Бюджетни процедури и бюджетен контрол

Фин-вото планиране е вторият представител на корективният подход в б-тния п-с.

В този процес е характерно, че няколкогодишната база на системата за фин-во планиране позволява едновременно да бъдат отчетени приоритетите пред бюд-та сфера както в 3-4 год. период, така и в рамките на год-я бюджет. Съвместното и едновременно разработване на оценките за капиталовите разходи и самостоятелните постъпления на бюд-те звена позволява многогодишните проекти за капиталови инвестиции да бъдат включени в рамките на бюд-я процес.

Системата съдържа съществени недостатъци като: 1.Фокусът е поставен в/у презумцията за нарастване на разходите; 2.не са нарице ясно изразени организационни цели; 3.акцентира се отново в/у отделните бюджетни звена и министерства; 4.липсва методика за определяне ефективността на бюд-я процес.

Съгласно Конституцията на РБ-я законопроектът за ДБ се изготвя и внася в Парламента от Министерския съвет. Следователно Конституцията изрично и ясно отклонява и всяка др. парламентарна инициатива включително и на отделна парламентарна гр. Характерното тук е, че: 1.анализът на организацията за съставяне на ДБ, освен Конституцията на РБ-я, се основава и на закона за съставяне и изпълнение на ДБ; 2.процесът на подготовката за съставяне на проектобюджета започва с прогнози и анализи на динамиката БНП, доходите, цените, заплатите, валутния курс и др; 3.през последните няколко години бюджетната процедура в РБ-я се открива с решение на правителството. Редът за подготовка и съставяне на проектобюджета е както следва: разпоредителите с бюджетни кредити от първа степен, висшия съдебен съвет и общинските съвети представят в министерството на финансите своите проектобюджети и бюд-те си сметки; министърът на финансите заедно с мотивиран доклад внася проекто бюджета в Националното събрание. Обсъждането на представения от правителството проектобюджет започва от постоянните комисии. Техните становища за частите на проектобюджета, по които те са компетентни могат да се предоставят на предсидателя на Парламента или на преседателя на комисията, отговаряща за бюд-та. В първия случай становищата на членовете на комисиите стават достояние на народните представители пряко в парламентарната зала. Във втория случай постоянните комисии дават становищата си по представения от правителството документ за държавните пр-ди и р-ди на бюд-та комисия. Обикновенно проектобюджета се внася за обсъждане в парламентарната зала с експозе на министъра от името на правителството. Предложенията за промяна във величината на пр-дите и р-дите могат да се обсъждат в парламентарната зала, но гласуването им изисква писмено становище от комисията, отговаряща за бюд-та. Приемането на ДБ на 2 четене се осъществява в съответствие с единната бюд-на класификация. В Българската пр-ка до 1989г. могат да се обособят 3 периода х-зиращи особеностите през първата фаза на б-тншя цикъл.

Изпълнението на ДБ е п-с на своевременно акумулиране на приходите по източници и редевното им насочване в съответствие с предвидените в разходната част на б-та направления, дейности и параграфи.

В този смисъл се говори за изпълнение на приходната и разходната част на ДБ. Анализът в първото направление - Изпълнение на приходната част на ДБ - следва да започне с разглеждане на данъчната регистрация. Характерно е че: 1.По силата на з-на за д-чното произв-во на регистрация подлежат: местните ФЛ;ЕТ-ци и местни ЮЛ; чуждестранните лица когато осъществяват стопанска д-ст или доходи в страната. 2.Данъкът в/у п-бата се внася в приход на републиканския б-т до 31.03 на следващата година. 3.ДДФЛ се внасят по с-ка на данъчна служба до 10-то число на следващия. 4.ДДС, получен като разлика м/у начисления от регистрираното лице д-к и данъчния к-т се внася в РБ-т в 14дневен срок от изтичането на данъчния период за който се отнася. Изпълнението на приходната част на ДБ в технически план се осъщ-ва от ТБ под ръководството на ЦБ. Съдържанието на касовото изпълнение на б-та намира израз в д-сти като: събиране и съхраняване на държ-те приходи; обслужване на б-тните и извънб-тните с-ки; предоставяне на б-тни к-ти на оторизираните за целта лица.

По п-п изпълнението на разходната част на ДБ е свързано с определяне на лицата имащи право да се разпореждат с б-тни кредити - министрите и ръководителите на централните ведомства. Те разпределят б-тите си по пълна б-тна класиф-ция и по тримесечия. Същите утвръждават бюджетните с-ки на останалите разпоредители с б-тни к-ти. Под фин-во изравняване се разбира процесът на балансиране на пр-те и р-дите м/у отделните б-тни звена. То се изразява в две основни форми: 1.фин-во изравн-не ч/з данъчните пр-ди; 2.ч/з данъчните обекти.

С-мата на бюджетния контрол може да се определи като U от технологии, правила и институции, ч/з които се осъществява контрол по изпълнението на бюджетите. Основните разновидности и техники за осъщ-не на БК са: 1.В зависимост от времето за осъщ-не на операциите БК бива: превантивен и последващ; 2.Според равнището на осъщ-не: кон-л на бюджетните звена, на правителството и централната власт; 3.Според контролирания обект: по събирането на бюджетните пр-ди и по правилното осъщ-не на бюджетните разходи; 4.В зависимост от това кой го осъщ-ва: вътрешен и външен.

От технологична гл.т. БК преминава през следните етапи: 1.отчитане на постигнатите резултати; 2.извършване на сравннения и разкриване на отклонения; 3.изследване на регистрираните отклонения; 4.разработка на решения за разкритите проблеми. Основни ел-ти: 1.контролните блокове; 2.профилирането; 3.месечните наблюдения; 4.приключване на финансовата година. С помощта на техниката за гъвкавото б-тиране се постига: идентефикация на х-ра на отклоненията, определяне размера на влияние на всеки фактор в/у съвкупната б-тна икономия или преразход и изследване причините довели до съответния обем на влияние на отделните фактори. Етапи на Гъвкавото б-тиране: 1.на установяване на текущото състояние; 2.на формиране на гъвкавия б-т; 3.на сравнение и изследване влиянието на отделните фактори. Разходни стандарти: 1.на историческите постоянни р-ди; 2.идеален; 3.текущо достижим.

Съществуват няколко аспекта на определението на стоките за широко потребление: 1.независимо, че всеки потребява едно и също кол-во от сноката не е задължително това потребление да бъде еднакво оценявано от всички. 2.Класифицирането на дадено нещо като стока за широко потребление да бъде еднакво абсолютно. 3.характер-ките на стоките за широко потребление често са свързани с тезата за изключителност. 4.3Съществува възможност няколко неща които обикн-но не се приемат за стоки да имат хар-ки на стоки за широко потребление. 5.Частните стоки не е необходимо да се осигуряват единствено от частния сектор. 6.Държавното снабдяване със стоки не означава че те задължително са произв-ни в държавния сектор. характерното при съпоставка на държавното с частното осигуряване на стоки е че: 1.В някой случаи услугите които се правят с държавно осигурени стоки могат да бъдат получени и по частен път. 2.Съчетаването м/у държавни и частни ресурси за осигуряване се е променило много във времето. 3.Обисн-но националните дебати относно приват-та разглеждат въпроса дали обществото ще се замогне повече, ако >част от стоките и услугите които сега се осигуряват държавно се доставят от частния сектор. определено може да се каже, че мениджърите в държавния сектор са < ефективни от противниците си в частния сектор, тъй като не трябва да трупат п-би. Национ-та отбрана е типична държавна стока поради това, че нейното потребление е силно неконкурентно. Тя е сериозен ангажимент на всяко правителство. Договорите за закупаване определят спецификациите на стоките както и цените им. Договорите могат да бъдат: 1.сфиксирана цена; 2.с плаваща цена; 3.стимулиращ договор

По п-п при демокрацията избирателите получават правителството което искат. При единодушно гласуване определянето на количеството държавни стоки се извършва по н-н подобен на пазарния процес. Когато процедурата Линдъл се разглежда в практически аспект съществуват 2осн. проблема: 1.Приема се че хората гласуват искрено; 2.Необходимо е доста време за да се открие комплекта данъчни дялове с които всеки да е съгласен. В теорията за обществения избор водещо значение има хипотезата за съвършенство на с-мите за гласуване и намаляване бюрокрацията в държавното управление. Манипулирането на дневния ред всъщност е п-с на организиране реда на гласоподаването по н-н който да осигури благоприятен р-тат. Не е за пренебрагване т-нар. междинна гласоподавателна теорема. Междинния гласопод-л се определя като гласоп-л чиито предпочитания са по реда на съвкупността от предпочитания на всички гласопод-ли. Когато всички предпочитания са едновърхови р-тът от мажоритарното гласуване е стабилен. Въпреки своите несъвършенства теоремата на междинния гласоподавател осигурява полезен обхват за емпирични изследвания на търсенето на държавни стоки. При изпълняването на процедурата възнисват някой проблеми: 1.стандартните изт-ци на данни не разкриват самоличността на гласоподавателя с междинни предпочитания за държавната стока; 2.цената на държ-та стока трябва да се измери. Системите на взаимните услуги позволяват на хората да търгуват гласове и така да изразяват своята съпречастност към различните обекти. Характерното тук е че: 1.таргуването е дискусионно; 2.предимства на взаимните услуги; 3.противниците на взаимните услуги сматат, че р-татът от тях може да е положителен, което удовлетворява обществените интереси и неможе да притегли общите загуби.

Ероу въвежда понятието етично приемлив метод. Според него в едно демократично общество провило за колективно вземане на решения трябва да удовлетворава следните критерии: 1.вземане на решения независимо от конфигурацията на предпочитанията и решенията; 2.възможност за класифициране на всеки възможен р-тат; 3.съответствие на индивидуалните предпочитания; 4.класификацията на обществото за училището и киното зависи само от индивидуалната класификация за тях; 5.диктатурата е изключена. Заключението от анализа на Ероу е че всъщност е невъзможно да се открие власт удовлетворяваща всички тези критерии - Теорема за невъзможността на Ероу.

За да се разберат реалностите на обществения избор трябва да се изследват целите и поведението на управляващите. оновните направления и величината на държ-те разходи се определят от решенията на политическите институции. по п-п обаче процесът на вземане на политически решения е много сложен. Тук този п-с се изследва ч/з прости ик-ки модели за поведението на някой от ключовите личности, участващи в него. Обикновено това са моделите, предполагащи че хората в правителството се стремят максимално да увеличат собствените си интереси. За това предположение са важни 2 неща: 1.не е задължително егоизмът да води до ефектни р-тати; 2.предположението за максимално увеличение в повечето случаи осигурява добро начало за изследване.

Държавните служители също са част от с-мата на обществените решения. Със своето действие или бездействие те може да помогнат или осуетят дадено намерение на правителството. Когато пречат за вземане на решението те се смятат за бюрократи. В същото време трябва да се има впредвид че едно модерно правителство не може да функционира без бюрокрация. Бюрократите осигуряват ценен опит при подготвянето и изпълн-то на програми. Те са стимулирани да разширяват усилията си за пр-вената д-ст, за да помишат възприемчивостта на финансиращата институция за ползите от пр-вото на управлението. Правителствените бюрокрации са склонни да произвеждат продукция която много трудно се измерва т.е. не се произвежда в частния сектор. затова е трудно да се приеме или отхвърли широко разпространеното подозрение, че основната цел на бюрократите е личното облагодетелствяване. Трудът им е високо платен. Интересите могат да бъдат частни и групови. Хората с общ интерес могат да упражняват прекомерна власт, когато се обединят. Източникът на групова власт е обстоятелството, че членовете на групата имат по-високи нива на участие като гласоподаватели отколкото населението като цяло. В същото време членовете може да пожелаят да използват доходите си за подпомагане на кампанията и/или за подкупи. Основа за формиране на тези силови групи са: 1.източ-те на д-ди; 2.размерът на д-да; 3.спецификата на отрасъла; 4.териториалните общности; 5.демографските и личните х-ки. Държавните решения в областта на бюджетните приходи и р-ди се влияят не само от използваните с-ми за гласуване, но и от др.фактори като: съдебна с-ма, журналистите, специалистите в отделните области.

Разпределението може да се класифицира като съвкупност от подходи в процеса на която се формират бюджетите на икономическите агенти. Неефктивното разпределени на дохода е обективен факт, който трудно може да се успори. Съществуват няколко различни възгледа относно това дали правителството трябва да преразпределя дохода е обективен факт, който трудно може да се оспори. Съществуват няколко различни възгледа относно това дали правителството трябва да преразпределя д-да и какви да бъдат измеренията на това преразпределение. Едно от съществените док-ства за просперитета на обществото е растежът на богатството на неговите членове. Колкото по голям е броя на заможните граждани толкова повече обществото отговаря на изискванията на теорията за благосъстоянието.

Преразпределението на д-да има различни измерения и различно въздействие. В това отношение разсъжденията за функциите на натрупващото благосъстояние и за ф-цията максимини предполагат, че преразпределението е причина за забогатяванто на едни и обедняването на др.хора. Обикновено преразпр-то никога не е било инстр-нт позволяващ на всички хора да са поне толкова богати колкото е при статутквото.

Преразпр-то на д-дите осъществявано ч/з държавните р-ди оказва различно въздействие в/у ик-ските агенти. Според Федър в едно добро общество съотношението м/у дохода на най-богатият човек и дохода на най-бедният трябва да е най-много 4/1. Не са разбира се малко и вижданията, че разпределението на доходите трябва да бъде равномерно.х Внимание заслужава обстоятелството, че: !) разсъжденията , които се правят приемат, че доходите на индивидите са обща собственост, която може да бъде преразпределена според правилата на обществото. 2)утилитарните принципи, мотивиращи промените в разпределението на дохода не може да се възприемат безрезервно. 3)съществуват алтернативни аргументи с/у предприемането на преразпределителни политики от правителството. 4) съществуват няколко труда свързани с движението на дохода.

Изследването на влиянието на разходната политика на правителството в/у разпределението на дохода се позовава на тезите, че по принцип дохода може да бъде измерен. Вдействителност доходът на един индивид през даден период се определя от сбора на сумата, която той потребява през този период и сумата, която той спестява. На практика обаче е трудно да се измерят началните доходи на хората поради това, че: 1)някои форми на дохода трудно се поддават на оценянане; 2)в съответствие с природата на дохода измерването има смисъл само ако се прави за някакъв период. Не е трудно да се констатра, че разграничаването м/у различните периоди е много съществено за оценката на дохода, която е абсолютно необходима за реален анализ на р-дите.

Натуралните плащания са познати във всички страни. Те се осъществяват по иниацетива на дадено министерство.Във връзка с това може да се предлагат излишъци отмесо, сирене, мляко и др. на бедните. Това количество може да бъде значително. Всъщност програмата за излишната храна е само един пример за програма за трансфер в натура. Освен хората с по-нисък доход, тези със среден и висок доход са също облагодетелствани от трансферите в натура. Тези трансфери са политически привлекателни, защото помагат не само на облагодетелствения, но и на произвеждащите предпочетената стока.

Проектите, които се финансират от държавата имат важно значение за общественото и икон-ото развитие. Предполага се, че те са слабо делими, т.е. могат да бъдат увеличавани или намалявани с малки суми. По принцип това не е съвсем реалистично предположение, но дава възможност да се научат основни положения за селекцията на проекти. В това отношение внимание заслужават: фиксираният променливиятх обем на бюджета. Характерно е , че при фиксираният бюджет реалният разход за реализирането на един държавен проект се състои в ползата, която се губи, когато не се реализира друг държавен проект. При отворения бюджет обаче реалният разходгадържавните проекти трябва да бъде определен наново като ползи, загубени от частните проекти, които са отказани, тъй като ресурсите са прехвърлени към държавната хазна. На тази основа главна задача е максимизирането на ползите и р-дите от държавните и от частните проекти. Бюджетното финансиране по принцип се насочва към големи обекти от производствената и непроизводствената сфера. Обикновено р-дите могат да бъдат точно разпределени м/у 2 проекта, така че ползите да бъдат приравнени за всеки пределен лев, похарчен за всеки от тях. Тук нещата отново опират до бюджетът с фиксиран и бюджетът с променливобем.В зависимост от това, най-добрите подходи за вземане на решение при подбор на проекти се различават. Могат да се използват следните подходи: 1)променлив бюджет и делими проекти; 2)фиксиран бюджет и делими проекти; 3)променлив бюджет и глобални проекти;4)фиксиран бюджет и глобалнипроекти. Всеки проект, подлежащ на одобрение за държавно финансиране съдържа в себе си определена икон-ка социална изгода. Във връзка с това е характерно, че максималните ползи от 1 проект са допълнителните ползи, осигурявани при нарастване на р-дите по проекта. Внимание заслужават потребителският излишък и чистата полза от пректите.

Всяка оценка в крайна сметка стига до съпоставяне на ползите и р-дите, стоящо в основата на бюджетното решение. При разглеждане на разнообразните видове ползи и разходи, могат да бъдат разграничени реални и парични ползи и р-ди могат да бъдат: преки и нипреки, материални и нематериални, крайни или междинни и вътрешни или външни. Ориентацията към даден проект не може да се осъществи без най-важното разграничение м/у реалните и паричните аспекти. Обикновено реални са ползите, извлечени от крайнте потребители на държавния проект. Те отразяват едно допълване на благосъстоянието на общността, която да бъде балансирано спрямо реалния доход при изземването на ресурсите от други употреби. По принцип паричните ползи и р-ди ностъпват поради промени в относителните цени, които се появяват на вторичните пазари, т.е когато икономиката се настройва към осигуряване на държавната услуга. Врезултат на това ползите или загубите се полагат на някои индивиди, но се компенсират от загубите или ползите, които се понасят от други.

Обикновено полза може да се очаква от всяка активност. Разграничават се няколко вида ползи: 1.преки и непреки; 2.материални и не мат-ни; 3.междинни и крайни; 4.вътрешни и външни.

Оценяването на р-дите и ползите се прави когато те се осъщ-вяват.

Оценяването на нематериалните ползи и р-ди е проблем, който трябва да бъде решен при много държавни проекти и то далеч преди да започне прилагането на анализа разход-полза. Тук се разграничават: 1.обществените ползи и р-ди; 2.немат-те лични ползи и р-ди; 3.р-дът и ефективността на проектите; 4.икономията на р-ди; 5.ползите от междинните стоки. Оценяването на материалните ползи и р-ди е лесно ако съществуват конкурентни пазари. Оценките трябва да се съобразяват с обстоятелствата: 1.наличието на монопол; 2.събирането на данъците; 3.съществ-то на незаети ресурси; 4.развиващите се ик-ки. Обичайна пр-ка е проектите които ще се финансират от ДБ да съдържат само един вид полза или р-д. Различните ползи и р-ди могат да са нещо обичайно и тогава е необходимо към тях да се прикрепят различни тегла. При измерване на теглата при подбора на проекти трябва да се има предвид: 1.множествеността на целите. В такива случаи сравняването на проектите логично вкл-ва прилагането на относителните тегла към разнообразните р-тати, които може да се получат. 2.секретното разпределяне на полицията. Тук съществуват различни цели: а/еднаквия бр.на престъпленията предотвратени във всеки сектор; б/еднаквата защите или еднаквия бр.престъпл-я все още извършвани във всеки сектор; в/максималното нам-не на престъпл-та, комбинирано за двата сектора; г/равенство на определения коеф-нт на трансформиране м/у нам-то на прест-та в двата сектора и пределния коеф-нт на заместване на ползите, извличани от нам-нето на прест-та в двата района. Интересно е коя от тези цели трябва да се предпочете при основа равенство и/или ефект-ст.

Ако в основата се постави определението за ефективност на Парето може да се каже, че даден проект е ефективен ако облагодетелства поне 1човек, без да ощетява никого. Това дали един проект е ефективен или не зависи от технологията на определянето на ефект-стта . Вземането на б-тните решения относно избора на даден проект имат пряко отношение към разпределенето. В това отношение е необходимо да се преценят: 1.потребността от използваните тегла; 2.обективната функция – имаща вида:

@@@@@@@@

Дисконтирането е техника за оценка при която се изчислява сегашната ст-ст на някъкъв бъдещ поток от приходи или р-ди. В съответствие с концепцията за времевата ст-ст на парите трябва да се има предвид, че оценяването на проектите и тяхното класифициране е силно чувствително към дисконтовия %, който се използва. Изборът на дисконтовия % е деликатна сфера на оценяването. Във връзка с това правителството може да използва предпоставка, че е желателно да се прилага % равен на времевото предпочитание от страна на частните потребители. Ако в основата се постави избор на такъв %, то той ще отразява потребителския избор м/у настоящото и бъдещото потребление. Във връзка с това оценките трябва да се съобразят с: 1.несъвършените пазари; 2.неси-гурността ; 3.рискът; 4.д-кът в/у д-да; 5.макрополитиката. Има основание %-тът времево предпочитание на частните потребители да не бъде използван, а вместо това да бъде заместен с обществения% поради това че: 1. Индивидите не винаги дооценяват ситуацията и по този повод когато уреждат личните си работи, подценяват значението на спестяването и надценяват това на настоящото потребление. 2.благосъстоянието на бъдещите поколения се взима предвид при частните разчети. Обикновено хората са твърде алчни и не са много загрижени за бъдещите тях. 3. При нормални условия като алтернатива може да се приеме, че хората са загрижени за бъдещите поколения и че би им доставило удоволствие да имат принос за тяхното благосъстояние. 4. Проблемът с бъдещите поколения може да не е свързан с доброжелателността, а може да отразява едно разширено приложение на справедливи разпределителни правила, които включват равенства м/у поколенията. 5. Равенството м/у поколенията може да предполага че %-тът на спестяване трябва да бъде определен така че пътят на равновесния р-ж на ик-ката да произвежда максимално р-ще на потребление за всички поколения.

Оценяването на проектите за държавно фин-рене безспорно разчита на избора на дисконтов %, но с това анализът не завършва. Предстои още измерването на р-да включен при оттеглянето на ресурсите от частния сектор. Този обществен р-д може да се равнява на загубата на потребление която настъпва при оттеглянето на тези ресурси от частния сектор. На този фон интерес предст-т: 1.изтеглянето на ресурси от потреблението; 2.изтеглянето на р-си от инвест-то без данък. Ст-стта на ресурсното оттегляне зависи от това как е финансирана инвестицията.

Ефективното прилагане на м-мите на дисконтирането изисква очертаването и вземането предвид на следните проблевми: 1.проблемът на вътрешния %. При класифициране на два проекта се предпочита имащия по-висока вътрешна рентабилност. 2.проблема за външния заем. Там където участват м/унар-те заеми трябва да бъдат отчетени както бъдещо обсл-не на дълга, така и неговото влияние в/у платежния баланс. 3.проблемът инфлация. Ефекта от инфл-та може да бъде неутрализиран по 2н-на. Единия е да се използва номинален Л% за дисконтиране, докато се прилага към номиналната ст-ст на потока на ползите. Другият е да се коригира номиналният Л% за към инфл-та като се дисконтира само с компонента реален%, когато се измерва потока на ползата в реални граници.

В практически план всяко правителство може да прилага определен дисконтов% към потока на ползата на проекта и да сравнява това с левовия р-д за нговото изграждане. Малко са усилията да се коригира обществен реален р-д на капитал. Специален % може да се прилага при водните проекти, където трябва да се използва % равен на п-бата на дългоср-ни ДЦК. Тази п-ба обаче може да бъде променяна всяка година само с определена част от %-та и може да има различни обяснения.

Рискът е важен ел-нт на оценката на всеки проект. Той е понятие което винаги трябва да подсеща за евентуалните негативни р-тати от оценките. В определени ситуации обществения риск е по- малък от частния риск, който участва в определени д-сти, но това не означава, че рискът при планирането на държавни проекти трябва да се пренебрегва. Степента на риска е свързана с 1диапазон възможни р-тати и може да бъде изразена като стандартно отклонение на вероятностното разпределение.