Общински план за развитие на община ковачевци 2014-2020 2013г
Състояние на местната икономика
Изтегляне 14.03 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.2.2 Аграрен сектор
- 1.2.3 Индустрия
- 2.2.4 Услуги
1.2 Състояние на местната икономика1.2.1 Общо състояние по тип предприятия и по икономически отраслиПрез периода 2007-2011 г. развитието на икономиката на община Ковачевци е подчинено на две основни събития, които силно повлияват социално-икономическото развитие на страната като цяло – влизането на България в ЕС през 2007 г. и финансовата криза, чиито първи признаци в световен мащаб започват да се усещат още през 2007 г., като кризата засяга страната ни с известно закъснение. Присъединяването на България към ЕС гарантира устойчива и предсказуема бизнес среда, подпомогната и от провеждащата се последователна данъчна политика, която създава стимули за инвестиции в икономиката. През 2007 г. данъчната ставка на корпоративния данък е намалена от 15% на 10%, с което България се нарежда сред държавите-членки с най- ниски данъци. През 2008 г. е въведен пропорционален режим на облагане на доходите на физическите лица и единна данъчна ставка от 10%, което увеличава разполагаемите доходи на населението. Това е един от благоприятните фактори, рефлектиращи върху инвестиционната привлекателност на страната. В периода преди кризата България се оказа най-предпочитаната страна за преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в региона на Централна и Източна Европа. През 2006, 2007 и 2008 г. България водеше класацията убедително с двуцифрени числа за отношението между преки чужди инвестиции и БВП, като кулминацията беше достигната през 2007 г., когато ПЧИ в страната се равняваха на 29,4% от БВП. Отражението на световната икономическа криза върху нашата страна започва да се усеща в края на 2008 г., когато реалният растеж на БВП се забавя. Кризата се изразява, както в свиването на външното търсене на продукцията на българските износители, спада в международните цени на основни износни стоки, така и в намаляването на кредитната активност на банките и резкия спад на чуждестранните инвестиции в нашата икономика в резултат на нарасналия риск за инвеститорите. Отливът на чуждестранни инвестиции продължава с безпрецедентни темпове и през 2011 г. (3,5% от БВП), водейки след себе си ниска стопанска активност и повишена безработица. Според основните икономически показатели от второто полугодие на 2008 г. до настоящия момент България, в това число и област Перник са засегнати от световната криза, като това обхваща всички сфери на икономиката, сериозни проблеми възникват в реалния сектор, финансовия сектор и социалната сфера, като от второто тримесечие на 2009 г. българската икономика навлиза в рецесия, съпроводена със замразяване на инвестиционните програми. Общата икономическа ситуация в област Перник следва логиката на събитията в глобален и европейски план. През 2009 г. БВП на човек от населението в Област Перник спада до 5267 лв. или 51% от стойността през 2008 г. Макар че през 2008 г. БВП на човек от населението в областта надвишава с 10% средната стойност на показателя за страната, кризата засяга драстично повече област Перник – БВП на човек от населението за България регистрира минимален спад от 1% или 50 пъти по-малко от областта. Своеобразно отражение на икономическите процеси в страната в периода 2007-2011 се регистрира и на територията на община Ковачевци, като най-силно изразени са промените, настъпили в резултат на финансовата криза.Таблица 2 предлага илюстрация на ключови индикатори за общото икономическо състояние на община Ковачевци в периода 2009-2011 г. Таблица 2 Финансови показатели за предприятията от нефинансовия сектор
' '-' Няма случай Източник: НСИ- ТСБ-гр.Перник Важен момент за икономическото развитие на общината и областта като цяло са Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). ПЧИ са основен източник на икономически растеж чрез прякото им въздействие върху брутния вътрешен продукт, разкриване на нови работни места и стимулирането на трансфера на технологии, управленски и организационни знания. фигура 1 Преки чуждестранни инвестиции като % от БВП 
Източник:НСИ По данни на официалната статистика, в периода 2009-2011г. ПЧИ на територията на община Ковачевци не са осъществени. В Общината не съществуват обособени връзки с чуждестранни инвеститори, като основните усилия в тази насока следва да се насочат за тяхното увеличаване в посока развитие на туризма. Общинската администрация ще трябва да положи усилия за промотиране възможностите за инвестиции на нейната територия и да предложи специален пакет от подкрепящи инвестиционния интерес услуги, които максимално да съкратят и облекчат процедурата при осъществяването на инвестиционни проекти. В местната икономика на община Ковачевци не се усеща и постепенното реабилитиране на икономиката в световен и национален мащаб, което благоприятно рефлектира и върху икономиката на областта, където за 2011 г. размерът на ПЧИ бележи ръст. На областно ниво индустриалният характер на областта, и респективно големият и дългосрочен обем на инвестициите в индустриално производство, е основният фактор област Перник да изостава от нивото (като дял от БВП) на ПЧИ в страната. Интересно е да се отбележи, че през 2011 г. са привлечени външни инвестиции в размер на 4% от областния БВП. Ръстът на ПЧИ през 2011 г., особено сравнен със спада в национален план, дава индикация за промяна на дългосрочната инвестиционна нагласа на капитала. Продължават да се наблюдават обаче големи различия между общините в Пернишка област по показателя привлечени ПЧИ за анализирания период, като 88.5% от тях са съсредоточени на територията на община Перник. Друг показател за степента на инвестиционна активност на територията на община Ковачевци са извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА). Видно от Таблица 2. е, че разходите за придобиване на ДМА за 2011 г. спрямо предходната година са намалели с 376 хил. лв. или 34.7%. Колебливото движение на общите разходи за ДМА за общината в периода 2009-2011 г. може да се дължи на комплекс от общи и специфични причини, чийто обстоен анализ обаче изисква неразполагаеми от екипа допълнителни данни. Един от общите фактори, които оказват пряко влияние върху придобиването на ДМА от нефинансовите предприятия - това е достъпът до външно финансиране и банково кредитиране, който през годините от разглеждания период е с непостоянни характеристики (условия, лихви и т.н). И докато големите компании по принцип прибягват до финансовите пазари, за да генерират инвестиции, малките предприятия имат достъп до финансиране само чрез ограничени ресурси. По-долу данните за общото състояние на икономиката на община Ковачевци по тип предприятия ще разкрият преобладаващ дял на микро- (до 10 заети лица) и малките търговски дружества (до 50 заети лица) от общия брой регистрирани предприятия. Практиката в страната показва, че информацията за възможности за външна финансова подкрепа на малки предприятия много често не достига до целевия контингент и това е една от причините за слабата конкурентоспособност на МСП. Реинвестициите в ДМА на компаниите в региона отразяват очакванията им спрямо развитието на пазара. На ниво област също се наблюдава сериозен спад на този показател особено изразен 2011 спрямо 2010 г. Макар коефициентът да е значително по-висок в малките общини, което не е директно сравнимо поради коренно различната структура на предприятията, виждаме устойчив спад в нивото във всички общини, включително и в община Ковачевци. (Фиг.2)
Коментираните показатели от Таблица 2 разкриват сериозна промяна в стопанското развитие на община Ковачевци за периода 2009-2011 г. Ковачевци е сред общините в областта със сравнително слабо развита икономика, като анализираните икономически показатели я поставят на едно от най-изоставащите места в областта. Налице е своеобразна икономическа нестабилност, която е допълнително изострена от неблагоприятните последици на финансовата криза. В броя на нефинансовите предприятия, регистрирани на територията на общината не се наблюдава съществена промяна. Изцяло доминират микропредприятията, което е тенденция и в национален мащаб за местните икономики на селски общини. Микропредприятията обаче не могат да предоставят задоволително решение на проблема с безработицата, докато такова решение се търси в лицето на МСП, характеризирани като основни двигатели за заетостта.7 Таблица 3 Брой на нефинансовите предприятия, регистрирани на територията на община Ковачевци за периода 2009-2011
