1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Особено исково производство
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- В случаите на самоуправство прокуратурата
| Особено исково производство.
В ГПК (чл. 356 – 361) е въведено производството “Защита и възстановяване на нарушено владение” , което обхваща защитата по владелческите искове. Ищец може да бъде владелец или държател. Молбата може да се подаде не само срещу първоначалния нарушител, но и срещу всяко лице, в чиято фактическа власт се намира имотът, дори срещу неизвестен нарушител. В случаите на самоуправство прокуратурата може да се намеси за уреждане на правен спор и за защита на нарушено владение или държане. Това са случаи на правни спорове когато правен субект претендира едно свое субективно право и предприема действие да го защити без да има постановен съдебен акт. в) права на подобрителя върху чужд имот Уводни бележки Законът урежда и отношенията между владелеца и собственика на вещта. Това са преди всичко отношенията във връзка с разноските, направени за чуждата вещ. Тези отношения се уреждат от чл. 71-74 от ЗС. Владелецът не е собственик, но той фактически упражнява правата на собственика. Той държи и ползва чуждата вещ като своя – събира плодовете, които тя му дава. Но за да получи добиви от вещта, владелецът прави разноски за нейното поддържане, за да може да се получават плодовете от нея Преди изтичане на давностния срок собственикът си виндицира имота, връща си владението. При това получава имота си облагороден. Стойността му се е увеличила вследствие разноските, направени от владелеца. Излиза, че единият – собственикът – се е обогатил, а другият – владелецът – обеднява. Правото обаче не позволява неоснователно обогатяване – всеки, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне (чл. 55 от ЗЗД). Между собственика и владелеца възниква следователно и облигационно правоотношение във връзка с разноските и подобренията, направени от владелеца. Тези отношения обаче се уреждат от норми на ЗС. От разпоредбите на чл. 71-74 от ЗС е видно, че право да иска разноските, направени върху чуждия имот има само владелецът. Неговата претенция е спрямо собственика. ЗС в чл. 71-74 урежда само отношенията между владелеца и собственика. Казаното може да се илюстрира по-добре като се посочат и други лица, които правят разноски върху чужда вещ, но техните вземания не се уреждат от вещноправните норми. Те са следните: а/ Държателят Държателят не е владелец, защото не държи вещта като своя, а я държи за друго лице,с което се намира в договорни отношения, например наем. Затова отношенията със собственика ще се уредят от нормите на облигационното право. Член 231 от ЗЗД му дава право да прихване разноските, които е направил за дребни поправки, от наема. Ако пък е извършил значителни подобрения, отношенията ще се уреждат или по правилата на водене на чужда работа без мандат, или по 55 от ЗЗД. б/ Носителят на вещно право върху чужда вещ Ползвателят или суперфициарът също правят разноски във връзка с ползването и застрояването на чуждия имот. Но тези разноски са за тяхна сметка. в/ Съсобственикът Обикновено съсобственикът владее имота съответно на своя дял. Но ако упражнява фактическа власт върху целия имот, за останалите съсобственици той е държател. В такъв случай отношенията между тях ще се уредят или по правилата на чл. 30 от ЗС, или съобразно чл. 61-62 от ЗЗД или чл. 45 от ЗЗД За да възникне правото на вземане, необходими са две условия – да са направени разноски или подобрения и те, както и вещта, да съществуват. Ако вещта е погинала след подобренията, те не могат да се търсят от собственика. А що се касае до разноските, направени преди погиването на вещта, приема се, че меродавен на възникване на вземането, и че то възниква с изоставяне на имота, с предаване на вещите на собственика, с предявяване на иск или към деня на постановяване на съдебното решение. Ако към този момент вещта, респ. подобренията, не съществуват, не възниква право на обезщетение. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|