Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина

ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

По съв­сем раз­ли­чен на­чин в срав­не­ние с око­то е фор­ми­ра­но човешкото ухо. Човешкото ухо съ­що та­ка мо­же да бъ­де разбрано, и по съ­щия на­чин мо­жем да въз­пи­та­ва­ме в се­бе си ед­но обек­тив­но разбиране, тъй как­то

Скъпи приятели, за да из­с­лед­ва­те пра­вил­но всич­ко това, из­ви­кай­те на по­мощ следното; занимайте се отново с малко симптоматология и раз- гледайте хората, склонни към силно измършавяване, или такива, които са по-слабо склонни към това или които просто нямат склонност към отлагане на мазнини, в такъв случай вие имате пред себе си хора, при които Азът действува твърде мощно по посока навътре и подсилва този скелет. Но в срав­не­ние с предишния, то­зи ске­лет при­те­жа­ва дру­га ед­на своеобразност; той има своеобразността вътрешно да се разра- ства. Докато пър­ви­ят ске­лет има склон­ност към разпад, към разцепване, то то­зи ске­лет има склонността, вът­реш­но да се разраства. Това тряб­ва да бъ­де раз­г­ле­да­но осо­бе­но доб­ре в две посоки. Трябва да го раз­г­ле­да­ме

Това е ед­на­та страна. Но мо­же да се слу­чи и така, че Азът да е твър­де слаб да се задържи, след ка­то е на­пус­нал ске­ле­та и се е раз­да­ле­чил от не­го и в из­вес­тен сми­съл да се раз­бие ка­то Аз, т.е. да се раз­пад­не не не­го­во­то съ­от­ветс­т­вие - фи­зи­чес­кия скелет, но са­ми­ят Аз да съз­да­де ус­ло­вия за сво­ето разбиване. Помислете си, как­во стран­но яв­ле­ние има­те пред се­бе си? В из­вес­тен сми­съл тук има­ме след­но­то явление: Азът е толко- ва слаб, че отломъци от него се отлагат в организма.

Или се от­ла­гат отломъци, тъй ка­то Азът е слаб. Тези от­ло­мъ­ци се от­ла­гат по причина, че ко­га­то чо­век ус­т­ро­ен по по­до­бен на­чин и заспи, то­га­ва той не е в със­то­яние да взе­ме на­пъл­но всич­ко със се­бе си, ко­ето се е от­да­ле­чи­ло от скелета. Това е, ко­ето ос­та­ва в ор­га­низ­ма и ко­ето се раз­рас­т­ва под фор­ма­та на ду­шев­ния Аз.

Виждате ли, те­зи организми, но­се­щи в се­бе си раз­рас­на­ли­те се об­ра­зо­ва­ния на ду­шев­ния Аз, ко­ито от своя стра­на се про­явя­ват осо­бе­но сил­но в със­то­яние на сън, то­ва са хората, склон­ни към об­ра­зу­ва­не­то на тумори. