е 82 894 м, от които 19 913 м стоманен и 72 981 м - етернитов водопровод. Има необходимост от реконструкция и ремонт на вътрешните водопроводи в гр. Костенец, с. Костенец и Вили Костенец (като за тях съществуват готови работни проекти), както и реконструкция на външен водопровод за гр. Костенец и с. Костенец. Необходимо е изработване на проект и изграждане на пречиствателна станция за питейни води с цел подобряване на социалната и екологична среда. Това би подобрило качеството и гарантирало количеството на необходимата за потребление вода и би имало икономически ефект за развитие на туризма и курортното дело в Общината.
Б) Канализация и пречистване

Канализационната мрежа е изградена основно през периода 1979 – 1991 г. Няма изградени вътрешни канализационни мрежи в селата Горна Василица, Долна Василица, Очуша, Подгорие и Голаг. Няма изградени междуселищни външни колектори и пречиствателни съоръжения. Предвид сравнително малката амортизация на около 80 % от общата канализационна мрежа, нейното състояние може да се определи като добро. Останалата част от около 20 % се нуждае от основен ремонт и реконструкция;

В общината има изградени пречиствателни станции за промишлени отпадни води в Завода за хартия и в Химическия завод. Няма изградени пречиствателни съоръжения за битово-фекални води. Съществува необходимост от реконструкция и ремонт на 8200 м. канализационни мрежи, както и от проектиране и строителство на около 12000 м. вътрешни канализационни мрежи и на 3 пречиствателни станции за битово-фекални води в гр. Костенец, с. Костенец и с. Пчелин.

Възстановен е канализационен колектор между гр. Костенец и гр. Момин проход и водопровод, разрушен от наводненията, новоизградените предприятия и вилни селища са водоснабдени.

Изпълнява се работна програма по текущо поддържане и ремонт на водопроводната мрежа, изготвена от Общината.

Основните проблеми на Водоснабдителната и канализационна система в община Костенец могат да се обединят в следните насоки:

- голяма част от водопродната мрежа /80%/ е изградена от етернитови тръби, които не са в добро състояние;

- неизградена канализационна система и локални ПСТ в селата;

- неизградена улична мрежа в селата;

- не се осъществява профилактика на канализационната мрежа, в резултат на което част от мрежата става негодна за експлоатация, поради запушване от отлагания;

- липса на пречиствателни станции за населените места в Общината;

- липса на собствени финансови средства за реконструкция, модернизация и разширяване.

4.3. Напоителни системи

Стопанско значение за района на община Костенец имат водите на р. Очушница с дължина 29,9 км, които се използват за напояване на прилежащите обработваеми земи. През територията на общината минават Стара река (която се образува от притоците на р. Крайна и р. Чавча) – в с. Костенец и река Баншница – в кв. Момин проход. Стара /Костенска/ река образува красивия Костенски водопад, който се намира над село Костенец. Водите й в горното течение са включени в каскадата “Белмекен – Сестримо”. Със стопанско предназначение също така са и съществуащите водоеми, изградени с цел напояване на прилежащите земеделски земи: 9 изкуствени водема (микроязовири) и 1 езеро в землището на с. Костенец, 9 водоема в землището на с. Горна Василица, 3 водоема в землището на с. Долна Василица, 2 водоема в землището на с. Пчелин и един язовир в с. Очуша. Ситуирането на микроязовирите благоприятства създаването на рибовъдни стопанства. Предвижда се изграждането на нови и реконструкция на старите съоръжения за напояване/проектът за изграждане и реконструкция на напоителната система “Янков канал” е в работна фаза/.

В бъдеще за поддръжка, реконструкция и изграждане на нови хидромелиорационни съоръжения ще се разчита на инициативата на собствениците на земеделски земи и земеделски кооперации, като финансирането ще се осъществи със собствени средства, кредити и целеви субсидии по национални и международни програми.

Основните проблеми на Напоителни системи в община Костенец могат да се обединят в следните насоки:

- липсват сдружения на водоползвателите за стопанисване на напоителните съоръжения;

- напоителната канална мрежа е остаряла и подлежи на възстановяване и реконструкция.

Енергопреносната мрежа и съоръжения на територията на Общината са в добро техническо състояние, има достатъчен резерв и като цяло задоволява нуждите на населението и промишлеността. Въпреки това се налага развитие и усъвършенстване, което да включва:

- ремонт на мрежа ниско напрежение в централната част на гр. Костенец и кабелизирането й (подземно по ул. “Боровец” и ул. “Търговска”);

- доставка и монтаж на система за централизирано управление на уличното осветление на територията на Общината.

Основните проблеми на Енергопреносната инфраструктура в община Костенец могат да се обединят в следните насоки:

- неефективност на част от възловите станции;

- отклоненията на въздушните линии от главните магистрали са остарели и подлежат на ремонт;

- изграждане и ремонт на изградените трафопостове за да отговарят на съвременните изисквания;

4.5. Газоснабдяване

Съгласно разработената Общинска стратегия за енергийна ефективност на Община Костенец се предвижда газификация на общината, реализация на проекти за използване на алтернативни енергийни източници като слънчева енергия, вятърна енергия, геотермални води, растителна биомаса и други.

Дружеството „Рила газ” АД е спечелило лиценз за обособена територия „Запад” за разпределение и обществено снабдяване с природен газ.

Костенец е част от обособена територия „Запад” и е включен в инвестиционната програма на дружеството за промишлена и битова газификация.

Пощенското обслужване на територията на Община Костенец се осъществява от районна ПТС – Костенец – клон на Софийско ТП на “Български пощи” АД. Ръководството и финансирането се осъществява от МТ (на практика Пощата се самоиздържа). Към РПС – Костенец има 10 подрайона – Вили Костенец, с. Костенец, кв. М. Проход, с. Г. Василица, с. Пчелин, с. Очуша, гр. Д. Баня, с. Марица, с. Радуил и с. Гуцал. Във всички тези подрайони има пощи, т.е. сграден фонд. Собственост на Пощата са сградите в гр. Костенец, с. Костенец, гр. Костенец, с. Марица и с. Г. Василица, останалите помещения са наети. Според покриваните територии обхватът на пощенското обслужване е 100%. РПС – Костенец извършва широк спектър от услуги - освен типичната пощенска експлоатация (вътрешни и международни пощенски услуги, писма, телеграми, колети и разпространение на печата), Пощата осъществява и др. социални услуги в помощ на населението – ДСК и Пощенска Банка – финансови услуги, Каса на населението за заплащане на ток, телефон, данъчни плащания, плащания на пенсиите, застрахователна и приватизационна дейност и дори услуги с наложен платеж (улесняваща търговията). В РПС работят 31 човека. Въпреки, че самата структура на Пощите е донякъде мудна, организацията на работа в момента е добра. По отношение на кадровия потенциал има нужда от допълнителна квалификация и обучение в съответствие с новите дейности и изисквания в работата на пощите и развитието на технологиите.

Материалната база в ПТС – гр. Костенец е недостатъчна като площ, има необходимост от осигуряване на по-голямо помещение или разширяване на съществуващото. С оглед на големия териториален обхват на обслужване от РПС – Костенец е необходимо оставането й да функционира като самостоятелно звено на територията на общината и съдействие за подобряването на сградния фонд.
Б) Телефонна мрежа

Телекомуникационната дейност в общината се осъществява от технологичен район “Далекосъобщения” – гр. Костенец и обединява следните технически възли:

- гр. Костенец – АТЦс 3000 телпоста. Задоволеност на населението – 26%;

- с. Костенец – АТЦ – 1600 телпоста. Задоволеност – 40%;

- с. Пчелин – АТЦ – 300 телпоста. Задоволеност – 80%;

- с. Очуша – АТЦ 50 телпоста. Задоволеност – 40 %.

Има необходимост от проектиране и строителство на:

- Разширение изнесена мрежа – с. Г. Василица;

- Разширение изнесена мрежа – с. Очуша;

- АТЦ – М. Проход – 1000 телпоста;

- СТМ – М. Проход – 1300 чифта;

- Междуселищен кабел – 100 чифта – гр. Костенец – М. Проход.

Общината има добро покритие на трите мобилни оператора Мобилтел, Глобул и Вивател, така че постепенно отпадат и проблемите с телефонизацията на вилните зоните, където липсва техническа възможност за осигуряване на стационарни телефонни съобщения.