Развитие на динамична икономика, конкурентоспособна на европейския и световен пазар

Тази формулировка отговаря и на визията и първата от стратегическите цели на Националната стратегическа референтна рамка. За да бъде България страна с високо качество на живот, основано на устойчиво социално-икономическо развитие, неизменно икономиката на страната трябва да се променя динамично. Високото качество и стандарт на живот се гарантират в основна степен от добрата конкурентоспособност на произвежданите стоки и услуги на международните пазари, която осигурява заетост и професионална реализация на населението, както и постъпления в националния бюджет и икономиката. Динамиката на конкурентоспособността гарантира в дългосрочна перспектива устойчивото социално-икономическо развитие на България, които отдават особена роля на баланса между икономическо развитие и опазване на околната среда, както и на взаимовръзката между висок икономически растеж и висока заетост и икономическа ангажираност на населението.

5.2. Специфични цели

Общата цел на оперативната програма ще бъде реализирана чрез две специфични цели, които покриват два от основните аспекти на конкурентоспособността – подготвеността на българските предприятия за Общия европейски пазар и за бързо променящите се условия на международните пазари, както и състоянието на средата в която те функционират. Специфичните цели са:

• 
  Насърчаване на иновациите и повишаване на ефективността на предприятията.
  
• 
  Подобряване на бизнес средата
  

5.3. Приоритетни оси и цели на приоритетни оси

За постигане на общата и специфичните цели, ОП “Конкурентоспособност” ще се концентрира върху изпълнението на четири основни приоритетни оси, всяка една от които се характеризира с няколко приоритетни цели, като крайният резултат трябва да бъде развитие на устойчива икономика с потенциал за растеж, която да е конкурентна на международно равнище. Приоритетните оси са:

Приоритетна ос 1 “Развитие на икономика, базирана на знанието и иновационни дейности”

Приоритетна ос 2 “Повишаване ефективността на предприятията и насърчаване развитието на благоприятна бизнес среда”

Приоритетна ос 3 “Финансови инструменти за развитие на предприятия”

Приоритетна ос 4 “Укрепване на международните пазарни позиции на българската икономика”

Тези приоритетни оси са в съответствие с целите на Лисабон и Гьотеборг и ще допринесат значително за нарастване на конкурентоспособността и сближаването на страната ни, както и за преодоляване на изоставанията, очертани в Стратегията на ОП. Четирите приоритетни оси ще се изпълняват чрез редица цели, които да допринесат за подобряване на икономическия растеж:

1. 
   Насърчаване на развойната дейност и внедряването на иновации в предприятията;
   
2. 
   Защита на индустриалната собственост на българските предприятия и изследователски организации;
   
3. 
   Развитие на благоприятна про-иновационна среда в подкрепа на бизнеса.
   
4. 
   Модернизация на технологиите и управлението в МСП
   
5. 
   Осигуряване на по-достъпни и качествени консултантски и информационни услуги за бизнеса
   
6. 
   Намаляване на енергоемкостта на предприятията и разнообразяване на енергийните източници и доставки.
   
7. 
   Подобряване на българската енергийна инфраструктура.
   
8. 
   Укрепване на производствения капацитет и достъпа до пазари чрез използване на предимствата на бизнес кооперирането
   
9. 
   Подобряване на достъпа до капитал за развитие за микро, МСП и mid-caps предприятия.
   
10. 
    Осигуряване на финансиране за високорискови инвестиции, главно свързани с иновационни дейности
    
11. 
    Промоция на предимствата на България като инвестиционна дестинация
    
12. 
    Насърчаване на интернационализацията на българските предприятия
    
13. 
    Подобряване на националната инфраструктура по качество
    

Насърчаване на иновациите и повишаване на ефективността на предприятията. Подобряване на бизнес средата

Развитие на динамична икономика, конкурентоспособна на европейския и световен пазар.