".." Конфиденциални данни "-" Няма случай Източник: НСИ ТСБ–гр. Перник Данните от таблицата за предприятията илюстрират известен спад на техния брой в периода 2009-2011г. Като ключов фактор за тази динамика отново се определя финансовата криза. Микропредприятията се оказват „спасителна“ форма за местните икономики в селските райони, вкл. за община Ковачевци, което до голяма степен се обуславя от по-ниската им зависимост от негативното влияние на външната среда. Не бива да се забравя обаче, че МСП изостават по конкурентоспособност в сравнение с големите предприятия с около два пъти по-ниска производителност, по-малка норма на печалба и по-ниско равнище на работна заплата8. Най-ниска е нормата на печалба в микропредприятията, където и производителността на труда, съответно добавената стойност, е най-ниска. С нарастването на размера на предприятието се повишава и неговата рентабилност. Следователно, необходимостта от дефиниране на политики, съчетани с пакети от стимули за насърчаване развитието на МСП на територията на община Ковачевци е необходима предпоставка за икономически растеж. Необходимо е да се приложат съвременни технологии за производство на стоки/услуги, които да създават заетост извън предимно семейните микро фирми. Развитието на туризма би стимулирало и развитието на обслужващата сфера. На територията на Общината могат да бъдат развити стопански дейности в зависимост от чистата екологична среда и селскостопанското производство. По отношение структурата на местната икономиката на община Ковачевци не се регистрират съществени промени. Таблица 4 дава илюстрация на структуроопределящите сектори. Таблица 4 Дял (%) на произведена продукция от общата по сектори9 за община Ковачевци
Източник: НСИ ТСБ– гр.Перник По обем произведена продукция лидер в секторната йерархия е търговията, следвана от преработващата промишленост, хотелиерството (ресторантьорството), докато аграрният сектор има ограничено значение в стопанския профил на община Ковачевци. (Вж. Приложение №2 - Основни показатели на нефинансовите предприятия в община Ковачевци за 2009-2011г.) Това обаче не омаловажава селскостопанския и горски потенциал на територията за развитие на определени отраслови направления, които са разгледани в следващия раздел. 1.2.2 Аграрен секторФизико-географските характеристики на община Ковачевци не предполагат развитие на интензивно земеделие. От последното преброяване на земеделските стопанства през 2010 г. МЗХ е акумулирало по-детайлни данни, отнасящи до селското стопанство. Общият размер на използваната земеделска площ (ИЗП) е 16 549.3 дка и заема 11,9% от територията на общината и 3,6% от ИЗП в областта.Обработваемата земя на територията на общината е 7 140.5 дка, т.е налице е своеобразен земеделски фонд 9 408.8 дка, който не се използва за производството на селскостопанска продукция, но който би могъл да осигури допълнителни доходи и стоки за местното население. Използваната земеделска площ (ИЗП) е разпределена в 227 стопанства, а стопанствата, които не разполагат с ИЗП в общината са 2. Средният размер на ИЗП за общината е 73.6 дка, значително по-нисък от средния за областта 114.8 дка, който е с 13% над средния размер за страната – 101.3 дка. 39,1% от стопанствата (88 бр.) обработват земеделска земя с размер до 10 дка или са дребни стопанства произвеждащи за собствена консумация. 111 стопанства използват земеделска площ с размер от 10 до 100 дка и могат да бъдат определени като средни стопанства с пазарна насоченост. 81,2% от ИЗП в общината се обработва от 26 стопанства, които обработват земеделска площ с размер от 100 до 500 дка. Анализираните данни показват, че достигнатото ниво на използване на земеделски ресурси в община Ковачевци е значително по-ниско от това в област Перник, като по размер на ИЗП общината се нарежда на предпоследно място в областта, изпреварвайки единствено община Земен. Малко под ⅓ от земеделските стопанства с ИЗП в областта са в община Радомир, като средната им ИЗП е 137 дка и те обработват 39% от земята на областта. Делът на ИЗП в останалите общини е, както следва: 25.5% в община Брезник, 2.5% в община Земен, 3.6% в община Ковачевци, 19.7% в община Перник и 10% в община Трън. С най-голям среден размер на земята са стопанствата в община Брезник – 186.3 дка и те обработват общо 116 823 дка. Данните за ИЗП за област Перник показват, че достигнатото ниво на използване на земеделски ресурси в община Ковачевци се различава съществено от средното за областта, което от своя страна не допуска определянето на общината като отличителен земеделски район. В подкрепа на този извод се отнасят и посочените данни в таблица 4 за дела на произведената селскостопанска продукция от общата за територията. Динамиката в броя на земеделските стопани и размера на ИЗП през определен интервал от време е ключов показател за развитието на селското стопанство на дадена територия. Таблица 5 Земеделски стопанства и тяхната ИЗП в община Ковачевци
