Човешки ресурси и развитие на социалния сектор

3. Човешки ресурси и развитие на социалния сектор

3.1. Трудова заетост и безработица - динамика на безработните лица

За да се повиши благосъстоянието на населението в община Невестино, особено това на младите хора, се налага да се полагат ежедневни сериозни грижи за разкриване на нови работни места, да се търсят възможности за намаляване на броя на безработните чрез различни програми и проекти, така че младите хора да не напускат родните си места, а да работят за развитието на общината. Нашето разбиране е това да стане в търсенето на нови пазари и възможности за развитие традиционните селскостопански производства и в областта на туризма, за които има прекрасни природни дадености.

В резултат на структурните реформи в икономиката на страната се отбелязва относителен спад в търсенето на работна сила. Това, наред с други социално-икономически фактори, води до стабилизиране на високото ниво на безработица. Необходими са по-големи инвестиции за развитието на икономиката и човешките ресурси от страна на държавата, за да се подпомогнат местните власти. Стратегическите цели за преодоляване на ситуацията са:

1. 
   Подобряване състоянието и изграждане на мрежи за развитие на професионалните умения в съответствие със съвременните изисквания за развитие на бизнеса, пазара на труда и подготовката за информационното общество;
   
2. 
   Повишаване на гъвкавостта и подобряване на капацитета на системата за професионално образование и обучение, за да се реагира адекватно на променящото се търсене на пазара на труда;
   
3. 
   Подкрепа на инициативите за използване на професионалното обучение, технологичния и изследователския капацитет за постигане на икономически растеж;
   
4. 
   Достъп до продължително професионално обучение и обучение по време на работа чрез осигуряване на стимули за работодателите и работещите;
   
5. 
   Разработване на ефективни и новаторски програми, ориентирани към потребителите съвместно със социални партньори;
   
6. 
   Интервенции, отнасящи се до активно включване на социални партньори (дружества, асоциации и др.) в продължително професионално обучение, провеждане на проучвания за нуждите на пазара на труда, работа в мрежа и др.;
   
7. 
   Професионална преориентация, в съответствие с осъществяваните структурни промени;
   
8. 
   Помощ за индивиди за самонаемане;
   
9. 
   Стаж за млади хора.
   

Структурата и динамиката на заетостта за периода 2001-2003 г. сочи, че наред с увеличаване на приходите от продажби се увеличават и заетите лица спрямо предходните години. Въпреки това значително нарастване, търсенето на работна сила в количествен аспект не е адекватно на предлагането й. Това се дължи в опредНевестино степен и на промяната в методиката и обема на отчитаните стопански единици. Тенденцията на движение на работната сила от обществения към частния сектор продължава. Причините за тези промени са свързани с продължаващия процес на преструктурирането в обществения и в частния сектор. В останалите форми на заетост (по граждански договор и договор за управление) също се отчита нарастване спрямо предходната година.

В повечето сектори се наблюдава намаляване броя на заетите. Както е видно от данните в предходната таблица, в икономиката на община Невестино през 2003 г. са заети 567 души, което е със 170 души повече (43 %), отколкото през 2001 г. Най-малък е броят на наетите лица в сектор “Селско, ловно и горско стопанство” (23), в който те представляват 4,05 % от общия брой наети през 2003 г., а през 2001 г. те са били 6,30 %. Най-голям е броят на заетите в държавното управление (24 % от общия брой заети), търговия и ремонт, образование, услуги и здравеопазване (12 %).

На следващо място по средногодишен брой на наетите лица се нарежда сектор „Държавно управление и отбрана; задължително обществено осигуряване” с 44 души (48 % увеличение). В момента в този сектор са наети 135 души, които са 24 % от общия брой наети в общината.

По показателя “средногодишен брой на наетите лица” в общината на трето място се нарежда сектор “Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството”, в който обаче броят на наетите намалява от 96 на 93 души (с относителен дял 16 %). Явно причините могат да се търсят в застоя на този вид бизнес или в преминаването на част от оказващите този вид услуги в сенчестия сектор, за да избегнат плащането на данъци, патентни такси и др. Трудовият пазар в община Невестино през 2004 година се характеризира с тенденция към увеличаване на регистрираната безработица спрямо предходната година. Въпреки това нивото на безработица остава по-високо от средните за страната стойности, като особено висок е относителният дял на безработните с основно и по-ниско образование, които нямат никаква специалност.

Формирането на заетостта се обуславя и от движението на заетите лица, като от съществено значение е и заетостта в частния сектор, чийто относителен дял е нараснал на 33 % от общата заетост (абсолютен размер – 186 души през 2003 г.). В обществения и кооперативния сектор заетостта е 67 % (381 души през 2003 г.). Продължава тенденцията на увеличаване на заетостта в частния сектор с оглед влиянието, оказвано от приватизацията и продължаващия процес на преструктурирането в обществения и в частния сектор. В заключение може да се каже, че заетостта на населението е важен фактор, който красноречиво говори за състоянието на икономиката в съответната териториална единица и има силен социален резонанс. Това налага планиране и изграждане на цНевестиносочена политика в дългосрочен план, предмет на която са действията на Общинския съвет по заетостта.

Равнището на безработицата е изключително динамичен и важен показател, характеризиращ пазара на труда. През наблюдавания период този показател се изменя в посока на увеличение (до 2001 г.). Тя е следствие от значително по-голямото предлагане на работна сила в сравнение с търсенето, което се дължи на:

• 
  Относителния застой в индустрията;
  
• 
  Липса на алтернатива за търсещите работа;
  
• 
  Голяма част от търсещите работа се насочват извън територията на общината, областта и страната;
  
• 
  Увеличаване групата на лицата, не спазили предписанията на Дирекция „БТ” – Невестино.
  

	Безработни лица (бр.)	Равнище на безработицата (%)
1999	236	19,2
2000	255	20,7
2001	259	21,1

Показателите икономическа активност, заетост и безработица през 2004 г. в област Кюстендил са били както следва:

• 
  Лица, извън работна сила – 70,5 ‰;
  
• 
  Заети – 8,1 ‰;
  
• 
  Коефициент на икономическа активност – 48,3%
  
• 
  Коефициент на заетост – 42,3%;
  
• 
  Коефициент на безработица – 12,4%.
  

Анализът на данните от предходната таблица дава основание да се направят следните изводи относно средногодишните показатели, характеризиращи безработицата в община Невестино:

Средногодишният брой на регистрираните безработни в общината се увеличава незначително от 236 през 1999 г. на 259 през 2001 г. За периода 2001 – 2003 година намалението е със 111 души, 43 %, което се дължи на адекватна политика на общината по заетостта и различни програми за увеличаването й.

