Изкуството да бъдеш родител

Като действате по този начин, вие насърчавате у детето идеята, че трябва да се интересуваме от човека, който е на­писал книгата, който е нарисувал картинките, който я е из­дал, както и от времето, когато това е станало. Подобен навик ще му бъде много полезен в училище, където тези подробности ще придобият литературно и историческо зна­чение.

Когато четете, застанете така, че детото ви да вижда кар­тинките. Показвайте, му по-важните подробности от тях: „Виждаш ли мишката в ъгъла? Какво прави тя според теб?" Насърчавайте го да забелязва детайлите. Така засилвате не­говата наблюдателност, като в същото време му позволя­вате да участва в четенето активно, а не само пасивно да слуша.

Не четете с монотонен глас. Представете си, че играете в пиеса. Повишавайте и снишавайте тона си, за да наблег­нете на текста.

Четете само на едно дете. Много е трудно да се чете на няколко деца на различна възраст. Не ви го препоръчвам.

Трябва ли да му четете често? Колкото ви се ще. Във всеки случай опитайте да прочитате по една цяла; приказка или по една цяла малка книжка всяка вечер.

Има много поредици за деца, които се учат да четат. Аз ги наричам книга с двойно предназначение, защото от една страна те могат да се четат на детето, преди да е тръгнало на училище, а от друга, ще са първите, които само ще по­желае да прочете през последната година в детското учи­лище или в първи клас. Те впрочем много ще му помогнат

да се научи да чете, защото ще ги е слушало безброй пъти и ще знае текста наизуст. Ще му бъдат като стари приятели и с тях ще общува далеч по-лесно, отколкото с нови и непоз­нати истории.

Освен да купувате и да взимате книги от библиотеката, абонирайте детето за някой вестник. Децата нямат лична кореспонденция. Адресирано до тях писмо или колет вина­ги им доставя огромна радост. Изберете измежду младеж­ките списания някое подходящо за възрастта на детето ви. Така то ще свикне да чете списания, както и книги, и то още в предучилищна възраст.

Трябва ли да го запишете в детски клуб по четене? Аз съм no-скоро против. Мнението ми може да ви изненада, но смятам, че вие сте способни на по-сполучлив избор, от­колкото клубът по четене. Вече казах, че родителите тряб­ва да използват пълноценно здравия си разум. Ето това е още един случай да го направите. В крайна сметка вие най-добре познавате детето си, вкусовете и предпочитанията му. И ще се спрете тъкмо на книгите, които съответстват на потребностите и вкуса му. Ако живеете далеч от кни-жарница, помолете книжаря да ви изпраща редовно ката­лога си. Някои книжари дори ще ви направят извадка.

Втората ви задача в езиковото обучение на детето е да го научите да пише.

Започнете на три години и половина например. Снабде­те се с азбука с печатни и ръкописни букви, с флумастер, с който се борави по-удобно, отколкото с молив, или с пасте­ли. Започнете с печатните букви, защото те са по-лесни за писане за начинаещо дете. Детето рано или късно ще се научи да изписва и ръкописните, но е по-добре да се започ­не с по-простото, за да му се вдъхне увереност.

Според някои детски учителки съществува „начин", по който децата трябва да пишат буквите. Не им обръщайте внимание. Няма специален „начин". Нека детето ви изпис­ва буквата както му е удобно. В края на краищата по-късно винаги може да си промени „начина".

Няма причина да започнете с буквата А и да карате на­ред до Я. Първо го научете да пише по-лесните букви, след това преминете към по-трудните. Ето един възможен ред за главните печатни букви: Г-Л-И-М-Н-О-П-С-Т-Х-Ш-Щ-Б-В-Е-3-Р-Ц-Ч-Ж-У-Ю-Я. Но и той не е задължителен. Важното е да спазвате правилото на прехода от простото към сложното. А и предложеният ред важи за „децата изоб­що", докато вашето дете не е „дете изобщо". Така че сигур­но съществува ред, валиден само за него!

Детето няма веднага да се научи да пише буквите, някои от които, както казах, ще му се сторят по-мъчни. Бъдете търпеливи. Покажете му от колко чертички се състои една буква и му дайте необходимото време. ако започнете обу­чението на три години и половина, може би ще му трябва около година за печатните букви. Всичко зависи от него, но нали за никъде не бързате? Детето ви има цял живот пред себе си, не го притеснявайте!

Когато вече е овладяло буквите, които образуват името му (можете да промените горния ред така, че да научи първо тях), покажете му как да ги подреди. Изписването на собст­веното име е велик момент в живота на детето от предучи­лищна възраст! То несъмнено ще цожелае да напише и имената на някои други хора, на мама и татко например или на някое свое другарче.

Понякога детето упорито настоява да го научите да пише най-напред собственото си име. Защо не, след като му е интересно? Това е основно правило в педагогиката. Поис­ка ли детето да научи нещо, отложете онова, което вие сте намислили. Откликнете незабавно на желанието му.

С някои изключения ръкописните букви са по-трудни. Не се опитвайте да го учите на тях, преди да е усвоило писа­нето на печатните, освен, разбира се, ако то, а не вие поже­лае да то сторите. Когато стигнете дотам, най-напред му покажете, че вече знае някои ръкописни букви и че разли­ката е само в това, че са по-закръглени от печатните: и - к -л-м-н-п-р-х,аоъс пък са съвсем еднакви.

Ще му трябва може би още година, за да се научи да пише и тях. И това е съвсем нормално. Имате достатъчно време, никой не ви гони. Дори така, без да бързате, детето ви ще знае да пише, когато тръгне на забавачка.

Съществуват образователни материали, които могат да помогнат на детето ви в това обучение. На пазара се пред­лагат печатни и ръкописни букви от дърво или пластмаса. Има и намагнитени пластмасови букви, които се поставят върху метално табло, продавано заедно с буквите, или върху всякаква друга метална повърхност. Вратата на хладилни­ка например е забавно табло - оставяйте си върху него „бе­лежки", с които детето да свиква. Можете и да направите букви от гласпапир със средна големина. След като ги из­режете, залепете ги върху правоъгълен картон, така че де­тето да следи с пръст очертанията им.

Предложете му следната игра: да разпознава релефните букви от дърво, пластмаса или гласпапир, като ги опипва със завързани очи. Най-напред играйте с печатни букви, после с ръкописни. Но не смесвайте едните с другите, ще объркате детето.

Третото нещо, с което бихте могли да насърчите езико­вото развитие на детето си, е да го научите само да си пра­ви книги.

Правенето на книги е извънредно занимателна дейност. Изберете момент, когато и двамата сте в настроение, и му кажете: „Хайде сега да направим книга. Мама ще ти пока­же как. Тя ще бъде твоя книга!" За целта ще ви трябват стари списания, особено такива, в които има много илюст­рации, ножици, хартия, телбод или тънък конец (за да свържете страниците), картон за кориците, флумастери, пастели или цветни моливи.

Има два вида книги - едните пишете вие, а детето ви диктува; другите то пише самд, когато усвои писането. За­почнете, естествено, с първите. Както за всички образова­телни игри, подходящата възраст за начало е третата годи­на - тя е време на равновесие и тогава детето е по-сговор­чиво, отколкото през първото юношество между две и три години.

Какъв да е сюжетът на книгата? Оставете детето само да реши. Може би ще пожелае да напише книга за кучетата или камиончетата, или куклите, или пък за динозаврите, за посещението у баба си, за костенурката си!... Все едно! Точно това му е хубавото. Не се мъчете да избирате тема на книгата, след като тя ще си е само негова. Кажете просто: „За да се направи книга, трябва да се разказва и да се запис-ва. Ти ще разказваш, аз ще записвам. Хайде, започваме."

Ето един истински пример за книга, диктувана от триго­дишно момченце на майка му, след като тя го попитала за какво иска да е книгата, а то отговорило: „За Ватман".

- Добре, отлично. Какво искаш да кажеш за Ватман? -Че е добър.

- Хубаво. Това ще е първата страница.

И майката написала бавно и внимателно с големи букви на първата страница: „Ватман е добър." Нямала подръка картинка с образа на Ватман, но оставила място, та мом­ченцето да го нарисува или да залепи негова картинка. После попитала:

- Какво още искаш да кажеш за Ватман?

- Той помага на полицаите да ловят бандитите. Майката написала това изречение на втората страница и

така продължила с по една фраза на страница. Отбелязала всичко, което й продиктувало детето, без да се замисля дали не е могло да избере по-интересна тема или да се изразява на по-добър стил, защото това било само негова книга, не нейна.

- И какво още искаш да кажеш за Ватман?

- Робин е най-добрият му приятел.

И това изречение се появило на следващата страница, като детето диктувало, а майката пишела.

Ето, толкова е просто! Докато детето е увлечено от те­мата и диктува, пишете. Когато интересът му отслабне, време е да завършвате книгата.

Измислете набързо някое заключение и сложете точка, Използвайте и печатни, и ръкописни букви точно като в. истинска книга, дори детето да не знае още да чете. Ако си служите само с печатни букви, написаното няма да прили­ча на истинско.

Щом свършите книгата, прочетете я на глас. Всъщност детето сигурно ще ви помоли да я препрочетете два-три, пъти, защото само я е направило и й придава голяма стой­ност. Тя е наистина неговата книга.

Заглавието на първата книга трябва да съдържа името на детето. Напишете върху картонената корица „Книгата на Дани". После поискайте от някого, наемете, открадне­те,; ако щете, един полароид, снимайте детето и залепете снимката му върху корицата. За предпочитане е да използ­вате полароид, тъй като така ще можете да направите сним­ка веднага след свършването на книгата, което е къде-къде по-приятно! Ако нямате полароид, използвайте някоя ста­ра негова снимка. Но нека във всички случаи личицето му да краси корицата. Това ще придаде на първата му книга изключителност, каквато тя заслужава. Следващите книги . могат да носят заглавие, свързано с темата, например: „Мо­ята костенурка", „На гости у баба" или „Динозаврите", но на корицата на първата непременно трябва да фигурира името му. Освен това след всяко ново заглавие добавяйте: „от Дани Джоунс" - нали детето ви наистина е авторът!

В началото детето ще ви ги диктува. По-късно, когато се научи да пише, ще работи само, а вие само ще го насочвате в правописа.

Стигне ли до този стадий, не бива да го критикувате за кривите букви или за начина му на пренасяне. Ако му посо­чите всички грешки, ще го обезсърчите в писателската му кариера. За момента ролята ви се ограничава до това да приемате и да го поздравявате за произведенията му.

Важно е темата и структурата на фразите да бъдат него­ви, а не ваши. На четиригодишна възраст синът ми знаеше цялата азбука и в един момент реши да напише първото си изречение. Какво мислите, че бе то? „Дик играе" или „Джейн тича"? Нищо подобно. Първото му изречение 6е за по-голямата му сестра и гласеше: „Робин е лоша"!

Когато темата и формата наистина произлизат от дете­то, то е силно мотивирано да напише книгата. А вие сте сигурни, че тази дейност го интересува и му харесва. Възможно е да ви продиктува една книга и после само да напише друга. Това ще го насърчи да продължи да развива устния и писмения си език и да иска да пише все повече книги.

Ако в близката библиотека или в службата ви има фото-копирна машина, използвайте я, за да прибавите нещо уни­кално към изработването на книгата. Детето ви ще бъде очаровано, когато разбере, че могат да се правят и копия. Така ще има екземпляри, които да подари на другарчетата си, да изпрати на баба или да занесе в детското училище. Получените поздравления ще го подтикнат да продължи предучилищната си писателска кариера. Няма нищо по-приятно за един автор, бил той на три или четири години, от поздравленията на читателите му,

За да насърчите езиковото развитие на детето си, добре е също да събудите любопитството му към думите и смисъ­ла им.

Това би следвало да е част от всекидневието ви. Дайте му да разгледа пакетите с пуканки, бисквити или кутиите сладолед в магазина. Когато пътувате с кола и видите табе­ли, насочвайте вниманието му върху думите: „стоп", „пар­кирането забранено", „продава се", „играчки", „сладолед", „ресторант" и т. н. Гледате ли заедно телевизия, показвай­те му думите на екрана (хем така по-лесно ще понесете рек­ламите). Ако по този естествен и непринуден начин про­буждате интереса му, то много бързо ще започне да ви пита какво означава една или друга дума. Така ще узнаете, че у него се е зародило любопитство към езика, което ще насърчи желанието му да се научи да чете.

Научете детето си да чете

Петата ви задача е да дадете на детето си възможност да се научи да чете.

Четенето е единствената „наука", единствената техника, която ще му е необходима през целия училищен живот. Каквото и да учи, ще трябва да знае да чете. Качеството и бързината на четенето са решаващ фактор за успеха по всич­ки предмети.

Несъмнено знаете, че проблемът с четенето е обект на много спорове. Трябва ли да чакаме детето да навърши шест години и да тръгне на училище, за да го научим да чете, или да започнем по-рано, е въпросът, който разделя педагози­те. Майката ли да научи детето да чете или само учителят е компетентен в тази област? Изследванията на д-р Долорес Дъркин дават отговор и на двата въпроса.

Д-р Дъркин наблюдавала деца, научили се да четат, пре­ди да тръгнат на училище. Опитала се да разбере как са направили това, след като не са били обект на професио­нално обучение. Работила с 5103 ученика в първи клас на държавните училища в Оукланд, Калифорния. От тях 49 вече знаели да четат.

Проследила развитието на децата през всичките години на началното училище, като всяка година проверявала чрез тестове качеството на умението им да четат. Групата на четирийсет и деветте останала начело през целия начален курс. (Тези резултати опровергават бабешките твърдения, според които няма смисъл да се учат децата да четат много рано, тъй като научилите се по-късно и без това ще ги нас­тигнат.) Изследванията на д-р Дъркин показват, че „късни­те" деца не догонват „ранните", не и в началното училище (за по-горните класове тестове не са правени).

Какъв е случаят с тези ранни читатели? Д-р Дъркин кон­статирала, че те не се различавали особено от другите деца по интелигентност и като личности. Разликата била не в децата, а в родителите, и no-специално в майките. Майки­те успели да им създадат по-добра стимулираща среда. За­това и се научили да четат по-рано. За да бъдем по-точни, нека кажем, че всяка от тези 49 майки имала в дома си чер­на дъска, за да може детето й да рисува и пише на нея, пре­ди да тръгне на училище.

Във второ изследване, направено в Ню Йорк, д-р Дъркин разделила децата на две групи, едната експериментална, другата контролна. Експерименталната се състояла от трий­сет деца, научили се да четат, преди да тръгнат на училище, а контролната - от други трийсет деца, които на същата възраст не знаели да четат.

Децата от.двете групи имали еднакво ниво на интели­гентност, установено с тестовете на Станфорд-Бинет. Така била отстранена възможността децата от първата група да са се научили да четат поради по-голямата си надареност.

И този път сравнили качеството на умението на децата да четат, като експерименталната група била определено по-напреднала. Не само това. Тя запазила аванса си през целия период на опита - трите първи години от началното училище.

Значи имало две групи еднакво интелигентни деца. Д-р Дъркин си поставила въпроса: защо едната група се е на­учила да чете, преди да тръгне на училище, а другата не.

Дали пък това не се дължало на личностите на децата? Не. Д-р Дъркин получила от учителите точни сведения за особеностите на децата и установила, че между двете групи нямало чувствителни отлики. Всъщност тя не открила ни­каква истинска разлика между тях. Защо тогава едната зна­ела да чете преди другата? Точно тук д-р Дъркин формули­рала решаващото си заключение: разликата не била в деца­та, а в майките им. Майките на децата от първата група успели да създадат в дома си по-стимулираща среда от май­ките на късно научилите се да четат.

Какво правили те в повече от другите?

Чели на децата си още в предучилищната им възраст. Осигурили им материали, които да пробудят интереса им към четенето. Дали на детето си хартия, моливи и флумас-терИ) за да драска, рисува и пише. Снабдили го с книги, ко­ито купували или взимали от библиотеката. До една поста­вили в дома си черна дъска.

Насърчавали желанието на детето си да опознае значе­нието на думите, когато го водели на пазар, когато гледали заедно телевизия или при други случаи от всекидневието.

Обяснявали му смисъла на думите и го научили да ги пише.

Тези майки се проявявали различно от другите не само с действията си, но и с мненията и принципите си.

Смятали, че родителите трябва да обучават децата в пре­дучилищна възраст в техниката на четенето.

Отказвали да повярват, че само учител може да научи детето им да чете.

С други думи: майките на децата, които не се научили да четат рано, мислели, че само учителите и учителките мо­гат да преподават четене. А майките на ранните читатели намирали за желателно сами да научат детето си да чете още преди да тръгне на училище.

Всички констатации, които цитирах, се опират на цифри и разлики в процентите между двете групи майки. Според специалистите тези разлики са показателни в статистичес­ки план.

Но има и едно друго важно наблюдение, което не може лесно да се изрази в цифри, но което позволило на д-р Дъркин да определи основното различие между двете групи майки. Майките на децата, които не знаели да четат, до една се обя­вявали за „много заети". Непрекъснато повтаряли тези думи, когато говорели за себе си и живота си. Твърдели, че не им достигало време, за да се посветят изцяло на децата си. До­като майките на ранните читатели не казвали нищо подоб­но. Когато обаче сравнила двете групи, д-р Дъркин устано­вила, че „заетите" майки всъщност не вършели нищо в по­вече и нямали повече отговорности от „незаетите".

Последните впрочем извличали много радост от занима­нията ей с децата. Една от тях се изразила така: „Живо удо­волствие е това дете!" Майката на дете от групата на „нез-наещите" усещала присъствието му като тегоба, когато го водела със себе си на пазар. Детето я притеснявало и й пре­чело да направи покупките си рационално и бързо. Докато майката на един от младите читатели, която имала същото задължение - да пазарува за семейството, - автоматично превръщала задачата си в истинско приключение за детето си. Казвала му: „Да видим сега какво пише върху кутиите с царевични зърна. Върху тази - „Капитан Крънч", а върху тази - „Пуканки".

Изследванията на д-р Дъркин показват, че родителите могат да научат децата си да четат много рано. И също, че ранните читатели са най-добрите в класа си и остават таки­ва, що се отнася до четенето, до края на експерименталния период. Че ранните читатели не са специално надарени деца. Че не се различават от останалите нито като личности, нито по интелигентност. Чисто и просто ранните читатели имат различна майка.

Резултатите от работата на д-р Дъркин разкриват завла­дяващи перспективи пред майките на деца в предучилищна възраст. Те означават, че ако искате детето ви да бъде добър ученик, можете да го постигнете. Означават, че ако на тази възраст му осигурите стимулираща среда, твърде вероятно е да има добър успех в училище. Няма как да не сте забеля­зали, че майките на онези ранни читатели са правели точ­но каквото ви посъветвах да правите за детето си през го­дините, предшестващи училищната му кариера.

Четенето и детето в предучилищна възраст

В наши дни има тенденция четене да се преподава единст­вено на шестгодишни деца и в първи клас. Многобройни опити показват обаче, че ако някои деца се научават да че­тат на шест, дори на седем или осем години, други са дос­татъчно узрели за тази дейност още на четири или пет.

Като се има предвид следователно, че е възможно да се научи детето да чете преди първи клас, се поставя въпросът: необходимо ли е това?

От 1967 г. насам сме въвели в детското ни училище в Ла Примера часове по четене през последната година, като използваме материала за програмирано обучение .на д-р Съливан от Пало Алто. философията на преподаването е проста: децата не бива да се притискат, нито насилват. Вяр­ваме в това, което наричаме обучение „по листа". Също като в ресторанта детето може да хапне нещо или да отка­же да яде от рбразователнота меню. фонетичното обуче­ние, упражненията за езиково развитие и четенето са само „ястия" като всички други.

Тринайсет деца посещаваха доброволно часовете по че­тене през 1967 г. Всички с изключение на едно знаеха да четат още преди края на годината.

През 1968 г. групата се състоеше от петнайсет деца и три­найсет от тях се научиха да четат. Под „научиха се да че­тат" разбирам, че се справяха с упражненията по четене от първи клас. Някои правеха и упражненията за трети клас.

През следващата година сформирахме експериментална група с четиригодишни деца. Обяснихме на родителите, че става дума именно за „експеримент". В класа имаше чети-ринайсет ученика. Две от децата се научиха да четат, като едното достигна до упражненията за първи клас, а другото, което бе много надарено, до тези за пети клас. Минимумът, овладян от останалите дванайсет, се състоеше в умението да правят упражнения, въвеждащи ги в четенето и фонети-ката.

Тази година най-малкият ми син Ръсти е записан в този експериментален клас. Искрено казано не сме сигурни, че ще се научи да чете до края на годината, но знаем, че' обо­жава заниманията и мрази да отсъства, когато е болен. Знам също, че онзи ден в ресторанта ми каза: „Татко, салам за­почва с буквата с."

Убеден съм, че да се учи детето да чете на четири или пет години му е от полза и в интелектаулно, и в афективно отношение.

Преди всичко, когато дете на тази възраст се научи да чете, неговата самостоятелност, доверието му в себе си, самодисциплината му получават забележителен подтик. От този момент нататък то може да долавя всякакви сигнали, препоръки и послания на културата ни.

Един забавен пример за това ни бе Даден от сина ми Ран-ди, когато се научи да чете в края на детското училище пре­ди шест години. Бяхме отишли заедно на пазар и по едно време му се припишка. Посочи надписа над вратата на тоа­летната и гордо обяви: „Там пише „мъже", значи мога да отида сам!"

Второ, четенето отваря за детето многобройни интелек­туални „врати", дава му свободен достъп до много знания и удоволствия, които преди това са му били забранени.

Трето, ако научите детето си да чете на четири или на пет години, когато влезе в първи клас на шест, ще сте му спестили една голяма принуда! Как ли? Ами никой не изис­ква от четири или петгодишното дете да знае да чете, дока­то в нашата културна система стигне ли то магическите шест години, обществото очаква и настоява да започне да го прави тъкмо тогава. Не успее ли, ще изпита чувство за поражение. И това ако не е принуда! След като е вредно да се насилва четири или петгодишно дете, как изведнъж на­тискът става благотворен година па-късно?

Четвърто, за четири или петгодишните деца фонетични­те упражнения са забавни. Те обичат да повтарят, да си иг­раят със звуците. Спомнете си какво казах в шеста глава за чародейното въздействие на езика, на думите и звуците върху четиригодишните деца. На тази възраст децата из­питват удоволствие от устните упражнения и повторение­то. Обаче същата тази фонетика, която приемат с въоду­шевление на четири години, може да им се стори досадна на шест.

Понятието „зрелост" по отношение на четенето, което бе твърде полезно преди двайсет и пет години, е добило в наши дни абсолютно и преувеличено значение, като често ни пречи да видим ясно реалността, Думите на д-р Джеймс Хаймс, който иначе е специалист в областта на предучи­лищното обучение, добре илюстрират този факт. Д-р Хаймс е написал много отлични книги и статии за възпитанието през първите години и не оспорвам авторитета му. Но не мога да се съглася с него, когато казва: