Състояние на местната икономика

Състояние на местната икономика

1. Обща характеристика на икономиката

Община Айтос е сред най-големите селски общини в България. В икономическо отношение тя представлява аграрно-промишлен център с регионално значение. Преобладаващ дял в икономиката на общината имат селското стопанство и свързаната с него преработваща промишленост.

Най-голям източник на заетост и доходи в община Айтос се явява земеделието. Неговото интензивно развитие, както и това на животновъдството се обуславя от благоприятните природни дадености на територията. В района на общината се произвеждат основно зърнени и зърнено-фуражни култури, зеленчуци, череши, грозде и тютюн.

Важно значение в общината имат и хранително-вкусовата, дървопреработвателната, шивашката и текстилна промишленост.

По-голямата част от фирмите на територията на община Айтос са в сферата на търговията и услугите. Около 99 % от всички (над 2000 на брой) регистрирани фирми в общината са микро и малки по размер. Основен фактор за растежа на икономиката и заетостта в общината е частният сектор, който е относително по гъвкав.

По отношение на туризма община Айтос разполага с отлични условия за неговото развитие. В района могат да се практикуват различни видове туризъм благодарение наличието на разнообразни туристически ресурси - минерални извори, природни и археологически забележителности.

2. Отраслова структура

• Селско стопанство;

• Хранително-вкусова промишленост;

• Дърводобив и дървопреработвателна промишленост;

• Текстилна промишленост;

• Строителство;

• Транспорт и съобщения;

• Търговия и услуги;

• Туризъм.

Основен фактор за икономическото развитие на общината представляват хранително-вкусовата, шивашката и текстилната промишленост и дървопреработващата промишленост.

Разположението на икономическата база на общината е в западната промишлена зона и заема площ от близо 900 дка. Комуникационната обезпеченост на зоната е изключително добра. Налични са както ж.п съоръжения, така и комуникации с оптимални габаритни размери. Наличието на електропреносни мрежи в зоната предотвратява възникването на проблеми за изграждането на нови мощности. Водоснабдяването на предприятията е осигурено, въпреки това се налага изграждането на система за водоснабдяване с промишлени води.

През 2006 г. община Айтос и „Квинтесенц Кепитъл” АД създават съвместно акционерно дружество „Индустриален и бизнес парк – Айтос” АД. Реализирането на проекта за „Изграждане на индустриален и бизнес парк край град Айтос” става в периода 2007 - 2011 г. Тази индустриална зона има за цел да привлече повече чуждестранни и български инвеститори, както и да предложи условия за създаването на малки и средни екологично чисти производства. Новорегистрираното акционерно дружество „Индустриална зона Айтос” АД, в което общината ще участва с 49 % от капитала, ще има за задача менажирането на зоната.

На територията на Община Айтос преобладаващата част от фирмите са в сферата на търговията и услугите. Делът на микро и малките предприятия в общината (по данни на ТСБ – Бургас) е 99.39 % от всички регистрирани фирми. Едва 0.61 % от общият брой на фирмите в общината се причисляват към средните по размер предприятия. Данните показват, че на територията на община Айтос (по данни на ТСБ – Бургас от 2009 г.) липсват големи предприятия.

За периода 2007 – 2009 г. се наблюдава нарастване броя на предприятията в община Айтос, което се дължи преди всичко на значителното увеличаване на микропредприятията – с 26.59%. При средните предприятия се наблюдава значителен спад – с около 50%. За разглеждания период няма регистрирани на територията на общината големи предприятия (с над 250 заети лица).

Преобладаващата част от малките предприятия в общината са заети в сферата на търговията и услугите. По-голямата част от тях са регистрирани като еднолични търговци. Дейността им е свързана предимно с производството на хлебни и сладкарски изделия, дървени и строителни материали.

1. Селско стопанство

Над половината от обработваемата земя на територията на общината е заета от зърнени култури. Зърнопроизводството в района се е утвърдило като основна селскостопанска дейност, благоприятствана от климатичните и почвените условия на района, допринасящи за сравнително добрите добиви от пшеница и ечемик.

Към месец март 2014 г. по данни на Общинската служба по земеделие гр. Айтос на територията на едноименната община са регистрирани 790 земеделски производители, 7 кооперации и 22 арендатори. Селскостопанският фонд заема площ от 317 673 дка, което представлява 78.6% от територията на община Айтос. Обработваемата земя във фонда възлиза на 66.4%.

Най-разпространените зеленчукови култури са лук, картофи, домати и арпаджик. В преобладаващата си част те са застъпени в частния сектор, като се явяват и основно звено на семейния бизнес в селското стопанство. От техническите култури с най-голямо значение са тютюнът и слънчогледът.

По отношение на овощните култури основно място в общината заема отглеждането на череши, бадеми, праскови, ябълки. Сред лозята преобладава делът на винените сортове грозде. Въпреки полупланинските условия и не много плодородните видове почви в района на общината съществуват добри предпоставки за производството на грозде за червени и бели трапезни вина и късно десертно грозде.

На територията на община Айтос съществуват добри възможности за развитието на тревни фуражни култури. Сред тях основно място заемат силажната царевица, люцерната, граховите смески и житно-бобовите.

Въз основа на близостта си до Източна Стара планина, община Айтос е сред трите района, в които е разрешено отглеждането на източно-балканска свиня и нейните кръстоски.

Селското стопанство е отрасъл, който би спомогнал за повишаване конкурентоспособността на местната икономика. Наличните ресурси за развитие на земеделието са достатъчни за осигуряване на доходи и допълнителна заетост на жителите на община Айтос.

На територията на община Айтос преобладават дребните земеделски стопанства. Те са специализирани главно в отглеждането на зеленчуци – лук, картофи, домати. Средните по размер земеделски стопанства развиват по-разнообразна дейност. Те отглеждат маслодайни и зърнени култури, трайни култури и зеленчуци. Големите стопанства се занимават основно със зърнопроизводство. Малките стопанства са пазарно ориентирани. Доказателство за това са високата им специализация в производството на няколко (от една до четири) култури и количество над необходимото за самозадоволяване. На територията на общината съществуват условия и ресурси както за крупни, така и за малки (семейни) стопанства.

Развитието на община Айтос следва да се обвърже с алтернативна заетост, която да е свързана с налагането на екологично чисто земеделие. Прилагане модела на устойчивото развитие и щадене на природата трябва да става чрез използването на комплексен механизъм на субсидиране, помощ от европейски и местни програми. На основата на специализацията и кооперирането възникват съществуващите практики за свързване на взаимно изгодни производства в обединения – клъстери. По отношение на община Айтос това може да се изрази в развитие на базата на екологично чисто земеделие, което да си взаимодейства с предприятия от хранително-вкусовата промишленост, а оттам и с животновъдните ферми. Така на практика около голямото промишлено предприятие ще гравитират по-малки стопански обединения.

2. Промишленост

Проведените реформи са съпътствани от редица негативни тенденции – загуба на традиционни пазари, липса на инвестиции за обновление, ниска конкурентоспособност, недостатъчни управленски способи в условията на либерализиран пазар, ограничени възможности за кредитиране. Частният сектор не се оказа фактор за заетост и растеж на икономиката поради бавното преструктуриране. Принадената стойност се генерира предимно в отраслите на промишлеността, селското и горското стопанство, макар преобладаващата част от регистрираните на територията на общината фирми да са в сферата на търговията и услугите.

До 1999 г. на територията на общинския център функционират около 30 предприятия от различни отрасли, като преобладават тези от хранително-вкусовата промишленост. Днес 25% от предприятията са прекратили дейността си, 35% работят сезонно или периодично (и то с малък капацитет), а останалите 40% работят целогодишно с капацитет до 30% от мощностите си.

Тенденцията за развитие на конкурентността на промишлеността в общината е продиктувана от настъпилите структурни промени в икономиката на страната и установяването на пазарни условия. За достигането на необходимото ниво се налага:

• 
  увеличаване на инвестициите за подобряване на материално-техническата база на предприятията;
  
• 
  диверсификация на производството;
  
• 
  повишаване качеството на производството с оглед постигането на заложените европейски стандарти.
  

Подобряването на състоянието на местната икономика в общината може да се осъществи и благодарение на:

• 
  изграждането на публично-частни партньорства;
  
• 
  подобряване на инфраструктурата;
  

3. Туризъм

На територията на община Айтос се намира Лесопарк „Славеева река”, който представлява крайградски парк с площ от 13 36,7 дка. От тях 422 дка са горски фонд и 914,7 дка земеделски фонд. Лесопаркът изпълнява ролята на зона за отдих за жителите и гостите на общината. На неговата територия са разположени следните туристически обекти и атракции:

• 
  Етнографският комплекс „Генгер”
  
• 
  Природна забележителност „Трите братя”
  
• 
  Природна забележителност Айтоски генгер – „бодливо сграбиче”
  
• 
  Стена за алпинисти
  
• 
  Зоопарк
  
• 
  Язовир, подходящ за състезателен и любителски риболов
  
• 
  Изкуствено езеро
  
• 
  Ловно-стрелкови комплекс – подходящо за провеждане на състезания и спортни игри.
  

Защитената местност е част от Натура 2000 зона „Айтоска планина” и има важно значение за опазването на природното местообитание на Севернотракийски трагакантни бодливи храстчета. Защитената територия е основно находище на българските ендемити айтоски клин и айтоска ливадина, които са включени в Червената книга на България.

Представлява защитено естествено находище на айтоски клин или генгер (български ендемит и терциерен реликт), разположено в местностите „Казаните” и „Трите братя”. Площта му възлиза на 298,1 ха.

Намира се на 5 км. източно от град Айтос в местността Кара Пелит (черен цер). Представлява гора, специфична и уникална поради дълговечността на насажденията от летен дъб – още от времето на Османското владичество. Простира се на площ от 150 дка и е засадена преди повече от 500 години с жълъди, донесени от полуостров Света гора (Гърция). Това е единствената в нашата страна изкуствено залесена гора с летен дъб, имаща толкова дълга история. Най-старите дървета тук са на възраст около 400 години. През 1972 г. Черковната кория (собственост на църквата „Св. Димитър Солунски”) е обявена за природна забележителност.

Представлява скална група във вид на човешки фигури, които се издигат на 200 метра надморска височина в местността „Казаните”, на 300 метра източно от град Айтос. Тримата великани са един от символите на града, за които местните са създали редица легенди. Според една от тях това са били трима братя, бранители на крепостта „Аетос” и защитници на потиснатите. Скалното образувание „Трите братя” е с площ 1 ха и попада в зоната на Натура 2000, част от европейската екологична мрежа. Обявено за природна забележителност през 1972 г.

Намира се източно от „Трите братя” и представлява големи елипсовидни вдлъбнатини, наподобяващи гигантски стъпки върху скалите.

Представлява своеобразна етнографска експозиция на открито, пресъздаваща най-типичните за айтоския край народни художествени занаяти. Комплексът попада в границите на Лесопарк Славеева река” и включва административна сграда с кафене, механа, хлебарница и бръснарница. Представени са занаятите: грънчарство, медникарство, приложни изкуства, хлебарство, кошничарство.

В грънчарската, медникарската и кошничарската работилници могат да се видят както отделните етапи на ръчната изработка, така и уникални образци на занаятите. Освен това гостите могат сами да опитат да изработят произведения от глина, мед и ракита.

В ателиетата за приложни изкуства, художествено плетиво и шивачество са представени оригинално българско плетиво и сувенири с художествени елементи на народното творчество.

Битът на средно богат айтозлия от 18-19 век е представен посредством експозицията на уникални носии и посуда в етнографската къща в комплекса.

В комплекса могат да се посетят механа „Воденицата” и Винарната. Последната предлага дегустация на вина, произведени от грозде, отглеждано в айтоския край.

За създаването на автентична старовремска атмосфера в комплекса допринасят местните фолклорни състави. Те представят автентичен фолклор, обичаи и ритуали на живо пред гостите на етнографския комплекс.

Църква „Св. Димитър Солунски” и параклис-костница „Св. Димитър” – град Айтос

Църквата и параклиса са построени от дарения на местните жители. Храмът е тържествено осветен на 20.10.1844 г. Първият български свещеник в него е Апостол Дяков. Св. Димитър Солунски се счита за покровител и патрон на Айтос. Жителите го почитат с големи тържества на Димитровден.

Намира се в центъра на град Айтос и е една от първите джамии построени в България през 1435 г. Обявена е за исторически паметник. Представлява джамия на Районното мюфтийство.

Представлява възрожденска къща, разполагаща с богата музейна сбирка и пазеща доказателства за древната история на Айтос повече от 70 години. В къщата се съхраняват повече от 5000 експоната. От 1984 г. в реставрирания дом на художника Петър Станев има постоянна експозиция с материали от музейната сбирка.

Читалището е основано през 1869 г. от учителя Господин Димов Бъчваров под името „Избавител”. По-късно, през 1925 г. получава днешното си име „Васил Левски”. От 1954 г. се помещава в днешната читалищна сграда, построена благодарение на доброволен труд и дарения. Читалището има за цел запазването на културните традиции на района. Айтоската култура в последните години бележи завидни успехи в областта на музиката. В читалището има фолклорен танцов състав, модерен балет, мажоретен състав, състав за изворен фолклор и танцова формация „Пони”.

Емблематична за музикалното изкуство в града и общината е и детска вокална група „Ян Бибиян” – СОУ „ Христо Ботев”, която участва на редица конкурси и е национално известна.

Клуб за народни танци „Генгер”

Танцовият клуб е основан през 2009 г. и се състои от около 50 дами от различни възрасти. Той участва на различни фестивали, празнични програми и местни инициативи, свързани с фолклора и народния танц.

В непосредствена близост до град Айтос (на 12 км.) се намира планинското селище Тополница, разположено по южните склонове на Айтоския балкан. Включва две курортни местности – „Тополица” и „Бяла река”, в които има изградени хижи и места за отдих. Съществуват еко пътеки, които водят до всички хижи и свързват курортните местности.

Таблицата по-долу предоставя данни за основните туристически показатели на община Айтос за периода 2010 - 2012 г. За разглеждания период на територията на общината функционират три средства за подслон и места за настаняване, от които 2 са хотели. Броят на леглата е намалял, като за 2012 г. те са 92. Това се дължи на значителното (с малко над 50%) намаляване на броя на леглата в хотелите - 32 броя легла за 2012 г. Като цяло данните показват, че е налице тенденция на намаление на стойностите на всички показатели за развитието на туризма в общината (с изключение броя на средствата за подслон и местата за настаняване). Въпреки това спадът в реализираните приходи от нощувки за периода 2010-2012 г. не е съществен. За съжаление данните за 2012 г. относно реализираните нощувки (в общия брой средства за подслон и места за настаняване и в частност хотелите ), пренощувалите лица и приходите от нощувки (само за хотелите) се разглеждат като конфиденциални и липсват в официалната статистика, изнесена от НСИ. Въпреки това данните в таблицата по-долу показват намаление на нощувките за 2011 г. спрямо предходната година.

В таблицата по-долу са представени основни данни (брой, вид и местоположение на обекта) за материално-техническата база на територията на община Айтос към настоящия момент.

Анализът на туристическите ресурси и изградеността на материално-техническата база в община Айтос показват, че в района съществуват добри възможности за развитието на туризма. Наличието на разнообразни природни и антропогенни ресурси, заедно с наличната МТБ, са основният фактор за превръщането на общината в достъпна туристическа дестинация. За развитието на балнеолечението от съществено значение е наличието на минерални извори в град Айтос. Потенциални за развитие в района са културно-познавателният, религиозният, вело-, фото-, селски и екотуризмът.

4. 
   
   Изтегляне 1.98 Mb.
   
   Сподели с приятели: