АНАЛИЗ НА ПРИРОДНО-РЕСУРСНИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЩИНА АСЕНОВГРАД

1. 
   АНАЛИЗ НА ПРИРОДНО-РЕСУРСНИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЩИНА АСЕНОВГРАД
   

Община Асеновград е разположена в южната част на Пловдивска област и граничи с общините - Пловдив, Садово, Първомай, Лъки, Куклен, Родопи, Черноочене - (Кърджалийска област), Чепеларе и Баните, (Смолянска област). Общината е разположена в дефилето на река Чепеларска и нейния изход от Родопите към Тракийската низина. Поради тази причина Община Асеновград се явя­ва естествена връзка между Централна България, Централните Родопи и Беломорието. През нейната територия преминава един от важните транспортни коридори: Пловдив – Смолян – Златоград - Гърция. Разнообразният релеф на Общината - от високопланински до низината на река Марица, предопределя икономическото значение на територията, включена в нея. Тези дадености създават възможности за благоприятно човешко обитаване и условия за развитие на почти всички икономически, културни, спортни и други дейности.

Територията на общината е 615 кв. км. Това представлява 10.3% от територията на Пловдивска област и 0.55% от територията на страната. По територия община Асеновград е на трето място в областта след община Карлово и община Родопи.

Общината има 29 населени места с общо население 63 052 жители (към 31.12.2013 г.).

Асеновград, който е център на общината, е най-големият град в Родопите и втори по големина в Пловдивска област. Той е разположен в подножието на планината на около 220м надморска височина и отстои на 19 км от Пловдив, на 85 км от Смолян и на около 180 км от София.

Благоприятното географско разположение на общината е обуславяло нейното значение от древността до наши дни.

Община Асеновград обхваща два териториално обособени района. Едната част от нея е разположена в Тракийската низина, а другата обхваща части от Родопите. Релефът на Тракийската низина е равнинен. Неговото оформяне е станало под влияние на геоморфологията на Тракийската низина. Тракийският гребен е потънал в началото на плиоцена. Потъването се осъществява в зоната на Маришкия дълбочинен разлом, и от придружаващите го периферни разломи от към Родопите и Средна гора.

Обширни наносни конуси, пресечени от по-млади разседи, които са се натрупали по периферните части, бележат тясната връзка между издигането на Родопите и потъването на Тракийската низина.

По сондажен път е доказано, че дебелината на холоцалувия надхвърля 25 метра. Акумулационната дейност на река Марица и нейните притоци в обсега на Пазарджишко-Пловдивското поле в началото на кварцена са допринесли за формирането на алувия.

Планинската част на общината обхваща терени от Родопите. Те са най-старонагънатата планинска част у нас. Представляват огромен масив от ридове с различна дължина и посока, наклонени към изток и дълбоко нарязани от речните долини и котловинни понижения.

На югозапад територията на Общината заема северната част на рида Чернатица, източно от река Въча. Стръмните северни склонове на този рид се спускат стъпаловидно към Горнотракийската низина. Към долините на реките Въча и Чепеларска се спускат къси и стръмни ридове. От Сини връх на северозапад се отделя плоският карстов масив - сред който са природните забележителности "Червената скала", "Лале баир", парк "Асенова крепост" и Бачковския манастир. Парк “Асенова крепост” няма официален статут на парк. Поради тази причина е необходимо общината, съвместно с други заинтересовани организации, да предприеме действия за придобиване на официален статут на парк за тази изключителна забележителност.

От съществено значение за съвременната морфология на Западните Родопи са появяващите се по периферията на вътрешностите на масива млади разседи. Един такъв по-изразителен разсед се очертава по северния склон на Западните Родопи. След като очертае Бесапарските ридове на север и изток, този разсед през селищата Козарско – Кричим – Устина – Брестовица – Куклен - Горно Воден достига Асеновград и продължава по подножието на Северния склон на Добростанския карстов масив.

В изворния гребен западно от село Долни Воден са свлечени големи мраморни и гнайсови блокове. Големите активни свлачища под село Яворово в изворния грабен са развити сред олигоценени наслаги.

