Апокалиптичните пророчества Сред пророчествата на Библията Ключът на откровението Между две съдби

Между окупираните области се намира и Ерусалим - столицата на малкото Юдино царство. Навуходоносор е доволен от покорността на тогавашния цар Йоаким (608-597), но все пак иска да му предадат заложници като евентуална гаранция против всяка бунтовна проява. Заложниците трябва да бъдат от царско потекло. Между тях са Даниил и неговите трима приятели.

Така на осемнадесет години Даниил е отведен като заложник във Вавилон, за да не види вече своята родина. Там той ще преживее цяла една империя - най-бляскавата в световната история. Ще стане свидетел на преследването на еврейския народ и откарването му във Вавилон. Ще дочака и времето на неговото освобождаване. Даниил ще запази своята вярност към Бога сред най-висшите среди на обществото и като служител на най-великите световни владетели. В страната на своето пленничество четиримата заложници ще изпълняват Божията цел сред езическия свят. Те никога няма да се съгласяват с идолопоклонниците, а ще носят вярата и името си на поклонници на живия Бог като най-висока чест. И в благоденствие, и в нещастие ще прославят Бога. Затова Той ще ги прослави. На Даниил ще бъдат дадени най-величествените откровения за следващите 2600 г. от историята на света. А личността му ще бъде "светило, което гори и свети".

Двата езика, които Даниил използва в книгата си, ни насочват към структурните й особености. Еврейският език предава най-добре пророчествата за Божия народ, а арамейският - историческата роля на световните сили. Арамейският език е съвсем близък до еврейския. Той е бил нещо като "лингва франка" - широко употребяван из цяла западна Азия, и е почти идентичен с езика на арамейската част от книгата "Ездра". В него се съдържат голям брой вавилонски и персийски думи и понякога неправилно е наричан халдейски.

Структурните закономерности показват, че авторът е една личност. Логически обособените единици са подредени в характерния за онази древна епоха хиазмотичен вариант. При него трябва да се завърши с разсъждението, с което е започнато. Това не означава, че то се повтаря. Най-често третира същия проблем, като се противопоставя на мисълта, изказана в началото. Ето как изглеждат логически обособените единици в арамейската и в еврейските части на книгата:

4 глава - Цар Навуходоносор се възгордява, но после се смирява и приема Бога	5 глава - Цар Валтасар се възгордява, после се прекланя, но отхвърля Бога
3 глава - Скръбта на Божия народ - приятелите на Даниил са в огнената пещ	6 глава - Скръбта на Божия народ - Даниил е хвърлен в рова на лъвовете
2 глава - Световните империи в съня на Навуходоносор	7 глава - Световните империи във видението на Даниил

9:26 - С М Ъ Р Т Т А Н А М Е С И Я
9:25 - градът Ерусалим ще бъде изграден	9:27 - градът Ерусалим ще се разруши
9:1-24 - Притесненията на Даниил по повод предстоящото освобождение на еврейския народ	10 глава - Притесненията на Даниил от даденото му видение
8 глава - Символично представяне на световните сили, които ще тъпчат Божия народ	11 глава и 12:1-4 - Буквално представяне на световните сили, които ще тъпчат Божия народ

1 глава - Въведение

12:4-13 - Епилог

От втора до седма глава книгата е написана на арамейски език, а от осма до дванадесета, както и за въведението в първа глава, е употребен еврейски език. Арамейската част на книгата може да бъде разположена в трапецовидна структура, а еврейската - в триъгълна. Ето как изглежда схематично структурата на книгата

ИМПЕРИИ И ХОРА

Грандиозният исполин стои горд и непоклатим със златна глава, сребърни гърди, медни бедра, железни крака и глинено-железни стъпала. Макар и с променлив блясък, той е световен владетел и културата му оформя облика на всички народи. Вавилон откри златното съкровище на науката и изкуството, Персия показа как толерантността може да бъде устойчив заместител на златото, Гърция донесе медния устрем на свободата, Рим наложи железния ред, а днешната разделена Европа ту погубва, ту възражда цивилизацията в боричкащия се съюз между желязото и глината.

Всяка империя обаче е преценявана от Бога не според културната си ценност, чийто блясък постепенно помръква, а според чистотата на религиозните представи, поддържащи съществуването й. Най-вълнуващото е, че макар и противници на избрания народ, световните царства (без да осъзнават) изпълняват Божията воля за езическия свят. С изселването на евреите, осъществено от Навуходоносор, се постигат две големи цели: пленниците са изтръгнати от духовната си летаргия, а езичниците, през чиито земи минават и с които живеят, се запознават с истинския Бог, с обещания Месия. Персите освобождават Божия народ да се завърне в своята родина - библейската истина още веднъж обхожда целия свят. Гърция и Рим пък създават най-добрите условия за бързо разпространяване на Евангелието. Универсалният език (гръцкият), общата култура, добре уредената пощенска и транспортна мрежа стават проводници на живата вяра. Така зад човешката надежда за власт откриваме изпълнението на Божиите намерения за света, независещи от отношението и активността на Неговия народ.

Затова финалната част на пророчеството представя намесата на Бога в човешкото битие - Второто пришествие. Колосът на световното господство ще стане на прах от сблъскването с камъка Христос. Точно тогава, в началото на вечността, невидимите нишки на живота - верността, благородството и доверието - ще блеснат ярко в облика на спасението и ще се открият като непоклатими основи на човешката нравственост. При рухването на империите хората с изящен дух ще устоят. Защото още сега са по-силни от огъня и мирно съжителстват с лъвовете. Те са избрали свободата и затова техният Бог ще ги извиси над световните проблеми.

Империи и хора живеят между доброто и злото. Неутрални обаче няма - Даниил ясно разбира това. Даващите светят ярко и винаги имат какво да споделят със света. Но в миговете на края всичко угасва - империите се разпадат, хората умират. Последният такъв миг (Второто пришествие) е уникален със съзидателната си мощ - установява се Божието царство, възкръсват Божиите хора.

Империите са преходни, хората могат да бъдат вечни.

Разумните ща разберат цената на човека и ще населят царството, което "няма да премине в други люде: ще съкруши и довърши всички тези царства, а то ще пребивава във век" (Даниил 2:44).

4. Т Р А Г Е Д И Я Т А Н А Г Р Е Ш Н И Я И З Б О Р

(коментар върху кн. "Даниил" 1:1,2)
"В третата година от царуването на юдейския цар Йоаким дойде вавилонският цар Навуходоносор в Ерусалим и го обсади. И предаде Господ в ръката му Йоаким и част от съдовете на Божия храм, и занесе ги в земята Сенаар, в дома на своя бог, и ги внесе в неговата съкровищница" (Даниил 1:1,2).

Цитираните стихове повдигат три важни въпроса: как е станало погубването на Юдиното царство, защо Бог го е допуснал и има ли някакви сведения вън от Библията, които да потвърждават историческата достоверност на споменатите събития.

Малкото информация, съдържаща се в двата стиха от книгата, може да бъде обогатена чрез докладите от книгите на царете, летописите (виж 4Царе 23:31-37;24 и 25; 2Лет. 36 глава) и "Еремия". С тяхна помощ ще се опитаме да възкресим тези драматични събития.

Фаталната грешка на благочестивия цар Йосия вкарва малката държавица Юдея в политиката на Плодородния полумесец. Царете й стават пионки в ръцете на двата колоса - Вавилон и Египет. Първата жертва е Йоахаз - приемникът на Йосия. Той царува само три месеца, защото на връщане от своя поход египетският фараон Нехао го сваля от престола и го завежда в плен в Египет, а на негово място поставя друг син на Йосия - Елиаким. Той дори променя името му в Йоаким (608-597 г.пр.Хр.). След направената промяна Юдиното царство провежда проегипетска политика. Това обаче не се харесва на замогващия се Вавилон.

Четири години по-късно, тоест през 605 г.пр.Хр., Навуходоносор се чувства достатъчно силен, за да оспори на Египет върховенството над западните провинции на загиналата сирийска империя. След спечелването на двете важни битки при Кархемиш и Хумат: вавилонците са вече до границата на царството на фараоните. Сирия и Палестина попадат под суверенитета на Вавилон. Йоаким (като проводник на египетската политика) в началото е бил окован във вериги, но впоследствие успява да спечели доверието на бъдещия цар на Вавилонската империя. Навуходоносор се задоволява само с това да вземе младежи от царския род като заложници. Там попадат Даниил и неговите трима приятели. Отнася и част от съдовете на Ерусалимския храм - едно от седемте чудеса в древността.

След още четири години, в 601 г.пр.Хр., битката се подновява между вавилонците и египтяните. Юдейският цар вярва, че сега е настъпил благоприятният момент да се освободи от вавилонското подчинение. Той отказва да плаща данъци като васален цар. Изглежда Навуходоносор не е погледнал сериозно на този бунт, тъй като в началото се задоволява да изпраща васалните царе на съседните държави - Моав, Амон и Сирия - да накажат Юдея. Но те не успяват да станат господари на положението. Едва тогава самият Навуходоносор тръгва бързо към Юдея. Докато стигне обаче до Ерусалим, Йоаким ненадейно умира. На престола се възкачва неговият син Йехония (597 г.пр.Хр.). Осемнадесетгодишният цар трябва да заплати за измяната на баща си. В третия месец от своето царуване той благоразумно се предава на вавилонския цар. Навуходоносор го отвежда като затворник във Вавилон заедно с неговата майка, висши административни служители и хиляди поданици. Между заточените се намира и пророк Езекиил.

При все това царството Юдея продължава да съществува още единадесет години. Навуходоносор поставя начело на юдейската държава Матания - един от последните синове на Йосия, "чието име царят променя на Седекия". Той повтаря грешката на Йоаким: разчитайки на помощта на новия фараон Априес, в 588 г.пр.Хр. въстава. Този път обаче отговорът на Вавилон е бърз. Ерусалим бива обсаден, крепостите на Юдея падат една след друга, египетската армия, която фараонът е изпратил, за да свали обсадата на измъчваната от глад столица, бива разбита. След осемнадесет месеца Ерусалим е превзет. Вавилонците събарят неговите укрепления, изгарят входните врати на града, двореца и представителните постройки. Изгарят и светинята на всеки евреин - храма на живия Бог (фиг.5). Съдбата на цар Седекия е ужасна: пред него посичат всичките му синове, после избождат очите му и го закарват пленник във Вавилон заедно с по-голямата част от населението.

Така в 605 г.пр.Хр. са взети първите заложници, в 507 е първото голямо изселване начело с пленения цар Йоахан, в 587 г. са отведени още 832 души, а в 586 г. е второто голямо изселване. В страната (вече провинция на Вавилонската империя) остават само малък брой бедни хора, за да се занимават с лозарство и земеделие. Последното изселване на 745 души става след убийството на поставения от Навуходоносор управител на Годолия (582 г.).

Завесата на историята е вече спусната над една обезлюдена страна. Израилевите синове са разпръснати по всички краища на света.

Според Свещеното писание главната причина за изселването на еврейския народ и залязването на неговото царство се корени в отстъплението му от Божествените нравствени принципи. Подробности научаваме от книгата на пророк Еремия. Близо четиридесет години неговият глас предупреждава за предстоящата опасност. В книгата му често се срещат думите:

"Ето, Аз ще докарам зло върху този народ - плода на техните помисли. Защото не внимаваха в думите Ми, нито в закона Ми, но го отхвърлиха" (Ер.5:19).

И наистина, ужасна е картината на идолопоклонството, което започва да се шири след смъртта на Йосия.

"Защото според числото на градовете ти бяха боговете ти, Юдо. И според числото на ерусалимските улици въздигнахте олтари на срамотата, олтари, за да кадите на Ваал" (Ер.11:13).

"И съградиха високите места на Тофет, който е в дола на Еномовия син, за да горят синовете си и дъщерите си в огън - нещо, което не Съм заповядал, нито на ум Ми е идвало" (Ер.7:31)

От представата за един милостив, любвеобилен Бог, Който е готов да се жертва за грешния човек, чрез идолопоклонството и приемането на култовете на съседните народи евреите стигат дотам, че да принасят децата си в жертва за умилостивяването Му!

И като по някакъв неписан закон след отстъплението идва моралната деградация. Разврат, грабежи, убийства, лукави постъпки изпълват цялата Юдейска земя.

"Как ще ти простя това? Синовете ти Ме оставиха и кълнат се на чужди богове, и на купове отиваха в домовете на блудниците...Те са като коне, хранени заран - всеки пръхти подир жената на ближния си!" (Ер.6:7).

"Езикът на моите люде е стрела смъртоносна - говори коварно. Всеки говори мирно с ближния си, но в сърцето си поставя засада против него" (Ер.9:8).

Освен връзката между отстъпление и морално падение Библията ни открива и друг тип закономерност: морална разруха - чародейство. Когато устоите на едно общество се разклащат, когато то е обхванато от тежка нравствена криза, тогава започват да никнат като гъби разни пророци, ясновидци, гадатели, предвещатели, лечители, магьосници. В същото време хората започват да сънуват особени сънища, да придобиват свръхестествени сили. Така е било и с Юдея преди изселването. Надлъж и нашир юдейската земя кръстосват чудотворци, врачки, баячки, гледачки и най-вече пророци - всички с претенциите да бъдат носители на Божиите вести, но потъпкващи Неговия закон. Еремия често предупреждава: "Не слушайте пророците си, нито чародеите си, нито предвещателите си, нито прокобителите, нито омаятелите...Не слушайте думите на пророците, които ви пророчестват.Те ви правят суетни. Говорят видения от сърцето си, не от устата Господни" (Еремия 27:9, 23:16).

Не е изоставена и практиката да се чете човешката съдба по движението на звездите. Евреите са се взирали в зодиите и хороскопите. С всички сили Еремия се противопоставя на тази практика, но - уви! - малко са ония, които обръщат внимание на думите му: "Не учете пътя на народите. Не се плашете от небесните знамения..." (Ер.10:2).

Но като че ли най-разпространени са били гаданията на сънищата: "Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Да не ви мамят пророците и чародеите, които са сред вас, и недейте слуша сънищата си, които вие давате причина да ги сънувате" (Ер.29:8).

Еврейският народ остава глух за тези предупреждения. Той е готов да се облегне на вавилонските или египетските сили, на магиите, на звездите, на сънищата, на тайнствените предсказания на чародейците, а не на Своя Бог. Примерът с управлението на Йосия, което остава незасегнато от водовъртежа на политическите събития, бързо се забравя. Колко тъжно и трогателно звучат думите на Бога, записани от пророк Еремия: "Поправи се, Ерусалиме, за да не се оттегли душата Ми от тебе и да не те направя пуст и ненаселен... Душата Ми ще плаче тайно поради гордостта ви. И окото Ми ще се просълзи горко и ще пролее сълзи, защото стадото Господне се завежда в плен" (Еремия 6:8;13:17).

Прочутата експедиция на проф. Колдуей, която изравя на бял свят част от града Вавилон, по време на своята работа попада на няколкостотин плочици с клинописен шрифт (фиг. 6). Регистрирани и опаковани в каси, те потеглят към Берлин. Едва три десетилетия по-късно (в 1933 г.) с разчитането им се залавя асирологът Е.Ф.Вайднер. Оказва се, че плочиците не съдържат нищо друго освен официални списъци, потвърдителни разписки от царската интендантска служба, бележки на древните бюрократи - предимно делови и всекидневни неща. След време неговият упорит труд е богато възнаграден. Той открива сред тях четири плочки - разписки за хранителни продукти, между които и сусамово масло, носещи името на Йоахин, цар на Юда, и на неговите синове. Един от тези документи е от 592 г.пр.Хр., тоест тринадесетата година от царуването на Навуходоносор II. Раздаването на дажби на царя и членовете от неговата свита показва, че Йоахин е бил свободен да се движи из града. Поставянето му в затвора изглежда е станало по-късно и може би е било вследствие опит за бягство, което може да се свърже с интригите, създавани в Юдея (виж Еремия 28:1-4).

Когато извършва разкопки в град Лахис, Джеймс Лесли Старки открива папирус с интересен печат, поставен посредством тънък пласт глина. На два реда стои написано: "На Годолия, който е над дома!" Собственикът на печата е бил със сигурност Годолия, когото Навуходоносор е поставил начело на провинцията в 586 г.пр.Хр.

Най-значителният резултат на мисията на Старки, осъществена през 1935-1938 г., е откриването на "Писмата от Лахис", които хронологически се вместват между двете обсади на Навуходоносор. Това са 21 парчета от глина, съдържащи донесения от външните фортове, от наблюдателните и опорни пунктове на юдейските войски, които продължавали все още да се сражават (виж Еремия 34:7). Те са били изпращани на Яуш - комендант на крепостта Лахис. Всеки ред на тези сведения носи заряд на огромното напрежение преди сгромолясването. От тях се разбира как е паднал третият укрепен град Азек и как цар Седекия се е опитвал да води проегипетска политика.

Как вавилонците са превзели Лахис? При изследването на грамадата развалини Старки намира в околностите невероятни количества пепел. Някои пластове са дебели много метри и даже след 2578 години са по-високи от останките на крепостни стени и валове. Войниците на Навуходоносор са били истински майстори в разпалването на исполински пожари! Те са довлeкли всички дървета, които са могли да съберат - оголили са околността на Лахис от горите и отделните дървета, обезлесили са най-далечните хълмове, натрупали са горивния материал пред стените на височина колкото тях и после го запалили. Изглежда безбройни маслинени гори са станали жертва на брадвите им, защото пепелният пласт съдържа грамадно количество овъглени костилки от маслини. Ден и нощ исполинският пламък се виел към небето, като заграждал стените с огнен пръстен. Вавилонците непрекъснато доставяли дърва, докато камъните се напукали от силната горещина и зидарията рухнала.
В м е с т о е п и л о г

"...И заведе ги в земята Сенаар". Сенаар е древно наименование на Месопотамия. То напомня за Вавилонската кула (Бит.11:2-4) и за мястото, откъдето праотецът на еврейския народ Аврам е бил поканен да излезе и да отиде в Ханаанската земя (Бит.11:31,32; 12:1-3). Налице е точно обратната ситуация: неговите потомци принудително напускат обещаната земя и на дълги вериги отиват в Месопотамия. Защо? Защото са погледнали леко на отговорностите, които техният Бог им е възложил.

Изселването на евреите започва с елита на обществото (Еремия 24:2). По този начин Провидението поднася Своите истини на езическия свят. Разпръсването на еврейския народ представлява една голяма евангелизационна кампания, която има за цел да подготви хората за идването на Месия. Разбира се, това не е бил единствено възможният начин за разнасяне на истината по света. Можело е самият еврейски народ да го стори. Именно затова той е бил призован и въведен в обещаната земя - център на тогавашния свят. Но не го е сторил.

Когато разглеждаме причините за тези трагични събития, не можем да не констатираме факта, че има голяма аналогия с нашето време. И днес земята е пълна с врачки, баячки, гледачки и ясновидци, чудотворци и пророци. И днес Божият закон по един или друг повод се тъпче от християнския свят. И днес християните се взират в собствените си сънища, плахо гледат зодиакалните знаци и са повече склонни да приемат суеверието, отколкото ясните думи: "Така казва Господ". Хиляди се покланят на светии, на мощи, на мъртви, търсят ходатайство от Дева Мария, от светци, от ангели. Те са готови да дават мило и драго, за да получат Божието благословение, но не искат да погледнат на втората Божия заповед: "Не си прави кумир (предмет на поклонение и ходатайство) и никакво подобие на нещо, което е на небето горе и което е на земята долу, или което е във водите, или под земята..." (Изх.20:4). И ако Бог е позволил да се стоварят върху Неговия народ в древността такива тежки съдбини, то как ли ще постъпи с християните днес?

5. Н И Ш К И Т Е Н А Ж И В О Т А

(коментар върху кн. "Даниил" - 1:3-21)

Човекът обаче не се състои само от плът и кръв. В него бушува още един свят - светът на духа. Той също има свои прелести и скрити чудеса. И тук могат да се наблюдават нишки, на пръв поглед нищожно малки, но съдържащи в себе си най-важното - човешката съдба. На тези малки, почти невидими нишки на духовния живот са посветени останалите деветнадесет стиха от първата глава на книгата "Даниил".

Ще ги търсим в личността на един младеж, когото вихърът на политическите събития, разразили се над Плодородния полумесец и впоследствие помели Юдиното царство, по онова време отнася в столицата на въздигащата се Вавилонска империя. В 605 г.пр.Хр. Навуходоносор II отвежда от Юдея заложници от царско потекло като гаранция против евентуален бунт. Сред тях попадат Даниил и неговите приятели - около осемнадесетгодишни младежи. Във Вавилон те, разбира се, са вече далеч от злополучията, връхлитащи тяхната родина, но това не означава, че ще бъдат оставени на спокойствие. Всеки, който иска да изповяда обичта си и вярата си в истинския Бог сред свят, враждебен на Неговия характер, хвърля предизвикателство към силите на мрака. Той дръпва завесата, отделяща видимото от невидимото, и става пряк свидетел на гигантската битка, която се води между Бог и Сатана, между силите на доброто и силите на злото.

Желанието на Навуходоносор е младите заложници да се запознаят с вавилонската култура. В продължение на три години те ще бъдат обучавани и след изтичането на този период ще му бъдат представени, за да покажат какво са научили. Онези, които положат успешно изпита, ща заемат важни постове във Вавилонската империя. "И царят им определи за всеки ден дял от царските изрядни ястия и от виното, което пиеше..." Какво по-хубаво от това! Но тук има клопка - охолният живот в двореца, тайнствата на вавилонската идолопоклонническа система, страстите и пороците ще упражняват всеки ден своето мощно разрушително въздействие върху характерите на тези младежи. Съществува опасност те да бъдат покварени от вавилонската култура. Това е била интимната цел на царя: макар във вените им да тече еврейска кръв, съзнанието им да стане халдейско. Затова още в началото на обучението техните имена са били сменени с вавилонски.