Намалява относителният дял на средногодишния брой на регистрираните безработни младежи на възраст до 29 г.: за 2001 г. той е 19 % от общия брой на безработните, а за 2003 г. – 13 %; прави впечатление, че е налице намаление с 61 %, а в абсолютен размер – с 30 души; безспорно това е положителна тенденция по отношение осигуряването на заетост на младежите в общината.

Средногодишният процент на безработицата в община Невестино варира в различна посока, но в крайна сметка е налице намаление през 2003 г. спрямо 2000 г. с 43 %, което за една малка община, със слабо развит индустриален сектор е сериозно постижение.

• 
  От общо регистрираните безработни за 2001 година 19 % са на възраст до 29 години, за 2002 г. –те са 34 % и през 2003 г. спадат до 13 %, т.е. имаме висок относителен дял на безработни младежи, като тенденцията е към намаляване;
  
• 
  Намалява относителния дял на безработните с продължителност на регистрация за повече от една година за 2003 година в сравнение с 2001 година с 28 %.
  

• 
  Снижаване равнището на безработица;
  
• 
  Намаление на броя на регистрираните безработни лица;
  
• 
  Намаление на регистрираните безработни лица без професия;
  
• 
  Намаление на продължително безработните лица;
  
• 
  Увеличение на устроени на работа безработни лица от рискови групи;
  
• 
  Намаляване на натискът на трудовия пазар.
  

• 
  Налице е спад в нивото на безработицата в общината за периода 2000-2004 г.
  
• 
  По отношение на нивото на безработица общината запазва статуквото на почти два пъти по-високи стойности в сравнение с областта и страната като цяло.
  
• 
  Добра алтернатива за осигуряване на работни места за част от населението са Националните програми по Закона за насърчаване на заетостта.
  
• 
  Положително е това, че през изследвания период намалява младежката безработица (на лицата до 29 годишна възраст).
  
• 
  В състава на регистрираните безработни преобладава относителният дял на жените и то на тези с основно и по-ниско образование, нямащи специалност.
  
• 
  Пазарът на труда функционира при неблагоприятна стопанска конюктура, като не са налице предпоставки за преодоляване в близка перспектива на това негативно състояние;
  
• 
  Като трайна тенденция се явява дисбалансът между търсенето и предлагането на работна сила;
  
• 
  Оформят се рискови групи на трудовия пазар, които са неравностойни по отношение на останалите субекти, предлагащи работна сила;
  
• 
  Средногодишният брой на безработните с право на обезщетение намалява вследствие икономическото състояние на стопанските субекти и поради това, че част от трудоспособните работят без договор и осигуровки.
  

• 
  Създаване на подходяща бизнес-среда, която да повишава конкурентоспособнстта на съществуващите и да насърчава създаването на нови малки и средни предприятия;
  
• 
  Развитие на вторичен трудов пазар и алтернативна трудова заетост чрез улесняване достъпа на жителите до информация и услуги, стимулиращи трудовата заетост и непрекъснатото развитие на човешките ресурси;
  
• 
  Концентриране на средства за изграждане на съвременна инфраструктура, осигуряваща предимства за бизнеса и живота в общината.
  
• 
  Програми и мерки за заетост
  

Подходът на преориентиране на безработните от получаване на обезщетения и помощи към осигуряване на трудова заетост, доказа своята ефективност и се прилага успешно от Дирекция ”Бюро по труда” – Невестино.

Приоритет в общината трябва да се дава на Националната програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” и на местна Програма за временна заетост “Зима”, чрез които може да се осъществява взаимодействие между общинската администрация и частни и държавни фирми, за осигуряване на частична заетост на част от безработното население. Началото е поставено и вече дори може да се твърди, че има известен положителен опит в тази насока. Временната заетост е в областта на комунално-битовото обслужване, благоустройството на населените места, поддържането и опазването на общинската собственост, на околната среда и др. Независимо от това, че подобна заетост е временна и с минимално заплащане, все пак е една възможност да се “елиминират” до известна степен негативите на безработицата.

В съответствие с чл. 10, ал. 7 от Правилника за прилагане на Закона за защита при безработица и насърчаване на заетостта, работата по програмите се извършва в рамките на ежегодно утвърждаваната за всички общини квота от ръководителя на Националната служба по заетостта.

Основна цел на подобни програми е осигуряване на заетост и социална интеграция на дълготрайно безработни лица, които са обект на месечно социално подпомагане, чрез целево разкриване на работни места в общополезни дейности.

Изводи:

• 
  Очертават се няколко основни извода, които са най- характерни за промените в нивото на безработица в община Невестино:
  
• 
  Регистрираните младежи с право на обезщетение при безработица намаляват. Спадът в броя на разглежданата група безработни е резултат в голяма степен на действието на програми за заетост на безработни лица. Ниското професионално и образователно ниво на младежите, както и липсата на мотивация за активно участие в местния трудов пазар, води до продължителната безработица на лицата до 29 години;
  
• 
  През последните години нивото на безработица е намалява. Достъпът до пазара на труда е труден. Ефектът от многобройните активни мерки за защита при безработица и насърчаване на заетостта, въпреки че облекчават положението на засегнатите от безработица лица и снижават дела на безработните, е все още недостатъчен и нетраен;
  
• 
  Стимулирането на работодателите да разкриват работни места е слабо ефективно, тъй като трудно се гарантира трайността на работните места;
  
• 
  Съществува тенденция на трайно нарастваща продължителна безработица, особено сред най-уязвимите групи от населението. Техните официални възможности за постъпване на работа са минимални и те са принудени да прибягват до неформални възможности за припечелване;
  
• 
  Преобладаващото търсене на работна сила с по-ниска квалификация ще доведе до деквалификация на лицата с професия и специалност;
  
• 
  Най-сериозен е проблемът с ниското образование, респективно безработицата и бедността, което може да се преодолее с програми за обучение и придобиване на специалност.
  

Въпреки значителното намаление на броя на безработните лица, техният брой все още е висок, особено по отношение на продължително безработните, младежите и възрастните работници. Високото ниво на не активност следва да бъде адресирано. Равнището на включените в различните форми на учене през целия живот е все още много ниско.

Необходимо е да се подобрят средата, възможностите и стимулите за разкриване на работни места на първичния пазар на труда, както и:

1. 
   Подобряване насочеността на активните програми към най-уязвимите групи на пазара на труда;
   
2. 
   Реализиране на мерки и програми, подпомагащи интеграцията на младежите на пазара на труда;
   
3. 
   Стимулиране на ученето през целия живот за повишаване на пригодността за заетост на работната сила;
   
4. 
   Стимулиране развитието на стажуване и чиракуване на безработни лица на работни места, специално разкрити от работодателите;
   
5. 
   По-нататъшно реформиране на данъчната система, системите за обезщетения при безработица и за социално осигуряване; повишаване на стимулите за търсене и приемане на работа; преодоляване на проблемите, свързани с неформалния сектор;
   
6. 
   По-нататъшно реформиране на Агенцията по заетостта, с оглед осигуряване на модерна обществена служба по заетостта, разполагаща с капацитет за провеждане на активна политика на пазара на труда.
   

3.2.Здравеопазване

Здравното обслужване на населението е приоритет на общината Цялата социална сфера, с нейните обекти и дейности, в община Невестино е подложена на неблагоприятни въздействия и неизбежни за прехода деформации, каквито се наблюдават и в останалите общини в страната. В същото време са налице и някои специфични процеси, които определят възможностите за преодоляване на сегашното кризисно състояние , особено при предварително очертани стратегически параметри.

По отношение на здравеопазването възможностите на общината да въздейства върху протичащите в тази сфера процеси, са минимални поради протичащата и контролирана на национално ниво здравна реформа.

Здравното обслужване в общината е организирано в следните обекти: действащ център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/, които обслужва цялата територия на Общината.

След въвеждане на здравната реформа в РБ през 2000 г. се регистрира една медицинска практика и тя е в с. Невестино.. До 2001 г. нещата не се промениха. През 2002 г. се регистрира още една лекарска практика в с. Рашка Гращица, така районът на личните лекари се раздели, което улесни и даде възможност на голяма част от пациентите да избират своя личен лекар. През 2003 г. в с.Ваксево е регистрирана още една лекарска практика. Така последно броя на лекарските практики – общо практикуващи лекари на територията на Общината е три броя.

Отделно трябва да отбележим, че наред с лекарските практики има регистрирани и двама зъболекари, като и двата кабинета са в с. Невестино. От 2002 г. до края на 2004 г. имаше действащ зъболекарски кабинет в с. Рашка Гращица, който работи много малко време.

Броят на медицински кадри е 26 бр., в които влизат и персоналът на ЦСМП, общо практикуващите лекари, фелдшери, акушерка, медицинска сестра. Броят им се разпределя както следва:

1. 
   ЦСМП – фелдшери – 9 бр.; мед. сестра – 1 бр.; лекар завеждащ - 1бр.
   
2. 
   Общо практикуващи лекари – 3 бр.; мед. сестра -1 бр.; акушерка – 1бр.; фелдшери – 10 бр.
   

Общината е отдала под наем кабинети на общо практикуващите лекари, където да обслужват пациентите. Предназначението на лекарските здравни служби и фелдшерските здравни пунктове в общината е максимално да доближат медицинското обслужване до населението, дори и в най-малките селища. Териториалното им разпределение е съобразено с квалификационната характеристика на населените места, изготвена преди всичко по демографски признак.

В общинското здравеопазване са заети 77 души медицински персонал, от които 5 са висш медицински персонал (3 лекари и 2 стоматолози). Останалите са полувисш и среден медицински персонал, както и необходимият помощен персонал.

Тревожно е състоянието в някои села, където поради липса на общо практикуващи лекари, пациентите са избрали личен лекар от съседна лекарска практика или от града. Това създава проблеми с обслужването, лишавайки пациентите от своевременен достъп до специализирана медицинска помощ и евентуално болнично лечение.

Основните слабости и недостатъци на системата за извън болнична помощ в община Невестино са следните:

1. 
   Неравнопоставеност по отношение на достъпа до извън болнична помощ –неравномерно разпределение на първичната и специализирана медицинска помощ на територията на общината;
   
2. 
   Недостатъчна квалификация и подготовка на общо практикуващите лекари, за да осъществяват пакета дейности по първична медицинска помощ и липса на система за контрол на тази квалификация;
   
3. 
   Липса на добре организирана неотложна помощ в лечебните заведения за първична и специализирана извън болнична помощ;
   
4. 
   Лимитирането на медицинските направления за специализирана медицинска помощ ограничава и затруднява достъпа на пациентите до специалисти;
   
5. 
   “Комерсиализация” на медицинската професия и срив на етичните основи на съсловието;
   
6. 
   Нарастваща неудовлетвореност на пациентите.
   
7. 
   Перспективите за териториалното развитие на здравеопазването в общината са свързани с:
   
8. 
   Преминаване към по-малки, но по-мобилни здравни центрове, ориентирани към профилактика и диагностика на заболяванията;
   
9. 
   Използване на наличната материална база на детски ясли, детски градини, за постепенно изграждане на няколко хосписа;
   
10. 
    Оборудване всяка година на медицинските центрове с медицинска апаратура.
    

Подобряването на здравния статус на населението на общината се очертава като важна цел в настоящия план и в бъдещите планове за развитие на общината. Тази цел следва да намери изражение в следните подцели и мерки със стратегическо значение:

1. 
   Преодоляване и преустановяване негативните тенденции в здравето на етническите малцинства в неравностойно положение на общинско ниво и създаване на условия за неговото подобрение, чрез:
   
   • 
     Намаляване на детската смъртност;
     
   • 
     Намаляване на майчината смъртност;.
     
   • 
     Ограничаване заболеваемостта от заразни и паразитни заболявания;
     
   • 
     Намаляване заболеваемостта от някои широко разпространени социално- значими заболявания, водещи до преждевременна смърт;
     
   • 
     Осигуряване по-добро здравно обслужване и по-добро качество на живот на болни с хронични заболявания и инвалиди;
     
   • 
     Укрепване на сексуалното и репродуктивното здраве.
     
2. 
   Осигуряване ефективно равенство в достъпа на малцинствата в неравностойно положение до здравни услуги и здравна информация, отваряне на здравеопазната система към нуждите на най-бедните и най-уязвимите групи и общности:
   

• 
  Утвърждаване длъжността на здравния медиатор като координираща фигура между здравните институции и малцинствените групи и общности. Развиване на мрежа от здравни медиатори на общинско ниво;
  
• 
  Постоянно повишаване квалификацията на общо практикуващите лекари и медицинските сестри, работещи с малцинствени общности в неравностойно положение и обучението им в дух на толерантност. Придобиване на знания и умения за работа с пациенти с различна култура и начин на живот;
  
• 
  Подобряване на техническото оборудване на практиките за доболнични медицински услуги;
  
• 
  Подобряване качеството на специализирана медицинска помощ на селското население и на населението от планинските райони, на бедните и на другите групи в неравностойно положение, чрез осигуряване на ефективни системи за контрол на качеството на медицинските услуги и на справедлив от разпределение на финансовите ресурси за публично здраве, осигурявайки свободен, доброволен и информиран избор на здравните услуги, уважение към пациента, конфиденциалност и удобство.
  
• 
  Развиване на иновативни програми за намаляване на бедността и за подпомагане на бедните семейства; предприемане на инициативи и осигуряване на политики и програми, насочени към осигуряването на ниво на консумация, което посреща основните нужди на бедните и уязвимите групи от населението и особено на децата.
  

3.3. Социални грижи

Социалните услуги са част от системата за социално подпомагане, чиято цел е преодоляване на социалната изолация на най–уязвимите групи от населението. Независимо от постигнатия напредък по отношение на предоставянето на социални услуги в общината, остава проблема за подобряване качеството на предоставянето им и облекчаване на обществения достъп до тях. Наскоро измененото социално законодателство е солидна основа за осъществяване на прехода от институционални грижи към услуги, позволяващи на ползвателите да останат в своите общности и семейната си среда, както и за възприемане на подход, ориентиран към клиента при предоставянето на услуги, създаване на нови алтернативни социални услуги, разработване на социални услуги за най-бедната част от населението, и услуги, насочени към хората, застрашени от социална изолация.

В общината следва да се обърне специално внимание на хората с ментални увреждания и социалното им включване. Необходимо е да се предприемат допълнителни мерки за подобряване условията на живот в специализираните институции за хора с ментални увреждания и акцентиране върху прехода от грижи в институции към предоставяне на услуги в общността.

Необходимо е да се оптимизира координацията между системата за социално подпомагане и системата за активни програми на пазара на труда, здравни услуги и учене през целия живот, което ще доведе до намаляване на броя на пасивните потребители на социални услуги и ще създаде възможност за пренасочване на ресурсите към хората, които имат най-голяма нужда от тях.

На територията на общината функционира домашен социален патронаж. От персонала на общински център за домашен социален патронаж се оказват социални услуги на възрастни и самотни хора от селата на общината при това в обичайна домашна среда.

Изводът, който се налага да бъде формулиран, въз основа на краткия анализ на социалната дейност в община Невестино, е следният: Социалните грижи за нуждаещите се жители на общината се осъществяват от организиран Общински център за социален патронаж. Редовно се изплащат социалните помощи на правоимащите граждани, въпреки финансовите затруднения в страната като цяло и в частност - в общината. Услугите се свеждат преди всичко до разнасяне на храна по домовете и оказване на извънболнична медицинска помощ в домашна среда. Дейността по оказването на социални услуги на населението от общината се нуждае от рационализиране и усъвършенстване, за да отговаря все по-добре на нарастващите нужди на гражданите.

3.4. Образование

В сферата на образованието в община Невестино функционират 2 целодневни детски градини, - на територията с. Невестино функционира ЦДГ „Райна Княгиня” и ЦДГ - с. Ваксево. Броят на децата и персоналът в тях по години са били както следва:

3. 
   За 2000 г. – брой групи – 3 бр.;
   
4. 
   Брой деца – 48 бр.;
   
5. 
   Персонал: педагогически – 6; непедагогически – 7 бр.
   
6. 
   За 2001г. – брой групи – 3 бр.;
   
7. 
   Брой деца – 42бр.;
   
8. 
   Персонал: педагогически – 6; непедагогически – 7 бр.
   
9. 
   За 2002г. – брой групи – 3 бр.;
   
10. 
    Брой деца – 41бр.;
    
11. 
    Персонал: педагогически – 6; непедагогически – 6 бр.
    
12. 
    За 2003г. – брой групи – 2 бр. (остава да работи само ЦДГ – с. Невестино);
    
13. 
    Брой деца – 31бр.;
    
14. 
    Персонал: педагогически – 4; непедагогически – 4 бр.
    

Поради намаляващия брой на децата през последните години в повечето села от общината училищата са закрити. Децата пътуват с организиран превоз до с. Невестино (ОУ ”Хр. Ботев”), с. Ваксево (ОУ ”Отец Паисий”) в които има по едно основно училище. По данни от общината за анализирания период те се характеризират по следния начин:

3. 
   За 2000 г. – брой класове 8+8;
   
4. 
   Брой деца – 118 бр.;
   
5. 
   Персонал – педагогически – 19; не педагогически – 6 бр.
   
6. 
   За 2001 г. – брой класове 8+4;
   
7. 
   Брой деца – 107 бр.;
   
8. 
   Персонал – педагогически – 15; не педагогически – 5 бр.
   
9. 
   За 2002 г. – брой класове 8;
   
10. 
    Брой деца – 119 бр.;
    
11. 
    Персонал – педагогически – 15; не педагогически – 5 бр.
    
12. 
    За 2003 г. – брой класове 8;
    
13. 
    Брой деца – 110 бр.;
    
14. 
    Персонал – педагогически – 12; не педагогически – 3 бр.
    

Разходите за сферата на образованието за периода 2000 - 2003 г. са както следва:

• 
  Общо разходи за 2000 г. - 112 833 лв., в т.ч. издръжка от 22 000 лв.;
  
• 
  Общо разходи за 2001 г. - 145 565 лв., в т.ч. издръжка от 33 370 лв.;
  
• 
  Общо разходи за 2002 г. - 159 324 лв., в т.ч. издръжка от 33145 лв.;
  
• 
  Общо разходи за 2003 г. - 139 582 лв., в т.ч. издръжка от 36 920 лв.
  

От началото на 2003 година ЦДГ в с. Ваксево е закрита и остава само тази в с. Невестино, която задоволява нуждите на населението. Има пътуващи деца от съседните населени места. При евентуална трудова заетост на родителите ще възникне необходимост от откриване на детски градини и в други населени места.

При евентуално оптимизиране на мрежата от детски градини ще се изгради по-добра МТБ. Проблемите ще възникват от транспорта и с нежелание на родителите децата им в тази възраст да пътуват.

Поради непрекъснатото намаляване на децата в общината в бъдеще навярно ще се затрудни провеждането на нормален учебен процес. Организираният транспорт за извозване на децата от родните им села до районните учебни центрове, ще утежни издръжката и ще разстрои нормалното протичане на учебния процес. Понастоящем ученици и учители пътуват ежедневно от родните си места до местоработата си. За целта общината е инвестирала в автобуси, които действително “поглъщат” голяма част от издръжката на сектор “Образование”.

В момента детската градина се посещава от малък брой деца (31). В перспектива може да се очаква още по-голямо намаляване на децата. Това потвърждават данните за родените в общината деца през периода 2001 – 2003 г. Общият брой на родените деца през периода показва тенденция на намаляване от 7 на 4 деца.

Не всички деца посещават детска градина поради високата безработица сред населението, което води до невъзможност на родителите да плащат такси. Цели семейства се изселват в големите градове. Тенденцията по отношение на броя на групите в детските градини и броя на децата в тях се характеризира с постоянно намаление.

