Леден гамбит

Диан отвори досието, което държеше в ръка, и показа на Димитри ръкописната бележка в полето.
– Като че ли не сте били съгласен с лечението на този пациент?
– Ами… аз… не виждах необходимост да му се предписват два препарата против тревожност, с други думи,
циклопентиксол ацетат и клозапин едновременно… Хм, въпросът е малко технически…
– Попитахте ли за това доктор Ксавие?
– Да.
– И какво ви отговори?
– Че отговарям за доставката на лекарствата и че не съм психиатър.
– Разбирам. Всички пациенти ли са на такова силно лечение?
– Повечето. Нали знаете, след толкова години лечение те са станали…
–... резистентни… Да, зная. Имате ли нещо против да хвърля поглед? ― попита тя, като сочеше дневника и класьора с индивидуалните фишове.
– Не, разбира се. Действайте. Седнете там.
Димитри изчезна в съседната стая и тя го чу, че тихо разговаря с някого. Сигурно се обаждаше на приятелката си.
Не носеше халка. Диан отвори дневника и започна да прелиства страниците… Януари, февруари, март, април…
Записът за декември беше на две страници. На втора страница вниманието на Диан бе привлечено от един ред по средата. „Доставка по заявка на доктор Ксавие“. Датата беше 7 декември. Имаше три названия на лекарства. Тя не ги познаваше. Беше сигурна, че не се касае за психотропни медикаменти. Записа ги от любопитство в бележника си и повика Димитри. Чу го да казва „Обичам те“ и чак тогава се появи отново.
– Какво е това?
Младежът сви рамене.
– Нямам представа. Не съм го писал аз. Тогава бях в отпуск.
Разрови се в класьора с индивидуалните фишове и смръщи вежди.
– Я, виж ти… странно. Няма индивидуални фишове за тези три медикамента. Има само фактури. Може би този,
който е попълнил дневника, не е знаел точно как да го направи…
Бе ред на Диан да вдигне рамене.
– Оставете. Няма значение.

38 Кърт Доналд Кобейн (1967–1994) ― американски певец и музикант, лидер на гръндж групата „Нирвана“ ― бел. прев.

20.
СЪБРАХА СЕ В СЪЩАТА ЗАЛА като предишния път. Там бяха Циглер, Серваз, капитан Майар, Симон Проп,
Марсиал Конфиан и Кати д’Юмиер. По предложение на Серваз Циглер обобщи накратко фактите. Забеляза, че тя представя нещата така, че той да не бъде укорен в нещо, а напротив ― обвини себе си, че не е преценила добре обстановката заради лошото време. Привлече вниманието на присъстващите върху обстоятелството, че и второто убийство, както и първото, беше чрез обесване. Не спомена Самоубийците. Но за сметка на това подчерта, че срещу
Грим и Перо е имало жалба за сексуално изнудване заедно с Шапрон и още един мъж, починал преди две години.
– Шапрон ли? ― попита недоверчиво Кати д’Юмиер. ― Никога не съм чувала да се говори за това.
– Според Сен Сир историята е отпреди повече от двайсет години ― уточни Серваз. ― Много преди господин кметът да се яви на избори. Освен това жалбата е била оттеглена веднага.
Серваз повтори всичко, което му бе разказал Сен Сир. Прокурорката го изгледа скептично.
– Наистина ли смятате, че има връзка? Пияно момиче и пияни младежи, няколко компрометиращи снимки. Не искам да изглежда, че защитавам подобни прояви, но всъщност не се е случило нищо страшно.
– Според Сен Сир е имало и други слухове за четиримата мъже.
– Какви слухове?
– Ами повече или по-малко подобни истории. Разправят, че щом се напиели, имали склонност да се държат лошо с жените и да се проявяват като насилници. Няма нито една жалба освен тази, за която споменах, а и тя е била оттеглена бързо. А какво ще кажете за онова, което намерихме в хижата на Грим? Дъждобрана с качулка и ботушите? Същите или почти същите, които бяха върху трупа му…
Серваз знаеше от опит, че е по-добре да не се казва всичко на прокурорите и следователите, ако разследването не разполага с доказателства, защото те имаха склонност да правят възражения. Въпреки това не устоя на изкушението да отиде по-далеч.
– Грим, Перо, Шапрон и приятелят им Муренкс според Сен Сир били неразделни още от гимназията. Открихме, че и четиримата са носели един и същ пръстен, какъвто вероятно е бил на отрязания пръст на Грим…
Конфиан му хвърли объркан поглед и смръщи вежди.
– Не разбирам какво общо имат пръстените ― учуди се той.
– Може да се предположи, че става въпрос за някакъв опознавателен знак ― подсказа Циглер.
– Опознавателен знак ли? Но за какво?
– На този стадий е трудно да кажем ― призна Циглер и погледна враждебно следователя.
– Пръстът на Перо не е отрязан ― възрази Кати д’Юмиер, без да скрива скептицизма си.
– Така е, но от снимката, намерена от майор Серваз, личи, че в определен момент Перо е носел пръстена. Ако убиецът не е отрязал пръста на Перо, причината е може би, че в момента Перо не го е носел…
Серваз изгледа всички. Дълбоко в себе си знаеше, че са на прав път. Нещо скоро щеше да се покаже на повърхността, също като корените, които изскачат от земята. И това нещо щеше да е лошо, смразяващо.
В цялата тази „география на ужаса“ дъждобраните, пръстените, отрязаните или неотрязаните пръсти бяха като малки камъчета, които убиецът оставяше след себе си.
– Очевидно е, че не сме се поровили достатъчно в живота на тези мъже ― заяви неочаквано Конфиан. ― Ако го бяхме направили, вместо да се вкопчваме в института, може би щяхме да открием нещо, което да ни накара да бъдем нащрек и да ни предупреди навреме за Перо.
Всички разбраха, че това „ни“ бе реторично. Конфиан искаше да каже „ви“ и се обръщаше към Циглер и Серваз. А
Серваз се запита дали този път Конфиан нямаше право.
– Във всеки случай две от жертвите са обект на жалбата и са носели такъв пръстен ― настоя той. ― Не можем да пренебрегнем съвпаденията. А третият човек от жалбата е още жив. Не друг, а Ролан Шапрон.
Видя, че прокурорката пребледня.
– В такъв случай имаме приоритет ― побърза да каже тя.

– Да, трябва да се захванем за работа, да намерим кмета и да му осигурим полицейска защита, при това без да губим и минута ― каза Серваз и погледна часовника си. ― Предлагам да закрием съвещанието.
ПЪРВИЯТ ЗАМЕСТНИК НА КМЕТА НА СЕН МАРТЕН им отправи поглед, който бодеше като пирон в обувка.
Седеше в кабинета си на първия етаж и нервно почукваше с химикалката си.
– Неоткриваем е от вчера ― заяви той веднага. ― Много сме разтревожени. Особено след това, което се случи.
Циглер кимна с глава.
– И нямате представа къде може да е?
Градският управник гледаше безпомощно.
– Ни най-малка.
– А познавате ли някого, при когото би могъл да отиде?
– Сестра му в Бордо. Обадих ѝ се. Няма новини от него. Нито пък бившата му жена…
Погледът на заместник-кмета се местеше от Циглер на Серваз. Беше обзет от нерешителност и наред с това изплашен, сякаш той щеше да е следващият в списъка. Циглер му подаде визитната си картичка.
– Ако получите и най-малката информация, ни се обадете веднага. Дори да ви се стори незначителна.
Шестнайсет минути по-късно паркираха пред фабриката за бутилиране на минерална вода, която Серваз бе посетил преди два дни. Ролан Шапрон беше едновременно неин директор и собственик.
Сградата беше ниска и модерна, оградена с решетки, над които се виеше бодлива тел. На паркинга камиони чакаха да ги натоварят с бутилки. Вътре беше адски шумно. Както и предишния път, Серваз видя автоматична линия,
където бутилките се миеха под силна водна струя, а после ги насочваха към кранчетата, които ги пълнеха с минерална вода, и накрая към автомати, които запушваха бутилките и им слагаха етикети ― без никаква човешка намеса. Работниците само контролираха всяка операция.
Качиха се по металната стълба, водеща към остъклената клетка на дирекцията, където не проникваше шум.
Същият едър, рошав и зле обръснат мъж, който бе посрещнал Серваз последния път, ги погледна подозрително, като в същото време белеше шамфъстък.
– Става нещо ― заяви той, като изплю една черупка в кошчето за боклук. ― Ролан не е човек, дето ще отсъства,
без да предупреди. След всичко, което се случи, се учудвам, че няма заграждения по пътищата. Какво чакате? Ако бях полицай или жандармерист…
Циглер беше запушила носа си заради миризмата на пот в стъклената клетка. Погледна големите жълти кръгове под мишниците на човека.
– Да, но не сте ― възрази тя рязко. ― Като изключим това, нямате ли представа къде може да е Шапрон?
Здравенякът я прониза с поглед. Серваз не можа да сдържи усмивката си. Очевидно мнозина от хората тук смятаха,
че дошлите от града полицаи са неспособни да предприемат разумни действия.
– Не. Ролан не говореше много за личния си живот. Преди няколко месеца неочаквано разбрахме за развода му.
Никога не бе споделял за трудностите си в брака.
– „Трудностите в брака“ ― повтори саркастично Циглер. ― Колко добре казано!
– Отиваме у тях ― каза Серваз, като се качваха в колата. ― Ако не е там, ще трябва да преровим къщата от мазето до тавана. Обади се на Конфиан и поискай заповед за обиск.
Циглер взе телефона на колата и набра номера.
– Не отговаря ― каза тя.
За миг Серваз престана да гледа пътя. Натежали от дъжд или сняг облаци се носеха по мрачното небе като зловещи предзнаменования. Денят угасваше.
– Толкова по-зле. Нямаме време. Ще минем и без нея.
ЕСПЕРАНДИЙО СЛУШАШЕ СЪСТАВА GUTTER TWINS, които пееха The Stations, когато Марго Серваз изскочи от училището. Седнал в стандартната си незабележима кола, той огледа тълпата тийнейджъри на изхода. Само след десетина секунди видя Марго. Още повече че носеше кожено яке и шорти на райета. Този ден дъщерята на Мартен беше с виолетови удължения в черната си коса, мрежест клин на дългите си крака и огромни кожени гети около глезените, които създаваха впечатлението, че е дошла на училище с апрески. Отличаваше се от околните като ловец на глави на светска вечеря.
Есперандийо се сети за Самира. Погледна към цифровия си фотоапарат на съседната седалка и пусна диктофона на айфона, от който в момента се носеха нонстоп песни от албума Saturnalia.

Изтегляне 3.07 Mb.

Сподели с приятели: