Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин

Данъчен обект

Данъчен обект на тези данъци са имуществата, придобити по дарение или по възмезден начин, както и погасените чрез опрощаване задължения.

Данъчен субект

Лицето, което придобива имуществото.

При замяна, данъкът се дължи от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако не не договорено друго.

Когато е уговорено, че данъкът ще се дължи от двете страни, те отговарят солидарно.

Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчнозадължен е прехвърлителят.

Данъчна основа

Данъчната основа при тези данъци представлява оценката на имуществото в лева към момента на прехвърляне, която се определя по следния начин:

За недвижимите имоти - по по-високата от двете стойности на:

уговорената цена или определена от държавен или общински орган цена;

данъчната оценка.

За чуждестранната валута и благородни метали - по курса на БНБ.

За ценните книжа - по пазарна стойност, а когато тя не може да се определи - по номинал.

За превозните средства - по застрахователната им стойност.

За останалите движими вещи и права - по пазарната им стойност.

Данъчен размер

При дарение или опрощаване на задължения, данъкът се начислява върху оценката на дареното имущество, както следва:

при дарение между роднини по права линия и между съпрузи - 0,5 на 100;

при дарение между братя и сестри, и на племенници - 0,7 на 100;

при дарение между други лица - 5 на 100.

При възмездно придобиване на имущество, данъкът е 2 на 100 върху прехвърляното имущество.

При замяна, данъкът е 2 на 100 върху имуществото с по-висока стойност.

Не се облагат с данък придобитите имущества от:

държавата и общините;

Български червен кръст;

организациите на инвалидите;

дарения за лечение на български граждани;

дарения с хуманитарна цел на лица с първа или втора група инвалидност;

обичайните подаръци;

придобитите чрез приватизация имущества и други

Данъчен обект

Превозните средства, регистрирани или подлежащи на регистриране за движение по пътната мрежа на РБългария.

Корабите, вписани в регистрите на българските пристанища.

Въздухоплавателните средства, собственост на български физически или юридически лица.

Данъчен субект

Като данъчен субект според законовата уредба на този данък се посочват собствениците на превозните средства.

Данъчен размер

Данъчният размер се определя в абсолютна сума в зависимост от вида на превозното средство и различни негови характеристики, като мощност на двигателя, брой места за сядане, товароподемност и други.

Особености при изчисляване на данъка

Лек автомобил, собственост на инвалид, с мощност на двигателя до 100 к.с., се освобождава от данък.

За превозни средства с мощност на двигателя до 100 к.с. включително, снабдени с действащо катализаторно устройство, данъкът се заплаща в размер на 50% от начисления.

За автобуси, извършващи обществен превоз на пътници в градовете и в някои специални райони (високопланински, гранични и пр.), ако не се използват за други цели, данъкът се заплаща в размер на 10% от начисления.

За унищожените превозни средства платеният данък не се връща.

За превозни средства, придобити през текущата година, данък се дължи пропорционално на месеците на собственост, от началото на месеца на придобиване.

Срок за внасяне

Данъкът се заплаща на две равни вноски - до 31 март и до 30 септември. Ако цялата сума се внесе наведнъж до 31 март, се ползва отстъпка в размер на 5 на 100 от начисления данък.

21. Подоходно облагане на юридическите лица.

Чрез този данък се облагат юридически лица, т.е. съвкупности от хора.

Данъкът се определя върху финансовия резултат от стопанската дейност (това е печалбата). На практика този резултат представлява разликата между приходите и разходите. Самото облагане на печалбата може да става по различни начини. Например може да се коригира балансовата печалба и така да се облага (този метод се прилага у нас); може да се облага диференцирано печалбата за натрупване (капитализираната печалба) и печалбата за разпределение. По-висока е данъчната ставка при печалбата за разпределение. В някои страни се прилага само облагане на печалбата за разпределение като се освобождава от облагане печалбата за натрупване.

Важна тенденция при данъка върху печалбата е намаляването на данъчните ставки с оглед активизиране инвестиционната дейност в предприятията. Амплитудата от данъчни ставки се движи между 18 и 53% в различните страни.

В повечето страни при данъка върху печалбата се правят отчисления и за местните общини.

Данъкът върху печалбата е пропорционален данък, т.е. прилага се пропорционален начин на облагане.

Организация на облагането с Корпоративен подоходен данък в България

Посочените съвременни тенденции на облагане на печалбата у нас са възприети с Указ № 56. Този указ през 1996 г. е отменен и се създава Закон за данъка върху печалбата, който действа до края на 1997 г. От 01.01.1998 г. се приема Закон за корпоративното подоходно облагане, според който:

Обект на облагане - печалбата и доходите на местните и чуждестранни юридически лица, включително организациите на бюджетна издръжка, както и местните и чуждестранни дружества, които не са юридически лица, а се наричат неперсонифицирани дружества.

Данъчно задължени лица, платци, вносители

местни юридически лица;

местни юридически лица, които не са търговци, когато извършват стопанска дейност, включително и тези на бюджетна издръжка;

местни неперсонифицирани дружества - дружества, които се основават на договор за дружество, чрез който две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на обща цел (по този начин се създава и консорциумът);

чуждестранни юридически лица, когато осъществяват стопанска дейност в страната.

Местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества подлежат на облагане на печалбата от всички източници в страната и чужбина, за които са данъчно задължени с данък върху печалбата и данък за общините. На тях им се удържат и съответните данъци при източника на дохода.

При юридически лица с идеална цел и на бюджетна издръжка се облага само финансовите резултати при осъществяването на стопанска дейност, т.е. сделки с търговски характер.

За местните юридически лица у нас е въведен принципът за облагане на световния доход, т.е. доходът, реализиран и в страната и в чужбина.

За чуждестранните юридически лица и неперсонифицираните дружества данъкът върху печалбата и данъкът за общините се начисляват само върху печалбата, реализирана от източници в България.

Облагаемата основа при данъка върху печалбата и данъка за общините е облагаемата печалба. При установяване на облагаемата печалба за данъчни цели се определят разходи за амортизация, които се съпоставят със счетоводната амортизационна квота, като размерът на амортизациите се установява у нас по категории активи. За данъчни цели ДМА се разделят на 4 групи.

Балансовата печалба се коригира по посока на увеличението й и намалението й, за да се получи необходимата за данъчното облагане облагаема печалба.

Организация на облагането на доходите на физическите лица

ЗОДФЛ (Закон за облагане доходите на физическите лица), който действа от 01.01.1997 г., заменя ЗДОД (Закон за данъка върху общия доход).

Обект на облагане

Чрез ЗДОФЛ се облагат доходите на физическите лица, доходите на предприятията на ЕТ и доходите на някои юридически лица. Облагаем е общият годишен доход. Данъчната година е календарната година.

Платци (данъчно задължени лица)

Местни и чуждестранни физически лица и местни юридически лица, като под местни лица следва да се разбира лицата, чието постоянно местопребиваване е в България; лицата, които пребивават в България повече от 183 дни през последните 365 дни. Местни физически лица, това са лицата, които пребивават в чужбина по поръчение на българската държава, на нейни органи или на българско предприятие. Те са задължени за доходи, произхождащи от източник в България или от чужбина. Данъчно задължени лица са предприятията на местните юридически лица, чийто годишен оборот не надхвърля 75 000 лв. и които извършват дейности, определени за облагане с патентен данък. Данъчно задължени са чуждестранните физически лица за доходи, произтичащи от източник в България. Доходите на посочените лица биват облагаеми и необлагаеми.

Облагаеми доходи

Облагаеми доходи са доходите, произхождащи от следното:

трудови правоотношения и приравнени към тях правоотношения;

дейности от ЕТ, независимо дали е регистрирано или нерегистрирано лице по ТЗ;

занаятчийски дейности;

извършване на услуги с личен труд (граждански договор);

упражняване на свободна професия (граждански договор);

дейността на селското, горското и водното стопанство;

продажба и замяна на недвижимо имущество при определени условия;

продажба на акции, дялове и други участия;

прехвърляне на предприятия на ЕТ;

наем, рента и аренда;

авторски и лицензионни възнаграждения;

обезщетения за пропуснати ползи;

премии и награди от спортни състезания и други.

Необлагаеми доходи

Необлагаеми доходи са доходите, реализирани от следните дейности:

продажба или замяна на апартамент, вили или къща включително и прилежащата им земя при условие, че са били основно жилище на продавача не по-малко от 3 години след придобиването;

продажба на до два недвижими имота, които не са основно жилище, както и селскостопански и горски имоти, независимо от броя им, ако времето между придобиването им и продажбата е повече от 5 години;

пенсии;

лихви по влогове в ДСК и други ТБ;

лихви по съдебно установени вземания;

парични и непарични доходи от социалното подпомагане;

помощи от социалните фондове и организации;

добавки, обезщетения и помощи за гледане на деца;

стипендии;

парични суми и материални награди за донори при предоставяне на органи от човешкото тяло;

печалби от ТОТО и държавната лотария;

заплати и възнаграждения на дипломатически представители;

полученото при продажба или замяна на имущество, придобито по наследство, завет, дарение и на реституирано имущество, както и наследствата и даренията.

Общ годишен доход, облагаем доход и данъчна основа

С приемането на ЗОДФЛ у нас също се възприе идеята за облагане на съвкупния годишен доход от всички източници.

Общ годишен доход

необлагаеми доходи

доходи, освободени от облагане по силата на други закони

доходи, обложени с патентен данък

доходи, обложени еднократно с 20% данък

еднократния данък според ЗКПО

Облагаем доход

разходи по дейността

задължителни социални вноски

доброволни социални вноски

Данъчна база

Това е една типова схема, която придобива конкретен характер при доходите от различни източници. Ако дадено лице получава доходи едновременно от няколко източника, то за всеки източник се определя данъчна основа по специфичен начин и накрая се сумират данъчните основи, за да се обложат с данък.

Общ годишен данък - това е съвкупност от всички парични и непарични плащания за една година, получени от всички източници в България и в чужбина. За да се постигне хоризонтална справедливост, се сумират доходите от трудови правоотношения, дейност на ЕТ, ренти, наеми, дивиденти и други.

Определяне на данъчната основа от трудови правоотношения

Данъчното облагане на доходи от трудови правоотношения се осъществява ежемесечно или годишно.

Месечен доход

Необлагаеми доходи

Облагаем доход

Задължителни социални осигуровки:

за пенсия

за временна нетрудоспособност и майчинство

за фонд ПКБ

здравни вноски

Доброволни социални осигуровки

Облагаема основа (месечна)

23. Облагане с окончателен годишен патентен данък.

За тази категория данъкоплатци, които се облагат с патентен данък, не се формира данъчна основа. Те се облагат с фиксиран размер патентен данък, който се определя по критериите вмид на дейността и размер на годишния оборот за годината, предхождаща данъчната - 75 000 лв. Единствено при таксиметровите услуги данъкът е без оглед на годишния оборот. Дейностите, които се облагат с патентен данък, са разделени по видове в 27 групи. Част от тях са следните: хотели и хотелиерска дейност, търговска площ, платени паркинги, производители на хранителни и други стоки и занаятчийски дейности като дърводелство, шивашки услуги и други.

Размерът на патентния данък е в зависимост от зоните, в които попадат отделните селища и според дейността. Ако дадено лице извършва повече от една дейности, предвидени за плащане на патентен данък, то ще плаща по ½ от предвидения данък за всяка дейност.

Патентният (паушален) данък стимулира гражданите за реализиране на повече доходи, тъй като неговият размер не зависи от величината на доходите. Колкото доходът е по-голям, толкова е по-малко относителното тегло на данъка.

Данъчни облегчения

Според ЗОДФЛ се предвиждат два вида преференции: дарения (5%) и при лицата, които имат призната степен на инвалидност (3^та, 2^ра, 1^ва група), облагането с този данък започва след като от облагаемия доход се приспадне два пъти необлагаемият месечен или годишен доход. Ако лицето инвалид плаща патентен данък, то ще плати ½ от него.

Внасяне на данъка

Внасянето на данъка може да се осъществи по три начина: авансово, месечно и годишно.

Авансово внасяне. При свободните професии авансовият данък е 15% от брутния размер на дохода, намален с нормативно признатите разходи, след като се превиши годишният необлагаем минимум (960 лв.). Внасянето на авансовия данък става от работодателя. При ЕТ се правят авансови вноски в размер на 1/12 част от данъка, платен през предходната година.

Ежемесечно внасяне. Такова внасяне се осъществява при работещи на трудови правоотношения. Основният им работодател годишно преизчислява данъка и коригира внесения данък като го допълва или връща надвнесеното.

Годишно внасяне. Годишното внасяне на данъка се отнася за всички лица. Осъществява се или от работодателя (трудови правоотношения) или на самообложна основа (ЕТ и свободни професии).

Патентният данък се внася на три равни части - до 31.01 (първа част), до 31.01 (втора част) и до 31.10 (трета част).

Данъчни декларации

Всички данъчно задължени лица по този закон подават годишни данъчни декларации за облагаемия си доход, включително и за дохода, обложен с еднократен годишен патентен данък, в срок до 15 април на следващата година. Декларират се и притежаваните акции и дялови участия в задгранични дружества, както и място на стопанска дейност и недвижима собственост в чужбина. Лицата, които подадат данъчна годишна декларация до 31.01 на следващата година и заплатят данъка в същия срок, ползват 2% отстъпка от полагашия се годишен данък.

Данъчна декларация не подават лицата, които са получили доходи само от трудови правоотношения. Но ако работещите по трудово правоотношение са получили доход в границите на необлагаемия годишен минимум и са надвнесли по този начин данък, трябва да подадат данъчна декларация, за да им се върне този надвнесен данък.

Получените от облагане с данък приходи са разпределяеми. 50% от сумите по този данък остават за общинските бюджети, а останалите 50% се привеждат на държавния бюджет.

Правата и задълженията на местните органи на управление за организиране предлагането на местни публични блага предполагат набирането на приходи в общинските бюджети, което става чрез приходната им система.

Приходната система на общинските бюджети се разглежда като съвкупност от използваните източници, методи и форми за акумулиране на местни приходи и съществуващата организация по набирането на средствата и предоставянето им на общините.

Както и при набирането на средства за държавния бюджет, основните източници на ресурси за общините са БВП и националното богатство. В последните няколко години делът на общинските разходи в общите бюджетни разходи на консолидирания държавен бюджет се движи в границата между 13 и 16%. Това показва, че чрез общинските бюджети се преразпределя неповече от 5-6% от БВП. А каква част от националното богатство се използва като източник на бюджетни ресурси не може да се определи с точност, тъй като няма официална статистика за това, но такъв процес на декапитализиране на националното богатство тече и на равнище община. Например използваните средства от приватизацията за текущи на общината нужди показва, че се използва национално богатство; неподдържаните улици, пътна мрежа; неремонтирани болници и училища и пр. - това е израз на декапитализация на националното богатство.

Следователно приходите на общинските бюджети това са част от националния доход, предоставена на областите, общините и кметствата за задоволяване на потребностите от местни публични блага. Техният размер зависи от величината на националния доход и от степента на фискална децентрализация, т.е. от предоставените функции на местното самоуправление.

Според ЗОБ (Закон за обшинските бюджети) общинските приходи се класифицират на собствени приходи, преотстъпени държавни приходи, субсидии и субвенции от държавния бюджет.

Собствени приходи

Собствените приходи са онези данъчни и неданъчни вноски, които със закон са предвидени изцяло да постъпват в приход на местните бюджети, а на практика това са групата на местните данъци и местните такси.

Местните данъци и други данъци, определени със закон, са данък върху недвижимите имоти, данък върху наследствата, данък върху даренията, данък при възмездно придобиване на имущество, данък върху превозните средства, данък за общините, данък върху печалбата от дружества с над 50% общинско участие и други местни данъци, определени със закон.

Местните такси са такса за битови отпадъци, така за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна, такса за ползване на детски ясли, детски градини, лагери, общежития и домове за социални грижи, така за ползване на курорт, така за добив на кариерни материали, такса за технически услуги, такса за административни услуги, такса за кучета, такса за откриване на гробни места, такса за охрана и опазване на земеделски имоти и други местни такси, определени със закон.

Приходи от предоставяне на концесия

Според Закона за общинствата собственост, приет през 1996 г., под концесия се разбира предоставянето на особено право на ползване върху обекти, публична общинска собственост, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение, както и даване на разрешение за извършване на дейности, свързани с тези обекти, които се осъщетвяват от общините.

Концесията по предоставяне на особено право на ползване е свързана със следните обекти:

водоизточници (вкл. и минерални води), които се ползват само от съответната община заедно със съответните съоръжения;

водоеми и прилежащите към тях плажове също от общинско значение;

кариери от общинско значение за инертни и други материали;

местни пътища и паркинги, общинска собственост;

общински гори.

Концесия под формата на разрешение за извършване на дейности, свързани с общински обекти, се дава за:

водоснабдяване и канализация;

топлофикация и газификация;

използване на мрежи и съоръжения за транспортната инфраструктура и транспортното обслужване на населението;

поддържане на улици, площади, паркове и градини;

поддържане чистотата на населените места;

търговска дейност, осъществяване върху имоти публично обществена собственост;

поддържане на гробищни паркове.

Съществува определен ред, свързан с предоставянето на концесия.

Решение на общинския съвет.

Провеждане на конкурс или търг за определяне на концесионера при условия, определени от общинския съвет, публикувани в Държавен вестник;

Сключване на договор за концесия от кмета на общината. Всеки договор за концесия се обнародва в Държавен вестник и поне в едни местен вестник.

Общината запазва всички свои права върху обекта на концесия, освен отстъпените с договора за концесия.

Към собствените приходи спадат и глобите и имуществените санкции, събирани въз основа на наказателни постановления, издадени от органи на местната администрация; също така лихви, наеми и други собствени приходи.

Преотстъпени държавни приходи - 50% от данъка за облагане доходите на физическите лица.

Субсидии и субвенции от държавния бюджет

Общи субсидии - определят се по обективни критерии, утвърдени със Закона за държавния бюджет за съответната година. Тези общи субсидии допълват общинските средства до размер за предоставане на базисен минимум от публични блага (по формула).

Целеви субсидии - дават се в конкретни случаи за придобиване на ДМА и за изпълнение на регионални програми и проекти от национално значение.

Субвенции - представляват средства, предоставени целево от държавния бюджет под определени условия и се разглеждат като текущи или капиталови разходи между държавата и общината.
25. Същност на разходите на бюджетите на местните органи на управление.

В основата на събирането на приходи от общините стоят разходните пълномощия на общините, т.е. правото им да правят различни разходи във връзка с изпълнение на предоставените им функции.

Разходите на местните бюджети са част от финансовите ресурси, които държавата насочва за развитие на местното стопанство, жилищното строителство и комплексното обслужване на населението. Чрез тях се задоволяват основни регионални потребности от местни публични блага. Те са свързани пред всичко с производството на стоки и услуги и повишаване на социално-културното равнище на населението.

Бюджетната класификация е свързана с административната структура на управление като всяка промяна в броя на министерствата, ведомствата и учрежденията води и до промени в бюджетната класификация.

Разходите по местните бюджети се обособяват в групи, раздели, дейности и параграфи. Групата е най-обобщаващият елемент на бюджетната класификация, чрез която разходите се обособяват според тяхната икономическа природа. Обособени са 9 групи на местните бюджети:

общо държавни служби;

отбрана и сигурност;

образование;

здравеопазване;

социално осигуряване и грижи;

жилищно строителство, благоустройство и комунално стопанство;

дейности по почивното, културното и религиозното дело;

икономически услуги;

други.

Разходите на местните органи на управление се разделят и по раздели, които са 18 на брой. Ето някои от тях: министерство на образованието, министерство на културата, министерство на здравеопазването, министерство на териториалното развитие и селищното устройство, министерство на труда и социалните грижи и пр.

Основание за тази класификация по раздели е методическото ръководство на местните бюджети от министерствата и ведомствата.

Класификацията по дейности включва 58 вида дейности, по които се разделят местните бюджети, като например обединени детски заведения, болници, училища и пр.

Класификацията по параграфи включва параграф работна заплата, социално осигуряване, командировки и пр.