Община Асеновград е бедна на полезни изкопаеми. При село Горнослав в миналото е бил експлоатиран рудник за добиване на магнезит, но същият е закрит през 1973 година, най-вероятно поради ниското съдържание на магнезит. Необходимо е да се извърши допълнително проучване с оглед доказване на евентуални запаси на магнезит.

Общината е богата на инертни материали. На територията й са били разкрити и експлоатирани следните кариери:

• 
  Кариера "Равдин" - намира се на шест километра югозападно от пътя Асеновград - Лясково. Снабдена е с трошачна инсталация. Основното й производство е било добиване на суровина за добив на карбид и неговите производни. Изследванията потвърждават, че най-добрата суровина за производство на карбид и неговите производни е този в района на кариерата "Равдин".
  
• 
  Кариера "Асеновград" - намира се на три километра южно от Асеновград в коритото на Чепеларска река - на източния бряг на реката. Обхваща площ от десет декара.
  
• 
  Кариера "Капспида" – от нея са добивани баластра, пясък и (речен) чакъл. Намира се на четири километра източно от Асеновград, покрай шосето от Боянци до разклона на шосето Асеновград - Болярци. Заема площ от сто декара. Кариерата е закрита и не работи.
  
• 
  Кариера „Асфалтова база – Асеновград” - намира се на три-четири километра, южно от Асеновград в поречието на река Чепеларска - на западния й бряг. Кариерата е безперспективна.
  
• 
  Кариера "Мулдава" - площта й възлиза на 50 декара. Тя попада в горския фонд, намира се съвсем близко до селото със същото наименование и загрозява ландшафта. Поради това от 01.01.1997 г. е закрита.
  

В Добростан е извършено проучване и е доказано наличие на мрамор, но кариерата не е разработена все още.

В заключение следва да се отбележи, че макар бедна на полезни изкопаеми, общината има определени възможности за добив и експлоатация на посочените по-горе инертни материали, които могат да се използват в бъдеще.
4.1.4. Физико-географски процеси

Територията на Община Асеновград се характеризира с редица физикогеографски процеси, като ерозия, свлачища, заблатявания и други.

Ерозионни проявления има сред наслоените терени в Родопите. Срещат се главно в землищата на селищата: Яворово, Добростан, Орешец, Три могили, Мостово и други. От ерозия в Общината са засегнати около 15 000 декара, като най-много са засегнати градините в село Горнослав.

Свлачища има в местността "Конника" от западната страна на шосето за Смолян и реката. Друго свлачище има на 500 метра южно от Асеновград на шосето от Асеновград за Асенова крепост в района на бившия разсадник.

Особено силно се проявява свлачището между землищата на селата Долнослав и Горнослав, където е унищожена значителна площ.

Проучвания върху свлачищата в Общината не са провеждани. Единствено изследване е извършено при село Горнослав и то много отдавна – повече от 40 години. Необходимо е да се проведат наблюдения и се извършат проучвания на всички свлачища, като се набележат съответни мероприятия.

Карст се среща предимно в Родопите, западно и северозападно от Асеновград, в района на селата Лясково, Бачково, Добростан и Горнослав.

Заблатявания и мочурища се срещат източно от село Червен. Заблатената площ е от 1200 декара. Извършено е проучване на този терен през 1997 година.

Мочурливи места има в село Лесково - около училището в самото село.

В землището на село Патриарх Евтимово, на 1,5 километра източно от селото има 300-400 декара кисели земи - резултат на високи подпочвени води.

В сеизмично отношение Асеновград попада на границата на два района, които се характеризират с висока сеизмична стойност - VІІ-ма и VІІІ-ма сеизмична степен. При VІІ-ма сеизмична степен ускорението на земетръсните вълни е 100-250 м., с което очевидно при определени условия би създало сериозни проблеми.

На територията на Общината не са извършвани повсеместни проучвания за натоварването на почвата. Такива се провеждат при започване на строителните обекти. Единствено върху централната част на град Асеновград е извършена физико-механична характеристика на строителните почви.

