Цел 1: Повишаване на конкурентноспособността чрез привличане и задържане на фирми в секторите на растеж: елекропроизводство, селско стопанство и индустрия

М 1: Насърчаване на развитието на екологично съобразено производство на електроенергия

М 2: Създаване на регионален кластер за селско стопанство

М 3: Подкрепа за развитието на бизнес инфраструктура

М 4: Подкрепа за утвърдени индустриални и други фирми от общината

М 5: Повишаване на конкурентоспособността чрез маркетинг, премахване на пречките за инвестиции, координиране на инициативите за икономическо развитие

М 6: Създаване на публично-частни партньорства в общината и със съседни общини
Цел 2: Създаване на условия и стимулиране развитието на средния и малък бизнес

М 1: Повишаване информираността на бизнеса за намеренията на местната власт

М 2: Дейности на общината в подкрепа на бизнеса :съкращаване на процедурита и бюрокрацията за развитие на бизнеса.

М 3: Обучение на чевишките ресурси в предприемачество и за премахване на едностранчивата и квалификация

М 4: Оказване на помощ на МСП в първите 3 години от дейността им

М 5: Привличане на научни институции за проекти и помощ на бизнеса в общината

М 1: Подобряване на образователното равнище на населението

М 2. Подобряване на материалната база на училищата в т.ч. интернет

М 3: Подобряване на връзките между училищата и бизнеса

М 4: Създаване на условия за непрекъснато професионално обучение

М 5: Изграждане на информационна система за насочване на работната сила

М 1: Повишаване на равнището на научно обслужване и въвеждането на съвременни технологии в селското стопанство за трайни насаждения

М 2: Изграждане на нови аграрно-производствени структури за увеличаване на добавената стойност в общината /трайни куртури и преработка на същите/

М 3: Развитие на общински кластер на базата на трайните насаждения

М 4: Запазване на населението и развитие на малките села от общината

Цел 5: Развитие на туризъм

М 1: Оползотворяване на потенциала за развитие на целогодишен алтернативен туризъм:

М 2: Ориентиране на селсктото стопанство към туризма /селски и екто туризъм/

М 3: Интегрално развитие на алтернативните видове туризъм.

М 4: Обучение на човешките ресурси в областта на туризма.

М 5: Връзки със съседни общини по отношение на туризма.

М 6: Развитие на бизнесивфраструктурата на туризма..

П 2: Изграждане на качествена жизнена среда

М 1: Обновяване на общински пътища, пътища за туристически маршрути

М 2: Пречиствателни станции за питейна вода и подобряване на водоснабдяването

М 3: Канализация на неселените места и изграждане на ПСОВ

М 4: Създаване на система за разделно сметосъбиране

М 5: Залесяване, рехабилитация на почви и грижи за зелените зони в населените места

М 6: Осветление на населените места
Цел 7: Трайно подобряване на екологичното състояние на общината

М 1: Рехабилитация на замърсени почви и терени

М 2: Събиране и третиране на твърди отпадъци

М 3: Подобряване на енергийната ефективност.

М 4: Рационално използуване на биомасата за производство на енергия и тор.

М 5: Екологичен мониторинг на общината

М 1: Развитие на град Бобов дол

М 2: Запазване и развитие на икономиката в селата в общината.

М 3: Запазване на населението в малките населени места от общината.

М 4: Подпомагане на бизнеса в малките села.

М 5: Подобряване на инфраструктурата в малките населени места

М 1: Подобряване на координацията и взаимодействието на местната власт в провеждане на мерките за постигане на целите на общината

М 2: Създаване на програмен и проектен капацитет за участие с проекти в предприсъединителните и структурните фондове

М 3: Междуобщински дейности и проекти.

М 4: Подобряване на квалификацията на административния персонал

М 5: Обучение на персонала за работа с местното население

Реализацията на основната цел е невъзможна без координация и конкретизация на няколко нива: приоритетни сектори, специфични цели за развитието на тези сектори, мерки/програми към всяка от целите и конкретни проекти или проектни идеи за прилагане на всяка от мерките.

Постигането на териториален баланс е стратегическа задача по две причини: доказана необходимост от по-равномерно развитие на общинската територия и шанс да се привлекат средства от структурните фондове на ЕС за тази цел. Компонентът "управленски капацитет" е от изключителна важност за приложимостта на плана. Той се третира в широк аспект и обхваща: инструменти за управление/въздействие чрез ресурси на местната власт: недвижимости, човешки ресурси, финанси, специализирана общинска администрация по стратегическо планиране, разработване и управление на проекти, развитие на партньорства с бизнеса, нестопанския сектор и съседни общини, информация и мониторинг.

• 
  Постигане на динамична конкурентноспособна общинска икономика, базирана на знанието;
  
• 
  Изграждане на качествена жизнена среда;
  
• 
  Постигане на териториален баланс в развитието на общинската територия и системата от населени места;
  
• 
  Създаване на общински управленски капацитет за усвояване на европейските фондове, публично-частни партньорства и реализиране на целите и задачите на плана.
  

За всяка от приоритетните области на плана за развитие са адресирани цели и мерки, следващи логиката на основната цел:

ПОСТИГАНЕ НА ДИНАМИЧНА КОНКУРЕНТНОСПОСОБНА ОБЩИНСКА ИКОНОМИКА, БАЗИРАНА НА ЗНАНИЕТО

Тази приоритетна област на развитието включва постигането на следните цели и реализиращи я мерки:
Цел 1: Повишаване на конкурентноспособността чрез привличане и задържане на фирми в секторите на растеж

За реализацията на тази цел общината ще работи в сътрудничество с националните и областните агенции, местния бизнес и неправителствени организации за улесняване и подкрепа на дейностите по следните мерки:

Мярка 1: Насърчаване на развитието на устойчиви производствени ядра: високи технологии и динамични производства, в т. ч. и на електроенергия.

Увеличаването на инвестициите в научно-изследователската дейност е основен индикатор, отразяващ движението към общинска икономика, базирана на знанието. Това означава икономика, изградена непосредствено върху производство, дистрибуция и използване на знания, иновации, нови технологии и информация, решаващи ресурси за постигането на висока конкурентоспособност на външните пазари.

Прилагането на тази мярка изисква осигуряването на стимули, както от държавата, така и от областта и общината, за създаване на научно-приложни продукти в съвместна работа с университети и научни звена, общината и фирмите. Новите стопански структури могат да се превърнат в потенциални ядра на нови дейности, например био-технологии за преработка на отпадъци от горското и селското стопанства, програмни продукти за тях, използуване на добитите въглища и биогорива и др., които са способни да доведат до значително нарастване на работните места, създаващи висока добавена стойност.

Привличане на високотехнологични производства чрез активната политика на местната власт: даване на преференции за изграждане на предприятия в общината, създаване на кластер за трайни насаждения и селско стопанство, ускорено преминаване през административните процедури при регистриране, строителство и стартиране на дейността, предоставяне на услуги от бизнес подкрепящите организации, търсене на партньори, пазари, маркетингова информация.

Насърчаване въвеждането на нови технологии в селското стопанство. Препоръчва се по-тясна връзка с университети, разширяване на дейностите по увеличаване на практическата подготовка на учениците в горните класове и др. Тази мярка ще бъде подкрепена и от свързаните дейности и проекти, реализирани по всички цели и мерки на първата приоритетна област.
Мярка 2: Създаване на регионални кластери и мрежи

Понятието "кластер" е въведено от английската дума "cluster" и означава буквално "грозд". Икономическият смисъл на думата е географски концентрирани взаимосвързани компании и институции. Интеграцията може да бъде както хоризонтална, между сродни фирми, така и вертикална - от каналите на преработка и работата с доставчици до доставка на готовия продукт до клиентите. В много от кластерите участват правителствени и други институции като университети, държавни агенции по инвестиции, МСП, професионални училища, търговски асоциации, сдружения на бизнеса, чиято цел е да осигурят специализирана подготовка, обучение, информация, техническа подкрепа на съвкупността от предприятия.

Необходимостта от кластерите е безспорна за бизнеса, но дали това трябва да бъде планова мярка, инициирана от публична институция? Отговорът е следният: пряко отношение към развитието на кластерите, доколкото те възникват и се развиват на определена територия, има местната власт. Макар че е с твърде скромни правомощия, за да осигури някакви съществени преференции за бизнеса, местната власт има огромно значение за възникването и развитието на кластера. Поне това показва скромният досега български опит. След спада в производството в община Бобов дол сега се наблюдава нужда от нов тип преструктуриране на предприятията и дейностите - формиране на кластери.

Кластерите са особено важни за малките и средните предприятия, тъй като акцентират върху определени техни конкурентни предимства и им позволяват да оцеляват в условията на висока конкуренция благодарение на достъпа до информация, специализирани ресурси, високата степен на гъвкавост и иновативност. Наличието на кластер само по себе си не е задължителна гаранция за успех.

Водещият мотив за фирмените обединения в кластери е "оцеляване", но това в сегашни условия означава много повече от обикновено оцеляване: технологично обновяване, качество, ефективност и в крайна сметка, конкурентноспособност.

В българския си вариант кластерът е обединение на група фирми, работещи в географска близост и в един и същи бранш, които обвързват дейността си, за да си сътрудничат и да се допълват взаимно. Целта на грозда е от свързани предприятия да се получи по-голяма ефективност и пробив на чужди пазари.

Самостоятелното излизане на чужди пазари не е възможно за малките български фирми по много причини: липсват контакти, собствениците не знаят чужди езици, нямат капацитет, за да изпълнят исканите количества на стоката или услугата и пр. Затова междуфирменото обединение гарантира необходимото количество, качество и срок на доставка.

Ето защо производителите във всички сектори все по-често се замислят за създаване на кластери като начин да се противопоставят на конкуренцията и за да оцелеят. Темата става все по-актуална с приближаващото присъединяване на България към европейските пазари.

По предварителна оценка, икономическата структура на община Бобов дол предполага обособяването на поне два кластера: за хранителни продукти - селското стопанство и полезни изкопаеми - евергия. Възможността за създаване на звена за трансфер на иновации в селскостопанско-хранителния кластер се оценява като най-съществена, включващ Националната служба за съвети в земеделието, научни звена, бизнес партньори и др.

Бенефициери на тази мярка ще бъдат взаимосвързани или допълващи се компании с активни взаимоотношения, които ползват обща специализирана инфраструктура, пазари на труда и услуги.

Очаквани резултати от реализацията на тази мярка са: активиране на вертикалната и хоризонтална интеграция за създаване на добавена стойност, повишаване на доверието между предприятията, общинските и държавните субекти за насърчаване на икономиката, иницииране създаването на добре работещи мрежи от предприятия на регионален принцип с цел повишаване на иновативния им потенциал, разширяване достъпа на предприятията до актуална технологична, пазарна, правна и друга важна за тях информация, внедряване на мерки за разпространението на нови технологии в дадени индустриални сектори.

Разработване на рамкова програма за кластер полузни изкопаеми – енерг, - опазване на околната среда. Целта е максимално да се използува потенциална на местните въглища, свързаните с тях производства и използуване на всички продукти, в т.ч. и отпадъчни, за да се намали и прекрати замърсяването. Рекултивираните земи да се използуват за целите на селското стопанство и горите. Отпадната сяра да се използува за производствата на сярна киселина или други продукти.

Разработване на рамкова програма за създаване на общински и междуобщински кластери в селското стопанство – хранителна промишленост. Това е особено вяжно, защото общината е много близко до потенциален пазар – София, Дупница и отчасти Кюстендил.

Организиране на партньорство между централните власти, общината, местния бизнес, местните и национални свързани организации за стартиране и укрепване на двата клъстера.

Създаване на център, предоставящ консултантски услуги, включително и подкрепящ стартиращи фирми по направлението на публично-частна инициатива.

Стартиране на специални програми за обучение и квалификация - публично-частно партньорство, особено в пренасочване на моноориентираната работна сила в общината.

Организиране и разпространение на необходимата информация по кластери - местна инициатива и търсене на поддръжка от структурните и кохезионните фондове на ЕС.

Развитие на научно-развойни звена и проектни, предоставящи услуги на кластерите.

Стартиране на пилотни проекти за създадените кластери.

Местната администрация, макар и с твърде скромни правомощия, е необходимо да осигури някакви съществени преференции за развитие на бизнеса, има много важно значение за възникване и развитие на регионалните кластери. В нейната власт е да иниицира програма за развитие на кластерите и да бъде активен участник в изпълнението на тази програма. Неизменни партньори могат /трябва/ да бъдат:

• 
  Община Бобов дол,
  
• 
  Професионални сдружения на предприятия и фирми,
  
• 
  Технически ресурсни центрове: университети, научни и проектни звена,
  
• 
  Агенцията за регионално икономическо развитие – Кюстендил,
  
• 
  Между-общински структури: Асоциация за развитие на общините.
  
• 
  Министерство на анаргетиката.
  
• 
  Агенция по енергийна ефективност и др.
  

Мярка 3: Подкрепа за развитието на бизнес инфраструктура

Общината ще се насочи активно към привличане на чуждестранни и местни инвеститори, за да се постигне критична маса за ново технологично развитие и за инвестиции, които ще действат за развитието на по-малките фирми. Те ще стимулират растежа на бизнес-услугите.

Прилагането на тази мярка изисква следните дейности: маркетингово проучване на възможностите и дефиниране на потенциални инвеститори, разработване на техническа документация и устройствено решение; съгласуване на проектната документация с различните институции, идентифициране на различни източници за финансиране на благоустройствените мероприятия по изграждането на необходимата инфраструктура, цялостно устройване на територията, Изграждане и обновяване на съществуващи и на прилежащите комуникации.

Общината и заинтересованите фирми ще могат да получат значителна държавна подкрепа по Закона за държавните помощи. Държавните помощи за изграждане на индустриални зони се предоставят на общини или на частни фирми, местни и чуждестранни. Кандидатите за такава помощ представят в Министерството на икономиката съответни проекти за предварително изграждане на инфраструктура и производствени сгради, които след това се предлагат на инвеститори.

Държавната помощ включва: субсидия за развитие на инфраструктура - част от разходите за изграждане на водоснабдяване, канализация, газоснабдяване, електрозахранване, локални пътища, телекомуникации, в т.ч. интернет и др., продажба на държавна и на общинска земя на преференциални цени или субсидия с цел придобиване на земя от други собственици.

Държавните помощи за изграждане на индустриални зони се предоставят в съответствие със Закона за държавните помощи. Условие за отпускане на помощта е да има най-малко един инвеститор, който да представи проект за своя инвестиция в зоната. Освен това, кандидатите за такава държавна помощ представят прогноза за развитие на зоната.

Финансова подкрепа за изграждане на бизнес паркове и инкубатори ще се получи и по линия на Оперативните програми по предприсъединителните и структурните фондове на ЕС. Необходими са изпреварващи дейности от страна на местната власт за подготовка на технико-икономически и устройствени проекти, свързани с реализацията на тази мярка.

Дейности:

Възстановяване на традицията за празници на трайните насаждения и търговия с тях в тържище, което ще осигурява възможност на общинските производители да представят продукцията си пред потребителите,

Осигуряване на общинските фирми-производители да разполагат със собствени щандове и по-добри условия по време на Коледните и други базари.

Общината и конкретно местната власт имат постигнати съществени частични успехи в това отношение. В този контекст трябва периодично да преразглеждат общинските разпоредби, за да се канализират и улеснят процедурите, свързани с инвестициите в частния сектор. Особено внимание следва да се отдели на рекламата на местните фирми – производители, на туристическите обекти и на възможностите за възстановяване.

Реклама за извоюване и утвърждаване на имидж на община Бобов дол като място за успешен бизнес, отдих, почивка, туризъм,

Разширяване на контактите с чужди бизнес-партньори, организиране и участие в бизнесфоруми и срещи,

Разработване на пакет от инструменти за стимулиране на бизнеса на местно ниво:

- местни данъци и такси,

- поддържане на база данни за свободни общински терени,

- организиране на офис на предприемача в Центъра за общински услуги и информация за подпомагане издаването на разрешителни или лицензи при навлизане на нов бизнес.

Комерсиализация на комуналните услуги чрез сключване на договори за отдаване под наем, лизинг или концесия, като се пазят интересите на социално слабите потребители, общественото здраве и качеството на околната среда.

Издаване на рекмална брошури за общината и фирмите в нея.
Цел 2: Създаване на условия и стимулиране развитието на средния и малък бизнес във всички отрасли

М 1: Повишаване информираността на бизнеса за намеренията на местната власт по отношение подкрепата на бизнеса и възможностите за финансиране на проекти и програми от европейски фондове и други донори

Първата необходима стъпка е към подобряване на диалога и повишаване на взаимното доверие както между общината и бизнеса, така и между представителите му. Втората стъпка е в координирането на бизнес-намеренията, тяхното информиране и насочване. За това е необходимо:

Анализ на нуждите, проблемите и възможностите за подкрепа от страна на общината,

Провеждане на регулярни срещи с бизнеса за информиране относно общински проекти

Осигуряване на информация за възможностите за финансиране по Европейски програми и фондове на регионално, национално и международно ниво със съдействието на неправителствени организации и научни институции. За целта е необходима да се създаде уеб страница на общината и в нея може да се организира специален раздел за бизнес проекти и намерения на общината в подкрепата му,

Насърчаване започването на бизнес чрез правни, технологични и икономически консултации, обучение, "комплексно обслужване" за достъп до информация, посредничество за издаване на разрешителни, достъп до площ и ресурси за стопанска дейност.
Мярка 2: Дейности на общината в подкрепа на бизнеса

Освен с информация и консултации, ефективното подпомагане на средния и малък бизнес ще се реализира чрез:

• 
  Промоция на индустриалните постижения на общината,
  
• 
  Промоция на туристическите услуги и свързаните с него дейности на територията на общината,
  
• 
  Създаване на Общински гаранционен фонд,
  
• 
  Създаване на партняорстра бизнес-училища в адаптиран общински фонд,
  
• 
  Специализирано обучение на човешки ресурси и услуги,
  

• 
  Развитие на традиционни отрасли с потенциал: добив на въглища, производство на електроенергия, селско стопанство и хранително-вкусова промишленост, както и свързани с тях услуги,
  
• 
  Развитие на алтернативни сектори: занаяти, животновъдство, производство на изделия от местни материали, използуване на отпадъци от енергодобива,
  
• 
  Съхраняване и социализация на културно-историческото и природно наследство като основа за развитие на алтернативни форми на туризъм - културно-исторически и селски,
  

Цел 3: Повишаване на качеството на човешките ресурси и съответствието му с търсенето на работна сила на пазара на труда

Качеството на човешките ресурси все още е едно от основните конкурентни предимства на общинската икономика. То се основава на сравнително доброто образование, наличието на гъвкавост на пазара на труда и сравнително доброто съотношение между цената на труда и квалификацията. Същевременно, обаче, Бобов дол започва постепенно да губи предимствата си по отношение на работната сила, тъй като тя все повече се оказва по-квалифицирана за работа с остарели технологии или в малки по размери предсприятия, където нямма възложност за специализация без наличието на кластери.

Липсата на достатъчно средства за научно-изследователска и развойна дейност, сравнително ниската степен на използване на съвременни информационни и комуникационни технологии, "изтичането на мозъци", липсата на осъзната фирмена политика за квалификация и обучение на работната сила, са сериозни негативни тенденции, които категорично потвърждават необходимостта от адекватни действия.

Осъществяването на мерките, дейностите и проектите за повишаване качеството на човешките ресурси в общината следва да се реализират в партньорство между местната власт и социално-икономическите партньори, в т.ч. училищата, бизнеса, сдруженията на бизнеса, териториалното разделение на труда, неправителствения сектор. За целта следва да се използват всички възможности, които се предлагат за финансова подкрепа на тези мерки и проекти от действащите оперативни програми до 2007 г. и новите оперативни програми 2007-2013 г. , както и различните инициативи на ЕС.
Мярка 1: Подобряване на образователното равнище на човешките ресурси съобразно потребностите на инвеститорите и икономиката

Местната власт в партньорство с бизнеса и средните училища, съвместно с бюрото по заетостта следва да разработи програма за привеждане на работната сила в съответствие с новите потребности на икономиката и инвеститорите. До голяма степен действията на общината по тази мярка са ограничени до осъществяване на планираната децентрализация на образованието, т.е. прехвърляне на отговорностите по управление на професионалните училища и паралелки към общината. Във всички случаи подобна програма ще насочи действията на общината в изграждането на конкурентноспособна работна сила, което ще бъде основна силна страна на общината в конкурентната борба. За целта следва да се създаде Съвет за партньорство по образованието и обучението в общината. Този въпрос е свързан и перспективите за поддържане на мрежата от училища на територията на общината. Намалението на броя на децата и увеличението на дела на децата от ромски или друг произход е твърде важно предизвикателство за възстановяване на ресурса от млади специалисти за нуждите на общината.

Основните дейности, които ще бъдат подкрепени по тази мярка са:

Адаптиране на учебни сгради, закупувуне и монтаж на компютърни мрежи и друго оборудване

Развитие на информационните технологии, обогатяване и развитие на бази данни, създаване на информационни системи по сектори в общината и др.

Други допълнителни дейности могат да включват:

Осигуряване на професионално насочване в началните класове на средните училища,

Разработване на учебни програми, преодоляващи несъответствията между уменията и нуждите на пазара на труда, както и на такива за адаптиране на ромското население,

Създаване на програми за професионално образование и обучение в информационните и комуникационни технологии,

Включване на информационните и комуникационните технологии в програмите на училищата, търсене на партньорства с бизнеса в процеса на обучение чрез провеждане на практики, привличане на работа и др.,

Развитие на връзките между социалните и икономическите партньори и мониторинг на нуждите на пазара на труда.

Прилагането на тази мярка изисква ефективно партньорство между общината, бизнеса и училищата, както и подкрепата на държавата за извършване на следните дейности:

Изграждане на училищен консултативен център за професионална реализация на учениците,

Въвличане на работодателите в процеса на подготовка на учениците чрез договарянето на стажове, практики и други форми за придобиване на практически опит и ориентация още в рамките на обучението. Особено внимание следва да се отдели на възнаграждението на учениците при включването им бизнеса.

Пазарът на труда не гарантира в достатъчна степен възвръщаемост на инвестициите в обучение. Ефектът от обучението не се реализира веднага, а в дългосрочна перспектива. Освен това работодателите са настроени предпазливо и по-скоро консервативно и негативно към инвестиции в подготовка и повишаване на квалификацията на работната сила. Това се определя от ниската степен на развитие на системата за лоялност работника към дружеството, в което работи. Мярката предлага действия за насърчаване и подкрепа на професионалното обучение и отговаря на предизвикателствата на средата. В тази връзка е необходимо да се доразвият и приложат идеите за съвременни образователно-квалификационни центрове за непрекъснато повишаване на квалификацията на заетите и с цел тяхната по-голяма адаптивност за работа на територията на общината.

Местната власт в сътрудничество с местните социално-икономически партньори следва подпомогне следните дейности по тази мярка. Тези дейности са избираеми също така и по регионалната оперативна програма до 2007 г., като ще бъдат включени и в Националната оперативна програма за регионална развитие 2007-2013 г.:

Достъп до продължително професионално обучение и обучение по време на работа,

Интервенции, отнасящи се до активно включване на социални партньори: дружества, асоциации и др., в продължително професионално обучение, провеждане на проучвания за нуждите на пазара на труда, работа в мрежа и др. Важна мярка може да бъде работа в домашни услувия, занаяти и влагане на труд в различни туристически инфраструктури,

Професионална преориентация /повторно обучение/, преквалификация на заетите в районите, в които се осъществяват структурни промени,

Помощ за индивиди за самонаемане и надомна работа,

Стажове за млади хора.

Тази система е необходима за осигуряване на адекватно професионално ориентиране, информиране и консултиране. Необходима е още за навременно насочване към обучение, съответстващо на предвижданите промени в структурата на производството и услугите, както и на новите технологии.