5. 
   ПРИОРИТЕТНИ ОСИ НА ОПЕРАТИВНАТА ПРОГРАМА “РАЗВИТИЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА” ЗА ПЕРИОДА 2007-2013
   

Трябва да бъде изрично посочено, че областите на въздействие и операциите, включени във всяка приоритетна ос имат индикативен характер и не представляват изчерпателен списък както по отношение на своя брой, така и по отношение на възможностите за въздействие. След задължително одобрение от страна на Комитета за наблюдение, Управляващият орган може да добави нови или да промени операциите, описани по-долу, в случай, че подобна промяна или нова операция съответства на обхвата на въздействие на конкретната Приоритетна ос и допринася за постигането на целите на тази ос.

Приоритетна ос 1 “Развитие на икономика базирана на знанието и иновационни дейности”

Цели

Основната цел на Приоритетна ос 1 е подобряване на българската иновационна система чрез подкрепа за иновационна дейност и подобряване на про-иновативната инфраструктура.

Специфичните цели на приоритета включват:

1. 
   Насърчаване на развойната дейност и внедряването на иновации в предприятията;
   
2. 
   Защита на индустриалната собственост на българските предприятия и изследователски организации;
   
3. 
   Развитие на благоприятна про-иновационна среда в подкрепа на бизнеса.
   

Приоритетна ос 1 беше избрана поради важността на прехода на българския икономически модел от „традиционна икономика” към икономика, базирана на иновациите и знанието. За изпълнението на тази цел трябва да бъде налице добре функционираща иновационна система. За съжаление понастоящем българската иновационна система е неразвита. Тя страда от структурни проблеми, които засягат всеки от основните участници в системата, и играят ролята на препятствия за цялостното развитие на конкурентоспособността на икономиката.

Основният проблем пред българските предприятия по отношение на иновационните процеси и управлението на научните изследвания е липсата на финансови средства и високите разходи за изпълнение на иновативни проекти. Само 3.43% от предприятията имат развойна дейност. Разходите на фирмите за развойна дейност са сравнително ниски като % от БВП в сравнение с други държави членки на ЕС и тази тенденция е устойчива през последните няколко години. Малкия брой на изследователи наети в предприятията е логичен индикатор за липсата на собствена развойна дейност в повечето предприятия. Друг сериозен проблем стоящ пред българските предприятия и изследователски организации е липсата на пазарен опит и средства за защита на техните права върху индустриалната собственост.

Иновативните компании, особено новосъздадените, се считат за високорисков сегмент на банковия пазар. Ето защо тези компании изпитват сериозни трудности в началния си етап на развитие до момента на успешно внедряване и реализиране на продукта който разработват. В този начален етап иновативните стартиращи предприятия се нуждаят от висококачествени специализирани консултантски услуги по отношение на икономическата, финансова оценка и оценката на интелектуалната собственост на конкретен иновативен продукт, консултантска помощ по отношение на пазарната реализация, инвестиции осигуряващи нормалното функциониране на предприятието, специализирано обучение на персонала и т.н. За съжаление се наблюдава сериозна липса на структури, които предоставят такива услуги на предприятията (напр. Технологични бизнес инкубатори), като оскъдният брой такива (2) са зле развити и предоставят услуги на изключително малък брой предприятия. Липсата на центрове по компетентност и други структури предоставящи услуги свързани с процеса на разработване и внедряване на иновации (технологични центрове, технологични инкубатори, технологични платформи и т.н.) представлява основна бариера за развитието на българската иновационна система.

Това са част от причините, поради които България е в групата на „догонващи страни” по отношение на иновативната среда. В допълнение връзката „наука-бизнес” е много слаба. Тя беше прекъсната в периода на прехода от централно планирана към пазарна икономика, поради липсата на средства за финансиране на НИРД дейности и липсата на адекватна държавна политика. Сегашната лоша пазарна ориентираност на иновативните разработки на изследователските институции е пряк резултат от прекъснатата връзка върху тяхното финансиране и развитие.

Същевременно зле развитите структури за технологичен трансфер не оказват достатъчна подкрепа в процеса на разработване и реализация на иновативните продукти. Там където подобни структури съществуват, те не разполагат с цялото необходимо оборудване за нормална дейност и нямат опит с добри практики в тази област. Още повече – „доставчиците” на иновации – изследователските организации, които би следвало да работят в тясно сътрудничество с посредниците (офиси за технологичен трансфер) и с „потребителите” на иновации (предприятията), в повечето случаи не разполагат с адекватно оборудване за приложни изследвания. До скоро тяхната главна цел на изследователските организации беше развитието в областта на фундаменталната наука.

За да подкрепи преодоляването на гореспоменатите недостатъци на българската иновационна система с адекватни финансови ресурси, българската иновационна стратегия предвижда, че общите разходи за НИРД в страната трябва постепенно да нараснат до 1.15 % от БВП през 2013 г. През периода 2002 – 2005 г. нарастването на разходите за НИРД следваше тренда на нарастване на БВП (4.9 – 5.5 %). По този начин, в процентно отношение, те останаха на стабилни нива – между 0.49 – 0.51 % от БВП. 90 % от тях бяха похарчени за оперативни нужди – основно заплати и социални осигуровки на изследователите в държавните изследователски организации. По-малко от 10 % от разходите бяха инвестирани в изследователски капитал и оборудване и тази тенденция остана стабилна през последното десетилетие. Поради очаквания висок ръст на БВП в периода 2007-2013 г. най-вероятно финансирането от държавния бюджет на НИРД, изразено в отношението разходи за НИРД / БВП, ще остане на подобни нива, така че всяко значително развитие в тази област, както и опит за постигане на 3 %-ната цел на Лисабонската стратегия, ще зависят основно от средствата на ЕС и частни инвестиции.

Постепенното повишаване на капацитета за усвояване на българската иновационна система ще позволи на подкрепата, предоставена по Приоритетна ос 1 на ОП, да добави 0.25 % от БВП към държавните разходи за НИРД през 2013 г. Интензитетът на частното съфинансиране по Приоритет 1 ще варира от 10 % до 75 % за различните финансови мерки. По този начин публичните инвестиции (национални и от ЕС) от около 250 млн. евро за програмния период ще генерират общи инвестиции в българската иновационна система в размер на близо 400 млн. евро.

Благодарение на своята проектна и конкурентна същност, инвестираните европейски средства ще постигнат висок левъридж ефект. Близо 1/3 от бюджета на Приоритетна ос 1 на ОП ще бъде изразходвана за дейности, свързани със създаването и развитието на про-иновативна инфраструктура, която в дългосрочен план също ще доведе до привличане на допълнителни частни инвестиции за изследователска и развойна дейност. Очаква се по този начин, заедно с подкрепата за фондове за рисков капитал по Приоритетна ос 3, ОП да добави общо 0.3 – 0.35 % от БВП разходи за НИРД през 2013 г.

Целта от 1.15 % от БВП общи разходи за НИРД през 2013 г. ще бъде постигната и с помощта на участието на България в други програми на ЕС (ОП „Регионално развитие”, ОП „Човешки ресурси”, Програмата за конкурентоспособност и иновации, 7-ма рамкова програма и т.н.).

Фактът, че 11.4 % от българските предприятия вече развиват иновационни дейности, а 30.2 % от тях възнамеряват да кандидатстват за помощ от Структурните фондове за своите иновационни проекти през следващите три години (2007 - 2009), показва, че ще има достатъчно количество качествени проекти за усвояване на определените средства.

По Приоритетна ос 1, освен проекти за иновации, разработени от кандидатите, ще бъдат финансирани проекти, които не се основават на резултатите от собствена научноизследователска и развойна дейност (НИРД) на компаниите. Това ще увеличи дела на въведените в производството иновативни продукти, процеси и услуги, ще повиши иновационните дейности на българските предприятия и ще има положителен ефект върху икономиката като цяло. Подкрепата за трансфер на иновации чрез придобиването им от страна на предприятия от трети страни, ще доведе до повишаване на конкурентоспособността на промишлеността.

В областта на иновациите, подкрепа ще бъде насочена към повишаване на ангажираността предимно на малките и средни предприятия в областта на изследванията и иновациите по отношение както на прякото им участие в изследователски иновативни проекти, и реалното практическо прилагане на резултатите от научните изследвания и иновации, които не са вътрешно разработен от кандидатите.

Проектите за придобиване на иновации, финансирани по приоритетна ос 1 се фокусират върху иновации, които са нови за българския пазар.

1. 
   Подкрепа за иновационни дейности в предприятията
   
2. 
   Подобряване на про-иновативната инфраструктура
   

Един от общопризнатите методи за внедряване в икономиката на натрупана критична маса от научно-приложни резултати, разработени през последните години от българските научните организации, е създаването на иновативни стартиращи фирми, които да ги комерсиализират. За съжаление стартиращите предприятия с висок иновативен потенциал са подложени на висок риск никога да не навлязат в етап на растеж поради липса финансови ресурси и пазарни опит и знания, както и поради неточно планиране. Много предприятия с потенциал за бърз растеж никога не получават своя шанс, тъй като на пазара съществуват изключително малко рискови инвеститори, докато условията на банково финансиране често са неподходящи, и дори по-често- банките изобщо не предоставят кредити на подобни компании. Ето защо по тази Приоритетна ос ще бъдат подкрепяни такива стартиращи фирми в началната им фаза на съществуване, като ще им бъде предоставяна интегрирана подкрепа покриваща техните разнообразни нужди. В резултат на тези интервенции следва да нарасне броят на високо иновативните, вече пазарно стабилни предприятия в българската икономика.

Друг важен „генератор” на иновации са научните и развойни дейности на предприятия или клъстери, както в самите предприятия или клъстери, така и в партньорство с изследователски организации или университети. Съществуват значителен брой компании, чиято дейност би се подобрила много в следствие на внедряването на иновативни продукти, услуги или бизнес модели, но които нямат средствата за финансиране на необходимита развойна дейност. В резултат на тези дейности ще се повишат успешните НИРД проекти, изпълнявани от самите предприятия или в партньорство с изследователски организации, както и ще се увеличат общите разходи за научна и развойна дейност. В този смисъл предимствата на клъстерите могат да бъдат използвани с цел осигуряване на благоприятна иновационна среда за предприятията, което ще им позволи да бъдат по- активно въвлечени в технологичните изследвания и развитие. Разпределянето на средствата необходими за съвместни НИРД дейности между членовете на клъстера спомага за намаляването на рисковете и финансовите бариери. Близостта на клъстерните членове и доверието между тях води до по-бързо възприемане на иновацията помежду им. Ръководният състав на клъстера играе важна роля в процеса на разпространение на иновацията сред клъстерните членове. В допълнение, фирмите-членове на клъстер, често пъти имат подобрен достъп до рисков капитал, тъй като рискът е поделен между членовете на клъстера.

Големите предприятия също ще могат да участват в отделни схеми по тази индикативна операция, защото те, за разлика от МСП, имат голям потенциал за развиване на научна и развойна дейност с очаквани значителни резултати и силно въздействие върху икономиката. Размерът на бюджета, определен за подобни схеми ще бъде до 20 % от общия бюджет за Приоритетна ос 1. Предоставената подкрепа по тази операция ще бъде насочена към повишаване на ангажираността на предприятията в изследователска дейност и иновации по отношение както на прякото им участие в изследователски проекти, иновации и реалното практическо прилагане на резултатите от изследванията и иновациите, които не са вътрешно разработени от кандидатите.

Индикативни дейности. Подкрепа ще бъде оказвана от една страна за осъществяване на НИРД от предприятията, включително за пред-проектни и индустриални проучвания и пред-пазарно развитие, и от друга страна, интегрирана подкрепа (консултации, инвестиции в материални и нематериални активи, обучения на управителите/персонала), необходима за въвеждането на продуктовите или процесовите иновации в производствената или управленската им практика. Аналогично на индикативна операция 1.1.1., на етапа на до-пазарна подготовка подкрепа ще бъде предоставяна за разработване на иновативни продукти и процеси, или за по-нататъшно развитие и комерсиализация на иновации, които не са разработени първоначално от кандидатите, докато на етапа за комерсиализация ще бъде предоставяна подкрепата за внедряване на пазара както на иновативни продукти и процеси, така и на иновативни услуги и бизнес модели.

Индикативни разходи. Разходите ще покриват научна и развойна дейност, изработка на прототипи, промоционални дейности, защита на индустриалната собственост, инвестиции в материални и нематериални активи, необходими за развиване и внедряване на разработените иновации.