Общински план за развитие на община Бобовдол община бобов дол

Наблюдава се твърде голямо разсейване на населението по населени места в общината.

Демографското развитие на общината може да се характеризира с намаление за периода 1986-2003 г. и с по–висок темп след 1992 г.

В табл. 5 са дадени данни за коефициентите на демографско развитие. Всички са значително по-високи от средните за страната.

В табл. 6 са дадени данни за етническия състав на общината. Българският етнос намалява с около 2 % за периода 1992 – 2001 г., докато ромската група се увеличава с 5,69 %, а турската също намалява.

Населението в под, в и над трудоспособна възраст намалява с различни темпове. Най-високи темпове се наблюдава в групата под трудоспособна възраст, следвана от групата над трудоспособна възраст. С по-високи темпове намалява броя на мъжете сдпрямо броя на жените, табл. 7 и 7 А.

Наблюдава картина на подобряване на образованието на населението за сметка на лицата с полувисше образование. Това се определя от намаление на брой на възрастното население, табл. 8
Динамиката в броя на населението е съпроводена и с промени в неговата възрастова структура. Очертава се застаряване на населението - броят и делът на лицата под 15 г. постепенно намалява. Увеличава се броят и делът на лицата в трудоспособна възраст, но причината е в променените възрастови граници за тази категория след 2000 г. Населението до 6 г. включително е 460 души или едва 4,1 %, което говори за силно нарушена върастова пирамида. Населението от 7 до 19 години е 1647 души или 14,8 %. Двете групи общо са 18,9 %, което е значително под средното равнище за страната и показва неблагоприятна тенденция. От 20 до 59 г. включитело са 6017 души или 54 %. Тези над 60 години са 3005 души или 27, табл. 9.

Миграцията на населението се характеризира с тенденция към затихване, но все още с по-висока интензивност от средната за страната, отрицателен механичен прираст и отрицателно салдо на селата с обща тенденция е към намаление на населението.

Първа група - центърът на общината, град Бобов дол, има потенциал за нормално възпроизводство на населението, висок дял на трудоспособните контингенти и високо образователно равнище.

Втора група - 2 села: Мламолово и Големо село - достатъчен потенциал за възпроизводство на населението.

Трета група - 15 села, т.е останалите, с нисък или липсващ потенциал за възпроизводство, предопределен отрицателен прираст. Те могат да се закрепят с механичен прираст и временно население, но това едва ли е възможно при равнището на възможности за трудова заетост.

Обобщените демографски характеристики и процеси в общината са: намаляващо населеине през последните 4 години, най-силно изразено в селата. Много малки села с тенденция към пълна изоставяне на същите от населението. Възрастовата и образователната структури на населението са под средните за страната. Процесът на застаряване е по-значим при селското население. За 15 от селата този процес е достигнал критични измерения. Фертилните контингенти и тяхната структура са под равнището за страната. Естественият прираст е отрицателен и процесът продължава да се задълбочава. Образователното равнище на населението непрекъснато нараства незначително главно под влияние на намаление на населението без образование.
Образователна инфраструктура

Предучилищно образование

Въпреки намалението на децата в предучилищна възраст, броят на функциониращите ясли и детски градини през последните години се е запазил на 5 бр., табл. 23.

Към 2005 г. в общината функционират общо 6 училища, като след 2004 г. е открита професионална гимназия.

Основни – 4 бр., като през 2005 г. е закрито училището в с. Долистово.

Средни – 1 бр. , от които в Бобов дол – 1.

Професионалната гимназия е в Бобов дол.

Броят на учениците през периода е намален от 1370 на 1187 бр. или с 13,4 %. Което може да се отбележи като значително намаление. От тях 85,9 % учат в училища в гр. Бобов дол.

Физическото състояние на сградния фондо в преобладаващите случаи е сравнително добро. Затворените селски училища се рушат в очакване на инициативи за нови функции за: отдих, туризъм, социални дейности, чисти производства - това са част от възможните /желани дейности/, които биха могли да се настанят във все още годната база на закритите училища.

Икономически активните лица в общината са 6017 души, табл. 9. Броят на безработните е 729 души, табл. 16. Средният темп на увеличени ена безработицата е 20 % , което е по-високо от средното за страната. Промяната във възрастовата структура на населението оказва голямо влияние от демографски аспект върху изменението на броя и дела на икономически активното население.

В община Бобов дол през 2004 г. са регистрирани 179 бр. фирми и дружества, табл. 19. Основната част от тях са регистрирани в Бобов дол. Разпределението на фирмите по броя на заетите е както следва:

Наблюдава се тенденция на задържане на броя на фирмите. Тя е най-силно изразена в групата на малките фирми /от 11 до 50 души персонал/. Едновременно с това се наблюдава значителното намаление на средните и над средните фирми, което се преценява като отрицателна тенденция.

Броят на заетите във фирмите е 6211 души за 2003 г. Средният брой на заетите по отрасли е е даден по долу:

Отрасъл	2000	2003	%
Селско, ловно и горско стопанство		43
Добивна промишленост		-
Преработваща промишленост		433
Производстмо на електроенергия		-
Строителство		-
Търговия, обслужване и ремонт		120
Хотели и рестроанти		27
Транспорт		217
Финансово посредничество		-
Образование		223
Зравеопазване		203
Други дейности		88
Общо		6211

Следва да се отбележи отсъствието на информация за някои сектори, което не позволява да се направи коректгна оценка на ситуацията.

Държавна собственост са само 4 бр., общинска собственост – 2 бр. останалите са частни – повече от 96 %.

Заетите в обществения сектор са 6806 души или 96,1 %, а в частния сектор – 273 бр. или 3,9 % по данни за 2001 г.

Делът на заетите в промишлеността намалява от 83,94 % през 1999 г. на 78,8 % през 2002 г. Наблюдава се незначително увеличение на заетите в селското стопанство – от 0,53 % на 0,78 % за съответните години.
Безработица

След ниското ниво от 5,84 % през 1999 г., безработицата в общината значително се увеличава на 12,11 % през 2002 г. при средна 14,25% за страната. %.

Също така няма данни за безработните жени, ромско население по пол и др. Аналогичен е въпросът с безработните с висше образование в общината при среден процент 6,6% за страната, със средно образование и с ниско образователно равнище в общината при 54,1% за страната.
Здравеопазване

Здравеопазването в общината е осигурено с болница в гр. Бобов дол. Проблемът при болничната помощ е недостигът на средства, незадоволителното състояние на сградния фонд и невъзможността да се отделят целеви средства за ремонти. Общината не разполага с преки нормативни и финансови инструменти за решаване на тези проблеми, но би трябвало да потърси свои решения.

Средностатистическият стандарт на жилищно потребление в общината е висок. През 2001 г. са регистрирани 5043 бр. жилища при 11129 жители. Наличието на жилища е 453 жилища на 1000 души население, което малко по-високо от европейския показател 420 жилища на 1000 жители, табл. 10.

Броят на домакинствата е 4545. Средната осигуреност на едно домакинство с жилища е 1,1, показател, които е по-високо от средния за страната, табл. 11.

Полезната площ на жилищата е 282039 кв. м. прпез 2001 г. Средната квадратура на едно жилище е 36,2 кв. м., което е близко до средната в страната, табл. 12.

Броят на обитателите на едно жилище намалява застрашително. Към 2001 г. в едно жилище живеят средно по 1,64 бр. жители, табл. 13. За населените места тези показатели са твърде различни поради депопопулацията в селата.

Високите стойности на жилищно задоволяване се дължат не на високи стандарти на потребление, а на депопулация и наличието на голям брой необитавани жилища. За реална база на жилищното потребление би трябвало да се използва само фондът от стандартни обитавани жилища.

Благоустроеността на жилищата е сравнително добра. Почти всички имат стандартните инфраструктурни елементи: електричество, вода и телефон. Селските жилища имат значително по-нисък стандарт.

Основните констатации и изводи от анализа на жилищната система са: в близко бъдеще общината няма да се нуждае от масово ново жилищно строителство. Единственото, което трябва да се извърши е оздравяването на жилищата, въвеждане на технологии за икономия на енергия и др.

Община и град Бобов дол няма данни за развитието на културата: читалища, кина, галерии, исторически музеи, библиотеки, местно радио и вестник, както и други културни институции.

Проблемите в сферата на социалната инфраструктура са: затруднения по осигуряване на финансови ресурси за поддържане и обновяване на съществуващата социална инфраструктура: здравеопазване, образованието и култура. Намаляващите контингенти ученици пренасят във времето проблема "училища в криза"; необходима е готовност за ново преструктуриране на селската образователна мрежа. Неосъвременени програми в общообразователните училища - недостатъчно застъпено обучение в съвременни информационни технологии и езикова подготовка. Отсъствие на програми за стимулиране на талантливи деца, възможно е с настоятелства и спонсориране. Несъответствие в специализациите на професионалните училища и търсенето в пазара на труда - необходими са детайлни проучвания и предложения, адресирани към МОН. Увеличава се броят и нуждите на възрастните хора, което необходимост от разширяване на мрежата от специализирани заведения; проблемът е решим чрез адаптиране на съществуващ фонд и коопериране със съседни общини. Това е особено валидно да селата в общината.

Ключовото място в община Бобов дол е нейния икономически потенциал. Кризата през 90-те години продължава, макар че общината успя да започне процес на преустройство в икономиката си. Това се характеризира със следните основни показатели:

Разходите за придобиване на ДМА са намалени с 44 %, табл. 17. Придобитите ДМА са увеличени с 3 %, табл. 18.
Наблюдава се намаление на активността в традиционно за Бобов дол производство на електроенергия. Концентрацията в електропроизводството е изключително силна. Тази зависимост на общината от добива на каменни въглища и производството на елекроенегия я прави изключително уязвима към всякакви даржавни и пз0арани регулации в девето промишлени области. Нетните приходи от производството на електроенергия са повече от 95 % /не се дават явно/, но това е явно от броя на заетите в тези сектори на стопанството. Приватизацията на ТЕЦ “Бобов дол” и стачките на миньорите са израз на очакваните състресения в икономиката на общината. Всичко това налага да се вземат изведат приоритети за пренасочване на трудоспособното население и заместване на електропроизводството с други промишлени и непромишлени дейности. При евентуалното закриване на производ9ството на електроенергия се очаква и рязко намаляване на активността на други промишлени предприятия – главно енергоремонт, обслужване, търговия и др.
Оценка на макроикономическата структура:

Икономическите дейности в общината включва ограничен брой отрасли на икономиката.

Електропроизводството е основен структуроопределящ отрасъл. Няма диферинцирани или диверсифицирани дейности, които да са алтернатива на производството на електроенергия. Единствените възможности са селското и горското стопанство и много малки възможности за туризъм – поради ограничения ресурс за такава дейност.

Факторите, задържащи икономическото развитие на общината и Бобов дол, на този етап могат да се определят като: икономически спад, обхванал структуроопределящите производства в общината и ликвидиране на една значителна част от тези производства,

На анкетата са отговорили повечето анкетираните. Също така са отговнорили на повечето въпроси. Подробностите по отговорите на анкетата са в ПРИЛОЖЕНИЕ 1, но тук може да се направи кратък анализ на отговорите:

1. 
   Част от фирмите работят в различни отрасли – някои в 3 отрасъла и поради това отговорите са повече от анкетираните.
   
2. 
   Вторият въпрос явно е объркал анкетираните, защото отговорите са само 12, а в предмета на дейност на фирмите се изписват значителен брой дейности. Във връзка с това за достоверни може да се приемат отговорите на въпрос 1.
   
3. 
   По форма на собственост разпределението на анкетираните съотвествува на структурата на фирмите в общината.
   
4. 
   Въпроси 5 и 6 могат да се обединят, защото се препокриват и отговорят на структурата на бизнеса в общината.
   
5. 
   Отговорът на въпрос 6 “Имате ли печалба за миналата година?” е твърде обезпокоителен. От аткетираните 26 души 22 бр. или 84,6 % отговярт с “НЕ”. Този отговор е 5,5 пъти по-голям от отговара “ДА”. Може да се направи хипотезата, че в течение на 2003 г. бизнесът в общината се влошил и анкетата потвърждава това състояние.
   
6. 
   Отговорите на подвъпросите на въпрос 7 потвърждава изводите за въпрос 6. Очакванията на повечето са за запазване на състоянието, като отговарят с “Без промяна” съответно 68 % за следващата година и 54,2 % за следващите 5 години.
   
7. 
   Значителна информация дава въпрос 8, където 36 % от анкетираните отговарят, че желаят да сменят предмета на дейност на фирмата си.
   
8. 
   Повечето – 70,8 % от анкетираните се нуждаят от инвестиции.
   
9. 
   На въпроса за какви цели са инвестициите се отговоря за разширение на дейността, което е в противоречие с очакванията за печалба през следващите 5 години /време за изплащане на инвестициите/ и на въпрлоса за смяна на предмета на дейността.
   
10. 
    Само двама анкетирани са отговорили, че реализират износ, а по-долу се посочват 5 региона на износа.
    
11. 
    На въпроса за проблемите в бизнеса са получени 60 отговора или средно по 2,3 отговора на въпроса. Класирани са 10 основни направления, които се подреждат както следва: недостиг на финанси – 16 бр. отговори или 26,7 %, държавна бюрокрация – 15 бр. и т.н. Следва да се отбележи, че в 11 бр. анкети се посочва наличието на корупция /не е включена във възможните отговори/.
    

Балансът на територията на община Бобов дол е даден в табл. 20. Наблюдава се леко намаление на селскостопанския фонд за сметка на горските територии. Останалите елементи на територията не са променени.

Стопансваната земя е постоянна величина, табл. 21. По-долу е дадано най-характерното за стопанисване на земята, което е рязко влошено: На първо място е увеличението на изоставената /необработваема/ земя. За периода 2000 – 2004 абсолютно е увеличена с 4523 дка. Още по-важно е, че делът на изоставената земя е 96784 дка или почти 74 %. Така едва само 26 % от земята се обработва. Отбелязва се увеличение на засетите площи с овес – със среден темп 17 %, люцерна и тревни смески и леко увеличение на овощните градини и ягодите и малините. За всички останали култури се наблюдава намаление.
Земеделски структури

Селското стопанство на общината се развива на базата на личните натурални стопанства. Не е известен броя на кооперации или други структури в селското стопанство.

Няма предлагане на научно обслужване и квалифицирани кадри за сферата на селското стопанство. Ниско е равнището на научно и кадрово обслужване на селското стопанство. Това рязко ограничава възможността за конкурентноспособност на сектора.

Проблемите в селското стопанство на община Бобов дол са: малки парцели земя, намалено и остаряващо население, ниските изкупни цени на продукцията при висока себестойност /от високи цени на торове, пестициди, горива, части за поддържане на техниката/, липсата на достатъчно инвестиции за създаване на нови трайни насаждения и лошото поддържане на съществуващите, драстично намаляване на земеделие площи, отсъствние на вода за напояване и др.

Субсидиране и кредитни линии за горива, торове и препарати, кредитиране и стимули при създаване на нови и реконструкция на съществуващи трайни насаждения, научно обслужване на селското стопанство, изграждане на напоителни системи, субсидиране на трайните насаждения и на културите за животновъдството, интензифициране използваемостта на ценните обработваеми земи и разширяване производството на трайни насаждения.

Приоритетно подпомагане на земеделските производители, осъществяващи дейността си на принципа "земя- краен" продукт, т.е. увеличаване на добавената стойност в производството на готов продукт от селското стопанство до крайния потребител през преработващата промишленост. Необходимост от изграждане на преработвателна промишленост за продукцията на селското стопанство.