Общински план за развитие на община ковачевци 2014-2020 2013г


АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА КОВАЧЕВЦИ



страница4/18
Дата24.10.2018
Размер14.03 Mb.
#95659
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18

АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА КОВАЧЕВЦИ

  1. Общ профил на общината

      1. Административно-териториални характеристики



Карта№ Географско положение

Община Ковачевци е административно- териториална единица по смисъла на Закона за административно и териториално устройство в Република България (ЗАТУРБ), част от област Перник, и статистическа териториална единица от ниво LAU 2 (община) по Номенклатурата за статистически териториални единици (NUTS) на ЕС. Административен център на общината е с.Ковачевци. Съгласно Закона за регионалното развитие област Перник, респективно община Ковачевци, се включва към Югозападния район за планиране.



Източник:НСИ

Община Ковачевци е разположена в западната част на България на площ от 139.1 км2 и заема 5.8% от територията на Пернишка област. Общината отстои на 55км. югозападно от гр.София и на 25км същата посока от Областния център Перник, на югоизток граничи с община Радомир, а на запад с община Земен.Община Ковачевци по териториален обхват е шестата по големина в състава на Пернишка област и включва общо 10 населени места, а именно селата Сирищник, Калище, Светля, Косача, Егълница, Лобош, Ракиловци, Светля, Слатино и Чепино1. Общински център е с.Ковачевци, в общината има 4 кметства.



Общият брой на населението е 1 573 души (НСИ,2012), изцяло селско население, което представлява 1.2% от общото население на областта и 5.9% от селското население на област Перник. Демографската динамика на населението в областта и община Ковачевци показва, че темповете, с които намалява населението на общината значително изпреварват тези на областта. За периода 2007 – 2011 г. населението на община Ковачевци намалява с 4.0 процентни пункта, при 4.3 за областта.

Гъстотата на населението е 11.3 д/кв.км, слабо населена спрямо средната гъстота за област Перник (55.1 д/кв.км), тази на ЮЗР (105.3 д/кв.км) и тази за страната (66.3 д/кв.км).

Съгласно Наредба № 14 от 01.04.2003 г. за определяне на населените места в селски и планински райони, издадена от министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 35 от 16.04.2003 г. община Ковачевци е определена като община от обхвата на селските и планинските райони в България. На базата на извършените анализи за нуждите на оперативните програми за следващия програмен период 2014-2020 г.2 общината е оценена като средно развита в групата на селските общини в страната с обобщаваща оценка 29.7 за нейното социално-икономическо развитие от максимално присъдена 66.5 на община Несебър. В същото изследване, общината заема и позиция – „средно развитие“ в категорията планински общини, като лидерът в групата се представлява от община Банско. Ползи за развитието на община Ковачевци от позиционирането й в двете категории групи могат да се извлекат в няколко направления, от гледна точка на достъп до външни финансови ресурси. Като ключови такива се явяват експлоатацията на местни природни ресурси и развиването на потенциала на територията за икономическа диверсификация в неземеделски дейности. Един от основните източници на финансова подкрепа за реализиране на инициативи в двете направления е ПРСР.


1.1.2. Физико-географски особености


Общината е част от западния дял на Стара планина. Релефът е предимно хълмист, има планински и полупланински характер като част от планинските ридове са превърнати в пасища. Равнинно-хълмистия комплекс обхваща долините на реките Струма, Светля и Косматица, около селата Калище, Лобош, Егълница и Ковачевци.

Карта№ Релефна община Ковачевци



Източник: ГИС на МРРБ
Почвената покривка на територията на общината е разнообразна. Условията за почвообразуване в Общината се определят от климата, възрастта и особеностите на релефа, както и от почво-образуващите скали. Най- разпространените почвени видове са чернозем – смолници в котловините и канелено – горски почви в по-високите части. Подходящи за отглеждане върху тези почви са овес, царевица, пшеница, картофи, ръж и др. Голяма част от почвите не се ползват за земеделски цели.

Част от планинските ридове са обезлесени и превърнати в пасища. Те носят общото наименование “Рудините”, които са изградени от триаски варовици, мергели, пясъчници и юрски седименти.



Таблица 1 Баланс на видовете територии по предназначение за община Ковачевци към 31.12.2000 г.3(дка.) по видове територия

Показатели

Общо за област Перник

Община

Ковачевци

Относителният дял на община Ковачевци спрямо областта - в %

Общо територия

2 394 221

138 080

5,8%

Земеделска земя

1 209 902

76 121

6,3%

Горски площи

928 518

48 262

5,2%

Населени места и урбанизирани територии

130 044

5 522

4,2%

Водни площи

30 562

6 356

20,8%

Земя за добив на полезни изкопаеми

80 593

1 152

1,4%

Земи за транспорт и инфраструктура

14 602

667

4,6%

Източник: НСИ
Земеделската земя е 76 121 дка., като 50 599дка от нея е обработваема, в т.ч и 4 984 дка поливна.Обработваемата земя е 5.8% от тази в областта.4

Най- голям дял (55,1 %) от общата територия на община Ковачевци заема земеделската земя, която е 6.3% от земеделската земя в област Перник. Населените места и другите урбанизирани територии в общината си поделят 5 522 дка, което съставлява 4,0% от общата й територия, при 5,4% за областта.

Делът на водните площи е 4,6%, на тези за добив на полезни изкопаеми - 0.3% и на транспорт и инфраструктура - 0.5% в общата територия на общината. (Фиг. 1 )

Фиг. 1 Баланс на територията на община Ковачевци по видове територия



Източник: Агенция по геодезия, картография и кадастър
Естествената растителна покривка е сравнително добре запазена. Територията на общината се характеризира със специфична флора и фауна, с редки и изчезващи видове включени в червената книга на България и голямо разнообразие от ценни лечебни растения – повсеместно се среща мащерка, риган, бял и жълт кантарион, невен, лайка и други. Горската растителност в района е представена от почти всички видове широколистни дървета, букови гори, ясен, леска, благун, бял бор, космат бор, черен бор, цер, акация, зимен дъб, габър, смърч, дребна листна липа, върба и др.В по-малки масиви са разпространени явор, орех и леска. (Виж Приложение 1)

Срещани представители на фауната са диви свине, зайци, фазани, бухали, тритони, костенурки. Насекомите са представени от всички видове срещани на територията на България. Бозайниците са над 20 вида : таралеж, сърна, дива котка, чакал, лисици, дива свиня. Птиците са над 200 вида, основно горски и планински видове. В яз.Пчелина могат да се видят някои водолюбиви и водогазещи птици като чапли, патици. В района му има и гнезда на скални орли, които обитават големи територии. Други грабливи птици са обикновеният мишелов, сова, бухал. Срещат се и много редки и защитени видове пойни птици, кълвач, гарван, въртошийка и други.5



Климат Дълбоко разчлененият и хълмист характер на релефа, както и надморската височина играят важна роля за формирането на климата в общината. Поради разликата в надморската височина се наблюдават два вида климат – умерено-континентален и планински. Климатът в най-ниските части на общината със средна надморска височина около 735 м се отнася към умерено-континенталната област.В по високите части до 1150 м надморска височина той преминава в планински. Котловинният характер на релефа обуславя пролетните и ранните есенни слани. Преобладават северозападните и североизточните ветрове чиято сила е умерена. Атмосферно налягане- средно е 930.2 hРа.Средната годишна температура на въздуха е 10.0°С.Максималната температура е през август 24 °С, а минималната през януари -17.5°С.Относителната влажност на въздуха е 73%.6
Карта№ Водни площи

Територията на общината се отводнява от реките Светля, Струма и Косматица. В района на общината се намира яз. “Пчелина” с V = 52 мл/м 3. Язовир "Пчелина" е построен през 70-те години на миналия век. Той се намира на около 25 километра югозападно от град Перник. Събира водите си основно от реките Струма и Светля. Обиколката на крайбрежната му ивица е 34 километра, което го прави един от големите язовири в региона. Надморската височина на водоема е около 650 метра, поради което спада към равнинните водоеми.Язовирът се стопанисва от Държавно предприятие „Напоителни системи „Струма-Места". От седемте язовира в област Перник, които се стопанисват от стопанисва „Напоителни системи", единствен „Пчелина" попада в списъка на 21 язовира, които са от национално значение и е публична държавна собственост. Това е обяснимо, тъй като обемът на „Пчелина" е 54. 200 млн. куб.м, което означава два пъти повече от обема на язовир „Студена".

Рибите които обитават язовира, и биват обект на любителски риболов са: шаран, бял амур, толстолоб, каракуда, клен, червеноперка, сом, бяла риба, костур и все още малки популации на щука.


Каталог: wp-content -> uploads -> 2018
2018 -> Монтанска област дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
2018 -> И н т е р п р о д ж е к т e о о д
2018 -> С т а н о в и щ е от подп доц д-р инж. Станчо Георгиев Станчев
2018 -> Великден в малта директен полет от София 06. 04 – 09. 04. 2018
2018 -> O nastavnom programu za osmi razred osnovnog obrazovanja I vaspitanja
2018 -> Област Монтана Дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
2018 -> 1. Хомеостаза. Нервни и хуморални механизми на телесната хомеостаза. Видове регулаторни системи
2018 -> Почивка в кампания 2018 Бая Домиция, Неапол Giulivo 4
2018 -> Конкурс за детска рисунка 17. 30, Народно читалище „Съгласие 1862" фоайе Вечерен бал с маски 19. 00, зала „Съвременност" в Културно-информационен център „Безистен"


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница