Джоан Роулинг хари потър и огнения бокал

доближиха отново и се сляха. Те образуваха огромна трептяща детелина, която

се извиси в небето и се зарея над трибуните. От нея заваля нещо като златен

дъжд...

— Велико! — изкрещя Рон, когато детелината се спусна над тях и тежки

Хари примижа към детелината и видя, че бе съставена от хиляди малки

брадати човечета с червени жилетчици, понесли миниатюрни златисти и зелени

лампи в ръце.

— Лепрекони*! — каза господин Уизли, надвиквайки бурните аплодисменти

на зрителите, голяма част от които все още се блъскаха и тършуваха за злато

под столовете.

[* Елф с вид на дребно старче (от ирландския фолклор) — Бел.прев.]

— На, вземи! — изкрещя Рон щастливо и напъха в ръката на Хари шепа

златни монети. — За всевизора! Сега ще трябва да ми подариш нещо друго за

Коледа, ха-ха!

Огромната детелина се разпръсна във въздуха, лепреконите се отдръпнаха

в другия край на игрището и седнаха с кръстосани крака срещу вийлите да

гледат мача.

— А сега, дами и господа, да приветстваме... българския национален

отбор по куидич! Представям ви... Димитров!

С гръмки аплодисменти българската агитка поздрави загърнатата в

аленочервена мантия фигура върху метла, която влетя от входа в долния край

на игрището с такава скорост, че очертанията й се размиха във въздуха.

— Иванова!

Появи се втора фигура в червена мантия.

— Зограф! Левски! Вълчанов! Волков! Ииииии... Крум!

— Ето го! Ето го! — развика се Рон и проследи Крум с всевизора си.

Хари веднага фокусира и своя всевизор.

Виктор Крум бе слаб, с тъмна коса и бледа кожа, с дълъг гърбав нос и

гъсти черни вежди. Приличаше на прекомерно пораснала хищна птица. Трудно

можеше да се повярва, че е само на осемнайсет години.

— А сега, да приветстваме... ирландския национален отбор по куидич! —

изкрещя Багман. — Представям ви... Конъли! Райън! Трой! Мълет! Моран!

Куигли! Иииииии... Линч!

Седем зелени мъглявини нахлуха над игрището. Хари завъртя копчето за

скорост и забави движението на играчите, за да прочете надписа

«Светкавицата» на всяка от метлите и имената на играчите, извезани със

сребро на мантиите им.

— А ето го и съдията, пристигнал чак от Египет — уважавания

председател на Международната асоциация по куидич Хасан Мустафа!

На стадиона излезе дребен и мършав магьосник, съвсем плешив, но с

мустаци, с които можеше да съперничи на вуйчо Върнън, и със златиста мантия

в тон с оформлението на стадиона. Изпод мустаците му стърчеше сребърна

свирка, под едната си мишница носеше голяма дървена кутия, а под другата —

метла. Хари настрои всевизора си на нормална скорост и видя как Мустафа

яхна метлата и ритна кутията. Оттам излетяха във въздуха четири топки —

червен куофъл, два черни блъджъра и мъничък крилат златен снич, който Хари

успя да зърне за миг, преди да изчезне от погледа му. С остро изсвирване

Мустафа се понесе във въздуха след топките.

— Иииииии... НАЧАЛО! — изкрещя Багман. — Това е Мълет! Трой! Моран!

Димитров! Отново Мълет! Трой! Левски! Моран!

Хари никога не бе присъствал на такъв куидичен мач. Той притискаше

всевизора много силно към очите си и очилата му впиваха в носа. Скоростта

на играчите бе невероятна. Гончиите си подаваха куофъла толкова бързо, че

Багман успяваше само да съобщава имената им. Хари завъртя дясното копче на

всевизора си на «Бавно», натисна бутона «Кадър по кадър» и загледа играта

забавено, с просветващи пурпурни надписи, пробягващи през изображението, а

шумът на тълпата отекваше в тъпанчетата му.

