Общински план за развитие община етрополе, област софия
Изтегляне 5.89 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Геоложка основа и подземни богатства
Земи и почвиВ Община Етрополе са широко разпространени канелени горски почви, кафявите планински горски, алувиално-ливадните, рендзините и сиви горски. Излужените канелени горски почви се отличават със слабо мощен (20-25cm хумусен хоризонт, мощен профил (100-220сm), средно до тежко песъчливоглинест механичен състав (30-35% физична глина. Плитките канелени горски почви често се срещат с неразвити почви и са формирани върху безкарбонатни материали. Отличават се с маломощен хумусен хоризонт (20-22cm) и профил (30-50сm), леко до средно песъчливоглинест (20-35 % физична глина), слаба запасеност с органично вещество (1.0-1.5% хумус). Част от тези почви са засегнати от ерозионни процеси. 
Фиг. 2.8.1.12. Почвена карта на района на община Етрополе (по Койнов и кол. 1965) В комплекс с канелените горски почви или в самостоятелни петна се срещат и рендзини (нормални и плитки). Те са с по-тежък механичен състав (35-55% физична глина), средна мощност на хумусния хоризонт (20-30сm) и почвен профил (30-70ст), сравнително високо съдържание на хумус (2-4%). Кафявите планински горски почви са в голяма степен образувани върху карбонатни скали, в комплекс с плитки хумусно-карбонатни почви. В зависимост от района на разпространение, хумусния хоризонт (10-60сm), профил (50-70сm) и слаба до средна запасеност с органично вещество (2.0-3.0 % хумус). В по-високите части кафявите горски площи имат маломощен хумусен хоризонт (около 20cm), лек скелетен механичен състав (глинестопесъчлив до леко песъчливоглинест). Част от тези почви са засегнати от процесите на ерозия. Кафявите и планинските горски почви са водопропускпиви, характеризират се с маломощен хумусно-алувиален слой и в районите на разпространението им ерозионните процеси са засилени. За развитието на ерозия допринасят и силното вертикално разчленение на релефа и обезлесяването на значителни участъци от горите. Почвената ерозия оказва неблагоприятно влияние върху развитието на селското стопанство. Канелените и планинските горски почви са подходящи за отглеждането на лозя и трайни насаждения, а алувиалните почви - за отглеждане на зеленчуци и овощни култури, По поречията на реките и в Етрополската котловина се срещат алувиално-ливадни и делувиални почви. Характеризират се с колебание в диапазона на отделните показатели, но общо се отличават със средна мощност на хумусния хоризонт (30-40сm) и профил (80сm), средно песъчливоглинест механичен състав (30-45% физична глина). Канелените и планинските горски почви са подходящи за отглеждането на лозя и трайни насаждения, а алувиалните почви - за отглеждане на зеленчуци и овощни култури. В по-високите части от територията на общината се срещат плитки сиви горски почви, характерно за които е по-малката мощност на профила (30-50сm) и хумусен хоризонт под 20cm, средно песъчливоглинест механичен състав (30-45% физична глина). В част от сивите горски почви се наблюдават ерозионни процеси. В части от общината, доминиращо участие имат псевдоподзолистите (светлосиви) горски почви глеевидни и неглеевидни. В Община Етрополе има само една производствена дейност, която се явява потенциален източник на замърсяване на почвите с тежки метали и то само в района на рудника „Елаците мед" АД. Като други потенциалени източници на замърсяване с оловни аерозоли, могат да бъдат индентифицирани превозните средства, но поради отдалечеността от магистралния път, изключваме превишаването на ПДК и отлагането им върху почвата. В района на рудник "Елаците мед" АД, в землището на община Етрополе се наблюдава повишено съдържание на мед / от 95 мг/кг до 1413 мг/ кг/ стойности превишаващи двукратно ПДК. Същото повишение се наблюдава и в съдържанието на олово, цинк, кадмий. Замърсяването е предизвикано от праха, който се отделя при взривни работи, товарене, транспортиране и депониране на откривката, също така се отделят и допълнителни количества прах от външните насипища, под въздействието на ветровата ерозия. Насипищата са разположени в естествени водосбори в района на обекта. Основният проблем представлява дрениращите през тялото на насипищата води, които са със силно кисела реакция. Процесите на ерозия/ естествени и антропогенни/ също водят до замърсяване и нарушаване на почвената покривка, разположени в непосредствена близост до насипищата. На територията на Община Етрополе няма данни за замърсявания на почвени райони с нефтопродукти, нито за земеделски земи, които да са наднормено замърсени с пестициди.
Разчлененият планински и полупланински релеф, геолого-петрографският строеж, усилената паша в миналото и други комплексно действащи фактори са създали условия за развитие на ерозионни процеси с различна интензивност на територията на общината. Ерозионните процеси са предимно скрити, под формата на площно и повърхностно измиване и отнасяне на плодородните почвени хоризонти. Преобладава площната ерозия. В резултат на повече от петдесет години провеждане на борба с ерозията в повечето случаи ерозираните площи са обхванати от залесителни и укрепителни мероприятия. В общи линии ротинната ерозия е овладяна. Изводи: На територията на Община Етрополе се наблюдават отделни локалитети на замърсяване на почвите с тежки метали (над пределно допустимите концентрации). Тези терени са локализирани в непосредствена близост до рудника Елаците. Няма данни за наднормени замърсявания с нефтопродукти, с пестициди, за силно ерозирали или по друг начин увредени почви.
Геоморфоложка характеристика Територията на Община Етрополе се включва в структурата на Старопланинско-Предбалканската геоложка група, включвайки части и от двата морфографски елемента. Старопланинска верига е главната структурна част на Балканидите. Формирането и е продължило около 600 млн. години. Заема част от пространството между две литосферни плочи, разкъсано от множество паралелни по посока дълбочинни разломи. Главната Старопланинска верига има сложен гънков строеж, усложнен от тези дълбочинни разломи. Нагъването и е станало през различни геологически периоди. Скалният състав е разнообразен. В западната и в средната част на Главната Старопланинска верига широко са разпространени магмените скали, предимно гранитите. Те изграждат високите форми на релефа и са по-устойчиви на въздействието на външните земни сили. В цялата подобласт широко са разпространени седиментните скали. Строежът на земната кора в района в по-северните райони на предбалканската структура се характеризира с наличието на гънкови структури, усложнени от надлъжни или напречни разломи. Освен двата големи надлъжни разлома на земните пластове, които образуват северната и южната граница има и множество напречни разломи по местата, на които реките са развили проломни долини. Преобладават вулканогенни и седиментни скали. В отделни участъци се наблюдават и различни видове магмени интрузивни скали. Добре са представени варовиците, пясъчниците, доломитите, варовитите пясъчници. По долините на реките и долинните разширения са образувани дебели алувиални наслаги.
Доминиращият релеф е хълмисто-ридовият, формиран от нормални и наклонени на север гънки. Това са сравнително ниски форми на земната повърхност. За земната повърхност е характерно доминирането на изпъкналите (позитивните) форми – планини, ридове, възвишения и плата. Много характерни са и речните долини. Те са развити надлъжно и напречно на посоката на простиране на планините, ридовете и възвишенията. На места в тях са образувани тесни, дълбоки и дълги речни проломи. Поради гънковия строеж на земните пластове е благоприятствано развитието на гънкови форми на земната повърхност. Такъв произход имат редица планини и ридове, образувани в антиклинали и синклинали. В районите на синклиналите обикновено са развити речни долини, но има и инверсни положения, когато в синклиналите са образувани и сега съществуват позитивни форми на земната повърхност като плата и ридове. Има и множество форми на остатъчния релеф (съхранени от минали етапи на палеогеографското развитие). Това са денудационните повърхнини и речните тераси. Добре развит е също и карстовият релеф. Това се дължи на широкото разпространение на варовиците. Развити са комплекси от повърхностни карстови форми - кари, валози, ували, понори, ями, пропасти и карстови полета. На територията на Община Етрополе се намират и някои пещери, част от които не са проучени и допринасят за практикуването на спелеология и алпинизъм в района: „Бенковска пещера”, „Благова яма”, „Срутената пещера”, „Меча дупка”, „Терзийска яма”. Етрополската котловина е обградена от величествените планински върхове: Връх „Баба” (1787 м.), връх „Мара Гидия” (1790 м.), връх „Звездец” (1655 м.), връх „Говедарника” (1790 м.), връх „Свети Атанас” (1070 м.). На територията на община Етрополе има и скални феномени като природно каменно образование „Орлов камък – Червената стена” (защитена природна забележителност) и природен феномен скален масив „Куклите”, „Чертиград”, „Грохотака”, „Етрополски зъбери”.(вж. Раздел „Защитени територии” по-долу) Сеизмично райониране Съгласно сеизмичното райониране на България за период от 1000 г. и “Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони”, територията на Общината попада в район, характеризиращ се с интензивност на земетресенията от VIII степен и сеизмичен коефициент Кс = 0,15. (вж. фигура 15) 
Фиг. 2.8.1.13. Карта за сеизмично райониране на Република България за период 1000 години (ДВ бр. 13, 2012 г.) Полезни изкопаеми Територията на община Етрополе е сравнително богата на полезни изкопаеми. Тук е разкрито едно от най-големите находища на медна руда в България - мина "Елаците", запасите се изчисляват на 274 млн.тона, като там е открито и находище на самородно злато, но то е в малки количества и за извличането му се изисква специална преработка. Находището на медна руда е разположено в повърхността на земната кора и е удобни за експлоатация, чрез открит добив.
|