Общински план за развитие на община Момчилград 2014-2020г

Културна инфраструктура

Важни обекти на културната инфраструктура в общината са читалищата в град Момчилград и селата Груево, Звездел, Нановица и Равен. Те са важни културни обекти, които съхраняват, развиват и обогатяват културния живот, приобщават гражданите към ценностите на науката, изкуството и културата и съхраняват духовния живот и местните традиции и културни обичаи.

Към НЧ „Нов живот“ в Момчилград е изградена музейна сбирка и картинна галерия. Представлява добре подредена и изложена експозиция с предмети от бита и традициите на местната общност и находки от многовековната история по тези земи. В картинната галерия има творби на десетки изявени художници и броят им надхвърлят 250.

Народни традиции и културни обичаи

В културния календар на общината е включен и Международният ден на опазване на паметниците на културата, чието честване има за цел да популяризира културното наследство и да изгражда в общността ангажираност в процеса на опазване и адаптиране на културните ценности носещи разграничима идентичност.

Общината работи по проекти, които да издирват, съхраняват и предават на идващите поколения традициите, обредите и обичаите просъществували през вековете до днес. Проектите са насочени към откриване на традициите и съхранение на създадените обичаи на различните етноси в Родопите. Това от своя страна е довело до взаимно влияние и формиране на специфичен бит, култура и занаяти.

Традиционната родопска кухня е представена от ястията: Сарми от лозови листа, Баница с булгур и праз, Зелник, Пататник, Къпана баница, Бороне, Кашник, Сиропирани охлювчета, Баклава с готови кори и др.

В общината има традиционни запазени Родопски игри от миналото /Чилик, Гугал, Бабка, Бечка (или Беш беш), Свине, Стой тук, Живо зелено/, както и народни лечителски рецепти.

Културните обекти от национално и местно значение са потенциал, които трябва да бъде използван за привличане на социално-икономическа активност в общината. Необходимо е да се изготвят проекти за консервация, реставрация и адаптация на обектите и интегрирането им в обща мрежа, обвързвана със селищната структура в общината. Така също е необходимо да бъдат изготвени познавателни туристически пътеки и маршрути и обособяването на културни зони.

Атрактивността на общината трябва да бъде представена като съвкупност от нематериално и материално недвижимо и движимо културно наследство. Народните традиции и културните обичаи са нематериалния ресурс, който може да задържи посетителите в общината и да повиши нейната атрактивност и качеството на културния туристически продукт. Основата на съвременния динамичен и разрастващ се град са културните ценности заложени в селищните характеристики на общината. С времето те биват възстановени, адаптирани и допълвани, което допринася за развитието на общината като културен център и формирането на културна туристическа индустрия.

Интерпретацията на културното наследство днес е основополагащ елемент в устойчивото и балансирано териториално и социално-икономическо развитие. Културното наследство е фактор, изграждащ позитивни партньорства между местните общности и бизнеса. Процесите на урбанизация дават възможност за съчетаване на традиционните дейности, носещи идентичността на региона (културното и природно наследство, историческата памет) и социално-икономически дейности в новите урбанизираните територии. Водеща роля в съхраняването, опазването и адаптирането на културното наследство днес имат хората. Заедно с него те са носители на историческата памет и древни традиции. Представянето на културното наследство като дейност, интегрирана в селищната структура на общината придава ново значение и го представя като ресурс за социално-икономическо развитие. На културното наследство днес се гледа като на материален и духовен ресурс, който трябва да бъде съхранен, без изискване за рентабилност на вложените в него инвестиции. Необходимо е създаването на маркетингова стратегия, която да представя културното наследството на националния и международния пазар, също така създаване на информационна система на културно-историческите ресурси и иновативни форми за популяризирането му. Дейностите, свързани с експлоатацията на културното наследство в туризма трябва да бъдат обвързани с опазването и съхранението на културните ценности и полагане на необходимите грижи. Днес можем да разглеждаме развитата културна индустрия като двигател на икономиката на дадена община и възможност за балансирано и устойчиво развитие.

Представеният анализ на културното наследство се основава на Закона за културното наследство, който се явява основополагащия документ за опазване на културното наследство в Република България. Необходимо е да бъде актуализиран списъка с недвижими културни ценности и включването на нови обекти притежаващи научна и културна стойност. При актуализацията е необходимо да се вземе предвид степента на съхраненост на материалната, образната и функционална автентичност. Трябва да бъде изготвена оценка на научната и художествената стойност на обектите и да се проследи мястото и значението им в съвременната среда. Важно е да се прецени и до колко обектите са част от съвременната обществена и културна област (среда), която обогатява средата и обществото. Оценката на познавателната стойност показва научния и образователен потенциал на обектите като свидетелство за развитие на материалната и духовната култура на обществото. Необходимо е да се оцени утилитарната стойност на обектите, както и до каква степен те позволяват възстановяване на оригиналните или организиране на нови функции. Така също следва да се направи анализ на икономическата целесъобразност с цел включване в културно историческата индустрия или друга инвестиционна система.

Като цяло е необходимо да се създадат и прилагат специфични правила и нормативи към ОУПО Момчилград за опазване и съхранение на недвижимите културни ценности, характерния облик на селищната структура и идентичността на общината и региона.

Освен ЗКН на Република България, анализът се базира и на Националната стратегия за регионално развитие, Национална концепция за пространствено развитие, Концепцията за културните коридори на Югоизточна Европа, Организацията на обединените нации за образование, наука и култура /ЮНЕСКО/, Международния комитет за паметници на културата и забележителни места /ИКОМОС/ и Венецианската харта за консервация и реставрация на паметници и забележителни места. Всички те имат за цел да задават общи принципи и методи за опазване на културното наследство на света, да обособят културни маршрути в Европа и България, които следват традиционните пътища, свързващи отделните исторически места и зачитане на културното наследство на всеки един народ и държава осигуряващи движение и обмен между тях.