Христос в Своето светилище елън уайт
Даниил 8:14 и стъпките на Божието чудно предводителство
Изтегляне 1.35 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Примерът на апостолите е един нагледен урок
- Урокът на 1844
- Въпроси за изучаване
Даниил 8:14 и стъпките на Божието чудно предводителствоВек след век всяка голяма реформация или религиозно движение представляват удивително повторение на Божието дело на земята. Принципите на Божието отношение към хората винаги са едни и същи. Важните движения днес намират своите паралели в миналото и духовната практика на църквата в предишните векове съдържа уроци от изключителна стойност за нашето време. Няма по-ясно учение в Библията от това, че Бог чрез Светия Дух специално ръководи Своите служители на земята в големите движения за продължаване на Неговото спасително дело. Хората са инструменти в Ръката на Бога; Той си служи с тях, за да изпълни Своите намерения на благодат и милост. В това дело всеки има своя дял за изпълнение, на всеки е поверена известна мярка от светлината, отговаряща на изискванията на неговото време и достатъчна да го направи способен за възложеното дело. Но няма човек, колкото и да е бил почетен от небето, да стигне до пълно разбиране на изкупителния план, или пък изцяло да схване Божественото дело за своето време. Хората не разбират напълно Божиите намерения с работата, която им възлага; не разбират пълното значение на вестта, която проповядват в Негово име.... Дори и пророците, облагодетествани с особено просветление на Духа, не схващаха напълно значението на поверените им откровения. Смисълът им трябваше да се разкрива от наставленията, които се съдържаха в тях , постепенно, век след век ,според нуждите на Божия народ.... Но макар че пророците нямаха привилегията да разбират напълно откритото им, все пак сериозно се стараеха да получат всяка светлина, която Бог намираше за добре да им разкрие. Те “претърсиха и изследваха” “кое или какво посочваше Христовия Дух, Който беше в тях”. Какъв урок бяха тези предсказания за Божия народ в християнската епоха! За негова полза ги даде Бог на Своите служители и то “не за себе си, а за вас служеха те”. Вижте тези свети Божии мъже, които бяха “търсили и изследвали” дадените им откровения за още неродени поколения! Съпоставете святата им прилежност с безгрижното равнодушие на привилигированите от по-късните столетия! Какъв упрек за търсещото удобства, обичащото светското безгрижие човечество, което се задоволява с обяснението, че пророчествата не били разбираеми! Примерът на апостолите е един нагледен урок Ограничените човешки умове са неспособни да схванат съветите на Всемогъщия или напълно да разберат проявленията на намеренията Му, защото в тях често пъти има заблуда или небрежност, които им пречат да разберат ясно небесните вести. Често умовете на хората, дори и на Божиите служители, са така помрачени от човешки възгледи, традиции и фалшиви учения, че само отчасти могат да разберат великите мисли на Бога в Словото Му. Така беше и с Христовите ученици, дори, когато Спасителят бе лично с тях. Те бяха повлияни от общопритите схващания за Месия като земен княз, който трябваше да издигне Израил в световна империя, и не можеха да проумеят значението на думите Му, предсказващи Неговите страдания и смърт. Сам Христос ги бе изпратил с вестта: “Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието!” Марко 1:15. Тази вест се основаваше на пророчеството от Даниил 9 глава. Там ангелът заяви, че периодът от 69 седмици ще продължи до явяването на Месия, Княза. С големи надежди и с радост очакваха учениците установяването на царството на Месия в Ерусалим, царство, което да владее над цялата земя. Те проповядваха поверената им от Христос вест, без да съзнават значението й. Докато проповядването им се основаваше на Дан. 9:25, не разбираха, че според следващия стих от същата глава Месия ще бъде предаден на смърт. Още от рождение сърцата им очакваха славата на една земна империя. Това ги заслепяваше както за подробностите на пророчеството, така и за думите на Христос. Изпълняваха своя дълг като предлагаха на еврейския народ поканата на милост. И тъкмо, когато очакваха да видят своя Господ да се възкачва ва Давидовия трон, видяха Го хванат като престъпник, бичуван, подиграван, осъден и издигнат на Голготския кръст. Какво отчаяние и скръб измъчваха сърцата им през дните, когато техният Господ спеше в гроба! Христос дойде на определеното време и по начина предсказан от пророците. Неговата служба изпълни Писанието във всяка подробност.той проповядваше вестта за спасение и “словото Му беше с власт”. Сърцата на слушателите Му свидетелстваха, че Той беше от Небето. Словото и Божия Дух доказаха Божествената мисия на Сина.... Вестта, проповядвана от учениците в името на Господа, бе вярна във всяко отношение и посочваните от тях събития станаха тъкмо по това време. “Времето се изпълни и Божието царство наближи!” Това бе вестта им. В края на “времето” – шестдесет и деветте седмици от Даниил глава 9, период простиращ се до Месия, “Помазаният” – Христос бе помазан със Светия Дух при кръщението Му от Йоан в реката Йордан. И “Божието царство”, за което заявяваха, че е наближило, настъпи при смъртта на Христос. Но това царство не беше земна империя , както бяха поучаван да вярват. То не беше и бъдещото непреходно царство, което ще настане, когато “царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно царство и на Когото всичките владичества ще служат и ще се покоряват.” Дан.7:27. В Библейския език изразът “Божието царство” се употребява, за да се означат царството на благодатта и царството на славата. Павел не говори за царството на благодатта в посланието към евреите. След като посочва Христос, състрадателния Ходатай, Който съчуства на “нашите немощи”, апостолът продължава: “затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да приемем милост и да намерим благодат”. Евр.4:15,16. Престолът на благодатта представлява царството на благодатта; понеже съществуването на един трон предполага съществуването и на едно царство. В много от Своите притчи Христос употребява израза “небесното царство” за действието на Божествената благодат в сърцата на хората. Подобно и тронът на славата представлява царството на славата; и за това царство се отнасят думите на Спасителя: “А когато дойде Човешкия Син в славата Си и всичките свети ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол. И ще се съберат пред Него всичките народи.” Мат. 25:31,32. Това царство е все още бъдеще. То няма да се установи до второто пришествие на Христос. Царството на благодатта бе установено непосредствено след грехопадението на човека, когато бе съставен план за изкуплението на виновния човешки род. Тогава то съществуваше в намерението и чрез обещанието на Бога, а хората можеха да станат негови поданици чрез вяра.Фактически обаче, то не се установи до смъртта на Христос. Веднага след като започна земната Си мисия, Спасителят, изтощен от коравосърдечието и неблагодарността на хората, би могъл да се откаже от Голготската жертва. В Гетсимания чашата на страданието трепереше в ръката Му. Още там можеше да избърше кървавата пот от челото Си и да остави виновния човешки род да загине в нечестието си. Ако бе направил това, нямаше да има никакво изкупление за падналия човек. Но когато Спасителят отдаде живота Си и с последното Си дихание извика: “Свърши се!”, тогава изпълнението на спасителния план бе осигурно. Обещанието за спасение, дадено на съгрешилата двойка в Едем, бе потвърдено. Царството на благодатта, съществувало дотогава чрез Божието обещание, сега бе установено. Така смъртта на Христос – събитието, смятано от учениците за пълно проваляне на техните надежди, ги утвърди във вековете. Исусовата смърт, причинила им жестоко разочарование, бе всъщност най-голямото доказателство за истинността на вярата им. В събитието, донесло им скръб и отчаяние, се коренеше бъдещият живот и вечното щастие на Божиите верни от всички времена..... След възкресението Исус се яви на учениците Си по пътя за Емаус “и като почна от Мойсей и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките Писания”. Лука 24:27. Сърцата им се развълнуваха. Вярата им се разпали.Възродиха се за “жива надежда” още преди Исус да им се беше открил; Неговата цел беше да просветли разсъдъка им и да закрепи вярата им в сигурното пророческо слово. Той желаеше истината да се вкорени здраво в умовете им, не просто защото бе потвърдено от Неговото лично свидетелство, но поради неоспоримите доказателства, представени в символите и сенките на церемониалния закон, както и в пророчествата на Стария завет. Необходимо бе Христовите последователи да имат интелигентна вяра не само заради самите тях, но и за да могат да проповядват на света познанието за Христос. И като най-първа стъпка в разпространяването на това познание Исус насочи учениците към “Мойсей и пророците”. Такова беше свидетелството на възкръсналия Спасител за стойността и важността на старозаветните писания. Каква промяна стана в сърцата на учениците, когато още веднъж срещнаха обичните черти на своя Учител! Лука 24:32.В по-пълен и съвършен смисъл откогато и да било преди това, те бяха намерили Онзи, “за Когото писа Мойсей и закона и за Когото писаха пророците”. Несигурността, страхът, съмнението изчезнаха пред пълната увереност, пред непомрачената вяра. Затова не е чудно, че след възкресението Му, “бяха постоянно в храма, хвалещи и благославящи Бога”. Народът, който знаеше само за позорната смърт на Спасителя, очакваше да види на лицата им израз на скръб, объркване и поражение; а вместо това виждаше радост и триумф. Каква подготовка бяха получили учениците за предстоящото им дело!... Урокът на 1844 Преживяването на учениците, проповядвали “евангелието на царството” при първото Христово идване, има съответствие в преживяването на учениците, разпространяващи вестта за Неговото второ пришествие. Както те излязоха и проповядваха: “Времето се изпълни и Божието царство наближи”, така и Милър и неговите съработници възвестяваха, че вай-дългият и последен пророчески период, представен в Библията, е почти изтекъл, че съдът е непосредствено предстоящ и че вечното царство скоро ще настъпи. Проповедта на учениците за времето бе основана на 70-те седмици от книгата на пророк Даниил, деветата глава. Разпространяваната от Милър и неговите съмишленици вест обявяваше изтичането на 2300-та денонощия, от които 70-те седмици са част. По такъв начин и двете проповеди имаха за основа изпълнението на различни части от един и същ пророчески период. Както първите ученици, Уилям Милър и приятелите му не разбраха напълно съдържанието на проповядваната вест. Отдавна поддържани в църквата заблуди им пречеха да изтълкуват правилно една важна точка от пророчеството. Затова, макар да проповядваха вестта, която Бог им беше поверил да разнесат на света, все пак претърпяха разочарование, защото погрешно разбираха значението й. При обяснението на Дан. 8:14: “До две хиляди и триста денонощия, тогава светилището ще се очисти”, Милър споделяше всеобщо приетото гледище, че земята е светилището, вярваше, че очистването му представлява очистването на земята чрез огън в деня на Господното идване. Затова, когато откри, че продължителността на периода от 2300 денонощия беше точно определена, заключи, че това разкрива времето на пришествието. Неговото заблуждение идваше от споделяне на общоприетия възглед за светилището. В образната система на богослужение – сянка на жертвата и свещеничеството на Христос, очистването на светилището представляваше последната служба, извършвана от първосвещеника в годишния цикъл на неговата служба. Това беше заключителното дело на изкуплението – премахването на греха от Израил. То символизираше края на службата на нашия Първосвещеник в небето, когато премахва или заличава греховете на Своя народ, отбелязани в небесните книги. Тази служба включва едно изследване, една присъда и е непосредствено преди Христовото пришествие в небесните облаци с голяма слава и сила; защото когато Той дойде, всеки случай ще бъде решен. Исус казва: “у Мене е наградата, която давам да отплатя на всекиго според каквито са делата му” Откр.22:12. Този съд преди пришествието е обявен в първата ангелска вест в Откр. 14:7: “Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди”.... Разгласяващите предупреждението, проповядваха точната вест на точното време. Но както първите ученици, които заявяваха въз основа на Даниил 9 глава: “Времето се изпълни и Божието царство наближи”, а в същото време не успяха да схванат предсказаното за смъртта на Месия, така и Милър и неговите съратници проповядваха вестта, основана на Дан. 8:14 и Откр. 14:7, а пропуснаха да забележат, че в Откр. 14 бяха изложени и други вести, които също трябваше да бъдат проповядвани преди пришествието на Господа. Както учениците се заблуждаваха за царството, което трябваше да бъде установено в края на 70-те седмици, така и адвентистите се заблудиха за събитието, което трябваше да се случи в края на 2300-та денонощия. И в двата случая приемането, или по-скоро придържането към общоприети заблуди, заслепи умовете за истината. И двете групи изпълняваха Божията воля вестта да бъде предадена на хората, и двете групи бяха разочаровани в резултат на погрешните си разбирания за вестта. Все пак, като допусна предупреждението за съда да бъде разгласено точно по този начин, Бог постигна Своята добра цел. Великият ден бе наближил и Той, в Своето провидение, доведе хората до пробата на едно определено време, за да им открие онова, което се намира в техните сърца. Вестта бе предназначена за изпитване и очистване на църквата. Вярващите трябваше да осъзнаят дали чуствата им принадлежат на света, или на Христос в небето. Те изповядваха, че обичат Спасителя; сега трябваше да докажат любовта си. Бяха ли готови да се откажат от светските си надежди и егоистични планове и с радост да посрещнат Своя Господ? Вестта бе предназначена да разберат истинското си духовно състояние; тя бе изпратена от милост, за да ги събуди и да ги накара да потърсят Господа с разкаяние и смирение. И разочарованието – макар и последица от личното погрешно разбиране на вестта, трябваше да послужи за добро. То постави на изпитание сърцата, изповядвали, че приемат предупреждението. Щяха ли пред разочарованието да се откажат бързо от своите духовни преживявания и да отхвърлят доверието в Божието Слово? Или щяха с молитва и смирение да се опитат да открият къде точно не бяха разбрали значението на пророчеството? Колко от тях бяха действали от страх, от моментен импулс и от възбуда? Колко бяха полусърдечни и невярващи? Хиляди изповядаха, че обичат идването на Господа. Щяха ли да се откажат от вярата си, когато бяха изложени на подигравките и хулите на света и трябваше да понесат изпита от отлагането и разочарованието? Щяха ли да отхвърлят истините, основани върху най-ясното свидетелство на Неговото Слово, понеже не можеха веднага да разберат Божието действие? Този изпит щеше да разкрие устойчивостта на истински повярвалите и послушни на онова, което бяха приели като учение от Словото Божие и от Божия Дух. То щеше да ги научи, както само едно такова преживяване би могло да стори това, че е опасно да се приемат човешки теории и търкувания, вместо да се остави Библията сама да тълкува себе си. За чадата на вярата объркването и скръбта – резултат от заблудата, щяха да издействат нужното поправяне. Те щяха да бъдат доведени до по-основно изучаване на пророческото слово. Щяха да бъдат научени да изследват по-внимателно основата на вярата си и да отхвърлят всичко, което не се основава на истината в Писанието, колкото и общоприето да е то в християнския свят. Както за първите ученици, така и за тези вярващи, това, което изглеждаше тъмнина в часа на изпитанието, щеше да се проясни. Ако можеха да видят “светлината от Господа”, биха разбрали, че въпреки трудностите, произлезли от заблужденията им, милостивите Му намерения към тях постоянно са се изпълнявали. Те биха преживели благословената истина, че Той е “много жалостив и милостив”, че Неговите пътища “са милосърдие и вярност към ония, които пазят зявета Му и изявлението Му.” “Великата борба” стр.210-217. Въпроси за изучаване
2. Божиите служители, включително пророците, винаги ли са разбирали напълно вестите и дейността си? 3. Защо хората често разбират доста неясно небесните вести? 4. Макар вестта предадена на учениците лично от Исус да беше точна, какво ги доведе до погрешно разбиране на нейната цел, а оттам и до тяхното разочарование? 5. Какви са двете значения на Библейския термин “царството на Бога”? Кога ще се установят тези царства? 6. Какъв метод употреби Исус, за да доведе учениците до правилно разбиране на Неговата мисия и дело? 7. Посочи приликите в опитността на учениците и адвентистите от 1844 год.? 8. Кои два важни урока бяха научени чрез разочарованите адвентисти в 1844 год.? Каталог: KNIGI KNIGI -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога” KNIGI -> Ако животните можеха да говорят KNIGI -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България» KNIGI -> Ние искаме само твоята душа KNIGI -> Книга първа: древни легенди I. Седемте велики тайни на Космоса Пролог: Легенда за космическата мисъл KNIGI -> Без граници д-р Стоун Един друг свят само чака да натиснете вярното копче KNIGI -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие KNIGI -> Божиите генерали KNIGI -> Приятелство с бога нийл Доналд Уолш Изтегляне 1.35 Mb. Сподели с приятели:
|