IV. ГЛОБАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ ИЛИ ТРЕТАТА ВЪЛНА

1. ГЛОБАЛИЗАЦИЯ НА ТЕХНОЛОГИИТЕ

Проблемите, които поставя бързия технологичен напредък днес са тема на "Шок от бъдещето"⁵⁰ на Алвин Тофлър. Той започва книгата с уточняване причините за тази скорост на промените: "...хилядолетия и векове са преминали в трудно забележима от отделния човек еволюция и тогава внезапно в наше време настъпва едно взривно разкъсване на всички предели, един фантастичен отскок напред... Причината за тази взривна промяна е, че технологията се самовъзбужда. Технологията прави възможно създаването на още повече технология, както можем да видим, ако за миг хвърлим поглед към процеса на обновление. Технологичното обновление се състои от три стадия, свързани в самовъзбуждащ се цикъл. Първият е появата на творческо, но осъществимо хрумване. Вторият е практическото му осъществяване. Третият е общественото му приложение. Процесът се завършва, кръгът се затваря, когато разпространената в обществото технология, овеществила новото хрумване, на свой ред стимулира появата на ново творческо хрумване."

Тези безконечни флуктуации, според Едгар Морен³¹, създават една нова структура. Тук не става въпрос за надмощието на една или друга човешка позиция, а тяхното противоречащо си съвместяване, на взаимно допълване на форми, структури и организации, които в преплитаща се сложност стават основа за изплуването на една нова структура. В този смисъл сблъсъкът на антагонистичните противоположности става генератор, а не препятствие в историческото развитие на обществото.

"Нуждаем се от обединяване на нашата интелигентност не централизирано и авторитарно, а поощрявайки диалога, основан на информацията, споделена и насочена към единство на стратегиите за оцеляването и благополучието ни като индивиди и като общество."Това е мнението на Карл Дъч³², според когото най-ценното качество на информационните технологии е, че могат да бъдат сателити на колективното ни съзнание, които да следят и да откриват социалните нужди като спътниците, които следят екологичната обстановка на земята.
2. ИНФОСФЕРА

Двадесети век се характеризира с огромен напредък в познанието и развитието на средствата за комуникация, които ускоряват техния обмен и разпространение. През 1955 г. в САЩ има повече работници в третия сектор, този на услугите, отколкото в първи и втори сектор взети заедно. Ако говорим с понятията на Алвин Тофлър ⁵³, именно този фактор определя преминаването на "втората вълна" към "третата вълна" или от ерата на индустриализацията към ерата на информацията. През 1997 г. се оказва, че повече от половината американска работна ръка е концентрирана в информационния бизнес. Така се ражда новата епоха с новите изисквания.

" Когато информацията стане по-важна от всякога, новата цивилизация ще преструктурира образованието, ще редефинира научните изследвания и най-вече, ще реорганизира средствата за комуникация. Настоящите средства за комуникация, както печатни, така или електронни, са напълно неадекватни за да се справят с товара да комуникациите и да осигурят културното разнообразие, необходимо за

оцеляването. Вместо да бъдем културно доминирани от няколко средства за масова комуникация, цивилизацията от третата вълна ще се уповава на интерактивни и индивидуални средства, въвеждайки една изцяло различна имагинерност и често високо деперсоналиризирана вътре и извън главния поток на обществото."

Всички нишки са се съединили, всички сигнали вървят по общи канали, всички послания стават еднакво достъпни за човека чрез новите технологии и комуникационни средства. Така всички комуникационни процеси се концентрират и се заплитат в сложна плетка, която обгръща нашата планета като една нова сфера : "инфосфера".

Как се развива тази инфосфера? Според В. Дизар⁵⁴: " Може да се разгледа като прогресия в три етапа, която започва с промени в производството на основна информация и на индустриите за разпространението й; това води до по-висока степен на сферите, обслужващи други производства и самото правителство и накрая преминава към една по-широка гама от информационни услуги на ниво консуматор." На първия етап отговаря развитието на големи предприятия производители на хардуер и софтуер, както и трансформацията в големите бази информационни банки. На втория етап отговаря развитието, информатизирането и контрол на масовото обслужване като например електронни преводи на фондове / кредитни карти, банкови операции и др./ услуги в здравеопазването, набирането на данъци, обучение по компютърен път и т.н.

Тези два етапа са в напреднала фаза в развитите страни, а през следващите десетина години ще видим в действие и третата фаза или пълноценна информационна мрежа на ниво консуматор.

