Пазар на селскостопанска земя

В общината няма пазар на земеделска земя. Търсенето и предлагането е латентно и се проявав значителна пасивност в търговията със земя. Предлаганите цени са крайно ниски /10-15 лв/дка/ и собствениците се въздържат в очакване на по-високи оферти /включително от чужденци/. Имотите са раздробени и с много собственици.

Независимо, че селското стопанство има скромен дял в произведената продукция, този отрасъл е важен източник на доходи в населените места извън града и за поддържане на част от промишлената функция на града и общината. Природно-икономическите ресурси на общината не са особено благоприятни за развитие на селско стопанство, но потенциалът е значителен както за развитие на растиеневъдството, и особено на животновъдството.

Изключително малък е делът на използваните поливни площи. Производителите и фирмите в общината не показват висока предприемчивост по отношение на усвояване на средства по програма САПАРД.
Перспективите за развитието на селското стопанство са в сферата на: трайните насаждения - чрез създаване на нови масиви от овощни градини и трайни насаждения за животновъдството, като особено внимание може да се отделви на лозята. Необходимо е засилване позициите на фуражното растиеневъдство, което да е основа за развитие на животновъдство, базирано на пасища. Развитие на пчеларството - чрез създаване на предприятие за обработка и разфасовка на пчелен мед.
Приоритетите при развитието на селското стопанство са:

Създаване на условия за научно обслужване в селското стопанство, което да стимулира въвеждането на съвременни технологии на производство. Създаване на условия за изграждане на нови аграрно-производствени структури на базата на частно фермерство от европейски тип. Стимулиране на вертикалните интеграционни процеси между интензивните производства /трайни насаждения/ и съответните преработващи единици с цел затваряне на веригата "земя - краен продукт" и развитие на регионални кластери. Развитие на малките населени места чрез създаване на алтернативна заетост и изграждане на инфраструктура за задържане на населението.

Община Бобов дол се отличава с висока степен на индустриализация, изразена в производството на електроенергия и добив на каменни въглища. През 90-те години на миналия век промишленото производство в общината изживя тежка криза.

Индустрията ще продължи да бъде териториално ориентирана към добива ва въглища и производството на електроенергия. Промишлеността ще бъде съсредоточена в общинския център, разчитайки на изградената производствена инфраструктура, традициите, квалифицираната работна ръка и на други фактори и предпоставки. В стратегически план, успоредно с процесите на продуктовото и технологичното преструктуриране на съществуващите традиционни промишлени производства, ще се осъществява и териториално пренасочване на промишлените дейности.

Икономическите приоритети на общината са: насърчаване развитието на интелектуални и високотехнологични производства, стимулиране на частния бизнес и ориентирането му към развитие на жизнеспособни и високо-адаптивни малки и средни предприятия чрез съхраняване на жизнени традиционни промишлени отрасли и развитие на алтернативни производства, развитие на перспективни регионални кластери на основата на селското стопанство, подпомагане преструктурирането на бизнес инфраструктура, създаване на необходимите пространствени предпоставки чрез осигуряване на нови устроени производствени терени.
І.6 ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Транспортна инфраструктура

Основните пътни артерии са в сравнително добро състояние, но общинската пътна мрежа се нуждае от основен ремонт. Няма данни за състоянието и промените в пътната и уличната мрежа на общината. Пътищата в общината се разпределят кактто следва:

1. 
   Втори клас – 15 км.
   
2. 
   Трети клас – 36,9 км
   
3. 
   Четвърти клас – 60,6 км.
   

Телефонната мрежа е добре развита, но броят на телефоните разко намалява. През 2003 г. е имало 4500 телефонни поста, а през 2005 г. вечи са 3500 бр. Намалението е с 28,6 %, което може да се прецени като значително. Средният брой телефони на 100 жители за 2005 г. е 31,4 бр., което е под средната стойност за страната. Всички населени места са телефонизирани. Мрежата има и свободен капацитет и дължината и е 200 км.. Достъпът до Интернет е осигурен от трима доставчика. Броят на радиоприемниците е запазен, а на теливизорите се увеличава. Населението се обслужва само от два броя пощенски станции, което е крайно недостатъчно.

Електропроводната и електроразпределителната мрежа осигурява достатъчна сигурност и оперативност в захранването на всички селища. Инсталираната мощност е оразмерена за по-големи товари от сегашното потребление и повечето подстанции работят с около 30 % от капацитета си. Няма сравнителни данни за периода.

Всички населени места в общината са водоснабдени. Потреблението на вода намалява. Не се дават проблеми с водоснабдяването в селата на общината, но съществуват селища с ограничения на водоползуването, особено в летния период. Няма пречитствателни станции за питейна вода /ПСПВ/.

Няма развита развита канализационна мрежа с изключение на гр. Бобов дол и частично в още 4 села. Няма изградени пречиствателни стации за отпадъчни води /ПСОВ/. Селата се нуждаят от изграждане на канализация, за да се намали замърсяването на околната среда.

Основните антропогенни фактори, които оказват влияние върху качествата на околната среда, състоянието на атмосферния въздух, водите и почвите са от добива на каменни въглища и на производството на електроенергия. Няма други замърсители.

Няма акустичното натоварване на средата от средствата на транспорта.

Има изградено едно сметище. Сметосъбирането е организирано за 10 села в общината. Останалите 7 нямат сметища и системи за сметосъбиране. Няма данни за депа за твърди битови отпадъци.

Във връзка с разработването на плана на общината е проведена анкета на тема “УДОВЛЕТВОРЕНОСТ НА НАСЕЛЕНИЕТО НА ОБЩИНАТА ОТ УСЛОВИЯТА НА ЖИВОТА”

Анализът на анкетата и обобщената информация за нея са дадени в ПРИЛОЖЕНИЕ 2.

Тук се прави кратък анализ на въпросите на анкетата и на съответните отговори:

В анкетата са участвували 36 души, които са разпределени сравнтително равномерно и пропорционално на населението в общината.

Разпределението по възраст също може да се приеме за отговарящо на структурата на населението в общината.

Анкетирани са почти два пъти повече мъже, отколкото жени.

Преоблазават женените8омъжените, което дава достатъчна представителност на анкетата.

Образователната структура също е пропорционална на образователното равнище на населението.

Отговорили са 27 бр. заети, 5 – безработни и 4 бр. не са дали информация за статуса си.

Рапределението на проблемите през населението, които се отнасят до населеното място, където живеят, е дадена в таблицата по-долу, като са подредени по значимост за населението:

Анализът дава основание за следните изводи:

Значителна опасност за населението са първите три порблема, които не отговарят на изискванията за качество на живота и на жизнената средса.

Зтората група е от 4 до 7 маясто вкл., които също имат съществево значение, но не са толкова важни за населението.

В третата група влизат 3 проблема, които заемат малък дял, но също така не са маловажни:
ОСНОВНИ ИЗВОДИ:

1. 
   Създаване на работни места.
   
2. 
   Нужда от очистване на околната среда
   
3. 
   Обхващане на населението в трудови инициативи.
   
4. 
   Нужда от подобряване на водоснтабдяването и канализацията.
   
5. 
   Развитие на личната култура и създаване на условия за недопускане на замърсяване на средата за живевене
   
6. 
   Други проблеми.
   

Подреждането на проблемите, свързани с околната среда, са посочени по важност в долната таблица:

Само един проблем даема повече от 50 % и това и чистотата на населеното място. Съществува повторение на проблема от горния въпрос. Струва ни се, че това е напълно в ръцете на общината и местното управление по повишаване на културата на населението в съчетание с усилията на общината по събиране на отпадъците и озеленяване на населените места.

Останалите проблеми също в една или друга степен се повтарят и посочват необходимостта от планиране на сериозни мерки за подорбяване на околната среда, рекултивация, водоснабдяване, канализация и др.


І.7 РАЙОНИРАНЕ НА ОБЩИНСКАТА ТЕРИТОРИЯ
Териториалното обвързване на целите и мерките за развитие е задължително условие на стратегическото планиране. Отсъствието на устройствена схема на общината налага създаването поне на една обобщена териториална основа за пространствено групиране и ориентация на мерките по този план.

Това е особено наложително с оглед развитие на селското стопанство и частично за промишлеността в общината.

Останалата част от територията на общината остава непокрита от актуални устройствени проекти.
ІІ. SWOT АНАЛИЗ
Прилагането на този аналитичен инструмент позволява: пределно синтезирано представяне на комплексна картина на общината, изграждане на предварителна представа за решимостта за решаване на разкритите проблеми, насочване към приоритетните сфери на развитие и насочване към приоритетните проблеми за решаване.

Силни и слабите страни, възможностите и заплахите /ССФЗ/ са разгледани в таблицата по-долу.

Оценката на критериите е извършена по петобална система, където:

5 – пълно съотвествие на критерия.

4 – добро съотвествие на критерия

3 - задоволително съотвествие на критерия.

2 – слабо съответствие с критерия.

1 – няма съотвествие с критерия.

Представената синтезирана картина на ССВЗ за общината съдържа мозайка от "плюсове" и "минуси", позволяваща формулирането на следната "диагноза": ресурсните предпоставки, обективните процеси и изявените намерения за развитие доминират, повечето проблеми са идентифицирани отдавна, но някои от тях са овладени, докато други неса /техническа инфраструктура, екология, социална инфраструктура/, все още не са.

Развитието на стопанския сектор съдържа огромни предизвикателства: привличане на инвестиции, технологично обновяване, постигане на конкурентноспособност;

Редица идеи за развитие на селското стопанство, които не са осигурени с проекти и партньорства между общинската власт и бизнеса за привличане на инвестиции. Същото се отнася и за идейти за развитие на трайните насаждения. Не се проследява начина на увеличаване на добавената стойност от реколтата от такива продукти. Явно проявена сезонност в отглеждането и прибирането на реколната, но отъствие на идеи и проекти за целогодишно използуване.

Основният извод от анализа на ССВЗ за община Бобов дол е: Общината има достатъчно основания да приложи "АГРЕСИВНА СТРАТЕГИЯ" на развитие.

Визията е консолидирана, обобщена представа/желание на една общност за стандарта на живот и качествата на средата, която тази общност изгражда, поддържа и обитава.

Жителите на Бобов дол искат да имат "висок жизнен стандарт", да обитават "добре устроена жизнена среда" и да чувстват "сигурност" в живота си и този на децата им /в жилището, на работното място, на улицата, в училищата/.

На тази основа е формулирана и визията за развитие на общината:

Община Бобов дол - център на добива на въглища и производството на електроенергия или други видове енергия в съчетание с развитие на селското стопанство и свързаните с тях дейности. Общината осигурява висока качество на жизнената среда, сигурност за жителите и опазване на чиста околна среда.

Визията очертава крайния желан резултат от усилията на всички в развитието на общината. Обективните фактори и стимули за такова развитие са:

• 
  Изграден "имидж" за добив на ваглъща и производство на електроенергия.
  
• 
  Концентриране на административни, икономически, културни, търговски, транспортни функции; развита обслужваща сфера и инфраструктура; всичко това превръща Бобов дол в един от привлекателните центорве за отдих, почивка и спорт.
  
• 
  Потенциал за развитие на селското стопанство и преработваща индустрия.
  
• 
  Висока степен на изграденост на енергийната, транспортната, съобщителната и водостопанската системи в общината.
  
• 
  Натрупан опит и традиции в добива и п роизводството на електроенергия, частично селско стопанство и дейности, независимо от протичащите негативни демографски процеси и миграция на квалифицирана работна сила.
  

• 
  Икономически спад и намаление на потреблението на електроенергия и ликвидиране на една значителна част от други производства.
  
• 
  Недостатъчни връзки с новите европейски и световни тенденции на концентрация на икономическа дейност и предприемачество.
  
• 
  Амортизирани производствени зони, замърсяване на околната среда, нуждаещи се от скъпа рехабилитация, за да посрещнат предизвикателствата на съвременни производства.
  

Общината залага на секторите на растеж и ги подкрепя с всички възможни средства /позволени от закона, приемливи за гражданите на общината и подкрепени от тях/;

Общината прави стъпки към "изпреварваща децентрализация" - укрепва управленския си капацитет за въздействие върху цялостното развитие на общината: упрамвление на ресурсите, подобрляване на дейността на администрация, подкрепа на всякакви партньорства, събиране на разнообразна информация, разработване на проекти и др.;

Общината се подготвя за максимално усвояване на средства от структурните фондове на ЕС, създавайки "банка стратегически проекти", свързани с визията приложимите за общината цели и приоритети на тези фондове;

Прилагането на агресивната стратегия предполага изграждането на жизнен икономически комплекс и достатъчно приходи за реинвестиране в човешния ресурс и в подобряване на жизнената среда.
Основната стратегическа цел на развитие на община Бобов дол е:

ДА ПОСТИГНЕ СТАБИЛНИ И ВИСОКИ ТЕМПОВЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ И ДОБЛИЖАВАНЕ ДО ПАРАМЕТРИТЕ НА ЖИЗНЕНАТА СРЕДА В ЕВРОПА.

Основната цел съдържа два взаимосвързани компонентая: "ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ" и "ЖИЗНЕНА СРЕДА". Първата е двигател на развитието, а втората осмисля усилията на населението в обищината, което реализира това развитие. Задължително условие е целта да се преследва успоредно и едновременно в двете сфери на развитие на общината..
Единият компонент на целта е "ПОСТИГАНЕ НА СТАБИЛНИ ВИСОКИ ТЕМПОВЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ", но не "на всяка цена", а чрез обновена, конкурентноспособна, природощадяща икономика. Растеж, който оползотворява човешките и природните ресурси на общината по най-добър начин в дългосрочен план. Общинска икономика, приоритетно ориентирана към високотехнологични и жизнени традиционни производства. Икономика, разчитаща на нови инвестиции чрез активно им привличане и насърчаване на територията на общината.

Другият компонент на целта е "ДОБЛИЖАВАНЕ ДО ПАРАМЕТРИТЕ НА ЖИЗНЕНА СРЕДА В ЕВРОПА". Отчитайки изводите от анализа, това всеобхватно понятие може да се сведе до характеристиките и стандартите в три основни аспекта: екология, инфраструктура, жилища. Разбира се, тук се включват и усилията за подобряване на стандартите в социалния сектор: образование, култура, спорт, здравеопазване, социални грижи. Изборът на редуциран брой параметри на жизнената среда се мотивира с желанието да се постигне коректна и точна измеримост на постигнатшти резултати от провеждане на стратегията.

• 
  Основни показатели за икономически растеж:
  
• 
  Средногодишен темп над средния за страната на нарастване на добавената стойност и на приходите от продажби. Величината на средногодишния темп е препоръчително да е над 7%,
  
• 
  Среден темп на нарастване на местните и чуждестранни инвестиции "на зелено" и в обновяване и разширяване на съществуващи производства (2004% = 100%),
  
• 
  Нарастване на износа на продукция в стойност (2004% = 100%),
  
• 
  Повишаване коефициента на заетост (2004% = 100%),
  
• 
  Намаляване равнището на безработица (2004% = 100%).
  

Основни показатели за жизнена среда:

• 
  Трайни стандартни параметри на питейната вода във всички селища, изграждане на ПСОВ,
  
• 
  Очистване на замърсените почва, въздух и вода и запазване на чистота на въздуха в общината,
  
• 
  Премахнати на нерегламентирани сметища,
  
• 
  Рехабилитация и подобрени общински и други пътища в лошо състояние и такива без настилка в км (2004% = 100%),
  
• 
  Рехабилитирана и подобрена улична мрежа в лошо състояние в км (2004% = 100%),
  
• 
  Брой стандартни обитавани жилища на 1000 човека (2004% = 100%),
  
• 
  Брой жилища без основни благоустройствени елементи (ток, вода, канал) (2004% = 100%,
  
• 
  Брой жилища с енергиен сертификат (2004% = 100%).
  

При описване на приоритетите и мерките са използувани следните съкръщения:

М – Мярка с индикиращ номер на мярката с арабска цифра