VI. КУЛТУРА И КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

2.Културно - историческо наследство

Интерес за туристите представлява това ,че в Брацигово и селата могат да се наблюдават и да се вземе участие в традиционни празници - празник на Брацигово – 12 май , свързан с Априлската епопея , празник на с. Исперихово – „Ден на хляба „, на с. Розово - „Празник на ягодата”, празник на с. Жребичко –„ Илинден”, празници на с.Равногор – „ Петровден” и „ Празник на картофа” и празник на летовище „Васил Петлешков” – надпяване на самодейни състави.

Характеристика на туристическия (ресурс) продукт на културно –историческия туризъм в Брацигово и региона.

Богатото и бурно историческо минало на Брацигово и региона , добре запазените исторически паметници / тракийски могили , старинни крепости ,римски пътища и мостове/ , предмети от бита от революционната дейност ,запазените старинни къщи с автентичната Възрожденска архитектура и атмосфера са много добра предпоставка за развитието на културно – исторически туризъм .

Същественно значение има и това ,че града е бил един от центровете на Априлското въстание през 1876 година.

Голям принос за развитието на културно – историческия туризъм има факта ,че град Брацигово и района около него са записани под номер 43 в Списъка на стоте национални туристически обекти в България.

Всички тези фактори водят до сравнително ранното развитие на музейното дело в града . Основите му са поставени през 1926 година с откриването на историческа сбирка в училище „ Климент Охридски”. През 1930 година тя е преместена в бившето училище „Тръндафил” , собственост на Васил Петлешков.

От 1956 година музеят се премества в една от залите на новопостроения културен дом.

На 5.11.1988 г е открит новия музей в специално реконструирана за тази цел сграда ,в която и до днес са изложени експонатите на историческия музей.

3.Музеи

ЕТНОТГРАФСКИ МУЗЕЙ

Етнографската експозиция е подредена в Къневата къща , построена в края на 19 век и реставрирана през 1984 година.

МУЗЕЙ НА БРАЦИГОВСКАТА ВЪЗРОЖДЕНСКА СТРОИТЕЛНО – АРХИТЕКТУРНА ШКОЛА

За музей на Брациговската строително – архитектурна школа неслучайно е подбрана една от най – интересните и монументални къщи – Поповата , строена през 1848 година от местни майстори.

През периода на Възраждането ,заедно с другите изкуства ,особено развитие получава архитектурата. По тава време са съществували следните школи по българските земи – Одринската ,Търновската , Велешката и Брациговската.

Нейното начало е от Западна Македония в селищата около Костурско , които се славели с майстори строители, които били прочути в цялата Османска империя.

Занаятчиите в Брацигово се групирали в еснафски сдружения. Най – голям бил дюлгерския еснаф , който давал работа на повече от половината мъжко население в Брацигово . През 1840 година всички се обединили с един общ устав- РЕГУЛА. Начело на еснафа заставал първомайстора , а върховен орган било общото събрание – Лонджата.

Важно място във Възрожденската архитектура заемат Култовите сгради Брациговските майстори били прочути със своето майсторство и умения да обработват камък и да строят просторни църковни помещения. Те са най – търсените майстори от Рилския манастир до Одрин и от Стара планина до Родопите.

Те разпостраняват и усъвършенствуват трикорабната псевдобазилика , която се развива като главна схема от средата на XIII век до Освобождението.

Явление във Възрожденската архитектура е оригиналното решение на подпокривното пространство от брациговските майстори , където основен композиционен елемент е НАОСЪТ – неговата цел е олекотяване и заздравяване на конструкцията.

Дело на нашите майстори са църквите „ Света Богородица „ в Пазарджик , „ Света Марина „ в Пловдив , „Света Неделя „ в София.

Двете църкви на майстор Никола Троянов – „ Свети свети Петър и Павел” в Сопот и ” Свети Никола” в Карлово са едни от най- прекрасните възрожденски творби. Красива е и Брациговската църква „Свети Йоан Предтеча” Нейната камбанария е най – високата камбанария на Балканския полуостров.

Много са и обществените сгради дело на брациговските майстори. Те са инициаторите за разкриване на първото светско училище и построяване на специална сграда през 1848 година. От тях са построени училище „Отец Паисии” и магазини в Карлово,два приюта в Радилово и Перущица , Старото конашко помещение в София / сега етнографски музей/, старото читалище в Брацигово и много други сгради.

Разнообразна е строителната дейност на нашите майстори – пътища , мостове , воденици , чешми.

Интересен е и макетът на мост на река Струма при село Кресна , строен през 1864 година от майстор Иван Боянов- за строежа на който майстора бил богато възнаграден от султана с мундир със златни еполети , златна гравирана сабя и със специален диплом, с който брациговския майстор е признат за архитект. Строителните традиции се предават и след освобождението. Интересна е църквата „Свети Георги” в Панагюрище. Много са обектите у нас и в чужбина при изграждането на които са взели участие като специалисти и работници – брациговци.

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ

Градския исторически музей се намира в сградата на старата община . За целта тя е реставрирана и реконструирана. Експозицията е разположена на два етажа.

Брациговският край е населяван от най – древни времена от траки ,славяни и римляни.В историческия музей са представени експонати ,които свидетелстват за живота на древните обитатели на този край – оръдия на труда ,предмети от бита , древни монети , статуетки , оръжия и други.

Показани са униформи от Априлското въстание , оръжия , знамето ушито от Ана Гиздова , черешовото топче , казана в който се еваряла храната на въстаниците , запазените оригинални библия , нож и револвер върху които са се заклели въстанниците , множество предмети на брациговския герой Васил Петлешков.

Експонатите , свързани със Септемврийското въстание са : оръжия ,знаме , униформите на въстанниците ,много снимки и лични вещи.

От двете войни са изложени дрехи ,снимки ,предмети от бита и лични вещи.

КЪЩА НА ВАСИЛ ПЕТЛЕШКОВ

Сградата в ,която се помещава Художествената галерия е лична сграда на Васил Петлешков. Строена е през 1872 година на парцел , собственост на първия му баща – Найден Велчев. В същата сграда , връщайки се от Панагюрище на 21 април 1876 година петлешков съобщава на събралия се комитет вестта за обявяването на въстанието. По време на въстанието тук е заседавал щаба на отбраната и са складирани храни и боеприпаси.