Общински план за развитие община етрополе, област софия

Управление на отпадъците

Организираното събиране и извозване на битовите отпадъци, се извършва от „Шеле България " ЕООД - гр. Етрополе, съответно със сметосъбиращ автомобил за извозване на контейнери тип „Бобър" и специализиран автомобил за миене и метене. Поддържането на чистотата на територията за обществено ползване на населените места се извършва от общинската фирма „МИР-И", която отговаря за благоустрояването на градинките и зелените площи.

Сметосъбирането се извършва със специализирани съдове, както следва:

От началото на 2013 г. битовите отпадъци от общината се депонират на новоизграденото Регионално депо за неопасни отпадъци на общините Ботевград, Правец и Етрополе, оперирано от Община Ботевград. Регионалното депо се намира в местност „Могилата“в землището на с. Трудавец, община Ботевград из обслужва общо 56 хиляди души – население 34те населени места в трите общини.

Регионалното депо Ботевград е първото завършено депо по оперативна програма Околна среда. Строителството му стартира на 1 декември 2010 г. и е пуснато в експлоатация на 03.01.2013 г.Проектът е за 17.5 млн. лв., от които по "Околна среда" са 14.5 млн. лв. Депото е с обща площ 121.611 декара, с обем на първата клетка 230 хил. куб. м и срок на използване 11 години, с обем на втората клетка, още неизградена, около 240 хил. куб. м и срок на експлоатация 14 години.

На депото се приемат битови и отпадъци от фирмите на територията на трите общини. През 2013 г. на в Клетка 1 са депонирани общо 13 978.490 t отпадъци, от които 13 918.67 t - смесени битови отпадъци от общинските системи за сметосъбиране в Ботевград, Правец и Етрополе и 59.820 t - отпадъци от пазари (по договори с Кауфланд – Ботевград и Борса за зеленчуци- Ботевград)

В ход е и процес за изграждане към депото и на регионален център за рециклиране на отпадъци, като допълнителен елемент на системата за третиране на отпадъци. Проектът за регионален център за рециклиране на отпадъци официално стартира на 13 октомври 2011 г. - ПЧП между общината и българско–чешката фирма "Франком" АД на стойност 2 253 306 лева. В новия завод се предвижда да се рециклират 25 хил. т отпадъци годишно. След изграждането на инсталацията 80% от общото постъпило количество ще се насочват за рециклиране и преработка и само 20% ще отива на депото.

Строителни отпадъци. До този момент няма форма, по която точно да се определи количеството на генерираните строителни отпадъци, поради което те се отчитат в общото количество на натрупаните битови отпадъци или извозването на отредена от Кмета на Общината площадка за строителни отпадъци. Основни проблеми за неконтролираното изхвърляне на строителните отпадъци от гражданите и фирмите, което води до формирането на нерегламентирани сметища главно край входно-изходните пътни артерии на населените места и замърсяване на населените площи в самите населени места. Друг проблем е изхвърлянето на строителни отпадъци в контейнерите за твърди битови отпадъци, което води до тяхното повреждане, а от тежината им се повреждат повдигащите механизми на сметосъбиращите специализирани машини. Правилното регулиране на дейностите, свързани със строителните отпадъци и контрола върху тях са регламентирани със Закона за управление на отпадъците, съответно с общинската Наредба за управление на отпадъците.

Опасни отпадъци. На този етап няма изградени специални депа за опасни отпадъци на територията на общината и областта.

Разделно събиране. На територията на общината се осъществява разделно събиране на отпадъци от опаковки. За обслужване на системата за разделно събиране отговаря фирма „Пеци трейд" ЕООД, която ползва камион, собственост на „Екопак България" АД. Липсват, обаче, системи за разделно събиране на други видове отпадъци.

Видно от описаното до това, проблемите за решаване на община Етрополе в областта на отпадъците са едно от сериозните пера, които трябва да бъдат предвидени през програмния период 2014-2020 г. Необходимо е да бъде решен проблема както с рециклирането на строителните отпадъци, така и с въвеждането на системи, за разделно събиране, системи за опасните отпадъци от бита, за специфичните отпадъчни потоци, за биоразградимите отпадъци, за едрогабаритни отпадъци, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, батерии и акумулатори, излезли от употреба гуми и др.

Изискванията на новия Закон за управление на отпадъците (влязъл в сила от 13.07.2012 г.) поставят конкретни срокове за постигане на целите за всяка от тези групи отпадъци. Всяко забавяне в реализацията на тези изисквания, ще доведе и до допълнителни разходи от страна на общината поради увеличаване на отчисленията за обезвреждане.

В Програмата за управление на отпадъците на Община Етрополе (Раздел към Програмата за опазване на околната среда) всички тези системи и групи отпадъци са детайлно разгледани и е заложена концепция за решаване на проблемите. Необходимо е тези концепции да бъдат актуализирани и да се пристъпи към тяхното прилагане на практика.

1. 
   Общината разполага с дългосрочно решение на проблема с депонирането на битовите отпадъци;
   
2. 
   В ход е и процедура за избор на изпълнител на обществена поръчка за рекултивация на старото общинско сметище;
   
3. 
   Съществува и система за разделно събиране на отпадъци от опаковки;
   
4. 
   Нерешени остават проблемите с необходимостта от изпълняване на изискванията на новия Закон за управление на отпадъците за въвеждане на системи за разделно събиране на отпадъци; за рециклиране на строителните отпадъци; за разделно съжитане наопасните отпадъци от бита, както и за специфичните отпадъчни потоци, за биоразградимите отпадъци, за едрогабаритни отпадъци, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, батерии и акумулатори, излезли от употреба гуми и др.
   

2. Акустична обстановка

Като основен фактор на територията на Общината, влияещ негативно върху замърсяването с шум се смята интензивния транспорт, преминаващ през населените места. В този смисъл проблем от екологична гледна точка, в т.ч. и шумово замърсяване, създава преминаването на извънградската пътната мрежа през населените места. Такъв е случаят с всички населени места в общината.

Според Програмата за опазване на околната среда на Общината, въпреки, че замервания или моделиране на нивата на шума не са правени, дори по най-интензивно натоварените транспортни артерии в селищата на общината, нормите за шум не се превишават. Препоръчва се да бъде изготвена оценка (на база данни за трафика) и експериментални замервания на нивата в най-натоварените участъци. За намаляване на шумовото въздействие по протежение на главните пътни артерии, минаващи през населените места, влияние оказва и подходящото озеленяване. Шумът намалява и при наличието на гладки асфалтови и асфалтобетонни настилки.

Изводи:

1. Липсват данни за шумово натоварване в населените места в общината;

2. Необходимо е да бъде извършена оценка и експериментални измервания на шумовото натоварване (вкл. картотекиране на източниците на шум);

3. Да бъдат взети мерки за намаляване на шумовото натоварване, чрез шумоизолиращи растителни екрани и/или др. мерки;

3. Радиационен фон и радиационно замърсяване

Данните за мощността на дозата гама-лъчение за страната се получават в реално време от 27 постоянни мониторингови станции на Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон (НАСНКРГФ).

По данни на ИАОС (Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България през 2011 г., издаден през 2013 г.), на територията на страната не са наблюдавани стойности, различни от естествените, характерни за съответния пункт. Най-високата стойност е отчетена на връх Ореляк - 144 nGy/h.

3. 
   ПРИРОДНИ РИСКОВЕ И ПРЕВЕНЦИЯ
   

1. Рискови геоложки процеси

Съгласно Картата на сеизмичното райониране на територията на страната за период от 1000 г. и “Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони”, територията на Общината попада в район, характеризиращ се с интензивност на земетресенията от VIII степен и сеизмичен коефициент Кс = 0,15. .

За ограничаване на рисковете е необходимо спазване на изискванията за проектиране и изграждане на съоръжения и сгради в земетръсни терени, съответстващи на изискванията за земетръсна безопасност характерни за специфичния за района риск от земетръсни прояви. Община Етрополе има разработен План за действие при бедствия и аварии, в който е определен редът за действие при евентуални земетръсни ситуации с цел предотвратяване и справяне с евентуални щети.

От опасните геоложки процеси, застрашаващи територията на Община Етрополе, най-изявени са свлачищните явления. По данни от Общинския план за действие при бедствия и аварии, на територията на общината са регистрирани общо 12 свлачища, 9 от които понастоящем се характеризират с активни процеси (свлачища с номера от 4 до 12 в РХ „Свлачищни процеси”). Пет от тях са в района на с. Ямна. Има също свлачища в района на с. Лопян (кв. 8А), по пътя за с. Бойковец и др. Активните свлачища за момента оказват негативно въздействие основно върху транспортната инфраструктура, но могат да придобият много по-големи мащаби при действието на евентуални продължителни валежи, водещи до водонасищане на земната основа, земетръсна активност и/или други фактори. За да се ограничат процесите и мащабите на евентуални бъдещи активизации на свлачищата е необходимо да бъдат проучени причините за възникване на всяко от свлачищата и да се изготви проект за стабилизирането му. По данни от Плана за действие при бедствия и аварии, необходимите за това суми възлизат, както следва:

Фиг. 2.8.3.1. Карта на свлачищата в Община Етрополе, включени в онлайн регистъра на МРР (http://83.228.4.94)

2. Рискове, свързани с промените в климата: наводнения, засушавания, недостиг на вода, горски и полски пожари

Според експерти в областта на метеорологията и хидрологията, метеорологичните характеристики за изминалите 22 години от обследвания метеорологичен период (1990 г. - 2020 г.) отбелязват тенденции към:

• 
  Повишаване на температурата с 1.5 градуса;
  
• 
  Зачестяване на климатични контрасти - резки смени на високи и ниски температури;
  
• 
  Оформяне на цикличност: много сухи и много проливни периоди;
  
• 
  Видоизменение на характеристиките на климата и придобиване на параметри, характеризиращи тропически климат;
  
• 
  Промяна в честотата на вълните: 100-годишната вълна става 50-годишна; 50-годишната вълна става 30-годишна; 30-годишната вълна става 10-15-годишна;
  
• 
  Наводненията, ставащи в миналото на период от 5-6 години зачестяват и започват да се случват ежегодно, дори и по два пъти на година.
  

За страната като главна причина за възникване на кризисни събития в транспорта, селското и горско стопанство, инфраструктурата и другите сектори на икономиката, са посочени проливните дъждове и следващите ги наводнения.

В изпълнение на изискванията на Директива 2007/60/ЕС през 2012 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения (транспонирана в Закона за водите), за територията на Дунавски район за басейново управление (в който попада община Етрополе) е изготвена Предварителна оценка на риска. За периода на проучване, в проучването, направено от БДУВДР не са отчетени наводнения, нито са класифицирани райони, които да са в категорията на „значителен потенциален риск от наводнения” .

Фиг. 2.8.3.2. Райони със значителен потенциален риск от наводнения (предварителна оценка)

По данни от общинската администрация, обаче, през м. май 2007г. е регистрирано наводнение по поречието на р. Ябланица. Засегнат е района на поречието на р. Ябланица през квартал Ябланица и прилежащите улици.

Наводнението е възникнало в резултат на проливни, интензивни дъждове рязко се покачва нивото на подпочвените, повърхностните и речни води. Нанесени са частични поражения на прилежащата инфраструктура (разрушена настилка на улици, засегнати водопроводи и канализация). Наводнени са приземните етажи и мазетата на жилищата, находящи се на прилежащите улици.

Очевидно е необходимо да се извърши цялостна оценка на риска от възникване на наводнения и в други части на общината, тъй като рисковете от негативни последствия и върху материалните активи и върху околната среда са комплексни и често пораждат вторични въздействия.

Едно от най-разрушителните вторични въздействия на малките и средно-мащабните наводнения е активизирането на стабилизираните свлачища и срутища, вследствие преовлажняване на хлъзгателните повърхнини на земните пластове. В зависимост от обхванатата от дадено свлачище площ, икономическите щети понякога могат да бъдат изключително големи.

До момента на територията на страната промените на климата се проявяват главно чрез дъждовната компонента на климатичните контрасти и по-слабо чрез засушаванията.

През предходните години са наблюдавани такива засушавания и те са водили до прилагането на т.нар. водни режими. Режимите за снабдяване с питейна вода, при които се налага последователно включване и изключване на водоподаването към отделни урбанизирани терени, поради недостиг на питейна вода, са нещо крайно неприятно от социална гледна точка, а освен това, то води и до редица технологични проблеми, в т.ч. и до предизвикване на аварии. Въпреки, че през последните години не са наблюдавани засушавания, които да доведат до съществен недостиг на питейна вода, горските и полските пожари на територията на община Етрополе са съществен риск, който не може и не бива да бъде пренебрегван. Това води както до рискове за здравето и живота на хората, така и до икономически и горскостопански загуби. В такива ситуации с наблюдават също и значителни увреждания на биологичното разнообразие, чрез дълготрайно увреждане на големи площи от местообитанията на ценни биологични видове. Обширните горските масиви в района на Община Етрополе са важни миграционни коридори и местообитания за редица видове птици, бозайници, безгръбначни и др. Много от тях са с важен природозащитен статус и тяхното опазване е важен ангажимент не само на национално, но и на международно ниво.

Всичко това изисква своевременни мерки за превенция на риска, които да бъдат определени с разработването на Териториална стратегия на Община Етрополе за адаптиране към измененията на климата и План за действие към нея. Основните проблеми, които следва да бъдат адресирани с разработването и включват:

• 
  Идентифициране и картиране на зоните на територията на Общината с повишен риск от възникване на наводнения,
  
• 
  Идентифициране и картиране на зоните на територията на Общината с повишен риск от възникване на свлачища и срутища;
  
• 
  Идентифициране и картиране на зоните на територията на Общината с повишен риск от възникване на горски и полски пожари,
  
• 
  Определяне на мерки и проекти, насочени към превенция на риска от екстремални природни явления, изследване на тяхната икономическа ефективност и изготвяне на план за тяхната поетапна реализация.
  

3. Списък на обектите от критичната инфраструктура по ниво на риска

4. 
   ИЗВОДИ ЗА ЕКОЛОГИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ И ЕКОЛОГИЧНИТЕ РИСКОВЕ
   

Поетапно следва да се търсят решения за изграждане на канализация и пречистване на водите и в по-малките населени места. За целта би било подходящо вместо конвенционални ПСОВ, да се разгледат и малкомащабни и не толкова скъпо-струващи варианти за пречиствателни съоръжения, като напр. биолагуни, растителни филтрационни филтри и др.

Нерешени остават, обаче, проблемите с необходимостта от изпълняване на изискванията на новия Закон за управление на отпадъците за въвеждане на системи за разделно събиране на отпадъци; за рециклиране на строителните отпадъци; за разделно събиране на опасните отпадъци от бита, както и за специфичните отпадъчни потоци, за биоразградимите отпадъци, за едрогабаритни отпадъци, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, батерии и акумулатори, излезли от употреба гуми и др.

При преодоляване на посочените по-горе проблеми, състоянието на околната среда в община Етрополе може да бъде характеризирано като отлично, и осигуряващо потенциал за развитие на биоземеделие, на горско и ловно стопанство, на алтернативни форми на туризъм – селски туризъм, екотуризъм,производството на екокултури, и др.

3. 
   СТРАТЕГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА РАЗВИТИЕТО НА ОБЩИНА ЕТРОПОЛЕ
   

1. 
   РАМКА ЗА ФОРМУЛИРАНЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ АСПЕКТИ
   

Извършен е критичен анализ на ОПР на Етрополе за периода 2007-2013. Потребностите, които са актуални и към началото на следващия програмен период, също са изведени като част в новия план, като по този начин е осигурена приемственост между двата документа.

На база на контент анализ на всички посочени документи, на проведени дълбочинни интервюта и на анализ на резултатите от анкетно проучване сред заинтересованите страни, е формулирана стратегическата част на ОПР Етрополе – визия, обща цел, стратегически цели, приоритети и специфични цели, които намират конкретно измерение в проектни идеи, които са част от програмата за реализация на ОПР.

2. 
   ИЗПОЛЗВАНИ ПРИНЦИПИ
   

Тези принципи са следните:

• 
  Непрекъснатост и цикличност на планирането. Гарантира обвързаност на плана с предходни документи. Предоставя визия за процеса на планиране като непрекъснат процес, при който краят на даден цикъл на планиране е началото на следващия.
  
• 
  Участие в планирането (партиципативност). Включването на всички заинтересовани страни в процеса на обсъждане позволява планът не само да бъде поставен на широка основа, но и дава възможност на голям брой участници да припознаят плана като съществен и важен документ и да участват проактивно не само в неговото разработване, а в реализирането му.
  
• 
  Координиране на плановете. Координирането е свързано с връзки на плана с по-високо и по-ниско стоящи в йерархично отношение планови документи. В регионалното планиране тези връзки са с между общински, областни, регионални, национални и европейски документи – стратегии, програми, планове и др.
  
• 
  Съсредоточеност. Приоритизирането и съсредоточаването върху няколко области за развитие на общината позволява ясен фокус на усилията и ресурсите в оптимален брой допълващи се направления за общинското развитие.
  
• 
  Обезпечаване с ресурси. Обвързването на мерките и проектите с конкретни източници на финансиране гарантира тяхното осъществяване и повишава общата ефикасност на общинския план.
  
• 
  Балансираност. Изразява се в балансиране на цели и приоритети между икономически и социални проекти, т.е. между различните заинтересовани страни.
  

3. 
   ПОДХОД
   

Фиг. 3.3.1. Подход за разработване на стратегическата част на ОПР на община Етрополе за периода 2014-2020 г.

Съгласно изискванията на Методическите указания на МРРБ, комплексният анализ на състоянието в общината се състои от социално икономически анализ и завършва със SWOT анализ, отбелязващ вътрешноприсъщите силни и слаби страни на общината, и факторите с външен характер - възможностите и заплахите, които влияят върху нейното развитие. Четирите възможните комбинации при избор на стратегия за общинско развитие, базирана на SWOT анализа: за оползотворяването на силните и овладяването на слабите страни се използват условностите на външните характеристики /възможностите и заплахите/. Получават се четири възможни комбинации:

• 
  комбинация от множество позитивни фактори – вътрешни и външни, т.е. възможностите се използват за надграждане на силните характеристики. Това е най-благоприятната ситуация;
  
• 
  комбинация между външни позитивни и вътрешни негативни фактори, в този случай възможностите се използват за редуциране на слабостите;
  
• 
  комбинация между външни негативни и вътрешни позитивни фактори, в този случай акцентът е върху добро управление и подкрепа за развитие на силните страни с цел преодоляване на външните заплахи;
  
• 
  комбинация между външни и вътрешни негативни фактори – акцентът тук е върху минимизиране на негативното влияние на заплахите и търсене на алтернативи за преодоляване на слабостите. Тази ситуация е най-неблагоприятна.
  

Диагностицираните потребности са приравнени към няколко ключови области за общинско развитие. Проучването на законодателната и стратегическата рамка постави фокус върху основните виждания за развитие на общината в новия програмен период. Вследствие на изброеното се обособиха ключови области, предопределили стратегията на ОПР: подкрепа и стимулиране на малкия и среден бизнес, повишаване на инвестиционната активност в общината, борба с безработицата и подобряване на пазара на труда, подобряване на качеството на здравните и медицински услуги, намаляване нивата на замърсяване, развитие на селското стопанство, по-добра свързаност на селищата и тур. забележителности, реконструкция на проблемни територии, подобряване на техническата инфраструктура, инвестиции в туристически маркетинг и др.

4. 
   СТРУКТУРА НА СТРАТЕГИЧЕСКАТА ЧАСТ НА ОПР
   

Фиг. 3.4.1. Структура на стратегическата част на ОПР на община Етрополе 2014-2020 г.

Предложената структура напълно съответства на „Методическите указания...". Обединяващата визия за развитие, представляваща желаното и постижимо състояние на община Етрополе през 2020 г., се разгръща в една обща цел и две стратегически цели. Стратегическите цели се конкретизират в четири приоритета, изразяващи определена област за действие и съдържащи набор от специфични цели. Те от своя страна се детайлизират в мерките в програмата за реализация на ОПР.

Между отделните елементи на стратегическата рамка за развитие на община Етрополе е осигурена кохезия и взаимно допълване, като водещ принцип при структурирането им е търсенето на синергетичен ефект.

Конкретните мерки, които се вписват във всяка цел, се разписват в Програмата за реализация на ОПР, където намират място и ключовите проекти за всяка мярка.

Информационното осигуряване на целите и приоритетите се основава на анализа на икономическото и социално развитие на общината, първични и вторични източници на информация, използвани по време на проучването. Приложени са двата основни подхода – „отдолу нагоре“ и „отгоре надолу“ (bottom-up and top-down), при което са съчетани идеите, вижданията и намеренията на местните заинтересовани страни и целите и приоритетите на Софийска област, посочени в областната стратегия за развитие.

Фиг. 3.4.2. Структурен разрез на стратегическата част на ОПР

5. 
   ВИЗИЯ 2020. ОБЩА ЦЕЛ
   

Визията на местните заинтересовани страни за развитие на община Етрополе до 2020 г. е следната:

Възходящо социално-икономическо развитие на община Етрополе, насочено към интелигентен растеж, висок жизнен стандарт на населението при запазване на природата, културата и дълбоките традиции на този старопланински край

Постигане на устойчиво икономическо, социално и културно развитие и висок стандарт на живот, на база на човешкия и природен потенциал на общината и богатото културно-историческо наследство

Както е видно от двата слогана, акцентът е поставен върху развитието в най-общия смисъл на понятието, което във визията е обвързано от една страна с интелигентния растеж, а от друга – с традициите и културата на региона. В общата цел развитието се разглежда като устойчиво, водещо до подобряване на стандарта на живот, но отново базирано на културата и историческото наследство.

Така формулираните визия и обща са изведени от резултатите от цялостния социален и икономически анализ и SWOT анализа в общината. Това гарантира реалистичност и достижимост на планираните интервенции.

6. 
   СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ
   

Тази стратегическа цел подкрепя действия и мерки, които да преодолеят недостатъчното използване на ендогенните фактори за икономически растеж. Под ендогенни фактори тук се има предвид не само и не толкова използване на средства и активи на общината, а такова съчетание на външни и вътрешни източници на растеж, което да позволява получаване на възможно най-голяма добавена стойност за местната икономика. В този смисъл част от източниците на финансиране са мерки на национално ниво, които следва да се привлекат с помощта на качествени местни проекти за развитие.

Постигането на тази цел предполага целенасочени усилия за развитие на обществената инфраструктура, подобряване на инвестиционната активност в общината и балансирано развитие на структуроопределящите сектори в региона – преработваща промишленост, търговия, селско стопанство, строителство и др. Не случайно респондентите в направеното анкетно проучване обръщат особено внимание на развитието на туризма в неговите най-разнообразни форми – планински, етно, селски, културен, конен и др., на селското стопанство, като източник на доходи и на заетост, както и на развитието на ВиК.

Тази стратегическа цел е изведена от резултатите от социалния и икономически анализ на общината, според който, в отрасъл „селско, горско и рибно стопанство” работят 10,4% от наетите в същия отрасъл общо за областта лица (за 2012 г.), а 13,5% от предприятията от отрасъл „доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване" в област София са със седалище в община Етрополе. В този смисъл тези сектори са структуроопределящи за региона и следва на тях да се обърне приоритетно внимание при планиране на мерките за развитие.

Освен това стратегическа цел 1 е в пряко съответствие с изводите в Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) на Република България за периода 2012 – 2022 г., според която Югозападния район за планиране притежава „неоценим потенциал за развитието на туризма и за съхраняване на богато биоразнообразие с общоевропейско значение”⁴.

Стратегическа цел 1 кореспондира на друг извод в НСРР, свързан с необходимостта от „подобряване връзката "град – село" и за превръщането на малките градове в опорни центрове на селищната мрежа, обслужващи селски райони с предлагане на по-широк спектър от публични услуги”. В този смисъл стратегическа цел 1 в ОПР Етрополе 2014-2020 г. допринася за постигане целите на балансирано развитие на територията на страната и развитие на мрежата от малки и средни градове, която е от ключово значение за преодоляване на териториалните асиметрии.

Стратегическа цел 1 „Икономическо развитие” допринася и за изпълнение на стратегическа цел 1 в областната стратегия за развитие на Софийска област за периода 2014-2020 г., която е с идентично название. Пряката обвързаност на целите и приоритетите на ОПР Етрополе с областната стратегия ще бъде представена по-долу.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 1. СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

Втората стратегическа цел на ОПР Етрополе е насочена към мерки по подобряване и адаптиране на социалната инфраструктура към маргинализирани групи, подобряване на условията на живот, особено на младите хора, професионална квалификация и изграждане на съвременна компетентна администрация.

Тази стратегическа цел се базира на изводите от социалния и икономически анализ на общината, според който макар равнището на безработица в община Етрополе през 2011 г. да е по-ниско от средното за област София и за страната, за периода 2007-2013 г. се наблюдава негативна динамика, тъй като броят на безработните лица в община Етрополе се увеличава. Докато през 2007 г. в общината има регистрирани 409 безработни лица, а през 2013 г. техният брой е 536. Освен това равнището на безработица в селата от община Етрополе е много по-високо от равнището на безработица в гр. Етрополе, което означава, че съществува сериозна асиметрия в рамките на общината по отношение на заетостта на населението. Съществува и лек превес на безработните жени спрямо безработните мъже, макар че той не е толкова значим. Въпреки ниския дял на населението от етническите малцинства, се наблюдават известни вътрешно общински различия по отношение на ромското население, което доминира в някои малки населени места (с. (Малки Искър).

Втората стратегическа цел в ОПР Етрополе кореспондира на идентична цел със същото наименование в Областната стратегия. Освен това социалното развитие е една от целите на Европа 2020 – в частта приобщаващ растеж, при който социалното включване на маргинализираните групи и териториалното сближаване са изведени на преден план. Социалното развитие като стратегическа цел кореспондира пряко с два от приоритетите в Националната програма за развитие България 2020: „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване” и „Укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса”.

Стратегическа цел 2 е в пряко съответствие и с общия фокус на НСРР – сближаване. Според този документ „Сближаването се разглежда като намаляване на неравенствата (икономически и социални) и като реализиране на по -добра свързаност и интеграция (функционална и пространствена). Сближаването предполага намаляване на социалните и икономическите неравенства, и запазване на културното многообразие и идентичността на районите и страните, които се оценяват като техни предимства.”⁵

Целенасочените мерки по смекчаване на социалните неравенства са провокирани от изведените основни акценти в сферата на социалните услуги, а именно:

• 
  осигуряването на равни възможности за достъп до този вид услуги (включително и на живеещите в малките населени места);
  
• 
  повишаването на тяхното качество;
  
• 
  изграждането на публично-частно партньорства за предоставянето им;
  
• 
  подобряване на материално-техническата им база.
  

7. 
   ПРИОРИТЕТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ЕТРОПОЛЕ. СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