Общински план за развитие община етрополе, област софия
Биологично разнообразие. Защитени територии и защитени зони
Изтегляне 5.89 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.8.1.5.2. Животински свят
- 2.8.1.5.3. Ловно стопанство
- 2.8.1.5.4. Горско стопанство
- 2.8.1.5.5. Защитени територии
- 2.8.1.5.6. Защитени зони
- 2.8.1.5.7. Вековни дървета
Биологично разнообразие. Защитени територии и защитени зони2.8.1.5.1. Растителен святГолямото фитоценологично разнообразие в района на Етрополе се определя от местоположението на общината в старопланиската морфоструктура. Растителността в Главната Старопланинска верига се отличава с характерната за нашите планини вертикална зонираност (етажираност). Силно доминират широколистните листопадни растителни видове. Поради различията в климата, водността и почвите между северните и южните склонове са налице и различия в растителната покривка. Най-ниският пояс е представен от дъбовите гори (в т.ч. цер, благун и граница). Над него е разположен поясът на смесените широколистни гори, в които преобладават видовете габър и горун. Над него е поясът на буковите гори, който е много по-добре развит по северните склонове, понякога и на по-малка надморска височина. В него преобладава обикновения бук. Иглолистните гори не образуват непрекъснат пояс. Те са развити на отделни петна предимно по северните склонове. Преобладават горите от смърч и бял бор. На много места има вторична растителност от сибирска хвойна, боровинки, полевица, картъл. На редица места естествената растителност силно е пострадала от човешката дейност и най-вече от дърводобива. Районът на Етрополе се характеризира с наличие на над 500 - 550 вида растения, сравнително богат на ендемити, много билки и гъби, което дава потенциал за развитие на характерната стопанска дейност. Защитени растителни видове са: жълта тинтява и петниста тинтява. Под режим на опазване и регулирано ползване са зайча сянка и лечебна иглика. Лечебни и редки растения са: балканска пищялка, обикновен пелин, черен пелин, ранилист, зърнастец, червен кантарион, змийско мляко, огниче, синя жлъчка, мразовец, момина сълза, смрадлика, кукувича прежда, вълнест зърнастец, полски хвощ, еньовче, обикновен риган, исландски лишей и др. Край Етрополе има над 1000 хектара защитени гори и незалесени територии. В Етрополския Балкан (в района на село Бойковец) се намира и рядкото за страната ни компактно естествено находище на брези. 2.8.1.5.2. Животински святЖивотинският свят в Етрополския балкан е богат и разнообразен на видове. Има над 100 вида защитени животни, птици и растения. Преобладават представителите на средноевропейската и евросибирската горска фауна. Независимо от голямата мобилност на животните в отделните растителни пояси има доминиране на характерни видове животни. С най-голямо разнообразие се отличава поясът на дъбовите гори. В него има многобройни видове насекоми, както и доста видове гръбначни животни. Често се срещат жаба-дървесница, горски гущер, смок-мишкар, кълвачи, горски бекас, обикновена горска мишка, дива свиня, сърна, благороден елен. Във височина над пояса на дъба са разпространени по-студенолюбиви животни. В буковите гори има голяма разнообразие от птици. Там се срещат и дива котка, мечка, сърна и други видове животни. По-беден на животински видове е поясът на иглолистните гори. В него се срещат дроздове, синигери, усойница, полевка, катерица.Във вировете на Малки Искър, Стара река, Мелна и Свинска река се срещат черна мряна, пъстърва, речен кефал и скобар. Птиците са представени от фазан, яребица, глухар, пернатонога кукумявка, трипръст кълвач, сокерица, лещерка, гривяк, гургулица, сива овесарка, керкенез, чинка, голям синигер. Защитени видове са скалният орел, ниският креслив орел, ястребът, белошипата и черношипата ветрушка. Среща се и черният щъркел, който също е защитен вид.
Има един изграден рибарник, който е в лошо техническо състояние и не се посещава. Красивата природа и създадените условия за лов и риболов са предпоставка за развитие на ловен и приключенски туризъм. Развъждането на дивеч и развитието на ловния туризъм се благоприятства от планинския терен, големия дял на горските територии и добрата леситост на горите. 2.8.1.5.4. Горско стопанствоГорският фонд е 229 173 дка или 61.7% от територията на община Етрополе, от които 180 200 дка са залесени. Общият дървесен запас е 2 625 000 куб.м. дървен материал. Основните дървесни видове са бук, дъб и габър. В резултат на провежданите залесителни мероприятия през 80 -те години на миналия век се срещат култури от бял и черен бор, смърч, дуглазка ела, акация и топола. Горският фонд се стопанисва от Държавно лесничейство "Етрополе". Община Етрополе е собственик на 13 780 дка гори или на 5.8 % от горския фонд. Основните горскостопански дейности, които се развиват в горските територии са: дърводобив, възобновяване и залесяване, реконструкция на слабопродуктивни гори. Дърводобивът се изпълнява чрез договаряне с лицензирани дърводобивни фирми. Местното население ползва дърва за огрев (около 12 600 куб. м. годишно) и малки количества строителна дървесина (под 500 куб. м. годишно). Значимо е и вторичното използване на горите (листников фураж, горски плодове и билки). Основните проблеми са свързани с липсата на финансови средства за възпроизводство на горските ресурси, като подлежащи на залесяване са около 3000 дка обезлесени площи. Липсата на горска растителност, особено по силно наклонените терени, предизвиква ерозия и свлачищни процеси. Значителният горски фонд може да бъде един от основните източници на икономически растеж на общината, при устойчиво ползване на горските ресурси. Развитието на производства, използващи дървесината като суровина, както и такива, свързани с първична преработка на билки, гъби и диви плодове, би допринесло както за развитието на селското и горско стопанство, така и за цялостното икономическо развитие на общината. Това изисква целенасочени действия за развитие и защита на горските територии.
Фиг. 2.8.1.14. Защитени територии в обхвата на Община Етрополе Защитена местност „Бенковската пещерa” с площ 4.1 ха, e обявена като историческо място със Заповед № 3718 от 28/08/1975 г. на Министъра на горите и опазване на природната среда (обн. ДВ бр. 79/1975) и прекатегоризирана със Заповед № РД 1054 от 18/08/2003 г. на Министъра ма МОСВ (), заведена под № 376 в Държавния Регистър на защитените територии. Защитената местност включва самата пещера, известна с това, че е ползвана за укритие от Бенковски след разгрома на Априлското възстание, както и вековната гора, в която се намира пещерата. Съгласно Регистъра на защитените територии, предмет на опазване е и вековната букова гора. Режимът на опазване на защитената местност забранява извеждането на сечи, освен санитарни и ландшафтни с оглед подобряване санитарното и ландшафтното състояние на обекта. Стопанисването следва да се извършва съгласно устройствения проект с максимално запазване на природната обстановка. Забранява се също пашата на добитък в района, както и откриването на кариери, къртенето на камъни, ваденето на пясък и на други инертни материали, изхвърлянето на сгурия и на промишлени отпадъци, както и всякакви действия, чрез които се нарушава или загрозява природната обстановка в тях.
Съгласно Регистъра на защитените територии, предмет на опазване са и естествени букови гори. Режимът на опазване на защитената местност забранява извеждането на сечи, освен санитарни и ландшафтни с оглед подобряване санитарното и ландшафтното състояние на обекта. Забранява се също пашата на добитък в района, както и откриването на кариери, къртенето на камъни, ваденето на пясък и на други инертни материали, изхвърлянето на сгурия и на промишлени отпадъци, както и всякакви действия, чрез които се нарушава или загрозява природната обстановка в тях. Защитена местност „Бачище", обявена със Заповед № 753 от 13/08/1981 г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда при МС (ДВ бр. 74/1981 ), заведена под № 60 в Държавния регистър на защитените територии. На основание Споразумение № РД 50 - 178 от 17/09/2003 г. между МОСВ и МЗГ е проведена комисия за установяване грешките или несъответствията при отразяването на защитената територия в КВС, при която е установено, че природна забележителност „Бачийще"представлява поземлени имоти №, № 640276, 640277 и 640278, землище на град Етрополе. Съгласно Регистъра на защитените територии на България,защитената местност е обявена с цел Опазване на живописен природен изглед и характерна за района растителност. Режимът на опазване на защитената територия забранява всякакви дейности като нараняване на стъблата, чупене на клони и други, които биха довели до повреждане на дърветата; забранява влизането, преминаването и паркирането на моторни превозни средства; късането или изкореняването на растенията; пашата на кози; безпокоенето на дивите животни, вземането на техните малки или яйцата им, както и разрушаването на гнездата и леговищата им. Забранява се също разкриването на кариери, провеждането на минно-геоложки и други дейности, с които се повреждат или изменят както естествения облик на местността, така и на водния и режим. Забранява се извеждането на сечи, освен отгледни и санитарни. Забранява се и всякакво строителство, освен в случаите, когато такова е предвидено в устройствения проект на защитената местност.
Територията представлява рядко за страната компактно естествено находище на бреза, което е и основната цел на опазване в защитената територия. На основание Споразумение № РД 50 - 178 от 17/09/2003 г. между МОСВ и МЗГ е проведена комисия за установяване грешките или несъответствията при отразяването на защитената територия в КВС, при която е установено, че природна забележителност „Беликата" представлява поземлени имоти №,000910 землище на село Бойковец. Режимът на опазване на защитената територия забранява всякакви дейности като нараняване на стъблата, чупене на клони и други, които биха довели до повреждане на дърветата; забранява влизането, преминаването и паркирането на моторни превозни средства; късането или изкореняването на растенията; пашата на кози; безпокоенето на дивите животни, вземането на техните малки или яйцата им, както и разрушаването на гнездата и леговищата им. Забранява се също разкриването на кариери, провеждането на минно-геоложки и други дейности, с които се повреждат или изменят както естествения облик на местността, така и на водния и режим. Забранява се извеждането на сечи, освен отгледни и санитарни. Забранява се и всякакво строителство, освен в случаите, когато такова е предвидено в устройствения проект на защитената местност. Природна забележителност „Орлов камък – Червената стена” представлява специфичен скален комплекс обитаван от множество редки и застрашени от изчезване грабливи птици. Намира се в района на село Лопян, община Етрополе. Природната забележителност е обявена със Заповед No.3702 от 29.12.1972 г. на Министерство на горите и опазване на природната среда, след което площта й е увеличена със Заповед № 756 от 13.08.1981 г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда при МС. Понастоящем площта й е 45.1 ха. Съгласно Регистъра на защитените територии в България, режимът на дейностите в защитената територия включва следните ограничения:
Природна забележителност „Кози дол" цели опазването на вековна букова гора и свързаните с нея местообитания на редки животински видове. Намира се над село Бойковец в местността „Кози дол”, община Етрополе. Обявена е със Заповед № 751/ 13/08/1981 г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда при МС, заведена по д № 419 в Държавния регистър на защитените територии. Площта й е 193.8 ха. Съгласно Регистъра на защитените територии в България, режимът на дейностите в защитената територия включва следните ограничения:
Природна забележителност „Грохотака" е с предмет на опазване на вековна букова гора със скални образувания. Там се наблюдават също редки за района смърчови съобщества. Намира се над село Бойковец, в местността „Маринковец”, община Етрополе. Обявена е със Заповед N2 750 от 13/08/1981 г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда при МС, заведена под № 418 в Държавния регистър на защитените територии. Площта й е 118.5 ха. Съгласно Регистъра на защитените територии в България, режимът на дейностите в защитената територия включва следните ограничения:
Природна залежителност „Черти град" включва скални комплекси с горска растителност, обитавани от редки и застрашени от изчезване бозайници и грабливи птици. Намира се в района на с Брусен, местността „Търсището”. Обявена е със Заповед № 755 от 13.08.1981 г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда при МС, заведена под № 420 в Държавен регистър на защитени територии. Площта й е 193.3 хектара Съгласно Регистъра на защитените територии в България, режимът на дейностите в защитената територия включва следните ограничения:
Природна забележителност - водопад „Варовитец”. Предмет на опазване е самият водопад, представляващ уникано природно формирование. Намира се до манастира „Света Троица” в района на с. Рибарица. Водопадът в обявен за защитен със Заповед № 3796 от 11/10/1966 г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда при МС, заведена под № 86 в Държавния регистър на защитените територии. Съгласно Регистъра на защитените територии в България, режимът на дейностите в защитената територия включва следните ограничения:
Природна забележителност „Рудината" представлява вековна букова гора в целището на с. Бойковец. Обявена е за защитена със Заповед № 448от 25/04/1984 г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда при МС, заведена под № 452 в Държавния регистър на защитените територии. Съгласно Регистъра на защитените територии в България, режимът на дейностите в защитената територия включва следните ограничения:
2.8.1.5.6. Защитени зониНа територията на общината изцяло или частично попадат общо три защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000. 
Фиг. 2.8.1.15. Защитени зони от мрежата Натура 2000 в района на Община Етрополе
Защитена зона „Централен Балкан буфер” (код BG0002128) е зона тип J- защитена зона по Директива за птиците, която припокрива защитена зона по Директива за местообитанията. Зоната е обявена със Заповед № РД-321/04.04.2014 г. на Министъра на околната среда и водите (обн. ДВ. бр. 46/2013 г.) с обща площ 719 839.68 дка. Зоната се състои основно от горски и ливадни хабитати, които са важни за защитата на видове като белоопашатия мишелов (Buteo rufinus), скалния мишелов (Aquila chrysaetos), сокола скитник (Falco peregrinus), бухала (Bubo bubo), врабчовата кукумявка (Glaucidium passerinum), червеногушата мухоловка (Ficedula parva) и полубеловратата мухоловка (Ficedula semitorquata). В защитената зона са отчетени 34 вида птици, включени в Приложение 1 на Директива за опазване на дивите птици (2009/147/EC). От тях 27 вида гнездят и 7 вида преминават през зоната по време на миграция. Защитена зона „Централен Балкан-буфер” (с код BG0001493) е зона тип „К”-зона по Директива за местообитанията, която припокрива зона по Директива за птиците. Включена е в Списъка на защитените зони за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна с Решение №802/04.12.2007 г. на Министерски съвет (обн. ДВ. бр. 107/ 2007 г.) с площ 1 383 638.24 дка. Защитената зона е естествен буфер на Национален парк Централен Балкан и спомага за опазването на цялата планина. Долините на реките пресичащи ридовете на планината шредставляват важни биологични коридори за миграцията на голям брой видове. Зоната също включва важни хабитати за мечката – с нейната изключително изолирана популация, хабитати на лалугера и на много други видове. Предмет на опазване са 23 вида природни местообитания (предимно от горски и ливаден тип), 2 растителни вида (от групата на мъховете), 14 вида безгръбначни, 6 вида риби, 5 вида от групата на земноводните и влечугите и 18 вида бозайници, от които 12 вида прилепи. Защитена зона „Етрополе – Байлово” (код BG0001043) е определена по Директива за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна. Включена е в Списъка на защитените зони за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна с Решение № 661/16.10.2007 г. на Министерски съвет (обн. ДВ. бр. 85/ 2007 г.) с площ 274,482.54 дка. Защитена зона е част от Етрополска планина и по-ниската – Байлово, която представлява връзка със Средна гора. Двата основни хабитата са свързани с широки коридори от горски местообитания. Зоната включва територии важни за миграцията на мечките (включително между Стара планина и Средна гора), тъй като предоставя подходящи хабитати за тях в цялата си площ. Предмет на опазване са 18 вида природни местообитания, един растителен вид, 6 вида безгръбначни, 5 вида риби, 3 вида от групата на земноводните и влечугите и 15 вида бозайници, от които 10 вида прилепи.
|