«Атакуваща тактика Хоксхед*» прочете той и видя как тримата ирландски

гончии се скупчиха — Трой бе в средата, малко пред Мълет и Моран, — и

връхлетяха българите. Проблясна надпис «Маневра Порсков» и Трой се

престори, че тръгва с куофъла, за да заблуди българската гончийка Иванова,

а всъщност го подаде на Моран. Българският бияч Волков силно замахна към

преминаващия блъджър с малката си бухалка и го запрати срещу Моран.

Ирландката се наведе да избегне блъджъра, изпусна куофъла и Левски, който

летеше отдолу, го хвана...

[* Глава на сокол (англ.) — Бел.прев.]

— ТРОЙ ОТБЕЛЯЗВА! — изрева Багман и стадионът се разтресе от бурни

аплодисменти и радостни възгласи. — Десет на нула за Ирландия!

— Какво? — провикна се Хари, като бясно заоглежда с всевизора си. — Но

Левски хвана куофъла!

— Хари, ако не гледаш мача на нормална скорост, ще пропуснеш още много

неща! — извика Хърмаяни, която подскачаше на стола си и размахваше ръце,

докато Трой правеше почетна обиколка над игрището.

Хари бързо погледна над всевизора и видя как лепреконите, които

наблюдаваха отстрани, излетяха отново във въздуха и образуваха голяма

блестяща детелина. От отсрещната страна на игрището вийлите ги гледаха

намусено.

Играта се възобнови и Хари, ядосан на самия себе си, настрои скоростта

на изображението обратно на позиция «Нормално».

Той достатъчно разбираше от куидич, за да оцени, че ирландските гончии

играят превъзходно. Те се сработваха безупречно и във всяка позиция

успяваха да разчетат взаимно следващите си ходове, а кречеталото на гърдите

на Хари не спираше да вика имената им: «Трой... Мълет... Моран...» В

следващите десет минути ирландският отбор вкара още два пъти, увеличавайки

преднината си на трийсет на нула, и това предизвика бурни вълни от възгласи

и ръкопляскания сред зелената агитка.

Играта стана още по-бърза, но и по-груба. Българските биячи Волков и

Вълчанов запращаха блъджърите все по-свирепо към ирландските гончии и им

пречеха да изпълняват някои от най-добрите си ходове. На два пъти

ирландците бяха принудени да се разпръсват и накрая Иванова успя да пробие

защитата им, да се изплъзне на пазача Райън и да отбележи първия гол за

България.

— Запушете си ушите! — изкрещя господин Уизли, когато вийлите

затанцуваха тържествуващо.

Хари затвори и очите си. Той искаше съзнанието му да остане

съсредоточено върху играта. След няколко секунди се реши да погледне към

игрището. Вийлите бяха спрели да танцуват, а куофълът бе отново у

българите.

— Димитров! Левски! Димитров! Иванова... О, вижте! — изрева Багман.

Сто хиляди магьосници и вещици ахнаха, когато двамата търсачи Крум и

Линч пикираха между гончиите с толкова висока скорост, сякаш току-що са

скочили от самолет без парашути. Хари проследи спускането им с всевизора и

с напрегнато присвити очи затърси снича...

— Ще се ударят в земята! — извика Хърмаяни край него. Тя позна, но

само наполовина — в последната секунда Виктор Крум се отклони със

спираловидно движение и излетя встрани, обаче Линч се блъсна в земята и

глухият звук от удара се чу по целия стадион. Могъщо стенание се надигна

откъм ирландските трибуни.

— Глупчо! — изпъшка господин Уизли. — Крум финтираше!

— Прекъсване! — съобщи Багман. — Квалифицирани медимагове се спускат

на игрището да прегледат Ейдън Линч!

— Ще се оправи, само се заби в пръстта — обади се Чарли, за да успокои

Джини, която се бе надвесила от ложата и гледаше с ужас. — Точно това

всъщност искаше Крум...

Хари бързо натисна бутоните «Повторение» и «Кадър по кадър» на

всевизора, превъртя копчето за скорост и го намести пред очите си. Проследи

отново как Крум и Линч политат надолу. Върху изображението излезе светещ

пурпурен надпис «финт Вронски — опасно заблуждаване на търсач». Видя

изкривеното от напрежение лице на Крум в решаващия момент, когато се

отклоняваше тъкмо навреме, а Линч се повали. Хари разбра — Крум изобщо не

бе видял снича, а просто подлъга Линч да го последва. Досега не беше виждал

друг да лети по такъв начин — българинът като че ли не летеше на метла.

