Общински план за развитие община етрополе, област софия

Води и водни обекти

Водните ресурси в община Етрополе се формират от река Малък Искър и нейните притоци – реките: Стара река, Суха река, Бойковска, Брусенска, Гноеница, река Ябланица и язовир Етрополе (вж. фигура 2). При град Роман (северно от община Етрополе) р. Малък Искър е се влива в р. Искър, съставлявайки част от подхранващата я хидрографска мрежа.

Фиг. 2.8.1.1. Хидрографска мрежа (повърхностни води) в района на Община Етрополе

Основен източник на подхранване на водните обекти в района са падналите валежи, като оказват определящо влияние върху характера на формирания отток. Общата средногодишна сума на валежите възлиза на 839 мм, като през зимата падат 14,8% от нея , през пролетта 28,5%, през лятото 37,4%, а през есента 19,3%. Максималните валежи са през месеците май, юни и юли. През периода април-август падат 473мм от средногодишната сума валежи, което съставлява 61% от нея.

Територията на общината е част от Дунавския район за басейново управление, който обхваща всички Дунавски притоци, образували своите речни мрежи и течения на територията на България и изливащи води в р. Дунав на българска територия. Според класификацията на Плана за управление на речните басейни (ПУРБ), територията на общината включва участък от поречието на р. Дунав и част от поречие „Искър”.

От повърхностните водни тела, включени в класификацията на ПУРБ, територията на общината попада във водосбора на водно тяло BG1IS200R022 – р. Малък Искър ( код ISRWB22) от яз.Бебреш до вливането при с.Своде. (От там до вливането й в р. Йскър, по класификацията на БДУВДР, реката е определена като отделно водно тяло). Водно тяло BG1IS200R022 е река от предпланински каменен тип. Дължината на водното тяло е 106,367 км.

Според Плана за управление на речните басейни в Дунавски район, екологичното състояние и екологичния потенциал на водно тяло BG1IS200R022 – р. Малък Искър е оценено като „много лошо”, а химичното състояние на водите - като „добро”. Рисковите показатели, поради които водното тяло е оценено в лошо екологично състояние са биологичния индекс, замърсяванията с органичен характер, както и недобрите показания на БПК-5. На база на факторите, въздействащи върху състоянието на водното тяло БДУВДР отлага срока за постигане на „добро” екологично състояние на водното тяло вместо за 2015, за 2027 г. (БДУВДР, 2010).

Фиг. 2.8.1.2. Водосбор на BG1IS200R022 р. Малки Искър от яз.Бебреш до вливането при с.Своде

Фиг. 2.8.1.3. Причини за недостигане на добро състояние на повърхностни водни тела (БДУВДР, 2010)

Формирането, подхранването и характера на режима на подпочвените води у нас се обуславя от зависимостта между различните физикогеографски и геоложки фактори, което определя и нееднаквото им количествено разпределение в план и дълбочина. Скалната основа и геоложката структура дава отражение върху характера и режима на подпочвените води, заедно с релефа, климата, почвената покривка и растителността.

Според хидрогеоложкото райониране на България Общината попада в Западнобалканския район на Междинната област. Хидрогеоложките условия се характеризират с пукнатинни подземни води в докамбрийските и палеозойските скали и порови води в кватернера.

Пукнатинните води по дълбочина на движение са студени, с плитка циркулация. В хипергенната напукана и изветряла зона на докамбрийските и палеозойските скали, разкриващи се в оградните планински масиви, те формират ограничени по площ потоци със свободно водно ниво, интензивен отток и къс циркулационен път. Подхранват се от валежи и се дренират чрез извори с малък дебит в речно-овражната мрежа, които през сухи периоди пресъхват.

Съгласно Плана за управление на водите 2010-2015 г. (БДУВДР, 2010) в райопна на Община Етрополе попадат участъци от две подземни водни тела: BG1G00000NQ028 „Порови води в Неоген-Кватернера - Ботевградска долина” и BG1G0000TJK045 „Карстови води в Централния Балкан”.

Подземно водно тяло (ПВТ) BG1G00000NQ028 „Порови води в Неоген-Кватернера - Ботевградска долина” е с обща площ 148 кв. км. Сравнително малка част от подземното водно тяло е разположено на територията на Общината.

Фиг. 2.8.1.4. Подземно водно тяло BG1G00000NQ028 „Порови води в Неоген-Кватернера - Ботевградска долина”

Фиг. 2.8.1.5. Подземно водно тяло - BG1G0000TJK045 „Карстови води в Централния Балкан”

Вместващият колектор на тялото е от поров тип, безнапорен. Покриващите ПВТ пластове в зоната на подхранване са основно песъчливи глини, а литоложкият му строеж включва ръбести валуни и чакъли с глинесто-песъчлив запълнител; глини и песъкливи глини с отделни чакълести късове.

Средната дебелина на подземното водно тяло е сравнително малка – около 10 м. Проводимостта му обаче е изчислена на 150 м2/ден, със съответно среден коефициент на филтрация, 15 м/ден. Определя се като слабо защитено водно тяло, тъй като лесно би могло да бъде повлияно от замърсявания в повърхността.

От подземно водно тяло (ПВТ) BG1G0000TJK045 „Карстови води в Централния Балкан” е значително по площ – 8 904 кв. км (фиг. 8). Водното тяло е безнапорно, а колектора му – от карстов тип. Покриващите пластове в зоната на подхранване са основно мергелно-песъчливи материали, повърхностни и подземни карстови форми, а литоложкият му строеж включва песъчливи, алевритни варовици, доломитизирани варовици и доломити, карбонатен флиш. Защитно действие на покривните пластове над водното тяло е определено като добро – 80% благоприятно

Източници на замърсяване

В Плана за управление на речните басейни (БДУВДР, 2010), като основни точкови източници на замърсяване са определени местата на заустване на градската канализация в гр. Етрополе (ГК – поток 1 и поток 2) и Рудодобивния комплекс „Елаците-Мед” (потоци 1, 2 и 3), вж. фигура 4 Заустванията са съответно ГК Етрополе (поток 1 и 2) – в р. Малки Искър, Елаците-Мед, поток 1 – Западно дере (Дере №1), приток на р.Малък Искър; Елаците-Мед, поток 2 - Зелено дере(Дере №2), приток на р.Малък Искър и Елаците-Мед, поток 3 - р. Елашка, приток на р.Негърщица. Всички от водоприемниците са II категория.

Фиг. 2.8.1.6. Източници на замърсяване на повърхностните води в района на Община Етрополе

Фиг. 2.8.1.7. Пунктове за мониторинг на повърхностни (в синьо) и подземни води (в зелено)

От населените места в Общината, канализационна система за отпадъчните води има изградена единствено в общинския център – гр. Етрополе. Високо е нивото на изграденост на канализационната мрежа в града(98%), но състоянието й е лошо. Има проблеми както с хидравличния й капацитет, а също така проникват значителни количества външни води (ексфилтрация на отпадни води и инфилтрация на подпочвени води). Канализационната мрежа е от смесен тип. В селата няма изградена канализационна мрежа и се използват септични ями и попивни кладенци, което води до замърсяване на подземните води, а индиректно и на повърхностните.  

По данни от Програмата за опазване на околната среда на Община Етрополе от 1992 г. в гр. Етрополе има частично изградена градска пречиствателна станция за отпадни води / ГПСОВ / с проектен капацитет 4000 м^З за денонощие, която обаче не отговаря на технологичните изисквания за този тип съоръжения.

По данни от ПУРБ (БДУВДР, 2010) товарите, постъпващи в р. Малки Искър, в следствие на заустванията на градската канализация са, както следва:

С изграждането на ГПСОВ се цели да се ликвидира здравния риск за жителите на гр. Етрополе, да се премахнат и да не се допуска появата на неприятни миризми, които в момента са на лице в следствие зустването на отпадните води директно в река М. Искър без пречистване. Това налагат съвременните изисквания за заустване на тези води в р. Малък Искър, Басейнова Дирекция Дунавски район - Плевен и РИОСВ - София.

Основната дейност на РК „Елаците Мед” АД, гр. Етрополе е добив на медна руда и концентрат. За заустване на отпадъчните води, формирани от дейността на Рудничен комплекс „Елаците " - гр. Етрополе, стопанисван от „Елаците - Мед" АД , с. Мирково е издадено разрешително № 13120011/12.07.2007 г. от Директора на Басейнова Дирекция - Дунавски район.

За състоянието на отпадъчните води формирани от страна на РИОСВ - София се провежда емисионен контрол по утвърден план- график. По данни от годишния доклад за състоянието на околната среда за 2013 г., при извършвания емисионен контрол от страна на РИОСВ – София е установено нарушаване на емисионните норми определени в Разрешителното за заустване на следните показатели: рН, суспендирани вещества, общо желязо, мед, цинк, никел и манган. На основание неспазените емисионни норми на фирмата е наложена текуща месечна санкция, която се актуализира в зависимост от степента на замърсяване на изпусканите отпадъчни води във водоприемниците. Дружеството е започнало изграждането на ПСОВ за поемане на повърхностните дъждовни води и тяхното пречистване.

Отпадъчни води от „Евроледър" ЕАД - гр. Етрополе.

“Предприятието за първична обработка на кожи”, стопанисвано от “ЕВРОЛЕДЪР” ЕАД е с предмет на дейност първична обработка на кожи. Производственият цикъл е в авариен режим. Формиращите се от производствената дейност отпадъчни води, по технология трябва да постъпват в пречиствателна станция, която ги пречиства до степен за заустване в градска канализация. За отвеждането на производствените отпадъчни води в градската канализация “ЕВРОЛЕДЪР” ЕАД, гр. Етрополе има сключен договор с “В и К” ЕООД – София. Пода данни от (РИОСВ София, 2014) през 2012 г. има допуснато изтичане на непречистени производствени отпадъчни, неспазване на технологичния режим на ПСОВ, за което са наложени актoве и Принудителна административна мярка. През 2013 г. Дружеството работи на авариен режим. При извършена комплексна проверка на предприятието е установено нерегламентирано изпускане на отпадъчни води към река Малък Искър. Дадено е предписание от РИОСВ за отстраняването на нерегламентирания канал и предприятието е изпълнило предписанието в срок.

Източниците на дифузно замърсяване на повърхностните води са населените места без канализация, депата за битови, строителни и промишлени отпадъци, включително земеползването. Основен замърсител на повърхностните водните обекти в този район са органичните вещества, най-вече с произход - канализационните системи на населените места, поради липсата на селищни пречиствателни станции за отпадъчните води. Повечето от малките населени места нямат изградени канализационни мрежи и отпадъчните води най-често се отвеждат в земните пластове или заустват в прилежащите дерета и реки.

Със Заповед № РД -970/28.03.2003г. на Министъра на околната среда и водите целият водосбор на р. Дунав и неговите притоци са обявени за чувствителни зони. В такава територия попада и цялата площ на Община Етрополе. Понятието "чувствителни зони" е термин от Директива 91/271/ЕЕС и характеризира водоприемник, който се намира или има риск да достигне състояние на еутрофикация – значително обогатяване с биогенните елементи азот и фосфор. Това състояние е свързано с ускорен растеж на водорасли и по-висши растителни видове, в резултат на което настъпва нежелано нарушаване в баланса на присъстващите във водите организми и влошаване на качеството на водите.

Предвид това Директива 91/271/ЕИО за пречистването на градските отпадъчни води (UWWTD), изисква задължително третичното пречистване към станциите за пречистване на отпадъчните води, обслужващи агломерации с над 10,000 еквивалентни единици за брой население и които се оттичат в райони, податливи на еутрофикация. Очевидно е, че на фона на това, реализацията на пречиствателни съоръжения в населените места е от изключително значимост.

В общината има изграден един метален магистрален водопровод с Ф420мм с каптиран дебит от 30 л/сек., каптиран карстов извор при Помпена станция "Поповец" с дебит до 500 л/сек. от който се ползва средно 10 л/сек., от които са водоснабдени всички части от гр.Етрополе. Останалите населени места се водоснабдяват от локални водоизточници - каптажи и речни водохващания, с.Лъга и с.Малък Искър - каптаж от местността Изворите, с.Лопян - две речни водохващания и в строеж водохващане в местността Вукански дол. Няма население от общината, което да е на воден режим.

Фиг. 2.8.1.8. Зони за защита на повърхностни води, предназначени за човешка консумация

Водопроводната мрежа в цялата община е остаряла и амортизирана, което води до чести аварии и загуба на питейна вода. На места питейната вода е силно замърсена поради преминаване през карстов слой и проникване на повърхностни води. Техническото състояние на водопроводната мрежа води до влошаване качеството и повишаване себестойността на подаваната вода. Освен загуба на вода, остарелите водопреносни съоръжения са в основата на чести аварии, които нанасят значителни повреди на пътната настилка.

По програма САПАРД е реконструирана 11 км. водопроводна мрежа в град Етрополе през периода 2007 - 2010 г. През 2010 г. е приключил проект „Техническа помощ за подготовка на интегриран инвестиционен проект във водния сектор на гр. Етрополе” по ОП „Околна среда” – общата стойност на проектното предложение е 1 458 000 лв. В процес на изпълнение е проект „Интегриран инвестиционен проект във водния сектор на гр. Етрополе” по ОП „Околна среда”, Схема BG161PO005/10/1.10/03/16 “Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации над 10 000 е.ж.” който включва и доизграждане на ПСОВ, както и рехабилитация на част от водопроводната мрежа.

Фиг. 2.8.1.9. Различни видове водоползвания на повърхностни и подземни води в района

Основен замърсител на повърхностните водните обекти в този район са органичните вещества, най-вече с произход - канализационните системи на населените места, поради липсата на селищни пречиствателни станции за отпадъчните води. Повечето от малките населени места нямат изградени канализационни мрежи и отпадъчните води най-често се отвеждат в земните пластове или заустват в прилежащите дерета и реки. Като основен производствен замърсител на водите може да се разгледа предприятието „Евроледър” ЕАД, където обаче Община Етрополе не е решаващият орган.

В процес на реализация е проект за реконструкция и доизграждане на водоснабдителната и канализационна инфраструктура на гр. Етрополе и доизграждане на ПСОВ на града, с което битовото замърсяване ще бъде значително ограничено. Поетапно следва да се търсят решения за изграждане на канализация и пречистване на отпадъчните води и от по-малките населени места, за което могат да се разгледат и малкомащабни варианти за пречиствателни съоръжения, като напр. биолагуни, растителни филстрационни филтри и др.

Фиг. 2.8.1.10. Зони за защита на подземни води, предназначени за човешка консумация

Фиг. 2.8.1.11. Чувствителни зони на територията на БДУВДР

3. 
   
   Каталог: etropole -> images -> NOVINI
   images -> За произвеждане на избори за президент и вицепрезидент на републиката на 06 ноември 2016 г
   NOVINI -> Отчет за дейността на общинския съвет етрополе и неговите комисии
   NOVINI -> Етрополе – Правец час на тръгване 00 ч. Изпълнява се само в работни дни
   
   
   
   Изтегляне 5.89 Mb.
   
   Сподели с приятели: