Хари Потър и Смъртоносните Светии (2007)
Изтегляне 6.38 Mb.
|
| Глава 23
Имението на Малфой Хари погледна към другите двама, сега вече имаха ясни очертания в тъмнината. Той видя пръчката на Хърмаяни сложена отвън, но близо до лицето му. Чу се трясък, появи се бяла светлина и Хари се преви от болка, без да може повече да вижда. Той почувства как лицето му се подува бързо под ръцете му, докато се чуха тежки стъпки до него. -Ставай, паразит. Непознати ръце сграбчиха Хари грубо и го вдигнаха от пода, преди той да ги спре, някой тършуваше из джобовете му и махна части от пръчка.Хари сграбчи с изключително мъчение болезненото си лице, което чувстваше непознато под пръстите си-стегнато,подуто и отекло, все едно страда от някаква силна алергична реакция. Очите му се бяха намалили до големината на цепки, между които той трудно виждаше;очилата му паднаха извън палатката. Всичко, което той ожеше да види бяха неясните очертания на 4 или 5 души, борещи се с Рон и Хърмаяни навън. -Махни се от нея!- извика Рон. Чу се невъобразим звук от удар на юмрук в месо: Рон изръмжа от болка и Хърмаяни изпищя: "Не! Оставете го на мира, оставете го на мира!" -На приятелят ти му ще му се случи нещо още по-лошо, ако е в моят списък,- каза ужасно познат, стържещ глас. -Апетитно момиче... какво угощение . . . Ще се насладя на тази нежна кожа . . ." Стомахът на Хари се преобърна. Той знаеше кой е това-Фенрит Грейбек, върколакът, на когото беше разрешено да носи мантията на смъртожаден, в замяна на дивачеството му. -Претърси палатката!- каза друг глас. Хари беше с лице към пода.Тъп звук му подсказа, че Рон е хвърлен до него. Те можеха да чуят стъпки и трясъци;мъжът беше изхвърлил навън столовете от палатката докато я претърсваха. "И така, да видим какво имаме тук," каза злорадо Грейбек над главата му и Хари беше обърнат по гръб. Лъч светлина от някаква пръчка падна върху лицуто му и Грейбек се засмя. - I'll be needing butterbeer to wash this one down . Какво е станало с теб, грознико? Хари не отговори веднага. Казах- повтори Грейбек и Хари получи удар в диафрагмата, който го накара да се превие от болка. - Какво е станало с теб? -Ужилване-измърмори Хари. -Ужилване от пчела. -Да, прилича на това.- каза втори глас. -Как се казваш?- изръмжа Грейбек. -Дъдли.- каза Хари. -А първото ти име? -Върнън. Върнън Дъдли. -Провери в списъка, Скабиор (Scabior).- каза Грейбек и се обърна към Рон. -А твоето име какво е, червенокоско? -Стан Шънпайк.- каза Рон. -Много добре. Ние го познаваме. Той има малко работа с нас.- каза мъжът, наречен Скабиор. Чу се нов тъп звук. -Аз съм Бард-каза Рон, и Хари видя, че устата му беше пълна с кръв. -Бард Уизли.- -Уизли?- ядоса се Грейбек. -Значи си роднина на онези предатели, даже и да не си мътнород. И последно твоята малка, сладка приятелка . . . Удоволствието в гласа му накара Хари да настръхне. -Кротко, Грейбек.- каза Скабиор, надвиквайки подигравките на другите. -О, никого няма да хапя още. Нека видим дали тя ще си спомни името си по-бързо от Бард. Коя си ти, момиченце? -Пенелопи Клиъруотър.- каза Хърмаяни. Тя звучеше изплашено, но уверено. -Какъв е кръвният ти статут? -Наполовина(или не чистокръвен). Каза Хърмаяни. -Това лесно може да се провери,- каза Скабиор. Но всички ми изглеждате все още на ученици . -Ние нафуснахме, изфъфли Рон. -Напуснали значи? И решихте да отидете на къмпинг? И си мислехте, само за забавление, да използвате името на Черния лорд?- попита Скабиор. -Не за забавление- каза Рон. -Случайно. -Случайно?- избухнаха още повече подмятания и подигравки. -Знаеш ли кой е свикнал да използва името но Черния лорд, Уизли?- викна Грейбек, -Орденът на Феникса. Говори ли ти нещо това? -Нем. -Е, те не показват нужното уважение към Черния лорд и затова върху името му беше сложено табу. Няколко от участниците в Орденът бяха проследени по този начин. Ще видим. Вържи ги при другите двама затворници! Някой дръпна рязко нагоре косата на Хари, влачи го малко, пусна го отново да седне, после започна да го връзва гръб в гръб с други хора. Хари беше още полу-сляп, трудно виждаше нещо през подутите си очи. Когато и последният непознат си отиде, Хари прошепна на другите затворници: -Някой все още да има пръчка? -Не.- казаха Рон и Хърми от двете му страни. -Вината е изцяло моя. Аз казах името. Съжалявам. -Хари? Това беше нов, но познат глас и той идваше точно зад Хари, от човека вързан отляво на Хърми. -Дийн? -Ти си! Ако открият кого са хванали! Те са Ловците, те търсят само предатели, които да продадат за злато. -Не малък улов за една нощ.- каза Грейбек, докато чифт подковани ботуши маршируваха близо до Хари и те чуваха още трясъци от вътрешността на палатката. -Мътнород, избягал таласъм и тези кръшкащи. Провери ли имената им в списъка вече, Скабиор? - изръмжа той. -Да. Тук няма Върнън Дъдли, Грейбек. -Интересно- каза Грейбек. -Това е интересно. Той се наведе до Хари, който гледаше през безкрайно малките дупки между подутите му клепачи, едно лице покрито със сплъстена сива коса и мустаци, с заострени кафяви зъби и възпаления в края на устата му. Грейбек миришеше както на върха на кулата, в която Дъмбълдор умря: на мръсно, мухлясало и на кръв. -И така, ти не си търсен, нали Върнън? Или си в списъка под друго име? В кой дом си в Хогуортс? -Слидерин- автоматично каза Хари. "Смешно, ся, всички си мислят, че ние искаме да чуем точно това.- Скабиор излезе от сенките и гледаше зловещо. -Но никой от тях не можеше да ни каже къде е общата им стая. -Тя е в подземието.-ясно отговори Хари. -Влиза се през стена. Пълно е с черепи и разни такива неща и е под езерото, затова всичко е в зелена светлина. Всички млъкнаха. -Така, така, изглежда наистина си хванахме малък Слидеренец.- каза Скабиор. -Това е добре за теб, Върнън, защото там няма много мътнороти. Кой е баща ти? -Работи в Министерството- излъга Хари.Той знаеше, че цялата му история ще се срине с малко разследване, но от друга страна, разполагаше само с това докато лицето му си върнеше обичайния вид, преди да го разпознаят. -Отдел за магически инциденти и катастрофи. (Department of Magical Accidents and Catastrophes) -Знаеш ли, Грейбек- каза Скабиор. -Мисля, че там ще открием Дъдли. Хари трудно дишаше: Можеше ли късмета, абсолютния късмет да ги измъкне невредими от това? -Добре, добре.- каза Грейбек и Хари долови нотка на безпокойство в този груб глас, и знаеше, че Грейбек се чудеше какво ще му се случи наистина ако само нападне и нарани син на министерски служител. Сърцето на Хари биеше силно срещу въжетата около ребрата му; нямаше да се изненада ако Грейбек можеше да види това туптене. -Ако ми казваш истината, грознико, няма защо да се страхуваш от пътуване до Министерството. Очаквам баща ти да ни се отблагодари само за това, че сме те довели. -Но- каза Хари, като устата му пресъхна, -ако просто ни пуснете. -Хей! -викна някой от палатката. -Виж това, Грейбек! Тъмна фигура се раздвижи до тях и Хари видя нещо сребърно проблесна в ръцете им. Те бяха намерили меча на Грифиндор. -Мнооого добре- каза Грейбек одобрително, вземайки го от другаря си. -О, много добре наистина. Виж това е изработено от таласъми. От къде сте взели нещо такова? -На баща ми е, излъга Хари, надявайки се, че е прекалено тъмно за Грейбек да види името, гравирано точно под дръжката. "Взехме го,за да режем дърва за огъня. -Чакай малко, Грейбек! Дай това на Лорда! Когато Скабиор каза това, белегът на Хари, който беше силно разтеглен по цялото му чело, силно го заболя. Много ясно, отколкото всичко около него, Хари видя сграда с кули, зловеща крепост, смолисто черна и забранена: мислите на Волдемор внезапно бяха станали пределно ясни отново; той грееше пред една огромна сграда с чувство на еуфоричен успех . . . Толкова близо. . . Толкова близо . . . С голямо усилие Хари затвори ума си за мислите на Волдемор, връщайки се на мястото, където седеше, вързан с Рон, Хърмаяни, Дийн и Грипхук в тъмнината, слушайки Грейбек и Скабиор. -Хърмаяни Грейнджър - казваше Скабиор, - мътноротът, който пътува с Хари Потър. Белегът на Хари гореше и той полагаше огромни усилия за да остане в настоящето, а не в ума на Волдемор. Хари чу скърцането от ботушите на Грейбек докато той се навеждаше надолу пред Хърмаяни. -Знаеш ли какво малко момиченце? Тая на снимката, по дяволите, прилича доста на теб. -Не съм! Не съм аз! Уплашеният писък на Хърми беше по-лош от признание. -... който пътува с Хари Потър, повтори Грейбек тихо. Стана тихо. Белегът на Хари беше изключително болезнен, но той се бореше с всички сили да се отскубне от мислите на Волдемор. Сега, повече от всякога беше важно да остане със своето собствено съзнание. -Е, това променя нещата, нали? - прошепна Грейбек. Никой не проговори. Хари чувсваше, че Ловците ги наблюдават, неподвижно и усети ръката на Хърмаяни да препери. Грейбек направи няколко стъпки доХари, наведе се и се вгледа по-отблизо в размазаните му черти. -Какво е това на челото ти, Върнън? - попита той меко, отвратителният му дъх влезе в ноздрите на Хари, когато той пипна с мръсния си пръст белега. -Не го пипай! -извика Хари, мислейки, че няма да издържи на тази пронизваща болка. -Мислех, че носиш очила Потър?- каза Грейбек. -Намерих очила в палатката! - излая един от Ловците, спотайвайки се в тъмното. – Имаше очила в палатката, Грейбек, чакай… Грейбек чакаше и няколко секунди по-късно очилата на Хари бяха отново на лицето му. Ловците се бяха приближили и се взираха в него. -Той е! - извика рязко Грейбек. -Хванали сме Потър! Те отстъпиха няколко крачки назад, смаяни от това, което са направили. Хари все още се бореше да остане в настоящето, в собствената си глава и не можеше да каже нищо. Отделни фрагменти се появявяха на повърхността на ума му. …Той беше скрит от големи стени в черна крепост… Не, той беше Хари, вързан и без пръчка, в голяма опасност… …гледаше и гледаше от най-високият прозорец, на най-високата кула… Той беше Хари и те обсъждаха съдбата му на висок глас. -Време е… -…да отидем в Министерството! -По дяволите Министерството.- изръмжа Грейбек. -Те ще ни го вземат и ние нещо няма да получим. Предлагам да го занесем на Ти-знаеш-кого. -Можеш да го призовеш? Тук? - каза Скабиор със страхопочитание. -Не - озъби се Грейбек -Не мога… те казаха, че той използва дома на Малфой като база. Ще занесем там момчето. – The window was the merest slit in the black rock, not big enough for a man to enter. . . . A skeletal figure was just visible through it, curled beneath a blanket. . . . Dead, or sleeping . . . ? Хари знаеше защо Грейбек не може да повика Волдемор. На върколака вероятному беше разрешено да носи мантия на Смъртожаден, за да могат да го използват, но само най-близкото обкръжение на Волдемор носеха черния знак: на Грейбек явно не му беше оказана такава чест. Белегът на Хари отново гореше… … и отново беше нощ, той летеше точно към прозорците на най-високата кула… -. . . абсолютно сигурен ли си, че е той? ‘Щото ако не е , Грейбек, ние сме мъртви. -Кой е началникът тук?- изръмжа Грейбек, скривайки своето незнание. - Казах, че е Потър, и той и неговата пръчка-това са 200 000 галеона! Но ако вие сте твърде мекушави, за да продължите с мен… Всички са мои и с малко късмет ще получа и гърлото на момичето! … Прозорецът беше като процеп в черната скала, но достатъчно голям да влезе човек . . . Скелетоподобна фигура беше едва видима и завита в одеало. . . Мъртъв или спящ . . . ? -Добре! - каза Скабиор. - Добре, всички сме с теб! А, останалите, Грейбек,какво да ги правим? - Може и от тях да вземем доста. Имаме мътнород-това са още 10 галеона. Дай ми и меча. Ако е с истински рубини, значи е малко съкровище. Затворниците бяха изправени на краката си. Хари можеше да чуе дишанито но Хърмаяни-бързо и уплашено. - Дръж здраво и се увери, че е стегното. Аз ще се заема с Потър! - каза Грейбек, хващайки кичур от косата на Хари; Хари можеше да почувства дългите му жълти нокти да драскат скалпа му. - На три! Едно, две, три… Те се магипортираха, държейки затворниците. Хари се бореше, опитвайки се да махне ръката на Грейбек, но това беше безнадежно: Рон и Хърмаяни бяха вързани здраво до него и той не можеше да се отдели от групата, дишаше на пресекулки, а белегът продължаваше още повече да го боли докато… …той се промъкна през прозореца като змия и влезе в осветена стая, подобна на килия. Затворницитесе наклониха един към друг, когато се приземиха на един селски път. Очите на Хари, които все още бяха отекли, привикнаха към тъмнината и той видя големи ковани желязни порти, зад които се виждаше нещо като дълга пътека. Почувства малко облекчение. Най-лошото не се бе случило-Волдемор не беше тук. Той беше, Хари знаеше, на върха на онази кула, в онази странна крепост. Но колко време щеше да отнеме на Волдемор да дойде до тук, след като разбере, че Хари е тук, беше друг въпрос. . . Един от Ловците стигна до портите и ги разтресе. - Как да влезем? Заключено е, Грейбек! Не мога… Боже! Той дръпна ръцете си от уплаха. Желязото се извиваше, откъсваше, сякаш се свиваше и навиваше докато образува страшно лице, което проговори с ехтящ, метален глас: “Кажете целта си!” -Водим Потър! - изръмжа триумфално Грейбек. -Заловихме Хари Потър! Портите се отвориха. -Хайде! - каза Грейбек на другите и затворниците бяха въведени през портите и продължиха по пътя между високия жив плет, който се увиваше около краката им. Хари видя призрачно бяла фигура над него и осъзна, че това е паун-албинос. Той се спъна и беше отново изправен от Грейбек. Хари залиташе на ляво и на дясно, вързан гръб в гръб с другите четерима затворници. Затвори подутите си очи и позволи на болката в белега да го надвие за момент, искаше да разбере какво прави Волдемор и дали знае вече, че Хари е заловен. . . Измършавялата фигура се раздвижи под одеалото си и се обърна към него, очни ябълки като на скелет сe показаха. . . Немощният човек седна, ужасно хлътналите очи се спряха на него и после Волдемор се усмихна. Повечето от зъбите му ги нямаше. . . -И така, ти дойде. Знаех, че ще дойдеш. . . един ден. Но твоето пътуване беше безполезно. -Лъжеш! Докато гнева на Волдемор пулсираше в него, белегът на Хари заплашваше да се разцепи от болка и той внезапно дръпна ума си в своето собствено тяло, борейки се да остане в настоящето, където затворниците бяха блъснати към чакъла/пясъка. Внезапно всички бяха огряти от светлина. -Какво е това? - каза студен женски глас. -Тук сме, за да видим Този-който-не-бива-да-се-назовава! - раздразнено отговори Грейбек. -Кой си ти? -Познаваш ме!- Усещаше се негудование в гласа на върколака. -Фенрит Грейбек! Ние заловихме Хари Потър! Грейбек сграбчи Хари и изтегли лицето му към светлината, принуждавайки останалите затворници също да извъртят. -Знам, че е подут, г-жо, но е той! - заговори с тънък глас Скабиор. - Ако погледнете отблизо, ще видите белега. И това тук, виждате ли момичето? Мътнородът, който пътува с него, г-жо. Няма съмнение, че е той, ние взехме и пръчката му! Ето я, г-жо. През подутите си клепачи Хари видя как Нарциса Малфой разглежда подробно подутото му лице. Скабиор тикна частите от пръчката към нея. Веждите и се повдигнаха. -Донесете ги вътре - каза тя. Хари и другите бяха избутани през каменния праг във вестибюл, покрит с портрети. -Последвайте ме - каза Нарциса, водейки ги през стаята. -Синът ми Драко си е вкъщи за Великденската ваканция. Ако това е Хари Потър, той ще го разпознае. Светлината в стаята ги заслепи след тъмнината навън. Дори със своите почти затворени очи, Хари можеше да види огромните пропорции на тази стая. Кристален полилей се люлееше от тавана, още портрети на тъмно-виолетовите стени. Две фигури станаха от столовете пред богато украсената, мраморна камината, а затворниците бяха избутани в стаята ат Ловците. -Какво е това? Отвратителният познат, провлачен глас на Луциас Малфой прозвуча в ушите на Хари. Той вече се паникьоса. Не виждаше начин да се измъкне и страхът, че скоро няма да може да отблъсква мислите на Волдемор, нарастваше, заедно с изгарящата болка в белега. -Те казват, че са хванали Потър - каза студеният глас на Нарциса. - Драко, ела тук. - Хари не посмя директно да погледне към Драко, но го видя отстрани; слаба, висока фигура ставаше от стола, бледо лице под светло руса коса. Грейбек обърна затворниците и Хари застана точно под полилея. -Е, момче? - попита рязко върколака. Хари беше срещу огледало над камината, с красива, позлатена, сложно уплетена рамка. През чепките на очите си Хари виждаше отражението си за пръв път откакто напуснаха площат Гримаулд (Grimmauld Place). Лицето му беше огромно, лъщящо и розово, всяка черта беше изопачена от магията на Хърмаяни. Черната му коса достигаше раменете и образуваше тъмна сянка около челюстта. Ако незнаеше кой стои отсреща щеше да се чуди кой носи очилата му. Реши да не говори и да избягва контакта очи в очи с приближаващия се Драко. -Е, Драко? - каза Луциас Малфой с нотка на нетърпение в гласа. -Той ли е? Това Хари Потър ли е? - Не мога – не мога да бъда сигурен - каза Драко. Той продължаваше да стои настрана от Грейбек и изглеждаше толкова уплашен да погледне Хари, колкото и той него. -Погледни по-внимателно, погледни! Виж отблизо! Хари никога не беше чувал Луциас Малфой толкова развълнуван. - Драко, ако ние занесем Потър на Черният лорд, всичко ще бъде простено. - Да не забравяме кой точно го хвана, нали г-н Малфой? - каза Грейбек заплашително. - Разбира се, разбира се!- каза Луциас нетърпеливо. Той отиде до Хари, толкова близо, че момчето можеше да види безжизненото му, бледо лице в детайли дори и през подутите си очи. With his face a puffy mask, Harry felt as though he was peering out from between the bars of a cage. - Какво сте му направили?- Луциас попита Грейбек. – Как сте го докарали до това състояние? - Не сме ние. - Прилича ми на Жилеща магия – каза Луциас. Сивите му очи оглеждаха челото на Хари. - Има нещо тук - прошепна. - може и да е белег, разтеглен доста. . . Драко, ела тук, погледни по-внимателно! Какво мислиш? Хари видя лицето на Драко отблизо, точно до това на баща му. Те си приличаха изключително много, с изключение на погледа-бащата гледаше с вълнение, докато изражението на Драко беше пълно с отвращение и дори страх. - Не знам - каза той и се върна отново до камината, където майка му стоеше и наблюдаваше. - По-добре е да сме сигурни, Луциас,” каза Нарциса на съпруга си със студения си , ясен глас. -Абсолютно сигурни, че това е Потър, преди до повикаме Черния лорд. . . Те казват така– тя погледна внимателно пръчката – но той не отговоря на описанието но Оливандър. . . Ако сгрешим, ако извикаме Чернияг лорд тук за нищо. . . Помниш ли какво направи той на Долохов и Роул (Rowle)? - Какво ще правим с мътнорода, тогава? - изръмжа Грейбек и отново обърна затворниците така че светлината падна върху Хърмаяни. - Чакай - каза Нарциса остро. - Да – да, тя беше в магазина на мадам Молкин с Потър! Видях снимката и в Prophet(Пророк?!) Виж, Драко, това не е ли Грейнджър? - Аз . . . може би . . . да. - Но тогава, това е момчето на Уизли! - извика Луциас рязко, приближавайки до лицето на Рон. - Те са, приятелите на Потър – Драко, виж го, не е ли сина на Артър Уизли, как му беше името? - Дам - каза Драко отново, оставайки с гръб към затворниците. - Може да е той. Вратата зад Хари се отвори. Проговори жена и звукът от гласа и накара Хари да се страхува още повече. - Какво е това? Какво е станало, Cissy(Сиси?)? Белатрикс Лестранж обиколи бавно затворниците и спря отдясно на Хари, взирайки се в Хърмаяни през своите гъсти мигли. - Но сигурно ли е - каза тя тихо - че е мътнород? Че е Грейнджър? - Да, да това е Грейнджър! - кресна Луциас - И до нея, мислим, че е Потър! Потър и приятелите му, хванати най-после! - Потър? - изпищя Белатрикс и се обърна към Хари, за да го погледне по-добре. - Сигурен ли си? Е, добре тогава, Черният лорд трябва да бъде незабавно информиран! - Тя дръпна левия си ръкав: Хари видя черния знак да гори върху ръката и, и знаеше, че като го докосне ще призове обичния си господар. - Аз щях да го извикам! - каза Луциас и ръката му хвана китката на Бела, пречейки и да докосне черния знак. - Аз ще го призова, Бела. Потър е в моят дом и смятам, че това е мое право. - Твое право! - изрече тя подигравателно, опитвайки се да изтръгне китката си от неговото хватка. - Ти загуби правата си, когато загуби пръчката си, Луциас! Как смееш! Махни си ръцете от мен! - Това няма нищо общо с теб, ти не си хванала момчето… - Извинявайте, г-н Малфой – прекъсна ги Грейбек – но ние хванахме Потър и си искаме златото… -Злато! – изсмя се Белатрикс, като продължаваше да се опитва да се освободи от зет си, пъхна свободната си ръка в джоба да си вземе пръчката. – Вземи си златото, пръсен мърляч, да не мислиш, че искам злато? Аз желая само честта на неговата… на неговата… Тя спря да се бори и черните и очи се спряха върху нещо, което Хари не можеше да види. Радостен от нейната капитолация, Луциас отблъсна на свой ред ръката и и вдигна ръкава си… - Спри!- изкрещя Белагрикс. - Не го докосвай или всички ще умрем, ако Черния лорд пристигне сега! Луциас замръзна с пръст увиснал над знака. Белатрикс заобиколи Хари и изчезна от полезрението му. - Какво е това? - чу я да пита. - Меч - изскимтя един от Ловците. - Дай ми го. - Той не е ваш, г-жо, той е мой. Аз го намерих. Чу се силен трясък и лъч от червена светлина; Хари знаеше, че Ловецът е беше зашеметен. Другарите му изреваха от ярост. Скабиор извади пръчката си. - На какво си играеш, жено? - Вцепени се! – изкрещя тя. – Вцепени се! Те не и равни, въпреки че бяха четерима на един. Тя беше, както Хари знаеше, вещица с удивителни умения и без съвест. Те останаха там където стояха, освен Грейбек, който беше принуден да коленичи с разтворени ръце. С ъгълчето на очите си Хари видя Белатрикс да връхлетява върху върколака, мечът на Грифиндор беше здраво стиснат в ръката и, лицето и беше побеляло. - От къде взе този меч? - прошепна на Грейбек, докато хвърляше пръчката му надалеч. -Как смееш? - озъби се той, защото устата беше единственото нещо, което можеше да движи и беше принуден да я гледа. Той оголи заострените си зъби. - Освободи ме, жено! - Къде намери този меч? - повтори тя, размахвайки го пред лицето му. - Снейп го изпрати в моя трезор в Гринготс! - Беше в палатката им - изръмжа Грейбек. - Освободи ме, казах! Тя размаха пръчката си и върколакът се изправи на крака, но изглежда беше твърде предпазлив за да я доближи. Той се промъкна зад стола, мръсните му искривени нокти сграбчиха облегалката. - Драко, изведи тази измет навън - каза Белатрикс, посочвайки мъжете в безсъзнание. - Ако нямаш смелост да ги довършиш, остави ги за мен на двора. - Не смей да говориш така на Драко… - започна ядосано Нарциса, но Белатрикс изпищя. - Мълчи! Ситуацията е много по-сложна, отколкото можеш да си представиш, Cissy! Имаме много сериозен проблем! Тя стоеше, задъхваше се леко, гледаше надолу към меча, изследваше дръжката му. После се обърна към замлъкналите затворнице. - Ако това наистина е Потър, той не трябва да бъде нараняван - каза тя повече на себе си, отколкото на другите. - Черният лорд желае сам да се разправи с Потър. . . Но ако той е открил. . . Аз трябва. . . Аз трябва да знам. . . Тя се обърна отново към сестра си. - Затворниците трябва да бъдат преместени в мазето, докато измисля какво да правя! - Това е моята къща, Бела, и ти не можеш да даваш заповеди в… - Направи го! Нямаш представа в каква опасност сме! - изпищя Белатрикс. Тя изглеждаше страшно ядосана; малка огнена струя излезе от пръчката и и прогори дупка в килима на пода. Нарциса се поколеба за момент, после нареди на върколака: - Отнеси тези затворници долу в мазето, Грейбек. - Чакай - каза остро Бела. - Всички освен. . . освен мътнорода. Грейбек измърмори доволно. - Не! - извика Рон. - Вземете мен, задръжте мен! - Белатрикс го удари през лицето: ударът проехтя из цялата стая. - Ако тя умре няма да има въпроси, теб ще взема след нея - каза тя. - Кръвните изменници са следващите в моя списък. Заведи ги долу, Грейбек и се увери, че никой няма да им посяга-все още. Тя хвърли пръчката на Грейбек към него, после извади къс, сребърен нож под мантията си. Тя освободи Хърмаяни от другите, хвана я за косата и я довлачи до средата на стаята, докато Грейбек влачеше останалите затворници през друга врата, в тъмен коридор, пръчката му стоеше пред него, хвълляйки невидима и покоряваща сила. - Мисля, че тя ще ми позволи една хапка от момичето, след като свърши с нея? - тананикаше си Грейбек докато преминаваха през дълъг коридор. - Бих казал, само една или две хапки, нали, червенокоско? Хари усети как Рон се мята насам-натам. Минаха през стъпала, все още вързани и всеки момент имаше опасност да се подхлъзнат и да си счупят вратовете. В края на коридора имаше тежка врата. Грейбек я оключи с пръчката си и после ги натика в тъмна, мухлясала стая, и ги остави в пълна тъмнина. Ехото от затръшването на вратата на мазето още не беше отшумял когато се чу друг ужасен писък точно над тях. - Хърмаяни! - изкрещя силно Рон и започна да се гърчи и мъчи да скъса въжетата, с които ги бяха вързали заедно, и Хари започна да се клатушка. - Хърмаяни! - Мълчи! - каза Хари. - Млъкни, Рон. Трябва да се измъкнем. - Хърмаяни! Хърмаяни! - Нуждаем се от план, спри да викаш. Трябва да махнем тези въжета. - Хари? - прошепна глас от тъмнината. - Рон? Ти ли си? Рон спря да крещи. Чу се шум от движение близо до тях и Хари видя да се приближава една сянка. - Хари? Рон? - Луна? - Да, аз съм! О, не, не исках вие да бъдете хванати! - Луна, можеш ли да ни помогнеш да махнем тези въжета? - попита Хари. - О, да, предполагам. . . Има един стар нокът, който използваме ако трябва да счупим нещо. . . Само момент . . . Хърми изпищя отново над тях, чуха се и виковете на Белатрикс, но не можеха да разберат какво казва. Рон отново извика: “Хърмаяни! Хърмаяни!” - Г-н Оливандър? - Хари можеше да чуе какво казва Луна. - Г-н Оливандър у вас ли е нокътят? Ако можете да се мръднете малко. . . Мисля, че е зад стомната с вода. Тя се върна след няколко секунди. - Трябва да стоите мирни - каза Луна. Хари можеше да усети усилията и да намери жилавите влакна на въжела и да го развърже. Отгоре се чу гласът на Белатрикс. - Ще те попитам още веднъж! От къде взехте този меч? От къде? - Намерихме го, намерихме го! Моля ви! - Хърмаяни изпищя отново; Рон се дърпаше още повече и ръждясалият нокът се плъзгаше по китката на Хари. - Рон, моля те, стой мирно! - прошепна Луна. - Не мога да видя какво правя. - Джоба ми! - каза Рон - В джоба ми е Загасителят, той ще ти свети! Няколко секунди по-късно, се чу кликване и луминисцентните сфери, от които черпеше светлина в палатката Загасителя, влетяха в мазето. Тъй като не можеха да се върнат към източниците си, те просто си висяха там, като малки слънца, заливайки подземната стая със светлина. Хари видя Луна, от която бяха останали само големите очи на бледото лице, неподвижната фигура на Оливандър, свита на кълбо в ъгъла. Оглеждайки се, Хари видя останалите затворници: Дийн и таласъма Грипхук, който изглеждаше почти в съзнание и продължаваше да стои завързан към хората. - О, така е много по-лесно, благодаря Рон - каза Луна и започна отново да реже въжетата им. - Здравей, Дийн! Отгоре дойде гласът на Белатрикс. - Лъжеш, мръсен мътнород и аз знам! Били сте в моя трезор в банката! Кажи ми истината, кажи ми истината! Още един ужасен писък. - Хърмаяни! - Какво друго взехте? Какво друго имате? Кажи ми истината или… кълна се ще ти прережа гърлото с този нож! - Ето! Хари усети как въжетата падат, търкаше си китките, обърна се и видя Рон да бяга из мазето, гледайки пода и неския таван, търсейки изход. Дийн, чийто лице беше подуто и разранено, каза “Благодаря” на Луна и остана там, треперейки, но Грипкук остана да лежи на пода на мазето и изглиждаше много изморен и дизориентиран, с много удари по мургавото му лице. Сега, Рон се опитваше да се магипортира без пръчка. - Няма как да се измъкнем, Рон - каза Луна, гледайки безрезуртатните му усилия. - Мазето е абсолютно защитено, и аз опитах. Г-н Оливандър е тук от дълго време и е опитал всичко. Хърмаяни изпищя отоново: звукът премина през Хари като физическа болка. Несъзнателно и заради ужасните бодежи в белега, той също започна да бяга из мазето, опипвайки стените незнаейки защо, усещайки със сърцето си, че няма полза. - Какво друго взехте, какво друго? Отговори ми! Круцио! Писъкът на Хърми изпълни цялото помещение, Рон беше на ръба да се разплаче докато удраше с юмруци по стената. Хари, в пълно отчаяние махна торбичката на Хагрид от врата си и бръкна вътре: хвана снича от Дъмбълдор и го разклати с надежда без да знае за какво, но нищо не се случи – махна с частите от пръчката с фениксово перо, но те бяха безжизнени – част от огледало блещукаше на пода и той видя блясък на яркосиньо око… Окото на Дъмбълдор се втренчи в него от огледалото. - Помогни ни! - извика Хари в лудо отчаяние. - Ние сме в мазето в имението на Малфой, помогни ни! Окото мигна и изчезна. Хари изобщо не беше сигурин, че го е видял. Той се наклони към парчето огледало, като се накланяше насам натам и не видя нищо повече от отражението на стените и тавана на техния затвор, а отгоре Хърмаяни пищеше все повече и до него Рон викаше “Хърмаяни! Хърмаяни!” - Как влязохте в трезора ми? - чуха крясъка на Белатрикс. - Този мръсен таласъм долу в мазето ли ви помогна? - Ние се срещнахме тази вечер! - изплака Хърмаяни. - Никога не сме били в трезора ти. . . Това не е истински меч! То е копие, само копие! - Копие? - изкрещя Бела. - О, каква интересна история! - Това лесно може да се провери!- чу се гласът на Луциас. - Драко доведи таласъма, той може да ни каже дали е истински или не! Хари пропълзя до мястото, където Грипкук се беше свлякъл на пода. - Грипкук – прошепна той в заостреното ухо на таласъма - трябва да кажеш, че мечът е фалшив, те не трябва да знаят, че е истински, Грипхук, моля те… Хари чу стъпки и след малко Драко заговори с разтреперан глас зад вратата: - Стани. Изправи се до стената. Не опитвай нищо или ще те убия! Те напраивха каквото им беше наредено, когато бравата се завъртя, Рон кликна Загасителя и светлините се шмугнаха бързо обратно в джоба му, оставяйки мазето да тъне в тъмнина. Вратата се отвори; Малфой влезе вътре с пръчка пред него, блед и решен. Той хвана малкия таласъм за ръката и се върна обратно теглейки Грипхук. Вратата се затръшна и в същият момент проехтя силен трясък в мазето. Рон натисна Загасителя. Три кълба светлина излетяха отнова от джоба му, откривайки Доби – домашното духче, което току-що се беше магипортирало по средата им. - Доби! Хари удари Рон по раката за да спре да вика и Рон изглеждаше стреснат заради грешката си. Стъпки над тях: Драко водеше Грипхук към Белатрикс. Огромните, подобни на топки за тенис очи на Добибуха широко отворени; той трепереше от краката си до върха на ушите. Той се беше върнал в дома на бившите си господари и ясно си личише, че е вкаменен от страх. - Хари Потър - изписука той с възможно най-тъничък гласец - Доби дошъл да те спаси. - Но как ще го направиш? Отново се чу ужасен писък. Бяха започнали отново до измъчват Хърми. Хари премина към основното. - Можеш ли да се магипортираш извън мазето? - Хари попита Доби, който кимна, а ушите му се развеяха. - И да вземаш хора с теб? Доби кимна отново. - Добре. Доби, искам да вземеш Луна, Дийн и г-н Оливандър и да ги занесеш… да ги занесеш… - При Бил и Фльор - каза Рон. Раковинената къща в покрайнините на Tinworth! Духчето кимна за трети път. - И после да се върнеш - каза Хари. - Можеш ли да направиш това, Доби? - Разбира се Хари Потър - прошепна духчето. То се обърна към г-н Оливандър, който изглеждаше почти в безсъзнание. То хвана една от ръцете му, после хвана Луна и Дийн с другата, но никой от тях не помръдна. - Хари искаме да ти помогнем! - прошепна Луна. - Не можем да те изоставим тук - каза Дийн. - Тръгвайте и двамата! Ще се видим в къщата на Бил и Фльор. Докато Хари говореше, белегът го болеше повече от всякога и за няколко секунди той погледна надолу, и видя друг човек стар почти колкото Оливандър, но той се смееше презрително. - Убий ме, Волдемор, аз очаквам смъртта! Но смъртта ми няма да ти донесе това, което търсиш. . . Има още толкова неща, които не разбираш. . . Той почувства ярастта на Волдемор, но когато Хърмаяни изпищя отново той се върна в мазето и в ужасното настояще. - Тръгвайте! - каза настоятелно Хари на Луна и Дийн. - Тръгвайте! Ние ще ви последваме, само тръгвайте! Те се хванаха за разтворените пръсти на духчето. Чу се нов трясък и Доби, Луна, Дийн и Оливандър изчезнаха. - Какво беше това? - викна Луциас над главите им. - Чу ли това? Какъв беше този шум в мазето? Хари и Рон се втренчиха един в друг. - Драко, не - извикай Опаш! Накарай го до отиде и провери! Някой прекоси стаята отгоре, после настана тишина. Хари знаеше, че хората отгоре се ослушват за още звуци от мазето. - Ще се опитаме да го обезоръжим – прошепна Хари на Рон. Те нямаха избор: в момента, в който някой влезе вътре и види липсата на трима затворници, те бяха загубени.- Остави светнато. – допълни той и те чуха някой да се спуска зад вратата, те застанаха срещу стената от двете стене на вратата. - Стани – дойде гласа на Опаш. – Стой далеч от вратата. Влизам. Вратата се отвори. За части от секундата Опаш се втренчи в празното мазе, огрято от светлината на трите миниатюрни слънца, плуващи по средата на стаята. После Хари и Рон се хвърлиха върху него. Рон сграбчи ръката на Опаш, която държеше пръчката и я изви. Хари му запуши устата. Мълчаливо се бореха: пръчката на Опаш пускаше искри; сребърната му ръка хвана Хари за гърлото. - Какво става, Опаш? - попита Луциас отгоре. - Нищо! - отвърна Рон и като изимитира доста добре хриптящия глас на Опаш каза. - Всичко е наред! Хари трудно дишаше. - Ще ме убиеш ли? - даваше се Хари под металните пръсти. - След като ти спасих живота? Длъжник си ми, Опаш! Сребърните пръсти се отпуснаха. Хари не очакваше това: беше го пуснал, учудващо, ръката му продължаваше да е върху устата на Опаш. Хари видя малките, подобни на плъх очи разширени от страх и изненада: Опаш изглеждаше също толкова изненадан като Хари от това, което ръката беше направила, за кратък милостив импулс, тя го бе предала и той запачна да се бори още по-ожесточено, за да прикрие момента на слабост. - И ще вземем това - прошепна Рон, издърпвайки пръчката на Опаш от ръката му. Без пръчка, безпомощен зениците на Педигрю се разшириха от ужас. Очите му се плъзнаха към Хари. Собствената му сребърна ръка се раздвижи към гърлото му. - Не… Без да помисли Хари се опита да я дръпне обратно, но нищо не можеше да я спре. Сребърният инструмент, който Волдемор беше дал на най-страхливия си последовател, се обърна срещу своя обезоръжен и непотребан собственик, Педигрю получаваше наградата си за своето колебание, за момента на слабост; той се задушаваше пред очите им. - Не! Рон и Харисе опитваха да дръпнат унищажителните метални пръстиот гърлото на Опаш, но нямаше полза.Педигрю започна да посинява. - Релашио (Relashio) ! – каза Рон, насочвайки пръчката към сребърната ръка, но нищо не стана; Педигрю падна на колене и в същия момент Хърмаяни извика ужасяващо отгоре. Очите на Опаш щяха да изскочат от лилавото му лице, той потръпна и умря. Хари и Рон се погледнаха, после оставиха тялото на Опаш зад тях в мазето, побягнаха по стълбите и към затъмнения коридор, качвайки се към стаята. Предпазливо те допълзяха докато стигнат вратат на стаята, която беше открехната. Сега можеха да видят ясно Белатрикс, която гледаше надолу към таласъма, който държеше мечът на Грифиндор с дългите си пръсти. Хърмаяни лежеше в краката на Бела и едва мърдаше. - Е? - попита Бела Грипкук. - Това истинският меч ли е? Хари чакаше, сдържайки дъха си, борейки се срещу надигащата се болка в белега. - Не - каза Грипхук. - Фалшив е. - Сигурен ли си? - изрече задъхано Белатрикс. - Абсолютно сигурен? - Да - каза таласъма. През лицето и премина облекчение и цялото напрежение изчезна. - Добре – каза тя и с отработено движение на пръчката тя остави още една дълбока рана на лицето на таласъма ,и той падна с вик в краката и. Тя го изрита настрани. - И сега - каза тя с нотка на триумф в гласа - ще повикаме Черния лорд! И тя докосна с показалец черния знак. Изведнъж, Хари си помисли, че белегът ще се разцепи. Всичко около него изчезваше: той беше Волдемор и скелеподобният магьосник пред него се смееше беззъбо срещу него; той беше разярен от призоваващите го – той ги беше предупредил да го призоват само ако са хванали Потър, за нищо друго. Ако бяха сбъркали . . . - Убий ме! - помоли стария мъж. - Ти няма да победиш, ти не можеш да победиш! Тази пръчка няма никога да бъде твоя! И яростта на Волдемор избухна: лъч от зелена светлина огря стаята, приличаща на затвор и крехкото, старо тяло падна от твърдото легло, после се обърна, безжизнено. Волдемор се върна на прозореца, трудно управляваше гнева си . . . Те ще страдат от възмездието му, ако нямат наистина добра причина да го викат да се върне. . . - И мисля - каза Бела - че вече не се нуждаем от мътнорода. Грейбек вземи я, ако искаш. - Нееееееее… Рон влетя в стаята. - Експелиармус! - изрева той, насочвайки пръчката на Опаш срещу Белатрикс и тя излетя от ръката и във въздуха и беше хваната от Хари, който спринтираше след Рон. Луциас, Нарциса, Драко и Грейбек се обърнаха; Хари извика: “Вцепени се!” и Луциас Малфой падна до камината. Лъчи светлина излетяха от пръчките на Нарциса, Драко и Грейбек, Хари се хвърли на пода, търкаляйки се зад дивана, за да ги избегне. - Спри или тя умира! Дишайки тежко, Хари се появи зад ръба на дивана. Белатрикс придържаше Хърмаяни, която изглежда беше в безсъзнание и беше опряла къс, сребърен нож в гърлото и. - Хвърлете пръчките - прошепна тя. - Хвърлете ги или ще проверя точно колко мръсна е кръвта и! Рон стоеше неподвижно, сграбчил здраво пръчката на Опаш. Хари се изправи, все още държеше пръчката на Белатрикс. - Казах да ги хвърлите! – изпищя тя, натискайки острието в гърлото на Хърмаяни: Хари видя капки кръв да се появяват. “Добре!” извика той и хвърли пръчката на Бела към краката и, същото направи и Рон. Двамата вдигнаха ръце на височината на раменете. - Добре! - погледна злобно Бела. - Драко, събери ги! Черният лорд идва, Хари Потър! Смъртта ти приближава! Хари знаеше това; белегът го изгаряше и той чувстваше, че Волдемор лети в небето, далеч от тук, над тъмно и буреносно море и скоро ще бъде достатъчно близко за да се магипортира при тях, и Хари не виждаше как ще се измъкнат. - Сега – каза Белатрикс меко, когата Драко изтича при нея с пръчките. – Сиси, мисля, че трябва да завържем тези малки герои, докато Грейбек се погрижи за г-ца Мътнород. Сигурна съм, че Черния лорд ще ти даде това момиче, Грейбек, след всичко, което направи тази вечер. Последните думи бяха заглушени от специфичен, стържещ звук отгоре. Всички погледнаха натам когато кристалният полилей трептеше; после, със скърцане и зловещо дрънчене започна да пада. Белатрикс, която беше точно под него, изпусна Хърмаяни и се хвърли настрани с крясък. Полилея се разби в пода с експлозия от кристал и вериги, падайки върху Хърмаяни и таласъма, който още стискаше меча на Грифиндор. Блестящи кристални части се разхвърчаха на всички посоки; Драко притискаше ръцете си към окървавеното си лице. Докато Рон бягаше да извади Хърми под останките от полилея, Хари видя възможността: скочи над стола и изтръгна трите пръчки от хватката на Драко, после ги насочи към Грейбек и викна: “Вцепени се!” Върколакът беше покосен от тройната магия, изхвърча към тавана и после се размаза на пода. Нарциса дръпна Драко настрани да не повече наранен, а Белатрикс рязко се изправи на крака, косата и летеше докато размахваше сребърния нож, но Нарциса отправи пръчката си към вратата. - Доби! - изпищя тя така, че дори Белатрикс замръзна. - Ти! Ти пусна полилея? Малкото духче влезе в стаята, размахвайки пръст срещу бившата си господарка. - Ти не можеш да нараниш Хари Потър - изписука то. - Убий го, Сиси! - изкрещя Бела, но се чу друго ”пук” и пръчката на Нарциса излетя и падна на другия край на стаята. - Ти малка, мръсна, маймуно! - излая Бела. - Как смееш да вземаш пръчката на магьосник, как смееш да предизвикваш господарите си? - Доби няма господар! - изписука духчето. - Доби е свободно духче и Доби дойде да спаси Хари Потър и приятелите му! Белегът на Хари го заслепяваше от болка. Знаеше, че има още няколко секунди преди да се появе Волдемор. - Рон, дръж и бягай - извика Хари, хвърлейки му една от пръчките; после се претърколи и измъкна Грипкук под полилея. Вдигна стенещия таласъм, който още държеше меча, на рамо, хвана ръката на Доби и се магипортира. Докато се въртеше в тъмнината, последното, което видя бяха бледите, замръзнали фигури на Нарциса и Драко, кичур от червената коса на Рон и проблясване на сребърния нож на Белатрикс… При Бил и Фльор . . . Раковинената къща. . . При Бил и Фльор. . . Той отиваше на непознато място и всичко, което можеше да направи бе да повтаре името на мястото, с надеждата това да е достатъчно за да пристигнат. Болката в челото го пронизваше и тежестта на таласъма го буташе надолу; можеше да почувства острието на меча на Грифиндор, тресящ се на гърба му. Ръката на Доби се тресеше в неговата; той се чудеше какво ли му коства на духчето да ги отведе на правилното място и се опитваше да стисне пръстите му, за да покаже, че е сигурен в него… И после почувства твърда земя под краката си и мириса на солен въздух. Хари падна на колене, пусна ръката на Доби и сложи нежно Грипкук на земята. - Всички добре ли са? - каза Хари и таласъма се размърда и изскимтя. Хари хвърли бърз поглед през тъмнината наоколо. Виждаше се къща малко по нататък, под голямото звездно небе и му се стори, че има някакво движение в нея. - Доби, това Раковинената къща ли е? - прошепна той, стискайки двете пръчки, които взе от Малфой, готов да се бие ако трябва. - На правилното място ли сме? Доби? Той се огледа. Духчето беше на няколко крачки от него. - Доби! Духчето се олюляваше леко, звездите се отразяваха в големите му, блестящи очи. Заедно, духчето и Хари погледнаха към дръжката на сребърния нож, която се подаваше от гърдите на духчето. - Доби-не-Помощ! - Хари извика към къщичката, към хората, които си движеха вътре. - Помощ! Хари не знаеше и не го интересуваше какви са те-магьосници или мъгъли, приятели или врагове; всичко, за което го беше грижа, беше тъмното петно, разтилащо се пред лицето на Доби. Доби протегна ръцете си към Хари с молба в погледа. Хари го хвана и го сложи на студената трева. - Доби, не, не умирай, не умирай. Очите на духчето го потърсиха и устните му потрепваха от усилието да говори. - Хари . . . Потър . . . И тогава с леко потръпване, духчето се успокои, очите му бяха като големи огледални сфери, пръскащи светлина като звездите, които вече не можеше да види. Каталог: books books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето books -> В обятията на шамбала books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год books -> Книга 2 щастие и успех предисловие books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга books -> Тантриското преобразяване Изтегляне 6.38 Mb. Сподели с приятели:
|