Развитие на стопанския сектор

2.2. Аграрен сектор - тенденции в развитието на аграрния сектор

Общият брой на регистрираната земеделска техника е 146, от нея:

Аграрният сектор в община Невестино е с по-добре развито растениевъдство. Общината разполага с достатъчно добър и по количество, и по качество поземлен ресурс. Основната част от обработваемите земи са с много добри качествени характеристики и позволяват механизирана обработка. По показателя “обработваема земя на жител” община Невестино (16,5 дка) далеч надминава величината на този показател за страната (5,5 дка).

Приоритетно направление в земеделието има растениевъдството, а водещи позиции в него поддържа овощарството. Производството на зеленчуци (домати, краставици, пипер, кромид лук, картофи и др.) се осъществява преди всичко от частни стопани, но характерно е това, че за последните 4-5 години площите, заети от зеленчуци, намаляват поради редица причини, по-важни от които са следните:

1. Големи материални разходи и висок относителен дял на живия труд;

2. Липса на добра организация на изкупуването;

3. Криза в консервната промишленост.

Площите, засети с царевица и ечемик, намаляват, което се дължи на намаляване на броя на отглежданите животни. Прави впечатление, че земеделските кооперации се ориентират в производството на култури, изискващи повече механизирана обработка на земята – пшеница, ечемик, картофи и царевица, а частните земеделски стопани произвеждат и фасул и тютюн. За последната година са произведени 6 тона тютюн. Засетите площи с тези култури са показани в следващата таблица:

Таблица 17. Отглеждани култури

Култури	дка
Царевица	618
Фасул	50
Картофи	570
Домати	120
Пипер	270
пшеница	2540

• 
  Трайни насаждения
  

Плододайни насаждения	дка
1. Череши	587
2. Млади трайни	50
3. Ново засадени	30
4. Сливи	72
5. Кайсии	12
6. Ябълки	320
7. Круши	70

Овощарството е с важно икономическо значение за община Невестино. Традиционни и основни овощни култури в този район са , ябълките, сливите, черешите. Тук почвено-климатичните условия са най-благоприятни за отглеждането им и не случайно в миналото районът е произвеждал значителни количества плодове. В условията на преход към пазарна икономика размерът на площите и производството намаляха чувствително. Причините за резкия спад на производство на плодове са: забавения темп на възстановяване на земята, спиране дейността на консервния цех на територията на общината, занижените грижи или не полагането на никакви грижи по отглеждането на овощните видове. В резултат на това бяха унищожени 2/3 от насажденията, а останалите са застарели и с ниска продуктивност. Повече от половината налични насаждения са с изтекъл амортизационен срок (над 15 години). Най-чувствително са намалели площите на консервните сортове и на лозята, чието възстановяване трябва да е задача номер едно пред общинското ръководство.

Кооперациите и частните стопани от общината трябва да се насочат към отглеждането на орехови и лешникови насаждения, за което почвено-климатичните условия са извънредно благоприятни, а продукцията е търсена на вътрешния и най-вече на международните пазари. Освен това подходящи за природните условия в региона и ефективни от икономическа гледна точка са такива трайни насаждения, като малини, къпини, шипки, арония и др. Поминък с бъдеще и с търсене на неговата продукция е също така гъбопроизводството, за което подходящи свободни помещения в общината има и то би създало работа и доходи на не малък брой в община Невестино.

Положително влияние върху трайните насаждения в община Невестино ще окаже изграждането на нейната територия на: плодохранилище с капацитет от 1000 т.;

Технологична линия за консервиране на плодове, зеленчуци, гъби и др.; сушилня за сушене на кромид лук, чесън, пипер, гъби, плодове и др.

Основните проблеми при производството на зърнените и техническите култури, зеленчуците и плодовете са следните:

• 
  Неизползването на качествени и сертифицирани семена;
  
• 
  Неспазването на агротехническите мероприятия по отглеждане на културите;
  
• 
  Липса на средства в периода на извършване на агротехническите мероприятия;
  
• 
  Липсата на навици от страна на земеделските стопани да провеждат консултации с аграрни специалисти по въпроси, свързани с технологията по отглеждане на културите;
  
• 
  Остаряла и амортизирана техника, водеща до некачествена обработка на почвата, големи загуби при прибирането на продукцията и повишаване на нейната себестойност.
  

Животновъдството е представено от млечно говедовъдство, овцевъдство и по-слабо – птицевъдство. През последните години селскостопански животни се отглеждат основно в частния сектор, но техният брой значително намалява. Отглеждат се свине, овце, кози, птици, пчели.

За да настъпи поврат в сферата на животновъдството, за което са налице всички благоприятни ресурси в общината, е необходимо да се вземат мерки за насърчаване на месо-млечното говедовъдство, овцевъдство и козевъдство; птицевъдството; свиневъдството; коневъдството; зайцевъдството; пчеларството; рибовъдството и др. На свой ред увеличеното производство на животинска продукция ще способства за изграждането на нови производствени мощности за преработка на млякото, месото, яйцата, меда, кожите и др. Последица от подобно развитие на животновъдството ще бъде снижаване нивото на безработицата в общината, осигуряването на доходи за голяма част от нейното население и постъпването на значителни собствени приходи в общинския бюджет, които пък на свой ред ще способстват за подобряване облика на общината, на инфраструктурата, на нейните финансови възможности.

Земеделските кооперации и частните стопани се ориентират към отглеждането на все по-малък брой животни. Това е свързано с негативното въздействие на много фактори, но най-важните от тях са:

• 
  Трудоемкият процес на отглеждане на животните, в който се влага голямо количество жив ръчен труд;
  
• 
  Несъвършената система за изкупуване на млякото, месото, вълната, яйцата и меда, както и ниските изкупни цени;
  
• 
  Липсата на добре организирани пазари (борси) за пласиране на животинската продукция и др.
  

• 
  Изводи:
  

• 
  Броят на животните намалява;
  
• 
  Ниска е концентрацията на животните във фермите;
  

• 
  Лоша е технологията за производство на качествено мляко поради малкия брой на отглежданите животни във фермите;
  
• 
  Липса на механизация при основните технологични процеси – хранене, доене, почистване на торта;
  
• 
  Не са застъпени съвременни технологии при отглеждането на животните и добиването на качествено мляко;
  
• 
  Няма научност при храненето и отглеждането на животните;
  
• 
  Налице е примитивизъм при отглеждане на младия разплоден материал и производството на месо;
  
• 
  Ниска е квалификацията на фермерите по въпросите на хранене, гледане, зоо- и ветеринарна профилактика;
  
• 
  Не се работи по въпросите на селекцията и изкуственото осеменяване – само % от кравите се заплождат изкуствено;
  
• 
  Ниски са изкупните цени на млякото и месото, което е причина за липса на инвестиции в отрасъла;
  
• 
  Раздробеното фуражно производство е причина за ниската концентрация на животни във фермите на общината;
  
• 
  Липсва производство на качествени комбинирани фуражи, обуславящи по-висока продуктивност;
  
• 
  Не е застъпено достатъчно добре месодайното животновъдство за използване на богатите планински пасища.
  

Необходими мерки:

• 
  Научно-техническо и консултантско подпомагане на фермерите;
  
• 
  Сключване на договори с чуждестранни съюзи и организации за доставяне на генетичен материал и ноу-хау при производството на животинска продукция;
  
• 
  Подпомагане на браншовите организации за тяхното утвърждаване в процеса на производството и реализацията на качествена продукция;
  
• 
  Утвърждаване на общината като център за изграждането на Регионален млечен борд;
  
• 
  Създаване на пазар за живи животни с цел подпомагане развитието на животновъдството;
  
• 
  Финансово подпомагане за изграждането на средни и едри ферми в общината.
  

• 
  Аграрна реформа
  

• 
  Частни земеделски стопанства (семейни и едростокови );
  
• 
  Земеделски кооперации, изградени на базата на частната собственост върху
  

• 
  Земеделски сдружения.
  

1. Установяване на дребно земеделие (малки по размер и разхвърляни на различни места частни поземлени участъци). При това, продължаващата делба на наследствени имоти води до намаляване на средната площ на имотите, и то не може да бъде компенсирано от твърде слабото окрупняване на земята чрез замени и закупуване. Делът на изоставените земеделски земи на територията на общината е значителен.

2. Неадекватна държавна политика - чл. 10 б от ЗСПЗЗ –големи масиви общинска земя (400- 500 дка ) ще бъдат раздробени на десетки парцели; чл. 19 от ЗСПЗЗ - след изтичането на 10 годишния срок от влизането на плана за земеразделяне, земеделските земи не се възстановяват на общините;

3. Липса на необходимите материално - технически условия за ефективно частно земеделско стопанство - техника, инвентар, сгради, парични средства.

4. Налице е почти напълно разрушен сграден фонд, техниката е в частни ръце, но не е ефективна, тъй като е много остаряла.

Анализът на аграрния сектор показва, че изграждането на нова материално - техническа база на селското стопанство изисква много средства, които стопаните не притежават. Голям брой от работниците в селското стопанство не притежават земя.

Предоставянето на работа на тях от страна на различните кооперации и едноличните частни стопани ще ги съхрани за селското стопанство.

Значителна част от земята след възстановяване на собствеността стана собственост на хора (наследници на реалните собственици), които не са се занимавали и нямат намерение да се занимават със земеделие. Те предпочитат да оставят земята в кооперация срещу заплащане на рента, или да я продадат, но след създаване на реален пазар на земята.

За земеделието в общината един от проблемите е и това, че голяма част от собствениците със земеделски опит не са в състояние, или не желаят да организират сега частно земеделско стопанство поради напреднала възраст, липса на начален капитал, високите лихвени проценти.

В този смисъл е много важно да се изясни ролята на държавата при утвърждаването и стимулирането на новите форми на стопанисване на земеделската земя, която може да се изрази в следното:

• 
  Преференциална кредитна и данъчна политика;
  
• 
  Ефективна ценова политика;
  
• 
  Информационно обслужване;
  
• 
  Сортоподдържане.
  

• 
  Правилен подбор на култури и дейности, отговарящи на природните и икономически условия;
  
• 
  Стимулиране развитието на аграрните центрове в общината;
  
• 
  Опазване на земеделската земя от замърсяване;
  
• 
  Стимулиране производството на екологично чиста продукция.
  

• 
  Отглеждане на слънчоглед - много добри възможности за биогенните ресурси в общината;
  
• 
  Зеленчукопроизводство - добри възможности за развитие, но при наличието на подходящи поливни площи;
  
• 
  Овощарство - с много добри биогенни ресурси, като стратегическо направление в овощарството е отглеждането на ябълки, вишни и череши;
  
• 
  Овцевъдство - много добри условия за развитие и в трите направления (за мляко, месо и вълна);
  
• 
  Говедовъдство - много добри условия, особено в полупланинските и планински райони, едни от най-чистите в екологично отношение на територията на страната;
  
• 
  Свиневъдство - много добри, но неизползвани възможности за цялата община;
  
• 
  Птицевъдство - много добри възможности;
  
• 
  Гъбопроизводство, за чието развитие има наличен сграден фонд и свободна работна ръка;
  
• 
  Билкопроизводство, за което също са благоприятни почвено-климатичните условия и са налице основните необходими ресурси;
  
• 
  Пчеларство, тъй като всички предпоставки за производство на екологично чист пчелен мед са налице на територията на общината;
  

Необходимо е да се създадат оптимални условия за усвояване потенциала на земеделските земи, чрез:

• 
  Разработване на ограничители за максимално опазване на земеделските земи по предназначение;
  
• 
  Преоценка на застроителните планове на селата с оглед удовлетворяване на земеделските стопани;
  
• 
  Подобряване на инфраструктурата и обществения транспорт с цел подобряване условията на живот в земеделските райони;
  
• 
  Създаване на условия за по-ефективно усвояване на средствата от предприсъединителните фондове;
  
• 
  Регистрация на земеделските производители съгласно евростандартите за получаване на европейски сертификати за своята продукция.
  
  • 
    Изводи:
    

Недостатъците в развитието на селското стопанство може да се обобщят по следният начин:

1. 
   Раздробеност на земеделските участъци;
   
2. 
   Липса на мотивация и икономически интерес за сдружаване на отделните собственици;
   
3. 
   Намаляване на производството на традиционните култури;
   
4. 
   Липса на селскостопанска техника, ниска степен на механизация;
   
5. 
   Липса на средства за нови инвестиции в растениевъдството за стопанисване, обработване, торене и химическа защита;
   
6. 
   Липса на система за защита на производителите, на агресивна маркетингова политика и стратегия за завладяване на пазари;
   
7. 
   Липса на последователна стратегия за развитие на отрасъла като перспективен и традиционен за района;
   
8. 
   Последователното преструктуриране на аграрния сектор и освобождаването на работна сила ще постави въпросът за тяхната подходяща изпреварваща преквалификация и интегриране към регионалните пазари на труда.
   

Дървесният запас в горите на община Невестино е от върби, бук, зимен и летен дъб, бял и черен бор, бреза и ясика. За нуждите на горското стопанство се използват 234190 дка от общата площ или това са 88 % от територията на общината.

На територията на общината се намира резервата „Габра”, в който на 89,5 ха се намира естествено гора от черен бор. Повечето то природните забележителности на общината са защитени вековни дървета.

Важен горски ресурс са билките. В общината има значителни находища от жълт кантарион, равнец, миши уши, орлови нокти, риган и др. Има и ядливи гъби, които напоследък са добър източник на доходи за селата Ваксево, Църварица, Друмохар и др.

• 
  Гори и туристически пунктове
  

За желаещите да посетят и отседнат в Невестински район, в землището на с. Пастух, на самият бряг на р. Струма е създаден къмпинг с бунгала за преспиване. Гостите могат да извършват риболов, да събират екологично чисти билки, да правят кратки излети до красиви местности, да се къпят в чистите води на реката. Хотели на територията на община Невестино няма, тъй като тя е само на 13 км от гр. Кюстендил и могат да се използват там наличните бази за нощувка.

Горите и горските площи дават възможност тук да живеят редица животни, които са обект на ловния туризъм, като яребици, зайци, лисици, вълци, диви прасета, сърни и чакали. на практика това е и възможност за развитие на ловен туризъм на територията на общината, докато за развитие на селски екологичен туризъм са необходими доста инвестиции.

Посочените представители са само малка част от биоразнообразието на разглеждания район. Липсват актуални данни както за видовия състав, така и за състоянието на животинските популации. Слабата екокултура и непознаване на защитените обекти от фауната са причина тези животни често да стават жертва на бракониери, домашни капани, отрови за мишки и др. средства за химическа защита.

В бъдеще сектор горско стопанство трябва да развива дейност в следните посоки:

1. 
   Отглеждане на младите горски насаждения до 20 годишна възраст с едновременен материален добив.
   
2. 
   Залесяване в гори с ниска плътност и ново залесяване върху непродуктивни терени и свободни площи от горския поземлен фонд.
   
3. 
   Превръщане на ниско-продуктивни насаждения във високо-стъблени чрез подходящи лесо-културни мероприятия.
   
4. 
   Извършване на отгледни сечи в гори на възраст под 10 години, за които се предвижда производство на реализуема дървесина.
   
5. 
   Залесяване във високо-стъблени и издънкови гори с ниска плътност.
   
6. 
   Превръщане на стари и непродуктивни насаждения във високо-стъблени.
   
7. 
   Залесяване с широколистни и иглолистни горско-дървесни видове на слабо-продуктивни и наклонени терени, които не могат да се ползват за селскостопански цели.
   
8. 
   Ловното и рибното стопанство на територията на общината могат да окажат положително влияние върху развитието на туризма.
   
9. 
   Полагане на подходящи грижи за увеличаване на популациите от диви животни, което ще способства за създаване на по-благоприятни условия за практикуване на ловен туризъм и за постъпления на значителни средства в общинската икономика.
   
10. 
    Наличието на билки и гъби е потенциал за развитие на билкарството и гъбарството, като алтернативен поминък на населението от общината.
    

• 
  Защитени видове растения
  

Растенията от тревния етаж почти не са проучени.

• 
  Билки с търговско значение, находища, използване
  

В бъдеще сектор горско стопанство трябва да развива дейност в следните посоки:

11. 
    Отглеждане на младите горски насаждения до 20 годишна възраст с едновременен материален добив.
    
12. 
    Залесяване в гори с ниска плътност и ново залесяване върху непродуктивни терени и свободни площи от горския поземлен фонд.
    
13. 
    Превръщане на ниско-продуктивни насаждения във високо-стъблени чрез подходящи лесо-културни мероприятия.
    
14. 
    Извършване на отгледни сечи в гори на възраст под 10 години, за които се предвижда производство на реализуема дървесина.
    
15. 
    Залесяване във високо-стъблени и издънкови гори с ниска плътност.
    
16. 
    Превръщане на стари и непродуктивни насаждения във високо-стъблени.
    
17. 
    Залесяване с широколистни и иглолистни горско-дървесни видове на слабо-продуктивни и наклонени терени, които не могат да се ползват за селскостопански цели.
    
18. 
    Ловното и рибното стопанство на територията на общината могат да окажат положително влияние върху развитието на туризма.
    
19. 
    Полагане на подходящи грижи за увеличаване на популациите от диви животни, което ще способства за създаване на по-благоприятни условия за практикуване на ловен туризъм и за постъпления на значителни средства в общинската икономика.
    

2.3. Тенденции в развитието на промишлеността в община Невестино

2.3.1. Количествена и качествена характеристика

Община Невестино не разполага с добре оформен индустриален комплекс. Поначало икономиката на общината е с аграрно-промишлена структура. Като действащи предприятия са:

• 
  ДЛ „Невестино”, отрасъл дърводобив и лесокултурни мероприятия;
  
• 
  Два дървообработващи цеха – с. Невестино и с. Згурово.
  

Характерно за промишлеността в общината е:

1. 
   Много по-малък относителен дял спрямо селското стопанство;
   
2. 
   Еднообразна подотраслова структура и специализация – застъпени са предимно дейности, свързани с хранително-вкусовата и леката промишленост;
   
3. 
   Недостатъчно добре подготвени кадри.
   

Всичко това, заедно със сравнително недобре изградената инженерна и техническа инфраструктура, определя общинският промишлен комплекс като недостатъчно добре развит и не заемащ полагащото му се място.

Като неразделна част от икономиката на страната, общинската промишленост е сериозно засегната от развиващите се през последните години негативни процеси - рязко спадна производството, други практически не работят или работят неритмично.

Приходите от дейността общо за общината за 2003 год. са 3897 хил. лв., реализирани от общо 33 фирми.

Основните проблеми в икономиката на общината са характерни и за цялата българска икономика:

• 
  Липса на пазари;
  
• 
  Финансови трудности по обслужване на кредитите;
  
• 
  Несъвършена законово-нормативна база:
  
• 
  В областта на хранително-вкусовата промишленост - липса на протекционистична политика на държавата по отношение на селското стопанство и защитата на българското производство и т.н.
  

2.3.2. Перспективи за развитието на индустрията

Преходът към пазарна икономика, извършван в условията на валутен борд и обща стагнация, оказва силно влияние върху икономиката на общината . Това влияние, от една страна, откроява и задълбочава съществуващата в началото на реформата териториална диференциация, от друга – генерира нови значителни диспропорции, доказателство за което е териториалното различие в равнището на безработицата.

Преструктурирането на икономиката на общината не е въпрос, който може да бъде решен в рамките на няколко години. Не достигат нови технологии, финансови ресурси, маркетингова информация, квалифицирани управленски кадри. Основните структурни промени в промишлеността на общината са свързани главно с влиянието на следните фактори:

• 
  Различна степен на влияние на кризисната ситуация върху структурата на общинската икономика.
  
• 
  Различия във възможностите за навлизане на частния капитал.
  
• 
  Недостатъчна местна инициатива за преструктуриране и стабилизация на индустриалния сектор.
  

В същото време, спецификата на общината – географско положение, поземлени ресурси, аграрна специализация на общинската икономика, свободни терени и мощности в ареала на общината, свободни трудови ресурси със съответния опит - определят възможностите на местния бизнес в перспектива като благоприятни. Приоритетно решение би трябвало да получат проблемите за пазарите и защитата на местното производство. Основен проблем, който трябва да се разреши в тази посока, е намирането на стратегически инвеститори, които да съживят икономиката на общината. Вливането на свежи капитали ще доведе до обновяване на производствените мощности, което ще рефлектира положително върху конкурентоспособността на произвежданата продукция.

Приоритетно решение трябва да получат и проблемите за оптималното използване на сградния фонд, който в момента не се използва, създаването на микропромишлена зона и на бизнес–инкубатор за малки и средни предприятия, като алтернатива на сегашната икономика.

Преценката по отношение на конкурентоспособността на продукцията и експортния потенциал сочи най-добри перспективи за преработващата промишленост, млекопреработването, шивашкото производство, консервната индустрия и др. Относно други клонове на промишлеността, с умерен оптимизъм може да се прогнозира, че при определени условия, които зависят от държавата и от местната самоинициатива, също може да се очаква развитие.
2.3.3. Възможности за разкриване на малки и средни предприятия

Като се отчита интереса на населението и възможностите на общинския потенциал, могат да се определят следните приоритети за развитието на малките и средни предприятия:

1. 
   Хранително- вкусова промишленост – предприятия (цехове) за производство на месни продукти, млечни произведения, брашно и хлебни изделия, за преработка и консервиране на зеленчуци, плодове и др.;
   
2. 
   Текстилна и шивашка промишленост - фирми за производство на трикотажни изделия , бельо, работни облекла, други шивашки изделия;
   
3. 
   Занаятчийски производства – железарски, дърводелски, сувенири и др.;
   
4. 
   Цехове за сглобяване и сервиз на електроуреди, за производство на пластмасови изделия и др.;
   
5. 
   Балнеоложки услуги;
   
6. 
   Строителство и т.н.
   

Малкият и среден бизнес и предприемаческата активност играят важна роля в преходния период на болезнени промени. Той е единственият надежден генератор на нови работни места, особено пък, когато се касае за общини от ранга на Невестино.

Основните мерки за стимулиране на малкия и среден бизнес включват:

• 
  Подкрепа на частната инициатива при кандидатстване за кредитиране пред съответните инвестиционни фондове – програма САПАРД и други предприсъединителни и структурни фондове на Европейския съюз;
  
• 
  Подкрепа при повишаване квалификацията и преквалификацията на персонала и свободните трудови ресурси;
  
• 
  Съдействие на общината за създаване на бизнес инкубатори;
  
• 
  Медийна реклама на малкия и среден бизнес, с цел да се мотивират стопанските субекти.
  
  • 
    Изводи:
    

В контекста на националните проблеми в произтичат и проблемите на Община Невестино, свързани с преструктурирането на икономиката. Наличието на незначителен индустриален потенциал в общината налага следните изводи:

• 
  Община Невестино изостава в своето индустриално развитие спрямо останалите общини в областта и страната;
  
• 
  Недостигът на инвестиции в икономиката през последните години е в основата на нейното изоставане. Ето защо политиката за привличане на инвестиции в общината е от първостепенно значение;
  
• 
  Незначителният процент приходи и заети в микро, малки и средни промишлени предприятия в общината доказва необходимостта от набелязване на мерки за стабилен растеж на индустриалния сектор.
  
• 
  Алтернатива на сегашната икономика в общината е може би създаването, с помощта на местните и държавни власти, на мини-промишлена зона за развитие на малки и средни предприятия (цехове, работилници, лаборатории и др.);
  
• 
  Стимулиране създаването на малки и средни предприятия, като единствено надежден генератор на нови работни места.
  

В този смисъл приоритетни мерки за развитието на индустрията следва да бъдат:

1. 
   Създаване на условия за привличане на инвестиции, като се извърши най-малко следното:
   

• 
  Маркетинг на икономическия потенциал на общината;
  
• 
  Изготвяне и разпространяване на презентационни и рекламни материали за общината;
  

1. 
   Създаване и подържане в актуално състояние на база данни с информация, която представлява интерес за потенциални инвеститори.
   
2. 
   Създаване на партньорски взаимоотношения с региони и общини от ЕС за изпълнение на съвместни проекти.
   
3. 
   Изграждане на бизнес- паркове върху терени, които са общинска или държавна собственост.
   
4. 
   Намаляване на административните бариери пред развитието на бизнеса и подобряване на информационното осигуряване за тенденциите в развитието на общинската икономика, като се извърши следното:
   

• 
  Усъвършенстване на административното обслужване “на едно гише” чрез въвеждане на нови форми - едно място за достъп до няколко администрации, различни канали за достъп и т.н.;
  
• 
  Повишаване капацитета на местно ниво за проучване на състоянието, проблемите, инвестиционните намерения на производствените предприятия и оценка на техния потенциал, потребности, конкурентни предимства.
  

6. Подкрепа на малките и средни предприятия за повишаване на тяхната конкурентоспособност и експортна ориентация, като се извърши следното:

• 
  Създаване на бизнес център, бизнес инкубатори и други организации, подпомагащи бизнеса;
  
• 
  Подкрепа на регионалните сдружения на браншови принцип или на свързани производства и услуги;
  
• 
  Осигуряване на по-широк достъп до информация за: гаранционни и лизингови схеми, за кредитиране на малките и средни предприятия, безвъзмездно финансиране на проекти за малки и средни предприятия, техническа и консултантска помощ и пр.;
  
• 
  Обучение на работната сила и мениджърите за придобиване на съвременни технически и бизнес умения;
  
• 
  Насърчаване създаването, защитата и развитието на собствени търговски марки, защитата на патенти и прилагане на правилата на индустриалната собственост;
  
• 
  Насърчаване въвеждането на международните стандарти за качество и безопасни условия на труд;
  

2.4. Състояние на туризма

Общината залага основно на алтернативни форми на традиционния туризъм – селски, културно-познавателен, ловен, екотуризъм и др. Маркетинговата стратегия на община Невестино трябва да бъде значително подобрена както на националния, така и на международния пазар, за да отговори адекватно на промените, извършени вече в инфраструктурата, и по-конкретно от страна на частната инициатива.

Специфичните природни ресурси на общината създават благоприятни условия за развитието на екологичен и устойчив туризъм.

Община Невестино има потенциал за развитието си като туристически ваканционен район с развито селско стопанство, представляващо самостоятелна, териториално обособена група от реставрирани селски къщи във възрожденски стил, хижи и мотели за индивидуално или семейно настаняване с комплексно изградена инфраструктура и с широка гама от услуги – спортни, развлекателни и др. Това ще създаде динамика в населените места на общината, иницииране на гражданска активност, сдружаване и единна работа за съхраняване на природните и културно-исторически ресурси, създаване на трудова заетост, изграждане на модерна туристическа инфраструктура и устойчиво развитие на района.

Бъдещето развитие на туризма на територията на общината може да бъде в следните направления:

• 
  Селски туризъм;
  
• 
  Екотуризъм;
  
• 
  Културен туризъм;
  
• 
  Спортен туризъм (туризъм с велосипед и др.) – провеждане на спортни състезания;
  
• 
  Риболовен и ловен туризъм;
  
• 
  Къмпингов туризъм;
  
• 
  Интернатен туризъм – организира се от учебни заведения за обучение на подрастващото поколение (момчешки и момичешки скаутски групи и др.);
  

Развитието на тези алтернативни форми на туризъм могат да се реализират чрез следните мероприятия:

• 
  Възстановяване на стари селски къщи (във възрожденски стил);
  
• 
  Реставрация на улици в стар стил;
  
• 
  Реставрация на културно-исторически паметници – фабрики, механи, ханчета, изби, гробове, казани за ракия, мелници, музеи, кладенци, чешми;
  
• 
  Ремонт или строеж на хижи, мотели и в бъдещ период на хотели;
  
• 
  Изграждане на туристически спортен център, включващ: SPA-център (солариум, фитнес зала и сауна), басейн (вътрешен и външен), стрелбище, тенис корт, конна база, детски парк, мини-голф игрище с изграждане на осветени алеи;
  
• 
  Изграждане на туристически информационен център;
  
• 
  Създаване на условия за риболовен туризъм;
  
• 
  Обвързване на културната дейност с туризма като приоритет за развитието на общината.
  

Туристическият потенциал в селата може да се разработи като цялостен туристически продукт и да бъде обвързан като туристическа дестинация в оферти на туристически агенции.

За да се развива туризмът в бъдеще като приоритетен отрасъл е необходимо:

• 
  Наличието на донори (особено международни) и подходящи програми за финансиране.
  
• 
  Съществуване и предаване на кnow-how в дадената сфера от вече установени подобни практики в други региони;
  
• 
  Следване на европейските модели и прилагане на европейските стандарти;
  
• 
  Работа в партньорства - позволява по-широк кръг дейности да бъдат покрити и по-голямо количество интелектуален потенциал да бъде включен;
  
• 
  Наличието на кадри и специалисти;
  
• 
  Отвореност към иновации - В периода на присъединяване към Европа иновации е ключова дума. Отвореността на общината към иновации ще донесе част от необходимите ресурси за развитие на отрасъла;
  
• 
  Постигане на високо качество на услугите и конкурентоспособност на продукта.
  

Независимо от потенциалните възможности туристическата дейност на територията няма принос в икономическото и социално развитие на общината. Основните проблеми са; че не са разработени и рекламирани възможностите на летния туристически сезон; инфраструктурни проблеми.

Развитието на отрасъла ще динамизира икономическото развитие на района. При определянето на стратегическите цели и насоки за развитието на община Невестино приоритетно място трябва да заема екотуризмът и селският туризъм.

2.5. Общински бюджет

2.5.1. Финансово състояние на община Невестино

Обобщена представа за финансовото състояние на община Невестино може да се получи от данните в следващата таблица:

Таблица 20. Приходи и разходи за периода 2002-2004 г.

Години	2002 г.	2003 г.	2004 г.
Собствени приходи и субсидии	1 050 909	824 680	940312
Структура на собствените приходи:	196 232	286 014	192 585
данъчни	97 840	175 176	27 450
неданъчни	98 392	110 838	165 135
в т.ч., свързани с ООС	20 300	17 678	18 661
Трансфери		143 869	279 585
Заеми		19 657
Разходи по функции
Общи държавни служби	305657	300283	633330
Отбрана и сигурност	12574	14914	51522
Образование	174718	139679	209594
ЦДГ	?	47912	57015
Здравеопазване	3539	2483	?
БКС	232221	228588	?
Социални дейности	?	186903	?
Култура	23323	25895	?
Икономически дейности и услуги	201594	68553	?
Общо разходи по функции:	1332321	967298	?

Фиг. 5. Разходи по функции
Както е видно от данните в таблицата, размерът на собствените приходи и субсидиите, формиращи приходите в общинския бюджет, свидетелстват за една непостоянна тенденция: през 2003 г. те намаляват с 226 229 лв., а през 2004 г. отново се повишават със 115 632 лв. в сравнение с 2003 г. Субсидиите от държавния бюджет от 854 677 лв. през 2002 г. намаляват на 747 727 лв. през 2004 г. Приходите от собствени източници през 2003 г. се увеличават с 46 %, а през 2004 г. намаляват (вместо да се увеличават), от 196 232 лв. през 2002 г. на 192 585 лв. през 2004 г., т.е. намалението е от 1,86 % (увеличение с 46 %, т.е. намаление -44,14 %). Приходите, предназначени за опазване на околната среда, намаляват с 1639 лв. (8 %), което е неблагоприятна тенденция, свързана с опазването на природните компоненти, а следователно – с опазването на здравето на населението на общината. Увеличение отбелязват разходите за общи държавни служби с 327 673 лв., за отбрана и сигурност с 38 948 лв., за образование – с 34 876 лв.

Данните сочат, че общината разчита преди всичко на субсидиите от Републиканския бюджет, т.е. повече от издръжката е за негова сметка. Необходимо е общината да потърси възможности да увеличи извънбюджетните средства и другите собствени приходи, защото националната стратегия на правителството е именно такава – да се намаляват субсидиите от държавата към общините.

Данните, посочени в следващата таблица дават малко по-разгърната представа за видовете приходи в общинския бюджет. Освен това те са относителни величини, т.е. изчислени са като отношения на самите приходи към броя на населението на общината.

На един жител приходите в общинския бюджет са 256,39 лв., показател далеч под средния за страната и областта. Основната част от този показател се формира за сметка на държавните субсидии и затова този индикатор има най-висока стойност – 88,84 лв. Най-малък е показателят “местни данъци на жител” – 6,41 лв. Това е обяснимо, като се има предвид състоянието на бизнеса в общината, изпитващ особено болезнено трудностите на прехода. Прави впечатление, че общината не ползва заемите като приходно перо в своя бюджет. Няма да е зле да се проучи опитът на някои други общини, които именно с помощта на заеми решават успешно доста проблеми.

• 
  Придобити ДМА в община Невестино
  

През 2003 год. Са инвестирани 51 хил. лв. в т.ч. 43 хил. лв. не жилищни сгради и 8 хил. лв. машини, оборудване и транспортни средства

• 
  Проблеми на общинските финанси
  

Анализът на данните показва, че в общината се формират определени неблагоприятни тенденции по осигуряване на финансови ресурси, които се свеждат до следното:

• 
  Наблюдава се изпреварващ ръст на бюджетните разходи, спрямо ръста на приходите за държавните и общинските дейности;
  
• 
  Увърдените от Министерството на финансите размери на взаимоотношенията на общината с Републиканския бюджет в частта им за целевата субсидия за капиталови разходи не удовлетворява потребността на общината и създава предпоставки за формиране на необвръзка на средствата за инвестиционната програма;
  
• 
  С въвеждането на винетната такса за ползване на пътната инфраструктура се очаква постъпленията от пътен данък да бъдат намалени с около 40 на сто. Очаква се през следващите години още по-голямо намаление на постъпленията по тази позиция, поради повсеместното въвеждане на винетните такси;
  
• 
  Съгласно плановите разчети е постигната пълна обвръзка между планираните приходи за държавните дейности и разходите за тяхната издръжка;
  
• 
  Между планираните приходи за общинските дейности и разходите за тяхна издръжка.
  

• 
  Насоки за развитие на общинските финанси
  

Насоките за развитие на общинските финанси до голяма степен зависят от общото икономическо и социално развитие на страната, защото именно държавата е тази, която определя обхвата на местните отговорности. Тя прехвърля на общините задълженията за предоставяне на права за определяне и осигуряване на публични услуги, които да задоволяват потребностите на живеещите в съответната община. Част от тях имат задължителен характер за общината и задоволяват нуждите на нейните жители. Такива са образованието, част от здравеопазването, социалното подпомагане и др. Тук дейността на общината трябва да бъде насочена към подобряване на организацията и управлението на финансовите средства и към засилване на финансовата дисциплина в бюджетните дейности и получаването на достатъчно средства за издръжката им от републиканския бюджет.

Голяма част от услугите, предоставяни от общината, подлежат на заплащане под формата на такси. Приходите от тях обаче, в различна степен покриват разходите за предоставяне на съответната услуга. Затова дейността на общинската администрация трябва да бъде насочена към възможно най-точно определяне на съответните такси. Общинската администрация трябва да проучи положителния опит на някои други общини и да се разработи и утвърди методика за калкулиране на себестойността на предоставяните публични услуги от общината на населението и определяне на цените им. Първа стъпка в това отношение е необходимостта от въвеждане на местна методика за калкулиране на пълните разходи за производство и предоставяне на съответните услуги, с цел подобряване на финансовата отчетност.

Тъй като част от местните приходи се формира в резултат на дейности по стопанисване и продажба на общинско имущество, е необходимо да се работи за подобряване на финансовите условия за управление и стопанисване на общинската собственост. Заедно с това е наложително да се внедри комплексната система за финансово управление, за да се постигне висока отговорност и дисциплина при управлението и ефективното използване на финансовите ресурси на общината.

Във връзка с провеждащата се реформа в данъчната система, общинската администрация трябва да избере най-подходящата организация за събиране на местните данъци и такси.

За да се осигурят необходимите финансови средства за финансиране на присъщите на общината дейности, е необходимо да се създадат всички ефективно работещи предпоставки за развитие и утвърждаване на местното самоуправление в областта на финансите, за разширяване на автономността и самоиздръжката на община Невестино. Това безспорно е свързано с:

• 
  Подобряването на организацията и управлението на финансовите ресурси, чрез засилване на финансовата дисциплина в бюджетните дейности и заведения;
  
• 
  Подобряване на дейността по съставяне и приемане на общинския бюджет в съответствие с прогнозите за развитието на общината;
  
• 
  Създаване на по-добра нормативна основа за развитие на общинските финанси, за оптимизиране на размера на местните данъци и такси;
  
• 
  Създаване на благоприятни условия за увеличаване приноса на общинската собственост в нарастването на бюджетните приходи;
  
• 
  Разширяване на формите за финансиране на общинския бюджет, чрез заеми от финансови институции, предприсъединителни фондове, емисии на ценни книжа и др.;
  
• 
  Подобряване на оперативното ръководство и осигуряване на необходимите условия за ефективно събиране на местните данъци и такси;
  
• 
  Подобряване на финансовите условия за управление и стопанисване на общинската собственост и др.
  

Обобщавайки всичко изложено по отношение на бюджета на общината, могат да се формулират следните изводи:

• 
  Намаляването на собствените приходи не гарантират съживяване на общинската икономика;
  
• 
  Очертава се влошаване на финансовото състояние на общината не само поради намаляване на собствените приходи, но и поради намаляване на държавните субсидии;
  
• 
  “Свитият” финансов ресурс, с който разполага общината не й позволява да инвестира в по-крупни общински проекти и да подпомага развитието на общинската икономика;
  
• 
  Въпреки че в структурата на общинските разходи преобладават тези за социални помощи, очертава се тенденция на тяхното намаление в абсолютен размер;
  
• 
  Намаляването на държавните субсидии и на собствените приходи не позволява на общината да заделя по-големи суми за издръжка на здравеопазването;
  
• 
  Общината няма опит и традиция в използването на кредитни ресурси, които могат с успех да позволят осъществяването на по-сериозни проекти;
  
• 
  Структурата на общинските приходи и разходи, на общинската икономика и на възможностите за осигуряване на растеж на бизнес показателите в общината са в по-неблагоприятни позиции в сравнение с тези от страната и областта.
  

3. 
   Търговия
   

Търговията и услугите се извършват от 34 еднолични търговци и три кооперации - с. Ваксево, с. Невестино, с. Рашка Гращица. Всяка от тях снабдява определен район със стоки от първа необходимост, като се има в предвид, че районите са предимно с възрастно население, което е с ниска покупателна способност, което дава отражение върху стокооборота.

Търговската мрежа е сравнително добре развита. Магазините предлагат стоки от първа необходимост и стоки от друг характер. Магазините на еднолични търговци са съсредоточени повече около централната част на с. Невестино, с. Ваксево, с. Лиляч, като села с повече население.

В с. Друмохар има действаща мандра за производство на кашкавал. На територията на общината има 6 фурни за хляб - в селата: Пелатиково, Ваксево, Друмохар, Рашка Гращица и Невестино– 2 броя. Фурните са собственост на 3-те кооперации, а останалите са на еднолични търговци.

Кооперациите за периода 2002 – 2004 година са реализирали стокооборот както следва:

Таблица 21. Реализиран стокооборот от ПК

Потребителни кооперации	2002	2003	2004
ПК’6 септември” -с. Невестино	220 000	205 000	208 000
ПК „Напредък” - с. Ваксево	321 284	304 792	289 050
ПК ”Бреза”- с. Рашка Гращица	317 365	279 150	267 928

Данните от горната таблица сочат, че най-висок е бил реализираният стокооборот през 2002 година, след това през последните две години значително намалява. Това се дължи на ниската покупателна способност на населението и на възрастовия му състав – предимно възрастни хора, които купуват само стоки от първа необходимост. Другата причина са високите цени в тези кооперации, доста по-големи от тези в магазините на ЕТ.

Основни изводи:

1. 
   Икономическото развитие на общината е все още на ниско ниво, липсва частна инициатива;
   
2. 
   Недостатъчен е размерът на инвестициите за обновяване на технологичното оборудване;
   
3. 
   Ниска е степента на диверсификация на производствения сектор;
   
4. 
   Необходимост от маркетингова стратегия за развитие на алтернативни форми на туризъм;
   
5. 
   Необходими са програми за обучение за повишаване на професионалната квалификация на работна ръка, така че тя да отговори на изискванията на съвременната икономика.
   

Каталог: images -> stories -> doc
doc -> До директора на риосв, гр. Плевен у в е д о м л е н и е
doc -> Съобщение за заявления за гласуване в местни избори на 25 октомври 2015 г
doc -> От: мбал рег по ф д. № представлявана от адрес срещу
doc -> Приложение 4 законодателна рамка и стратегически документи в съдебната система I. Закони конституция на Република България
doc -> До директора на риосв-бургас у в е д о м л е н и е за инвестиционно предложение
doc -> Уведомление по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони
doc -> Регламент 1907/2006 Лице, което пуска на пазара Дата на издаване: 20. 07. 2010г
doc -> Lovech Rock Fest 2016
doc -> Спецификация на техническите характеристики на предложеното оборудване

Изтегляне 2.26 Mb.

Сподели с приятели: