Гражданскоправни науки

Формата на предварителния договор е писмена. Не се изисква договорът да бъде с нотариална заверка на подписите. Съгласно чл. 19 от ЗЗД предварителният договор определен за сключване на окончателен договор, за който се изисква нотариална форма или нотариално заверена форма, трябва да бъде сключен в писмена форма.

Решението трябва да бъде вписано, за да има сила по отношение на трети лица. Това вписване трябва да стане в 6-месечен срок от постановяване на решението.

За да може да бъде противопоставена на трети лица, исковата молба на осн. чл. 114, б. “б” от ЗС се вписва, като придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Държавата или общината за вземанията си срещу праводателя, станали изискуеми до деня на прехвърлянето или учредяването на вещното право, може да обърне взискането си към имота, в чийто ръце и да се намира той.

Договор в полза на трето лице. По общо правило всеки договаря сам за себе си и в свой интерес. В някои предвидени от закона случаи обаче договорите могат да произведат действие и по отношение на трети лица. Това са договори в полза на трети лица. Правната уредба е дадена в чл. 22 от ЗЗД, в който текст е е установено едно изключение от общото правило – всеки договаря за себе си.

Област на приложение на договора в полза на трето лице са главно застраховките живот и транспортните застраховки. посочените договори са главна, но не и единствена област на приложно поле на договора в полза на трето лице. Такъв договор ще е налице и когато например Х бива дарен при условие, че ще издържа брат си в университета и др.

1. сключеният договор между обещателя и уговорителя трябва да бъде валиден /да е съобразен с изискванията на закона/. Ако същият е нищожен, третото лице не придобива никакви права. Ако договорът бъде унищожен – правата на третото лице отпадат с обратна сила.

2. страните по договора трябва да са се съгласили да облагодетелстват едно трето лице;

3. третото лице трябва да бъде достатъчно определено. Трети лица са достатъчно определими, когато са определяеми. Например: валидна е застраховката “в полза на наследниците ми”, защото те са определяеми.

Третото лице придобива уговореното в негова полза, но неговото придобиване не е окончателно. Уговорителят, по чийто почин третото лице става кредитор, има право да отмени уговорката. Неговото едностранно волеизявление в този смисъл е достатъчно. С обратна сила тогава отпадат придобитите от третото лице права, стига само отмяната да е последвала преди облагодетелстваното лице да е заявило, че приема уговореното в негова полза. Само до този момент уговарящия може да отмени уговореното, стига да не е запазил правото си да отмени уговорката или да замени третото лице.

Висящото състояние, в което се намират клаузите, се премахва, след като третото лице приеме уговорената в негова полза облага. Едностранното изявление на третото лице /отправено до обещателя, до уговорителя или до двамата/ затвърдява правото в негово лице. Не е необходима форма за валидност на изявлението на третото лице. Достатъчни са и конклудентни действия.

Третото лице може да заяви, че не желае да се ползва от облагодетелстващата го клауза. В такъв случай придобитото от него право отпада с обратна сила. Договорът не губи силата си. Само друго ползващо се лице трябва да бъде посочено.

Уговарящият може да запази правото си. Обещател или промитент е този, който поема задължение да даде или да направи нещо в полза на третото лице. Уговорител или стипулант е този, който уговаря да се престира на третото лице. когато договорът, от който третото лице черпи правото си бъде отменен по иска на кредиторите на уговарящия, третото лице е длъжно да върне само онова, което уговарящият е дал по договора.

Тъй като страни по договора са обещателя и уговарящия само последният има право на иск за разваляне на договора /не и третото ползващо се лице/. Третото лице има претенция за изпълнение към обещателя. Обещателят може да противопостави на третото лице възраженията, които произтичат от договора, но не и възраженията от други отношения с уговарящия /например може да възрази на третото лице, че договорът е унищожаем/. Съгласно чл. 22, ал. 3 от ЗЗД, ако договорът, от който третото лице черпи правото си, бъде отменен по иск на кредиторите на уговарящия, третото лице е длъжно да върне само онова, което уговарящият е дал по договора.

Приложното поле на тази правна фигура е изключително стеснено. Такъв договор ще е налице например когато строителна организация обещава на купувача на апартамент, че собственикът на мястото ще му прехвърли идеална част от същото и др.

Както беше посочено вече, при този договор възникват задължения само за обещателя, а не и за третото лице. Счита се, че обещателят е изпълнил задължението си, ако третото лице извърши уговореното действие или поеме обещаното задължение. Ако обаче третото лице откаже да се задължи или ако не извърши обещаното действие, съгласно чл. 23 от ЗЗД, обещателят е длъжен да обезщети другата страна. От тази отговорност за обезщетение на другата страна обещателят може да се освободи, ако сам /вместо третото лице/ извърши обещаното, стига личните качества на третото лице да не са от решаващо значение за контрахента му. Може да се освободи и от отговорност, ако е настъпила последваща невъзможност за изпълнение на проектирания договор с третото лице.

24. Изпълнение – същност и страни. Предмет на изпълнението. Време и място на изпълнението. Право на задържане в гражданското и търговското право. Възражение за неизпълнен договор. Суброгация
Изпълнение – същност и страни. Доброволното осъществяване на дължимия резултат се нарича изпълнение, а изпълнението на парично задължение – плащане. Всички задължения са установени, за да бъдат изпълнени. С изпълнението длъжникът се освобождава от обвързаността си, освобождава се от задължението си. То са погасява. Чрез изпълнението интересът на кредитора се удовлетворява. Резултатът, който той е могъл да претендира, е осъществен. Претенцията му се погасява. Крайната цел на облигационното отношение е постигната. Принципът обаче на реалното изпълнение не е основното начало, върху което се гради изпълнението.

Основното начало, върху което се греди институтът на изпълнението е принципът на точното изпълнение, установен в чл. 79 от ЗЗД и принципът на добросъвестното изпълнение, залегнал в чл. 63 от ЗЗД. Според чл. 63 от ЗЗД всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна тя да изпълнява задълженията си по същия начин. Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин, освен когато законът изисква друга грижа по-висока. В чл. 79 от ЗЗД е дадена обща уредба на отговорността за неизпълнение – ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска реално изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение вместо изпълнение /когато е загубил интереса/. Правното естество на изпълнението се определя от съдържанието на самия договор. Във връзка с точното изпълнение в отделни случаи е необходимо и съдействието на кредитора. Когато той не даде необходимото съдействие за това, същият изпада в забава. Забава има ако кредиторът неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не може да изпълни – чл. 95 на ЗЗД. При забавата на кредитора настъпват неблагоприятни последици за същия.

Във връзка с изпълнението се поставят въпроси за “кой трябва да изпълни” и “кой може да изпълни”, както и “на кого трябва да се изпълни” /да се престира/. Поначало задължението за изпълнение тежи върху длъжника, но изпълнението може да бъде направено и от трето лице, въпреки волята на кредитора, освен ако задължението е за лична и незаместима престация /чл. 73 от ЗЗД/.

Длъжникът трябва да престира на кредитора или на редовните му представители. Направеното на кредитора изпълнение осъществява дължимия резултат само ако кредиторът е способен да получи изпълнение /чл. 75, ал. 2, изр. 3 от ЗЗД/. Такава способност нямат: 1. малолетните и пълно запретените, вместо които действат законните им представители и 2. непълнолетните и ограничено запретените, те могат да получават изпълнението само със съгласието на родителите си, респ. попечителите си, освен ако не се касае за плащане на трудово възнаграждение.

В тежест на длъжника е да докаже, че изпълнението му е редовно – че е престирал дължимото на способния да го получи кредитор.

Изпълнението направено на неспособния кредитор не погасява дълга, с изключение в случаите, когато:

• 
  то е потвърдено от представител на неспособния или самия неспособен, след като е станал способен. Това потвърждение може да бъде изрично – извършено по реда на чл. 35 от ЗЗД, или мълчаливо – като не се предявява иск за изпълнение;
  
• 
  ако престираното е отишло в полза на неспособния. Понеже законът не предполага, че изпълнението е било полезно за неспособния, платецът трябва да докаже, че неспособният кредитор е реализирал полза, е не е понесъл вреда от изпълнението.
  

Длъжникът може да престира и на лица, които са овластени да действат от името и за сметка на кредитора. Токова изпълнение се счита направено на самия кредитор. От този принцип има две изключения:

1. 
   Престиране не некредитор с погасителен ефект:
   

• 
  длъжникът престира на трето лице, което не е овластено да получи изпълнение, но кредиторът потвърждава това изпълнение;
  
• 
  длъжникът престира на трето неовластено лице, но кредиторът се е възползвал от престираното. Такова изпълнение е действително и има погасителен ефект.
  
• 
  плащания направени на предявителя на ценна книга на заповед или на приносител;
  
• 
  изпълнение, направено на приносител на легитимационен знак или хартия;
  
• 
  изпълнение направено на т.нар. “привиден кредитор”. Длъжникът изпълнява, но не на кредитора си, а на лице, което добросъвестно счита за свой кредитор, на лице, което “въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението”.
  

Всичко може да бъде престирано вместо дължимото:

• 
  вещ вместо пари, пари вместо вещ, една вещ вместо друга, ограничение не съществува;
  
• 
  може да бъде престирано едно вземане вместо изпълнение, т.е. изпълнение чрез цесия. Цедентът отговаря обаче само за действителното съществуване на вземането, което прехвърля, а не и за платежоспособността на длъжника. За да предпази кредитора чл. 65, ал. 3 предвижда, че когато на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, задължението се погасява след като бъде събрано вземането;
  

Щом даването вместо изпълнението погасява задължението само ако кредиторът се съгласи да приеме “другото”, което длъжникът му предлага вместо дължимото, очевидно е, че даването вместо изпълнение е договор, чието правно основание /цел/ е да се погаси задължението. Даването вместо изпълнение е един сложен смесен договор, към който следва да се приложат по аналогия както правилата, които се отнасят до продажбата, респ. замяната, така и правилата, които се отнасят до новацията.

• 
  от естеството на задължението или това са случаите на задължения за повтарящи се престации, както и при задължения за последователни доставки. Няма частично изпълнение ако непрестираната част е незначителна /доставени са 995кг ябълки вместо 1000кг./;
  
• 
  когато е установено такова по волята на страните;
  
• 
  в случаите на разпореждане на закона - с оглед имотното състояние на страната или други обстоятелства, съдът на осн. чл. 191 от ГПК може да разсрочи изпълнението на задължението; държавният или частният съдебен изпълнител спира изпълнението на осн. чл. 348 от ГПК спира принудителното изпълнение срещу длъжника, ако до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът - физическо лице, внесе 30 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на държавния или частния съдебен изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях.
  
• 
  по предпочитание на кредитора. Правилото, че трябва да се престира изцяло е установено в интерес на кредитора, поради което ако смята, че частичното изпълнение е в негов интерес, той може да иска престиране само на част. Не може обаче да откаже да получи цялата му предлагана престация, в противен случай изпада в забава.
  

Длъжникът изпълнява своевременно, ако престира на падежа. На падежа вземането е вече изискуемо. Кредиторът не само е в правото си да иска изпълнението, но то вече е поискано или се счита за поискано. Следователно падежът е този момент, който е определен за осъществяване на дължимия резултат. Ако не се извърши в този момент, изпълнението е закъсняло.

Правилото на чл. 69, ал. 1 от ЗЗД не може да намери приложение в случаите, когато било изрично, било мълчаливо има уговорен срок за изпълнение.

За мълчаливо установен срок говорим, когато от обстоятелствата на отделния случай съдим, че е необходимо време за изпълнение на задължението. В тази хипотеза мълчаливо установения срок е неопределен. Не е фиксиран определен ден за престиране. Необходимо е този ден да бъде фиксиран. За тази цел трябва да бъде отправена покана до длъжника, в която да бъде даден срок, който срок следва да държи сметка за обстоятелствата на отделния случай. Не престира ли в определения му в поканата срок, длъжникът изпада в забава и дължи за времето след поканата вредите, които със закъснялото си изпълнение причинява на кредитора.

Изпълнението може да е уговорено и да се иска на определен ден. Тогава казваме, че срокът е определен. Страните могат да уговорят, че изпълнението може да се иска на определен ден след настъпване на едно сигурно събитие – относително определен срок.

• 
  съглашенията относно срока могат да означават, че кредиторът не може да иска изпълнение, но че и длъжникът не може да изпълни, преди да е настъпил падежът на задължението. В този случай срокът е установен в ползва на двете страни и задължението е нито изискуемо, нито изпълняемо до настъпване на срока /чл. 70, ал. 1 и 2 от ЗЗД/.
  
• 
  разпорежданията относно срока могат да означават още, че длъжникът не може да изпълнява преди срока. Тогава срокът е уговорен в полза на кредитора. Задължението не е изпълняемо преди срока, но е изискуемо /напирмер при влог/.
  
• 
  Съглашенията относно срока могат да означават, че кредиторът не може да иска изпълнението до изтичането му, но обратното, че длъжникът може да изпълни задължението преди срока. Тогава срокът е установен в полза на длъжника. Това е нормалния случай. Чл. 70, ал. 1 от ЗЗД изрично предвижда, че срокът се смята уговорен в полза на длъжника, освен ако не следва друго от волята на страните или естеството на задължението. В такъв случай до изтичането на срока не може да се иска изпълнението от длъжника, но сам той може да изпълни задължението си. Задължението е изпълняемо, но не е изискуемо. Оттук следва, че ако кредиторът предяви иск за вземането си преди да е настъпил срокът за изпълнение, искът трябва да бъде отхвърлен. На следващо място ако длъжникът е изпълнил предсрочно, той не може да иска платеното обратно на това основание, защото не е платил нещо недължимо. Недължимо платени биха могли да се окажат само предварително платените лихви на лихвоносното му задължение.
  

• 
  Съглашенията относно срока могат да означават, че по мнение на страните дължимият резултат може да бъде исъществен само на падежа и ако не бъде осъществен в този момент, налице е пълно неизпълнение и невъзможност за последващо изпълнение. Страните са се съгласили, че кредиторът няма интерес от последващо изпълнение. Това са т.нар. фикс-сделки.
  
• 
  Страните считат, че изпълнението е възможно и след падежа. Макар последващото изпълнение да е възможно, това изпълнение е все пак неточно по отношение на времето. То е забавено изпълнение и съставлява основание да се търси от длъжника вредите, които закъснялото изпълнение причинява на кредитора. То може да се превърне в пълно неизпълнение, ако кредиторът междувременно е загубил интерес от изпълнението.
  

• 
  Когато длъжникът е станал неплатежоспособен. За да се признае длъжникът за неплатежоспособен, трябва да се види в какво отношение се намира активът към пасива му, каква е възможността да се реализира активът, какъв е резултатът от принудителни изпълнения, насочени срещу него и др.
  
• 
  Когато длъжникът със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения. Имат се предвид особените обезпечения, които длъжникът е дал и сам е намалил. За да се иска изпълнение преди срока, ако намалението на обезпечението де дължи на действия на длъжника, а не въобще.
  
• 
  Когато длъжникът не даде на кредитора обезщаните обезпечения.
  

Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден.

Когато срокът изтича определено число дни преди известен ден, този ден, както и денят на изтичането на срока не се броят.

Писмените изявления и съобщения, от каквото и да било естество, се считат за извършени в срока, ако са предадени на пощата, по телеграфа или с радиограма до изтичането на двадесет и четвъртия час от последния ден на срока.

Под начало на месеца се разбира първото число, под среда на месеца - петнадесетото число и под край на месеца - последният ден на месеца.