Ситен Боре (Той обича Том Джоунс и Челентано )

Ситен Боре

(Той обича Том Джоунс и Челентано )

Ситен Боре си беше ситен. Беше към един и шейсет, въпреки че твърдеше, че е един и шейсет и осем. Беше добре сложен, с руса, остра и непослушна коса, която и на двайсет и осем години му придаваше хлапашки вид. Не беше глупав, но заради мързела, който го обладаваше, беше развил хитростта като първо качество. Беше по своему честен. Не крадеше от хората. Само от държавата или най-много от организирани колективи. Гнусна лъжа е, че той е виновен за две трети от кражбите на радиоапарати от коли в махалата.

Дори да крадеше по 24 часа, пак едва ли щеше да смогне да стигне и 50%. И от частни коли не крадеше. Освен ако те бяха на чужденци пред хотелите. Щото, чужденците били богати – казваше. Виж, от бусове крадеше, но на дребно. Я нещо инструмент, я от жабката цигари или нещо друго. Всички го осъждаха до някаква степен и му прощаваха в някакъв процент по една проста причина. Купуваше лекарства и храна за племенника си . Детето беше осемгодишно, оставено уж за една седмица при него от сестра му, която замина за Италия по бизнес. Тоя бизнес продължаваше вече една година, явно по магистралите. Бащата на Ситен Боре беше заминал за Коми преди 15 години, тъй че той живееше с майка си. Мъжът на сестра му пък беше заминал за Норвегия преди три години и забравил да се върне. Така Ситен Боре се оказа човекът с най-много родственици зад граница.

Живееше бедно в една къщичка на “Средна гора” и имаше едно смущаващо лично качество. Можеше да отваря всякакви брави и врати с поглед. Как не беше попаднал в затвора, беше тайна за всички нас, но това се дължеше сигурно на факта, че крадеше по малко от държавни предприятия и даваше парите за храна и лекарства. Сигурно господ го пазеше, макар и да му се сърдеше от време на време и го вкарваше в III районно, да пише къде е бил на еди коя си дата.

Той обаче и работеше. Беше се хванал почти цяла седмица да продава билети в кварталната баня на “Одрин”. А и оня лаф, дето плъзна като виц по София тогава, си беше на Ситен Боре и това, че после го предписаха на Подуенската баня не прави чест на никого. Ситен Боре онова лято беше касиер на банята. Та идва един от Банишора с бомбе, от баровците, и пита, ама надуто:

– Банята функционира ли, другарю?

– Функционира – отвръща Ситен Боре, който, как, ама как обичаше да го другаросват.

– А водата циркулира, да? – пак пита оня.

– Циркулира – отвръща с тая чужда и сложна дума нашият и кръвта започва да му ври.

– Подайте ми, ако обичате, билет за едно лице – продължава бомбето.

– А гъза няма ли да си миеш, бе? – избухва Ситния.

Оня се стряска и измита. “Трябваше да му кажа, че и теляците онождат, та да влезе веднага” - ядосваше се Боре. Той между впрочем работи още малко, защото оня се оказал втория секретар на партията в района и нашия го изхвърлиха за половин час. А тогава му трябвали спешно пари. Същия ден беше спечелил трийсет лева – половин заплата - ето как.

Отива нашият на гарата, като не забравя да си вземе от къщи една железничарска шапка, да пренесе някой куфар до трамвая за някоя стотинка. По едно време вижда трима души да говорят нещо, да се мотат и щурат по перона с вид на добродушни провинциалисти. Заобикаля ги уж случайно и им иска огънче за цигарата. От дума на дума се разговарят и Боре разбира проблема. Тримата били от една малка гара – началник-гарата и двамата кантонери. По новата наредба трабвало да имат часовник на гарата. От ония големите, дето висят над главите на хората на перона. Дошли тук, уж и колеги да видят, и нещо да уредят.

На Ситен Боре му светват очите. Обяснява им, че са попаднали на точния човек - той бил склададжията и точно имал един такъв часовник. Били му определили цена 30 лв. и трябвало да го пратят на гарата в Михайловград. Той точно това щял да прави сега. Тримата се спогледали и го ударили на молба:

“Така и така, хора сме, ще почерпим, я к`ва хубава ракия носят случайно, не може ли за тяхната гара да се даде. Те в Михайловград са богати, нов могат да си купят, а ние - една малка гаричка и то на теснолинейката за Велинград се намира. Я така, ако може, другарят Боре да съдейства”.

Нашият усетил, че може да изкара пари, и започнал уж да се дърпа, но повече за авторитет. Накрая склонил за малко отгоре на цената, зер услуга им прави (ония знаели цената), но сега било следобед и фактура можел да издаде чак утре. А утре било петък, та чак в понеделник. А бе, трудна работа.

Ония пак го ударили на молба:

“Аман-заман, фактурата и след месец можело, те утре часовника да турят, ако ще да работи, само и само да го има, че партийният на района щял да ходи на лов в събота”. (Партията тогава гледала много строго на работното време и трябвало часовници да има.)

Накрая се спазарили. Тримата щели да чакат в “Бялото агне” и да поръчат, а той ще им го донесе след половин час там. И да приготвели парите.

Разбрали се и Ситен Боре тръгнал с основния въпрос в главата. Не къде да търси часовник, а как да го свали, без да го хване милицията. Защото нашият знаел къде има точно такъв часовник. На ъгъла на “Христо Ботев” и “Стамболийски”. На булеварда висял. Шофьорите като спрат, да го гледат. Само че там има и милиционер на светофара. Нищо. При зор всеки коньовичар става изобретателен.

И ето, след малко Ситен Боре с една стълба и работен комбинезон се явява на ъгъла и право при милиционера:

- Така и така, другарю милиционер, може ли да отклоните движението от едното платно и да наблюдавате, че ще трябва да свалим часовника за профилактика. А стълбата трябва да се сложи на платното. Да не ме забърше някоя кола, че ще има да пишете после.

– Какво да пиша, бе? – уплашил се милиционерът. – Че аз до седми клас учих и писането ми е мало трудно.

– Ами ако ме блъсне кола, ще пишеш защо в твоя район има смъртен случай по време на изпълнение на служебните обязаности – продължил Ситен Боре.

И нарочно включва такива сложни думи. Уплашва се оня милиционер и чак движението спира. Само в едно платно да идват колите откъм ЦУМ. Дори държи стърбата, да не падне. Качва се нашият и бие собствения си рекорд. Сваля часовника за три минути. Не забравя и жиците на тока да омотае с изолатор. Дори с милиционера си лафи. Виц за милиционери му бил казал. Слиза, прибира инструмента, стълбата и леко-леко изчезва.

(В интерес на истината историята е достоверна. Стари кварталци си спомнят този часовник и че вече го няма.)

После се чу, че оня милиционер писал обяснение как и защо е държал стълбата на един крадец. Обаче и сега на една малка гара има часовник с малко желязно етикетче Инв. № 27-СОС-София. И работи.

Ситен Боре от тази акция беше изкарал и черпене, и пиене, и суха пара. За това не го хванаха, но тъй като си го знаеха, пак писа в трето районно къде е бил него ден. Ако се бяха сетили да направят очна ставка, тогава сигурно щяха да го хванат, но милицията беше друга. Като ти свиеше два шамара и преспиш в участъка, и всичко си казваш. Но нашият мълчеше и така поминаваше.

По едно време Ситен Боре се захвана с руснака. Руснакът беше брат на Стоименовата жена. И преди Стоимен да я хване и изгони, оня идваше често у тях. Преспиваше, поживяваше седмица-две в България и изчезваше. Ситния искаше нещо да правят бизнес, като включат и Стоимен като най-умен в тройката, но не стана. Иначе русначето беше добро. Пиеше кротко. Напиваше се тихо. Падаше под масата нежно. Спеше безшумно. Изтрезняваше бързо. Пак пиеше крепко. Стоимен си го отвеждаше братски. И другата събота пак, отново.

Руснакът всъщност искаше да осигури работа поне на пет-шест души. Все махленци. Обаче в общината му казват така:

“За да ти дадем право на престой, да те регистрираме адресно, трябва да откриеш фирма. Фирмата трябва да има най-малко десет работни места. И веднага да им плащаш застраховки – пенсионни и здравни. Тогава ела и всичко ще е окей. Ще те регистрираме”.

– Ама аз още нямам офис – вика оня, – факс, телефон и прочее. Нека да регистрирам адрес. С тоя адрес в съда ще ми регистрират фирмата. Пък тогава ще наемам работници.

– А, не! - вика общината. – Ти дай съдебна регистрация и ние ще ти дадем адреса. И после до една седмица трябва да си внесеш вноските за първия месец на десетте работници.

– Ама, нали за да разкрия фирма, трябва адрес на тая фирма – инати се руснакът. - В съда ми искат за съдебната регистрация адрес и предмет на дейност. А за да имаш адрес, трябва да имаш фирма, че нещо ще правиш у нас. Няма да си на хотел, а да имаш фирма. За да имаш фирма, трябва да имаш 10 места. Обаче, ако назначиш 20 работници, на половината може да не плащаш застраховки. Даваш им на ръка парите и това е. Така може ли?

– А бе всичко може – вика общината, - само да не те хванем.

– Е, ако ме хванете, ще ме хванат един-двама инспектори – продължава да разсъждава руснакът. - Обаче ако аз дам подкуп по една заплата на тия двамата, един вид да си ги водя и при мен на заплата, пак съм на далавера. Спестявам осем заплати. Може ли?

Ония викат пак:

– Е, всичко може, е, т`ва е.

- Е, как да не я лъжеш тая държава – заключаваше Ситен Боре и палеше пура. Това с пурите беше пиниз, дето го беше научил от Стоимен. Оня беше ходил в Куба за един месец от завода и пускаше понякога, когато се накефеше, и такива пинизи.