ДА ОТВОРИМ СЪЗНАНИЕТО СИ ЗА СИЛАТА НА МИСТИЧНИЯ ЕКСПЕРИМЕНТ
Наскоро бях поканен като гост в един разговор по радиото в Кливланд. Слушателите се обаждаха по телефона от домовете си, от офисите, от колите и от уличните телефони. Много от тях ме поддържаха и споделяха собствените си преживявания пред всички радиослушатели. Имаше и други, по-малко любезни. Една дама беше много сърдита.
— Не знаете ли, че това е грях? — съскаше тя. Предположих, че имаше предвид идеята за прераждането. Но не беше това.
— Хипнозата е грях — продължи дамата. — Исус ни е казал, че е грешно. Така в тялото ви могат да влязат дяволи!
Знаех, че Исус не е казал нищо за хипнозата. Тогава тази дума не е била в употреба. Хипнозата не е била използвана като терапевтичен инструмент до времето на Месмер през осемнадесети вик. Независимо от това, аз се отнасям сериозно към всеки въпрос и коментар. Може би тя имаше предвид някакво състояние на променено съзнание или фокусирана концентрация, ако приемем, че по онова време думата "хипноза" действително не е била въведена.
Помислих известно време.
— Ако хипнозата е грях — отвърнах й, — защо църквата в Маями изпраща при нас за лечение с хипноза монахини, свещеници и свои служители?
Истината е, че тези хора не бяха изпращани при нас за регресивна терапия. Затова пък повече от десет години ние ги лекувахме с хипноза, за да им помогнем да се откажат от пушенето, да смъкнат теглото си и да се освободят от стреса.
Жената замълча за няколко секунди, като размишляваше над тази информация. След това отново се обади, без да отстъпи ни на йота.
— Не знам как е в Маями — самоуверено продължи тя, — но в Кливланд това е грях!
Домакинът на шоуто ме погледна, като едвам сдържаше смеха си. Бяхме имали честта да се запознаем с идеята за регионалния грях.
Защо се сърдеше дамата от Кливланд? Тя се страхуваше, защото за нея идеята за хипнозата бе нещо ново и заплашваше нейното разбиране за реда на нещата. Провокираше погледа й към действителността, нейното разбиране за света. Ето кое я беше ужасило. Жената поне бе почтена.
Когато разказвам тази история на водените от мен упражнения, тя винаги предизвиква смях. Но някои се смеят, защото в дамата са разпознали самите себе си, предишните си схващания за действителността, собственото си разбиране на света, провокирано от нова идея. А такава идея може да се окаже много важна. В действителност всеки един от нас рано или късно се оказва лице в лице с поне една нова концепция, макар тя да е различна за всеки индивид. Да не говорим, че всички сме се облагодетелствали от някоя идея, изпреварила времето си.
Историята е най-добрият учител за израстването. То може да бъде постигнато, ако преодолеем своя страх от новите идеи. Някои от тези идеи са отваряли нови пътища в науката, икономиката, политиката, литературата и в изкуството. Те са разширили невероятно вътрешните граници на това, което нашите предци биха могли да постигнат, да узнаят и да разберат.
През 1633 година Галилей бил съден от Инквизицията, че предложил теория, основана на неговия непосредствен научен опит и преките му наблюдения със саморъчно направен телескоп, според която земята се върти около своята ос и обикаля слънцето. Като доказал, че слънцето само ПРИВИДНО обикаля земята, Галилей отхвърлил старата теория за геоцентричната Вселена.
'Ерес!" — казала църквата и Галилей бил затворен в кула. За да бъде освободен, този блестящ учен, който на двадесет и пет години вече е бил професор по математика в престижния университет на Пиза, бил принуден да се отрече от теорията си. Едва тогава го освободили.
Исак Нютон, роден в деня на смъртта на Галилей през 1642 година, се възползвал от извършените в Пиза изследвания, за да развие собствената си теория за механистичната Вселена, която работи благодарение на физическите сили без божествена намеса.
Трудът на Нютон бил приет и представата на човечеството за Вселената била променена завинаги. Въпреки големите усилия на църквата трудът на Галилей най-накрая също бил приет и високо оценен. Днес всяко дете го познава не само като създател на важна научна теория, но и като човек, дал пример на хората как да дирят истината, като проникват в същността на нещата и се уповават на собствените си мисли и опит, а не се предоверяват на общоприетите истини. Трудът на Галилей отваря нови хоризонти пред науката, религията, интелектуалната и културната история. Той променя начина, по който всички ние гледаме на действителността.
За дамата от Кливланд трябва да е било истинска драма да приеме идеята, че хипнозата може да лекува. Но без тя да подозира, възможно е именно това да е бил ключът, който е отворил пред нея вратите към нови начини за израстване. Много от нас понякога се сблъскват с идея, която има същото предназначение в нашия собствен живот. Ако съзнанието е отворено, собствените ни страхове и ограничения се трансформират в сила и радост и това са най-важните уроци, които трябва да научим.
За мнозина изживяването на регресия носи откритието, че неща, които са им внушавани като деца и срещу които те може би са се борили, не са истина. Това може да бъде религиозна догма или идея за естеството на вселената, може да се отнася за науката или за нещо съвсем различно — все едно, разклащането на усвоени истини предизвиква дискомфорт. Изживяването по време на регресия има за резултат сблъсъка на това, в което сте вярвали, с вашия собствен опит. Вие можете също така да откриете, че по някакъв, макар и незабележим, начин това схващане противоречи на личностното ви израстване и на способността ви да изпитвате радост. Когато се освободите от това противоречиво схващане, ще отпадне и необходимостта да гледате на нещата по стария начин. Запитайте се как сте възприели това схващане, което всъщност толкова ви е ограничавало. Може би човекът, който ви го е внушавал, е грешал. Или вие сте го възприели в твърде млада възраст, без да премислите и без потвърждаващ собствен опит. Но това не променя истината. Истината е абсолютна и също като любовта е константна.
Когато вие възприемете истината, възможностите на живота се разширяват. Урокът за някои хора е да се отворят към истината и любовта.
Анита — четиридесет и две годишна домакиня, произхождаше от италианска културна среда със строго католическо възпитание. Когато ме посети "само да види какво ще излезе от това", тя се лекуваше с медикаменти от дълбока депресия. Показваше общите симптоми на клинична депресия — потиснато настроение, нарушения в съня, чувства за безнадеждност, отчаяние и отпадналост. Такова състояние често се илюстрира с чувство за безсилие и това е точната дума, с която може да се опише Анита, когато се оплакваше, че е угнетена от семейството си, от ритуално-религиозната среда и от начина, по който всичко това ограничава свободната й воля.
В първото ни събеседване Анита беше доста сдържана и срамежлива, но въпреки това успя да си признае, че се усеща хваната в рамка и изпитва клаустрофобия. Особено я потискаха отношенията с баща й, който все още се държал авторитарно и взискателно с възрастната си дъщеря. Анита не можеше да се примири с ограниченията, наложени от него върху собствения й живот, но същевременно изпитваше вина, че се бунтува.
Неспособна да се противопоставя на баща си, тя не виждаше изход от ситуацията и поради строгите канони на подчинение, които католицизмът налага на дъщерята в семейството. Боеше се, че ако се обяви против това отношение към нея, вече няма да бъде смятана за добра католичка.
Тъй като Анита бе дълбоко религиозна, възможността да бъде отхвърлена и "откъсната от Бога" бе изключително мъчителна за нея. Напрежението между изискванията на религията и желанието да удовлетвори собствените си потребности се бе превърнало в психологически спусък за нейната наследствена склонност към депресия. На всичкото отгоре Анита беше доста смутена от факта, че нейната религия не приемаше прераждането, в което тя лично силно вярваше. Точно това я беше довело при мене.
Не очаквах нищо от сеанса, но нямаше да се учудя, ако Анита навлезеше в съществувание, което би й разкрило урок за силата. Сегашната й потиснатост и склонност да се подчинява на авторитети би могла да се корени в предишни злоупотреби със силата, а възможно бе да попадне в живот, чиито обстоятелства да хвърлят светлина върху сегашните й взаимоотношения с баща й.
Въпреки тези ми разсъждения, когато започнахме регресията, се случи нещо неочаквано. Анита не влезе в минал живот, въпреки че й се открехна вратата към миналото. Вместо това тя попадна на място, което, изглежда, бе междинно състояние между два живота. Според нея то приличаше на градина и бе изпълнено с много мъдрост. Отвсякъде грееше пулсираща пурпурна и златна светлина и в нея се виждаха многобройни мъдри водачи. Изведнъж тази свита и почтителна жена започна да ми проповядва дълбоки истини за любовта и мъдростта.
— Когато искаш да утешиш някого, не слушай думите, думите могат да подвеждат или да бъдат погрешни — спокойно ме съветваше Анита. — Върви направо към сърцето, право в раната. Думите могат да те отблъснат, но това не значи, че той няма нужда от утеха.
Когато чух тези думи, те ми се сториха забавни. И други пациенти, достигнали подобно място, бяха отразявали същите мисли. Тази жена, която нямаше кой знае какво образование — не беше нито теолог, нито философ или психолог, — въпреки всичко ме учеше за нещата от човешката природа, които бяха много важни.
Анита имаше още да говори. Тя продължаваше да мълви прекрасни фрагменти от мисли, дочути от нея в междинното състояние:
— ... да изравним любовта на съзнанието с любовта от сърцето. Тогава сме в хармония, в равновесие.
Анита мълвеше нещо много близко до класическата езотерична дефиниция за мъдростта, която включва сливане на съзнанието със сърцето. Тук, пред мен, бе жена, която без никакви познания за тази философия, спонтанно бе започнала да проповядва за мъдростта.
Когато Анита се върна от релаксираното си състояние, бе дълбоко развълнувана от мистичния експеримент. В резултат на регресията бяха настъпили някои много интересни промени. Безсилието й започна да намалява, заменено от чувство на постепенно нарастваща енергия и мощ. Депресията с течение на времето започна да изчезва и повече не се върна. Сега, когато тя бе придобила личен опит за истината, не се чувстваше толкова притисната от традиционните католически ценности. Вече много по-уверено можеше да определя взаимоотношенията с баща си — нещо, което правеше с удоволствие. Тя изпитва сега повече любов към него, тъй като преживяването на репресията й позволи да осъзнае дълбоко каква важна роля играе любовта в общата благодат.
Сега може да види много по-ясно баща си като личност с неговите собствени страхове и ограничения. Той придоби по-човешки измерения и тя му прости.
Наскоро Анита ми довери, че преживяването, в което тя пряко постигна откровения за истината, имало най-неочакван добър резултат. Открила, че притежава някои способности да лекува. Установила например, че докосването й облекчава температурата на децата й. Беше се срещнала с известни лечители и сега предчувстваше, че пред нея се открива дълъг, прекрасен и вълнуващ път.
Тримесечно момченце, дошло на този свят с вроден сърдечен порок, трябвало да бъде подложено на сърдечна операция. На година и половина и на пет години му направили още две. По време на сърдечната операция детето било твърде близо до смъртта и лекарите не очаквали да оживее. Когато станало на осем години, разказвало на майка си, че на хирургическата маса, докато било в безсъзнание, го посетили осем китайски учители", които му предоставили информация за неговото изцеление. Момчето забелязало, че единият от китайците "имал меч, който въртял през цялото време". Този "тип" често си отрязвал брадата, но тя почти веднага израствала. Детето описало с най-големи подробности всичките осем китайци.
Майката се заела да издири фактически и философски предпоставки за невероятната история на сина си и открила, че в таоизма се споменава за исторически лица — Па Хсиен или Осмината безсмъртни. Единият от китайските учители в описанието на момчето поразително съвпада с Лу Тунг-пин — светецът закрилник на бръснарите, дарен с магически меч, защото не се поддал на десет изкушения.
Момченцето продължава да твърди, че все още го посещават онези "осем китайски типа", които предоставят информация. Това е неговият директен мистичен опит за истината и водачеството и то го възприема изцяло, радостно, безрезервно — това го изпълва с увереност в травматични и тежки моменти. Необременено с мисловния филтър на възрастните, който ни диктува какво е "правилно" и какво — "погрешно", това дете черпи директно от духовността и духовното водачество. За разлика от своята любопитна и добронамерена майка то не се нуждае от потвърждение на фактите.
Наскоро имах една пациентка от Джорджия. Бет е в началото на петдесетте и ръководи фондова борса. Заради любовна афера се бе разделила с прекалено ревнивия си и авторитарен съпруг. В разговора ни призна, че твърде много е ангажирана с живота на децата си. В резултат от раздялата със съпруга си, която тя оценяваше като положителна крачка, беше се нагърбила с проблемите на дъщеря си и сина си и ги вземаше много присърце. Бет чувстваше необходимост да компенсира отдалечаването на съпруга си от децата и това прибавяше допълнителна отговорност към нейните собствени проблеми, което я правеше депримирана и потисната.
Бет не познаваше езотеричната литература. Тя бе чела "Вестители от отвъдното", но почти нищо друго за психически феномени, минали съществувания или подобни неща. Преди всичко бе загрижена за собствените си взаимоотношения и търсеше начин да се освободи от постоянното чувство за безнадеждност и тъга.
В хипнотично състояние Бет започна да разказва един епизод, който ме накара да си припомня това, което бях чел за Едгар Кейси — легендарният медиум и ясновидец.
Бет се видя в магическа градина или имение с прекрасни хълмисти поляни и възвишения, сред които се издигаха странни кристални структури или сгради. Тя се спря пред огромна и необикновено красива сграда, цялата облицована с мрамор.
Към нея се приближи мъдър водач, облечен в бяла роба. Двамата се изкачиха заедно по една стълба, която водеше към сградата. Бет имаше чувството, че тези стъпала слабо й напомнят за нещо. След като влязоха вътре, тя се огледа и видя многобройни помещения като в библиотека.
Нейният водач й показа огромна стая и я заведе до един рафт, където тя намери книга с името си на обложката. Отвори я на страницата, където бяха описани обстоятелствата на сегашния й живот. Бет откри, че ако обърне назад страниците, ще може да прочете за миналите си съществувания и го направи. Виждах я как преглежда книгата, докато очите й бяха затворени. Изглеждаше като че преживява и попива много неща, но не изпитваше нужда да сподели видяното с мен. На Бет й бе казано, че другите страници на книгата съдържат съществуванията й в бъдещето, но с много любезен тон водачът я помоли да не ги поглежда. В книгата Бет намери нещо, което нарече име на душата й. След цял час "визита" Бет с неохота се върна.
Депримираната и тъжна жена, която бе влязла в кабинета ми, беше изчезнала. Бет започна да ме уверява колко прекрасно е било това изживяване, а изражението й говореше, че е изпълнена с надежда, че нищо не е останало от нейните страхове.
Разказа ми как й съобщили, че е била на същото място и преди, но тогава не било избрано подходящото време. Затова стъпалата й се сторили познати. В книгата прочела защо се е решила да изследва настоящия си живот. Сегашните й грижи и препятствия съвсем не били случайни, а били предназначени да ускорят духовния й прогрес. Водачът й казал, че тези предизвикателства ще я научат за същността на любовта, ревността и гнева. Че трудните съществувания били тези, при които се постига израстването и прогресът. Лесните животи приличали повече на "почивка .
Също като Анита и Бет по всяка вероятност изживяваше мистичен опит. Тя се беше пренесла на мястото, където душите си почиват, правят преглед на изминатото и регенерират между два живота — място, описано в подробности в книгата на Джел Уитън — "Живот между животите". На това място душата се представя пред няколко водачи, прави преоценка на изминалия живот и решава какво да бъде следващото съществувание.
Докато говореше, на мен ми беше ясно, че Бет не знаеше точно каква книга бе чела. Не си даваше сметка, че минава през езотеричен процес на преглед на живота. Тя просто получаваше отговори на вълнуващите я въпроси, 1 които не бяха основани на минали съществувания, а духовни уроци. Сега осъзнах, че действителният въпрос, който интересуваше Бет, когато дойде в кабинета ми, беше: "Защо съм избрала толкова труден живот?"
Посредством това необикновено изживяване Бет намери отговор. Тя придоби по-голяма перспектива и специално разбиране за духовността.
Вярно е, че преобладаващите пречки и трудности ускоряват духовния прогрес. Най-сериозните трудности в един живот като тежка психическа болест или физическа немощ могат да бъдат знак за прогрес, а не за регрес. По мое мнение много силните души често избират да носят този товар, защото това създава огромни възможности за растеж. Ако сравним едно съществувание с една година в училище, то такива съществувания могат да се сравняват с година в колеж за подготовка за университета. Може би затова по време на регресии най-често се припомнят трудните съществувания. По-лесните животи, периодите на "почивка" обикновено не са толкова значими.
Бет постигна ново ведро спокойствие, самоувереност и стимул за по-нататъшно израстване. Нейните възприятия за действителността дълбоко се промениха и представата з за собствения й потенциал и способност да изживява радост се разшириха неимоверно.
Когато сме преодолели страха да съобщим на света нови идеи, това ни изпълва с радост. Първото ми преживяване с живо припомняме на предишен живот се случи по време на серия акупресурни масажи срещу хронични болки в гърба и врата.
Няколко месеца преди да излезе книгата ми "Вестители от отвъдното", отидох при терапевт, който прилагаше акупресурен масаж (шиацу), за да облекчи постоянните ми болки. Той правеше масажите в пълно мълчание и аз използвах това спокойно време, за да медитирам. По време на третия сеанс постигнах състояние на много дълбока релаксация в продължение на цял час. Докато терапевтът работеше върху краката ми, внезапно се оказах в сцена от друго съществувание. Бях буден, не спях. Знаех къде е тялото ми, но същевременно наблюдавах себе си и изживявах в съзнанието си събития, като че гледах кина.
В тази сцена бях по-висок и по-слаб, с малка тъмна и остра брадичка. Носех пъстроцветна роба и стоях на площадка пред странна сграда. Разглеждах някакви растения. Като погледнах в очите на този мъж, разбрах, че това бях аз. Чувствах емоциите на тази личност, гледах през нейните очи. Не знам дали това бе фантазия или не, но продължавах да гледам, да наблюдавам, да запаметявам.
Това ставаше в древността. Мъжът беше свещеник, властен член в религиозната йерархия. Сградата бе строго геометрична, с плосък покрив, по-широка в основата и със скосени стени. Имаше седем или осем нива и по стените цъфтяха някакви растения. Тези нива се свързваха с широки стълбища. Видях се как разглеждам растенията и си помислих: "Тези растения приличат на тропически, но такива няма в Маями." Много от тях бяха огромни и зелени и никога не бях ги виждал преди. Постепенно в съзнанието ми се оформи една дума "зикурат". Не знаех какво означава.
Погледнах отново свещеника, като съзнанието ми прескачаше назад и напред, от неговата перспектива и поглед към позицията на външен наблюдател, който вижда нещата в по-общ план. Неговият живот ми бе известен и знаех, че предишният идеализъм и духовност бяха отстъпили на материалните ценности, след като бе постигнал огромна власт и авторитет. Думата му се чуваше дори и в царското семейство. Вместо да използва положението си, за да издига духовните ценности, братството и смирението в своя народ, той използваше властта си за алчност, секс и ламтеж за повече власт. Стана ми тъжно. Каква загуба! Всички онези години на идеални цели, на учене и борба — хвърлени на вятъра за властнически, напълно светски стремежи.
Свещеникът умря като стар човек, без да се върне към идеализма на своята младост. Накрая трябваше да остави и богатство, и власт, и положение, и тялото си. Отново почувствах огромна тъга. Бе изпусната една голяма възможност.
По-късно тази вечер си спомних отново думата "зикурат”. Потърсих я в енциклопедията. Зикурат е името на храмове със същата геометрична форма, каквато бях видял, храмове от времето на Асиро-Вавилония. Висящите градини на Вавилон са класически пример на зикурат. Бях истински шокиран! Не помнех някога да съм учил това.
Няколко години по-късно бях организирал група за регресия, която се събра за четири дни в Бока Ратон. Дойдоха около тридесет терапевти, повечето от тях психиатри и психолози от цялата страна. Работехме от осем до дванадесет часа всеки ден, като всеки от присъстващите подлагаше на регресия другия, а после самият бе регресиран. Затворена система като тази, в която умни и високо заредени с енергия хора участват в един експеримент, може да бъде много интензивна и тази интензивност силно ме вълнуваше. Тя толкова ми се отрази, че през втората нощ се събудих по средата на един много ярко сънуван сън. Макар че бях, вече буден, сънят продължи да се разгръща, а аз се намирах в дълбоко хипнагогично състояние.
Този сън беше свързан със спомен от предишен живот. В този живот бях затворник някъде в Европа по време на средните векове. Бяха ме затворили в нещо, което приличаше на тъмница. Мястото бе под земята и стените бяха каменни. Едната ми ръка беше прикована с верига към стената. Измъчваха ме, защото проповядвах прераждане — идея, която не бе възприета в тази католическа страна. Изстрадалото ми сърце не работеше добре и едва поддържаше пламъчето на живота ми. След няколко дни мъчения аз умрях.
Когато сънят свърши, все още бях в хипнагогично състояние, което е много творческо, и си припомних живота, към който преди няколко години се бях върнал. Тогава бях властен свещеник в зикурат в древния Близък изток и бях злоупотребил със своята власт заради материални изгоди. И тогава чух глас:
"Когато имаше възможност да проповядваш истината, ти не го стори — казваше гласът с много нежност и любов. — После, когато нямаше такава възможност, ти го правеше. В това съществувание ти умря заради своята вяра, макар че не беше нужно. Ти можеше много по-лесно и по-успешно да проповядваш за любовта. Тогава не бе необходимо да насилваш нещата. Този път — гласът продължаваше също така нежно да говори за настоящия ми живот — го направи както трябва."
В този момент разбрах, че част от смисъла на моя живот бе да трансформирам страха в любов и мъдрост. Че не трябва да се страхувам да проповядвам.
Погълнати от всекидневието, понякога сме толкова обзети от грижи и тревоги, толкова се безпокоим за своето положение, за външността си, за това, какво другите мислят за нас, че забравяме духовната си същност, нашата абсолютна истина, нашата вътрешна сила. Толкова се тревожим за своята репутация и позиция в обществото, за то-за дали другите не ни използват в наша вреда, толкова се боим да не изглеждаме глупави, че понякога загубваме куража да бъдем духовни. Ставаме страхливи и не смеем да опознаем и изживеем нашата собствена любов и сила.
Времената се менят. Вече никой не праща учените с нови идеи в тъмницата като Галилей. Сега борбата протича на много по-вътрешно и по-личностно ниво. Границата между интелектуалната концепция и прекия мистичен опит се размива.
Напоследък някои физици от изтъкнати университети се свързаха с мен. Те бяха работили с китайски познавачи на таоизма върху идеята да открият начин за снемане, обяснение и прилагане на изкуството Ки Гонг, което прилага лечение чрез определени движения, медитация и работа върху енергията. Източният мистицизъм и западната наука се съчетаха в брак, за да постигнат обща цел.
Поканиха ме да обясня процеса на регресия в минали съществувания, който е основният компонент на лечебния метод Ки Гонг. Моето пребиваване се превърна в стимул за тези специалисти с открито мислене да се обърнат към идеята за прераждането.
В момента много подобни диалози се водят из цялата страна. Физици и психиатри стават мистиците на деветдесетте години. Сега ние потвърждаваме това, което предишните мистици са знаели интуитивно — че ние сме божествени същества. Знаели сме всичко това от хиляди години, но сме го забравили. А за да опознаем своята сила и да се върнем към истинската си същност, към своя дом, трябва да си припомним каква е действителната истина. Трябва да си припомним пътя.
Сподели с приятели: |