Качества на района за ски спорт

1. Качества на района за ски спорт. Всички проектирани ски писти са със снегозадържане от м. декември до края на м. април. За ски пистите и ски-плацовете /те се разположени на височина над 2 000 м надморско равнище/ практически не се налага да се сече гора. Терените не са пресечени и са без скалисти местности, което дава възможност ски сезонът да започне още с първите снегове през м. декември - при дебелина на снежната покривка дори от 20 см. Качествата на проектираните ски писти и ски плацове в районите на север от вр. Белмекен, вр. Соколов връх, района на Плевнята са превъзходни както за любителски ски спортове, така и за състезателни ски прояви от най-висок международен ранг.

а) В района на Миликини ниви ~ 1 120 м, където са и двете сгради на хижа Гургулица и с големи възможности за изграждане на хотелска туристическа база.

б) От хижа Гургулица (Миликини ниви до 1 900-2 000 м) до района западно от Помочена поляна до пътя – транспортно-туристическа зона в) От пътя (възлова станция на линии 2 и 3) до района на вр. Белмекен (вариантно до Соколов връх) – спортно-туристическа зона със ски писти и ски плацове.

Взето е решение от Общински съвет Костенец, през мандат 2003 – 2007 г., за учредяване на съвместно дружество, между Община Костенец и „Резорт Капитал” АД , за изграждане на комплекс „Костенец-Белмекен”. Решението е отменено от областния управител и върнато за прегласуване. Настоящият Общински съвет отмени това решение.

3. Допълнителна инфраструктура за зимни спортове

3. 
   Леглови фонд и очакван човекопоток.
   

3. АНАЛИЗ НА ТЕНДЕНЦИИТЕ И ПРОЦЕСИТЕ В СОЦИАЛНАТА СФЕРА

Населението на община Костенец към 31.12.2003 г. е 14 623 души – 5,52% от населението на Софийска област към същата дата. Към м. януари 2005 г. жителите на общината с постоянен адрес на територията й са 15 023 души, а с настоящ адрес в община Костенец – 14 609 човека. Към 09.02.2008 г. е 14 341 души.

В сравнение с 2005 година се наблюдава известно намаление от 682 човека. Тази тенденция на намаляване на населението на общината се наблюдава в целия предходен петгодишен период (2000 – 2004 год.), като най-голямо е това намаляване през 2000 г. (284 души спрямо предходната 1999 г.), а най-малко – през 2004 г. (14 души спрямо 2003 г.). Характерно за предходните 2001 – 2003 г. години е, че намалява населението на област Софийска (към която се включва общ. Костенец) от 270 459 души през 2001 г. на 264 988 души през 2003 г. – намаление с 5 471 човека, както и на страната като цяло.

Статистическите данни за населението на община Костенец показват два периода на настъпили значителни промени в демографското развитие на общината - както в броя, така и в структурата на населението през последните 15 години. Броят на постоянното население в Община Костенец към 04. 12. 1992 г. е 16 513 човека, от които 8 064 мъже и 8 049 жени. След известното му увеличаване през следващите години до 1995 г. – 16 876 човека, започва постепенно намаляване на броя му: 1996 г. – 16 586; 1997 г. – 16 234; 1998 г. – 15 666 и 1999 г. – 15 497. Към 31. 12. 2004 г. броят на населението с настояща адресна регистрация на територията на общината е 14 609 човека, от които 7 114 мъже и 7 495 жени. Наблюдава се намаляване на постоянното население спрямо преброяването от 1992 г. с около 1 904 човека – т. е. с 11,53%, както и повишаване на относителния дял на жените в общата структура на населението.

Центърът на общината – град Костенец през периода 2000 – 2004 г. е с непрекъсната тенденция на намаляване на населението (от 10 110 души през 2000 г. на 9 706 души през 2004 г.) дължащо се както на отрицателното естествено възпроизводство, така и на отрицателния механичен прираст. Делът на градското население спрямо общия брой на населението на община Костенец към настоящия момент е 66,44%. Той е малко по-нисък от средния за страната – 69,5%.

Общо населението на селата през 1997 г. е 4 994 души (т. е. 30,7% от общото население на общината); през 1998 – 5 283 души (т.е. 33,7% от общото население); през 1999 г. – 5 215 души (33,65%). Към 31. 12. 2003 г. населението на селата към общ. Костенец е 5 029 души, т. е. 34,39% от общото население на общината, като към м.януари 2005 г. то е 4 903 души или 33,56%. Независимо от непрекъснатото намаляване на селското население в периода след 1998 г., относителният му дял в общия брой на населението на общината е относително постоянен около 33% – 34%. Сравнително благоприятно демографско развитие за периода 2000 – 2004 г., имат две села (с. Очуша и с. Подгорие), незначително е намалението на населението в други три села (с. Пчелин, с. Г.Василица и с. Костенец) и с най-значими демографски загуби са две села от състава на общината (с. Голак и с. Д.Василица), като последното от тях е практически обезлюдено.

През периода 2000 – 2004 г. в развитието на населението на общината не се очертават съществени изменения в демографските тенденции наложили се след последното преброяване на населението извършено на 04.12.1992 год. Общото население на общината се движи в границите от 15 213 души за 2000 г. до 14 609 души за 2004 г., в т.ч. за град Костенец, съответно 10 110 души (2000 г.) и 9 706 души (2004 г.) и в съставните села, съответно 5 103 души (2000 г.) и 4 903 души (2004 г.). За Община Костенец гъстотата на населението е 50 души/кв.км.

Към края на 2007 г.населението е 13864 души.Естественият прираст е отрицателен (Раждаемост-6/1000, смъртност-19/1000).Механичният прираст на населението е 15.

Съществен миграционен поток освен външната миграция на млади хора и специалисти извън границите на общината – в големите градове на страната и извън страната, е миграционния поток от околните селски райони – с. Очуша, с. Г.Василица и други към Общинския център – гр. Костенец. В последните години се наблюдава затихване на миграционната интензивност от селата към града и дори се наблюдава връщане на една част от населението в селата, както и заселване в тях на граждани от големите градове и чужбина.

Последните няколко години се характеризират и със силно изразена ежедневна миграция – пътуване на населението извън границите на общината към големите съседни градове София и Пловдив, както и към някои други съседни общински центрове.

Намаляването на броя на населението, вследствие на отрицателния прираст и външната миграция, водят до характеризирането на структурата на населението като регресивен тип структура – начален стадий.

Характерно за възрастовата структура е, че продължава процесът на застаряване на населението на общината - което се наблюдава както за Софийска област, така и за страната като цяло.

Възрастовата структура на населението на общината показва неблагоприятни изменения – висок дял на възрастното население и нисък относителен дял на младите (до 18 г.). Особено изразено е това в някои от селата, където живеят предимно стари хора. Към м. февруари 2008 г. относителният дял на населението под трудоспособна възраст е 15 % от общия брой на населението на общината, което прави около 2 152 души. Относителният дял на трудоспособното население е 58,21% (8 349 човека), а относителният дял на надтрудоспособното население спрямо общия брой население е 22,55% (3 235 човека). Върху обхвата на трудоспособната възраст влияние оказват както промените в броя на населението в отделните възрастови групи, така и законодателните промени във възрастовите граници на трудоспособната възраст след 2000 г.

Естественото движение на населението е един от основните компоненти, оказващи влияние върху динамиката на неговото развитие и възрастовата му структура. Бавният ръст на раждаемостта и покачването на смъртността доведе до твърде неблагоприятни изменения на показателя „естествен прираст”, който е с отрицателни стойности.

По-високата раждаемост на градското население в сравнение на тази на селското, се дължи на неговата по-благоприятна възрастова структура.

На територията на общината през анализирания период смъртността е в пъти по-висока спрямо раждаемостта. Развитието на процесите на смъртност в общината са близки до средните за страната, и най-вече по отношение на селското население. Детската смъртност в община Костенец в последните години е сведена до нула. Според експертно медицинско изследване причините за високата смъртност на територията на общината могат да се обобщят в 5 основни групи:

а) Болести на кръвообръщението – миокарден инфаркт, мозъчни инсулти. Все по-често те засягат и хора в млада възраст, а първата им проява при мъже във възраст 40 – 50 години води до загуба на трудоспособността;

б) Ракови заболявания;

в) Болести на дихателната система;

г) Травми и отравяния и

д) Болести на храносмилателната система.

Като сериозен фактор за голяма част от заболяванията може да се посочи неправилния начин на живот и хроничния стрес в условията на икономическа рецесия.

Механичен прираст на населението на община Костенец. Съществен момент в демографското развитие на община Костенец на фона на всеобщата картина за страната е интензивната външна миграция, породена от безработицата и неблагоприятните социално-икономически условия. Трудно е да се посочат конкретни статистически данни в това отношение, тъй като в системата на гражданската регистрация не се получава официална информация от чужбина. По неофициални данни нараства броят на емигриралите извън страната цели семейства, като голяма част от тях са представители на интелектуалните ресурси на общината – лекари, инженери, икономисти и др. Освен към чужбина този процес се наблюдава и във вътрешната миграция – поради липса на възможност за реализация на територията на общината се наблюдава интензивен поток от млади специалисти и експерти към по-големите градове – София и Пловдив, с цел окончателното им заселване там.

Друг миграционен поток е от околните райони – с. Очуша, с. Горна Василица към центъра на общината град Костенец. В последните години се наблюдава затихване на миграционната интензивност от селата към града поради изчерпване на трудовите ресурси от селските райони в по-активната им възраст и с по-високото образователно равнище. Намаляването на миграцията се дължи и на увеличената безработица в града, проблемът с жилищното осигуряване и скъпата издръжка. Наблюдава се връщане на една част от населението в селата, предимно възрастни граждани. За сега такава тенденция е налице от град Костенец и от столицата към с. Очуша, с. Подгорие, с. Горна Василица и с. Голак, където има изградени вили и стари къщи. Забелязва се интерес от страна на жители на столицата и други по-големи градове към закупуване и устрояване на вилни места с цел отдих - ванканционен и през уикендите, или с цел замеделие за битови нужди (например в село Голак има построени 15 нови къщи от жители на гр. Пазарджик).

Последните няколко години се характеризират със силно изразена ежедневна миграция – пътуване на населението извън границите на общината към големите съседни градове София и Пловдив, както и към някои други съседни общински центрове. Това механично движение е породено от по-добрите възможности за трудова реализация и по-високите доходи в тези места. То не се отразява трайно върху броя на населението в общината, като близостта до големите областни центрове има и благоприятен ефект върху запазването на една част от постоянно живеещото на територията на общината население, като му осигурява доходи без необходимост от промяна на местоживеенето.

По отношение на етническата си структура населението на община Костенец се характеризира с еднородност. Огромната част от жителите са с български произход и самосъзнанание и с православно християнско вероизповедание. По-компектни етнически групи от ромски произход има в селата Костенец и Горна Василица.

Важна характеристика на населението е образователното му равнище. Структурата на населението по образование се наблюдава при преброяванията. Образователното равнище на населението в общината е над средното за страната и в съответствие със средното за областта. Нараства броят на лицата със средно и висше образование, което довежда до абсолютно и относително намаляване на лицата с основно и по-ниско образование.

Оценка за демографската ситуация

През последните 5-6 години формиралите се структури и протичащите процеси в демографското развитие на община Костенец очертават относително стабилно развитие на населението. Не се наблюдават съществени изменения в демографската ситуация. Структурите на населението са близки до средните стойности за страната. Процесът на застаряване е по-голям при селското население. Фертилните контингенти и тяхната структура са в рамките на долната граница за нормалното възпроизводство на населението. Естественият прираст на населението е отрицателен, а миграцията както външната, така и вътрешната в последните години се овладява и стабилизира. Етнодемографските характеристики показват, че преобладаващ е българският етнос и източно-православното вероизповедание. Образователното равнище на населението непрекъснато нараства. Основната част от лицата с висше, полувисше, средно-професионално и средно образование са в общинския център, докато по селата най-голям е делът на населението с основно образование.

На основата на клъстерен анализ по определящи демографски показатели (брой на населението; категория на населените места според броя на населението; коефициент на възрастова зависимост; прираст на населението и фертилни контингенти) по демографски признаци населените места в общината могат да бъдат групирани в три основни групи, а именно:

В I^-ва група попада центърът на общината – град Костенец. Според броя на населението си той се включва към средните и малките градове. Характеризира се с възпроизводствен потенциал, осигуряващ нормално възпроизводство на населението, висок дял на населението в трудоспособна възраст и сравнително високо образователно равнище.

Във II^-ра група попадат три села – Костенец, Пчелин и Горна Василица. Според броя на населението си те се включват към големите, средните и малките села. Характеризират се с възпроизводствен потенциал, осигуряващ просто възпроизводство на населението (изключение прави с. Костенец, което може да осигурява и нормално възпроизводство на населението си).

В III^-та група попадат останалите 4 села (едното от които с. Долна Василица е обезлюдено), между които няма съществени различия в демографските показатели. Според броя на населението им те се отнасят към много малките села (с население под 100 човека). Възпроизводственият им потенциал е нисък или почти липсва.

Към 2008 г. съотношението на трудоспособното население спрямо общия брой на населението е 73,05%, а съотношението между надтрудоспособното население спрямо общия брой население е 22,72%. Съществен момент в демографското развитие на община Костенец на фона на всеобщата картина за страната е интензивната външна трудова миграция, породена от безработицата и неблагоприятните социално-икономически условия. По неофициални данни нараства броят на емигриралите извън страната цели семейства, като голяма част от тях са представители на интелектуалните ресурси на общината - лекари, инженери, икономисти и др. Подобен процес се наблюдава и по отношение на вътрешната миграция. Поради ограничените възможности за професионална реализация на територията на общината се наблюдава интензивен поток от местни млади специалисти с висше образование към по-големите градове – основно София и Пловдив с цел окончателното им заселване там. През последните години се наблюдава силно изразена ежедневна трудова миграция под формата на постоянно пътуване извън границите на общината – основно към София и Пловдив, както и към някои други съседни общински центрове. Това движение е породено основно от по-добрите възможности за трудова реализация и от по-високите доходи в тези места. Образователното равнище на населението в общината е над средното за страната. Нараства броят на лицата със средно и висше образование, което обуславя намаляване на дела на лицата с основно и по-ниско образование.

Поради трудността при набавянето на данни за реалното състояние на безработицата на територията на община Костенец, могат да се установят само част от фактите, на базата на които да се направят някои изводи. Броят на безработните леко спада от 1 144 души през 2003 г. на 987 души през 2004 г. до 925 души през 2005 г. Тъй като това са данни за официалната безработица, т. е. за броя на регистрираните лица в Бюрото по труда, тези цифри не отразяват съществуващата скрита безработица.

Към 01.03.2008г. по официални данни за безработицата на територията на общината са регистрирани 571 безработни, което е 3,98 % и нарежда община Костенец по този показател община Костенец е в групата на общините със сравнително ниска безработица.

От общо регистрираните 571 безработни, 351 са жени (т. е. 61,47%), а 220 са мъже. Процентът на безработните жени надвишава този на мъжете, което се обяснява с факта, че мъжете намират работа извън границите на общината, свързана с ежедневно пътуване, което е по-малко предпочитано сред жените.

Според възрастовия критерий разпределението на безработните е както следва :

до 19 г. - 19 души (3,32%);

20 г. - 24 г. - 48 души (8,40%);

25 г. - 29 г. - 65 души (11,38%);

30 г. - 34 г. - 62 души (10,85%);

35 г. – 39 г. - 56 души (9,80%);

40 г. – 44 г. - 53 души (9,28%);

45 г. – 49 г. - 77 души (13,48%);

50 г. – 54 г. - 72 души (12,60%);

над 55 г. – 119 души (20,84%);

В структурата на безработните по възраст доминира групата на безработните над 55 г. Този факт отразява трудностите и неблагополучията по отношение на трудовата реализация на лица предимно с работнически професии, освободени от индустриалните предприятия в района, които на тази възраст трудно намират отново работа по специалността си и още по-трудно съумяват да се преквалифицират и да придобият нови професии.

Дялът на безработните до 29 г. е 23,11% от общия брой, което показва висока безработица сред младото население.

Безработните с висше образование са 28 души, това е групата с най-ниско ниво на безработица. Със средно образование са 247 души, с основно образование – 164 души и с начално и по-ниско са 132 души. Буди безспокойство високият брой на безработни с основно, начално и по-ниско образование. Необходимо е да се вземат мерки за насърчаване на тяхната квалификация и преквалификация.

Основните фактори, обуславящи безработицата в община Костенец са:

а) неблагоприятна структура на местната икономиката, която е доминирана от няколко промишлени подотрасъла и няколко големи предприятия, чието ограничаване на дейността води до големи съкращения на работници;

б) необходимост от оптимизиране на заетостта на приватизираните предприятия чрез минимизиране на разходите за работни заплати и съкращаване на работни места;

в) закриване на предприятия поради лош мениджмънт от страна на държавата или общината;

г) продължаваща структурна реформа в армията, образованието и здравеопазването и свързаните с нея съкращения;

д) намаляване на посетителите и пациентите в курортните центрове, които са осигурявали работа на значителна група хора в община Костенец - поради общото обедняване на населението в страната и кризата в курортното дело.

3.2. Здравеопазване

- от влошеното и влошаващото се здравно състояние на населението и неефективността от съществуващата система на здравеопазване;

- несъответствие на съществуващата система на здравеопазването спрямо общите изисквания на пазарната икономика и приобщаването към Европейските стандарти и ценности.

Регистрираните заболявания по класове болести в Община Костенец - в сравнение със средната заболеваемост за Софийска област, показват че в по-голямата си част регистрираните заболявания по класове болести не надхвърлят средната за областта.

На територията на общината съществуват четири публични здравни заведения с различно финансиране, а именно: “Център за спешна медицинска помощ” – държавен бюджет; "Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация - Костенец" ЕООД - 100% общинско участие; "Медицински център 1 - Костенец" ЕООД – 100% общинско участие и " Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД, филиал Момин проход - със 100% държавно участие.

Към средата на 2005 г. структурата и организацията на здравеопазването в община Костенец включва следните звена:

Б) Болнична помощ

“Специализирана Болница за Рехабилитация - Национален Комплекс” ЕАД - филиал Момин проход. Комплексът включва две санаториални бази, а именно:

Като бъдещи действия в областта на здравеопазването общинският план за развитие следва да обърне внимание върху предприемането на мерки, главно насочени към непрекъснато подобряване на качеството на предоставяния здравен продукт.

3.3. Образование

Развитието на системата на образование съответства на демографската структура и процеси в общината. Развитието на образователното дело на територията на Община Костенец се основава на принципите и насоките на Закона за народната просвета, Правилника за приложение на закона, приоритетите на МОН и Регионален инспекторат по образованието, както и при отчитане спецификата на развитие на отделните детски и учебни заведения на местно ниво.

На територията на Община Костенец функционират 3 общински детски градини, 4 общински училища и 2 държавни училища, а именно:

ОБЩИНСКИ ДЕТСКИ ГРАДИНИ :

ОДЗ “ Звънче “ град Костенец;

ОДЗ “ Здравец “ град Костенец;

ОДЗ “ Радост “ село Костенец;

ОБЩИНСКИ УЧИЛИЩА :

СОУ “ Св.Климент Охридски “ град Костенец

ОУ “ Св.Св.Кирил и Методий “ град Костенец;

ОУ “ Константин Костенечки “ село Костенец;

ОУ “ Христо Смирненски “ град Момин проход ;

ДЪРЖАВНИ УЧИЛИЩА :

ПГ “ Г.С.Раковски “ град Костенец;

- Болнично училище “ Д-р Петър Берон “ град Момин проход.

Те разполагат с много добри условия и персонал, подготвен за предоставяне на качествено модерно обучение на децата и учениците от общината и околните градове и села.

Общински детски градини и училища :

брой на паралелки и групи; брой на заетия персонал –

учебна 2007 / 2008 г.

ИМЕ	брой паралелки / групи	персонал (педагогически и непедагогически)
СОУ “Св. Климент Охридски”	26	61
ОУ “ Константин Костенечки”	14	32
ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”	15	34
ОУ “Христо Смирненски”	8	17,5
ОДЗ “Радост”	1 – яслена; 3 – детско градински	16
ОДЗ “Звънче”	1 – яслена; 5 – детско градински	25,5
ОДЗ “Здравец”	1 яслена; 5 – детско градински	25
общо:	Групи - 16 Паралелки – 71	211

Каталог: documents
documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”

Изтегляне 1.53 Mb.

Сподели с приятели: