8 февруари 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница11/13
Дата24.07.2016
Размер1.83 Mb.
#3030
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

08.02.2010 г., с. 12
Николай Василев,

изп. директор на Експат Капитал
Препоръчвам на правителството да не

увеличава по никакъв начин преките данъци у нас. Според мен 0% ставка върху капиталовата печалба, 10% корпоративен данък печалба и 10% плосък данък върху доходите на физическите лица действат много добре в момента.

Спорно е да се каже колко процента от енергийните компании трябва да се качат на борсата. За мен всяка стойност, близка до 49%, е разумна. Има много аргументи за това Сребърният фонд да влага само у нас или приоритетно у нас. Има и много доводи да му бъде забранено да го прави. Според мен ще бъде грешка, ако в дългосрочен план се

остави той да бъде администриран от държавата. За развитието на капиталовия пазар у нас има и технически проблеми. Те са свързани главно с Централния депозитар. Тази институция има нужда от помощ, включително и финансова, за да разреши проблемите си.




08.02.2010 г., с. 12
Орлин Пенев,

председател на УC на АБЗ
Пускането на пакети от държавните енергийни компании на борсата едва ли ще повлияе върху пазара. Затова не мисля, че има смисъл от листването им. Не съм убеден, че Сребърният фонд трябва да има право да инвестира на БФБ. Да има максимален процент от активите, който ПФ може да влагат в български акции или облигации.


08.02.2010 г., с. 13
Стоян Тошев,

председател на БАУД
Значение за привличане интереса

на инвеститорите може да има предлагането на атрактивни активи, в случая дял са1 държавните енергийни компании. За да се случи това, е необходимо предлагане поне на 20% от тези компании за осигуряване на последваща ликвид-ност. За нас беше необяснимо как държавата очаква гражданите да инвестират

у нас, а самата държава да забранява това на Сребърния фонд.


08.02.2010 г., с. 13
Ангел Paбаджийcku,

изп. директор на ИП Карол АД и член наУС на БАЛИП
България е единствената страна в ЕС, която няма развита клирингова къща и дери-ватен пазар, а наличието на такива институции би довело до повишаване на ликвидността, която отчитаме като главен проблем на нашия пазар. Предложеният дял от държавните енергийни компании трябва да е минимум 30%, като евентуалната възможност за плащане с компенсаторни инструменти би раздвижило значително пазара на този вид платежни инструменти. Привърженик съм на тезата, че Сребърният фонд би трябвало да може да инвестира и на местния пазар, и за тази цел са необходими нормативни промени.


08.02.2010 г., с. 13
Николай Ялъмов,

председател на СД на Капман АД и член на УС на БАЛ ИП
Трябва да се позволи активите на Сребърния фонд да се инвестират и на БФБ. Самият начин, по който са формирани изискванията да не се инвестира на БФБ, си е нещо като репресия към пазара. Засега няма индикации, че намерението за листване на държавните енергийни компании ще се изпълни. Има само някакви изявления, но действия няма. Според мен дял от 15% е добре като за начало, за

да се предизвика интерес. Да има ограничение колко процента от активите на ПФ да се влагат в български акции.




08.02.2010 г., с. 13
Владимир Каролев,

съсобственик в Балканска консултантска компания
Държавата трябва да пусне сериозни дялове от малкото останали държавни предприятия. Листването трябва да е двойно в България и Лондон, а делът трябва да е от 40 до 49%. При всички случаи над 30%. За управлението на Сребърния фонд трябва да се направи международен конкурс. Българските пенсионни фондове не трябва да имат географски ограничения

къде да влагат. Трябва да имат рестрикции, както е по света, в класовете активи.




08.02.2010 г., с. 13
Борсата е изправена пред нов спад
Натрупването на неизползвани пари в компаниите вреди
Драстичните понижения на западните пазари ще предизвикат нови разпродажби на борсовите компании у нас. Това очакват анализатори, до които в. Пари се допита. Брокерите обясняват прогнозите си с проблемите на борсите в Западна Европа, които заливат с негативни новини капиталовите пазари.

Поведение

През следващите 2-3 месеца опасностите за българската борса ще идват отвън, като до края на годината Sofix ще падне до 400 пункта. Това твърди Цветослав Цачев, ръководител на отдел Анализи в Елана Трейдинг. От началото на годината Sofix се е повишил с.2% до 436.530 пункта на фона на големите спадове на индексите в Западна Европа. Христо Владимиров, финансов анализатор в Ти Би Ай Инвест, също е убеден, че ако пониженията навън продължат, те ще се пренесат и у нас. Той обаче не очаква понижението у нас да е критично. Пазарът ни в момента е напълно безтегловен, твърди Владимиров. По думите му спасение за БФБ ще бъде фактът, че спекулативни капитали вече са излезли от българската борса.

Проблем според брокерите е, че българските публични компании сами влошават бизнес средата чрез натрупването на огромен кеш, който се вижда в отчетите.

Заделените пари в повечето случаи стоят на депозити или се предоставят на свързани предприятия, вместо да бъдат инвестирани, да се използват за оперативни разходи и плащането на заплати или просто да бъдат раздадени дивиденти. Ако тази политика се промени, можем да видим поне леко поскъпване на акциите и покачване на индексите, убедени са специалистите.

Прогнози


Брокерите са силно притеснени от поведението на чуждите пазари. Западните фондови борси ще преживеят нов срив до година - година и половина, смята Христо Владимиров. Основната причина е, че публичният сектор в САЩ и повечето държави от Западна Европа са в колапс.

Правителствените стимули за икономиките вече се изчерпат и идва в момент, в който няма повече накъде, коментира още Христо Владимиров. Той смята, че докато не започнат сериозните реформи във финансовата система, нещата няма да се оправят окончателно. Според анализатора всички мерки, които са прилагани до момента, имат само краткосрочен ефект.

Пазарите на Запад пробиха надолу в последните дни, но нямаме все още потвърждение за обръщане на тренда, контрира Александър Николов, ръководител на отдел Международни капиталови пазари в Карол. Според него пропадането в последните дни е по-скоро корекция на ръста от 2009 г.

Магдалена Иванова


08.02.2010 г., с. 15
BG40 стана шампион по доходност сред индексите
Атанас Христов

ahristov@pari.bg
Широкият индекс BG40 отчете най-голямо повишение през първата седмица на февруари. На седмична база измерителят донесе точно 2% доходност, като в петък се повиши с 0.24% до 120.02 пункта.

Бенчмаркът на сините чипове Sofix се изкачи с 0.24% за последните 5 сесии. Петъчното му понижение от 1.10% го смъкна на ниво 436.53 базисни точки. Равнопретегленият BGTR30 добави 0.55% на седмична база, но последната сесия го оцвети в червено с 0.80% спад и индексът затвори на ниво 335.63 пункта.

Единственият губещ на седмична база се оказа секторният BGREIT, след като бенчмаркът на АДСИЦ заличи 1.55% от стойността си. В петък отрицателната му корекция беше 1.1%, което го остави на 45.67 точки. Последната сесия за седмицата донесе спад за 55% от търгуваните компании, а в отбора на биковете останаха едва 29% от дружествата.

Троянското Елма АД поведе оптимистите, след като книжата му се повишиха с 24.9% до 1.249 лв. за акция. След като стана ясно, че Обединение Магистрала Трейс е предложило най-ниската цена за строителството на лот 2 на магистрала Тракия, книжата на Трейс Груп Холд АД поскъпнаха най-много сред сините чипове. Акциите на Трейс добавиха 1.86%, като при прехвърлени 1978 дяла цената достигна 69.988 лв. за лот.

Мечките окупираха Кремиковци АД (в несъстоятелност), като отхапаха 26.91% от капитализацията на фалиралия металургичен комбинат. Книжата на предприятието се сринаха до 0.182 лв. за брой, а по позицията минаха 2000 лота.

Най-търсени бяха дяловете на Адванс Терафонд АДСИЦ и Стара планина Холд АД. При фонда за имоти 154 079 книжа смениха собственика си, а по позицията на холдинга минаха 33 658 акции.

Написаното не е препоръката сделки с ценни книжа.


08.02.2010 г., с. 22
22 LOW COST

Поредна нискобюджетна вълна: евтини хотели
Възниква въпросът колко са рентабилни евтините стоки и услуги
След бурното развитие на сектора на нискотарифните авиокомпании, които бяха чакани с голямо нетърпение от източноевропейците, сега в региона се очаква нова нискотарифна вълна от услуги, свързани с туризма и пътуванията. В региона има недостиг на икономични хотели и ще спечелят тези, които навлязат първи и предложат качествен продукт, прогнозират експерти в сектора.

Доминиране

Допреди 5-10 години в Европа доминираше една хотелска група с предложения за настаняване на туристи с ограничен бюджет (Ассог), нямаше почти никакво финансиране за икономични хотели и много инвеститори отхвърляха идеята за създаване на хотел за евтини нощувки. Инвеститори и предприемачи се фокусираха върху луксозни или най-малкото скъпи хотели. Това важеше с особена сила в Източна Европа, където олигарсите откриха нова играчка, след като се отегчиха от яхти, вили и английски футболни отбори - луксозни хотели, като стана мода да притежават поне един хотел в стил палат, пише в анализ на консултантската компания в сектора PKF hotelexperts GmbH.

Значение


В резултат на световната икономическа криза обаче собствениците на хотели трофеи осъзнаха значението на паричните потоци, а луксозните хотели се превърнаха по-скоро в пасив, отколкото разумна инвестиция. Рязкото събуждане породи преоценяване на смисъла и опасностите в хотелския бизнес. Същевременно нискобюджетните хотели и тези от средния сегмент демонстрираха забележителна гъвкавост в условията на криза. Всъщност някои от малкото съществуващи нискобюджетни вериги в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) спечелиха от ограничените бюджети за служебни пътувания, както и с туристическа цел, пише в анализа, публикуван от EuropeRE.

Предвид голямото население в много от страните в Източна Европа, относително ниските доходи и донякъде недостатъчно развитата транспортна инфраструктура има ясна нужда от нискобюджетни хотели в тази част на света. Въпреки това в ЦИЕ, евентуално с изключение на Полша, все още има много малко съвременни достъпни хотели. Като причини за тази сравнителна липса на предлагане от компанията посочват:

- висока бариера за навлизане;

- непрозрачни местни структури на собственост и строителни регулации;

- липса на пътна инфраструктура;

- ограничен прием на икономични продукти сред

заможните бизнес пътници.

В допълнение бързорастящите цени на земята направиха евтините хотели да изглеждат по-малко привлекателни в сравнение с по-зрелите и достъпни пазари. Освен кризата обаче вече са налице още две големи промени, които може да породят бързо увеличение на предлагането на икономични хотели - по-реалистични цени на земята и приемането на евтиния хотелски модел сред местните мениджъри.

Onumu

Има обаче една съществена пречка пред развитието на нискотарифни хотели - сам по себе си един такъв хотел няма много смисъл от икономическа гледна точка поради липса на мащаб.



Затова инвеститори и хотелски групи като цяло се опитват да се фокусират върху подробни стратегии за навлизане в цяла страна или регион. Така че не е изненадващо, че първоначално фокусът попадна върху Полша, последвана от Румъния, заради голямото население, известен брой големи градове и относително стабилен инвестиционен климат.

Един ключов въпрос относно нискобюджетните хотели в ЦИЕ, който възниква редовно, е дали те ще се различават по някакъв съществен начин от еквивалентите си в Западна Европа. Отговорът е недвусмислен - не. Тези хотели в Източна Европа като цяло са същите като в Западна. Единственото изключение може би касае въпроса с храната и напитките. Докато в Западна Европа хотелите с ниски цени може и да не предлагат ресторант или бар (или само малка зона за закуска), в Източна Европа хотелите от този тип би трябвало да предлагат поне някакъв ресторант в стил бистро, включително достатъчно голяма зона за закуски, защото често в близост до хотела няма алтернативни качествени варианти, посочват от компанията. Също така с оглед на по-добрата сигурност може да има ограден паркинг и 24-часова рецепция.

В допълнение от компанията са на мнение, че франчайзингът трябва да се избягва на определени пазари, защото изисква упражняването на висока степен на контрол от страна на хотелските групи. При всички случаи не трябва да се правят компромиси със стандартите за качество и сигурност, коментират консултантите.

В идните години от компанията очакват силен фокус върху преустройствата на един вид имоти в друг (например от офис площи в хотели). В много случаи

► Евтините хотели в Европа привличат все повече клиенти на потенциални преустройства може да се обмисли вариант за нискобюджетен хотел или в средния клас. Предвид очаквания недостиг на финансиране в региона нискобюджетните хотели и преустройствата може да бъдат атрактивни опции за местните инвеститори.

Смисъл


Истинската битка обаче няма да е относно въпроса има ли смисъл да се правят икономични хотели в ЦИЕ, а относно въпроса кои нискобюджетни продукти са

най-рентабилни? Тук от компанията дават ясно предимство на лайфстайл ориентираните икономични продукти. „Достъпен, но секси" е ключът към висока възвръщаемост от инвестиции в бюджетни хотели. Това важи навсякъде в света, но с особена сила в ЦИЕ, където може да има и допълнителен бонус -предимството на първия. С други думи, първият нискобюджетен хотел на който и да било пазар вероятно ще пожъне допълнителна възвръщаемост, пише в анализа.

Потенциал

Като цяло е трудно да се развият бързобюджетни хотели в Централна и Източна Европа, но те имат потенциала да бъдат много рентабилни, завършва анализът. България също не остана встрани от тенденцията. Преди по-малко от месец в София вече отвори хотел от бюджетната верига easyHotel, част от easyGroup, собственост на британския предприемач Стелиос Хаджи-Иоану, който е най-известен със създаването на нискотарифната авиокомпания easyJet.


Евтините хотели в Европа привличат все повече клиенти


08.02.2010 г., с. 5
Метрото затвори за две години бул. „Ломско шосе"
Снимка на четири колони - Част от софийския бул. „Ломско шосе" беше затворена вчера за движение за две години. Причината е, че в отсечката между ул. „Бели Дунав" и надлез „Надежда" започва строителството на метрото


08.02.2010 г., с. 6
А кой е държавата?
"Ако заменките са нерегламентирана държавна помощ, а аз няма да се опитвам да докажа обратното, защото знам, че е така, срещу България ще бъде заведено дело."

Премиерът Бойко Борисов, 3 февруари

"Нашата позиция, включително тази и на прокуратурата, е, че това не е неправомерна държавна помощ. И въпреки че е имало лица на високи държавни постове, които са го правили умишлено, държавата като цяло го е правила неумишлено."

Зам.-министърът на земеделието Георги Костов, 7 февруари

В опита си да пресрещнат задаващата се от Брюксел заплаха да платим солена глоба заради безобразните горски заменки на тройната коалиция високопоставени представители на българската страна нагазиха в софистични спорове що е нерегламентирана държавна помощ и колко дявола могат да се съберат на върха й.

Факт е, че ако Брюксел ни глоби, данъкоплатците ще бъдат ощетени двойно. "Не стига, че веднъж сме загубили милиони от самите замени, а на всичкото отгоре ще трябва да плащаме и санкции за това. Ние трябва да защитим националния интерес", казва Георги Костов. Ако националният интерес според управляващите е да се докаже, че няма неправомерна помощ, той напълно се припокрива с този на получателите на скъпи държавни парцели за жълти стотинки. И напълно се разминава с виждането за националния интерес на фокусиралата вниманието на Еврокомисията гражданска коалиция, според която има достатъчно начини сделките да бъдат обявени за нищожни - според текстове от действащото законодателство или със специален закон.

Наистина няма лесно решение на казуса, но по-важното е за какво има политическа воля. Колкото до тезата, че отделни лица на високи държавни постове са вършели умишлено престъпление, но в същото време "държавата като цяло го е правила неумишлено", тя си е чиста индулгенция за предишното, а и за всички правителства. Защото кой друг освен лицата на високи държавни постове представлява държавата?


08.02.2010 г., с. 10
Заменки с ефект на доминото
От Екатерина Стоилова

Предупреждението от Европейската комисия, че заради направените от кабинета "Станишев" замени на държавни с частни гори България може да плаща санкции за неправомерна държавна помощ, не е изненада за експертите от агенцията по горите, а логичен резултат от проточилата се кореспонденция между европейските и българските власти. Тя започна още през септември 2008 г. и продължи до края на управлението на тройната коалиция, която не само отказваше да спре замените, но не се съобразяваше и с предупрежденията на Брюксел за неспазване на еврозаконодателството.

Така едно нарушение (станало символ на двата поредни управленски мандата на ДПС в сектора, плюс БСП, поела контрола над схемата в последната година и половина на кабинета "Станишев"), ощетило данъкоплатците с милиарди левове и довело до бетониране на хиляди декари гори, е на път да повлече с ефекта на доминото лавина от проблеми, чийто изход засега е непредсказуем. Сегашният зам.-министър на земеделието Георги Костов определи като недопустимо, че тази преференция се е давала на избрани лица, като други кандидати не са имали достъп до подобни сделки и е трябвало да купуват имоти след замяната на тройно по-високи цени. От позицията си на човек, наследил управлението в агенцията по горите през лятото на 2009 г., Костов определя като странен и факта, че при оценката на държавните гори администрацията, вместо да се позове на закона за държавната собственост, който би защитил много по-добре интересите на държавата, тези оценки са ставали по наредба. В резултат държавата е ощетена с милиарди левове, които сега е невъзможно да си възстанови.

Как се е развила кореспонденцията с Брюксел

През 2008 г. неправителствени организации събират данни за 15 от най-скандалните замени и сезират главна дирекция "Конкуренция" за неправомерна държавна помощ. Те сравняват пазарните цени на заменените гори към момента на изключването им от държавния фонд с цените на същите терени след застрояването им и така доказват тезата, че е създаден модел, който позволява избрани фирми или частни лица да получават държавни терени практически на безценица, без да е спазен принципът на свободната конкуренция. В жалбата си до Брюксел природозащитниците прилагат и изчисления, от които се вижда, че само от замяната при 15-те сделки държавата е загубила над 55 млн. евро, като тази щета нараства двойно след застрояване.

През октомври същата година от дирекция "Конкуренция" отправят запитване до агенцията по горите дали този начин на замяна е държавна помощ. В резултат получават отговор, многократно повтарян от тогавашния шеф Стефан Юруков и пред българските медии, че това не било държавна помощ, защото е по националното законодателство, както и че нямало щета, защото в резултат от замените във фонда били включени много повече гори, отколкото са получили частните инвеститори.

През януари 2009 г. гражданската коалиция "За да остане природа в България" праща нова жалба до Еврокомисията по повод ударните 47 сделки за замени, извършени за една седмица от гласуването на мораториума върху замените (на 16 януари) и влизането му в сила (на 23 януари). Следва ново запитване от Брюксел, на което Юруков отговаря в същия стил.

Процедурните правила при проверките от страна на Европейската комисия включват последващ анализ, който е подготвен от септември 2009 г. до януари 2010 г. В началото на февруари правителството получи предупредителното писмо от ЕК, с което му се дава 20-дневен срок да докаже, че при извършените сделки няма държавна помощ, в противен случай трябва да върне на Брюксел равностойната на щетите сума.

Трудни за оборване аргументи

Основният аргумент на европейските антимонополисти в подкрепа на тезата, че замените са недопустима помощ, е, че "държавата се е освобождавала от един имот, преди да повиши стойността му". Още в предишната си кореспонденция с Юруков евроекспертите са се поинтересували защо "държавата първо не е повишила стойността на имота и тогава да го продава (т.е. заменя)", но не са получили отговор.

Вторият железен аргумент против действията на държавната агенция е свързан с факта, че и замяната, и изключването от държавния фонд са извършвани от едно и също ведомство. "Не може да се твърди, че като си направил замяната, не можеш да предвидиш, че ще й се промени статутът за строеж, след като контролираш всички дейности в горите", поясни Георги Костов, цитирайки евроекспертите.

Ако замяната беше правена от министерството на земеделието, а изваждането на терените – примерно от министерството на регионалното развитие, тогава би могло да се допусне, че администрацията не знае какво прави "купувачът" със заменения имот", обясни зам.-министърът.

Огромният проблем пред сегашната администрация е, че спешно трябва да спасява бюджета от нови непосилни разходи, ако се окаже, че трябва да плаща санкции за това, че държавата в лицето на тройната коалиция е предоставяла държавна помощ, без да има необходимото разрешение (нотификация) от Европейската комисия.

От миналия четвъртък в министерството на земеделието по проблема работи група, към която са привлечени и експерти по европейско право, специализирани в държавните помощи, които да подготвят позицията на българската страна. Очаква се на утрешното извънредно заседание на Съвета по сигурност към Министерския съвет те да представят първите варианти, върху които ще се изгражда българската защита.

Сламката "престъпление"

Още след първата среща между главния прокурор Борис Велчев и министъра на земеделието Мирослав Найденов миналата седмица беше огласено, че българската защита ще се гради на тезата, че замените са престъпление, с което са облагодетелствани определени лица. Междувременно регионалните дирекции по горите бяха инструктирани да завеждат дела за разваляне на сделки, при които може да се докаже, че има законови нарушения. Същите указания на прокуратурата към управленията в Бургас и Варна през май миналата година не можеха да бъдат изпълнени, тъй като регионалните структури са имали само съгласувателни правомощия, а сделките са били подписвани от шефа на агенцията Стефан Юруков.

Докато юристи и експерти търсят спасителни варианти от заплетения казус, неправителствените организации обявиха, че ще създадат обществена коалиция за натиск за приемането на закон, който да анулира всички направени досега замени по морето и планинските курорти. Ако им бъде отказано, ще започнат подписка за референдум със същата цел.




Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница