21 март 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Заповедта за обявяване на малка обществена поръчка за консултант за избор на изпълнител за мост на Дунав между Силистра и румънския град Кълараш е от 16 март, съобщи вчера пред журналисти на тур за популяризиране на туризма заместник областният управител на Силистра Денка Михайлова. Поръчката включва изготвяне на документация за разработване на прединвестиционно проучване с технико-икономическа обосновка за изграждането на моста. Проектът е по оперативна програма „Транспорт” и не е обявена конкретна стойност на поръчката, допълни Михайлова. До дни информацията ще бъде пусната на сайта на Министерството на транспорта и съобщенията и на програма „Транспорт”.

В оставащите 2 г. до новия програмен период (след 2014 г.) трябва да се ускори процесът и това време да се използва за тежкия етап с документалното обезпечаване на проекта, поясни заместник областният управител. Консултантът ще трябва да изготви пълна документация за възлагане на голямата обществена поръчка. Сред ангажиментите му е и да изследва взаимовръзката между предлаганите варианти за изграждане на новия мост и трансевропейската пътна мрежа.

От година и половина подготвяхме поръчката заедно с народния председател от ГЕРБ Стефан Господинов, поясни Михайлова, която ще участва в работната група по избор на консултант. От четири години се говори за този мост, но няма конкретни резултати, припомнят от областната администрация.

Почти всеки втори българин живее под прага на бедността или е застрашен от обедняване. Над 47 процента от населението е с ниски доходи. Това заяви вчера евродепутатът Ивайло Калфин, който представи икономическите приоритети на гражданско сдружение АБВ. По думите на Калфин реалните доходи на българите са намалели с 8,5% през миналата година. Повече от половината средства в едно семейство вече отиват само за храна. Според Калфин въпреки че е възможно спадът на икономиката да спира, страната ни започва да навлиза в стагнация, която ще нанесе много по-тежки последици от кризата. Особено тревожно било положението със заетостта. Само за две години работните места са намалели с 383 000. Имаме равнище на заетост от 2003 г. и на безработица от 2005 г., каза Калфин.

Сред младежите всеки четвърти е без работа, а всеки втори е трайно безработен. Той обясни, че се наблюдават огромни разлики в отделните региони. Най-тежко е положението в Смолянско, в Северозападна България, където безработицата минава 17%. Калфин посочи, че приоритетите пред АБВ са социалните програми, увеличаване на пенсиите, минималната заплата, социалните плащания. По думите му конкурентоспособността може да се подобри чрез енергоспестяване. Калфин добави, че страната ни може да привлече допълнителни външни средства, с които да се строят магистрали и пътища. По този начин щял да се освободи ресурс в бюджета, който може да се използва за социални програми.


21.03.2011 г., с. 4
ЧЕЗ инвестира над половин милион в Сандански
През 2011 г. ЧЕЗ ще инвестира над половин милион лева в електроразпределителната мрежа на община Сандански. Сумата е част от одобрената от Държваната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Вече започна реализацията на изнасяне на електромерни табла по ул. "Св. Св. Кирил и Методий" и пресечките й на стойност 85 хил. лв.

Други 75 хил. лв. ще бъдат вложени в реконструирането на мрежата по улиците „Хр. Ботев”, „В. Кънчев”, „Ген. Тодоров”, „Стара планина”, „Божин Димов”, „Иван Асен II”, „Н. Вапцаров” и между ул. „Малешевска”, „Перун”, „Марица”,по ул. "Илинден", ул."Г. Кезепов", ул."Д. Груев", ул. "Одрин" и ул. "Кочо Чистеменски". Ще стартира и изграждането на трафопост “Нишан Таши” на стойност почти 100 хил. лв.

ЧЕЗ ще инвестира 120 хил. лв. в четири обекта в селата Лещница и Попина лъка. Предвидени са реконструкции в село Ощава на стойност 43 хил.


21.03.2011 г., с. 6-7
Организатор на Проекта „Световно Образование”Ирина Христова: Българските студенти учат в чужбина, защото искат да се докажат
Бизнесът има реална връзка с университетите зад граница, казва експертът
Ирина Христова е родена през 1972 г. Завършила е Международни икономически отношения в УНСС. Преди да основе фирма „Интеграл” е била преводач в няколко фирми. В момента е управител на фирма „Интеграл”, която всяка година е организатор на проекта „Световно образование”, който оказва съдействие на българските кандидат-студенти, които желаят да получат висше образование в чужбина.
Петър Черганов

- Г-жо Христова, от колко години съществува проектът „Световно образование”?

- От осем години и основната цел, с която го създадохме, беше повече млади хора да получат информация относно възможностите за образование в чужбина, така че да направят своя информиран избор.

- Наскоро проектът проведе поредното си изложение. Колко чуждестранни университета взеха участие и от кои страни?

- В рамките на тази академична година бяха проведени две издания на проекта. Общо присъстваха над 80 университета. В наскоро провелото се издание през февруари имаше 40 университета, предимно от Великобритания, Холандия, Дания. Имаше от Испания и от Италия, но предимно частни университети. По принцип в есенното издание присъстват повече британски университети поради сроковете за кандидатстване, тъй като януари е крайният срок за подаване на документи за Англия, а през февруарското изложение по-голям интерес има към холандските университети от тези, които все още не са избрали университет за настоящата учебна година.

- Какъв е процентът на българските студенти, които желаят да получат образование в чужбина?

- През последните години отбелязваме увеличение на броя на посещенията на проект „Световно образование”, което показва, че много хора събират информация и възрастта им вече е 10-и - 11-и клас, което значи, че те отдавна правят своя избор. Това се вижда и при увеличаващите се бройки, тази година кандидатурите, които сме обработили само за Великобритания, са с около 18 процента повече. Това е една тенденция, която е характерна за цяла България. Предполагам, че и за останалите държави тенденцията за ръст ще се запази. През годините през проекта „Световно образование” са минали над 10 000 заинтересовани. Само в рамките на тази година физически на изложенията присъстваха над 5000 кандидат-студенти. По принцип към проекта „Световно образование” има регистрирани над 10 000 желаещи, но колко от тях ще заминат в чужбина вече е въпрос на личен избор.

- Това означава ли, че младите хора смятат, че образованието в чужбина е по-качествено от нашето?

- За тях образованието в чужбина е нещо не само по-различно, но и по-вълнуващо. Интересно е, че често има дискусии къде е по-добре да учиш. Едната част от хората, които остават в България, наричат тези, които заминават да учат в чужбина изменници, а тези, които заминават съответно се опитват да докажат, че там не е по-лесно, а напротив - по-трудно. Интересно е, че кандидатствалите в България смятат, че това, че тук са приети с изпит, както беше до миналата година в повечето университети, ги прави по-качествени студенти. Но дали накрая това ги прави знаещи студенти е вече друг въпрос. Тези, които избират да учат в чужбина, го правят предимно, защото има нови специалности, които тук все още не са разработени и за които няма преподаватели с нужната подготовка. Също така една от причините е, че чуждите университети имат много силна връзка с бизнеса, много от преподавателите реално вече са работили това, което преподават. Всеки университет има определен брой преподаватели, които идват от бизнеса, за да предадат именно тази връзка с реалния живот. Има много стажове и практики, които са задължителни и са контролирани от университета, а знаем, че българските ученици с нетърпение чакат да пораснат и още в първи курс много от тях започват да работят успоредно с ученето. Това е нещо, което в България не е контролирано от университета и влияе на качеството на образователния процес до такава степен, че всъщност студентите не могат да посещават лекции и изпускат материал и после наваксват с четене на книги, което обезсмисля образователния процес като цяло. Западните университети, особено в Холандия и Дания, предлагат на студентите още от първи курс да направят практики по специалността, които са контролирани от учебния отдел на университета и са пряко свързани с изучавания материал. Така желанието на студента да започне работа, макар и не такава, с която да се издържа сериозно, а да се подпомага, е свързано с учебния процес и помага научената теория да бъде видяна от практически аспект.

- Към кои страни се насочват най-често българските студенти?

- Според мен традиционно интересът към Великобритания е най-висок, тъй като това е държавата в Европа, която от най-дълги години предлага качествено образование на английски език. Все пак болшинството, завършващи гимназия, владеят английски език. През последните години други държави също разработиха програми на английски език като Холандия, Дания, Швеция, Норвегия, но там са в отделни специалности. Вече почти всяка специалност може да се изучава на английски език в друга държава, а не само в Англия. Интересно е, че в Дания животът е малко по-организиран, отколкото на нашите студенти им се харесва и въпреки че образованието е безплатно, то не печели тълпи от привърженици, защото там липсва този типичен купон за студентските години, което не може да се каже за Холандия. Там освен сериозното образование и студентската среда е много приятна. Ние всяка година правим конкурс за писане на есе на тема „Защо реших да уча в чужбина” и от участниците разбираме, че освен качеството на образованието, те всъщност искат да видят дали могат да се справят сами. Желанието за самостоятелност и за доказване е също един двигател и това по-късно се оценява от работодателите, защото завършвайки в чужбина, един студент не само е доказал себе си, а е доказал, че е придобил качества да се справя в нова среда и да общува на европейско и световно ниво.

- Кои специалности са най-предпочитани?

- Всяка година правим една класация за броя записвания. Докато преди повечето хора избираха една или две групи и винаги задължително беше „Бизнес” и други икономически специалности плюс нещо свързано с „Връзки с обществеността”, „Журналистика” или „Медии” или „Бизнес и финанси”, през тази година запитванията бяха за малко по-широк кръг от групи, което е добре, тъй като броят на хората, заминаващи да учат специалности с бизнес насоченост, беше много голям. Откакто влязохме в икономическа криза пазарът на труда не само у нас, но и навсякъде показа, че завършилите тези специалности не си намират много лесно работа. По-скоро се търсят хора със специфични умения. Тази година имаше интерес към доста инженерни специалности, доста специфични специалности в областта на агрокултурата, екологично и биопроизводство, животновъдство. Засилва се търсенето към точните науки, има търсене в областта на специализациите и медицината. Кандидат-студентите се интересуват и от „Мода”, „Архитектура”, „Събитиен мениджмънт”, „Проектов мениджмънт”.

- Завършилите кои специалности имат най-големи шансове за реализация?

- За реализация най-голям шанс имат всички завършили в сферата на инженерните науки. ИТ, инженерни специалности, софтуер програмиране, анимационни игри, 3D, въвеждане на технологии в бизнеса, мрежи, информационни системи, строителни технологии, тези специалности, които са свързани с разработвенето и внедряването на високи технологии в производството, екологични специалности, екология, свързана с бизнеса и по-скоро приложение на екология в бизнеса, възобновяеми енергоизточници. Все по-малко намират реализация хората, учили в сферата на художествените специалности, но тук отново остава въпросът за това доколко те имат дарба в тази област или са просто подизпълнители.

- Предлагат ли се някакви стипендии за желаещите да получат образование в чужбина?

- Проектът през тази година няма много стипендии, защото се разрази битка между университетите да запазят бройките и местата за студенти, така че допълнителното финансиране за някои универститети дори беше спряно. Има финансови помощи, които могат да се ползват в размер до 1000 лири за Великорбитания, студентски заеми в Англия и Холандия. В Холандия те се ползват от общините и се връщат като звършиш. Въпросът е, че може би през следващата година стипендиите ще играят по-голяма роля, тъй като специално във Великобритания ще има увеличение на таксите и университетите ще са длъжни да преложат форма на финансиране за деца от семейства с недостатъчен доход, които ще бъдат достъпни и за българи.

- Какви са водещите тенденции във висшето образование в чужбина?

- В чужбина в момента са едни бурни години, защото в стремежа си към интернационализация университетите започват да се обръщат един към друг за съвместни програми, коопериране и предоставяне на знания. Университетската общност на запад вече представлява една мрежа от много активни връзки. Често и на нас ни е много трудно да проследим къде точно се намират нашите студенти, защото ние ги изпращаме в един университет, а те след един семестър се прехвърлят в друг, накрая са обиколили 3 или 4 държави. Интересното е, че при студентите, които учат в повече държави, се забелязва една готовност да прилагат бизнес решения, което за България е плюс, защото образованието навсякъде по света все пак е базирано на някакви международни или регионални опити.
Снимка на три колони – без текст


21.03.2011 г., с. 5
Ако има пари в хазната:

Вдигат доходите от юли
Правим всичко възможно и ако има пари, ще вдигнем пенсиите от юли, съобщи вчера пред Би Ти Ви премиерът Бойко Борисов. Той уточни, че повишението на доходите може да бъде факт от средата на годината, ако в резултат на повече чуждестранни инвестиции и усвояване на еврофондовете в хазната има достатъчно приходи. От първия ден, в който сме на власт, плащаме пенсии. Неслучайно хората са казали: „Не ми давай една риба, а ме научи да си я ловя.” Трябва да изградим структура в държавата, която да ни носи риба, подчерта Борисов.

Премиерът коментира още, че е провел среща с министрите на финансите Симеон Дянков и на земеделието Мирослав Найденов и очаква в следващите дни натиск от тяхна страна за намаляване на цената на хляба. Производителите още с обявяването на вдигането на цената на зърното на борсите вдигнаха цената на хляба, а когато със 70 лв. на тон е паднала цената на пшеницата, не намаляват цените на хляба, аргументира се министър-председателят.

Във вторник той очаква отговора от „Лукойл“ за направеното от кабинета предложение за едномесечен мораториум върху цените на горивата. Той остро разкритикува министъра на икономиката Трайчо Трайков, който според него през последната седмица направил няколко необосновани изказвания. „Не може да критикуваш политиката на едно търговско дружество, в което ти имаш свой представител, зам.-министър. Тогава си направи самооценка какво си правил две години ти като министър, посочи премиерът в коментар на изказванията на Трайков за действията на „Лукойл”. Той беше категоричен, че АЕЦ „Белене” ще се строи. Условието, което е поставил, е държавата да притежава 51% от централата и да не дава пари за изграждането й. „Ако не даваш пари, какво значение има цената“, коментира Борисов по повод настояването на руската страна централата да бъде изградена за 6.3, а не за досега обсъжданите 5 млрд. лв. До дни консултантът ще предложи финансова схема, а интерес към строителството на енергоблоковете са заявили и финландски и френски инвеститор, съобщи още премиерът.


21.03.2011 г., с. 6
В столицата догодина
Заводът за боклука стартира
Проектът за парно от смет готов през септември
Здравка Андонова

Строежът на завода за преработка на отпадъците в столицата вероятно ще започне в началото на следващата година. Дотогава Европейската комисия трябва да се произнесе по апликационната форма, с която Столичната община кандидатства за финансиране на екологичния проект.

През септември ще изпратим в Брюксел изискания анализ за възможностите произведените

брикети от завода да се изгарят в „Топлофикация София”

което ще поевтини проекта, обясни пред „Монитор” зам.-кметът по екология на Столичната община Мария Бояджийска. Очакванията са европейските комисари да вземат решение до два-три месеца, след което кметството ще може да сключи договор с избрания изпълнител „Хут-Станилов”, който предложи цена за реализация от 209 млн. лв. Така строителството ще може да стартира през януари.

В интервю за „Монитор” министърът по еврофондовете Томислав Дончев каза, че в момента няма вариант изграждането на съоръжението за преработка на отпадъци да започне преди одобрението на апликационната форма. От думите му стана ясно, че през тази година ще стартира строителството единствено на депото и инсталацията за компостиране към завода.

Страната ни получи уверение, че реализацията на тези две съоръжения ще бъде финансирана с европари като документът ще бъде подписан до два месеца. През тази седмица кметството трябва да изпрати в Брюксел финалните разяснения. Датата за първата копка на депото и инсталацията обаче не е ясна, тъй като общината все още не е обявила кой ще ги строи. Процедурата приключи преди месец.

До два месеца трябва да имаме отпуснато финансиране за депото

и съоръжението за компостиране, обясни Бояджийска.

Междувременно „Топлофикация София” ще получи 3 млн. лв. техническа помощ, с която да разработи проект за съоръжение за изгаряне на RDF брикетите от завода. Очакванията са то да струва около 90 млн. лв. Брюксел поиска от боклука да се произвежда парно за столичани, тъй като предишният вариант брикетите да се използват в циментовите заводи оскъпяваше експлоатационните разходи.

- В тази сфера работата винаги е по-малко от нуждите, независимо от положените усилия. Изминалата година беше важна за България, доколкото натрупахме голяма доза от институционалната мъдрост, която ни беше нужна. Научихме някои прости правила, че бенефициентът - този, който ползва парите, не е враг, а партньор. Направено беше така, че всички процедури да бъдат по-прости, по-бързи и по-човешки, работи се и по отношение на имунните сили на държавата. Тук говоря за методиката за финансови корекции, която предполага налагането на корекции, където има нарушения, за да не се наложи да губим пари. А иначе завършихме 2010 г. с близо 37% договорени средства и 10% плащания. Това не е повод за радост, но сравнено с данните от предишната година, можем да отчетем ръст в порядъка на пъти.

- За каква сума става дума?

- Над 1,560 млрд. лв. Миналата година е първата, в която средствата за инвестиции в държавния бюджет са равни на разходваните европейски средства за инвестиции. През 2009 г. отношението е било 3:1, т.е. три пъти повече държавни пари са дадени, отколкото европейски. През 2008 г. отношението е 13 към 1. Имам амбицията през тази година по-голямата част от публичните инвестиции да бъдат с европейски пари.

- След финансовите корекции няколко общини ще трябва да връщат около 20 млн. лв. За какви нарушения става въпрос?

- Най-много са нарушенията в процедурите по Закона за обществените поръчки. Не е било възможно равно участие на всички заинтересувани участници. Има корекции и за некачествено изпълнение.

- Има ли корекции за опити за източване на еврофондове?

- Тогава корекцията е сумата, която е обект на щетата. Редно е да се знае, че не навсякъде, където имаме корекция, имаме измама. Измамите представляват един относително малък дял от направените корекции. Много от корекциите се дължат на нисък капацитет, а понякога и на неграмотност. В случаите на измама бенефициентът трябва да върне сумата, а следва и наказателно производство.

- При общините има ли опити на измама?

- С примери за корекции няма да говоря, тъй като базата до голяма степен е динамична. Всеки има право да жали корекцията, която е получил. Голяма част от корекциите са с неприключили процедури и е некоректно да кажа, че някой има корекция, а утре тя да е отменена от съда. Когато имаме наложена корекция и процедурата е приключила, тази информация ще бъде публична. Редно е дори да се мисли за централен регистър.

- Ще успеят ли общините да върнат парите? Имаше идея държавата да им помага. Сопот например трябва да връща 4 млн. лв., а бюджетът на общината е 5 млн. лв. ?

- Размерът на корекцията в Сопот ще бъде по-нисък. Но наистина има общини, в които размерът на корекцията е голяма част от бюджета. В тези случаи за да възстанови сумата, общината трябва да тегли дългосрочен кредит, който да изплаща 10-15 години. Това означава, че в този период общината ще има ограничени възможности да инвестира в града и да го поддържа чист и приветлив. И се получава следното – виновен е служител или кмет и трябва да си носи отговорността, но ние нямаме право да наказваме гражданите. Не е редно държавата да покрива на 100% финансовите корекции – това е лош сигнал и би означавало „Правете, каквото намерите за добре. Ние в крайна сметка ще платим”. Но не можем да оставим общини и държавни институции да фалират. Вариантът, по който се работи в момента, е фонд, който разглежда всеки случай на финансова корекция на общини и държавни институции и покрива процент от нея.

- Един от най-големите общински проекти по еврофондовете е софийското метро. Преди месец бе подписан договор за още 250 млн. евро финансиране на 2 нови отсечки без апликационната форма да бъде одобрена от ЕК. Какво се случва, ако Брюксел върне проекта?

- Никога не бихме почнали проекта авансово, ако не сме сигурни, че той е зрял и нискорисков. По същия начин бе почнат и строежът на магистрала „Тракия”. Това е много добро решение. Страните, които ползват европейските пари ефективно, действат по този начин. Мислим и за други обекти да бъде запазена същата практика.

- Възможен ли е подобен сценарий за завода за боклука на София?

- Принципно е възможен, но по отношение на завода за отпадъци има още конкретна техническа работа по апликационната форма във връзка с предоставяне на допълнителна информация.

- Т.е. няма как проектът да стартира скоро…

- Фази от проекта ще стартират още тази година.

- Депото и инсталацията за компостиране. А самият завод?

- Всичко зависи от степента, в която бъде одобрена и втората фаза от апликационната форма. Това не зависи само от нас, но и от ЕК. Ние трябва да предоставим допълнителна информация, но зависи и от бързината на разглеждане на документите. Мненията и на двете страни са, че проектът е приоритетен.

- Какво става с преговорите за еврофинансиране на довършването на магистрала „Хемус”?

- Представена е идеята, скоро очакваме положителни резултати. Само да се върна на „Тракия” - когато в политиката влизат строителни инженери, това е добре за политиката. Обратното не е добре. Как се строи магистрала „Тракия”, това не е въпрос на политически дебат. Има си институции и контролни органи. Самият факт, че има такъв доклад, значи, че някой проверява. Някои от констатациите в него излизат извън задачите и заданието, които има изпълнителят. В доклада има и оценъчни съждения и анализ на АПИ, които не е част от работата на консултанта. Който не е строил, не знае, че има предизвикателства. Въпросът е как се реагира на тях. Аз съм информиран за доклада от преди седмица, имахме среща с министерството на транспорта и АПИ, за да се провери каква е ситуацията, свързана със строежа.

- Новият закон за обществените поръчки трябва да бъде готов след месец. Докъде сте?

- До две седмици текстът трябва да бъде внесен за междуведомствено съгласуване. Ще се обсъди и с държавните институции, и с общините, и с бизнеса.

- Дайте малко подробности. Ще има ли съкращаване на срокове и процедури по обжалване?

- Редът на обжалване не се регулира само с този закон. Ние имаме амбиции във ВАС да има специално отделение, което да се занимава с обществени поръчки. Така сроковете на гледане на жалбите там да се съкратят на месец-два. Имаме и поредица от малки промени, които се надяваме да подобрят ситуацията. Едно от нещата, които висят, е in house възлагането – т.е. директно на общински и държавни дружества. Трябва да има достатъчно филтри, че с подобна възможност няма да се злоупотребява и няма да се нарушава конкуренцията на пазара. Аз си го представям по максимум 15-20 случая на година. Ако не дадем гаранции, че няма да има злоупотреби, такъв текст в закона няма да има. В момента рестриктиращи условия са дружеството да е 100% общинско или държавно, да няма право да ползва подизпълнители и се обмисля то да не изпълнява други поръчки.

- Лансира се идеята областите да бъдат намалени от 28 на 6. Как това ще подобри усвояемостта на фондовете?

- Трябват 6 регионални междинни звена за управление на средствата в следващия програмен период. Най-разумният вариант е те да бъдат приютени в областните администрации. Това е шанс за администрациите да имат реален ангажимент по процесите на регионалното развитие. На нас не ни трябват повече от шест звена, а ние имаме 28 областни администрации и е редно да се проведе докрай дебатът от колко области България има нужда. Той тече на експертно ниво от няколко години. Аз лично съм консултирал този въпрос и в Народното събрание, и в Сдружението на общините, и с различни експерти. Възможност за намаляване на областите реално съществува, но това ще е една тежка административна реформа. В момента системата на областните администрации не е най-добрата.

- Бенефициентите направиха ли предложения за какви проекти искат средства от ЕС в следващия програмен период?

- Голяма част от исканията на общините са те да имат възможностите, които имат и през този програмен период – да инвестират в базисна инфраструктура, в ремонти и обновяване на публични сгради, в пътна мрежа. Важно е да продължим и реформата в социалната сфера с европари. На всяка среща в Брюксел съм заявявал позиция, че базисната инфраструктура трябва да остане приоритет за новите страни членки и че средствата трябва да се насочват към изоставените райони. Отвореният въпрос е дали трябва да се спират средствата на страни с бюджетен дефицит над 3%. Другата мярка е на всяка държава да бъде предписан списък с различни реформи. Ако ги направи, ще получава допълнителни средства. България не просто следи дебата, а участва в него.

- И какво е мнението на България за спирането на парите при 3% дефицит?

- Страната ни все още не е представила официална позиция. Считаме обаче, че това са инструменти за гарантиране на добра бюджетна дисциплина.

- Преди време казахте, че оперативните програми в следващия програмен период може и да не са 7. Колко ще бъдат?

- Нямаме нужда от 7 програми. Те ще бъдат вероятно 5. Част от програмите са много близки и няма смисъл да се осъществяват от различни институции. Като програма „Околна среда” и „Регионално развитие”. Няма много логика да са отделни програми. И ОПАК, и „Техническа помощ” имат сходни функции.

- Т.е. ще бъдат слети?

- Не съм казал това. Казах, че няма логика да са отделни.

- До края на годината колко европари ще усвоим?

20% или 3 млрд. лв.