Български език за 7 клас Таблици за справка науки за езика

Запетая се поставя и когато тези

съюзи свързват еднородни части.

(вж. I)

Забележка: Когато пред съюза

се поставя запетая.

тая се поставя пред всеки повто-

рен (следващ) съюз ─ и-и, било-

било, ни-ни, или-или, ту-ту, я-я.
2.Подчинителни съюзи и съюзни

думи ─ който (която, което, кои-

то), какъвто (каквато, каквото,

каквито), чийто (чиято, чието,

чиито), когато, където, колкото,

като, докато, дето, що, както, за-

щото, понеже, ако, че, въпреки че,

макар че, щом, щом като.
При еднократно употребен съюз

да запетая не се поставя. Но при

повтаряне на съюза се поставя

пред всеки следващ.

Забележка: Със запетая се отделя всяко

изречение, свързано с тези съюзи незави-

симо от мястото му в сложното съставно

изречение.

Изключение правят подчинени

изречения въведени със съюз да,

или т. н. косвени въпроси; когато

стоят след главното изречение не

се отделят със запетая, а когато

са пред главното ─ отделят се.

Подчинени изречения, въведени

със съюзни изрази ─ при условие

че,при положение че, следствие на

това че, затова че и др.

Забележка:

Не се пишат запетаи за отделяне на раз-

ширени обстоятелства (често съдържа- щи въпреки, макар).

Не се пише запетая пред като, когато из-

разява сравнение или въвежда единичен

пример.

Когато съчинителен и подчините-

лен съюз се окажат в съседство

(един от друг), между тях не се поставя запетая.

Когато съюзна връзка, изисква-

ща запетая, се придружава от ду-

ми за смислово изтъкване (дори,

сами, винаги, всякога), запетая не

се поставя.

Допълнителни функции на запе-

таите:

─ За означаване на десетични

дроби, на часове, минути и секун-

ди.

Знак за по-силно отделяне на час-

ти в простото или в сложното из-

речение, в които вече е използва-

на запетая.

Между части на сложното смесено

изречение, които имат еднотипен

строеж.

Знак за въвеждане на изречения

или части от изречение, пояснява-

щи изказани мисли ─ обикнове-

но пред или след обобщаваща ду-

ма ( вж. и точка и запетая).

При по-голямо иброяване след

като, ако с това изброяване изре-

чението завършва. В противен

случай изречението се оформя ка-

то обособена част (вж. запетая и

тире).

Знак за отделяне думи на автора,

Двоеточие се поставя пред под-

пис на лице в края на писмо, мол-

ба или друг документ.

С двоеточие се заменя предлог на

между числа, сочещи съотноше-

ние.

─ Отивам на брига-

Знак за отделяне на части в изре-

чението, по-силен от запетаята:
─ в изречения на мястото на из-

пусната, но подразбираща се ду-

ма или част.

─ при по-силно обособяване

─ при вмятане, съпроводено от

по-голяма пауза поради по-силно

смислово изтъкване.

еднокоренни думи.

Знак за означаване на разтояния

вместо предлог на.

Знак за означаване на приблизи-

телност, за противопоставяне.

Знак, свързващ имена на лица,

създали теория, закон, учение.

─ Лаплас.

Знак за отделяне на части от из-

речения или на изречения, на

вметнати изрази (по-силен от за-

петая или тире);

─ ограждат вметнати части със

значение на допълващи бележки

или пояснения (превод, тълкува-

не, обяснение), когато се дават

псевдоними или други имена.

─ Отделят бележки на автора в

драматични произведения;

сведения за реакция на слушатели

в събрания и др.; сведения за из-

точника на информация в списа-

ния и вестници; имена на автори,

заглавия, непосредствено следва-

щи цитат.

Знак за отделяне на чужда реч

(пряка реч, цитати) от авторска

реч.

вени (понякога нарицателни)

имена са използвани като назва-

ния на музеи, театри, кина, учи-

лища, дружества, паметници,

апарати, растения, животни.

Не се пишат кавички:

─ При названия на градове, пла-

нини и др. географски обекти

─ При названия на улици, буле-

варди, площади в пощенски прат-

ки и писма

─ при имена на марки на маши-

ни, апарати, обозначени с букви

или с букви и цифри; при съкрате-

ни названия

„Дали не са ме усети-