Сградният фонд на детската градина е в добро състояние и отговаря на санитарно–хигиенните изисквания за организация на образователно-възпитателния процес. Общината редовно заделя средства за текущ ремонт, но МТБ е остаряла и има нужда от подновяване.

Учителите в детските градини са с необходимото образование. Броят на педагогическия и не педагогическия персонал в ДГ през последните години се е изменял по следния начин:
Таблица 25. Персонал в детските градини на общината

	2000/2001	2001/2002	2002/2003	2003/2004
Педагогически персонал	6	6	6	4
Не педагогически персонал	7	7	6	4
Общо	11	11	12	8

Броят на персонала в детските градини на общината се почти се запазва: учебната 2000/2001 г. те са 11 души, а учебната 2003/2004 г. те са 8, т.е. само с трима по-малко. Намалението е по обективни причини – детската градина в с. Ваксево е закрита поради липса на деца.

Въпреки затрудненията по отношение на общинския бюджет и намалението на децата в тях, ръководството на община Невестино отделя все повече средства за издръжка на детската градина. Въпреки това заделяните за тази цел средства са недостатъчни за пълно задоволяване на всички нужди и най-вече за извършването на основни ремонти.

Сградният фонд на училищата в общината е в сравнително добро състояние. Ежегодно се заделят средства за текущи ремонти, но липсват средства за основен ремонт, от какъвто се нуждаят повечето училища, тъй като МТБ е остаряла и се нуждае от модернизация.

В училищата няма организирано столово хранене. Всички училища разполагат със спортни салони и площадки, но не достигат средства за обновяването им.

Общината разполага със собствен транспорт и осигурява извозването на учениците. Училищата на общината са кадрово обезпечени с правоспособни учители.

Персоналът, зает в образованието, през последните учебни години се е променял по следния начин:
Таблица 26. Персонал в училищата на община Невестино

	2000/2001	2001/2002	2002/2003	2003/2004
Педагогически персонал	19	15	15	12
Не педагогически персонал	6	5	5	3
Общо	25	20	20	15

Общият брой на училищния персонал в общината през последните учебни години намалява от 25 на 15 души. При това намалява броят както на педагогическия (-7 души), така и на не педагогическия персонал (-3 души). За периода на изследване намалението на целия персонал е 40 %.

Задълбочаващите се демографски процеси водят до спад в пълняемостта на групите и паралелките, което налага обучение в слети паралелки. Това от своя страна е пречка за постигане на качествено образование. Ежегодно общинският съвет утвърждава маломерни паралелки.

Броят на паралелките и учениците през последните години в общинските училища по учебни години за периода 2000-2005 г. е както следва:

Таблица 27. Брой паралелки и ученици в училищата на община Невестино

	2000/2001	2001/2002	2002/2003	2003/2004
Брой паралелки	16	12	8	8
Брой ученици	118	107	119	110

Данните от таблицата показват намаление на броя на паралелките в общинските училища с 8, и на учениците също с 8. По такъв начин намаление бележи показателят “среден брой ученици, падащи се на една паралелка” от 7,38 на 13,75.

Издръжката на училищата е делегирана от държавата дейност. Тя се формира въз основа на стандарти, приети с постановление на МС. През годините тя се променя по следния начин:
Таблица 28. Разходи за издръжка на училищата в община Невестино (лв.)

Показатели	2000 г.	2001 г.	2002 г.	2003 г.
Общо разходи, в т.ч.	112 833	145 565	159 324	139 582
Издръжка	22 000	30 370	33 145	36 920

Данните от таблицата показват тенденция към увеличение или намаление през учебната 2003/2004 г. спрямо учебната 2000/2001 г.:

3. 
   Разходите за заплати се увеличават с 23,70 %;
   
4. 
   Разходите за издръжка се увеличават със 67,82 %;
   

Тази тенденция със сигурност ще се запази, така че общината трябва отсега да търси възможности за акумулиране на финансови средства, за да посрещне бъдещото увеличение.

Изводите, които могат да се направят, след като се синтезират резултатите от извършения анализ, са следните:

1. 
   Функциониращите на територията на община Невестино детска градина и училища са достатъчни, за да задоволят потребностите от подобни услуги.
   
2. 
   Материалната база в областта на образованието е амортизирана и се нуждае от ремонт и поддържане.
   
3. 
   Общината отделя значителни финансови средства за издръжка на детската градина и училищата, но те все още не са напълно достатъчни.
   
4. 
   Сферата на образованието е обезпечена с необходимите кадри, които отговарят по отношение на изискуемия за целта образователен ценз.
   
5. 
   В бъдеще се очаква намаление на контингента на децата в детската градина и на учащите се, което ще доведе до закриване на паралелки и дори на училища.
   

3.5. Младежки дейности и спорт

Политиката на администрацията на община Невестино е насочена към децата и младежите, независимо от това дали са ученици, студенти, работещи, безработни, млади хора в неравностойно положение, без разлика на техните социални, имуществени, образователни, политически, етнически или религиозни различия. Всички общински институции работят активно за повишаване и мотивиране желанието към образование на младите хора. За напред работата с младите хора трябва да се насочи в следните направления:

• 
  Подпомагане на създаването, работата и дейността на младежките организации;
  

• 
  Създаване и подпомагане на читалищни и ученически клубове, като алтернатива на асоциални прояви сред децата и младежите;
  
• 
  Поддържане на контакти със сродни организации, клубове, сдружения на територията на други общини и разработване на съвместни проекти за кандидатстване през различни донорски организации;
  
• 
  Подпомагане и оказване на съдействие при организиране на младежки прояви на НПО и неформални групи от млади хора;
  
• 
  Развитие на младежкото творчество;
  
• 
  Създаване на взаимодействие на не членуващите в организацията млади хора за пряк контакт и участие в проекти;
  
• 
  Увеличаване на информираността и постигане на съпричастност на младите хора към проблемите на съвременния обществено-политически и културен живот;
  
• 
  Съхраняване и развитие на индивидуалния талант и потенциал на младите хора;
  
• 
  Повишаване на квалификацията на младите хора чрез организиране на курсове и семинари;
  
• 
  Увеличаване на информираността сред младите хора за възможностите им на за работа, обучение, младежки обмен в страната и чужбина, социални придобивки и други;
  
• 
  Активизиране на дейности по запознаване на младите хора с европейските ценности и култура;
  
• 
  Стимулиране на културни и образователни прояви, допринасящи за процеса на евроинтеграцията;
  
• 
  Организиране на проявите и празниците на територията на общината;
  
• 
  Приобщаване и интегриране на децата и младежите от специалните групи и социалните домове чрез изкуството и спорта;
  
• 
  Включване в учебния план в училищата обучение по гражданско образование;
  
• 
  Превантивна работа с децата по безопасност на движението.
  

За да се гарантира в сравнително висока степен изпълнението на тези задачи през предстоящия планов период, е необходимо да се работи упорито, отговорно и насочено най-малко в следните области:

• 
  Осъществяване на политика и създаване на условия за задържане на младите хора в общината.Осигуряване на възможности младите хора да участват в социално-икономическия живот на общината;
  
• 
  Разширяване на разнообразието от младежки дейности, съобразени с качествата, интересите и творческите способности на младите хора, както и дейности, ориентирани към младежите в неравностойно положение;
  
• 
  Изграждане и осъществяване на модели за младежка информация, консултация, партньорство, услуги и мобилност, популяризиране на успешни европейски младежки практики сред новосъздадените младежки организации и институции;
  
• 
  Изготвяне и разпространение на общински справочник за организираните младежки дейности в общината;
  
• 
  Сформиране на младежки парламент;
  
• 
  Оборудване на младежка сграда със съвременна техника за създаване на съвременен консултативен център;
  
• 
  Създаване на информационна банка за възможностите на младежки културно-исторически и еко туризъм в общината;
  
• 
  Разработване и прилагане на програми с практическа насоченост за обучение и квалификация за разработване на проекти с младежка насоченост и др.;
  

По отношение на младежките дейности в общината могат да се формулират следните изводи:

1. 
   Да се разработи, обсъди и приеме разгърната програма за работа с младите хора от община Невестино, с цел подобряването на тази сфера от социалната политика.
   
2. 
   Работата с младите хора не е пренебрегвана и досега от общинското ръководство, но тя трябва да се пренастрои в други посоки и да се осъществява с други, съвременни и разнообразни методи и похвати.
   
3. 
   Да се създаде база за осъществяване на младежки инициативи, младежки мероприятия, обучение и възпитание на младото поколение на общината – сгради, кабинети, компютри и т.н.
   
4. 
   Да се разнообразят младежките дейности в унисон със съвременните тенденции на младежките дейности у нас и в Европа.
   
5. 
   Все още не е на необходимото ниво работата по пълноценното интегриране на ромското малцинство в обществото, поради което в плановия хоризонт до 2013 г. е необходимо и този проблем да стои на предни позиции в ежедневната работа на общинската администрация.
   

Дейностите в областта на спорта са пряк изразител на обща политика за повишаване на здравния статус на населението и имат за цел подобряване и активизиране на физическото възпитание, спорта и туризма. В общината се организират и провеждат ежегодно спортни състезания и прояви. Към момента с особени успехи се отличава футболът. От спортната инфраструктура са изградени в цялата община футболни терени.

Спортът е ефективно средство и възможност за:

• 
  Превантивна борба срещу редица заболявания
  
• 
  Борба с нетолерантността, расизма, насилието, алкохола и злоупотребата с лекарствени средства и наркотиците;
  
• 
  Спортът допринася за интегриране на хората в неравностойно социално положение;
  
• 
  Индивидуално и колективно развлечение;
  
• 
  Осигуряване на балансирано личностно развитие за всички възрастови групи;
  
• 
  Съхранява спортните традиции, реализации на таланти и интереси, изяви на младите хора, както и стимулиране на тяхната активност в обществения живот.
  

Ученическият спорт е съсредоточен главно в училищата.

Отчитайки значимостта на спорта като механизъм за въздействие, както и тревожните демографски характеристики, акцентите тук трябва да се насочат към създаване на условия за системни спортни занимания на младите хора, които да изградят у тях уважение към здравето и живота, силен характер, воля за победа, чувство за отговорност и умения за работа в екип.

За целта е необходимо в следващия планов хоризонт общинското ръководство да решава приоритетно следните по-важни задачи:

1. 
   Създаване и поддържане на зони за отдих, пътеки на здравето, детски спортни площадки, велосипедни алеи и др.
   
2. 
   Реализиране на проекти за подпомагане, подобряване и активизиране на физическото възпитание и спорта в училище и извънкласни форми.
   
3. 
   Осъществяване на работни срещи със специални институции, имащи отношение към масовия спорт, с цел координиране на дейността, оптимизиране на работата и повишаване на ефективността.
   
4. 
   Засилване на връзките в обществото с цел увеличаване на спонсорите и дарителите.
   
5. 
   Разработване на реалистични проекти, съвместно с други институции, имащи отношение към спорта, с цел осигуряване на допълнителни финансови средства.
   
6. 
   Подпомагане на местни и училищни спортни клубове.
   

Това предполага система от грижи от страна на общината за възстановяване и ремонт на спортните обекти, насърчаване на инвестициите в спорта и определяне на ред за цялостно ползвани или частично от гражданите, практикуващи спорт и туризъм. На хората с трайни увреждания също трябва да се създадат условия за ползване на спортните бази, чрез изграждане на общодостъпни спортни обекти, оказване на организационна, методическа и финансова помощ за реализация на спортни мероприятия за хората с увреждания и т.н.

От краткия анализ могат да се извлекат следните по-важни изводи:

1. 
   Спортната дейност се организира и провежда предимно в училищата, като се ползва училищната спортна база.
   
2. 
   Не се организират и провеждат достатъчно спортни състезания между училищата в рамките на областта.
   
3. 
   Необходимо е да се възстановят ученическите спортни школи.
   
4. 
   Липсват квалифицирани треньори, а наличните рез последните години е са участвали в обучителни програми или семинари, които да повишат техните знания и подготовка.
   
5. 
   Необходимо е да се възстанови спортния туризъм под мотото “Спорт за здраве”.
   
6. 
   Да се изградят нови и да се реконструират съществуващите спортни съоръжения с цел осигуряване на подходящи условия за нормална спортна дейност.
   

3.6. Култура

Духовният и културният живот е съсредоточен в читалищата. Народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи.

Читалищата на територията на общината са десет и са регистрирани както следва:

• 
  с. Невестино – читалище „Просвета”;
  
• 
  с .Ваксево – читалище „Просвета”;
  
• 
  с. Еремия – читалище „Максим Горки”;
  
• 
  с. Згурово – читалище „Иван Вазов”;
  
• 
  с. Илия – читалище „Димитър Каляшки”;
  
• 
  с. Кадровица – читалище „Просвета”;
  
• 
  с. Неделкова Гращица – читалище „Наука”;
  
• 
  с. Пелатиково – читалище „Никола Й.Вапцаров”;
  
• 
  с. Рашка Гращица – читалище „Пробуда”;
  
• 
  с. Църварица – читалище „Черна скала”;
  

Библиотеки има в следните селата:

• 
  с. Невестино;
  
• 
  с. Ваксево;
  
• 
  с. Еремия;
  
• 
  с. Згурово;
  
• 
  с. Илия;
  
• 
  с. Кадровица;
  
• 
  с. Неделкова Гращица;
  
• 
  с.Пелатиково;
  
• 
  с.Рашка Гращица;
  
• 
  с.Църварица;
  
• 
  с.Мърводол.
  

В община Невестино има 10 действащи читалища. Всички те са регистрирани като юридически лица с нестопанска цел и са вписани в регистъра на Министерството на културата според изискванията на Закона за народните читалища, обнародван във в.„ДВ”, бр.8 9 от 22.X.1996 година.

Според ПМС № 743 от 29.Х.2003 година финансирането на читалищата е делегирана от държавата дейност. Бюджетът на функция култура за 2003 година е 25396 лв., включващ заплати, хонорари и издръжка. Читалищата набират средства от членски внос, наеми от недвижимо имущество и други.

Целта на народните читалища е да задоволяват потребностите на гражданите, свързани с развитие и обогатяване на културния им живот, запазване на обичаите и традициите на българския народ, възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание. За постигане на тази цел читалищата извършват следните основни дейности:

• 
  Уреждане и поддържане на библиотеки;
  
• 
  Развиване и подпомагане на любителското художествено творчество;
  
• 
  Организиране на школи, празненства, концерти и чествания;
  
• 
  Създаване и съхраняване на музейни сбирки.
  

Друга основна дейност на читалището е развиване и подпомагане на любителското художествено творчество. В читалищата в общината работят 41 самодейни колективи.

Проблемите на читалищата не са малко. Единият от тях е липсата на достатъчно средства. Законът за народните читалища дава възможност да се използва възстановената собственост върху сгради и земя за развитието на дейности, които носят допълнителни приходи. Някои от читалищата отдават помещения под наем и земи под аренда.

Друг проблем е липсата на средства за ремонт на читалищните сгради. Някои от сградите са в окаяно състояние – покривите текат, липсват стъкла на прозорците, няма осветление.

• 
  Насоки за развитие на културата в общината:
  
• 
  Масово участие на детската и младежка публика в образователните програми и прояви в сферата на културата. Интегриране на подрастващото поколение към богатата фолклорна традиция в областта. Развитие и увеличаване многообразието на детските школи. Създаване на условия за развитие на млади дарования чрез достъпни школи, клубове и провеждане на конкурси, викторини и състезания на културни теми с подрастващите;
  
• 
  Възстановяване, развитие популяризиране на местното фолклорно богатство и традиции. Разработване на програми и проекти за съхраняване на културната идентичност и стимулиране на културното многообразие; насърчаване на културата на малцинствените общности чрез музикални и културно- информационни центрове;
  
• 
  Разработване и изпълнение на съвместни проекти между сродни културни организации, организиране на съвмести културни прояви и включване в Балканската културна мрежа.
  
• 
  Внедряване на съвременна техника и технологии в културните институции и включването им в научно и културно- информационна мрежа на местно и национално ниво;
  
• 
  Разширяване на традицията на художествената самодейност при читалищата и създаване на клубове по интереси, насочени не само към детската, но и към възрастната аудитория. Превръщане на читалищата и библиотеките в центрове за подкрепа и насърчаване на културното образование и възпитание на младите хора и за интеграция на малцинствата в структурите на гражданското общество, както и утвърждаване на ролята им като културно- информационни центрове;
  
• 
  Необходимо е културната политика да се основава на широко разбиране за културата, което включва взаимовръзките и със социалните сфери като работата с хора в неравностойно социално положение.
  
• 
  Необходимо е създаването на устойчива система, която да стимулира всички участници в процеса на разработване на програми за социални интеграции със средствата на изкуството. Намалява броя на участниците в любителското творчество поради демографския срив, липсва система за стимулиране на концертната дейност на любителското творчество, което демотивира участниците и намалява интереса към него.
  

Тенденцията към намаляване на младежката читателска аудитория в читалищните библиотеки ще продължи, ако не се осигурят средства за обновяване и обогатяване на книжните фондове, за въвеждане на съвременни компютърни технологии в читалните.

• 
  Читалищна дейност – насоки и проблеми:
  
  • 
    Концертната дейност на съставите в читалищата е съсредоточена предимно в региона, поради липса на средства за турнета и участия в конкурси и фестивали в страната и чужбина.
    
  • 
    Съществуването на школи, кръжоци и клубове е проблематично заради невъзможността на населението да плаща такси за участие.
    
  • 
    Библиотечните фондове в читалищата са остарели, няма средства за обновление с новоизлязла литература и абонамент за периодични издания, към които има подчертан интерес.
    
  • 
    Недостатъчна специализирана и енциклопедична литература, компютъризиране на библиотечна дейност, достъп до Интернет, чрез които да се привлече младата читателска аудитория, предоставяне на унифициран програмен продукт за библиотечен каталог.
    
  • 
    Традиционните празници да се обогатяват със съвременни форми на представяне, в културния календар на общините да се утвърждават нови празници, свързани с културата и традициите на всички етноси.
    
• 
  Източници на финансиране
  
  • 
    Бюджетните субсидии да се обвържат с цялостните резултати от дейността и конкретното състояние на базата;
    
  • 
    Ритмично осигуряване на реално необходимите средства за поддръжка на сградния фонд и МТБ, стимулиране дейността на културните организации с целеви средства по програми със значим социо-културен ефект;
    
  • 
    Осигуряване на навременна информация за обявени конкурси по донорски програми и търсене на потенциални възможности за увеличаване на приходите от собствена дейност;
    
  • 
    Обмяна на опит между читалищата за споделяне на успешни практики и устойчиви резултати от спечелени проекти за алтернативно финансиране.
    
• 
  Стратегически цели и задачи за развитие на сектор “Култура” на общината:
  

• 
  Превръщане на общините в активни субекти със собствена културна политика в зависимост от специфичните особености на живеещата в тях общност;
  
• 
  Опазване на културно- историческото наследство в региона;
  
• 
  Съхраняване на културната идентичност на региона в цялото многообразие на малцинствените общности;
  
• 
  Мобилизиране на бюджетните и алтернативни източници на финансиране с цел тяхното ефективно изразходване с възможно най- голям ефект за местната общност;
  
• 
  Популяризиране на постиженията в сферата на художественото творчество в регионален, национален и международен мащаб;
  
• 
  Усъвършенстване на човешките ресурси в дейност “Култура”, като се развиват в тях приоритетно компетенции в сферата мениджмънт и маркетинг на културните проекти;
  
• 
  Насърчаване на дейностите, свързани с приобщаване на децата и младежите към местните традиции и ценности и активното им участие в културните процеси;
  
• 
  Осъществяване на трайно партньорство между местната власт, неправителствения сектор и бизнеса за решаване на конкретните проблеми и реализация на съвместни проекти;
  
