13 април 2008 комитет на министрите
Изтегляне 393.52 Kb.
|
| 58. Когато производствата са отложени или прекратени с цел да се даде възможност на страните да се възползват от медиацията, съдебните или другите компетентни органи все пак си запазват правото по всяко време да вземат неотложни решения, с които да защитят интересите на страните, техните деца или собствеността им.
59. Необходимо да се гарантира съществуването на механизми, които, в случаите на прекъсване на производствата да: информират съдебните или другите компетентни органи относно това кога медиацията е завършена; предоставят на медиатора възможност да докладва за изхода от медиацията и постигнатите в спогодбата споразумения; предоставят на компетентните власти възможност за проверка доколко споразуменията защитават най-значимите интереси на децата. 60. Необходимо е съдиите и съдилищата да запазят върховната си власт в дейността по правораздаване. С оглед на това понякога може би ще трябва да преценяват фактите, вземат решения, включително да ги налагат принудително, и по такъв начин да подкрепят и защитават определени човешки права, най-значимите интереси на децата и да гарантират достъпа до правосъдие. 61. След приключване на производствата, независимо дали е налице спогодба, постигната посредством медиация, или пък решение, постановено от съдебните или другите компетентни органи, е възможно пораждането на нови спорове или възраждане на стари такива. Възможно е на следващо място някоя от страните или пък и двете заедно да пожелаят промяна на съществуващите споразумения поради промяна на обстоятелствата. В тези случаи удачна алтернатива може да бъде връщането към медиацията или провеждането й за първи път, с цел да се направи опит за постигане на споразумение без прибягване до по-нататъшни съдебни спорове. Все пак, в медиацията винаги трябва да се участва доброволно. 62. Нищо в този принцип не навежда на мисълта, че съдът има правомощието да назначава медиатор. Шести принцип: Насърчаване и достъп до медиацията. 63. При въвеждане на този принцип беше взет предвид факта, че в повечето държави медиацията не се разбира добре или не се използва пълноценно. Установено е чрез проведени проучвания, че повечето от запитаните хора предпочитат приятелското разрешаване на спорове пред съдебното такова, но съвсем малко от тях знаят за услуги по медиация или за медиатори. 64. С цел да се разшири популярността и разбирането на медиацията, държавите трябва да насърчават механизми за информиране на обществеността посредством информационни програми, печатни материали и медиите. Особено важно е да бъде осигурено, че адвокатите, съдебните или другите компетентни органи разбират същността на производството по медиация, а също са и способни да предоставят точна информация на страните, които биха искали да се възползват от медиацията. 65. Въпреки че в повечето държави има и е достъпна определена информация относно услугите по медиация национални кампании, насочени към предоставяне на такава информация са провеждани само в Андора и Норвегия. В Англия и Уелс Законът по семейно право от 1996 г. задължава страната, която желае да започне бракоразводното производство, да посети информационна среща, на която се предоставят устна, писмена и друга информация по редица въпроси, включително и медиация. В случай, че страната желае да се ползва от правна помощ и представляване пред съответните органи е възможно тя да поиска да й бъде назначена среща с медиатор с цел да й бъдат разяснени самото производство, ползите от него, а така също доколко конкретния случай е подходящ за медиация. Посещението на такива срещи може да бъде задължително, като държавите са свободни сами да преценят ползата от такава процедура. 66. Основен принцип е, че ако медиацията се въведе като алтернативно производство за разрешаване на спорове, то тя трябва да бъде достъпна за всички, които биха пожелали да се възползват от нея. Държавите биха могли да спомогнат за достъп до медиация чрез, например, пряко предоставяне на определена финансова подкрепа за услугите по медиация или чрез предоставяне на страните на правна помощ на същата основа, както в съдебните производства. Седми принцип: Други начини за разрешаване на спорове. 67. От самата препоръка е видно, че нейните авторите ясно са съзнавали, че медиацията не е единственото съществуващо производство за уреждане на спорове по приятелски начин чрез взаимни отстъпки. Другите производства включват: а. “помиряване” или “помирително съветване”, което често се използва като алтернативно на медиацията средство. То е описвано като процес на провеждане на обсъждания при спазването на определен ред и под ръководството на неутрална трета страна, позната като помирител. б. “семейно съветване” – въпреки че по-често е описвано като процес, в който неутрална трета страна подпомага страните да осъзнаят и да преодолеят трудностите си с цел да запазят или да подновят връзката си, семейното съветване може да помогне на страните да достигнат до споразумения относно бъдещо самостоятелно живеене. 68. Тъй като всички средства за разрешаване на спорове, в които не се прибягва до съд и съдебно производство трябва да бъдат насърчавани, препоръката посочва, че държавите могат да проучват доколко прилагането на принципите на медиация, включени в тази препоръка, правят медиацията по-привлекателна в сравнение с другите производства. Не трябва да се допуска и едновременното провеждане на две производства за разрешаване на спорове. Това може да доведе до смущения у самите страни, като по такъв начин да се умаловажат и намалят ползите от различните производства. Осми принцип: Международни елементи. 69. Този принцип отчита растящият брой случаи на семейни спорове, включващи международен елемент и касаещи в частност упражняването на родителските права и правото на достъп до детето. Отчита се и факта, че международната медиация би следвало да се разглежда като подходящо производство в тези случаи. 70. По време на проведените обсъждания бяха взети под внимание следните въпроси: а. определяне на условията за правото на достъп до детето; б. право на достъп до дете, което е било върнато след неправомерно отнемане; в. случаите, в които е налице отказ за изпълнение на съдебно решение за връщане на дете; г. случаите, в които детето е против постановените условия на достъп до детето или упражняването на родителските права. 71. Международната медиация следва да се разглежда като подходящо производство, имащо за цел да се подпомогнат живеещите в различни държави родители да уредят или преуредят въпросите, свързани с упражняването на родителските права и/или правото на достъп до детето, а така също и да разрешат споровете, възникнали след като такива решения са били вече взети. Обикновено такива спорове са най-трудни за разрешаване поради своя трансграничнен характер, както и връзката им с повече от една съдебна или друга компетентна власт. 72. Семейната медиация може да бъде полезно средство, имащо за цел да се установят условията за правото на достъп до детето и по-специално, предпазните мерки и гаранциите, че в случай на трансграничен достъп до детето, то ще бъде върнато в края на периода за достъп, в случаите в които все още не са взети никакви решения, а родителите живеят или планират да живеят в различни държави. 73. Медиацията може да бъде полезна и в следните случаи: а. случаите, в които съда на замолената държава (това е държавата, в която се намира детето след неправомерното му отнемане) отказва признаването или изпълнение на решение, което се отнася се до упражняване на родителските права на основание, предвидено в международен документ (напр. такова основание за отказ е предвидено в чл. 10 на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения отнасящи се до упражняването на родителските права и за възстановяването упражняването на родителските права от 1980 г.) и ищецът-родител е поискал от съда ново разглеждане на предмета на делото (чл. 5, ал. 4 от Конвенцията за упражняване на родителските права); б. случаите, в които ищецът (родителят, на когото е възложено упражняването на родителските права) приеме отказа на съда на държавата, замолена да признае и изпълни решение, отнасящо се до упражняване на родителски права, но подава молба до съответния орган на тази държава за внасяне на искова молба в съда за предоставяне на право на достъп до детето (чл. 11, ал. 3 на Конвенцията за упражняване на родителските права). 74. Всички принципи на медиацията, залегнали в тази препоръка се прилагат и за международната медиация. В допълнение съществуват и някои специфични съображения в случаите с международен елемент: а. възможно е да са налице основателни причини, поради които страните да искат медиацията да се проведе в конкретна държава (напр. държава на произход, културна обвързаност) и винаги, когато няма пречки страните трябва да са свободни да избират къде да се състои медиацията. Държавите трябва да имат предвид тези въпроси и да работят заедно и в дух на сътрудничество с цел да се гарантира, че страните намиращи се в трансгранични спорове имат на разположение най-добрите възможности за медиация. Възможен и случай, в който страните живеят в различни държави, а трета държава предоставя “по-неутрална” територия, където да се проведе медиацията. б. нуждата от специална допълнителна подготовка на международните медиатори, с оглед в процеса на медиация да бъдат взети предвид определен брой специфични фактори. Международните медиатори трябва да вземат предвид системите на семейно право на държавите, от които произхождат родителите или в които ще живеят постоянно, както и основните принципи на международните документи, които се отнасят до упражняване на родителските права, достъп до децата и неправомерното отнемане на деца (отвличане). В допълнение трябва да се отдаде нужното внимание и на специфичните трудности, които родителите ще срещнат докато изготвят споразуменията. Най-често те касаят достъпа до детето, който неизбежно ще бъде затруднен от държавни граници и географски разстояния. На следващо място в тази категория се включва и страха на упражняващия родителските права родител във връзка с неправомерното отнемане на детето му. Този страх може допълнително да бъде усилен от факта, че вторият родител живее в друга държава и съответно юрисдикция. Всички специални рискове и последици на отвличането на дете трябва също да се имат предвид. Международните медиатори трябва също да имат предвид и различните културни очаквания, съществуващи в държавите, където страните отиват да живея и възможното им влияние върху това как страните възприемат своите задължения като родители. Медиаторите трябва да държат сметка и за влиянието на променящите се условия върху страните. По отношение на достъпа и отглеждането на децата трябва да се отчита и културното влияние, което може да окажат членовете на цялата фамилия, и по-специално дядото и бабата. Необходимо е международните медиатори да работят гъвкаво (използвайки набор от различни модели, напр. медиация тип “совалка”, видео конференции и др.) с цел да провеждат успешна медиацията въпреки пречките, които разстоянията създават. Задължително е също така и познаването на чужди езици, както и способността за удачно ползване на преводачи и други експерти, необходими според в дадения случай. 75. Международната медиация може да изисква различни форми на медиация, като например медиация тип “совалка”. Изразът “совалка”се използва за вида медиация, при която медиаторът действа като посредник, сновящ между двете страни, които остават без пряк физически контакт помежду си. Медиаторът може да предава съобщения между тях или пък активно да преговаря от името на страните. Това е обичаен метод в международната медиация. Съществуват обаче недостатъци, особено ако медиаторът изнася цялата тежест на преговорите и е изложен на риска да компрометира своята безпристрастност и неутралитет. 76. В някои случаи може да се окаже, че е необходимо медиацията да се проведе посредством видео конференция или пък да се използват повече от един медиатори. Съвместната медиация може да донесе очевидни предимства, в случаите на особено изострен конфликт или пък при тежки условия, каквито често са налице при международните спорове. 77. В случаите на трансграничен достъп международната медиация има предимства пред другите производства: а. тя прехвърля отговорността за постигане на споразумения относно упражняването на родителските права и достъпа до децата на самите родители; б. тя облекчава работата на съдията в нещо, което принципно би могло да бъде много сложно дело; в. тя може да намали разноските по съдебните дела. 78. В случай на неправомерно отнемане или задържане на дете медиацията може да не е препоръчителна докато тече производството по връщането на детето. По силата на международни документи съществува задължение за незабавно връщане на детето и поради това не се допуска никаква забава. В такива производства обаче медиацията може да бъде използвана като средство за бавене. Нещо повече, в случаи на неправомерно отнемане или задържане държавите, които са се възползвали от възможността дадена от принцип VI “б” на тази препоръка принципно не би трябвало да изискват от родителя, чието право е било нарушено, да се среща с медиатор преди да е бил решен проблема с връщането на детето. Освен това, медиацията може да не е подходяща, защото неправомерно отнемане или задържане на дете се отразява неблагоприятно върху позициите за преговаряне на страните. След края на производството по връщането на детето медиацията може да се използва за подновяване на преговорите с оглед в интерес на благото на детето да бъдат намерени начини за продължаване на достъпа до него на другия родител. 79. Международната медиация трябва да бъде насърчавана, но в никой случай задължителна. Ако родителите следва да бъдат окуражавани да използват медиацията за трансгранични спорове, то тогава е необходимо да се увеличи обема на информацията, която е на разположение на родителите, а така също да се насърчава сътрудничеството между медиаторите в различните държави. [1] Помирителното съветване е медиация, която включва в себе си и известна доза съветване. Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 393.52 Kb. Сподели с приятели:
|