Общински план за развитие на община горна малина
Изтегляне 1.59 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.17. Бюджетно осигуряване
- 3.18. Сътрудничество
- IV. ПРОБЛЕМИ, ТЕНДЕНЦИИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ОБЩИНАТА
- 4.2. Оценка за състоянието на конкретни теми/сектори
- 4.3. Потенциал, перспективи за развитие и приоритети
- 4.4. Основни изводи
3.16. Спортна инфраструктураОбщината разполага със спортен комплекс, изграден на територията на с. Горна Малина през 1985 г. В общата площ на комплекса от 50 660 кв. м. влизат и: • терен за футбол, писта със суха настилка и сектори за хвърляния - 10 000 кв.м; • зали - 600 кв.м (застроена площ); • трибуни - 1300 кв.м (застроена площ); • тенис корт - 1260 кв.м; • игрище хандбал - 950 кв.м; • площадка баскетбол и волейбол - 900 кв. м; • терен за многофункционална спортна зала; • паркинг - 2300 кв. м. Спортния салон на СОУ “Христо Ботев” – с. Горна Малина е преустроен по изискванията на БФ “Волейбол” за провеждане на състезателна дейност по волейбол на равнище “А-1” НВГ. На територията на общината са регистрирани 3 спортни клуба: по футбол, волейбол и масов спорт. Футболният клуб „Звездец“ представя общината на ниво “А” ОФГ с представителен отбор мъже и юноши младша възраст. Към клуба тренират и две подготвителни групи – момчета. Волейболният клуб „Звездец“ развива високо спортно майсторство и участва в републиканското първенство на “А-1” НВГ с представителен отбор – мъже. Към клуба има изградена секция по волейбол – ветерани, която представя Общината в републиканското първенство между малките селища в страната и в същото време работи с подготвителна група деца /момчета/. Дружеството за масова физкултура и спорт работи приоритетно в спортовете – волейбол, футбол, шахмат, тенис на маса и лека атлетика. В рамките на календарната година клубът организира множество надпревари на общинско ниво в различните видове възрастови граници, като в същото време стопанисва и спортния комплекс. Финансирането на спортните клубове и издръжката на спортната база е изцяло от бюджета на общината. В момента тече реализацията на проект „Спортен комплекс Горна Малина“. Проектът е финансиран по мярка 321 „Основни услуги на населението в селските райони” по програма „Развитие на селските райони” на Европейския земеделски фонд. Спортен комплекс Горна Малина е проект, реализиран със средства на Програма за развитие на селските райони. Превърна се в притегателно място за всички любители и приятели на спорта. В изградената модерна многофункционална зала с 670 места вече се провеждат състезания от най-висок ранг, като приятелската среща по волейбол между националните отбори на България и Франция . Залата е привлекателно място и за спортовете баскетбол, хандбал, спортна и художествена гимнастика, фехтовка. Има заявки за провеждане на културни и бизнес форуми и прояви. Реконструирания стадион с модерни трибуни с 1200 места и реновирана база със съблекални, зали за обучения, места за възстановяване и отдих са много търсени за тренировки и официални срещи на малки и големи футболисти. Кокетни игрища с изкуствена настилка за мини футбол с размери 60 х 36 метра и външно игрище за баскетбол, волейбол и тенис на корт са на разположение на посетителите. И всичко това се намира в Горна Малина, място със съхранена девствена природа само на 25 км. от столицата, където всички забравят проблемите си и се потапят в необятния свят на спорта и развлеченията. 3.17. Бюджетно осигуряванеБюджетът на община Горна Малина се формира на базата на собствени приходи и приходи от субсидия, получена от Републиканския бюджет на България. Основна част от средствата са пари от спечелени проекти по европейските фондове и програми. Основните разходни пера в общинския бюджет са разходи за образование, осигуряване на заплати и осигуровки на служители, поддръжка и ремонт на ДМА, социални, културни и спортни дейности на територията на общината. Капиталовите разходи са отделно перо в бюджета, като се предоставят целево от РБ за съответната календарна година. Тези средства се определят от Министерството на финансите и са недостатъчни за да задоволяват потребностите на общината. 3.18. СътрудничествоОбщина Горна Малина е член на Националното сдружение на общините в Република България и на Сдружението на Югозападните общини. Община Горна Малина граничи с общините Мирково, Етрополе, Правец, Ботевград и Елин Пелин. Между Горна Малина и съседните общини има потенциал за съвместни проекти в областта на инфраструктурата, трансграничното и регионалното сътрудничества, екологията, спорта и културния обмен. IV. ПРОБЛЕМИ, ТЕНДЕНЦИИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ОБЩИНАТА
Основните проблеми на Община Горна Малина са едни и същи за различните целеви групи – може да се говори за консенсус от страна на ръководството на общината, администрацията, бизнеса и гражданите относно дефинирането на трудностите пред региона. Това са:
За общинското ръководство „не трябва да има драматизъм за хората, които остават тук“, което се опитват да постигнат със серия от мерки – добро училище и детска градина, нова младежка спортна зала, поддържани детски градинки и спортни площадки. Тези мерки се осъзнават по-скоро като недостатъчни, но в правилната посока.
Все пак безработицата и липсата на достатъчно инвеститори, както и финансовото състояние и стандарт на живот се разглеждат като национални проблеми, чието решаване трябва да започне от държавата.
Остарялата и силно амортизирана ВИК-мрежа се посочва от всички целеви групи като значим проблем. Отчита се, че само в няколко села има канализационна мрежа за отпадните води, има чести аварии и режим на водата. Проблемите с електричеството са от различно естество – от лошо състояние на електрическите инсталации, през мнението на гражданите, че „спират тока когато си поискат“ до констатацията на общинското ръководство, че „на ЧЕЗ се молим за нови мощности, а би трябвало да са ни благодарни“. Състоянието на пътищата също се отчита като значим проблем. Нюансите в мненията са, че състоянието на пътищата в общината като цяло е лошо, но е същото или по-добро от това в страната. Виновника за лошите пътища е държавата чрез неподдържането на тези, за които отговаря. Малкото средства, с които разполага Общината води до поддръжка на ниво „компромисно, с инертни материали, стараем се общинската пътна мрежа да е безопасна“.
Гражданите и бизнесът обръщат внимание и на незадоволителното здравеопазване – „веднъж седмично – във вторник – идва лекар... а ако се разболееш в сряда?!“. Общинското управление и чрез двамата си участници в изследването /кмет и заместник-кмет на Общината/ обръща сериозно внимание на децентрализацията, защото „сме отговорни, а нямаме права“. Затова „много е важна не само финансовата, но и функционалната децентрализация на общините“. В противен случай има безсилие на общинските власти да решават проблемите на хората, а има такова очакване. 4.2. Оценка за състоянието на конкретни теми/секториЕднозначни са оценките на различните целеви групи по повечето теми, свързани с различните сектори от живота в общината. Положителна обща оценка получава образованието в общината. Всеобщо е мнението, че проблем не е достъпът до образование, а в липсата на деца. Преди е имало начално училище във всяко село, а сега има три основни училища и една гимназия в общината. Към това трябва да се прибави и факта, че много деца продължават средното си образование в София. „Училището ни е по-добро от 70% от училищата в София“, разполага с добра материална база и преподаватели, подготовката на децата е на ниво, след като „възпитаниците на местното училище ги приемат във вузовете“. Училището има 4 компютърни кабинета /“а природо-математическата гимназия в София има само два“/, интерактивни дъски в класните стаи, занималня и спорт. Осигурен е транспорт от всяко населено място до училището, като по закон той е безплатен до 16 годишна възраст, но в общината е такъв за всички ученици. Дори се дава и негативен пример, при който децата от Горно Камарци, които учат в училището в селото, също се извозват с транспорт, което е престараване и излишен разход в битката между училищата за повече деца. Детската градина също е на добро ниво и дори привлича деца от Елин Пелин и София. Няма проблем с приема в нея – за всички желаещи има места. Спечелени са проекти за подобряване на енергийната ефективност в училището и детската градина. Всеки момент ще бъде избран изпълнителят. Отоплението е осигурено. Като негативи в тази област, участниците в гражданската групова дискусия, които единствени отправят критики, посочват – нафтовото отопление на училището, което е скъпо и не поддържа топлина достатъчно добре; доставката на храна от кетърингова фирма – храната е студена; не достатъчното оптимизиране на транспортирането на децата – „има деца, които тръгват в 6,30 часа, за да са на училище от 8,00 часа“. След намаляването на децата в региона е закрито училището в Байлово То е продадено на частник, който не го стопанисва, поради което се руши и става опасно за играещите си деца там. В Белопопци училището също е закрито и сградата се руши. Позитивни са нагласите за състоянието на парковете, градинките и зоните за отдих. Масово е разбирането, че „цялата община е една градина и парк“. Във всяко населено място има поне една поддържана детска площадка, а в Горна Малина са три. По програма са назначени 40 озеленители, което означава, че във всяко село от общината има градинар. В Байлово е направен частен парк, в който има детски площадки, спортни игрища и велоалеи и е без такса. От почти всички участници в дискусиите е споделено мнението, че се поддържат централните части на населените места. Единични са критиките, че съоръженията са морално остарели и не се поддържат достатъчно градинките. Възможностите за развлечения и отдих също получават положителна оценка. Цялата природа и планините в региона се разглежда като възможност за разходка. Изгражда се спортна зала, има реновиран стадион, а местния волейболен отбор играе във второ ниво. Гордост и възможност за развлечение представлява Хидропарка „Вятърните мелници“, в който има зоопарк, детски площадки, басейн, водни колела, спортен риболов, конна езда, АТВ, балон, ресторант и ще има хотел. Възможности за езда има в Макоцево /само за начинаещи/ и в Осоица / за начинаещи и напреднали/. Има много интересен Арт-център в Долно Камарци с грънчарство, тъкачество и други стари занаяти. Правят се събори по селата, а в региона има интересни манастири. В Байлово се намира къщата на Елин Пелин – преди потокът от туристи е бил по-голям, но сега поради лошото състояние на пътя, се преминава по друг по-дълъг, но по хубав път за Подбалканската. В читалищата има танцови състави, гостуват театрални състави. В Байлово се правят турнири по шах и по белот. Възстановени са пенсионерските клубове в почти всички села. Реализират се по проект три екопътеки. Има добри кафенета и заведения за хранене. Като недостатък се разглежда закриването на младежкия дом и липсата за възможности за забавление на младите хора. Единствено в Горно Камарци има дискотека, която работи в петък и събота. Нееднозначни, но с превес на положителните са нагласите към състоянието на общинския транспорт. До всяко населено място има осигурен ежедневно транспорт. Гражданите са най-критични и смятат, че „като цяло има линии, но рядко, а в почивните дни изобщо няма“. Според бизнеса, който споделя, че не използва общински транспорт – „крайните села имат 3-4 пъти на ден обществен транспорт, а Априлово има седем пъти на ден“. За гражданите придвижването до Елин Пелин и София е проблемно без автомобил, а за бизнеса „поне 3-4 пъти на ден има транспорт от Горна Малина до София и Елин Пелин“. Превозвачите и общинското ръководство споделят, че малкото и застаряващо население води до малък поток пътници, което намалява приходите и ограничава възможностите за повече линии и подмладяване на автопарка. Всички целеви групи се обединяват около положителната оценка за училищния транспорт, който покрива всички села. Като цяло позитивните оценки преобладават и се оценява факта, че ежедневно има транспорт до всички села в общината. Състоянието на пътищата и улиците се определя като „сериозен проблем“ от общинското ръководство и около това мнение също откриваме консенсус сред останалите целеви групи. Въпреки негативизма, положителни са настроенията към пътя за Елин Пелин и София, Подбалканската и пътя Горна Малина – Априлово. Селските и междуселските пътища се определят като лоши, а най-често давания в негативен план пример е пътя Горна Малина – Байлово – Смолско – Мирково, което „даже път не може да се нарече“ /ангажимент на Агенция пътна инфраструктура/. Има много неасфалтирани пътища и улици, и такива, които не се поддържат. Уличното осветление е с енергоспестяващи крушки и работи, но като критика от един участник се отбелязва, че се спира нощем от 1 до 5 часа. Има общо за различните целеви групи схващане, че общинското ръководство полага усилия, но не му стигат средства или проблемните пътища са от компетенцията на държавата. Икономическият сектор в общината се разглежда като изключително важен за бъдещото развитие на региона. Успешно се развиват две направления: земеделието и туризма. След стартирането на програмите по земеделие се е появил един по-крупен инвеститор и са се активизирали много от по-малките земеделци, поради което към момента почти няма пустеещи земи и е налице сериозен подем. Като успешна се определя и земеделската кооперация. В сферата на туризма има раздвижване и за последните две години има 7 милиона евро инвестиции. „Селския туризъм“ се разраства, посредством 10-ина семейни хотела. Тук се отчита и голям потенциал за развитие, поради близостта до София. Изграденият Хидропарк „Вятърните Мелници“ и двете конни бази в Осоица и Макоцево доказват добрите перспективи в тази област. В общината се реализират проекти за екопътеки, а на фокус групите се предложи изграждането на велоалеи, които да обслужват както местните жители, така и софиянци. В промишлеността ситуацията се определя от „всички затвориха“ до умерен оптимизъм и очакване за по-добри времена. Икономическите субекти в региона са: • Завода за инструментална екипировка – в миналото приватизиран неудачно, продаден на нов собственик, очаква се да стартира работа през ноември, ангажирайки 150 души; според представител на бизнеса, от Червен Бряг местят завода за корабни кранове в Горна Малина; • Завода за биоетанол /биогорива/– работил е 7-8 месеца, но сега е затворен; преди е бил хлебозавод; няма разрешително и това спира процеса; инвестиция от 12,5 милиона евро; • „Балкан специал“ – производител на млякото „Горна Малина“; проблем е, че не изкупува млякото на дребните производители; • Химически цех в Горно Камарци с 10-ина заети; • Дърводелският цех в Осоица вече не работи; Работи само този в Долно Камарци; • Цех за дамско бельо „Опал“ – закрит, а в него са работили над 100 жени; • Затварянето на Кремиковци е оставило без работа много жители на общината; • Имало е машинно-тракторна станция, но са я закрили; • Месокомбинат • Предприятие за изолатори за проводници – на италианска фирма; инвестиция от 1 милион евро; • Завод за безалкохолни напитки • Предприятие за автокозметика в Долно Камарци • Модерен Спортен комплекс Горна Малина Икономиката на региона се разглежда като част от националната и в този смисъл е налице очакване нещата да се подобрят в национален мащаб. Все пак е общо мнението, че икономиката в региона и по-конкретно леката промишленост не се развива задоволително. 4.3. Потенциал, перспективи за развитие и приоритетиПотенциалът на Община Горна Малина може да бъде търсен през положителните страни на региона. Близостта до София е плюс, който може и трябва да се използва. Общината очаква разрастването на София, което е готова да поеме. Други позитиви са красивата природа, която естествено би могла да привлича още повече туристи. Това в съчетание със съхранените традиции, интересните туристически обекти /къщата на Елин Пелин, манастирите и пещерите/ и запазеното екологично равновесие /посредством проведения регионален Референдум за недопускане на отпадъци и кариери/ означават потенциал за развитие на туризма и дори реализиране на идеята на общинското ръководство за културно-развлекателен тур. В Осоица, Коцево и Негушево през лятото има детски зелени училища. Жителите на Общината отчитат доброто й административно управление. Няма съществено разминаване между общинското управление и останалите целеви групи в мнението за състоянието на различните сектори, както и във визията за бъдещото развитие на общината. Материалната база и опита на местните хора са възприемат като потенциал за развитието на леката промишленост.. Този въпрос се разглежда като изключително важен и значим от всички участници в изследването. Създава се технологичният парк на 147 декара, който се определя като приоритетен от общинското ръководство през следващия програмен период. Това ще е зона за високотехнологични екологични производства. В него ще се осъществи връзката между вузовете и бизнеса, между високите технологии и студентите. Тази идея е копирана от технологичния парк в Щутгарт. В Германия има над 300 технологични парка и резултатите са повече от позитивни. Останалите целеви групи не познават достатъчно добре идеята и достигнатия етап на реализация на технологичния парк. В програмата на Общината за развитие има заложени няколко стълба: туризъм /краткотраен, уикенд, вилен/, селско стопанство и екологични производства. Това съвпада с вижданията на бизнеса, гражданите и администрацията. При обсъждането на конкретни приоритети, с които трябва да се заеме местната власт през следващите години, се обособиха четири групи: 1) решаващи се или решени проблеми: • Саниране и топлинна изолация на общински сгради – стартирани са проекти по топлинна изолация на училището и детската градина; дограмата вече е сменена; добре е да се санират и читалищата; • Ремонт на паркове и градинки, изграждане на детски площадки – към момента е постигнато задоволително ниво на детските площадки и градинки; добре е да се помисли и за междублоковите пространства; • Управление на отпадъците – „Редовно! Разделно! Решено!“; сметището е модерно; • Чистота на населените места - Добро ниво и без забележки; своевременно премахване на нововъзникващите незаконни сметища; • Помощ и услуги за възрастни хора и хора в неравностойно положение (социални услуги) – осигурен социален патронаж за желаещите от всички села в Общината; осигурена топла храна за обяд и за вечеря; • Осигуряване на достъп до интернет в училищата - Осигурен е в училищата и в читалищата /по програмата „Глобални библиотеки“/; 2) спорни приоритети – няма обединяване около единно мнение: • Газификация – за общинското ръководство и участниците в гражданската фокус група е от първостепенно значение /но не зависи само от Общината, а и от инвеститора, който бави процеса/; за участниците във фокус групата с администрация е спорно и неясно дали ще е евтино или скъпо; за бизнеса е скъпо и касае малък брой домакинства, които ще се газифицират, поради което не е приоритетно; преди да се определи дали е необходима газификацията и ако „да“ – с каква степен на приоритетност, е важно да се изяснят икономическите параметри за потребителите. 3/ второстепенни приоритети • Възможности за обучение и преквалификация на възрастни – за да има защо да се преквалифицира възрастните, първо е необходимо да се осигури работа; в момента се извършва преквалифициране по програми; Младите обучават по-възрастните на интернет; • Обучение на администрацията – нивото на администрацията е добро; има езикови и компютърни курсове; не всички обучения имат смисъл /“обучителите знаят по-малко от обучаваните/; изисква се самофинансиране от обучаваните; „По програмите трябва да се запишеш в Ихтиман. При това трябва да се ходи няколко пъти; Преди беше по-удобно, когато се записвахме в Елин Пелин“;
• Привличане на инвеститори, които да създадат работни места – общо е мнението, че това е най-значимия приоритет, който би подпомогнал решаването и на останалите проблеми в региона; • Ремонт на улиците и пътищата – този приоритет се определя от всички заинтересовани страни като много важен; преди това обаче се поставя решаването на проблема с канализацията, за да може да се асфалтират еднократно пътните настилки; Вътрешните улици са в много лошо състояние – има и такива, които са на чакъл /никога не са асфалтирани/; • Рехабилитация на канализацията – подмяната на водопроводната мрежа е от първостепенно значение; стара е и често стават течове и аварии; В 12 села няма изградена канализация за мръсната вода; 4.4. Основни изводиПроведените групови дискусии и дълбочинни интервюта с представители на значими за живота в Община Горна Малина целеви групи /общинско ръководство, администрация, бизнес и граждани/, позволиха да се набере обективна информация както за моментното състояние на общината, така и за потенциала, визията и приоритетите в бъдещото развитие. Налице е съвпадение на различните целеви групи както в дефинирането на настоящето, така и във визията за бъдещето. В никакъв случай не може да се говори за разминаване между управляващи от една страна и граждани, бизнес и администрация от друга. Като основни проблеми на общината се определят липсата на достатъчно инвестиции и безработицата; ниската раждаемост, застаряването на населението и миграцията към София; лошата инфраструктура – водоснабдяване и канализация, електричество и пътища. Общинският транспорт получава по-скоро положителна, но далеч не еднозначна оценка от различните заинтересовани страни. Като успешни от всички участници в изследването се определят достъпа до образование, възможностите за развлечение и детските градинки. Във визията на Общината за развитие има заложени няколко икономически стълба: туризъм /краткотраен, уикенд, вилен/, селско стопанство и екологични производства. Тези приоритети съвпадат с вижданията на бизнеса, гражданите и администрацията. Земеделието се оценява като достигнало много добро равнище, туризмът като развиващ се и с добри перспективи, а леката промишленост остава по-скоро на ниво пожелания и очаквания. Именно в областта на екологичните производства ситуацията остава най-лоша, но с потенциал и от първостепенно значение. Като най-важни приоритети се определят привличането на инвеститори, които да създадат работни места и ремонта на пътищата и водопроводната мрежа. Газифицирането на Общината се интерпретира противоречиво поради недостатъчната информираност за финансовите параметри на първоначалните и ежемесечните разходи. Каталог: images -> docs docs -> Социалните услуги (2011 – 2015) Съдържание: Раздел а контекст и оценка на нуждите docs -> Решение №286/30. 08. 2012 г., Прот. №18 наредба за придобиване, притежаване и отглеждане на docs -> Доклад обобщава информацията за дейността на институциите в областта на интелектуалната собственост през месец януари 2008 docs -> Валентин топалов docs -> Република българия министерство на здравеопазването docs -> Пожарната безопасност и защита на населението docs -> Агенция „митници” docs -> Национален клуб за Аниме и манга „накама docs -> Патентно ведомство docs -> На Инициативен комитет, упълномощен от жителите на село Лозенец, община Стралджа, област Ямбол Изтегляне 1.59 Mb. Сподели с приятели:
|