Източник: МЗХ, отдел "Агростатистика", ПЗС'2010 Видно от таблицата, броят на земеделските стопанства в община Ковачевци и общият за Пернишка област намалява с 60% за период от 7 години, което е в синхрон с тенденциите на национално ниво. В същото време размерът на ИЗП нараства значително срещу малко по-нисък темп на увеличение за областта. Анализирани поотделно, индикаторите брой стопанства и ИЗП могат да се тълкуват разностранно, в зависимост от перспективата на наблюдение и оценка. Когато обаче двата показателя се разгледат в зависимост един към друг, ясно се откроява обща тенденция за преследване на ефективност в производството на селскостопанска продукция на територията на общината и областта посредством окрупняване – повече площ се обработва от малко стопанства, следователно има потенциал за конкурентна пазарна реализация. Разнообразният релеф на общината, макар и бариера за интензивно земеделие, е едновременно и благоприятен фактор за преодоляване на монокултурната ориентация на българското селско стопанство, макар и в по-малки мащаби. Характерните култури, които традиционно се отглеждат са: картофи, ечемик, фуражни култури. Перспектива за развитието на растениевъдството може да бъде окрупняването на земята и включването на повече хора в местни кооперации. Таблица 6 Стопанства и категории използвана земеделска площ в община Ковачевци към 2010 г.
Източник: МЗХ, отдел "Агростатистка", ПЗС'2010 Таблица 6 показва наличие на преобладаващи ресурси за специализация на местното растениевъдство в традиционните за страната зърнени култури. Зърнопроизводството е широко застъпено. Зърненo-житни култури (4 387.7 дка) се отглеждат в 29.3% от стопанствата с ИЗП и заемат 61,4% от обработваемата земя и 26,5% от ИЗП. Площите със зърнено-житни култури са заети предимно с пшеница и с ечемик. Техническите култури (897.0дка) заемат 13% от обработваемата земя и 5% от ИЗП. За областта тези проценти са съответно 17 % от обработваемата земя и 11% от ИЗП. От гледна точка на брой стопанства данните за категорията стопанства „ягоди, пресни зеленчуци (вкл. картофи) и цветя“ разкриват интерес за отглеждане на ягоди и зеленчуци (вкл.картофи). Стимул за отглеждането на зеленчуци беше даден няколко местни младежи включени в програмата „Млад зеленчукопроизводител“, които втора поредна година участват в нея. Въпреки това интерeсът към зеленчукопроизводството на територията е нисък. Ягоди, зеленчуци (включително картофи) и цветя се отглеждат най-много в община Трън – 2 809 дка и община Радомир (2 305 дка). С оглед на ограничената разполагаема площ за тях, използването на метода на биологично производство следва да бъде предпочитан и стимулиран, за да може да се развива поликултурно, икономически целесъобразно, земеделие на територията. Биологичното производство в България е в начален стадий на своето развитие, но потенциалните възможностите пред него са много големи. Има наличие на потенциал за значително увеличаване на площите, обема и видовете земеделски биологични продукти. Българските биологично произведени продукти имат добра реализация и са конкурентни на европейския пазар, докато пазарът на биопродукти в България може да се определи по-скоро като зараждащ се.10 Това налага конструктивни мерки за насърчаване биологичното отглеждане на подходящи за територията култури, които включват още гъби, билки, зеленчуци и др. Зеленчукопроизводството в общината има дългогодишни традиции, като основно се отглеждат картофи и различни други видове зеленчуци – кромид лук, домати, краставици, зеле и други. Значителната част от зеленчукопроизводството се използва за личните нужди на домакинствата, като в последно време една малка част от населението се ориентира към отглеждане на по-големи количества картофи с цел търговия. Животновъдството също е сектор, който се нуждае от допълнителни стимули за неговото реабилитиране след практически пълната ликвидация на формите на концентрирано фермерско животновъдство. На територията на община Ковачевци, подобно на ситуацията в растениевъдството, преобладава отглеждането на малки стада от животни в малки стопанства. По данни на МЗХ от преброяването на земеделските стопанства през 2010 г. (таблица 7) подотраслите птицевъдство и овцевъдство се явяват структуроопределящи за сектора. Благоприятен фактор за отглеждане както на овце, така и на кози е наличието на големи тревни площи (пасища и естествени ливади –общо 9 211.5 дка11) на територията на общината. Таблица 7 Брой селскостопански животни и стопанства на територията на община Ковачевци към 2010 г.
Източник: МЗХ, отдел "Агростатистка", ПЗС'2010 Овцевъдството има дългогодишни традиции в общината, като е един от основните приоритети за развитието на животновъдство. Броят на главите овце по данни на преброяването през 2010г. обаче намалява значително с над 50% спрямо 2005г.12 За същия период броят на отглежданите птици се увеличава с 8 090, или 150%.Както и при овцевъдството обаче и птицевъдството задоволява предимно нуждите на отделните домакинства. Положителните тенденции в развитието на пчеларството, които се наблюдаваха до 2005г. обаче не оправдаха очакванията пчеларството да се превърне във важно животновъдно направление.По данни на преброяването през 2010г. пчелните семейства на територията на община Ковачевци са 292, което е с 65,7%. Спад с над 50% се наблюдава и при броя на козите и свинете, отглеждани на територията на общината, докато при броя на зайците се наблюдава ръст със същия процент. На територията на общината съществува ферма, която предстои да бъде реформирана като екоферма за угояване на говеда и отглеждане на крави и телета в с. Лобош. Фермата ще бъде ремонтирана и осъвременена по проект за модернизация на земеделските стопанства по програмата за развитие на селските райони. Предвидено е да бъдат отремонтирани 4 масивни постройки. Сградите ще са за угояване, сеновал, ярмомелка и боксове за телета. Капацитетът на фермата е 125 животни. От тях 50 ще са крави и 75 телета за угояване. Проектът предвижда също изграждането на дворчета за разходки на открито.Органичните отпадъци ще се ползват за наторяване на земеделски земи. На територията на общината има още две животновъдни ферми- в с.Косача- ферма за отглеждане на овце и в с.Ковачевци за говеда. Накратко очертаната селскостопанска картина за община Ковачевци разкрива интензивни процеси в развитието на неинтензивно земеделие на територията. Не по такъв динамичен начин обаче се развива горското стопанство. Експлоатацията на горски ресурси е подчинена на друга логика, която е строго регламентирана в лесоустройствени планове за управление на горски ресурси. Горско стопанство Общината разполага с добри горски масиви с възможност за развитие на дърводобив, дървообработване и предоставяне на разнообразни на дърводелски услуги. Горският фонд в община Ковачевци заема площ от 46 940 дка., или 34% от общата и територия. Горският фонд на Общината се стопанисва от ТП“Държавно горско стопанство- Земен”. Основните горскостопански дейности, които се развиват в горските територии са: дърводобив, възобновяване и залесяване, реконструкция на слабопродуктивни гори. Горите в района на Общината, в по-голямата си част, са държавна собственост. В резултат на възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд, значително се увеличи делът на частните гори. Местното население ползва дърва за огрев и малки количества строителна дървесина. Голяма част от пашата на добитъка се осигурява от горите. Добивите на сено от горските поляни и ливадите покриват нуждите на населението. Допълнителни приходи за населението може да носи и събирането на горски плодове и билки. Едно от направленията за развитие за производството в Общината е създаването на цехове за сушени плодове, зеленчуци и билки по метода на шоковото замразяване. Интересен обект на анализ и неговата роля в общите тенденции на развитие на селскостопанския и горски сектор в община Ковачевци представлява поведението на земеделските производители от целевата територия. Ако броят на стопанствата намалява, а размерът на ИЗП се увеличава, тоест регистрира се устойчива тенденция, то някои ключови финансови показатели за сектора разкриват малко по-колеблива динамика на развитие.
Противоположно на тенденцията за областта двата показателя бележат значителен спад спрямо 2009, като в рамките на разглеждания период движението им е колебливо, редувайки едновременни ръстове и спадове през годините. Нетните приходи от продажби намаляват спрямо 2009г. с 43,7% (при 73,6% ръст за областта), а стойността на произведената продукция за сектора бележи намалява с 76% (при 52,4% ръст за областта). Едно от възможните обяснение за състоянието на сектора е невъзможността на производителите за модернизация на мощностите, което е необходима предпоставка за повишаване на конкурентоспособността на произведената продукция. Финансови възможности за модернизация на земеделските стопанства предоставя ПРСР 2007-2013г. Липсата на активност на местните потенциални частни бенефициенти в привличането на финансови средства по ПРСР е резултат от множество фактори. Въпреки това налице е очевиден инвестиционен потенциал в сектора въпреки сериозното намаление на нетните приходи от продажби (2009 и 2011г.).
Изнесените по-долу данни илюстрира динамиката на ключови финансови показатели за функционирането на сектора в периода 2009-2012 г. Фигура 4 Финансови показатели за сектор „Преработваща промишленост“ (хил.лв.) за община Ковачевци  Източник:НСИ ТСБ– Перник
И двата показателя бележат значителен ръст през 2011г. спрямо предходната година. Нетните приходи от продажби се увеличават спрямо 2009г. с 46,7% през 2011, достигайки 220 хил.лв., докато размерът на произведената продукция бележи лек спад с 5,1% спрямо същата година. (виж. Приложение 2). Промишлено предприятие на територията на община Ковачевци е “Аматица”АД. То е с 30 год. съществуване и опит в производството на електрически сирени, сигнална апаратура с битово и промишлено предназначение- училищни, домашни и корабни звънци, домофони, кондензатори батерии, никелиране и поцинкове на метали за сигнална апаратура. В с.Сирищник има цех за производство на тоалетна хартия и салфетки, където понастоящем са заети 8 души, а в с.Лобош фирма извършваща монтажно-инсталационни работи по промишлени и други обекти, включително изработка и монтаж на всякакви видове стоманени конструкции.
В периода 2009-2011г.стойността на произведената продукция и нетните приходи от продажби в сектора „търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили“остава сравнително постоянен, като з 2011г. нетните приходи от продажби са 823 хил.лв., а стойността на произведената продукция 206 хил.лв. Освен търговията, с най-голям потенциал за развитие в община Ковачевци е туризмът. Планинският и полупланински характер на района, съчетан с екологично чистия въздух и богатите природни дадености и запазеното културно-историческо наследство са благоприятна предпоставка за развитието на всички форми на алтернативен туризъм в община Ковачевци. Като важно направление в развитието на община Ковачевци е инвестицията в селски и екотуризъм, за които съществуват благоприятни възможности – функционално изградени селски домове, предоставящи условия за престой, чиста околна среда, исторически и културни забележителности в района на Общината. Важен туристически ресурс за общината е яз. “Пчелина”, който е разположен до с.Ковачевци. По бреговата му линия са построени голям брой почивни станции с обща леглова база над 500 легла. За развитието на водния туризъм се използват над сто плавателни съда – лодки, водни колела, скутери, яхти, корабчета. Красивата местност и огромната територия около язовира дават възможност не само за възстановяване на съществуващите, но и за изграждане на много нови съоръжения, атракциони, заведения за хранене, развлечения и др. Водите на язовира се използват и за риболов от любители рибари, но има възможности и за спортен риболов. Населените места са на не повече от 1,5 – 2 км. което го прави предпочитан обект за къмпингуващи и за по-дълги риболовни излети. Друг важен ресурс, със стратегическо значение за превръщането на община Ковачевци в атрактивна туристическа дестинация е съхраненото живо културно наследство, т.е старинни и традиционни за региона занаяти, техники за производство, местни обичай и традиционни чествания. Те следва да бъдат превърнати в туристически атракции, които да бъдат използвани за превръщането на общината в притегателно място за туристи. Възможност развитие на туризъм, свързан с обучението на деца предоставя съществуващия на територията на общината Национален екологичен детски комплекс целогодишно предлага богати възможности за обучение, отдих и рекреация на деца от цялата страна. Комплексът е уникален в архитектурно отношение и разполага с 40 стаи с по две легла със санитарни възли и 12 самостоятелни апартамента. Комплекса разполага с 10 дка застроена площ, която обединява функционално хотелската и учебните зали. В екокомплекса в Ковачевци ежегодно се провежда „Фестивал на радостта” за децата от социални домове и е единствения в страната, който целогодишно предлага богати възможности за отдих, здравословно възстановяване и екологично образование. Посещаемостта в сравнение с минали години обаче е значително намаляла, а материално техническата база е стара и амортизирана. Пълните пансионни нощувки за 2011 г. са 7 660., като те са намелели с 1/3 спрямо 2010. Общината не е сред развитите туристически общини, но потенциала, който тя притежава – природните и културно-исторически дадености са добра база за икономически успешно и устойчиво развитие на алтернативни форми на туризъм и това трябва да бъде развивано. В резултат на това през последните години се забелязва увеличение на частните инвестиции в хотелиерството. Планирано е застрояването на нови площи около язовира. Инвестиции трябва да бъдат насочени в ремонт, реконструкция и модернизация на съществуващата база и ново строителство. Същевременно, качеството на предлаганите услуги в община Ковачевци е сравнително ниско, изисквайки сериозни допълнителни дейности в посока подобряването на материалната и настанителната база, както и оптималното усвояване на ресурсите в културния и селския туризъм чрез целенасочени мерки за промоция на наличните възможности. Предизвикателство за местните хора в сферата на алтернативния туризъм е да бъдат обучени да предлагат подобни услуги и да се намерят начини за финансиране изграждането на подходяща инфраструктура. Основните очаквания на инвеститорите продължават да бъдат свързани с подобряването на инфраструктурата във всичките и направления - пътна, комуникационна, водоснабдителна, комунална. Община Ковачевци следва да насърчи развитието на приоритетни за своята територия туристически направления чрез интегриран подход, а не чрез предпочитания все още модел за индивидуална/единична интервенция – един ресурс се подобрява в едно направление (напр. или само достъпност или само маркетинг). Необходими са обединяващи действия и в контекста на междуобщинското и трансгранично сътрудничество, така че да се генерира атрактивен кумулативен ефект от общите усилия в тази посока и да се повиши посещаемостта и продължителния престой на територията на общината. Трябва да се отбележи, че местната власт мобилизира усилия и капацитет в подкрепа на устойчивото развитие на туризма на територията. Общинска администрация Ковачевци успешно се възползва от ПРСР, мярка 313 ,,Насърчаване на туристическите дейности”, за подобряване на туристическата инфраструктура на територията. Общината реализира 3 проекта по мярката, съответно за (1) ,, Представяне на местното природно, културно и историческо наследство на община Ковачевци, обл. Перник, чрез прилагане на информационни технологии"\предстои реализация на дейностите по проекта\; (2) „Екопътека „Поглед към девет планини”, (3) ,,Етнографски център „Сурвакари”, Центърът ще работи по програма, която ще включва: представяне на експонати в центъра, видеофилми и куклено представление за ритуал, посещение на селата в община Ковачевци. Проектите са на обща стойност 951 479 лв. През 2013г. са подадени още две предложения по мярката: (1)„Етнографски комплекс Лобош“ и (2) Екомаршрути „Чепински легенди“. Отделно общината успешно реализара няколко проекта по програма за Трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ България – Сърбия; В началото на 2013 г. стратира реализацията на проекта за хлебна къща в с.Лобош “Изграждане на ресурси за развитие, основани на екология и изкуство – ХЛЯБ”. Проектът е съвместен с община Лесковац в Република Сърбия. Реализирани са дейностите по проект по същата програма „Културен туризъм”, с водещ партньор община Самоков, в партньорство с община Ковачевци и община Димитровгад /Сърбия/, финансиран по Първата покана за набиране на проектни предложения. Обновяването на наличните туристически обекти в община Ковачевци и създаването на нови атракции за посетителите могат да бъдат включени и да запълнят тридневни туристически пакети. Сред планираните нови туристически атракции са предстоящата за отваряне Хлебна къща в село Лобош, килийното училище в същото населено място, Етнографския музей в Ковачевци, дом-паметника на Георги Димитров и родната му къща. На вниманието на гостите ще се предложат и черквите в Долината на Мраката, както и сурвакарската традиция в общината. Към пакета се предлага да бъде включена и екопътеката „Поглед към девет планини". С изпълнението на тази туристическа програма, от общинското ръководство се надяват за стимулиране и на местния бизнес. На спортните среди в скоро бъдеще ще бъде предложен и обновен стадион, чийто ремонт предстои, както и изграждане на мини игрище за футбол в село Калище. Като леглова база може да се ползва също хижа „Джамен“, Националният детски екологичен комплекс и други. Очаква се обновена хижа „Джамен“ и намиращият се в близост до нея извор с лечебна вода да се превърнат в пресечна точка на туристически пътеки от Сирищник и Трън. Общият брой легла в туристически обекти на територията на община Ковачевци към края на 2010г. е 16, като от 2007 г. легловият капацитет намалява с 73%, а броят на реализираните нощувки се увеличава през 2009 г. с 93%. Над 99,9% от реализираните нощувки са от български граждани. От справка на общинска администрация за размера на събраните собствени приходи от туристическо обслужване е видно обаче, че посещаемостта с преспиване в района е далеч от желаното и възможно състояние. Разбира се, нагласата за заобикаляне на нормативно регулирани задължения, свързани с финансово облагане все още доминира, особено в туристическия бранш и това е фактор, който не бива да се омаловажава в планирането на мерки за повишаване на местните приходи. Таблица 8 Брой нощувки и размер на събрани приходи от туристическа такса (2007, 2008, 2009, 2010)
Източник: НСИ Финансовата криза оказа допълнителен негативен натиск, както върху посещаемостта на територията с цел туризъм и отдих, така и върху предприемачеството в сектора. В подкрепа на последното се явяват данните на ДФЗ за финансирани проекти на фирми от община Ковачевци по мерки 311 и 312 на ПРСР, свързани със създаване на МСП и развиване на неземеделски бизнес. Само един проект за преустройство на жилищна сграда в къща за гости за развитие на интегриран селски туризъм е подаден по мярка 312 в с.Лобош, но той не получава финансиране.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Източник: ОСР Перник (2014-2020)
