Христос в Своето светилище елън уайт
Христос в жертвената система*
Изтегляне 1.35 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Святостта на Божия закон
- Небесното светилище в миниатюр
Христос в жертвената система*“Грехът на нашите първи родители донесе вина и скръб в целия свят и ако не беше добрината и милостта на Бога, човешкият род би потънал в безнадеждно отчаяние.” “Патриарси и пророци” стр.61. Грехопадението на човека изпълни небето със скръб. Светът, който Бог създаде беше поразен от проклятието на греха и населен със същества осъдени на нещастие и смърт. Няма никакво избавление за онези, които нарушиха закона.... Но божествената любов състави план за избавлението на човека. Нарушеният Божий закон изискваше живота на грешника. В целия всемир имаше само Един, който можеше, заради човека, да задоволи неговите изисквания. Тъй като Божият закон е свят, като самият Бог, само Един равен на Бога би могъл да изкупи неговото престъпване. (Пак там стр.63) Първото съобщение за спасение бе дадено на човека в градината, в присъдата, произнесена над Сатана. Господ заяви: “Ще поставя вражда между теб и жената, между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата”. Бит. 3:15. Тази присъда беше обещание за нашите първи родители. Тя предричаше война между човека и Сатана, но заявяваше, че накрая силата на големия неприятел щеше да бъде съкрушена.....Въпреки че трябваше да страдат от силата на своя силен враг, накрая те можеха да очакват победа. (Пак там стр.65,66). Небесните ангели разкриха по-пълно плана за спасението пред нашите първи родители. Адам и неговата другарка бяха уверени, че въпреки големия си грях няма да бъдат оставени във властта на Сатана. Божият Син бе предложил да изкупи греха им чрез Своя собствен живот. Щеше да им се даде период на изпитние та чрез покаяние и вяра в Христос да могат отново да станат Божии чада. Святостта на Божия законЖертвата, която се изискваше за престъплението им, откри на Адам и Ева святото естество на Божия закон; и те видяха, както никога преди, вината на греха и ужасните му резултати. (Пак там стр. 66) Божият закон съществуваше преди сътворението на човека. Ангелите бяха управлявани чрез него. След като сътвори Адам и Ева, Бог им откри закона Си. Тогава той не беше написан, но им бе разказан подробно от Йехова... След грехопадението на Адам нищо не беше премахнато от Божия закон. Принципите на десетте Божии заповеди съществуваха преди грехопадението и техния характер отговаряше на условията за един свят ред за хората”. (“Духа на пророчеството” том 1, стр. 261). “Принципите бяха по-ясно изложени на човека след грехопадението и изразяваха необходимостта от разрешаване на случая на падналите разумни същества.Това беше необходимо, за да не може грехът да замъгли умовете на хората” (“Знамения на времето” 15 април 1875 год.) Тогава беше установена една система за принасяне на животни в жертва, за да напомнят на падналия човек това, че змията накара Ева да се усъмни, че заплатата на непослушанието е смърт. Нарушаването на Божия закон създаде необходимостта Христос да умре като жертва и по този начин да направи възможно за човека да избегне наказанието, и въпреки това честта на Божия закон да бъде запазена. Жертвената система трябваше да научи човека на смирение, имайки предвид падението му, и да го доведе до покаяние, до пълно доверие само в Бога и чрез обещания Спасител до прощение на нарушаването на Божия закон в миналото.” (“Духът на пророчеството” том 1, стр.261, 262). “Жертвената система беше създадена от Христос и дадена на Адам като образ на идващия Спасител.” (“Знамения на времето” 15 юли 1880). Човекът принася първата си жертва “За Адам принасянето на първата жертва беше болезнена церемония. Ръката му трябваше да се издигне, за да отнеме живот, който само Бог можеше да даде. За пръв път той беше свидетел на смърт и осъзна, че ако беше послушен на Бога нямаше да има смърт за човек или животно. Когато закла невинната жертва той трепереше при мисълта, че неговия грях ще пролее кръвта на невинния Божий Агнец. Тази сцена му даде по-дълбока и по-жива представа за величината на неговия грях, който не можеше да се изкупи с нищо друго, освен със смъртта на Божия Син. И той се чудеше на безкрайната доброта, която можеше да даде такъв откуп, за да спаси виновния. Една звезда на надежда освети мрачното и ужасно бъдеще и утеши Адам в горчивото му нещастие.” (“Патриарси и пророци” стр. 68 ) “На Адам беше наредено да поучава наследниците си в страх от Бога и чрез своя пример и смирено послушание, да ги научи на висока почит към жертвите, които бяха символ на идващия Спасител. Адам внимателно съхраняваше това, което Бог му бе открил и го разказваше на децата си и на внуците си.” (“Духът на пророчеството” том 1, стр.59). “При райската врата, пазена от херувими, се явяваше Божията слава и тук идваха първите поклонници. Тук те издигали олтарите си и принасяли жертвите си.” (“Патриарси и пророци” стр. 83,84). “Всяка свята жертва на всеки олтар сочеше на Спасителя.С благоуханието на тамяна от всяко каещо се сърце се издигаше молитвата, че Бог щеше да приеме техните жертви като израз на вяра в идещия Спсител” (“Ревю енд Хералд, 2 март 1886 год.) “Жертвената система, дадена на Адам, беше....изопачена от неговото потомство. Суеверие, идолопоклонство, жестокост и безнравственост опорочиха семплата и значима служба, която Бог бе заповядал.Чрез дълго общуване с идолопоклонници, израилевият народ смеси езическите обичаи със своите служби; затова Бог им даде на Синай, определени правила относно службата в светилището.” “Птриарси и пророци” стр. 364.) Въпроси за изучаване 1.Защо само един равен на Бог можеше да изкупи нарушаването на Божия закон? 2. Какво значение имаше изявлението в Бит. 3:15 за Сатана? За Адам и Ева? 3. Защо беше даден период на изпитание? 4. Какви бяха целите на жертвената система? 5. Защо първата жертва бе “мъчителн церемония” за Адам? 6. Къде Адам и Ева издигнаха първите си олтари? Не е ли забележително? Небесното светилище в миниатюрКогато Мойсей беше на планината с Бог, му беше наредено: “Да Ми направят светилище, за да обитавам между тях;” и му бяха дадени пълни инструкции за построяването на скинията. Чрез отстъплението си израилтяните загубиха благословенията на Божественото присъствие и временно направиха невъзможно построяването на светилище за Бог сред тях. Но когато отново спечелиха благоразположението на небето, великият водач реши да изпълни Божието нареждане. Избрани мъже бяха особено надарени от Бог с умение и мъдрост за построяването на святата сграда. Сам Бог даде на Мойсей плана със специални инструкции за размера, формата, материалите за изработката й и всеки предмет от обзавеждането. Светите отделения, направени с ръце, трябваше да бъдат “образ на истинското”, “образ на нещата в небето” (Евр.9:23,24) – представяне на небесния храм в миниатюр, където Христос, нашият Велик Първосвещеник, след като пожертва живота Си, трябваше да служи в полза на грешниците. На планината пред Мойсей, Бог представи изглед на небесното светилище и му заповяда да направи всичко според образа, който му бе показал. Всички нареждания бяха внимателно записани от Мойсей, който ги предаде на водачите на народа. За построяването на скинията бяха необходими големи и скъпи приготовления; голямо количество най-скъпоценни и скъпи материали; въпреки това Бог приемаше само доброволни дарения. “От всеки човек, който дава драговолно от сърцето си ще вземете Моите дарове” беше божественото нареждане, повторено от Мойсей пред народа. Посвещение на Бог и дух на жертвоготовност бяха първите изисквания в приготовлението на обиталището на Всемогъщия. Всички отговориха единодушно. “И пак дойдоха, всеки човек, когото сърцето подбуждаше и всеки, когото духа разполагаше и донесоха принос Господу за направата на шатъра за срещане, и за всяка негова служба, и за светите одежди. Дойдоха мъже и жени, всички, които имаха сърдечно разположение и принесоха гривни, обици, пръстени,мъниста и всякакви златни неща – както и всички, които принесоха какъв да бил златен принос Господу. И всеки у когото се намираше синьо, мораво, червено, висон, козина, червенобоядисани овчи кожи и язовешки кожи принесоха ги. Всички, които можеха да направят принос от сребро и мед принесоха принос Господу; и всички, у които се намираше ситимово дърво за каква да било работа на службата, принесоха. Тоже и всяка жена, която имаше мъдро сърце, предеше с ръцете си и принасяше напреденото – синьото, моравото, червеното и висона. Всичките жени, чието сърце ги подбуждаше и които умееха, предяха козината. А началниците принесоха ониксовите камъни и камъните за влагане на ефода и на нагръдника, и ароматите, и маслото за осветление, и за мирото за помазване, и за благоуханния тамян.” Изх. 35:20-28. Докато се строеше скинията, народът, стари и млади – мъже, жени и деца – продължаваха да донасят даровете си, докато заетите с делото сметнаха, че имат достатъчно материал и дори повече. И Мойсей съобщи в лагера: “Никой мъж или жена да не работи вече за принос за светилището. И тъй людете се въздържаха та не принасяха вече.” Роптаенето на израилтяните и посещението на Божиите съдби, поради греховете им са записани като предупреждение за следващите поколения. Тяхното посвещение, ревност и щедрост са пример достоен за подражание. Всички, които обичат да се покланят на Бога и да възхваляват благословенията на Неговото свято присъствие ще проявяват същия дух на жертвоготовност в построяване на дом, където да се срещат с Него. Те ще желаят да донесат пред Господа дарове от най-доброто, което притежават.Божият дом не трябва да има дългове, защото по този начин се безчести. Всичко необходимо за работата трябваше да се даде доброволно, така че работниците да кажат:.....”Не донасяйте повече дарове”. Скинията и изграждането й Скинията беше построена така, че да може да бъде разглобена и носена с израиляните при всичките им пътувания. Затова беше малка, не повече от 55 стъпки дължина и осемнадесет стъпки ширина и височина. Въпреки това постройката беше забележителна. Дървото употребено при построяването и обзавеждането беше акация - дърво е най-здраво срещу гниене от всички други, намиращи се на Синай. Стените се състояха от отвесни дъски, поставени в сребърни подложки, свързани здраво със стълбове и свързващи лостове ; и всичко беше обковано със злато така че създаваше впечатление, че постройката е направена от масивно злато. Покривът беше съставен от четири комплекта завеси, най-вътрешната от ”фино препреден лен и синьо, мораво и червено с изкусно извезани херувими,” останалите три бяха изработени съответно от ярешки и овнешки кожи, боядисани в червено и язовешки кожи, така свързани, че да осигурят плътно покриване. Сградата бе разделена на две отделения от богата и красива завеса, окачена на обковани със злато стълбове; подобна завеса затваряше входа на първото отделение. Завесите и тези вътрешните, които съставяха покрива, бяха изработени в пищни цветове, синьо, мораво и алено, красиво изработени, с извезани със златен и сребърен конец херувими, които да представят ангелското множество, свързано с делото в небесното светилище, ангелите, които са служебни духове на Божия народ на земята. Свещената шатра беше поставена на открито място наречено двор, който се ограждаше от завеси от фин лен, окачени на медни стълбове. Входът на двора беше откъм изток. Той бе закрит от красиво изработени завеси от скъп материал, макар и не така изящни като тези в светилището. Завесите на двора бяха двойно по-ниски от стените на скинията и народът можеше да я вижда добре отвън. В двора, близо до входа имаше меден олтар за всеизгаряне. Върху този олтар се изгаряха всички жертви, принесени чрез огън на Господа, а рогата на олтаря бяха попръсквани с изкупителната кръв. Между олтаря и вратата на скинията имаше умивалник, също меден, направен от доброволно принесените от израилевите жени огледала. Там свещениците трябваше да измиват ръцете и нозете си, когато влизаха в светите отделения или когато пристъпваха пред олтара да принесат на Господа жертва чрез изгаряне. В първото отделение или свято място (Светая), бяха масата с хляба на предложението , светилника и кадилния олтар. Масата стоеше на северната страна.Тя бе обградена от орнаментен венец от чисто злато. На тази маса свещениците всяка събота трябваше да поставят 12 хляба, разделени на два купа и да ги поръсят с тамян. Свалените от масата хлябове трябваше да се считат за свети и да се ядат само от свещениците. На южната страна бе светилникът със седемте разклонения и седемте лампи. Разклоненията бяха украсени с пищно изработени цветя, подобни на лилии. Целият светилник бе изработен от къс масивно злато. Скинията нямаше прозорци и никога не се гасяха всички лампи едновременно, но хвърляха светлината си ден и нощ.Точно пред завесата, отделяща Светая от Светая светих и от непосредственото Божие присъствие, бе златният кадилен олтар. На него свещениците трябваше да изгарят тамян всяка сутрин и вечер.Роговете му бяха попръсквани с кръвта на жертвите за грях, а той се напръскваше с кръв във великия Ден на Умилостивението. Огънят на този олтар бе запален от самия Бог и бе свято пазен. Денем и нощем светият тамян разнасяше благоуханието си из свещените огделения и навън, около светилището. Зад вътрешната завеса беше пресвятото място (Светая Светих), където беше центъра на символичната служба на изкуплението и застъпничеството. То бе свързващото звено между небето и земята. В това отделение беше ковчегът – сандък от акациево дърво, обкован отвътре и отвън със злато и отгоре опасан със златен венец. Той бе направен за съхраняване на каменните плочи, на които сам Бог бе написал десетте заповеди.Затова бе наречен ковчегът на Божия завет или ковчег на завета, тъй като десетте заповеди бяха основата на завета между Бог и Израил. Капакът на свещения сандък бе наречен умилостивилище. Той беше изработен от един къс злато и над него се издигаха два златни херувима, по един от всяка страна. Едното крило на ангелите беше простряно нагоре, а другото сгънато над тялото (виж Ез. 1:11) в знак на почит и смирение. Позата на херувимите, с лица обърнати едно към друго, и поглед отправен надолу към ковчега с благоговение, представяше почитта, с която небесните множества гледат на Божия закон, и интереса им към плана за спасение. Над умилостивилището беше Шекината – изявлението на Божието присъствие, а между херувимите Бог оповестяваше Своята воля. Понякога Божиите вести бяха предавани на първосвещеника чрез глас от облака. Понякога падаше светлина върху десния ангел, в знак на одобрение или приемане. Друг път сянка или облак затъмняваше левия ангел , което беше знак на неодобрение или отхвърляне. Божият закон, съхранен свято в ковчега, бе великото правило за правда и съд. Този закон провъзгласяваше смърт за престъпника. Но над закона беше умилостивилището, над което се откриваше Божието присъствие и откъдето, по силата на изкуплението се даваше прощение на покаялия се грешник. Така в делото на Христос за нашето спасение , символизирано чрез службата в светилището, “милост и верност се срещнаха, правда и мир се целунаха”. Пс. 85:10 Никой език не може да опише славния интериор на светилището – позлатените стени, отразяващи светлината на златния светилник, великолепните нюанси на богато избродираните завеси с блестящите ангели, масата и кадилния олтар, блестящи от злато. Зад втората завеса бе светия ковчег с мистичните си херувими и над всичко – святата шекина – видимото изявление на Господното присъствие. Всичко това бе само слабо отражение на славата на Божия храм в небето, великия център на делото за спасението на човека. Изграждането на скинията продължи около половин година. Когато тя бе завършена, Мойсей прегледа работата на строителите, сравнявайки я с образеца, показан му на планината и наставленията получени от Бога. “И Мойсей видя цялата работа, и ето, бяха я извършили според както заповяда Господ, така бяха я извършили. И Мойсей ги благослови”. (Изх. 39:43). С голям интерес множествата на Израил се събираха , за да видят святата сграда. Докато я съзерцаваха с почтително задоволство, огненият стълб се възнесе над светилището, после слезе и го обгърна. “Тогава облакът покри шатъра за срещане и Господнята слава изпълни скинията.” (Изх. 40:34). Божественото величие се откри и за известно време дори Мойсей не можеше да влезе. С дълбоко вълнение народът гледаше знака, че работата на ръцете му бе приета. Нямаше викове на показ или радост. Тържествено благоговение почиваше върху всички. Но радостта в сърцата им се изля в радостни сълзи и те шепнеха думи на благодарност, че Бог бе проявил снизхождението си да живее сред тях. Свещениците и тяхното облекло По Божествено нареждане левиевото племе бе отделено за служба в светилището. В най-ранни времена всеки мъж бе свещеник на собственото си домочадие.В дните на Авраам свещенството бе право на първородния син.Сега вместо първородните на целия Израил Господ прие левиевото племе за работа в светилището.Чрез тази особена почит Бог изрази одобрението Си към тяхната вярност, както в привързаността им към Неговата служба, така и в изпълнението на Неговите присъди, когато Израил отстъпи и се поклони на златното теле. Свещенството обаче бе ограничено само в семейството на Аарон. Единствено на Аарон и семейството му бе позволено да служат пред Господа. На останалите от племето бе поверена грижата за скинията и обзавеждането й. Те трябваше да помагат на свещениците в службата им, но не трябваше да изгарят тамян или да гледат светите неща непокрити. Съгласно службата им, за свещениците бе определено специално облекло: “ да направиш свети одежди на брата си Аарона за слава и великолепие,” бе Божественото нареждане към Мойсей. Одеждата на обикновения свещеник бе от бял лен, цялостно изтъкана. Тя стигаше почти до петите и се привързваше в кръста с бял лене пояс, избродиран в синьо, пурпурно и червено. Ленен тюрбан или митра завършваха горното облекло.Мойсей получи заповед пред горящия храст да събуе сандалите си, защото земята, на която стоеше , беше свята. Така и свещениците трябваше да влизат в светилището без обувки – полепнали по тях частици прах можеха да осквернят святото място. Трябваше да оставят обувките си в двора, преди да влязат в светилището и да мият ръцете и нозете си, преди да пристъпят към служба в скинията или да принасят жертви на олтара за всеизгаряне. Така постоянно се предаваше урока, че всички, които пристъпват в Божието присъствие, трябва да бъдат очистени от всяка мърсотия. Одеждите на свещеника бяха от скъпа материя и с красива изработка, както съответстваше на високия му пост. В допълнение към ленената дреха обикновеният свещеник носеше дреха в синьо, също изтъкана изцяло. Полите й наоколо бяха украсени със златни звънчета и нарове от синьо, пурпурно и алено. Отгоре бе ефодът, по- къса дреха, изработена от златно, синьо, пурпурно и алено. Тя се препасваше с красиво изработен пояс в същите цветове. Ефодът бе без ръкави, а на неговите избродирани със злато презрамки бяха поставени два ониксови камъка, на които бяха написани имената на дванадесетте израилеви племена. Върху ефода бе нагръдника., най-святата от свещеническите одежди. Той бе изработен от същия материл като ефода. Имаше квадратна форма, бе голям около педя и висеше на раменете със син шнур, прикрепен на две златни халки. Ръбът му бе съставен от различни скъпоценни камъни – същите, които образуват 12-те основи на Божия град.Отвътре имаше 12 камъка, поставени в злато и наредени в четири реда и на тях, подобно на онези от нарамниците, бяха гравирани имената на племената. Господното наставление бе: “Аарон, когато влиза в святото място, ще носи винаги имената на синовете на Израил върху съдебния нагръдник на сърцето си за спомен пред Господа.” (Изх. 28:29). Така и Христос, великият Първосвещеник, като се застъпва за грешника в молба пред Отца с кръвта Си, носи на сърцето си името на всяка каеща се вярвяща душа. Псалмистът казва: “А аз съм сиромах и немощен, но Господ се грижи за мене.” Пс. 40:17. Урим и Тумим От дясната и от лявата страна на нагръдника имаше два големи блестящи камъка, известни като Урим и Тумим. Чрез тях се съобщаваше Божията воля на първосвещеника. Когато пред Господа се поставяха въпроси за разрешаване, сияние обкръжаваше скъпоценния камък отдясно в знак на Божественото съгласие или одобрение, а сянка затъмняваше камъка отляво в знак на несъгласие или отричане. Митрата на първосвещеника бе от бял ленен тюрбан, а към нея бе прикрепена със синя верижка златна плочица с надпис “Свят Господу”. Всичко свързано с облеклото и поведението на свещеника, трябваше да поразява погледа и да поражда чуство за Божията святост, за светостта на богослужението, което той извършва, и за чистотата, изисквана от идващите в неговото присъствие. Службите в светилището Не само светилището, но и службата на свещениците трябваше да бъдат “пример и сянка на небесните неща”.(Евр. 8:5) Така че това бе извънредно важно и Господ чрез Мойсей даде най-точни и изрични наставления за всяка подробност на символичната служба, която се състоеше от две части. – всекидневна и годишна. Всекидневната служба се извършваше пред олтара за всеизгаряне в двора на скинията и в Светая, а годишната – в Светая Светих. Никой смъртен, освен първосвещеника, не биваше да поглежда във вътрешното отделение на светилището. Той влизаше там само веднъж в годината и то след най-внимателна и сериозна подготовка. С трепет пристъпваше пред Бога, а людете, в почтителна тишина очакваха завръщането му, като издигаха сърцата си в тържествена молитва за Божествено благословение. Свещеникът извършваше умилостивение за Израил пред умилостивилището и Бог се срещаше с него в облак от слава. Престоят му тук повече от обичайното време изпълваше народа със страх да не би поради неговите или личните на свещеника грехове да бъде погубен от господната слава. Всекидневната служба с състоеше от сутрешно и вечерно всеизгаряне, от принасянето на благовонен тамян на златния олтар, както и от специалните приношения за греховете на отделни хора. Имаше и приношения за съботи, новолуния и особени празници. Всяка сутрин и вечер на олтара се изгаряше едногодишно агне със съответния хлебен принос, като по този начин се символизираше всекидневното посвещение на народа пред Йехова и постоянната му зависимост от изкупителната кръв на Христос. Бог изрично нареди всяка жертва, представена за служба в светилището, да бъде “без недостатък” Изх. 12:5. Свещениците трябваше да преглеждат всички жертвени животни, доведени за принос, и да отхвърлят онези, в които се откриеше дефект. Само жертва “без недостатък” можеше за бъде символ на съвършената чистота на Този, Който трябваше да принесе Себе Си като “Агнец без недостатък и пречист” 1 Петр. 1:19. Апостол Павел посочва тези жертви като илюстрация за това, което Христовите последователи трябва да станат. Той казва: “И тъй, моля ви братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята благоугодна на Бога, като ваше духовно служене.” Римл. 12:1. Ние трябва да отдадем себе си в служба на Бога и да се стремим да направим жертвата си възможно най-съвършена. На Бог не ще бъде угодно нещо по-малко от най-доброто, което можем да пожертваме. Обичащите Го с цялото си сърце и желаещи да Му отдадат най-добрата служба на живота си постоянно да се стараят да доведат всяка сила на своето същество в хармония със законите, които ще ги направят по-способни да вършат Неговата воля. С принасянето на тамян свещеникът влизаше в присъствието на Бог по-пряко, отколкото с който и да е акт от всекидневната служба. Тъй като вътрешната завеса на светилището не стигаше до покрива на постройката, Божията слава, която се явяваше над умилостивилището, отчасти бе видима от първото отделение. Когато принасяше тамян пред Господа, свещеникът гледаше към ковчега, и когато облакът от тамяна се издигаше, Божията слава слизаше върху умилостивилището и изпълваше Светая Светих, а често така изпълваше и двете отделения, че свещеникът трябваше да се отдръпне към входа на скинията. Както в тази символична служба свещеникът гледаше с вяра към умилостивилището, което не можеше да види, така Божият народ сега трябва да отправя молитвите си към Христос – великия си Първосвещеник, Който, макар и невидим за човешките очи, се застъпва за него в небесното светилище. Тамянът, възнасящ се с молитвите на Израил, представя заслугите и застъпничеството на Христос – съвършената Му праведност, която Той чрез вяра вменява на Своя народ – единствено тя може да направи поклонението на грешните същества прието от Бога. Пред завесата на Светая Светих имаше един олтар за постоянно застъпничество, а пред Светя – един олтар на вечно умилостивение. Към Бога се пристъпваше с кръв и тамян – символи, сочещи към великия Посредник, чрез Когото грешниците можеха да дойдат при Йехова и чрез Когото, покаяната, вярваща душа, единствено можеше да получи милост и спасение. Когато свещениците сутрин и вечер влизаха в определеното време в Светая да принасят тамян, всекидневната жертва се подготвяше за принасяне върху олтара отвън в двора. Това бе време на напрегнат интерес за поклонниците, които се събираха при скинията. Преди да влязат в Божието присъствие чрез службата на свещеника, те трябваше сериозно да изследват сърцата си и да признаят греховете си. Обединяваха се в мълчалива молитва с лица, обърнати към Светая. Така, докато молитвите им се възнасяха с облака на тамяна, вярата им се хващаше за заслугите на обещания Спасител, символизиран чрез изкупителната жертва. Часовете определени за утринната и вечерна жертви, се смятаха за свети и навсякъде и от целия еврейски народ се съблюдаваха като време за поклонение. И когато в по-късните времена евреите бяха разпръснати като пленници в далечни земи, те все още обръщаха лицата си към Ерусалим в определения час и принасяха своите молитви пред израилевия Бог. В този обичай християните имат пример за утринна и вечерна молитва. Макар че осъжда обикновения кръг от церемонии лишен от дух на поклонение, Бог гледа с голяма благосклонност на онези, които Го обичат и Му се покланят сутрин и вечер, за да потърсят прощение за греховете си и да представят молбите си за желаните благословения. Присъственият хляб беше винаги пред Господа като постоянен принос. Така той бе част от всекидневната жертва. Наречен бе хляб на предложението или “присъствен хляб”, защото винаги стоеше пред лицето на Господа. Той изразяваше признание за зависимостта на човека от Бога за временната и духовната храна, получавана единствено чрез посредничеството на Христос. Бог бе хранил израилтяните в пустинята с небесен хляб и те все още зависеха от Неговата щедрост за временната храна и за духовните си благословения. Както манната, така и присъствения хляб посочват Христос, живия хляб, Който винаги е в Божието присъствие за нас. Самият Бог каза: “Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето.” (Йоан 6:48-51). Върху хлябовете се поставяше тамян. Когато всяка събота те се сменяха с пресни, тамянът се изгаряше върху олтара в спомен пред Бог. Най-важната част от всекидневното служене бе церемонията, извършвана за отделни лица. Каещият се грешник довеждаше своята жертва до вратата на скинията и поставил ръка върху главата й признаваше греховете си. Така той символично ги прехвърляше от себе си върху невинната жертва. Тогава със собствената си ръка заколваше животното, чиято кръв първосвещеникът внасяше в Светая и попръскваше пред завесата, зад която бе ковчегът със закона, нарушен от грешника. С тази церемония чрез кръвта грехът символично се прехвърляше в светилището. В някои случаи кръвта не се внасяше в Светая, но тогава месото трябваше да се яде от свещеника, както Мойсей нареди на Аароновите синове: “и ви е дадено , за да отнемате беззаконието на обществото” Лев. 10:17.* И двете церемонии символизираха пренасянета на греха от покаяния в светилището. Такова бе делото, което се извършваше ден след ден през цялата година. Тъй като по този начин греховете на Израил биваха внасяни в светилището, светите места биваха осквернявани и бе необходима специална служба за отстраняването на греховете, Бог нареди да се прави умилостивение за всяко от светите отделения, както и за олтара, за да “го очисти от нечистотиите на израилтяните и да го освети” Лев. 16:19. Денят на умилостивението Веднъж в годината, във великия Ден на Умилостивението, първосвещеникът влизаше в Светая Светих за очистване на светилището, с което завършваше годишния цикъл на службата. В Деня на Умилостивението до входа на скинията се довеждаха два козела и се хвърляше жребий за тях – “един жребий за Господа и другия жребий за отпущане”. Козелът, върху който паднеше жребият, трябваше да бъде заклан като жертва за греха на народа. И първосвещеникът трябваше да внесе кръвта му отвъд завесата и да я поръси пред умилостивилището. “Така да направи умилостивение за светилището поради нечистотиите на израилтяните и поради престъпленията им и всичките им грехове; така да направи и за шатъра за срещане, който стои помежду им всред нечистотиите им. И като положи Аарон двете си ръце на главата на живия козел, нека изповяда всичките им престъпления и всичките им грехове и нека ги възложи на главата на козела; тогава да го изпрати в пустинята чрез определен човек; и като пусне козела в пустинятя, козелът ще понесе на себе си всичките им беззакония в необитаема земя”. Докато не се изпратеше козелът, народът не се смяташе за освободен от бремето на греховете си. Всеки човек трябваше да изпитва душата си, докато се извършваше делото на умилостивението. Всяка делова работа се оставяше настрана, цялото събрание на Израил прекарваше деня в тържествено смирение пред Бога с молитва, пост и дълбоко изпитване на сърцето. Чрез тази годишна служба на народа бяха предавани важни истини за умилостивението. С жертвите за грях, принасяни през годината, се приемаше един заместник на грешника. Но кръвта на жертвата не осъществяваше пълно изкупление на греха. Тя бе предназначена да бъде само средство, чрез което грехът се прехвърляше върху светилището. Чрез кръвната жертва грешникът признаваше авторитета на закона, изповядваше вината за своето престъпление и изразяваше вярата си в Този, Който трябваше да понесе греха на света, но не се освобождаваше напълно от осъждането на закона. В Деня на Умилостивението , след като бе принесъл жертвата за събранието, първосвещеникът влизаше в Светая Светих с кръвта и напръскваше с нея умилостивилището над плочите на закона. Така изискванията на закона, който искаше смъртта на грешника, биваха здоволени. Тогава първосвещеникът, в ролята си на посредник, вземаше греховете върху себе си и напускаше светилището, натоварен с вината на Израил. При вратата на скинията той полагаше ръце върху главата на козела, предназначен за пускане на свобода и изповядваше над него “всичките беззакония на изреилтяните, всичките им престъпления и всичките им грехове”, като ги “възложи на главата на козела”. И когато козелът, носещ тези грехове, биваше изпратен надалеч, смяташе се, че те завинаги са отстранени от народа. Такава бе службата, извършвана като “образ и сянка на небесните неща.” Евр. 8:5. Образ на небесните неща Както споменахме, земното светилище бе изградено от Мойсей според образеца, показан му на планината. То бе образ на “сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви.” Двете му отделения бяха “образите на небесните неща” , а Христос, нашият велик Първосвещеник, е “Служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек”. Евр.9:9,23; 8:2. Когато на апостол Йоан бе дадено видение за Божия храм в небето, той съзря там, пред престола, “седем огнени светила.” Видя и един ангел, застанал “пред олтара, държейки златна кадилница; и нему се даде много тамян, за да го прибави към молитвите на всичките светии над златния олтар, който бе пред престола” Откр. 4:5;8:3. Тук на Йоан бе позволено да види първото отделение на небесното светилище и той видя “седем огнени светила” и “златен олтар”, представени чрез златния светилник и кадилния олтар в земното светилище. “И отвори се Божия храм” и той видя зад вътрешната завеса Светая Светих. Тук видя “ковчега на Божия завет” (Откр. 11:19), представен от светия ковчег, направен от Мойсей и съдържащ Божия закон. Мойсей направи земното светилище “по образа, който бе видял”. Павел заявява, че когато бяха завършени “скинията и всичките служебни съдове”, те бяха “образите на небесни неща” Деян. 7:44; Евр. 9:21,23. А Йоан казва, че е видял светилището в небето. Онова светилище, в което Исус служи в наша полза, е великия оригинал, копие на който бе изградената от Мойсей скиния. Нито една земна сграда не би могла да представи величието и славата на небесния храм – обиталището на Царя на Царете, където “милиони служители Му слугуваха и мириади по мириади стояха пред Него” (Дан. 7:10), на този храм, изпълнен със славата на вечния трон, където серафими, сияйни негови пазители, покриват лицата си в преклонение. Но все пак чрез земното светилище и неговите служби бяха предавани важни истини за небесното светилище и за великото дело, което се извършва там за изкуплението на човека. След възнесението Си Спасителят трябваше да започне Своето дело като наш Първосвещеник. Павел казва: “Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас"”(Евр. 9:24). Както Христовата служба трябваше да се състои от две велики фази, всяка от които обхваща период от време и има особено място в небесното светилище, така и символичната служба се състоеше от две части – всекидневна и годишна служба, като за всяка бе поставено специално отделение на скинията. Както Христос при възкресението Си се яви в присъствието на Бога, за да се застъпи с кръвта Си в полза на каещите се вярващи, така свещеникът във всекидневната служба поръсваше кръвта на жертвата в Светая в полза на грешника. Кръвта на Христос, макар че трябваше да освобождава каещия се грешник от осъждането на закона, не трябваше да покрива греха. Тя трябваше да остане в светилището до последното умилостивение. Така под символична форма кръвта на жертвата за грях отстраняваше греха от каещия се, но оставаше в светилището до Деня на Умилостивението. Във великия ден на последната отплата мъртвите трябва да бъдат “съдени според делата си по написаното в книгите” Откр. 20:12. Тогава чрез заслугите на изкупителната кръв на Христос греховете на всички истински покаяни ще бъдат заличени от небесните книги. По този начин светилището ще бъде освободено или очистено от доклада за греха. Това велико дело на изкуплението или на заличаването на греховете бе представено символично със службите в Деня на Умилостивението – очистването на земното светилище чрез отстраняването на греховете, които са го осквернили, посредством заслугите на кръвта от жертвата за грях. Както в окончателното изкупление греховете на истински покаяните ще бъдат заличени от небесните доклади, за да няма спомен за тях, нито да дойдат наум някому, така и в символа те биваха отнасяни в пустинята, завинаги отстранени от събранието. Тъй като Сатана е инициаторът на греха, пряк подбудител на всички грехове, причинили смъртта на Божия Син, справидливостта изисква той да получи окончателното наказание. Христовото дело за изкуплението на човека и за очистването на всемира от греха ще бъде завършено с отстраняване на греховете от небесното светилище и с възлагането им върху Сатана, който ще понесе окончателно вината за тях. Така в символичната служба годишният кръг на службите завършваше с очистване на светилището и с възлагане на греховете върху главата на козела за отпускане. Така чрез службата в скинията и в храма, който по-късно я замести, народът бе поучаван всеки ден на великите истини за Христовата смърт и за Неговата служба, а веднъж годишно умовете на людете се насочваха към заключителните събития от великата борба между Христос и Сатана – окончателното очистване на всемира от грях и грешници. “Патриарси и пророци” стр. 229-239. Въпроси за изучаване 1.Какви бяха първите необходими неща за построяване на светилището в пустинята? 2. Какво формира началото на плана за това светилище? Как беше осъществен? 3. Важно ли беше аромата на тамяна да изпълва светилището и да се разнася далеч около светилището? 4. Как се изявяваше Божието присъствие и къде? 5. Законът и умилостивилището бяха в най-святото място. Защо? 6. Защо нагръдникът беше най-свят от свещеническите одежди? 7. Кои три неща от облеклото и поведението на свещеника трябваше да впечатлят Израил? 8. Защо инструкциите за всяка част от службите в светилището бяха ясно определени? 9. Какво е двойното значение на факта, че жертвените животни трябваше да бъдат без недостатък? 10. Защо се принасяха едновременно тамян и кръв? 11. По кои два начина грехът се прехвърляше от каещия се на светилището? 12. Кога и как светилището се очистваше от греховете на народа? 13. Във видението, което имаше, какви предмети видя Йоан в първото и второто отделение на небесното светилище? Каква е големината и славата му? 14. Как бяха свързани ежедневните и годишни служби в светилището една с друга? Приложи това за Христовата служба като наш Първосвещеник и очистването на небесното светилище от доклада на греха. Каталог: KNIGI KNIGI -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога” KNIGI -> Ако животните можеха да говорят KNIGI -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България» KNIGI -> Ние искаме само твоята душа KNIGI -> Книга първа: древни легенди I. Седемте велики тайни на Космоса Пролог: Легенда за космическата мисъл KNIGI -> Без граници д-р Стоун Един друг свят само чака да натиснете вярното копче KNIGI -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие KNIGI -> Божиите генерали KNIGI -> Приятелство с бога нийл Доналд Уолш Изтегляне 1.35 Mb. Сподели с приятели:
|