Брой на деца и ученици – учебна 2007 / 2008 година

Брой на деца и ученици – учебна 2007 / 2008 година

Общият брой деца, посещаващи детските градини и ученици на територията на община Костенец е 1 588 деца и ученици. Общият брой на педагогическия и непедагогическия персонал е 211 души.

родени през 2001 година – 61 деца

родени през 2002 година – 57 деца

родени през 2003 година – 60 деца

родени през 2004 година – 75 деца

родени през 2005 година – 71 деца

родени през 2006 година – 54 деца

родени през 2007 година – 70 деца

• 
  създаване на по-съвременна материално-техническа база, поддържане, развитие и обогатяване на съществуващата;
  
• 
  иновационни и по-атрактивни методи на преподаване;
  
• 
  запазване на високото качество на обучение и високата резултатност на образователния процес, с цел добрата реализация в средните и висшите учебни заведения;
  
• 
  спокойна и ведра атмосфера в детските градини и училища, с цел с общи усилия те да се превърнат в привлекателно място за децата;
  
• 
  разкриване на паралелки – профилирани и професионални, съобразени не само с наличните педагогически кадри, а и с реалности потребности на децата и обществото ;
  
• 
  промяна в икономическата ситуация и осигуряване на реална заетост с цел задържане на младите хора и техните семейства в общината.
  

• 
  да бъдат формирани и продължат да действат полуинтернатни групи за оказване на компетентна педагогическа помощ в тях;
  
• 
  сериозна работа за ангажиране на родителската общественост и осъзнаване на необходимостта от получаване на образование;
  
• 
  своевременно осигуряване на безплатните учебни помагала и учебници за децата и учениците от подготвителните групи и І – VІІ клас, с осигурените държавни средства;
  
• 
  да продължи прилагането на правителствената програма за осигуряване на безплатна закуска в училищата;
  
• 
  прилагане на разнообразни методи за образователната интеграция на ромските деца в класни и извънкласни форми на работа ;
  
• 
  интегриране на децата със специални образователни потребности в детските градини и училища; обезпечаване на техния образователен и възпитателен процес с ресурсни учители ;
  
• 
  да се търси съдействието на частния бизнес за материално подпомагане на ученици от социално слаби семейства;
  
• 
  осигуряване на допълнителни средства за детските градини и училища чрез кандидатстване по различни проекти.
  

Налагаща се потребност е доброто владеене на чужд език, предпоставка и условие за бъдеща реализация. Това изисква обезпечаването на образователния процес с добри и квалифицирани преподаватели. В СОУ”Св.Климент Охридски “ и в ОУ „ Св.св. Кирил и Методий „ бяха разкрити кабинети за чуждоезиково обучение, оборудвани с нова и съвременна техника. Средствата бяха осигурени по проекти със съдействието на представители от Корпуса на мира.

Материалната база в общинските детски градини и училища може да бъде оценена като много добра. Отличителен белег е създадения интериор на общинските учебни и детски заведения. Независимо от това се налага непрекъснато поддържане, обновяване и осъвременяване на съществуващата база. Средствата, заложени в общинския бюджет за извършване на основни ремонти определено недостигат. Какво се прави в тази насока :

• 
  ежегодно се кандидатства от всички детски и учебни заведения по ПМС № 129 и се осигуряват допълнителни средства за подпомагане на физическото възпитание и спортната дейност;
  
• 
  във връзка с изпълнение на правителствената стратегия и план за действие за въвеждане на информационните и комуникационни технологии в българското училище бяха снабдени всички училища с компютри и създадени компютърни кабинети във всяко едно от тях; осигурен е и достъп до Интернет ;
  
• 
  компютърна осигуреност в общинските детски градини с достъп до Интернет;
  
• 
  във връзка с прилагане системата на делегираните бюджети във всички детски градини и училища бяха закупени и се прилагат унифицирани счетоводни програми;
  
• 
  във връзка с Националната стратегия за енергийна ефективност в СОУ”Св.Климент Охридски“ бяха осъществени необходими ремонтни дейности / смяна на дограма, ремонт на отоплителната инсталация, ремонтни дейности по хидроизолацията на покривната конструкция /;
  
• 
  частична подмяна на дограмата в общинските детски заведения с нова – PVC;
  
• 
  в поименния списък за капиталови разходи за 2008 година на Община Костенец са заложени средства за основни ремонти.
  

От началото на 2008 година не само в общинските общообразователни училища, но и в детските градини се прилага системата на делегираните бюджети, което дава възможност директорите на учебните и детски заведения да управляват своя бюджет, но е и гаранция за неговото икономично, целесъобразно и законосъобразно разходване. Това ще стимулира търсенето на допълнителни финансови източници. Нова е и ролята на педагогическите колективи и Училищните настоятелства, които трябва да бъдат своевременно регистрирани.

Община Костенец разполага с достатъчно училища с нужния капацитет, който може да осигури нормалното провеждане на образователно - възпитателния процес. Общинската администрация е сериозно ангажирана с проблемите на образованието. Предстои изработване и приемане на Общинска стратегия за развитие на образованието на територията на Община Костенец за 5 годишен период.
3.4. Културно-историческо наследство и културни институции
Първите сведения за заселване на община Костенец датират от Бронзовата и Желязната епоха,за което свидетелстват намерените археологически находки. През Първото хилядолетие пр.н.е. районът е населяван от тракийското племе “беси”, което е част от Одриското царство. Траките са наричали прохода “Суки” известен още от 5-ти в. пр.Хр., когато по него е минал военния поход на тракийският цар Ситалк. От края на I- ви началото на II-ри век територията на днешната община Костенец е била част от провинция Сердика на Римската империя. Проходът е свързвал Рим с най-източните части на Империята, като част от съвременния маршрут Белград – Ниш – София – Траянови врата – Пловдив – Одрин – Истамбул. За римско и византийско присъствие свидетелстват разкопките в курорта Момин проход, от които се установявя, че минералните извори са били използвани от траките, римляните и по-късно от византийците. През III-ти век римляните изграждат крепостта в прохода Суки / дн. Траянова врата /, която е служела за спиране на нападенията на варварските племена. След разделянето на Римската империя дн. община става част от Византия. Траянова врата е била отбранителна крепост на византийците за възпиране на заселващите се славяни. Предполага се, че най-старото селище е възникнало в района на днешното село Костенец. Там са намерени останки от стара римска крепост и са разкрити очертания от старинна християнска базилика от V век. Запазен е и старият римски път, част от древните пътища пресичали котловината. Друг от пътищата е свързвал Филипопол (дн. Пловдив) и Пауталия (дн. Кюстендил) и е продължавал към Македония.

Общината става част от Българската държава при Княз Маламир (831-836 г.). През Първа и Втора Българска държава от тук са минавали търговските пътища на страната. Тук българските царе са печелели много исторически битки, една от най- известните от които е битката през 986 г. сл. Хр. между българската войска, водена от Цар Самуил и византийците, предвождани от Император Василий Втори. Името на Костенец се споменава в историческите извори във връзка с падането под османско робство. Известна е седемгодишната съпротива на Костенечкия деспот и войвода Янкул Черньо. Войводата водил последните си тежки сражения с турците при Горна Черква, Гарванова ливада, Пленщица, Бунара, Калето, Градище, като накрая се укрепил в историческия Костенечки манастир, където след седемдневна обсада съпротивата била сломена, а предводителя – убит (тогава Костенец бил наречен от турците Кяфир Кьостендже - Проклет Костенец). Историческа личност от първите години на робството е българският книжовник Костантин Костенечки, наречен на името на родния му град. Той е дал огромен принос за развитието на Южнославянската Ресавска школа, като поема защитата на голямото културно литературно дело на Патриарх Евтимий.

Заселването на днешния град Костенец, който е и общински център, започва през 1884 г. със строежа на ЖП-линията Белово – Вакарел, част от маршрута София – Цариград. Построените през 1901 г. и 1902 г. Кибритена фабрика и Фабрика за хартия и мукава ускоряват заселването и разширяването на селището. През 1964 г. се сливат три селища – Костенец баня, Момин Проход и Момина баня и се създава град Костенец
3.4.1.Исторически и културни паметници
В района на Костенец са запазени множество археологически паметници, носещи сведения за богатата история – 36 надгробни могили, 20 могилни некропола, включващи 75 могили, останки от 11 антични селища и селища от Бронзовата, Ранно- и Късножелязната епоха, 6 селища от Римския период и 8 късносредновековни селища. Запазени са останките на стари крепости, като една от най-големите забележителности в общината е историческия паметник от римската епоха, а по късно от Първата и Втората Българска държава - Крепостта „Траянови врата”. Съоръжението е внушително по своите размери – 90 / 40 метра и се намира в прохода със същото име – на 18 км. от гр. Ихтиман и на 15 км. от гр. Костенец. По своята конструкция, включваща две островърхи кули, крепостта се явява уникална за страната. Крепостта се свързва с една от най-значителните победи в българската история. Тук през 986 г. Цар Самуил разгромява войската на византийския император Василий II, като унищожава напълно византийската конница. Крепостта е открита при археологически разкопки през 1985-86 г. и е обявена за национален археологически паметник на културата. Край крепостта минава асфалтиран път, свързващ автомагистрала “Тракия” с главният път между Костенец и Ихтиман. Други исторически паметници са остатъците от стари крепости, стари църкви, 17 писателски къщи и 4 вили с историческа, художествена и културна стойност. Събрани са чрез дарителски акции множество движими вещи с археологическа, историческа и етнографска ценност с цел създаване на музей, съхраняващ културно-историческото наследство на Община Костенец. Тази идея до момента не е реализирана.
3.4.2.Християнски храмове и сгради с историческа, културна и художествена стойност:

Православни храмове: “Св. Арахангел Михаил” – с. Костенец; "Св. Великомъченик Георги" - гр. Костенец; "Света Мина" - с. Горна Василица; "Св. Великомъченик Георги" - с. Пчелин. Православният храм “Вси Светих” се намира в с. Очуша, на 20 км от града. Това е една от най-старите църкви в общината. В храма са запазени икони, изографисани още през 1859 г. В близост до с. Очуша се намира манастирът “Св. Илия”, построен през 1829 г. До манастира има асфалтиран път. Параклисите “Св. Илия” и "Св. Петка" се намират в гр. Костенец, а "Св. Панталеймон" - в кв. Момин проход. Над с. Костенец се намира местността Горна църква. Според някои данни там е съществувала църква още през XIII в, разрушена след това от турците. През 1997 г. на същото място е построен параклис "Успение Богородично" /8 км. от гр. Костенец, има асфалтиран път и паркинг/;

Културна забележителност от Следосвобожденския период са писателските къщи и вили в курорта “Вили Костенец”. Местен паметник на културата е Ганевата вила. Тя е запазила автентичния си вид от началото на XXв. Известна е с това, че там често е отсядал Иван Вазов и там е написал стихосбирката си “Какво пее планината” 1917г.
3.4.3.Културни институции и културен календар

Населението в района на община Костенец е съхранило самобитния си фолклор, запазени са множество традиции, обичаи, песни и легенди, които се интерпретират от съществуващите танцови състави и самодейни фолклорни групи, спечелили многобройни международни награди. Провеждат се и традиционни фолклорни фолклорни празници: Кукерски празник на Сирни заговезни в к. Момин проход и с. Горна Василица – ежегодно месец февруари или месец март; Гергьовденски събор в местността "Кръстите" -с. Костенец"; Землячески събор - с. Пчелин на 3 юни (Петдесетница)

На територията на общината има 5 читалища, а именно: Читалище “Гео Милев” в кв. Момин проход (към него функционират два танцови състава - за деца и за възрастни, читалището организира Кукерски събор, празнични програми, фолклорни изяви в страната и чужбина); Читалище “Просвета” в с. Костенец (към читалището функционира дамска вокална група, детски танцов състав; читалището, съвместно с кметството организира събор на 24 май, празнични и юбилейни концерти, театрални спектакли); НЧ “Прогрес” в гр. Костенец (към читалището функционира детски фолклорен танцов състав, детска вокална група, балет за модерни танци и дамско вокално трио, има школи по пиано, акордеон, английски език и математика, организира празнични концерти, театрални спектакли/; НЧ “Г. Бенковски” в с. Горна Василица (към читалището функционира кукерска група ) и НЧ “Просвета” в с. Пчелин. Във всяко читалище функционира библиотека.

Бъдещото развитие на културата е тясно свързано с икономическото и социалното развитие на Общината. То би имало образователен ефект за населението, както и би довело до повишаване на туристическата атрактивност на Общината. За тази цел е необходимо изработване на отделна програма в областта на културата. Основните мерки, които могат да се предприемат в тази насока са:

▪ Създаване на база данни на съществуващите паметници на културното наследство и на обектите с културен потенциал, както и на системата за мониторинг на реалното състояние на тези обекти/спиране на процеса на разрушаване и разпиляване на дарените и събрани вещи, определяне на подходяща сграда и създаване на музей, изпълняващ културна, просветна и туристическа функция, намиране на начини за консервацията на рушащата се крепост “Траянова врата” и превръщането й в туристически обект, да се търсят средства и начини за извършване на археологически разкопки и за съхраняване на намереното, което би обогатило бъдещата музейна сбирка/;

▪ Програма за създаване на обществена загриженост у гражданите на Община Костенец по отношение културното и природно наследство у младите хора и децата/да се оптимизира работата на читалищата, като се използва в пълен капацитет наличния материален и трудов ресурс с цел превръщането им действително в културни средища със всеобхватна дейност/.

▪ Програма за опазване и експониране на индустриалното наследство които са с национално значение и с безспорни качества от културно значение.

Във връзка с необходимостта от насърчаване на културния туризъм е целесъобразно е да се разроботят специални общински Програми за опазване и поддържане на:

• 
  култови сгради и места (църкви, манастири и др.);
  
• 
  отделни обекти на жилищната и гражданската архитектура (училищни сгради, читалища и др.);
  
• 
  мемориални комплекси и гробищни паркове;
  
• 
  живото наследство – фолклор, етнография, занаяти.
  

1. 
   Два стадиона с олимпийски размери – един на територията на гр. Костенец и един на територията на с. Костенец.
   
2. 
   Физкултурни салони, включващи баскетболни зали в ОУ “Хр.Смирненски” – Момин проход, ОУ “Константин Костенечки” и СОУ “Св. Климент Охридски”.
   
3. 
   Спортна площадка в к. Момин проход
   
4. 
   Спортен салон, разполагащ с цялото необходимо оборудване – ползва се освен от Спортния клуб, и от ученически спортни групи от ПГ “Г.С. Раковски” и ОУ “Св.Св. Кирил и Методий”.
   
5. 
   Открит тенис корт в к. Вили Костенец (частна собственост)
   

Клубовете се занимават със скокове на батут, спортна акробатика, баскетбол, самбо и футбол. В клубовете са включени 100 младежи, занимаващи се активно със спорт. Отборът по скокове на батут е един от най-добрите в страната.

“СПОРТЕН КЛУБ – МАТЕДА” – клуб по бойни спортове: самбо и джудо. В клуба тренират 40 деца и младежи. Клубът съществува от началото на 2002 г. и включва три групи:

а) деца ;

б) юноши – младша и старша възраст;

в) младежи и девойки.

“СПОРТЕН КЛУБ – ФОРТА”-клуб по бойни спортове.В клуба тренират около 30 деца.
Община Костенец финансира чрез общинския бюджет насърчаването и развитието на дейностите физическа култура и спорт. Възможностите на тези общински средства обаче не са достатъчни за строителството на нови спортни обекти, което обуславя необходимостта от използване на публично-частното партньорство за финансиране на инвестициите в тази сфера.

3.6. Социалните дейности и услуги

3.6.1.Дирекция „Социално подпомагане”-Ихтиман, Отдел”Социална закрила”-Костенец
Дирекция „Социално подпомагане”-Ихтиман, Отдел”Социална закрила”-Костенец е поделение на Агенцията за социално подпомагане към Министерство на труда и социалната политика. Тя е структура на Регионалната дирекция за социално подпомагане в Софийска област. Основните функции на отдела са:

1. 
   Отпускане на социални помощи и семейни помощи за деца;
   
2. 
   Предоставяне на социални услуги;
   
3. 
   Контрол по спазването на утвърдени критерии и стандарти за извършване на социални услуги;
   
4. 
   Откриване и закриване на специализирани институции за социални услуги;
   

Средномесечният брой на обслужваните лица е 67.