Общински план за развитие на Община Павел баня (2007-2013) Община Павел баня

Териториалните ресурси: За малките общини, които изпитват определени проблеми в своето социално-икономическо развитие шанс за тяхното оцеляване е да бъдат по-ефективно използвани териториалните ресурси с които те разполагат. Сред тях, от гледна точка потребностите и на бъдещите поколения, се открояват невъзобновимите природни ресурси. Това са поземлените ресурси, водите, минералните суровини и др.

Оценките и анализите на поземлените ресурси на общината се налага да бъдат обективно разработени, тъй като те са една от важните предпоставки за развитието на отрасли като селско и горско стопанство, туризъм. Селищното развитие, степента на развитост на транспортната инфраструктура и другите комуникации, дори характерът на ландшафта също изискват въздействието на поземлените ресурси.

От гледна точка на целите и приоритетите на стратегията и плана за развитие на община Павел баня оценките и анализите на поземлените ресурси се налагат и от гледна точка на изискването за оценки на потенциала който имат и който може да се използва при определени цели и условия за използването му.

Местната икономика на общината както на настоящия етап, така и през следващите години ще бъде съобразена с използването на тези ресурси. Развитието на аграрния сектор, на горскостопански дейности, на някои разновидности на туризма няма да имат други сериозни алтернативи. Община Павел баня е облагодетелствана в това отношение от разнообразието на поземлените ресурси, с които разполага. Развитието на промишлени отрасли на територията на общината до голяма степен ще е обвързано с ефективната използваемост на горските и земеделските територии.

Поземлените ресурси на община Павел баня са с размер от 51 871,3 ха, или 518,3 кв.км. По размер на територията общината може да бъде включена в групата на общините със среден размер на площта си. По този показател тя се нарежда на 5 място сред останалите общини в Старозагорска област – непосредствено сред общини Стара Загора, Казанлък, Раднево и Бр.Даскалови.

По-голям интерес от гледна точка на целите и задачите на общинската стратегия и на общинския план за периода 2007-2013 г. представлява структурната характеристика на поземлените ресурси и динамиката в измененията на размера на отделните видове територии. За целта са възприети три опорни години за целите на анализа и оценките на поземлените ресурси – 1998, 2003 и 2010г. Данните за размера и структурата на анализираните природни ресурси са отразени в Табл. №1

2010г. 2010г.

Анализът и оценките на данните, включени в таблица №1 показва, че повече от половината от площта на община Павел баня е заето от горски територии. Към 2010 г. те възлизат на 33735,5 ха, което е 64,8% от общата площ. В сравнение с 1998 г. са се увеличили с около 7%. Горските територии обхващат основно части от Старопланинския и Средногорския планински масив, включени в териториалния обхват на община Павел баня. Значителния относителен дял на горските територии в структурата на поземлените ресурси на община Павел баня е един от критериите за характера на релефа на общината. Горските територии с присъщите им горски ресурси дават отражение и върху икономическата характеристика на общината. Горското стопанство е основа за развитие на дърводобивната и свързаната с нея дървообработваща промишленост. Тези производствени дейности днес имат по-малка значимост за общинската икономика за разлика от времето преди 1989 г. Горските територии следва да бъдат оценявани от гледна точка на потенциала им за развитие на някои форми на туризъм, както и от гледна точна на екологическото им въздействие.

Земеделските територии се нараждат на второ място по размера на своята площ. Те включват 16263,4 ха (2010г.), или 31,2% от цялата общинска територия. По ценността на земеделските земи, включени в обхвата на този тип територия, последните са с голяма значимост за развитието на аграрния сектор. Земеделските земи са разположени основно в равнинните части на общината. Това са земеделските ареали, включващи западната част на Казанлъшкото поле и ограждащите го ниски части на Старопланинските и Средногорските склонове използвани за целите на аграрния сектор.

Потенциалите на земеделските райони на община Паве баня следва да бъдат оценявани и от гледна точка на очертаващите се приоритети в нейното развитие. Един от тях е свързан с формирането на модерен, високоефективен аграрен сектор, базиран на отглеждане на етерично-маслени култури, животновъдство за производство на екологично чиста продукция – мляко и месо и т.н. Включването на община Павел баня в обхвата на един от 34 те селски изостанали райони в РБългария ще доведе до осигуряване на целеви финансови ресурси за подпомагане на общината в нейното социално-икономическо развитие. Това може да се осъществява в две направления:

• 
  директно за подпомагане на програми и проекти в аграрния сектор;
  
• 
  интегрирано развитие на съответния селски район.
  

Посочените аргументи за приоритетното развитие на аграрния сектор налага да се анализират и оценят по-подробно характера и структурата на земеделските територии, отразени в табл №2

Мерите и пасищата, заедно с естествените ливади се очертават като добър поземлен ресурс за развитие на животновъдството в общината. Немалка част от земите заети от естествени ливади са с възможности за изкуствено напояване. Разположени са по речните тераси на реките Тунджа, Габровница, Шурийска, Тъжа, Саплама, Карадере.

Анализите и оценките за осигуреността на общината включват повърхностно течащите, подпочвените и термоминералните води. Повърхностно течащите води се оценяват с потенциалите на водите на речната мрежа в община Павел баня. Основната отводнителна артерия тук е р. Тунджа. По-големите й притоци в разглежданата територия, както бе посочено са реките Тъжа, Габровница, и Турийска. Старопланинските притоци (р.Тъжа, р.Габровница) имат преобладаващо снежно-дъждовно подхранване. Това дава своето отражение и върху качествата на водите в тези старопланински притоци на р. Тунджа. Те имат добри питейни качества.

В общината има и 8 микроязовири, които се използват основно за напояване на селскостопански култури и рибовъдство.

С висока чистота и добри питейни качества са и подпочвените води по речните тераси. Те заедно с речните води от горните течения на планинските реки се използват като ресурс за питейно и битово водоснабдяване на населените места от общината. Използваният дебит на тези води е около 700 л./сек., който гарантира нормалните потребности на населението от питейни води. Капацитетът на водите с високи питейни качества, който стои като резерв за бъдещите потребности е значителен. Каптираните, но невключени в оборот планински води с високи питейни качества са с дебит около 200 л./сек.

Наличието на воден ресурс високи питейни качества е и потенциал, който може да се използва и с търговска цел – за бутилиране в натурален вид, или като безалкохолни напитки. Извършени частични проучвания за някои води сочат, че те са леко минерализирани, което повишава още повече техните питейни и вкусови качества.

Община Павел баня има известност и със своите термоминерални води. Това е природен воден ресурс пряко използван за социално-икономическото развитие на общинския център и общината. Той е с национална значимост. Минералната вода в гр. Павел баня е със следните характеристики:

• 
  Дебит 16 л/сек.;
  
• 
  Температура 35-61 º С;
  
• 
  Минерализация 0,54г/л.;
  
• 
  Преобладаващ химичен състав: радонови, флуорни;
  
• 
  Балнеолечебни показания: заболявания на опорно-двигателния апарат, опорно-проф. Цели;
  
• 
  Главни методи на приложение: ванно, басейново.
  

По-нататъшното използване на този специфичен воден ресурс /термоминералните води/ ще формира един от утвърдените и сега приоритети на общината в сферата на туризма и по-конкретно на балнеолечението.