Хидрогеоложките условия се определят от влиянието на река Марица и нейните десни притоци: реките Чепенска и Черкезица. Десните притоци са по-пълноводни и отлагат предимно чакъли. В резултат на сливането на обширните конуси, образувани от притоците на река Марица, е оформен силно водопропусклив водоносен комплекс. Мощността на алувия откъм Родопите се движи от 20 до над 60 метра. Грунтовият басейн се дренира от река Марица, а общият водоносен хоризонт е разслоен от етажно разположени водопропускливи пластове, долните части, на които са запълнени с напорна вода. Речният отток е главен подхранващ фактор, следван от валежите, а към южните оградни височини и от карстовите води на карбонатните, изливащи се подземно в алувиално-полувиални наноси. Най-водообилни са районите в близост до река Чепеларска. В резултат на осигуреното подхранване с повърхностни и карстови води на плиоценската подложка на Асеновградския пороен конус се обуславя добрата водообилност на общия хоризонт. Значителна роля в подхранването на грунтовите води играят мраморните маси на оградните севернородопски склонове.

Подпочвените води в района на Асеновград се движат на дълбочина от 7 - 122 метра, а в Тракийската низина на 7-8 метра. В село Тополово, нивото на подпочвените води е 7-8 до 10 метра и повече, а в село Червен - 13 метра. В местността "Кантона" то достига 18 метра. В село Горнослав има извори, но няма кладенци. В района на Тракийската низина подпочвените води имат по- високо ниво в село Патриарх Евтимово и достигат 4-5 метра.

Във връзка със строителството на различни обекти е проведено хидрогеоложко проучване на територията на Асеновград. Установено е наличие на грунтови води, формирани в делувиалните и алувиалните отложения на река Чепеларска. Те се подхранват от реката, от падналите атмосферни валежи и от карстовите води, изливащи се подземно от склоновете на Родопите при "40-те извора".

Дълбочинното налягане на подпочвените води на територията на града обособява две зони, а именно:

Първа зона - покрива равнинен терен, който обхваща поройния конус на река Чепеларска, като статичните нива на подпочвените води са установени на дълбочина 3,5 до 15 метра в посока от юг на север и изток.

Втора зона - обхваща южната част на града и се явява преход между планинските склонове и равнината. Това е ивица изградена от делувиални глини с дълбоко залягане на статичните водни нива на 8-9 метра от повърхността на терена.

По своя химически състав подпочвените води са хидро-карбонатно-калциеви, средно твърди (8,5 немски градуси) с възможна за карбонична агресивност спрямо бетонна и етернична среда.

Водата за питейни нужди на Асеновград е от карстови извори. Водоизточниците са два. Единият е в село Бачково (Клувиета) около 105 л/сек. при благоприятно и 30-40 л./сек. при сухо време. Вторият извор е от "40-те извора" при село Мулдава с дебит около 190 л/сек. Водата на града като количество е недостатъчна. В перспектива ще са нужни 500 л/сек. За задоволяване нуждите на града в перспектива е извършено хидрогеоложко проучване за нов водоизточник южно от село Катуница и село Караджово за около 400 л/сек. Има изработен технико-икономически доклад и работен проект за цялото водоснабдяване.

Една част от селата северно от Асеновград се захранват от водоизточника "40-те извора". Изграден е специален водоем и селска мрежа за захранване. Почти всички села имат уредено водоснабдяване.

На територията на Асеновградска община има изградени микроязовири: при село Горнослав, водите на който се използват при отглеждането на тютюна "Шушица", между селата Горнослав и Долнослав, в района на село Тополово - 3 броя, на село Новаково - 2 броя и на село Златовръх - 1 брой.

В Асеновград по сондажен път е установено наличие на минерални води, но няма реална представа за качеството на водите за тяхното практическо използване. Известно е, например, че някои от тях се използват за лекуване на ревматизъм, артрит и други подобни заболявания. Тяхното практическо използване, обаче, е незначително.

Водите в село Нареченски бани са силно радиоактивни. Те включват няколко естествени и сондажни хидроминерални източници с близък химически състав, но се различават съществено по радиоактивност и температура. Най-известни са минералните води на каптаж № 6 и Банския каптаж. Те захранват балнеолечебницата и повечето лечебно профилактични заведения. С особена популярност се ползват Соленото изворче и сондаж № 4, чиято вода е сред най-силно радиоактивните в България. В нея са намерени следи от арсен, литий, стронций, барий, алуминий, цинк, магнезий, титан, сребро, ванадий и др.

Минералните води в Асеновград са важна предпоставка за развитието на балнеоложкото и почивното дело, но се налага да продължи тяхното по-нататъшно проучване за да се използват що-ефикасно в бъдеще.

Територията на Община Асеновград е богата на различни видове почви. По-характерни са:

Природо-географското разположение на Община Асеновград обуславя нейния климат. Територията на Общината попада в преходно-континенталната и планинската климатична област. Преходно-континенталната климатична област се отличава с чувствително по-мека зима в сравнение със Северна България. Средната януарска температура е около 0,00С⁰. Характерни са чести затопляния под влияние на средиземноморските циклони. Наброяват се 15-16 дни със средна денонощна температура над 0С⁰, докато в Дунавската равнина те са само 8-10 дни. Снежната покривка се задържа за кратко време - средно 30 дни за годината. При нахлуване на студен арктичен въздух може да настъпят понижения на минималната температура през месец януари.

Устойчива снежна покривка се задържа на по-високите места (300 - 1000 м), като задържането може да продължи 30-40, а в някои случаи до 60-70 дни. Средната януарска температура по тези места е от 0 до 2С⁰. Минималните температури достигат до -14, -15С⁰. Зимата се характеризира с по-големи валежи в сравнение с другите сезони.

Пролетта започва рано. Характеризира се с бързо покачване на температурата. Средната денонощна температура надминава 5С⁰ още в началото на месец март, а в началото на месец април дори надминава 10С⁰.

На височина 600-700 метра пролетта е сравнително хладна. Средната температура за април е 8-9С⁰. На тази височина температурата се задържа над 10С⁰ едва през третото десетдневие на април.

В Тракийската низина е сравнително по-горещо, отколкото в Дунавската равнина. Най-голям недостиг на влага земеделските култури изпитват през юли и август.

В местата от 300-1000 метра средната температура през лятото варира от 17,50С⁰ за най-високите места, до 22,50С⁰ за най-ниските места.

Есента в Тракийската низина е сравнително по-топла от пролетта. Средната температура на октомври е с 2 до 2,50С⁰ по-висока, отколкото през месец април. Едва към края на октомври средната температура спада под 10С⁰.

Есента в нископланинските места е сравнително по-топла от пролетта. Средната температура през октомври е 1,5-2С⁰ по-висока от априлската. Първите есенни студове не са опасни за земеделието.

Нахлуването на студени въздушни маси и радиационно изстиване през нощта са причина за образуване на късни пролетни и ранни есенни слани, което е опасно за земеделските култури. Слани са възможни през първата половина на месец май.

Температурната сума за периода със средноденонощна температура над 5С⁰ надхвърля 3800, а на някои места дори и 4000. Годишната сума на валежите в Асеновград е 624 мм.кв.м. По сезони валежите се разпределят: зима – 135 мм, пролет - 163 мм, лято – 191 мм, есен – 135 мм.

Проявлението на ветровете е в силна зависимост от преноса на въздушни маси и теренните особености. В местата, които се намират при изхода на речните долини, вечерният планински вятър (вечерник) е по-слаб и се явява частичен за тези места. В северното подножие на Родопите има случай на появяване на поривистия вятър фьон в края на зимата и началото на пролетта, който предизвиква затопляне на въздуха, бързо стопяване на снежните покрития и отнемане в голяма степен на влагата от почвата.

Планинският климатичен район обхваща различните части с надморска височина над 1000 метра. Надморската височина е почти основният фактор, който влияе за формирането на топлинните условия. Средната температура на най-студения месец януари е около 22-23С⁰ под нулата. Въпреки че абсолютните минимални температури не са много ниски, то температурите под 0С⁰ са сравнително устойчиви, което е резултат от наклонения терен. Отрицателните температури и повишеното количество зимни валежи обуславят устойчива снежна покривка, която се задържа около 80 - 100 дни в ниските части на района и около 200-250 дни във високите части. Средната височина на снежната покривка достига 150-160 см. Количеството на зимните валежи е от 150-2280 мм.

Промените в планинския район на Общината се отличават с голяма облачност и мъгли в сравнение с низината. Количеството на пролетните валежи се движи от 120-300 мм.

Лятото в планината е късо и хладно. Средната юлска температура не надминава 13-14С⁰ на 1500 метра надморска височина. Сумата на месечните валежи варира между 190 и 320 мм. В сравнение с пролетта, есента е по-топла, но суха и по-слънчева. Валежите през есента са от 180-250 мм.

Природните дадености (минерални извори) и културно-историческите забележителности на територията на община Асеновград са сериозни предпоставки за развитие на еко, СПА, и културния туризъм. Отчитайки потенциала за разрастването на този икономически сектор, община Асеновград е разработила „Стратегически план за развитие на културния туризъм в община Асеновград 2010 – 2020 г.”, като в него са набелязани препоръки и мерки за превръщането на туризма в един от водещите отрасли за района.

Водните обекти на територията на община Асеновград се отнасят към две категории повърхностни води – “РЕКА” и “ЕЗЕРО”.

При определянето на типовете реки и езера/язовири са използвани следните показатели:

• 
  задължителни фактори – екорегион, надморска височина, геология, размер;
  
• 
  незадължителни фактори – характер на водното течение, размер и геология, субстрат на речното дъно, наклон (енергия на потока). При определяне на височинното разделяне е взето в предвид и смяната на растителността.
  

Таблица 1: Типове категория „реки“

На територията на община Асеновград в рамките на посочените типове реки са определени 13 водни тела от категория „река”:

• 
  BG3MA300R056 Река Мечка долно течение и приток;
  
• 
  BG3MA300R057 Река Чинардере от язовир Леново до вливане в р.Мечка;
  
• 
  BG3MA300R059 р. Чинардере от извори до ПБВ;
  
• 
  BG3MA300R060 Река Мечка горно течение до вливане на Чинар дере;
  
• 
  BG3MA300R072 Река Черкезица;
  
• 
  BG3MA500R103 Река Чепеларска от гр.Асеновград до устие и Крумовски колектор;
  
• 
  BG3MA500R104 Река Чепеларска от река Юговска до гр.Асеновград и р.Луковица;
  
• 
  BG3MA500R106 Река Сушица;
  
• 
  BG3MA500R110 р. Чепеларска от р. Забърдовска до вливане на р. Юговска и р.Орешица;
  
• 
  BG3MA500R111 Приток на р. Чепеларска преди Нареченски Бани;
  
• 
  BG3MA500R112 р. Леденица ПБВ с. Косово;
  
• 
  BG3AR600R026 Извор на река Боровица до яз. Боровица;
  
• 
  BG3AR600R024 р. Боровица и притоци от яз.Боровица до вливане в яз. Кърджали.
  

На територията на община Асеновград е определен един тип езера (язовири). Всяко езеро (язовир) с площ > 500 ха се определя като самостоятелно водно тяло.

На територията на община Асеновград са определени четири самостоятелни водни тела от категория „езеро”.

Таблица 2: Типове категория „езеро“

№	Тип	Име на типа	Язовир
1	TL24 (L17)	Малки и средни равнинни язовири	яз. Леново, яз. Мечка, яз. 40-те извора, яз. Сушица

• 
  Река Мечка кв.Любеново, гр.Първомай – през 2013г. пункта е включен в програмата за оперативен мониторинг, поради установено умерено състояние по макрозообентос през 2012г. В пункта са установени отклонения от нормите за добро състояние по следните физико-химични показатели: азот нитратен, азот нитритен, общ азот, фосфати и фосфор общ.
  
• 
  Река Чинардере от язовир Леново до вливане в р.Мечка – причина за лошото екологично състояние на водното тяло е вливане на непречистени битови и промишлени отпадъчни води от населени места и производствена дейност на мандри в река Чинар дере.
  
• 
  Река Чепеларска от гр.Асеновград до устие и Крумовски колектор – лошото екологично и химично състояние се дължи на заустване на промишлени и битови отпадъчни води от гр. Асеновград и други населени места. При извършваните анализи за химично състояние (приоритетни вещества) се констатират периодични отклонения от стандартите за качество на околната среда (СКОС) по показателите олово и кадмий, което определя и лошото химично състояние на водното тяло.
  

В Плана за управление на речните басейни 2010-2015г. е предвидена мярка за доизграждане на ГПСОВ над 10000 еж, доизграждане на канализационна мрежа 2000-10000 еж. За индустриалните предприятия е предвидена мярка за модернизиране на индустриална ПСОВ (“Агрия”АД); събиране и отвеждане към индустриална ПСОВ на индустриално замърсени води на “КЦМ”АД и проучване на биоакумулацията на приоритетни и опасни вещества в риби (риби от р. Чепеларска в близост до колектора на “КЦМ”АД).

2. 
   КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ НА ИКОНОМИКАТА
   

На територията на община Асеновград развиват дейност предприятия от почти всички отрасли на икономиката. Общината е специализирана в няколко индустриални направления, които се основават главно на използването на местната суровинна база.

• 
  Химическа промишленост;
  
• 
  Лека промишленост;
  
• 
  Хранително-вкусовата промишленост;
  
• 
  Строителство;
  
• 
  Дървообработващата промишленост и др.
  

Най-висок ръст на реализираните приходи за наблюдавания период е отбелязан в преработващата промишленост през 2012 г. – 260 173 хил.лв. и в търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети също през 2012 г. – 247 483 хил.лв.

Спад в реализираните приходи от предприятията се отбелязват от отраслите: създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения, образование, култура, спорт и развлечения.

Важна характеристика за предприятията от общинската икономика са регистрираните печалби и загуби. Прави впечатление, че в най-развитите отрасли са регистрират не само най-големите печалби, но и най-големите загуби, което говори за една доста динамична разнопосочна ситуация за отделните предприятия в различните сектори.

За отбелязване е, че при хотелиерството и ресторантьорството размера на загубите надвишава печалбите, което показва, че макар този сектор да е регистриран с разрастващ се бизнес през последните години, все пак е доста рисков и възвращаемостта на инвестициите става бавно. Освен това не всички хотели и ресторанти се задържат успешно на пазара. Или с други думи този сектор е все още в процес на пазарно утвърждаване, което води до изхвърляне на неконкурентноспособните обекти и бавно утвърждаване на новите.

Най-трудна година за бизнеса се оказва 2010 г., когато предприятията отбелязват най-малки печалби и най-големи загуби от своята дейност.

Общинската икономика се характеризира в голяма степен от отчитането на показателите за броя и вида на регистрираните предприятия в зависимост от броя на заетия персонал. От посочените данни става ясно, че през 2012 г. са регистрирани общо 2932 броя предприятия в т.ч.:

• 
  микропредприятия с персонал до 9 заети - 2714 броя, или 92,56 на сто от всички предприятия;
  
• 
  малки предприятия с персонал от 10-49 заети са регистрирани 196 броя, или 6,68 на сто от всички;
  
• 
  средни, междинна група и големи предприятия са заети общо 22 броя или 0,75% на сто от всички⁴ предприятия.
  

Добре са представени още: строителството, транспорта, складирането и пощите, както и професионалните дейности и научните изследвания. Не е малък и броя на предприятията в хуманното здравеопазване и социалната работа, които през 2012 г. са 132 броя.

От представените данни става ясно, че слабо са развити селското, горското и рибното стопанство, добивната промишленост, създаването и разпространението на информация и творчески продукти, далекосъобщенията и др.