Движеше се из въздуха с такава лекота, сякаш бе напълно независим от нищо и

безтегловен. Хари върна всевизора си на нормална скорост и го фокусира

върху Крум. Той кръжеше високо над Линч, когото медимаговете свестяваха с

чаши отвара. Хари се взря в лицето на Крум и видя как тъмните му очи

оглеждаха земята от трийсетина метра височина. Той явно се възползваше от

паузата за възстановяването на Линч и продължаваше да търси снича,

необезпокояван от никого.

Най-сетне сред бурната радост на зелената агитка Линч се изправи на

крака, яхна «Светкавицата», оттласна се с крак и се понесе във въздуха.

Завръщането му вдъхна нови сили на ирландския отбор. Когато Мустафа отново

наду свирката, гончиите заиграха с вещина, надминаваща всичко видяно

досега.

След петнайсет бързи и яростни минути ирландците отбелязаха още десет

загрубяваше.

Когато Мълет, стиснала здраво куофъла под мишница, се спусна за

пореден път към головите стълбове, българският пазач Зограф излетя да я

пресрещне. Това, което последва, стана толкова бързо, че Хари не успя да го

види, но яростният рев откъм ирландските трибуни и дългото пронизително

изсвирване на Мустафа му подсказаха, че има фаул.

— Мустафа наказва българския пазач за сръгване... Непозволено

използване на лакти! — информира Багман ревящите зрители. — И... да,

наказателен удар за Ирландия!

Лепреконите, ядосани от грубата игра срещу Мълет, излетяха като рояк

блестящи стършели и изписаха «ХА-ХА-ХА» във въздуха. Впилите от другата

страна на игрището скочиха, бясно отметнаха назад коси и отново

затанцуваха.

Като по команда Хари и момчетата от семейство Уизли запушиха ушите си

с пръсти. Хърмаяни, която не го беше сторила, започна да дърпа Хари за

ръката. Той се обърна да я погледне, тя нетърпеливо издърпа пръстите от

ушите му и се засмя:

— Виж съдията!

Хари погледна към игрището. Хасан Мустафа се бе приземил точно пред

танцуващите вийли и наистина се държеше доста странно. Той се перчеше с

мускулите си и развълнувано си приглаждаше мустаците.

— Така не може! — провикна се Людо Багман, въпреки че гласът му

прозвуча развеселено. — Някой да освести съдията!

Един медимаг се завтече по игрището, запушил с пръсти ушите си, и

срита силно Мустафа по пищяла. Съдията се съвзе. През всевизора си Хари

видя как той рязко се смути и закрещя на вийлите, които бяха спрели да

танцуват и гледаха заплашително.

— Ако не греша, Мустафа се опитва да отпрати талисманите на българския

национален отбор! — отново прозвуча гласът на Багман. — В този момент се

случва нещо, каквото не сме наблюдавали досега... О, може да стане много

неприятно!...

И наистина стана — българските биячи Волков и Вълчанов се приземиха от

двете страни на Мустафа и започнаха яростно да спорят с него, сочейки

лепреконите, които насмешливо бяха изписали «ХИ-ХИ-ХИ». Но Мустафа не се

впечатли от доводите на българите. Той размаха пръст във въздуха, като им

сочеше да излетят, а когато те отказаха, изсвири два пъти кратко.

— Два наказателни удара за Ирландия! — изрева Багман, а българската

агитка гневно го освирка. — Най-добре е Волков и Вълчанов да си яхнат

метлите... и да излитат... Трой грабва куофъла...

Играта достигна невиждано досега ожесточение. Биячите от двата отбора

действаха безмилостно. Волков и Вълчанов особено яростно размахваха

бухалки, без да се интересуват дали удрят блъджъри или играчи, и ги

отблъсваха грубо. Димитров се засили право срещу Моран, която стискаше

куофъла, и едва не я събори от метлата.

— Фаул! — изрева в един глас ирландската агитка, изправила се рязко

като огромна зелена вълна.

— Фаул! — проехтя и магически усиленият глас на Людо Багман. —

Димитров ожулва Моран... Предумишлено летене за сблъсък!... Трябва да има

наказателен удар... Да, ето го сигнала!

Лепреконите излетяха отново във въздуха и този път образуваха

гигантска ръка, свита в неприличен жест, насочен към вийлите. И тогава

вийлите направо побесняха. Те се стрелнаха над игрището и започнаха да

сипят по лепреконите шепи огън. Хари ги огледа през всевизора и видя, че от

предишната им красота няма и помен. Лицата им се източваха в островърхи

птичи глави със свирепи човки, а от раменете им израстваха дълги люспести

криле...

— Ето това, деца — гласът на господин Уизли успя да надвика тътена на

тълпата под тях, — трябва да ви научи никога да не съдите по външния вид!

Магьосници от министерството се стекоха на терена да разтървават

вийлите и лепреконите, но без особен успех. Междувременно битката на земята

се оказа нищожна в сравнение с тази във въздуха. Хари вдигна всевизора си

нагоре и установи, че куофълът преминава от ръка в ръка със скорост на

куршум...

— Левски... Димитров... Моран... Трой... Мълет... Иванова... отново

Моран... Моран... МОРАН ВКАРВА ГОЛ!

Но радостните възгласи на ирландската агитка бяха заглушени от

крясъците на вийлите, свистенето на магическите пръчки на служителите на

министерството и гневния ропот на българите. Играта бе възобновена

незабавно. Куофълът бе у Левски, после у Димитров...

Ирландският бияч Куигли замахна мощно към преминаващия блъджър и го

запрати с всичка сила към Крум, който не успя да се наведе достатъчно

бързо. Блъджърът го удари силно в лицето.

Последва оглушително освиркване. Явно носът на Крум бе счупен, пръски

кръв летяха във всички посоки, но Хасан Мустафа не изсвири. Той се бе

разсеял и Хари не можеше да го упрекне. Една от вийлите го бе замерила с

шепа огън и опашката на метлата му гореше.

На Хари му се искаше някой да разбере, че Крум е контузен. Макар че бе

за отбора на Ирландия, той смяташе българина за най-впечатляващия играч на

стадиона. Очевидно и Рон бе на същото мнение.

— Прекъсване! О, не, той не бива да играе така, вижте го...

— Вижте Линч! — изкрещя Хари.

Ирландският търсач рязко се понесе надолу и Хари бе убеден, че това не

бе преследване в стил Вронски. Беше истинско...

— Видял е снича! — извика Хари. — Видял го е! Вижте как се спуска!

Изглежда само част от зрителите бяха разбрали какво става. Ирландската

агитка се надигна в огромна зелена вълна, подкрепяйки своя търсач... но

Крум го следваше плътно. Хари не можеше да си обясни как българинът вижда

накъде да лети. Из въздуха зад него се сипеха пръски кръв, но той вече се

изравняваше с Линч и двамата отново вихрено фучаха надолу...

— Ще се ударят в земята! — за втори път изпищя Хърмаяни.

— Няма! — изрева Рон.

— Линч ще се удари! — извика Хари.

И се оказа прав. За втори път Линч се блъсна в земята със страшна сила

и мигновено бе стъпкан от тълпа разгневени вийли.

— Сничът, къде е сничът? — изкрещя Чарли.

— Хвана го... Крум го хвана... Всичко свърши! — викна Хари. Загърнат в

червената си мантия с просветващи по нея капки от изтеклата от носа му

кръв, Крум се понесе леко във въздуха. От високо вдигнатия му юмрук се

процеждаше златен отблясък.

БЪЛГАРИЯ — СТО И ШЕЙСЕТ, ИРЛАНДИЯ — СТО И СЕДЕМДЕСЕТ светна върху

таблото срещу тълпата, която още не беше наясно какво се е случило. После

бавно, сякаш огромен турбореактивен самолет набираше скорост, тътенът откъм

ирландската агитка се усилваше все повече и повече и накрая избухна във

възторжени възгласи.

— ИРЛАНДИЯ ПОБЕДИ! — извика Багман, който като ирландците бе силно

изненадан от внезапния край на мача. — КРУМ УЛОВИ СНИЧА... НО ИРЛАНДИЯ

ПОБЕДИ... О, не мисля, че някой от нас е очаквал точно това!

— Защо хвана снича сега? — изкрещя Рон, докато подскачаше и

ръкопляскаше с вдигнати ръце. — Да го хване, когато Ирландия води със сто и

шейсет точки, какъв глупак!

— Разбрал е, че те никога няма да ги догонят — извика Хари сред

оглушителния шум, също ръкопляскайки силно. — Ирландските гончии са

прекалено добри... искал е той самият да определи резултата, това е...

— Постъпи много смело, нали? — каза Хърмаяни и се наведе да гледа как

се приземява Крум, а през това време цял рояк медимагове си пробиваха път

към него през вкопчените в схватка лепрекони и вийли. — Но сега изглежда

ужасно...

Хари отново погледна през всевизора. Трудно можеше да види какво става

долу, защото лепреконите летяха възторжено над игрището, но успя да различи

Крум, заобиколен от медимагове. Той изглеждаше по-навъсен отвсякога и не

позволяваше да попият кръвта му. Съотборниците му бяха около него, клатеха

глави и гледаха сърдито. Недалеч ирландските играчи радостно танцуваха сред

дъжда от злато, който пръскаха техните талисмани. По целия стадион се

развяваха знамена, от всички страни звучеше ирландският химн. Вийлите се

преобразиха отново в красивата си външност, но изглеждаха унили и жалки.

— Е, борихме се геройски — мрачно каза на правилен английски със силен

твърд акцент някой зад Хари.

Той се огледа и видя българския министър на магията.

— Вие говорите английски? — възкликна Фъдж гневно. — И ме оставихте да

махам с ръце и да се кривя цял ден?

— Е, беше много забавно — отвърна българският министър и сви рамене.

— А докато ирландският отбор прави почетна обиколка на стадиона,

заобиколен от талисманите си, внасят Световната купа по куидич в горната

ложа! — изрева Багман.

Ярка бяла светлина внезапно заслепи очите на Хари, когато горната ложа

бе магически осветена, така че всички по трибуните да виждат какво става

там. Той погледна към входа и видя двама задъхани магьосници да внасят в

ложата огромна златна купа и да я подават на Корнелиус Фъдж, който все още

бе ядосан, че напразно е говорил със знаци през целия ден.

— Нека силно да аплодираме тези, които загубиха достойно... отбора на

България! — извика Багман.

Като се изкачиха по стълбите, в ложата влязоха седемте играчи от

победения български отбор. Множеството на стадиона ги възнагради с

аплодисменти. Хари видя хиляди проблясъци от всевизори, насочени към тях.

Един след друг българите тръгнаха между редовете в ложата, а Багман

обявяваше имената им, докато те се ръкуваха първо със своя министър и след

това с Фъдж. Последен беше Крум, който изглеждаше ужасно. Черните очи

драматично проблясваха върху окървавеното му лице. Той все още стискаше

снича в ръка. Хари забеляза, че на земята изглежда по-нестабилен. Бе леко

кривокрак и доста прегърбен. Но когато обявиха името му, целият стадион

гръмна в оглушителен рев на одобрение.

После дойде ред и на ирландския отбор. Моран и Конъли подкрепяха Ейдън

Линч. Вторият удар в земята го бе зашеметил и очите му изглеждаха странно

помътнели. Но той се усмихна щастливо, когато Трой и Куигли вдигнаха купата

във въздуха и над стадиона екнаха победоносни викове. Ръцете на Хари

изтръпнаха от ръкопляскане.

Ирландският отбор напусна ложата, за да направи още една почетна

обиколка на метлите си (Ейдън Линч бе зад Конъли на неговата метла,

обгърнал го здраво през кръста и със замаяна усмивка). Багман насочи

пръчката към гърлото си и прошепна «Куайътус!».

— Ще има да се обсъжда години наред — дрезгаво каза той. — Наистина

неочакван обрат, който... Жалко че не продължи по-дълго... А, да... да,

дължа ви... колко?

Фред и Джордж бяха прескочили столовете си и стояха пред Людо Багман с

широки усмивки и с протегнати напред ръце.

ГЛАВА ДЕВЕТА

— Недейте да казвате на майка си, че сте залагали — умоляваше Фред и

Джордж явно притесненият им баща, докато всички бавно слизаха по застланите

с ярко пурпурна пътека стълби.

— Не се тревожи, тате — отвърна Фред развеселен. — Имаме големи

планове за тези пари и не искаме тя да ни ги конфискува.

За момент господин Уизли се поколеба дали да не попита какви са

големите им планове, но изглежда размисли и реши, че всъщност не би искал

да узнава.

Не след дълго тълпите, излизащи от стадиона, ги повлякоха към

палатките. Дрезгаво пеене ги съпровождаше на връщане по осветяваната с

фенери пътека в нощта, а лепреконите се стрелкаха над главите им, кикотеха

се и полюшваха миниатюрните си лампи. Най-после се добраха до палатките, но

все още на никого не му се спеше. Тъй като и шумът наоколо не беше стихнал,

господин Уизли се съгласи да изпият по чаша какао преди лягане. Скоро се

увлякоха в разгорещени спорове за мача. Чарли и баща му така се задълбочиха

в разногласията си за стълкновенията, че едва когато Джини заспа върху

малката маса и бутна чашата си с какао, господин Уизли обяви край на

словесните повторения на моменти от мача и настоя всички да си лягат.

Момичетата се отправиха към съседната палатка, а Хари и братята Уизли си

облякоха пижамите и се настаниха по леглата си. От отсрещната страна на

лагера все още се носеха песни и странен кънтящ трясък.

— Добре че не съм дежурен — сънливо промърмори господин Уизли. — Не

бих искал аз да принуждавам ирландците да спрат веселбата си.

Хари лежеше на своето легло над леглото на Рон, взираше се в

брезентовия покрив на палатката, наблюдаваше проблясъка от лампите на

прехвърчащите отгоре лепрекони и си припомняше някои от блестящите ходове

на Крум. Нямаше търпеше да яхне «Светкавицата» и да изпробва финта на

Вронски. Оливър Ууд така и не бе успял с разкривените си диаграми да покаже

как точно се изпълнява този трик... Хари се видя загърнат в мантия със

собственото си име, извезано на гърба, и си преддстави как би се чувствал

при рева на стохилядна тълпа, когато гласът на Людо Багман прокънтява из

стадиона:

— Представям ви... Потър!

Хари не разбра дали бе заспал, или не — фантазията, че лети като Крум,

може би се бе преплела с истински сън... Разбра само, че господин Уизли

внезапно се бе разкрещял.

— Ставайте! Рон... Хари... Ставайте веднага, спешно е!

Хари бързо се надигна и главата му се опря в брезента.

— Какво става? — попита той.

Обзе го смътно усещане, че нещо не е наред. Шумовете в нагера се бяха

променили. Не се чуваше пеене. Хари долови писъци и тропот на бягащи хора.

Смъкна се от леглото и посегна към дрехите си, но господи Уизли, който

бе навлякъл джинсите си върху пижамата, го спря:

— Няма време, Хари... Грабвай якето и излизай... Бързо!

Хари го послуша и се втурна навън, последван от Рон. Отблясъците от

няколко незагаснали огньове осветяваха тичащи към гората хора, подгонени от

нещо, което се движеше след тях през полето, пръскаше странни струи

светлина и вдигаше шум, подобен на стрелба. Чуваха се оглушителни крясъци,

гръмогласен кикот и пиянски викове. Внезапен взрив от силна зелена светлина

освети околността.

Движещи се плътно един до друг, множество магьосници, бавно вървяха

през полето с вдигнати право нагоре магически пръчки. Хари присви очи... те

сякаш нямаха лица... След миг осъзна, че върху главите си имаха качулки, а