Юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност

В устава на сдружението и в учредителния акт на фондацията трябва изрично да е предвидено, че се създават, за да извършват общественополезна дейност. Възможните цели на дейност на тези лица са примерно изброени в ЗЮЛНЦ.

За да бъде едно юридическо лице с нестопанска цел определено за извършване на общественополезна дейност освен вписване в съдебния регистър, необходимо е още вписване на това обстоятелство в Централния регистър към Министерство на правосъдието. Заявлението се подава в 2-седмичен срок от вписване на определянето в съдебния регистър. към заявлението се прилагат предвидените документи в чл. 45, ал. 2 ЗЮЛНЦ. Министърът или оправомощено от него лице вписват заявените обстоятелства въз основа на мотивираното решение или отказват регистрация. Мълчалив отказ за вписване е налице, ако то не бъде извършено в 14-дневен срок от заявлението. Отказът – мълчалив или изричен, може да се обжалва в 14-дневен срок пред ВАС. Влезлите в сила откази се съобщават служебно на съда по регистрацията.

От датата на вписване на юридическото лице в Централния регистър то може да ползва данъчна, кредитно-лихвени, митнически и др. финансови и икономически облекчения, помощ и насърчение от държавата.

Юридическите лица с нестопанска дейност за общественополезна дейност трябва да имат колективен върховен орган и управителен орган. Колективният орган взема решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите, с изключение на решенията във връзка с ликвидацията и тези с разпореждане на имуществото или за реда и организацията на дейността на юридическото лице, за които се иска мнозинство от всички членове. За заседанията на колективния орган следва да се води книга за протоколите, като истинността им се удовлетворява от ръководещия заседанието и лицето, изготвило протокола.

Годишните финансови отчети на тези юридически лица подлежат на независим финансов одит при условията на ЗСч.

Юридическите лице с нестопанска цел за общественополезна дейност изготвят веднъж годишно доклад за дейността си, който трябва да съдържа данните, посочени в ЗЮЛНЦ. Годишният доклад и финансовия отчет са публични и се публикуват в бюлетина и интернет страницата на централния регистър.

Юридическите лице с нестопанска цел за общественополезна дейност могат безвъзмездно да разходват имущество и да осъществяват дейността, насочена за постигане на целите й. Редът, по който се извършва подбора на лицата, които се подпомагат, е общодостъпен и се вписва в централния регистър. В случай, че тези лица са от състава на орган на юридическото лице или са били в състава на управлението, или участват в ръководни и контролни органи на политическа партия или юридическо лице, които ще се подпомагат, за безвъзмездното разходване на имущество е необходимо решение, взето от върховния орган на организацията с мнозинство от 2/3 от всички негови членове. С част от горните лица организацията не може да сключва сделки, освен ако те са с очевидна полза за юридическото лице или се сключват при общи условия, публично обявени.

Юридическите лице с нестопанска цел за общественополезна дейност са длъжни да предоставят всяка година до 31 май информация за дейността си през предходната година пред Централния регистър. За закононарушения, констатирани при ежегоден или текущ контрол, министърът на правосъдието уведомява съответните държавни контролни органи за предприемане на проверка и предвидените в закона действия.

Вписването се заличава от министъра на правосъдието или оправомощено от него лице – служебно, по искане на прокурора или на съответните държавни контролни органи, когато юридическото лице за общественополезна дейност:

• 
  системно не предоставя информация по отношение подлежащите на вписване обстоятелства;
  
• 
  две поредни години не предостави в срок информация за дейността си;
  
• 
  извършва дейност в нарушение на Конституцията, законите и добрите нрави;
  
• 
  системно не внасят в срок публични вземания;
  
• 
  е останал с членове под законово изискуемия минимум за период повече от 6 месеца.
  

Заличеното от Централния регистър юридическо лице може да заяви повторно вписване не по-реда от 1 година от отпадане на основанието за заличаване. Това право може да се упражни еднократно.

Юридическите лице с нестопанска цел за общественополезна дейност не могат да се преобразуват в юридическо лице за частна полза.

При ликвидация на такова юридическо лице кредиторите се удовлетворяват най-напред за сметка на паричните средства, а ако те са недостатъчни, се осребряват движимите вещи и най-накрая недвижимите.

Активите на имуществото, които са останали след удовлетворяване на кредиторите, се предоставят по решение на съда на юридическо лице с нестопанска цел, определено за извършване на общественополезна дейност със същата или близка нестопанска цел, ако редът за разпределението му не е уреден в устава или учредителния акт. Ако имуществото не бъде предоставено по горния ред, активите се предават на общината, в която е седалището на прекратената организация. Общината е длъжна да предостави имуществото за извършване на възможно най-близка до целите на прекратеното юридическо лице общественополезна дейност.

Политически партии. Политическите партии са юридически лица с нестопанска цел, които се създават свободно, за да могат чрез тях българските граждани да формират политическа воля, да я изразяват публично чрез избори и други допустими от закона начини и да участват в политическия живот.

Специален правен режим за политическите партии се съдържа в ЗПП.

Учредяването и дейността на политическите партии са публични. Политическите партии се учредяват по инициатива на най-малко 50 български граждани с избирателни права, които образуват инициативен комитет. Последният приема учредителна декларация в писмена форма, в която се определят основните принципи и цели на политическата партия.

Политическа партия се образува на учредително събрание, което следва да се проведе до 3 месеца от приемане на учредителната декларация. Учредителното събрание е законно, ако на него присъстват най-малко 500 български граждани, които подписват декларация за индивидуално членство. На учредителното събрание се приема устав на политическата партия и ръководни и контролни органи.

Наименованието на партиите трябва да се различава от това на вече регистрирана партия. Политическите партии не могат да използват в своите символи герба и знамето на РБългария или на чужда държава, както и религиозни знаци или изображения. Те не могат да накърняват общочовешките ценности и да противоречат на добрите нрави.

Политическите партии се регистрират в регистър на политическите партии в СГС. За целта органът на партията, който според устава я представлява, подава писмена молба в срок до 3 месеца от датата на провеждане на учредителното събрание. Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на молителя и при участието на прокурора, като се произнася с решение в 14-дневен срок от заседанието. Решението подлежи на обжалване или протест в 7-дневен срок от узнаването му пред ВКС независимо от предпоставките за допустимост по чл. 280, ал. 1 ГПК. Решението на ВКС е окончателно.

СГС в 7-дневен срок от влизане в сила на решението за регистрация вписва политическата партия в регистъра на политическите партии. Политическите партии придобива качеството на юридическо лице от деня на вписването. Решението на съда за вписване на политическата партия в регистъра се обнародва в „Държавен вестник”.

Дейността на политическите партии се финансира от собствени приходи и от държавна субсидия. Политическите партии не могат да извършат стопанска дейност и да учредяват и участват в търговски дружества и кооперации.

Собствени приходи на политическите партии са приходите от членски внос; собствени недвижими имоти; дарения /не и анонимни/ и завещания; издателска дейност, авторски права и ползване на интелектулна собственост.

Държавната субсидия се отпуска ежегодно от централния бюджет за финансиране на политически партии или коалиции, които притежават законна регистрация, участвали са в последните парламентарни избори и имат избрани народни представители.

Финансовият контрол върху дейността на политическите партии и управлението на предоставеното им имущество от Сметната палата. До 31 март всяка година политическите партии представят на Сметната палата годишен финансов отчет, който се публикува на интернет страницата на Сметната палата.

Политическите партии се прекратяват при:

• 
  Решение за сливане, вливане, разделяне.
  
• 
  Решение за соморазпускане.
  
• 
  Влязло в сила решение на Конституционния съд, с които тя е обявена за противоконституционна.
  
• 
  С решение за разпускане на СГС, който постановява разпускане, когато политическата партия системно нарушава изискванията на ЗПП; дейността и противоречи на разпоредбите на Конституцията; повече от 5 години не е участвала в избори за народни представители, за президент и вицепрезидент или за общински съветници и кметове. Решението се постановява по иск на прокурора. Решението на СГС подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред ВКС.
  

При прекратяване по желание на политическата партия имуществото й се разпределя от определен за това орган, а при прекратяване по решение на Конституционния съд и СГС – то преминава в полза на държавата, която отговаря и за задълженията на политическата партия.

Събирателното дружество се появява с цел задоволяване на друга практическа потребност – продължаване от наследниците на търговската дейност на наследодателя. С годините в това сдружение започват да влизат и лица извън родствения кръг на наследодателя.

С развитието на капиталистическите отношения и напредъка на търговията възниква нуждата от концентрация на големи финансови средства, което не е било по силите на отделните лица. Необходимостта от обединяване на усилията започва да се замества от необходимостта от обединяване на капитали. Постепенно личният елемент в търговските сдружения се измества от капитала. С помощта на държавни концесии първо в Италия, впоследствие в Англия и други държави се създават банки с устройство, близко до съвременните ни представи за акционерно дружество.

В по-ново време под влиянието на социални тежения се създава друга форма на сдружаване – кооперацията, която почива на идеята за обединение на усилията предимно на дребните производители.

В края на миналото столетие немските юристи „конструират” последната от основните дружествени форми – дружество с ограничена отговорност, което е замислено като търговско дружество, съчетаващо предимствата и преодоляващо недостатъците на съществуващите дотогава правноорганизационни форми. Макар да е капиталово, ООД се приближава до дружествата на личността.

ТЗ определя търговското дружество като обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства. Но тъй като търговските дружества са търговци по дефиниция /според организационната форма/, по правило те не губят търговското си качество, ако не сключват търговски сделки. Съгласно чл. 63, ал. 3 ТЗ всички търговски дружества са юридически лица.

Според чл. 64, ал. 2 ТЗ могат да се учредяват само търговски дружества, предвидени в ал. 1:

• 
  Събирателно дружество;
  
• 
  Командитно дружество;
  
• 
  Дружество с ограничена отговорност;
  
• 
  Акционерно дружество и
  
• 
  Камандитно дружество с акции.
  

Търговските дружества могат да се класифицират на основата на различни класификационни критерии.

• 
  Според основанието на възникването им те биват договорни и уставни.
  

Към уставните дружества принадлежат АД и КДА.

• 
  Според отговорността търговските дружества биват с неограничена и ограничена отговорност на съдружниците.
  

• 
  Според стопанската организация на дружеството те биват персонални и капиталови. Според чл. 63, ал. 3 ТЗ персонални са СД и КД, а капиталови – ООД, АД и КДА.
  

При капиталовите дружества на преден план излиза не личното участие, а участието със средства – капитал. Характерът на дейността на дружеството изисква концентрация на големи парични суми без оглед на личните качества на лицата, които ги дават.

Основните различия между персоналните и капиталовите дружества се свежда до следното:

Персонални дружества: Капиталови дружества:

1. Основна роля – лично участие 1. Основна роля – капиталово

участие

2. Дяловете на съдружниците 2. Дяловете на участниците са

3. При напускане на съдружник 3. При напускане на участник

дружество се прекратява дружеството не се прекратява

4. Отговорността е лична и 4. Отговорността е ограничена

неограничена
Учредяване на търговското дружество. Според ТЗ учредителите трябва да бъдат дееспособни български или чуждестранни физически или юридически лица /чл. 65, ал. 1/. Следователно единственото изискване е правните субекти да бъдат дееспособни, т.е. да са навършили пълнолетие и да не им е отнета или ограничена дееспособността /когато в дружеството участват чуждестранни лица, трябва да се съобрази отечественият им закон, по отношение момента на настъпване на дееспособността/. Това изискване важи не само за учредителите, но и за всички участници в дружеството. Поставените под ограничено запрещение обаче могат да продължат участието си в дружеството.

Участник в търговско дружество може да бъде и държавата. Това важи както за българската, така и за чуждата държава.

Търговските дружества са юридически лица и в това им качество те могат да бъдат на общо основание както учредители, така и участници в друго търговско дружество.

Юридическите лица с нестопанска цел могат да бъдат съдружник в търговско дружество. Такова участие не го прави търговец. На второ място, членството в такова търговско дружество не го ангажира с лично участие в дружествени дела. Следователно за него това няма да е търговска /стопанска/ дейност. Такава е дейността на търговското дружество, но не и на съдружниците, които имат само капиталово участие.

Не би могло да се допусне обаче участие на юридическо лице с нестопанска цел в търговско дружество, което изисква лично участие в стопанската дейност, освен ако се касае за допълнителна стопанска дейност, за която е регистрирано юридическото лица, и като използва прихода за постигане на определени в устава или учредителния акт цели – чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ.

При някои видове дружества законът поставя допълнителни изисквания към учредителите. Учредител на АД не може да бъде лице, обявено в несъстоятелност – чл. 160, ал. 2.

Участието в управлението предполага дружеството-член да има свой представител в дружеството, в което то е съдружник или акционер. Този представител изразява волята на дружеството-съдружник, респ. акционер. Представителят трябва да е овластен от дружеството да участва в работата на съответното дружество. Той може да е органен представител или да е изрично упълномощено лице за участие в дружеството – чл. 65, ал. 3. При участие в гласуването представителят изразява собствената си воля, макар последиците от извършеното да рефлектират директно върху представляваното дружество.

Броят на лицата, които могат да образуват търговско дружество, може да е две или повече. Затова с напускането на един от двамата съдружници търговското дружество по правило се прекратява. По отношение на КДА е предвиден минимален брой на ограничено отговорните съдружници. Те не могат да бъдат по-малко от трима. Горната граница не е установена за никой от дружествените видове. В предвидените в ТЗ случаи може да се учредява дружество от едно лице. тази възможност е дадена само за две от дружествените форми – ООД и АД.

Ако изключим последната хипотеза на еднолично дружество, обединяването на лица в търговско дружество става чрез договор.

Този договор, наричан дружествен или учредителен, поставя начало на търговското дружество. Съгласно него две или повече лица се обединяват за извършване на търговски сделки с общи средства. Сключването на договора предполага намерение за основаване на дружество. Дружественият договор е не само правна предпоставка, но и основа на търговското дружество като трайно правоотношение. Той е вид организационна сделка. При АД ролята на такъв организационен договор играе уставът.

Лицата, които искат да учредят дружество, могат да уговорят действията, които трябва да извършат, за да се подготви учредяването на дружеството /чл. 66/. Този договор е предхождащ дружествения договор или устав и се нарича подготвителен договор. Приложното поле на този подготвителен договор е почти изключително при АД. При тях учредяването е най-сложно и изисква подготвителна работа, която трябва да организира чрез договор между основателите на дружеството.

Страни по договора за дружество могат да бъдат и съпрузи помежду си. При сключване на договор за дружество от един от съпрузите с трети лица не се изисква съгласие на другия съпруг освен в някои хипотези, при които в дружеството се апортира имот, който е съпружеска имуществена общност.

За учредяване на ООД достатъчна е простата писмена форма.

При АД вместо договор има устав. Този устав се приема на учредително събрание. Уставът не се нуждае от подписите на учредителите.

КДА се нуждае и от договор, и от устав. Няма обаче уредба на формата. Достатъчна е следователно обикновената писмена форма.

Съдружниците са ограничени от императивните норми, които важат за отделните видове търговски дружество. Императивни по правило са нормите, които уреждат отношенията на съдружника, съответно дружеството, по отношение на трети лица, т.е. външни отношения. Докато вътрешните отношения /между съдружниците и съдружниците спрямо дружеството/ по принцип са диспозитивни. Това ще рече, че съдружниците могат да уговарят нещо различно от законовия модел за съответния вид дружество. При АД и тази област на отношенията по правило се регулира с императивни правни норми.

Дружествения договор е многостранен. Участниците в него правят еднопосочни волеизявление, целящи създаването на съответната правноорганизационна форма. Последното обстоятелство придава организационен характер на договора. Съгласно него страните могат да бъдат задължени да направят вноски – парични или непарични, но това не го представя като престационен. При престационния договор престациите са насрещни. Понеже дружественият договор не е престационен, той няма възмезден характер. Сключеният дружествен договор е облигационен. Той поражда облигационни права и задължения между съдружниците /преди учредяване на дружеството/ и между съдружниците и дружеството /след учредяване на дружеството/ и затова се подчинява на общите правила на облигационното право, доколкото специални норми не предвиждат особен режим.

Учредяването на еднолично дружество става с учредителен акт. Този акт по своята същност е едностранна правна сделка. Тя е насочена към същата цел, каквато преследва дружествения договор или устав – учредяване на търговско дружество.

Възникването на дружеството не съвпада с момента на сключване на учредителния /дружествения/ договор. Към него трябва да се добави вписване на образуването в търговска регистрация. Вписването е достатъчно, за да възникна юридическото лице на дружеството. От деня на вписването юридическото лице се смята за образувано с всички последици от това. Задължението за вписване тежи върху избрания управителен орган на дружеството. Той изготвя заявлението за вписване заедно с необходимите за това документи и ги депозира пред Агенцията по вписванията, която е длъжна да образува регистърно производство.

Извършените в периода между началните действия по сдружаването и възникването на юридическото лице на дружеството действия не могат да ангажират дружеството по простата причина, че то още не е възникнало. Правата и задълженията от сделките, сключени по този начин, се пораждат за лицата, които са ги извършили, дори да не са имали намерение да се задължават по този начин. Това състояние, при което учредителните поемат върху себе си последиците от извършеното, е временно. То трае, докато възникне юридическото лице на търговското дружество. От този момент правата и задълженията преминават автоматично върху нововъзникналото дружество. До този момент обаче учредителите носят отговорност за поетите задължения. Ако неколцина са участвали в сключването на сделката, отговорността за поетите задължения е солидарна /чл. 69, ал. 1, изр. последно/. Солидарността възниква по силата на закона и не е необходимо да бъде уговоряна.

При всички случаи, когато се предприемат действия, преди търговското дружество да е учредено, трябва да се укаже, че дружеството е в процес на учредяване. Липсата на такова указание не е основание за недействителност на договор, а само съпътстващо сключването му задължение.

Действията, извършени от съдружник от свое име, ангажират само него и не пораждат права и задължения за дружеството след учредяването му.