• 
  Стабилизиране на дейността на културните организации и индивидуално художествено творчество чрез осигуряване на необходимия материален, финансов и кадрови ресурс и усъвършенстване нормативната уредба, синхронизиране с европейските стандарти;
  
• 
  Разработване на комплексна програма от финансиращи органи за цялостно поддържане на сградния фонд, обновяване и развитие на материално-техническата база, отговарящи на съвременните изисквания и стандарти;
  
• 
  Определяне на ясни правила за финансово участие на местните власти в бюджетите на читалищата, на базата на качествени проекти и конкретни творчески резултати;
  
• 
  Запазване, развитие и подкрепа на традиционните за областта общински фестивали, празници и инициативи;
  
• 
  Превръщане на библиотеките в модерни информационни центрове чрез осигуряване на по-широк достъп на младите хора, малцинствените групи и хората с увреждания;
  
• 
  Институционално укрепване на читалищата чрез прилагане на съвременни форми на управление и превръщането им в многофункционални културно-образователни центрове в общините, компютъризация и достъп до глобалната мрежа;
  
• 
  Съхраняване на българския фолклор и традиционните обичаи чрез стимулиране на любителското творчество в читалищата.
  

• 
  Изводи:
  
  • 
    Наличието на богата мрежа от културни институции формира творческата памет и националното самочувствие на населението. Тя е една от предпоставките за опазване и обогатяване на културното наследство и развитие на туризъм в общината;
    
  • 
    Проблем е недостатъчната финансова обезпеченост за развитието на културата и поддържане на базата. Необходимо е да се търсят алтернативни финансови източници . Необходимо е осъществяване на довършителни и ремонтни дейности;
    
  • 
    Нужно е решаване на проблема с отоплението на сградите на читалищата. Като общ проблем за богатото културно–историческо наследство следва да се посочат недостатъчните грижи за поддържане на паметниците на културата поради недостига на средства и подходящи механизми. Включването в оборот на културните ресурси на региона ще създаде мултипликационен ефект и в други сфери на местната икономика, в частност туризма;
    
  • 
    Поради ограничени финансови средства читалищните настоятелства са силно затруднени при реализирането на традиционни дейности, свързани с поддържане и обогатяване на библиотечните, осъществяване на художествена самодейност, съхраняване и популяризиране на местните фолклорни традиции и обичаи, провеждането на нови местни инициативи, отбелязване на годишнини, чествания и др. Дейностите се провеждат изключително на самодейни начала, не са достатъчни и средствата за обогатяване на библиотечния фонд;
    
  • 
    Читалищните сгради са в незадоволително състояние. Отпуснатите от държавния бюджет средства са недостатъчни дори за покриване на разходите за заплати на персонала;
    
  • 
    Повечето от читалищата нямат в наличност съвременни информационни и технически средства. Демографският срив и липсата на млади хора, особено в по-малките села, влияе крайно негативно върху активността на читалищата и културния живот на населеното място. По тази причина по- голяма част от читалищата имат предимно библиотечна дейност и за огромно съжаление - затихващи функции;
    
  • 
    Сградният фонд е стар и се нуждае от ремонт. Проблеми с отоплението има в сградите на почти всички читалища.
    
  • 
    Недостатъчни са връзките между съставите и дейците на културата, от една страна, учениците и образователните институции - от друга. Малко са “изнесените” учебни часове в залите, в библиотеката, не са масови организираните посещения на културни прояви, не са практика посещенията на дейци на културата в училищата. Тези форми могат да имат съществен принос в осъществяването на приемственост в културния живот- издирване и подпомагане на талантливи деца и младежи и създаване на условия и възможности за тяхната изява.
    
  • 
    Недостатъчна квалификация на кадрите - работещите в библиотеките нямат осигурени възможности за подобряване на квалификацията си за работа със съвременните технологии и новите библиотечни практики;
    
  • 
    В малките населени места е недостатъчен броят на местните кадри с необходим образователен ценз;
    
  • 
    Недостатъчни са програмите за квалификация на читалищни кадри, свързани с културен мениджмънт, изготвяне и управление на проекти, курсове на компютърна грамотност.
    

В резултат на извършения анализ на състоянието на човешките ресурси и развитието на социалния сектор могат да се направят следните изводи:

1. 
   Диференциацията в динамиката на процесите на общинското развитие се увеличава през последните години. Обект на положителни промени са всички дейности, но мащабите на промените са различни.
   
2. 
   Продължават и се задълбочават процесите на застаряване и намаляване броя на населението. До голяма степен тези негативни процеси са обусловени от икономически причини.
   
3. 
   Наблюдава се тенденция на нарастване на заетостта през последните години. Все още е висок делът на заетите в селското стопанство, което е характеристика за все още слаборазвита общинска икономика.
   
4. 
   Продължителното запазване на високото равнище на дълготрайна безработица се превръща в остър социален проблем. Като се има предвид ситуацията със заетостта и растежа в общината, може да се смята, че има нужда в най-голяма степен от цНевестиносочени действия на общинската политика за постигане на устойчиво дългосрочно развитие.
   
5. 
   Териториалната мобилност на работната сила е сравнително ниска. Дисбалансът между търсенето и предлагането на работна сила на регионалните пазари на труда се дължи на наследената структура на регионалните икономики, засегнати от процесите на преструктуриране, различните възможности за развитие на малкия и среден бизнес в съответните региони.
   
6. 
   Националният план за действие по заетостта, приет от правителството, не е осигурен финансово, в резултат на което не са стартирали утвърдени регионални програми за заетост и обучение.
   
7. 
   Конкурентоспособността на общината, оценена в европейски план, е изключително ниска. Независимо от добрите образователни характеристики на човешките ресурси, качеството на работната сила е недостатъчно, за да отговори на предизвикателствата на икономиката, основана на знанията и на глобализационните процеси.
   
8. 
   Капацитетът за усвояване на Структурните фондове и Фонд “Сближаване” в общината е със сериозни дефицити, което налага прилагането на специални мерки за тяхното преодоляване.
   

Каталог: images -> stories -> doc
doc -> До директора на риосв, гр. Плевен у в е д о м л е н и е
doc -> Съобщение за заявления за гласуване в местни избори на 25 октомври 2015 г
doc -> От: мбал рег по ф д. № представлявана от адрес срещу
doc -> Приложение 4 законодателна рамка и стратегически документи в съдебната система I. Закони конституция на Република България
doc -> До директора на риосв-бургас у в е д о м л е н и е за инвестиционно предложение
doc -> Уведомление по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони
doc -> Регламент 1907/2006 Лице, което пуска на пазара Дата на издаване: 20. 07. 2010г
doc -> Lovech Rock Fest 2016
doc -> Спецификация на техническите характеристики на предложеното оборудване

Изтегляне 2.26 Mb.

Сподели с приятели: