Книга първа как да работите с книгата. Глава 1 Нереалната реалност

Отмъщението е производна на обидата и горделивостта. То се проявява в желанието да унищожиш или да унизиш някой, който те е обидил или оскърбил.

Намерението при тези действия е абсолютно позитивно - да се възстанови справедливостта, насилствено да накарате околните да променят отношението си към вас и да получите удовлетворение от това.

Начин на поведение	Позитивно намерение
Отмъщение	Да възстановим справедливостта, да променим отношението на заобикалящите ни хора към нас.

Но какво става в този случай на енергийно ниво?

Ако са ме унизили, оскърбили или обидили и искам да си отмъстя, аз не само не приемам ситуацията, но се опитвам да я променя с помощта на агресия. Искам насилствено да накарам другите да се отнасят с уважение към мен. Агресията ми е насочена към унизяването и унищожаването на друг човек, тоест на друг свят. Но този човек с неговите постъпки е част от моя свят, от мен самия. Аз самият съм го привлякъл в живота си. Следователно, като насочвам агресията си към него, получавам ответна реакция. И колкото по-силно ненавиждам този човек и искам да му отмъстя, толкова повече разрушавам себе си.

Случаите, свързани с отмъщението, са много чести в моята практика. Ако един мъж иска да отмъсти на жена си за изневярата, получава удар в половите органи в пряк и в преносен смисъл.

Един мой пациент страдаше от хроничен простатит с чести влошавания. Беше опитал всички съвременни средства - нищо не му помагаше. Причината за това заболяване бяха отношенията с жена му. Всичко беше започнало от желанието му да отмъсти на жена си за изневярата. В крайна сметка се разболял от венерическа болест, и то не една. Но и след това не се успокоил и продължил да трупа злоба и обида. При една от разправиите получил удар с крак в тестисите и те се издули. Но и това не го вразумило. Той продължавал да се обижда и да отмъщава - и продължавал да боледува и да страда.

Отмъщението може да доведе до различни травми, парализи, нещастни случаи.

И до сега в някои краища на земята съществува обичаят на кръвното отмъщение, или вендетата. В крайна сметка, това води до унищожаването на цял род. И след това няма кого да уважаваш. Няма го човекът - няма го и уважението.

За да се отървем от това разрушително чувство, трябва да се освободим от горделивостта и от обидата. Никой никога няма да ви унизи или обиди, ако самите вие се отнасяте към себе си и към другите с любов и уважение. За да могат хората да променят отношението си към вас, вие трябва да промените своето отношение към себе си и към другите. Външното отразява вътрешното. Научете се да приемате събитията, които ви се случват.

Ние сами привличаме в живота си хората, които ни обиждат - чрез отношението си към самите себе си. Този свят е изключително справедлив. На всеки се дава според вярата му. Ако вярвате в своята нищожност и крехкост, какво очаквате да получите от околните? Ако се поставяте над всички - ще се стремят да ви унизят. Променете отношението си към себе си - ще се промени и отношението на другите към вас.

Ядът е чувство на раздразнение и неудоволствие в резултат на неуспех. Представете си, че се стремите към нещо, полагате определени усилия за достигането на целта, а след това - хоп - неуспех. В резултат се появява ядът, тоест подсъзнателната агресия към самия себе си. А това води до боледуването на определени органи.

Не може да се каже какво страда най-много. Наблюдават се поражения и в черния дроб (спомнете си израза „горчивина от поражението"), и в бъбреците („остана неприятно чувство"), и другите органи. Освен това се губи изключително много енергия.

Подсъзнателното намерение е позитивно - желанието за успех.

Начин на поведение	Позитивно намерение
Яд	Желание за успех.

Само че ядът се появява от неразбирането на това, че в живота няма победи и поражения. Има просто резултат. И той не е нито добър, нито лош. Ако резултатът не ви устройва, това означава, че сте направили нещо не както трябва - тогава променете начина си на поведение. И ще получите различен резултат.

Съветвам ви да възприемате всеки резултат като успех, дори и да има нещо, което не ви устройва. Това ви дава възможност да научите нещо ново, полезно и позитивно. За мен всяко мое действие е правилно, а всеки резултат е поредният етап по пътя към осъществяването на моите, винаги позитивни, намерения.
РАЗОЧАРОВАНИЕ

- Светът е всичко, което е скрито тук - каза дон Хуан и тропна с крак по земята. -Животът и смъртта, съюзниците и всичко, което ни заобикаля. Светът е необятен. Ние никога няма да успеем да го разберем. Никога няма да разгадаем тайната му. Затова трябва да го приемем такъв, какъвто е - като една чудесна загадка. Обикновеният човек не прави това. За него светът никога не е загадка и когато той остарее, се убеждава, че няма повече за какво да живее... Такава е ужасната цена, която трябва да платим за щитовете си. Воинът осъзнава тази бъркотия и се учи да се отнася правилно към нещата. Нещата, които правят хората, при никакви условия не могат да бъдат по-важни от света. И по този начин воинът се отнася към света като към безкрайна тайна, а към онова, което правят хората - като към безкрайна глупост.

К. Кастанеда. Отделна реалност
Разочарованието е чувство на неудовлетворение от нещо, което не се е осъществило, крушение на вярата в някого или в нещо.

Представете си, че човек мечтае, прави някакви планове, разчита на определен резултат, но в един „прекрасен" момент всичко рухва. Освен обидата, озлоблението и ненавистта към онзи, който е попречил на осъществяването на плановете, се появява и чувството на разочарование. А това вече е директна програма за унищожаване на заобикалящия ни свят и на нас самите. Това чувство води до много сериозни заболявания. Например, разочарованието от живота води до рак и туберкулоза; разочарованието на мъжа от жените - до импотентност; разочарованието на жената от мъжете - до болести на половите органи.

Много добър начин да се разочаровате от нещо е внимателно да планирате всичко предварително. Колкото повече сте планирали, толкова по-голямо е разочарованието. Затова бъдете внимателни, когато правите планове. Просто формулирайте позитивно намерение (за това ще стане дума в следващата книга) и позволете на своето подсъзнание и на силите на Вселената да го осъществят по най-добрия начин.

Втората заповед на Мойсей гласи: „Не си прави кумир." А първата - „Аз съм твоят Бог, да нямаш други богове освен Мене." Трябва да живеем в своя реален свят и постоянно да се стремим този свят максимално да отговаря на Реалността. Трябва да запомните, че моделът на света не е истинският свят, че картата - не е самата територия. А много хора живеят в илюзия. Те искат насилствено да променят заобикалящия ги свят и да го подчинят на вярата си. Но това е невъзможно и затова в края на жизнения си път тези хора са разочаровани.

Разочарованието, както и всяка друга емоция, има своето позитивно намерение.

Начин на поведение	Позитивно намерение
Разочарование	Желанието светът да съответства на нашите очаквания. Вярата в нещо прекрасно и нерушимо, наличието на цел в живота, стремежът към някакъв идеал.

В живота може да има само един идеал - самата Реалност, или Бог, или Истината - не е важно как ще го наречете. Можете да го наречете Великата тайна. Идеалът трябва да бъде неразрушим. И към този идеал трябва да се стремите през целия си живот. А всичко останало на този свят е илюзия, стъпало по Пътя към Знанието. Ако имате подобно отношение към света, никога няма да изпитате разочарование. Животът за вас винаги ще бъде Велика тайна, която трябва да разгадаете на всяка цена.

Когато мислите за някого, между вас и човека, за когото мислите, се създава информационно-енергиен канал. Ако мислите или говорите за някого лоши неща, насочвате разрушителните си мисли към този човек и на подсъзнателно ниво можете да му навредите. В същото време, като изпращате негативни мисли към някого, във вашето подсъзнание автоматично се задейства програма за саморазрушение.

„Не съдете, за да не бъдете съдени; защото с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери."

За съжаление, хората не осъзнават, че на подсъзнателно ниво буквално се избиват един друг. Злословенето и зломислието предизвикват спад в енергийното ниво, разрушават тялото, съкращават живота.

Всяко негативно изказване или съждение вреди на самите нас и на другите хора. Особено опасно е злословенето и зломислието по адрес на родителите. Една от заповедите гласи: „Почитай родителите си!" и „Който злослови срещу баща си и майка си, непременно да се умъртви!" Много често ми се е налагало да се срещам с болести, причината за които е злословенето по адрес на родителите. И то много тежки и неизлечими за съвременната медицина болести.

Знам със сигурност, че така наречените „ уроки" изобщо не влияят върху добрите хора. Така че нека добродушието и доброжелателността станат символ на вашата неуязвимост.

Самохвалството е неумерено, преувеличено възхваляване на собствените достойнства. Самохвалецът се стреми да извади на показ някакви свои качества. По този начин той привлича към себе си вниманието на хората, иска да изглежда по-добър от другите.

Начин на поведение	Позитивно намерение
Самохвалство	Да получим вниманието и одобрението на заобикалящите ни хора, за да почувстваме своята значимост и уникалност.

Вероятно всеки като дете се е опитвал по някакъв начин да се открои от останалите. Момчетата демонстрират пред момичетата своята сила и ловкост. Момичетата се хвалят с новите си обувчици или роклички. По този начин децата се учат да се самоизразяват. С възрастта самохвалството преминава. Но при някои хора това качество се запазва и започва да играе пагубната си роля. Като едно от проявленията на горделивостта, самохвалството предизвиква у заобикалящите ни хора завист и други негативни чувства. То постоянно ще привлича такива ситуации, в които ще се стремят да ни унизят.

Самохвалството е една от проявите на недоверие към себе си, проява на съмнение в собствените ни достойнства и възможности. Това е признак на неувереност в себе си и на наличието на комплекс за непълноценност. Освен това, самохвалците са просто смешни. Те постоянно се стремят да се откроят и изискват внимание и одобрение от страна на другите хора.

Научете се да бъдете скромни. Това е една от добродетелите. И при това се приемайте такива, каквито сте. Който трябва, ще ви обърне внимание.

Говорете за своята уникалност. Ценете себе си, своята уникалност, но не за сметка на извисяването над другите. Другите хора също са уникални по свой начин. Тогава ще получите в своя свят толкова внимание, колкото ви е необходимо.
ЧУВСТВО ЗА ВИНА И НАКАЗАНИЕ

Като се отказва от нещо, човек си угажда, като се поддава на самолюбието или даже на самовлюбеността. Не ви съветвам да се занимавате с подобни глупости... Самоограничението е най-лошият и най-ужасният начин да си угаждаме. Като постъпваме по този начин, ние вярваме, че сме извършили нещо значително, едва ли не подвиг, а всъщност още повече потъваме в самолюбуване, като подхранваме самолюбието си и чувството за собствената си значимост. Да се откажеш от нещо или да се накараш да престанеш да правиш нещо все още не е проява на воля.

К. Кастанеда. „Една отделна реалност"

Оказва се, че много хора смятат, че чувството за вина е много хубаво чувство. И човекът, който се самообвинява, е добър човек, защото има съвест. А след като има съвест, значи е порядъчен. Но това е абсурд. Защото точно онзи, който се самообвинява, е най-лошият и непорядъчният. Точно той постоянно твърди: „Аз съм лош и недостоен, не постъпих добре." И с тези свои мисли привлича съответната ситуация. Наказанието все още не е направило никого по-добър.

Винаги задавам на пациентите си един магически въпрос: „Защо?", „Защо се наказвате? Защо постоянно се обвинявате, сърдите се на себе си и се критикувате?"

Не всеки успява веднага да отговори на него. Ние сме свикнали да си задаваме други въпроси: „За какво? Защо?" Но това не са същите въпроси. Те няма да ни помогнат да променим нещо, а само ще ни донесат повече болка.

Защо хората се обвиняват и се наказват?

Представете си как възрастните наказват децата. Защо го правят? Вероятно защото искат детето да не прави нещо, което смятат за лошо. Те постоянно повтарят на детето: „Не прави така. Не ходи там. Това е лошо. Това е мръсно. Това е ужасно." Като наказват детето, възрастните се стремят то да стане по-добро, да промени поведението си. Чувството за вина и наказанията имат прекрасно намерение.

Начин на поведение	Позитивно намерение
Чувство за вина Наказание	Да променим поведението, да променим живота си. Самоусъвършенстване. Да направим в живота си онова, което ще носи радост на самите нас и на заобикалящите ни хора.

Когато някой възрастен човек обвинява и наказва себе си, той също се стреми да промени поведението си, иска да стане по-добър. Но наказанието е много лош метод за постигането на тази цел. Нещо повече, като обвиняваме и наказваме себе си, ние си поставяме определени рамки, граници, от които не можем да се измъкнем. Защото в момента, в който престъпим тези граници на позволеното, автоматично (тоест подсъзнателно) се задейства механизмът за самонаказание.

Освен това, наказанието и чувството за вина винаги са свързани с болка, страдания, нещастни случаи, обиди, озлобление. Оказва се, че ако се чувствате виновни, подсъзнателно привличате в живота си всички тези неприятни и разрушителни ситуации. Всичко е много просто: чувството за вина влече след себе си самонаказанието, самокритиката. А това, на свой ред, привлича в живота ни болката и страданията.

Чувство за вина -> самонаказание -> болка и страдания.

Чувството за вина е едно от проявленията на горделивостта, само че в обратна посока. Това е агресия, насочена към самите нас. Човек, който се обвинява и самонаказва, има колосално чувство за собствената си значимост. Той мисли, че като накаже себе си, като си причини болка, ще промени целия свят. Тоест, в чувството за вина е заложена изначално агресия към заобикалящия ни свят.

Как се формира стремежът да се самонакажем? Нашето „високоразвито" общество има много високи морални изисквания към хората. И възрастните искат от детето прекалено много, като не разбират, че то тепърва започва да се учи. Те му втълпяват понятия като добро и зло, любов и омраза, кое е добро и кое - лошо.

Детето може да прави грешки, но трябва не да го наказваме за това, а да му обясним как и какво трябва да научи от тези грешки. Наказанието носи на малкия човек болка и обида. А той просто се учи как да живее на този свят. Или по-точно, детето с помощта на възрастните се учи как самостоятелно да изгради своя уникален свят. Подсъзнателно то копира начините на поведение и принципите на своите учители. Вместо да го наказваме трябва да го запознаваме с нови начини на поведение в различни ситуации.

Често програмата за саморазрушение се залага от родителите още преди раждането на детето. Например, бременна жена, която се обижда на мъжа си или е унила и няма желание за живот, автоматично, без да иска това, задейства у детето си програма за самоунищожение. Такова дете ще страда и ще се мъчи цял живот, а заедно с него ще страда и майката. И само осъзнаването на причината, прошката за всички обиди и поемането на отговорност може да спре тази програма.

Ето още един пример от практиката. На преглед при мен дойде двадесетгодишна пациентка. Тя се оплакваше от парализиране и изтръпване на ръцете, особено нощем. Това веднага ме накара да застана нащрек: заболяването явно беше предизвикано от някаква подсъзнателна причина. След обсъждането на нейния проблем и предложих да се обърне към подсъзнанието си, за да разбере причината. Момичето се съгласи. След като осъществи контакт с подсъзнанието си, тя го попита каква функция изпълнява то чрез този симптом? Вътрешният й разум й отговори, че я наказва. Тя попита: „За какво?" - след което лицето и почервеня от срам. Тя с неохота ми разказа, че подсъзнанието й отговорило, че я наказва по такъв необичаен начин заради мастурбацията (онанизма).

Корените на тази история се криели в онзи период от живота й, когато момичето се учело да получава сексуално удоволствие чрез ръцете. Неочаквано я „заварила" майка й. Тя дълго и силно била детето си по ръцете, а след това го завела при един познат „лекар за луди", който не могъл да измисли нищо по-добро от това да заплаши детето, че ако продължава да се занимава с това „мръсно нещо", ръцете й ще изсъхнат. След много години, когато тази история била вече забравена, момичето отново опитало да мастурбира. И оттук се започнало...

За клиентката се оказа достатъчно просто да осъзнае причината за болестта и да се освободи от страха си и чувството за вина, за да се отърве от болките в ръцете.

Как да се освободим от чувството за вина?

Първото, което трябва да направите, е ДА ПОЕМЕТЕ ОТГОВОРНОСТТА ЗА СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ. Именно отговорността, а не чувството за вина. Важно е да разберете това. Хората бъркат тези две понятия. Време е да разберете, че не сте виновни за нищо. И другите хора също не са виновни. В Библията е казано, че пред Бог няма виновни. Следователно, чувството за вина е човешко изобретение, илюзия, създадена от хората. И то много удобна илюзия, която да държи хората в определени рамки. По такъв начин е удобно да управляваш хората. Това управление започва от детството, когато родителите „възпитават" децата си, като предизвикват у тях чувство за вина. Но и самите те са били възпитавани по този начин.

Те буквално карат децата си да се подценяват, да повярват, че са по-лоши от другите, че не заслужават нищо добро, защото са порочни. Подобно отношение на възрастните към децата формира у тях множество комплекси за непълноценност.

Много хора продължават да правят това, когато пораснат. Чувството за вина се превръща в навик. Те се отнасят така и към другите хора, като ги карат да се чувстват виновни. Следващият път, когато някой се опита да ви засрами, вместо да се съгласявате с него, че вие сте лош човек, се запитайте: „Защо се опитва да ме накара да се чувствам виновен? Какво иска от мен?"

Излиза, че всичко е много просто: извършили сте някакво действие - получили сте резултат (а не наказание). Ако резултатът не ви харесва - променете поведението си (без каквото и да било наказание). И променяйте поведението си, докато не получите необходимия резултат. Получава се следната верига:

поведение -> резултат -> нов начин на поведение -> нов резултат.
Простете си! Простете си за миналото, за настоящето и предварително - за бъдещето. Вие не сте виновни. Пред Бог няма виновни.

Нашият подсъзнателен разум е пряко свързан с Бога, с Висшия разум. И затова във всяка ситуация човек винаги постъпва по най-добрия начин. Тогава струва ли си да се наказвате за най-доброто, което сте могли да направите в тази ситуация?

Още когато сме били деца, са ни казвали, че Бог ще ни накаже или че болестите са наказание. Но е крайно време да разберете, че Бог не наказва. Престанете да възприемате Бога като брадат старец, който седи на един облак и ни маха с пръст. Бог е Висшият разум, Вселената, Реалността. И тази Сила никога не наказва. Ако сами се накажем, тази Сила ни помага да осъществим наказанието си. А ако обичаме себе си, тази Сила ни дава всичко, което ни е необходимо в живота.

Лично аз възприемам Бога като Висша сила, като творец. Тази Сила твори, създава, помага ни да осъществим мечтите си. Именно помага! Вселената ни помага винаги, навсякъде и във всичко. Не трябва да делим света на тъмно и светло, на Бог и Дявол. Има Висша сила, която ни помага да осъществим своите мисли, чувства, емоции. Ако тези мисли са агресивни, ще получим така нареченото „зло". А ако са позитивни, съзидателни, ще получим само „добро". Дяволът са нашите пагубни, агресивни и разрушителни мисли. И чувството за вина също се отнася към тези чувства.

Доста често ми се случва да работя с хора, които страдат от чувство за вина. По правило тези хора са силно религиозни. Те смятат, че са виновни за всичко и са недостойни за нещо хубаво в този живот. Те явно не са чели внимателно Библията. А и дали изобщо са я чели? През цялата Библия като червен конец преминава идеята, че трябва да обичаме Бог повече от всичко на този свят. „Възлюби Бога с целия си разум, с цялата си душа, с цялото си сърце" - така е учил Иисус Христос. И са дадени директни указания за това накъде трябва да насочваме тази любов - към собствената си душа.

Всеки човек е частица от Бога, от Вселената. И както се отнасяме към себе си, така се отнасяме и към Бога. Ако се обвинявате и се самонаказвате, значи вървите срещу Бога. А ако сте против Бога, какво хубаво очаквате от него?

Представете си жив организъм, в който всяка клетка има специфични функции. И ако дадена клетка започне да се самоунищожава, тя престава да изпълнява преките си задължения и ще започне да трови останалите клетки и организма като цяло. Как ще реагира организмът на това? Отначало той ще се опита да помогне на тази клетка да оздравее, да стане нормална, но след това просто ще я унищожи, така че тя да спре да трови целия организъм с продуктите от своя разпад.

Любовта към Бога започва от любовта към самите нас. Научете се да обичате себе си, да се обичате с безусловна любов. Обичайте себе си като частица от Бога, от Вселената. И тогава целият свят ще се отвори за вас. Това е изкуство, на което трябва да се научите. Именно любов към себе си, а не самолюбие и егоизъм. Защото ако аз обичам себе си като частица от Бога, ще се отнасям по същия начин и към всичко и всички на този свят. Но на първо място трябва да стои любовта към Бога. А всичко останало на този свят е просто средство за натрупването на тази любов и за нейната реализация. Трябва да се научите да следвате преди всичко Вселенските закони, а след това Земните. А да умеете да следвате Вселенските закони означава да изпитвате любов, радост и щастие.

Да поемете отговорността, а не да се чувствате виновни - това означава да се научите да правите избор. Вината и наказанието не дават право на избор. А чувството за отговорност позволява да бъдат създадени нови мисли и начини на поведение. Важно е не просто да престанете да правите нещо, а да се научите да правите нещо ново, по-позитивно от старото.

По принцип, няма значение какъв избор ще направим, защото всеки избор в живота е правилен, тъй като той се предоставя и се осъществява с помощта на Висшата сила. Няма смисъл да се обвинявате за някакви неуспехи или грешки. Това няма да ни направи по-добри, но ще ни донесе болка и обида. Всеки човек в даден момент прави онова, което е по силите му и което умее да прави. Всеки действа по силата на своя мироглед. Всеки от нас има свое предназначение в живота. И не е толкова важно дали ще го осъществим в този живот, или в следващите. Някога ние сме избрали точно този свят, за да получим определени уроци. Всеки от нас има свой Път. Целта на всички е една. Ние всички вървим към тази цел и този стремеж, тази тайнствена сила ни обединява. Приемете и обикнете себе си, приемете и обикнете този свят такъв, какъвто е. Можете да изминете своя жизнен път, изпълнени със злоба, обида и чувство за вина. И това ще бъде добър път. Той по нищо не отстъпва на пътя на светеца или праведника. Но ако поемате отговорността да използвате тези разрушителни чувства, трябва да поемете отговорността и за разрушенията, които тези чувства ще привлекат в живота ви. И тогава не си струва да обвинявате когото и да било: нито себе си, нито близките си, нито правителството. Това е вашият избор.

Аз ви предлагам друг вариант. Преминете през този свят с любов. Важно е да разберете, че любовта не е по-добра от омразата. Просто Любовта е по-приятният инструмент за опознаване на законите на Вселената.