Франсис Фукуяма⁵⁵ пише така в "Големият разлом": " Едно общество изградено върху информацията, е склонно към нарастващо производство на двете неща, които хората ценят най-високо в днешната демокрация: свобода и равенство...Преходът към информационно общество бе възпят буквално от всички, които пишат или говорят за него. Тъй различни в политическо отношение коментатори като Джордж Гилдър, Нют Гингрич, Ал Гор, Алвин и Хайди Тофлър и Никълъс Негропонте смятат, че тези промени са добри за благоденствието, за демокрацията и свободата, за обществото като цяло. Без съмнение много от предимствата на информационното общество са ясни, но дали всички негови последствия непременно са все така положителни?"

3. ПСИХОСФЕРА.

3.1. ГЛОБАЛНА МРЕЖА

Не можем да постигнем решителен прогрес в нашите разбирания за света, ако стоим на ниво нула / по скалата за разума на Грегьри Бейтсън ⁵⁶/. Няма да можем да изплуваме над живите същества и да видим Живота, да се издигнем над хората и да видим човечеството, могъщата физическа действителност, в която се носят,

+--въздействат си и се взаимосвързват всички индивидуални мисли, докато оформят едно общо съзнание около Земята.

Комуникационните мрежи и нарастващото значение на информацията за културата и икономиката не са случайни явления, а съгласно мнението на Тейяр дьо Шарден³⁷, са продукт на еволюционен закон. Рано или късно човечеството ще достигне до нова ера със сили, стремящи се да преминат границата на еволюционния процес на индивидуация: " Към края на деветнадесети век е било възожно да се постави сериозно въпроса дали хоминизацията не е наближавала към крайната си фаза, чрез процесите на пулверизация и разтрошаване. През тази епоха... взаимното обособяване на човешките частици, екзалтирани в егоистичните си тенденции от първото установяване на една на практика универсална култура, е било максимално насърчавано."

" И така, точно по това време започват да се появяват на хоризонта, като облаци, натежали едновременно от бури и обещания, все още неподозираните големи сили на пълното обединяване."

Човечеството се сгъстява в демографския растеж, като едновременно се увеличава "психическата му температура"⁵⁸. Това го е накарало да потърси механизми, които в същото време да му позволят хармонизирането на неговите компоненти и по-голямата им вътрешна свобода. Получава се смесване и така нараства силата на разсъждение. Познанието нараства и се обменя все по-бързо и масово. Сферата на информация или в перспективата на Тейяр дьо Шар ден, сферата на познанието все по-осезателно обгръща планетата.

3.2. ПЕРСОНИФИКАЦИЯ

Но в тази нова сфера, човешката същност е засегната пряко и цялостно много повече от когато и да било. След еднаквото формиране, което донесе индустриалната ера, новата инфосфера предоставя на човека една много по-сложна представа за самия него и го изтласква към по-силна диференциация. Според Тофлър ⁵⁹ "не можем да трансформираме всички наши средства за комуникация и да очакваме да сме все така непроменени като личности. Една революция в средствата за комуникация трябва да означава и революция в психиката. По време на втората вълна, хората се кьпеха в серийно произведеното имагинерно море. Едни, относително малко и централно произведени вестници, списания, радио и телевизионни програми и филми подхранваха така нареченото от критиците монолитно съзнание. Индивидите бяха подтиквани непрекъснато да се сравняват с относително малък брой модели и да оценяват своя начин на живот с малко други възможности. Впоследствие гамата от стилове на личности, одобрени от обществото, стана много ограничена. Актуалната демасовизация на средствата за комуникация предлага ослепително разнообразие на модели и стилове на живот, с които да се сравняваме."

"Освен това, тези нови средства за комуникация не ни осигуряват добре оформени фрагменти, а раздробени фрагменти и частици от картини. Вместо да ни се дават кохерентни идентичности, сред които да избираме, се изисква ние да сглобяваме един модулен Аз. Това е много по-трудно и обяснява защо толкова милиони хора търсят отчаяно някаква идентичност. Задълбочени в това усилие, ние развиваме едно сублимирано съзнание за нашата собствена идентичност, на чертите, които ни правят уникални. Така се променя представата, която имаме за себе си. Изискваме да бъдем забелязани и зачитани като индивиди."

До скоро менталната реалност на съзнанието и конкретната реалност на материалния свят бяха ясно разграничени. Светът на фантазиите, легендите и приказките беше ясно обособен. Днес, обаче, с шеметното разширяване и заплитане на средствата за масова информация положението бавно но необратимо се променя. Постепенно се размиват границите между всички тези реалности и съвременният човек трудно може да разграничи дали радиото съобщава за нашествие на извънземни или слуша радиопиеса по Х. Уелс, не знае какво наблюдава по СNN, екшън или наистина два небостъргача в центъра на демокрацията и свободния свят на инициативата рухват реално и погребват хиляди реално съществуващи и мислещи хора. Всичко се промени в средата, на двадесети век, когато телевизията стигна до милиарди домове, предоставяйки моментална виртуална връзка със събитията от цял свят. Оттогава, не само хората без критично мислене, но и онези, които го имат започнаха да се затрудняват да разграничат реалното от_виртуалното. Пространствено-времевата ориентация сякаш загуби приоритет, изместена от взаимоотношенията, комуникациите и самоидентификацията на човека, групата, етноса и човечеството.

Електронните медии придават нов израз на социалната и културната обстановка, където съвременното и глобалното са двете страни на една и съща монета. Средствата за комуникации трансформират полето на масово общуване, предоставяйки нови средства и нови науки за изграждането на представа за всеки човек и за света като цяло. Електронните медии се превръщат в оръдия, достъпни за всички нива на обществото за всякакъв тип хора, за експериментиране с изграждането на идентичност и на представата на личността.

Мисълта на Тейяр дьо Шар ден ⁶¹ тук надминава дихотомията, която предлага Тофлър, между униформация / във втората вълна/ и индивидуация / в третата/: " Водени от играта на нашия растеж, ние се намираме в двойствената необходимост да се задълбочим в самите себе си и едновременно по някакъв начин да обхванем и това, което ни заобикаля. Затова, несъмнено става така, че тези две действия не са толкова противоположни колкото изглеждат, а са свързани хармонично в едно единствено дълбоко действие. Човек отбягва да се свързва с друг човек, защото се страхува неговата личност да не се стопи при споделянето. Опитва се да расте, като се усамотява. Но ако всемирът е органично възможен, противоположното е истинското. Отдаването на нашето същество в никакъв случай не заплашва нашето аз, а дава като резултат неговото усъвършенстване."

С тези идеи Тейяр дьо Шарден става предвестник на неясната логика или квантовите модели за възприемане на света. Тук А не е различно от Б, а всяка една величина може да бъде част от другата и едновременно да обхващат цялото. Противоположностите съществуват едновременно и така генерират порядък от по­висше ниво.

1. РЕАЛНОСТ В ПАРАМЕТРИ И ВИДИМИ ЯВЛЕНИЯ. ЗА И ПРОТИВ ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА.

Макар че глобализацията е модерен термин, трябва да си припомним, че капитализмът винаги е бил глобален. Кризата на фордизма през седемдесетте подтикна капитализъма да търси нови стратегии за своята експанзия. Те се изразиха във внедряване на нови технологии и работни програми, които да осигурят на капитала нова революционна технология за излизане на нови пазари и източници на печалби; но също така едно изместване на социалното разпределение на постъпления в полза на капитала, дезинтеграция на социалната държава и разрушаване на социалните отговорности, свързани с нея.

Като говорим за глобализация, е наложително да прибегнем до различни виждания. Едното се отнася до нейната реалност, като конкретно и разбираемо явление, което се проявява по различен начин или параметри: а/ икономиката, като свободен трафик на стоки, блага и услуги; б/ производство и технологии, като внедряването на нови технологии и интернационализирането на производството; в/ политически стратегии, които утвърждават победата на либералния демократичен модел; г/ идеология и култура - по посока на универсализирането на определени стойностни модели и т.н.

Основните тенденции, които преобладават в социално-политическия живот на света са следните:

1. 
   Разпространение на либералната демокрация: тя даде на много повече хора
   правото свободно да изразяват своето мнение и разкри пред тях нови
   възможности за участие. Но в същото време породи ново социално
   разделение, предизвиквайки в някои случаи етнически или териториални
   конфликти.
   
2. 
   Пазарен либерализъм: от средата на седемдесетте, пазарният либерализъм
   се превърна в господстваща идеология. Това донесе положителни
   резултати по отношение ефективността на производството, но също така
   позволи засилване позициите на вече могъщите на пазара, включително
   част от националния и международния елит, както и кредитиращите страни
   и международни финансови институции, за сметка на бедните държави и
   групировки.
   

3. 
   Интеграция на глобалната икономика: Капиталът, работната сила и стоките
   сега се трансферират през националните граници много по-бързо,
   отколкото преди, разгръщайки много по-ожесточена международна
   конкуренция.
   
4. 
   Трансформация на производствените системи и трудовите пазари:
   Понастоящем промишлеността се крепи на по-малки и по-гъвкави
   производствени системи. Също така е по-вероятно работниците да се
   оттеглят към сектора на услугите и да работят на разпокъсано работно
   време или да се включат към свободния сектор, изгубвайки до голяма
   степен потенциала, който имат, за да се организират; също така намаляват
   възможностите на държавата да прилага нормите за защита на работниците,
   да събере данъците и да финансира програми за подобряване
   благосъстоянието на населението.
   
5. 
   Скоростта на технологични промени: Компютаризирането на
   производствените и комуникационните системи продължава да прекроява
   трудовите отношения, елиминирайки много работни места и създавайки
   нови и да подбужда нови отношения на власт вътре и между държавите.
   
6. 
   Революцията в средствата за комуникация и консуматорството: Днес,
   средствата за масова комуникация са толкова убедителни и пробивни, че
   прояждат националните култури и традиционните ценности; новинарските
   им програми не само информират за събитията, но и спомагат за
   определяне посоката на тяхното развитие.
   

Освен това тази програма също се променя. През първите десетилетия на втората половина на двадесети век, повечето от развитите страни следваха "националистична" линия на благополучие, за да осигурят пълна заетост и социална защита на своите граждани. Но след поскъпването на петрола през седемдесетте, рецесията през осемдесетте и поредицата от фискални кризи, индустриалните нации снижиха нивото на благосъстояние и разкрепостиха икономиките си. Най-богатите страни препратиха тези политически промени към другите страни чрез международното си търговско и финансово господство и чрез контрол над институции като Международния валутен фонд и Световната банка. И така, когато богатите страни прокарваха национална политика за благополучие, развиващите се страни до голяма степен последваха тази линия. После, когато индустриалните държави направиха завой към неолиберална политика, много от по-слабо развитите страни бяха подмамени да направят същото.

Повратната точка беше кризата през осемдесетте, когато страните длъжници трябваше да се подчинят на условията, поставени от международните финансови
институции. Оттогава МВФ и СБ изискват от тези страни да "съгласуват" икономиките си. Това не само ще рече да генерират свръхизнос, предназначен за погасяване на външния дълг, но най-вече да преструктурират икономиките си съобразно неолибералните предначертания: премахвайки нормите върху икономиката, приватизирайки държавните предприятия и съкращавайки социалните разходи.

Глобализацията ни дава възможност да извършим социални и политически операции, които надхвърлят регионалните и държавните граници. Вярно е, че днес могат да се изредят редица източника на подтисничество, но също така и множество огнища на съпротива срещу него. Това са отговорите на социалните движения в постсъвременния свят и експериментите в политическото развитие и местните и автономни борби. Не е възможна социална трансформация без съпричастност, критичност и културна ответност на самото общество. Ако няма политическа воля да се постигне по-високо ниво на социално развитие, съразмерно с технологиите, пазарите и финансите, гражданите трябва да вземат в ръце реформата на политическите структури. Отговорът на различни неправителствени организации на сесиите на МВФ и СБ в Сиатъл, Прага и Буенос Айрес е още едно доказателство, че глобализацията, така както се развива до момента, остава извън рамките на гражданското общество. По настоящем обаче прави опити да използва средствата за икономическа власт и да овласти гражданите като членове на една голяма световна общност, на още една надиндивидуална реалност.

В своите програми за структурни корекции МВФ и МБ изхождат от представата за идеална държава, в която икономиката може да са саморегулира до голяма степен чрез свободна конкуренция ,а обществения сектор само ще трябва да осигури минимално необходимите услуги за функционирането на частните предприятия и за защитата на най-слабите в обществото. Макар че тази представа не отговаря на нито една страна на земята, международните агенции се опитаха да наложат този стилизиран модел на десетки държави. Почти във всички случаи това коригиране наложи дефлационна политика и орязване на социалните програми, което предизвика още по-голямо обедняване. Привържениците на това коригиране предположиха, че тези пречки са временни, че краткосрочните социални разходи могат да се компенсират с дългосрочни икономически печалби. Не взеха под внимание обаче, че социалните загуби могат да провалят икономическите цели. Най-очебийният резултат от това беше общественото недоволство: в много от страните, в които се прилагаше политиката на корекции, се стигна до обществени протести срещу МВФ, най-вече в резултат на повишаването цените на хранителните стоки и транспорта. В същото време си даваха сметка, че икономиката и нейните институции не се съобразяват с теоретичните постановки за поведение на пазара.

Една от причините беше, че реформите се базираха на фалшиви предположения за естеството на обществените и частните институции.

Хората също прилагаха множество стратегии за адаптиране към кризата, които не винаги отговаряха на предписанията на модела за корекции. Държавните служители например, при съкращаване на реалното заплащане, се опитаха да попълнят приходите си чрез допълнителна работа или подкупи. Работниците с ниски заплати, в някои страни организираха собствени стопанства. В по-слабо развитите страни само единици можеха да се облагодетелстват от новите възможности, които предложи свободния пазар, но жизненият стандарт на повечето хора се снижи значително. Всичко това попречи за стабилизирането на обществената интеграция и бъдещето развитие на човечеството.

В края на осемдесетте , когато много от програмите претърпяха провал, МВФ и МБ промениха до известна степен подхода си и започнаха повече да вземат под внимание социалните и институционални аспекти. Въпреки това тези великански надправителствени финансови коректори продължават да действат от позицията на принудата и в защита не на обществото, а на надчовешки, чисто финансови и политически интереси.

Робърт Пърсиг⁶² пише следното в "Лайла": "Биологичният човек не изобретява градовете и обществата, също както прасетата и пилетата не изобретяват стопанина, който ги храни. Силата на еволюционното сътворяване не се съдържа във веществото. Веществото е само един вид статичен модел, който сътворяващата сила оставя след себе си. Градът е друг статичен модел, който сътворяващата сила оставя. Той е изграден от вещество, ала веществото не го е създало само по себе си. Нито пък негов създател е биологичният организъм, наречен "човек". Градът е по-висш модел в сравнение с веществото или биологичния модел, наречен "човек". Както биологията експлоатира веществото за свои цели, така социалният модел, наречен "град", експлоатира биологията за собствени цели. Както стопанинът отглежда крави с единствената цел да ги изяде, така този модел отглежда живи човешки тела само за да ги погълне. Точно това прави Великанът. Превръща натрупаната биологична енергия в подходящи за самия него форми."

2. ЧОВЕШКАТА СТРАНА НА СОЦИАЛНО-ПОЛИТИЧЕСКАТА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ.

За голяма част от населението и за многобройни общности, разширяването на пазарите в глобален мащаб се оказа катастрофално и принуди много хора да емигрират в търсене на по-добър живот. Повечето от преселниците са от развиващите се страни, от селските райони към градските. Освен тях има и друг тип емигранти, потърсили убежище заради глад, суша, война, природни бедствия и др. В

Индустриалните държави са обезпокоени повече от онези преселници, които идват отдалеч с надеждата да останат временно или за постоянно в по-богатите държави. През 1993 г. сто милиона души живеят извън родните си страни. Разбира се, международната миграция не е нищо ново, но изглежда придобива нова форма и нови характеристики. И днес, в селските райони човек може да види картини, които неминуемо подтикват миграцията към индустриализиралите райони. Освен това, етническото напрежение в много страни принуждават малцинствените групи да търсят по-добър живот в други страни.

Международната миграция има силно влияние както в страните, които експулсират население, така и които ги приемат. За първите печалбата идва от средствата, които бежанците изпращат за близките си. Международните парични преводи достигат днес седемдесет милиарда долара годишно. Разбира се, не всичко е печалба, защото от тези страни имигрират квалифицирани и способни хора. За страните приемници изгодата е с обратен знак. Те получават добре подготвена работна ръка, която може да попълни и най-нежеланите нископлатени места. В продължение на десетилетия много държави широко отваряха границите си за емигранти, които третираха като временно пребиваващи и бяха сигурни, че един ден могат да върнат обратно в техните страни. Но през седемдесетте рецесията промени панорамата. Държавите, приемащи емигранти станаха много взискателни по отношение на подбора. Но дори така, не успяха да изтласкат нежеланите гости. Смята се, че в САЩ има около два милиона и половина нелегално пребиваващи, а в Европа, около три милиона. Сега, най-силните емигрантски потоци вървят от Латинска Америка към САЩ и Канада, както от Северна и Западна Африка и от Източна Европа към Западна Европа.

Глобализацията оказва влияние също така върху факта, че престъпността придобива транснационални размери. Престъпниците са първите, които се възползват от всяко отслабване на контрола по националните граници и от напредъка в транспорта и комуникациите. Трафикът на дрога и прането на пари са две от от най-разпространените престъпни деяния. Повече от сто милиарда долара от дрога се "изпират" годишно в Европа и Северна Америка. Но цифрите са относителни, липсва възможност за регистриране на истинската престъпност по много причини, така че светът вижда само върха на айсберга на престъпността. Въпреки това, престъпността се вписва в нормите на всяка отделна държава и борбата срещу нея трябва да изхожда от икономическия и социален контекст, който поражда тази престъпност.

Глобализацията и преди всичко разпадането на някои общности като Съветския съюз и социалистическия блок пробудиха етническите конфликти. Много от тези спорове прерастваха във войни През 1993 г. съществуват 52 конфликта в 42 държави от Източна Европа, Централна Азия и Африка. Тук не става въпрос за формални битки между войскови подразделения, а са въвлечени големи групи от

цивилното население и се касае за изключителна бруталност и колективно насилие. Траят с десетки години и се подклаждат както от вътрешни, така и от външни интереси.

Формалните връзки между държавата и обществото отслабват все повече и се изместват от неясни споразумения, които включват нов тип социални групировки и съюзи. Този процес се засили от неолибералните реформатори, които атакуваха идеологически държавата по отношение на неадекватността й в областта на икономиката. Наред с отслабването на държавната власт, политическите партии станаха по дифузни и фрагментарни. Много от тях заеха центристки позиция, като някои от бившите комунистически партии, а също така и някои социалдемократически партии в Европа, и партии от левицата в Латинска Америка. Тези промени създадоха много по-уязвими политически партии, които много трудно ще запазят в бъдеще своите привърженици. Във времето, когато средствата за масово осведомяване отразяват широко всякакъв вид информация, на електората се влияе най-вече чрез аргументи и дебати по същество, отколкото с появата по телевизията на харизматични лидери.

Много от отслабените звена в държавната власт се изместват от функциите на неправителствените организации, които успяват да съвместят глобалните и локалните проблеми и интереси, да се поставят по-близо до общочовешките проблеми, отколкото да защитават глобалните надчовешки структури.

Светът се развива към непознати територии. Технологичната промяна изтласква човечеството напред, пораждайки много социални, политически и морални неизвестни, които стават все по-сложни и все по-малко хора се чувстват способни да им отговорят. В същото време много от онези институции, които водеха човечеството през последните петдесет години, се оказват все по-неефективни и неадекватни. Идеалите и стремежите бързо се променят и хората изграждат нови взаимоотношения.

В един предходен етап от историята на човечеството, при подобна ситуация на промени и нестабилност, роди идеята за национално гражданство. По време на индустриалната революция, обществата, които вътрешно се разединиха от бързата експанзия на пазарите и разпадането на традиционните институции потърсиха нови основи за възстановяване на обществената солидарност. Модерната форма на идентичност и взаимна подкрепа, която се роди от това усилие и която свърши добра работа на съвременните демократични държави, беше концепцията за гражданство.

Гражданството като обществена институция има три основни цели: равенство по отношение на човешките права като колектив и на отделната личност като гражданин; свободно политическо и универсално участие; отговорност на държавата да осигурява адекватно ниво на благополучие. Сега, сякаш дойде момента, тези принципи да достигнат международни размери, да се постигне глобално или световно гражданство.
Това означава да бъде продължен един естествен процес, който се извършва независимо от "за" и "против" на различни нива. Така е например, по отношение на човешките права. Когато световната общественост възнегодува срещу глада и геноцида в дадена точка на планетата, това означава, че се признава основното право на всеки човек на живот и свобода, които никой няма право да погазва. В същото време се засилва тенденцията за опазване на тясно регионалните, етнически, културни и тясно национални особености, които гарантират чувството за идентичност на отделния човек и принадлежността му към уникална микроцивилизация, която му дава опорните точки за ориентация в сложната пространствено-времева холограма на промените.

3. Бауман⁶³ пише следното: "Терминът "пространствено-времево съкръщаване" обхваща протичащото сега многостранно преобразуване на параметрите на човешката ситуация. Щом веднъж социалните причини, за това съкращаване и резултатите от него са разгледани, ще стане очевидно, че на глобализиращите процеси им липсва предполаганото от всички единство на влиянието. Начините на използване на времето и пространството са рязко диференцирани, също както и диференциращи. Глобализацията колкото разделя, толкова, и обединява; тя разделя, обединявайки - причините за разделението съвпадат с причините, които съдействат за унифицирането на света. Заедно с появата на планетарното измерение на бизнеса на финансовия_т търговския и информационния поток, задвижен е и "локализиращ ", фиксиращ мястото процес. Между тези два тясно свързани процеса са рязко разграничени екзистенциалните условия на цели поколения и на различните сегменти във всяко едно от тях. Това, което се явява като глобализация за едни, означава локализация за други; сигнализирайки за нова свобода при някои, за много други то става неканена и жестока участ. Подвижността се издига до ранга на най-висшата всред желаните ценности, а свободата да се придвижваш - постоянно дефицитна и неравномерно разпределяна стока - бързо става главният стратифициращ фактор в нашето късномодерно или постмодерно време."

Персонализацията чрез обединяването /комуникация и себеотдаване/ е основна нишка във философията на Тейяр дьо Шарден ⁶⁴ и се стреми към една и съща духовна цел - еволюцията на вселената: "Така се появява отново, което е не само в дъното, но и над самите нас, законът на фундаменталната конвергенция. Обединяването ни е превърнало в хора, организирайки под контрола на един мислещ дух, смътните сили на материята. Освен това ще ни направи свърхчовеци, като ни превърне в елементи, подчинени на една свръх душа. Вътрешното обединение ни е персонализирало до този момент. Сега идва обединението отвън, което ще ни надперсонализира."
З. НОВА СОЦИАЛНА ПАРАДИГМА

А. Тойнби ⁶⁵ в "Изследване на историята" пише: "Но нито една нация или държава в Европа няма история, която сама да обяснява себе си...Последователността на историята...не е последователност, която може да се проследи в живота на отделен индивид. Тя по-скоро е последователност от животите на редуващи се поколения..."

Няколко са главните социално-политически събития, които бележат миналия век : двете световни войни, нацисткия и съветския тоталитаризъм, оръжията за масово унищожение /химическо, биологическо и ядрено/, деколонизирането на неевропейските държави, демографския взрив, обедняването на милиони човешки същества, екологичната криза, предизвикана от индустриализацията и масовата консумация, шеметното разпадане на патриархата, глобализацията на икономиката, политиката и културата и много тясно свързано с това, големите научни и технически открития / от ядрената физика до телевизията, от глобалната екология до генното инженерство/, които радикално промениха живота ни и разбирането ни за света.

Всички тези събития промениха облика на съвремието. През последните десетилетия се наложи идеята, че съвремеността достигна своя край, или поне навлиза в нова фаза на развитие. Докато някои автора говорят за постсъвременност, други предпочитат да говорят за късна, вторична или отразена съвременност. Като цяло се заговори за нова социална теория, която има претенциите да предостави друг тип средства за управление, разбиране и узаконяване на обществените институции и социалните движения, които се появяват като една нова колективна реалност.

1. 
   На първо място се постави под въпрос концепцията за линейността на
   историята и се отхвърли съществуването на предполагаеми закони и етапи
   в социалната еволюция. От една страна бе признат конюктурния характер
   на историческите процеси, включително процеса на модернизация на
   Запада; призна се най-вече вероятностния и сингулярен характер на този
   процес и оттам станаха спорни претенциите му за универсалност и
   необходимост. От друга страна се наблюдава факта, че традиция и новост
   не си противостоят, а се съчетават и пренареждат взаимно. Това обяснява
   защо в толкова модерни общества могат да се зародят толкова различни
   социални движения като религиозен фундаментализъм и екологичен
   консерватизъм.
   
2. 
   На второ място се постави под въпрос концепцията за радикален процес на
   глобализация на обществените отношения, което го превръща в обикновено
   еднопосочно движение на експанзия от страна на модерния Запад.
   Напротив, глобалното общество се анализира като многовълново и
   мултикултурно, където глобалното и локалното взаимно си въздействат,
   като слагат началото на различни междукултурни форми на смесване и
   конфликти. Така, нарастващият космополитизъм на обществените
   

отношения и подновената локализация на националните идентичности не се изключват, а се съчетават и подсилват взаимно.

3. 
   Процесът на модернизация вече не се разбира като цивилизационен,
   умиротворителен и морализиращ процес на социални отношения, а като
   морално амбивалентен, който позволява едновременно да съществуват
   нови форми на насилие и нови форми на съжителство. Двадесети век
   изобрети фалшиви техники за господство и унищожение, причини масов
   геноцид, измисли оръжия, способни да унищожат цялото човечество само
   за миг, постави милиони човешки същества в унижение и нищета. В
   отговор на всичко това, може би се роди ООН, която провъзгласи
   ниверсалната декларация за правата на човека и направи първите стъпки
   към изграждането на планетарна политическа общност.
   
4. 
   Процесът на модернизация престана да се смята за линеен и едностранчив
   процес за овладяване на природата чрез промишлеността и научно-
   техническите открития. На първо място, защото това овладяване на
   природата е подчинено на една технологична амбивалентност: всички тези
   изобретения, предназначени да осигурят или засилят тази власт пораждат в
   същото време непредвидими и неконтролируеми вторични ефекти. На
   второ място, защото историческата връзка между човек и природа е
   основана на взаимодействие и коеволюция в рамките на една земна
   екосистема. Тя интегрира както "естествените" процеси на биосферата,
   така и "изкуствените" процеси на техносферата и нейното глобално
   равновесие не може да бъде нарушено, без да застраши оцеляването на
   самия човешки род.
   
5. 
   Накрая, като следствие на всичко казано дотук, се постави под въпрос
   концепцията за функционалност на обществото, следствие която се
   подразбира функционалната диференциация и координация между
   различните социални подсистеми: държава, пазар, семейство и културни
   институции /образование, изследвания, комуникации/. Тези подсистеми не
   са автономни, нито се координират като единно цяло, а си взаимодействат
   и трансформират взаимно, като изграждат мрежа от флуидни и сложни
   взаимодействия, които не престават да се изменят вътрешно. Този
   ретикуларен модел позволява да се разглежда динамиката на социалните
   отношения като едно постоянно напрежение между центробежните и
   центростремителните сили, между равновесието и конфликта, между реда и
   хаоса.
   

координати. Едгар Морен⁶⁶ подчертава, че едно общество е нещо повече от даден контекст, той е едно организационно цяло, към което принадлежим. Земята е повече от даден контекст, тя е едно цяло, едновременно организиращо и дезорганизиращо, в което сме потопени.

Сложните системи не се адаптират към контекста, те се съединяват структурно в една динамика на взаимна промяна. Държавата отслабва, засилват се възможностите на неправителствените организации. Обществото, като колективен разум е самоосъзнаващо се и самоорганизиращо се. То изгражда динамични мрежи, където всяко събитие, поражда друго или въздейства върху много други. Ражда нови модели на глобално поведение, въз основа на взаимодействията между неговите елементи, както и на неговите елементи с околната среда. Тук не са толкова важни обектите, колкото отношенията. Връзки и взаимоотношенията, локални или нелокални, оформят едно информационно поле, в което всички сме участници.

В момент на криза системите и подсистемите в обществото се самовъзпроизвеждат като повтарят генетичния модел и въвеждат адаптивни стратегии във вътрешната организация. Най-изтъкнатият теоретик, автор на

се организира, за да осмисли и снижи сложността на околния свят". В основата си неговата теория разграничава три типа автореферентни системи : отнасящи до живите системи, до психичните системи или касаещи човека като индивид, и до социалните системи. Всяка една се различава по особения начин, по който извършва своите действия и снижава сложността на респективните околни среди. Биологичните аспекти касаят живите системи, съзнанието - психичните системи, а комуникациите определят социалните системи . Между биологичната и съзнателната системи съществува непрекъснат обмен, като всяка система предоставя своята структура за да може всяка една да изгражда своя собствена сложност. Същото става между личност и общество. За да може едно общество да съществува, трябва да има личности, които въз основа на нейните структури, да изградят други нови, с форми на действие, които не се опират на индивидуалното съзнание, а на комуникацията.

"Обществото е автореферентна и самовъзпроизвеждаща се система. Първото качество се основава на способността й да се самоосъзнава и да се разграничава от заобикалящата я среда или по-точно казано, да определи своите граници, разграничавайки това "вътре" от онова "отвън". Това й позволява да си изгради селективен филтър за установяване на ред в хаоса от вероятни събития. Нейното самопроизводство касае способността й да генерира всички елементи, от които се нуждае за своите действия или иначе казано сама да изгради своята идентичност и отличителните си особености от околната среда." ⁶⁸. Той разбира, че социалните системи не са съставени от личности, а от комуникации, генерирани на основата на един споделен смисъл. Следователно, хората не принадлежат на социалната система, а на нейната среда. Това не означава, че тя може да съществува без хората, но те са базата за изграждането на това по-високо ниво, каквото е социалната система.

Затова Луман твърди, че “психическите и социалните системи се появяват в процес

на коеволюция като реалности, затворени по отношение на собствените си действия". Пърсиг ^б9 обяснява така различните системи и нива на реалност: " Всяко по-високо равнище се крепи на по-ниското, без обаче да е негово продължение. Напротив. По-високото равнище често се проявява като противоположност на по-ниското - налага се върху него и го контролира при всяка възможност заради собствените си цели."

70

Хесус Ибанес синтезира основната идея на Н. Луман така: " Обществото е "отношение на отношения": вместо действия, комуникации /обществото не е изградено от хора, а от комуникации/. Това е системата на всички възможни целеви комуникации. Отричайки всякаква онтологична постановка - светът няма основа, и не съществува свят върху свят, действителността е съвкупност от възможности и вероятности, управляеми чрез избор : всека избор изгражда реалното и открива ветрило от нови възможности."

Декарт насочи научните търсения към разчленяване. Днес науката и техниката са се отдалечили от изкуството философията и представата ни за света е