Noir (черно)
Всичко в сътворението има две страни — мъжко/ женско, бяло/черно, земя/вода, ден/нощ и, както вече сме обсъждали, светлина/мрак.
Така че, както има космическа друга страна и „светли" същества, наречени мистични пътешественици, които се разпределят от nouveau за нови прераждания из вселената, за да разпръскват радостта от духовността, така има и космическа лява врата. Тя се нарича noir и е разположена точно противоположно на nouveau, в същия звезден образ на „големия човек" — нейните функции са същите като на лявата врата на нашата друга страна. Тези, които ние можем да наречем мистични тъмни същества от обитаемите планети във всяка галактика, минават директно през лишената от бог бездна на noir при смъртта си и директно са изпратени в нечия утроба на същата планета, от която идват, или на някоя друга, която техният съвет избере. Те съществуват поради същата причина, поради която съществуват и нашите тъмни същества, не че бог се е отвърнал от тях, а те са обърнали гръб на бога. И имат същата мисия, каквато има и тъмната страна на земята: да унищожават и разрушават колкото се може повече от божията светлина в колкото се може повече духове, защото тъмнината не може да съществува, където има светлина.
Също като мистичните пътешественици тъмните същества на noir са високо напреднали и много силни, но няма нищо по-напреднало и по-силно от една вселена, изпълнена с обединени души в божествената бяла светлина на светия дух. Без значение дали сме на земята или на планета, за която никога не сме чували, ние сме войници от всемогъщата божия армия и няма от какво да се страхуваме.
Лицето на бога
Може да бъде приведен аргумент, че тъй като бог е в действителност сила, великото невидимо, идеята, че той има лице или форма, е спорна.
Но за да направим една най-проста аналогия, електричеството също е сила, но е съвсем видимо, макар и за кратко, когато направи волтова дъга.
Но съществува и фактът, че е невъзможно да приложим за бога земните закони на физиката, което е твърде ограничаващо.
Истината е, че и бог отец и богинята майка аз-на, които представляват главата на бога, за кратко и безмълвно се появяват от другата страна в много редки и много свети празници, известни и наблюдава-ни от цялото население от духове.
Азна, емоционалният аспект на божията глава, се появява по-често и по-лесно може да приема и да за-държа форма за няколко минути. Нейната свещена статуя пред залата на справедливостта точно изобразява безупречната й красота, изваяна от художници, които са били благословени да я видят.
Искам да споделя съдържанието на едно писмо, което далеч по-добре илюстрира свещеното равноправие на азна като женската половина на главата на бога и нейната удивителна милост, когато е извикана за помощ.
Една жена на име жаклин пише, че никога не била срещала идеята за азна, докато не прочела за това в книгата ми до другата страна и обратно, но дори и тогава не била сигурна как да възприеме тази толкова чужда на нейното консервативно възпитание идея. Била твърде широко скроена, за да я отхвърли, но и твърде скептично настроена, за да я приеме, без да я изследва допълнително.
Но се появила една криза, която отложила размишленията по въпроса. Малко след като прочела книгата, съпругът на жаклин получил инфаркт и на косъм от смъртта бил закаран в болница. Тя прекарала дълги, мъчителни и безсънни деветнадесет часа в очакване пред стаята на интензивното отделение, докато лекарите отчаяно се опитвали да спасят живота на съпруга й рик. Най-накрая един известен сърдечен хирург излязъл от стаята, където бил рик, и със съчувствие хванал ръката й с думите: „съжалявам, но нищо повече не можем да направим. Ще ви оставим сами с него за няколко минути, за да се сбогувате, но трябва да ви предупредя, че той е ту в съзнание, ту в безсъзнание и е твърде слаб, за да говори, така че не зная дали ще ви чуе".
Жаклин станала, влязла тихо в стаята и се отправила към леглото на рик, сигурна, че сърцето й ще спре с неговото. Той бил неподвижен, заобиколен от ужасяващи монитори и респиратори, очите му били затворени, кожата му била сива и бледа и изглеждала суха и почти прозрачна, като че ли била прекалено
Опъната върху тялото му, което било толкова живо, жизнено и непобедимо само преди ден. Тя тихо изрекла: "рик?". Той не отговорил. Жаклин доближила лицето си до неговото и отново повторила малко по-силно: „рик?". Отново нищо. Той не знаел, че тя е там. И в този момент тя се почувствала толкова самотна без живия поглед на очите му, без пронизващия му смях и изведнъж осъзнала, че не може да го загуби, без значение какво ще струва това.
Без да съзнава какво прави, водена само от някакъв инстинкт, тя сложила двете си ръце на сърцето му и се чула да казва: „азна, богиня майко, моля те, помогни му. Моля те, не ми го отнемай!". Тя продължи-ла да се моли на азна отново и отново от дълбините на душата си, удивена от спокойствието, което това й носи, но разбира се съвсем не очаквала това, което се случило по-късно.
Съпругът й отворил очи, погледнал я и казал много ясно: „каквото и вуду да правиш, продължавай, защото действа".
Рик не само че оживял, но след няколко дни бил достатъчно добре и възстановен, за да му се направи байпас, което го накарало да се чувства по-млад, поздрав и по-щастлив от много години насам. Четиримата лекари, наблюдаващи чудотворното съживява-не на рик, признали, че просто не съществува медицинско обяснение на това, че рик изобщо е жив. Писмото на жаклин беше изпълнено с красноречиви благодарности. Аз ги отнесох всичките към азна, нашата изключителна, свещена и вечно загрижена майка, която ги заслужаваше.
Появата на бога, нашия баща, интелектуалния аспект на божията глава, е повече като кратка, ярка
Електрическа дъга — то може да се проявява под форма на едно прекрасно лице, но само за няколко мига и дори тогава детайлите трудно се улавят и описват.
Във всички случаи да зърнеш за миг образите на азна и бога означава да се изпълниш с божественост, святост, безкрайна любов, които проникват до дълбините и същността на нашия дух. Франсин не е емоционална, но когато иска да изрази въздействието на физическото проявление на божията глава, гласът й започва да засича и не й достигат думи. Както тя казва, няма дума на света на нито един език, която да описва истински това богоявление, защото тук на земята ние никога не сме преживели нещо подобно, с което можем да го сравним. Това е привилегия завинаги запазена за най-редките моменти от другата страна.
Не е ли изключително успокоение да знаете, че един ден вие всички ще коленичим заедно с ангелите и ще споделим с тях тази привилегия?
Но дотогава не се безпокойте, има достатъчно други неща, които да ни правят по-щастливи и по-заети у дома, отколкото можем да си помислим на земята.
Осма глава
Пребиваване от другата страна кариери, научни изследвания и отдих
Сега, когато знаем, че от другата страна никога не прекарваме самотни мигове, можем да се концентрираме върху това колко невъзможно е да скучаем. Честно казано, аз повече се плаша от скуката отколкото от смъртта и ако нямаше какво да се прави у дома, бих се изкушила да променя мнението си, че адът съществува единствено на земята. Спомнете си, че ние нямаме нужда от сън от другата страна, и когато казвам, че там сме заети постоянно, ако искаме да бъдем, наистина имам предвид постоянно.
Важно е да се подчертае, че когато отидем у дома, ние не пристигаме там за първи път. Връщаме се към много осмислени животи, стимулиращи занимания, учене и изследване, хобита, които са ни липсвали през краткото пътуване до земята. Започваме откъдето сме спрели, като правим всичко, което обичаме, и се радваме, докато го правим, като се връщаме не само към нашите отговорности, но и към прекрасното общуване, на което никога не можем напълно да се насладим, когато не сме там. Не се споменава достатъчно често, но съм щастлива да го отбележа специално тук: ние се забавляваме от другата страна. Не би било рай, ако не го правехме.
И вярвате ли или не, един от най-големите източници на забавление е ученето. Няма никакво съмне-
Ние, че сме много по-умни от другата страна отколкото тук. Нашият ум отново се разширява до пълния си капацитет, когато стигнем там. Спомените за всичките ни минали животи и за всичко, което сме научили през тях, се връщат, освободени от хаотичните граници на земното съзнание. Ние отново се свързваме с неограничения от времето интелект, който е наше рождено право от момента, в който нашият дух е сътворен, и е толкова вълнуващо и естествено да си го получим отново.
Но дори и с ума, който имаме, и цялата вечност за учене, тук у дома е страхотно наистина, защото никога не можем да научим всичко, което може да бъде научено. Определението „всезнаещ" е строго запазено само за бог. Може би сте слушали хора, които са се върнали от преживявания, близки до смъртта, да казват, че божествената светлина, сияеща пред тях в тунела, изглежда, съдържа цялата мъдрост и знание, каквато е наистина бялата светлина на светия дух. Някои от тези хора дори се завръщат като специалисти в някоя област, които преди това са им били съвсем чужди — от аритметиката и астрономията до световните езици и способностите на медиум. Причината е, че дори и за краткото време, през което напускат телата си и посещават другата страна, това им дава възможност да възстановят вроденото си знание и могат да запазят част от него, когато решат, че все още не са си свършили работата на земята и се върнат.
Бог ни е дал удивителен ум и толкова сложна вселена, че не можем да изчерпим който и да е предмет от нея. А от другата страна има каквито курсове поже-
Лаете — с изключение на тези, които могат да причинят вреда, несъгласие или насилие — и те са преподавани от най-просветлените умове, познати на света. Понякога изучаваните области съответстват на кариерите и хобитата ни на земята. Но те могат да предизвикат далечни копнежи в нас, които не можем да задоволим, докато не се върнем отново у дома, към който принадлежим.
Ако страстно копнеете за професия, която поради причини извън вас не е по възможностите ви, независимо колко се стараете, моля ви, не си мислете, че не може да изпълните целта на живота си. Говорила съм с хиляди клиенти, които отчаяно искат да бъдат лекари или адвокати, но интелектуално или финансово не могат да се справят с тежките години на обучение; или искат да се препитават със спорт, но нямат достатъчно физически данни и атлетични способности; или искат да се усъвършенстват в някое изкуство, но нямат творчески способности да реализират това. Един много симпатичен човек, работник по поддръжката, дойде при мен наскоро, като искаше да му помогна да не се чувства безполезен. По време на връщането чрез регресивната хипноза ние открихме, че от другата страна той е известен лекар и отново ще бъде, което сравнено с настоящото му занимание на земята го кара да се чувства безполезен, защото не изпълнява духовното си призвание като лекар. В един разговор жена спомена, че е похарчила цяло състояние да се учи да танцува суинг и бални танци, за да партнира добре на кавалера си, но нито един инструктор на света не можел да се справи с двата й леви крака. Тя
Беше удивена и й стана много забавно, като научи, че от другата страна е примабалерина; просто в този живот тя си беше взела почивка от танците, за да се насочи към по-духовни умения. Ако това объркване се отнася и за вас, ще ви кажа същото, което казах и на тях: вие не сте неудачник. И моля ви, не се чувствайте глупаво, когато не може да постигнете нещо, което толкова много искате, но изглежда, че не може да имате, защото вие изобщо не сте глупави, а просто ви е мъчно за дома и за способностите, до чийто връх вие сте достигнали в истинския си пълен живот от другата страна. Ако бяхте си записали същите тези таланти и в плана за земята, как бихте могли да усвоите нови?
Има случаи, когато уменията и способностите ни се пренасят тук от другата страна и така се получават гениите и пророците. С божественото ръководство тези напреднали духове издигат човечеството до нови висоти и ако им обърнем достатъчно внимание, те позволяват на всеки от нас да надникне в нашата собствена вечност.
Ние учим у дома, когато дори сме „завършили", защото потенциално учението няма край, щом обичаме онова, което изучаваме. Ние учим, защото учението ни носи радост, защото нашите безкрайно жадни за знания умове са ни дар от бога, който иска ние да му върнем този дар.
А също учим, защото резултатите от нашето учене са в полза на цялото човечество на земята и за цялата вселена. Колкото повече почитаме другата страна като дом и празнуваме връщането си там след всяко прераждане, толкова по-дълбоко сме загрижени
И повече обичаме земята. При цялото й несъвършенство тя е нашият дом извън дома, където ние живеем, учим се, борим се, пропадаме и успяваме, обичаме и страдаме, стараем се да се справяме по-добре, напускаме го и можем да изберем пак да се върнем един ден. Свързани сме със земята, искаме да помагаме на това място и на хората, които сме оставили там, а от другата страна ние имаме възможности, способности и желанието да го направим.
Би ми отнело доста време да описвам пренаселени-те училища, библиотеки и изследователски центрове на дома. Работата и науката продължават безспир заради прогреса на медицината, науката, психологията, социологията и опазването на околната среда на земята и на всяка друга населена планета. Запомнете, че от другата страна няма болести, замърсяване, глад, наводнения, жестокости, злоупотреби, инвалидност, душевни заболявания, няма борба за оцеляване, защото всеки е сигурен за своята вечност, няма граници, защото всеки може да обгърне вселената като огромна общност. Ние сме хуманни по природа, а от другата страна можем да си позволим лукса да се концентрираме върху неизчерпаемата щедрост на нашите усилия, насочени там, където има нужда от тях.
Така че една основна част от нашите изследвания са посветени на сътрудничеството ни с човечеството за подобряване качеството на живота. Блестящите ни умове у дома ще работят упорито, докато не открият лечение на болестта на алцхаймер, спин, множествена склероза, болестта на паркинсон и всяка друга унищожителна болест на земята. Ще продължаваме да напредваме в развитието на селското стопанство, източниците на чисто гориво и клонирането на органи за по-безопасни трансплантации, ще търсим разрешение за всичко: от психозите и злоупотребите с препарати до бандитизма и други- те форми на тийнейджърско недоволство. Ще измислим по-ефективни начини за хвърляне на мост между земята и изглеждащите необитаеми други планети в други галактики. След като сме се прераждали, ние сме преживели огромните проблеми на човечеството и мислим, че е наш дълг и привилегия да помогнем те да бъдат преодолени чрез най-тежката, най-благодарната работа, която някога сме вършили.
Тук е мястото, откъдето идва знанието чрез проникване, директният трансфер на информация от един мозък в друг, без да се осъзнава откъде е дошла тази информация. Чрез проникване ние от другата страна споделяме резултатите от работата си с блестящите умове на земята, които могат да ги приведат в действие. По целия свят има мъже и жени, които са написали в картите си, че желаят да имат мъдростта, себеотдаването, широтата на мисълта и таланта, за да бъдат „активатори" на това сътрудничество с дома. Това е напълно взаимно обогатяващо и взаимно зависимо сътрудничество. Другата страна не може да демонстрира резултатите от работата си без колегите си на земята, които ги превръщат в реалност, преодолявайки пречките, разбира се, не без божествената намеса от дома. Ако някога сте се чудили защо хора на противоположни точки на глобуса правят открития по едно и също време и имат еднакви гениални хрумвания, сега вече знаете — защото другата страна е достигнала до тези резултати и успешно ги е предала в „точните" ръце.
Седемте нива на напредък
Има ред във всеки аспект на божието творение и това включва и израстването на нашите духове от другата страна. Колкото повече учим и преживява-ме, толкова по-напреднали ставаме, също както учението и практиката разграничават първокурсника от завършващия колежа, но и двамата са еднакво ценни в очите на бога.
Седемте нива от другата страна са просто категории, основаващи се на опита, който определя нашия прогрес. Като използваме аналогията с колежа, мислете за тях като за класове, които ни се дават, за да вървим напред. Можем да останем във всеки един от тях, колкото си искаме, според нашите интереси, склонности и удобство. Нивата не ни шесто отделят един от друг по никакъв начин, нито пък някое ниво се счита за по-важно от друго. Например никой от ниво няма да отиде при някой от трето ниво и да каже: „на-на-на, аз съм по-напреднал от тебе". Всяко ниво е уважавано, оценявано и важно.
Ето основните описания на седемте нива на напредък:
Първо ниво: нашето влизане отново в другата страна, включващо събирането ни с близките и пътуването ни до машината за сканиране.
Второ ниво: процесът ни на ориентация, която, както описахме, може да включва обгръщане, кулите, или от каквото друго имаме нужда, за да бъде
Нашият преход у дома колкото се може по-лесен и спокоен.
Трето ниво: физическите и научни умения — всяка професия, която изисква ръчен труд, от селското стопанство, животновъдството, ботаниката, химията, дърводелството, горското стопанство, физиката, градинарството, геологията, морската биология та чак до каменоделството.
Четвърто ниво: творческите изкуства, включващи писането, скулптурата, музиката и актьорското майсторство.
Пето ниво: научните изследвания, в които са засегнати всички области на прогреса, и знанията се предават на земята чрез инфузия.
Шесто ниво: учителите, ориентаторите, лекторите и семинарните преподаватели.
Седмо ниво: нивото, до което много малко души си избират да напреднат, където духът предава своята идентичност и по желание е абсорбирай в „несътво-рената маса" или безкрая, бездънното силово поле, откъдето извира божията любов и сила.
Отново ще кажа, че всяко ниво е показател за напредък и много често повечето на брой избрани от нас прераждания дават и по-високо ниво. Очевидно е, че всеки път, когато се приберем у дома, ние преминаваме винаги през първите две нива, които ни помагат за прехода от това измерение в другото. Но след като благополучно отново се аклиматизираме, не минаваме всеки път през другите нива, а просто поемаме задълженията си от нивото, на което сме били, когато сме тръгнали, за да се преродим отново. Например, ако сте учител от другата страна, което е
Шесто ниво, преди да дойдете за този живот на земята, когато се върнете у дома, вие ще преминете през ориентацията и веднага ще се върнете към вашата преподавателска дейност на шесто ниво.
Няма разделение между нивата, нито униформи, нито каквито и да е други видими знаци, които да показват кой от кое ниво е. Има непрекъснато движе-ние от кое да е ниво към всяко друго, което вече сме завършили. От другата страна аз се оказах ориента-тор, шесто ниво, но обичам също да прекарвам достатъчно време и в центровете по животновъдство на трето ниво, да правя археологически изследвания на пето ниво. Логично е, че тази мобилност не действа в обратна посока — ние не прескачаме от трето до шесто ниво не от някакъв снобизъм, а просто защото не сме събрали още достатъчно знания, също както не отиваме от първата директно в последната година на колежа.
Много е важно да имате предвид, че тези нива на напредък се отнасят за живота ни от другата страна и нямат нищо общо с живота ни на земята и предизвикателствата, които поемаме, когато се прераждаме. Да кажем, че вие сте човек с мисия — отговорност, която един напреднал дух изявява желание да поеме, когато реши да се връща на земята. Когато се приберете у дома, вие отново поемате задължения-та си на ориентатор или учител от напредналите нива, така че лектор у дома и същество с мисия на земята като „кариери" изобщо не влизат в противоречие.
Седмото ниво е изключение на всички тези правила. То е феномен и само по себе си е друго измерение.
След като веднъж някой дух се отдаде на това последно ниво, той буквално става част от необозримото поле на божията любов и сила и никога не се връща на предните нива, не се преражда и дори не връща своята идентичност. Той не престава да съществува, а просто е погълнат от най-великите и свещени от всички енергии. В умален вид и на най-елементарно ниво това може да се илюстрира с изсипването на чаша вода в тихия океан, фактически чашата вода все още съществува, но никога вече не може да бъде отделена от огромната маса, която я е приела. Веднъж Франсин е хвърлила кратък поглед през „воала", както тя описва границата между измеренията, в седмото ниво. Тя бегло успяла да различи някакви много неясни физически форми, но е била така завладяна от силата на осезаемото божие присъствие, че бързо се отдръпнала, преди да е припаднала.
За да ви демонстрирам колко рядко се срещат съществата от седмо ниво, ще ви кажа само, че в шестдесет и три годишния си живот срещнах само веднъж един професор по теология, който щеше да напредне до седмо ниво, след като завърши това си прераждане. Той е мистичен пътешественик от векове и толкова етерен, че не се чувстваше и в най-малка степен част от този свят. Ясно съзнаваше, че следващото му пътуване до дома ще бъде последното за него и нямаше търпение да предложи своята идентичност на великото божие несътворено пространство.
Не зная дали това е егоизъм или страх, или комбинация и от двете, но трябва да си призная, че моите стремежи от другата страна не се простират до
Седмо ниво. Научила съм се никога да не казвам „никога", и тъй като това е моето последно прераждане, мисля, че е съвсем възможно да се окажа в положение-то да избера седмото ниво — напред към далечните, далечни безкрайности на вечността. Но засега наистина вярвам, че мога да изразя отдадеността си на бога, като напълно запазя моята идентичност и работя в „нивите" на шестте нива. Но в случай че част от вашата мисъл отскача в ужас, докато четете за седмото ниво, повярвайте ми, не сте само вие и това не е ограниченост. Докато отдаваме талантите си на бога и на неговата работа, той има нужда от всички нас.
Нивата и квадрантите
По-рано ние обсъдихме факта, че земята на континентите от другата страна е разделена на четири квадранта, които са области, посветени на определени цели — животновъдство, изследване, изкуства и ориентация. Квадрантите отговарят на нивата на напредък, в тях ние очевидно прекарваме по-голямата част от времето, в зависимост от работата, която вършим.
Между квадрантите има непрекъснато движение. Всъщност от другата страна няма зони, които да са недостъпни за някого. Но да кажем, че вие основно работите в квадранта, посветен на изследователската работа, а някой близък приятел работи в квадранта на изкуствата. Вие може свободно да се посе-
Шавате взаимно. Като използвам отново аналогията с колежа, ще кажа, че какво като сте напреднал по английски, това не означава, че не може да отидете да слушате лекция по някоя друга наука. А за да ви е по-лесно да се намирате един друг, на входа на всеки квадрант има пазач, нещо като портиер, който знае къде се намира всеки на неговото или на нейното работно място. Така че ако аз искам просто да се поспра и да поздравя моя баща, трябва само да отида до портиера на квадранта, където работи баща ми, и веднага ще го намеря, дори той да е отишъл за известно време в друг квадрант — да медитира в градините на залата на справедливостта, например, защото той много обича да ходи там, или пък ако е на парти в къщата на приятел в третия квадрант на Атлантида. Отново ще кажа, че ни отделя само една мисъл един от друг, от един квадрант до друг, или от един континент до друг и никой от нас не е отделен от никого или от никое място, освен ако той не си избере да бъде.
Как се става духовен водач
Без съмнение повечето от нас, ако не и всички, един ден рано или късно ще станат духовни водачи на някой приятел, без значение на какво ниво сме у дома. И повечето от нас със сигурност от време на време ще се чудят дали не трябва да проверят ума си, защото са се съгласили да поемат такава огромна отговорност за някого, който, като се окаже на земята,
Ни пренебрегва, отрича нашето съществуване и/или ни обвинява, когато нещата не вървят добре.
Отношенията с духовния водач започва още от другата страна, когато някой, с когото имаме специални връзки, вземе трудното решение да напусне дома за друго прераждане. Неговата молба към нас да му станем духовен водач означава, че той вярва в нашата любов, преценка и абсолютна надеждност, а приемането от наша страна означава един процес по пътя ни, който може да отнеме години, десетилетия, дори векове, преди даже да е започнало новото прераждане на приятеля ни.
Едно от първите неща, които трябва да направим, е да се запознаем до съвършенство с всички страни на нашия приятел. Ние започваме в залата на записите неуморно да учим, да сканираме и да се сливаме с миналите му животи, докато не опознаем всички събития, мотивации, триумфи и падения, силни и слаби страни, умения или липсата им във всичките му прераждания, и то по-добре от самия ни приятел. Имаме предимство, че самите ние сме живели поне веднъж и можем да разберем сложната емоционалност на човешкото същество — емоционалност, която би изглеждала абсолютно чужда на ангелите и на съвета, които, тъй като никога не са се прераждали, не могат да разберат какво е негативност, подлост, агресия, омраза, депресия и другите неизбежни страни на човешкия живот.
В същото време ние поемаме предизвикателството да изучим характера на нашия приятел, което е по-интензивен вариант от това да станеш нечий приятел на земята. Трябва толкова добре да опознаем
Психиката му, че освен да предвидим дадена негова реакция, да можем да предвидим и чувството, с което той ще излезе от ситуацията, предизвикала тази реакция, и как това ще се отрази на живота му по-нататък. Откриваме кои подходи най-добре действат за този човек, когато се наложи да го съветваме — дали той слуша с готовност, съпротивлява ли се, противопоставя ли се на авторитета, чувства ли вина, реагира ли импулсивно, премисля ли проблемите, мобилизира ли се от критика, или продължава да се саморазрушава, независимо колко много се опитваме да го вразумим?
И в процеса на събиране на всичката тази информация за обичания от нас приятел ние трябва внимателно да вървим по ръба между състраданието, лю-бовта и обективността, защото, когато той отиде на земята и започне да среща трудностите, които си е избрал, ние трябва да го подкрепяме и успокояваме, а не да допринасяме за паниката му с нашата прекалена и излишна загриженост. Трябва да знаем кога да го хванем, като пада, и кога да го оставим да се претърколи и да гледаме, че сърцето му се къса и да запазим нашето здраво, за да можем да му помогнем, съзнавайки, че той си е избрал твърде много болка, за да израсне, и че ние ще му направим най-лошата услуга, ако го защитим от нея. Трябва също да се върнем и в нашите собствени минали животи, за да си спомним, че по време на тях нямаме никакви съзнателни спомени за другата страна, за нашия духовен водач, така че да можем да разберем защо този приятел, когото толкова много обичаме, или никога не осъзнава нашето съществуване, или си подиграва дори с намека за него. .
Понякога нашият приятел ще има нужда от посочване на правилната посока, което включва други хора, и в този момент ние си сътрудничим с духовните водачи на тези хора, за да придвижим нещата. Ще посоча един случай като пример: един ден, след като ме е гледала по телевизията, една жена се обади в офиса ми случайно за обща информация, как да получи тълкование. Три дни по-късно майката на жената случайно я попитала дали ме е гледала по телевизията, като преди това те и дума не са си разменяли за мен, въпреки че и двете са ме гледали много пъти. Жената се усмихнала и попитала: „защо ме питаш?", а нейната майка отговорила: „защото искам да ти подаря тълкование за рождения ти ден". Тълкованието беше сложено в графика за след девет месеца, благодарение на големия списък с чакащите, но тъй като няколко се отложиха, аз успях да я вкарам цели седем месеца по-рано, съвсем случайно. Още преди края на телефонното тълкование ние и двете знаехме, че сме си намерили сродна душа. Оттам тръгна приятелството ни, а една вечер на вечеря аз случайно казах: „хайде да напишем книга заедно". Франсин беше убедена, че духовната наставница на линдзи харисън ц духовната наставница на майка й са работили заедно много упорито, за да можем да се намерим с линдзи и ние забелязахме, че сме се намерили, защото и в картите на двете ни е записано, че трябва да напишем книга заедно. За да стане това, трябваше да се намесят трима духовни водачи. Бих попитала франсин защо им е отнело толкова много време, за да ни съберат, но тя щеше да отговори с въпроса, защо на нас ни е отнело толкова много време, докато се научим да се вслушваме.
Ето защо нито един от нас не трябва да се оплаква, когато стане духовен водач, че му е много трудно да привлече вниманието на обекта си. Но без значение колко сме отхвърляни, пренебрегвани или обижда ни, ние ще бъдем отдадени на нашия приятел до последния му ден на земята и ще бъдем първите, които ще го прегърнат при пристигането му от другата страна, и то така силно, както сме го прегърнали за довиждане, когато е напускал дома.
Както говорихме в предните глави, ние стоим до нашия приятел през цялата му ориентация от другата страна и ще трябва да знаем кога да лобираме пред съвета да моделира картата му в кризисни ситуации и кога да останем твърди и да оставим да се случи това, което е написано. В следващата глава ще научим на първо място колко сме отговорни, като помагаме на приятеля си да напише картата си.
Междувременно, докато помагаме на нашия приятел и макар че сме му отдадени напълно, ние продължаваме да вършим нашата си работа и да сме ангажирани със социалния си живот от другата страна. Винаги съм се чудела дали някой от нас би поел трудната задача да бъде духовен водач, ако нямахме способността да бъдем на две места едновременно.
Но даже и когато най-много сме се карали, Франсин се кълне, че нито за миг не е съжалила, че е мой духовен водач и, ако трябва, би го направила още веднъж. Тя никога не ме е лъгала, нито веднъж за шестдесет и трите години, така че мога напълно да й вярвам. Само се надявам, когато дойде моят ред да направя това за някой друг, да мога да бъда наполовина толкова търпелива като нея, така мъдра, щедра и обичаща.
Сподели с приятели: |