25 септември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Да очакваме ли корекция надолу за БФБ до края на годината? Какво би предизвикало подобно движение?

В инвеститорския оптимизъм се появиха вече и капки с катран от понижения - всички индекси се оцветиха в червено, а оборотът от търговията с акции спадна. Общата стойност на сделките беше близо 8.8 млн. лв., но от тях над 6.4 млн. бяха от облигации на "Хелт енд уелнес" АДСИЦ. Измерителят на сините чипове SOFIX изгуби над 3 на сто от стойността си, като падна до 489.82 и всъщност за пръв път от 15 септември е под 500 пункта. Над 2% беше загубата и при останалите индекси, единствено BG REIT се ограничи с 1.39% понижение до 48.11 пункта. "Дневник 20" падна до 71.39 пункта, а BG TR30 - до 365.05.

Характерно за търговията беше силното понижение по много позиции, които в последните седмици бързо вървяха нагоре и покоряваха няколкомесечни рекорди. Най-интересната позиция естествено беше "Девин". Бутилиращата компания изгуби над 6% от стойността си, като най-ниската цена при сделките беше 3.03 лв. за акция. В четвъртък стана ясно, че "Адвент интернешънъл" е подписал в сряда споразумение със "Соравия груп" за придобиване на 75% от "Девин", като според цената на сделката една акция на дружеството се оценява между 3.06 лв. и 3.17 лв.

Сред другите силно губещи компании бяха "Каолин", "Софарма", "Еврохолд България". Добивната компания изгуби близо 5 на сто, като отново падна до 5.80 лв. за акция, а "Еврохолд" приключи с 6 на сто спад за деня. Новината от "Софарма" за увеличаване на продажбите на украинския пазар не подейства добре на търговията в четвъртък с акциите на компанията, които изгубиха близо 6 на сто от стойността си при общ оборот от сделките с тях близо 500 хил. лв.

Изненадващо "Булгартабак холдинг" беше една от най-поскъпналите позиции с 9.36% ръст, вероятно покрай новите надежди, че оттук нататък купувач за него може да се намери, въпреки че държавната компания отдавна не може да разчита на монополни печалби и се раздели и с някои от печелившите си фабрики.

Според представители на пазара силните ръстове от последните два месеца вече са доста нестабилни и е много вероятно скоро да видим по-сериозен спад надолу . Според Христо Владимиров от "Ти Би Ай асет мениджмънт" цените на голяма част от акциите вече са силно спекулативни. Надя Неделчева от "Карол" все пак прогнозира, че като се има предвид резкият спад, който БФБ направи преди ръста, едва ли ще бъдат достигнати дъната от началото на годината.
Печеливши:
+3.88%
3Z9
"Захарни заводи" е най-печелившата компания за деня от BG40, но със скромен ръст на акциите и оборот от едва 890 лв. общо за сесията.
+2.15%
6С9
Корпоративна търговска банка отново тръгна срещу общия тренд и се повиши до 55.98 лв. за акция при оборот от едва 5600 лв. от сделките.
+0.34%
5MY
Със съвсем скромно повишение "Мостстрой" остана третата печеливша компания за деня - акциите на инфраструктурния холдинг се качиха до 5.35 лв. при близо 13 хил. лв. оборот.
Губещи:
-13.92%
5ВА
"Българска холдингова компания" се нареди на първо място сред губещите от BG40, но оборотът от сделките с акциите й остана едва 50 лв. при 2.02 лв. единична цена.
-7.06%
5BR
"Параходство БРП" е втората губеща компания - книжата на речния флот паднаха до 2.37 лв. при общ оборот за сесията от 110 лв.
-6.98%
52Е
Производителят на акумулатори "Елхим-Искра" е последната компания сред най-губещите от BG40 - стойността на акциите му падна до 1.92 лв. при оборот от над 14 хил. лв.


25.09.2009 г., с.1-3
Лошите кредити скочиха над два пъти за година до 2,75 млрд. лв.
Темпът на отпускане на жилищни, потребителски и бизнес заеми продължава да се свива
Людмила Куюмджиева

Лошите кредити са скочили 2,5 пъти за година и са достигнали 7,34% от размера на всички отпуснати заеми, сочат данни на БНБ. За сравнение, в края на август 2008 г. делът им е бил едва 2,8 на сто. Според оповестената нова статистика обемът на проблемните кредити в портфейлите на българските банки е достигнал 2,75 млрд. лв. в края на миналия месец. Спрямо юли лошите заеми са се увеличили с 264 млн. лв. или с малко над 10%.

Данните показват, че увеличението на необслужваните заеми продължава вече пет поредни месеца. Делът им в кредитния портфейл на банковата система към полугодието беше 4,6% от всички отпуснати, а през юли тези заеми бяха 5,09% .

Според данните на централната банка домакинствата и фирмите изпитват все по-големи затруднения да погасяват вноските по взетите от банките средства.

Най-сериозни проблеми изпитват хората, които са изтеглили средства за покупка на жилище, сочи статистиката. Просрочените жилищни заеми са се увеличили с малко над 15% през август спрямо юли и достигат 504 млн. лв. На годишна база обаче жилищните кредити са с най-нисък дял на лошите и преструктурирани кредити - едва 6,25% в края на август 2009 г., спрямо 5,4% през юли и 2,12% преди година.

Според статистиката на БНБ проблемните потребителски кредити също отчитат повишение с около 9% спрямо юли, като стойността им вече е 656 млн. лв. Размерът на фирмените задължения пък се увеличава с 10% от 1,35 млрд. лв. до 1,485 млрд. лв. през август.

Общо обемът на отпуснатите кредити се увеличава с 5,38% на годишна база до 48,85 млрд. лв., а за август няма изменение на месечна база. Редовните кредити намаляват за 4-ти пореден месец и през август са с 0,71% по-малко или с 248,3 млн. лв. спрямо края на юли. На годишна база редовните кредити се увеличават едва с 0,05% до 34,57 млрд. лв.

През август темпът на прираст на жилищните кредити намалява, като през юли той е бил 15,1% на годишна база, а за отчетния период се понижава до 12,1%. При потребителските кредити годишният ръст пада до 2,8% спрямо 3,1% през юли и при 25,1% към края на декември 2008 г. При бизнес заемите темпът на кредитиране се свива под 5% до 4,3%, при 33,1% в края на м.г.

Според банкери лошите заеми могат да предизвикат затруднения във финансовата система, ако делът им мине 10-15%.
За втори пореден месец външният дълг расте
Външният дълг на страната нараства с 2,178 млрд. евро през юли спрямо същия период на миналата година, сочат данни на БНБ. Според статистиката увеличаването на държавните задължения е за втори пореден месец, като през юни на годишна база ръстът е бил с 3,31 млрд. евро или 9,9% спрямо първото полугодие на миналата година. Брутните външни задължения в края на юли са 36, 32 млрд. евро (107,2% от БВП), като намаляват с 652,5 млн. Евро (1,8%) в сравнение с края на 2008 г. За понижението на дълга най-силно допринасят задълженията на банковия сектор, които намаляват с 812,9 млн. евро или с 9%.

Пак според данните на централната банка, в края на юли външните задължения на банковия сектор са 8,264 млрд., от които краткосрочните са 6,54 млрд. евро.


25.09.2009 г., с.2
Димитър Гогов: Преговаряме за нов договор за доставки с "Газпром"
България води преговори с „Газпром експорт“ за удължаване на изтичащия в края на 2010 г. договор с руската компания за доставка на газ, каза вчера изпълнителният директор на „Булгаргаз“ Димитър Гогов. По думите му в момента се преговаря за продължаване на доставките, като в новите документи да бъде записано, че синьо гориво за страната ни ще може да се получава по газопровода „Южен поток“.

В началото на септември е имало преговори между „Булгаргаз“ и „Газпром“ по искането на страната ни да отпаднат посредниците при доставките на газ. България настоява да бъде сключен директен договор за доставка на гориво с дъщерната компания „Газпром“ - „Газпром експорт“. В момента фирмата доставя природен газ за страната на най-ниски цени, но и най-малко количество в сравнение с останалите двама доставчици - „Овергаз“ и „Винтерсхал“. Добре ще бъде до края на годината да имаме подписан нов договор, каза Гогов. Той обясни, че в момента се уточнява за какъв период да бъдат доставките, както и за техния маршрут. Договорите с останалите двама посредници изтичат през следващите две години, като най-късно приключва доставките си най-големият вносител - „Овергаз“. По данни на „Булгаргаз“, ако не бъдат подновени договорите, от началото на 2011 г. ще има недостиг на природен газ у нас. Очаква се следващата среща с експерти на „Газпром“ да бъде до средата на октомври.

На 18 август Софийската градска прокуратура повдигна обвинение срещу Ковачки за това, че в период от три години чрез четири свои фирми е укрил данъци за над 16 млн. лв. За подобно престъпление Наказателният кодекс (НК) предвижда 8 години затвор. Месец по-късно към бизнесмена беше повдигнато и второ обвинение. То е за организиране на престъпна група.

Бизнесменът разпространи вчера съобщение до медиите, в което твърди, че действията на комисията „Кушлев“ са превантивни, и че това е рутинна процедура, свързана с делото, което се води срещу него. А големият размер на запора доказвал, че притежава работещи компании с реални активи.

Комисията „Кушлев“ започна проверка срещу Ковачки, след като беше уведомена от прокуратурата за привличането му като обвиняем за данъчни престъпления. Ако съдът постанови осъдителна присъда, ще се поиска и отнемането на имотите му в полза на държавата.

В разпространено вчера съобщение на комисията „Кушлев“ се казва, че след анализ между декларираните от Христо Ковачки приходи и разходи е видна съществена разлика. Установено е, че от 1994 до 2008 г. доходите му възлизат на 2,2 млн. лв., а в същото време придобитото имущество - недвижими имоти, автомобили, дялове и акции в търговски дружества, дълготрайни материални активи, възлиза на обща стойност 143,4 млн. лв.

Заключението на комисията е, че посочените и установените от Ковачки и съпругата му законни източници на финансиране не са достатъчни за придобиването на имуществото, с което разполагат.

Юристи коментираха, че ако заради наложените запори бизнесът на Ковачки фалира, а той бъде оправдан, ще може да заведе дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. По този закон той може да претендира за компенсация както за имуществени, така и за морални вреди.
Снимка на две колони -Действията на комисията "Кушлев" са рутинна процедура, съобщи вчера в специална декларация бизнесменът Христо Ковачки.


25.09.2009 г., с.6
Дават 22 млн. лв. за "Хемус"
Резултатите от проверката на „Хаинбоаз“ ясни след месец и половина
По 11 млн. лв. годишно ще се отделят през 2010 и 2011 г. за проектирането на автомагистрала „Хемус“, съобщи вчера във Велико Търново министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев. Той отново обясни, че аутобанът до Варна не е част от нито един европейски коридор и затова не може да се търси финансиране за дострояването му по линия на европейските фондове. „Изграждането на „Хемус“ е изцяло в ръцете на държавата, така че преди да се реши въпросът с начина на финансиране, трябва да имаме готов проект за магистралата“, категоричен беше Плевнелиев. Той допълни, че ще се разгледат и пътищата от Русе до Велико Търново и до Шумен.

За пътищата Русе-Бяла-Велико Търново и Русе-Разград-Шумен държавата също няма да разчита на финансов ресурс от европейските фондове, а ще търси алтернативни начини за осигуряване на необходимите средства.

„До момента е извършено т. нар. позициониране на магистралата като трасе, но до окончателното завършване на всички процедури е възможно да има сериозни промени в него“, обясни още Плевнелиев. Като пример посочи промяна на магистралата при Попово, която се е наложила заради навлизане в територии от “Натура“ 2000.

„Магистралата до Варна е наистина сериозен проблем, който стои нерешен в продължение на 24 години. Същевременно това е един много скъп проект, който в момента не е и по силите на правителството, тъй като се минава през тежки трасета, много тунели и мостове”, коментира още Плевнелиев.

Регионалният министър съобщи още, че до месец и половина се очаква да станат ясни резултатите от проверката на прохода „Хаинбоаз“, чиято цел е да установи дали има неправомерно усвоени средства и в какъв размер са те.
Пътната агенция иска 25 млн. лв. за зимно поддържане
25 млн. лв. ще поиска допълнително Агенция „Национална инфраструктура“ (АПИ) до края на годината от републиканския бюджет за обезпечаване на зимното поддържане. Това съобщи вчера във Велико Търново регионалният министър Росен Плевнелиев. Над 131 млн. лв. пък дължи пътната агенция към момента на строителните фирми за извършена от тях дейност.

След проверка, назначена от новия шеф на агенцията в края на август, стана ясно, че в рамките на няколко месеца скоростно трябва да се проведат 76 конкурса за избор на фирми за зимно поддържане.

Снимка на две колони -Магистралата до Варна ще се строи след 2012 година„Класа“

Обемът на отдаваемите търговски площи на българския пазар ще достигне 207 хил. кв. м до края на годината, което е почти двойно. Това заяви Добромир Ганев, директор на GVA Sollers Solutions. През тази и следващата година ще се увеличи дисбалансът между търсенето и предлагането, като на 1000 души от населението ще се падат на 58 кв. м търговска площ в молове, а сега тази цифра е 31 кв. м. По думите на Ганев стойностите на наемите в шопинг центровете ще падат през следващите 6-8 месеца. Цените на търговските площи също през следващото полугодие се очаква да намалеят с поне 10%. Продажните цени на обектите по главните улици на големите градове са се понижили от началото на годината с около 26%. Най-голям спад в наемните нива е отчетен във Варна, а най-висока е доходността в Бургас. В София и Варна продажните цени на търговските площи по главните улици са 7000 евро за кв. м, а наемите съответно 58 и 90 евро за кв. м на месец. В шопинг центровете в столицата наемите са 30 евро за кв. м, а във Варна - 25 евро за кв. м. За пръв път от много години насам във Варна се появяват свободни търговски площи по главните улици, които се освобождават и не се наемат веднага, подчерта Ганев.

Ако разчетите на министър Росен Плевнелиев са верни и по 70 км маги­страли бъдат построени В следва­щите 3-4 години, това означава, че двата основни аутобана у нас - Тракия" (А1) и "Хемус" (А2) ще бъдат за­вършени. А това ще е от полза за много голяма част от браншовете у нас, на първо място за туристиче­ския. Незавършените магистрали са една от основните причини голям брой западноевропейци да предпочи­тат южните ни съседки за почивка.

Заемал е отговорни постове в Министерството на външните работи на Белгия. Бил е аташе в постоянното представителство на страната в НАТО. С ранга на първи секретар е работил в посолството на Белгия в Дъблин (1997 г.-2001 г.). От 2001 г. до 2002 г. е съветник към Политическия комитет за сигурност на ЕС в Брюксел.

От 2002 г. до 2005 г. е дипломат в посолството на Белгия в Москва като съветник, а по-късно и като министър-съветник.

От септември 2008 г. е посланик на Кралство Белгия в Република България, отговарящ и за връзките с Македония, Косово и Албания.

- Белгия заема едно от водещите места в България по размер на чужди инвестиции. Има ли отдръпване на белгийски инвеститори заради световната икономическа и финансова криза?

- Сега Белгия заема 7-о място по чужди инвестиции в България , като акумулираната сума е 1,3 млрд. евро. Това осигурява 15 000 -16 000 работни места. От началото на годината обаче има спад в търговските ни контакти – някъде около 30-40%, което показва, че кризата е сериозна, но така е и с останалите европейски страни.

Големият бум на белгийските инвестиции в България бе през 90-те години на миналия век. Знаете, това са „Амилум“ – Разград, „Солвей Соди“ - Девня, „Юнион миниер“, после „Кумерио“ - Пирдоп, сега Aurubis.

Това са големи многонационални компании с белгийски корен, които са инвестирали с дългосрочна перспектива, и те ще преживеят кризата.

„Амилум“ сега е част от групировката Tate&Lyle, която е британска. „Кумерио “ е част от германската групировка Aurubis.

Interbrew например, когато дойде тук преди десетина години, бе чисто белгийска групировка, после стана белгийско-бразилска, след това се появи един американски партньор и сега не може да се каже дали е белгийска, бразилска или американска, превърна се в многонационална. В групата белгийският дял, макар и миноритарен, има силата да блокира управленски решения.

Разбира се, има и чисто белгийски компании, те са по-скоро на ниво средни и дребни предприятия. Точно в тях е силата на белгийската икономика. Някъде около 80% от БВП на Белгия идва от средни и малки предприятия, много от които са семейни.

- Има ли опасност някои фирми с белгийско участие тук да фалират, да понесат тежки загуби или да си тръгнат от България?

- Печалбите са намалени, но не може да се говори за фалити. Компаниите имат достатъчно резерви, за да преживеят кризата. За това има значение и правителствената политика, която не трябва да допусне катастрофични сценарии. Имам предвид едно гъвкаво законодателство, което да даде възможност предприятията да бъдат поставени в намален режим на работа, което е много по-разумно, отколкото да се правят слепи съкращения на работна ръка. Надявам се също, че пазарът ще коригира лихвите, които са много високи и пречат на икономиката да се съвземе.

Големите фирми тук са инвестирали в една дългосрочна програма. Виждам, че „Интебрю“ реинвестира, също „Солвей“ – те имат планове и ги изпълняват независимо от кризата.

Освен това се надяваме, че тя ще мине скоро. Преди дни срещнах посланика на Япония, който ми каза, че японската икономика за първи път през второто тримесечие е отчела положителен ръст от над 2%. В България кризата започна 6 месеца по-късно и е логично да завърши със закъснение.

- Какви са новините в банковия сектор, що се отнася до белгийското присъствие тук?

- СиБанк и ДЗИ са част от белгийската КБС груп. Базирайки се на опита на КБС в Белгия (всички действия на едно място), СиБанк се специализира в широка гама от финансови и застрахователни услуги.

- България има проблеми с управлението на еврофондовете. С какво може Белгия като дългогодишен член на европейското семейство да ни помогне?

- Това е въпрос, засягащ преди всичко отношенията на България с Европейската комисия. Мисля, че е пределно ясно какво очаква комисията от България. Политиците знаят какви мерки трябва да вземат, за да отговорят на изискванията на комисията. Това не означава, че не може да се помага. В скоро време Министерството на външните работи на Белгия планира да организира един юридически семинар, свързан с подготовката на България за влизане в Шенген. За това ни помоли българското правителство. В момента в Брюксел се подбират експерти, които ще дойдат тук и ще предадат своя опит. Но не може да се прилага директно белгийският модел, всяка страна трябва да създаде свой собствен модел, след като се запознае с опита на другите.

- Преди време някои страни в ЕС се опитаха да обвържат мониторинга за България с присъединяването й към Шенген. Не стана ясно за медиите Белгия беше ли сред тези страни?

- Имаше едно писмо на холандското външно министерство, в което бе поставен този въпрос. Знаете, че холандският парламент е много активен и поставя въпроси на правителството, на които то трябва да отговори. Белгия смята, че присъединяването към Шенген е свързано с чисто специфични условия. От само себе си се разбира, че получаването на ориентири от Механизма за сътрудничество и контрол може да създаде положителна среда, подходяща за вземане на решение по въпроса за Шенген.

- Преди два дни се навърши една година, откакто сте посланик у нас. Каква е вашата програма занапред?

- Един посланик, когато пристига в страната, не започва от нула. Двустранните отношения между България и Белгия имат 130-годишна история, но развитието им през последните 20 години е впечатляващо – около 100 компании инвестираха в България за тези две десетилетия.

На социално ниво също има много контакти. Миналата седмица бях във Варна на форум за предоставяне на услуги за инвалиди. Също преди дни в Габрово открихме лаборатория за сърдечна хирургия. Тя е резултат на сътрудничеството между болница „Д-р Тота Венкова” и болницата OLV в Алст, Белгия. Така че съм зает с много проекти, които са в процес на реализация.

През юли 2010 г. Белгия ще поеме председателството на ЕС. Миналата седмица, когато телефонирах в министерството в Брюксел, всичките ми колеги бяха на подготвителен курс. 10 месеца преди юли вече всички са ангажирани с това. През януари ще ни съберат и посланиците в Брюксел, за да ни подготвят. Председателството на ЕС, знаете вече, не е ангажимент само на една страна, а на трио. Сега работят Швеция, Чехия и Франция, а следващото трио ще бъде Испания, Белгия и Унгария. От няколко месеца контактите между Мадрид, Брюксел и Будапеща зачестиха.

- Преди 130 години българският парламент взе от белгийския девиза „Съединението прави силата”. Белгия още ли се придържа към него?

- За 179 години белгийската държава еволюира от централизирана държава във федерална. Конституционната система стана доста комплицирана, има области, общини, провинции. Но Белгия съществува и ще продължи да съществува.

- Какъв пост в Европейската комисия ще иска Белгия за втория мандат на Барозу?

- Това ще се реши в Брюксел от големите политически групи. Това е една дълга игра на спорове и договаряне.

- За много българи Белгия се асоциира с хубавата бира. „Бекс“, „Стела Артоа“ и „Старопрамен“ са производство на „Каменица“, но мажоритарният собственик е „Интербрю“. Да очакваме ли нови белгийски марки на българския пазар?

- Бизнесът на „Каменица“ се развива добре. Освен това има вносни белгийски марки, като гамата „Сен Луис“ и „Кастел“, за които чувам, че през лятото се търсят много от туристите по Черноморието.

В град Трявна има една малка пивоварна на белгиец с руски корени трето поколение, който е влюбен в България. Той прави бира по белгийска технология, но използва български подправки и се получава нещо чудесно на вкус. Бирата се произвежда там, на място, има и ресторант, където може да се опитат 4-5 вида.

Интервюто взе Надя Илиева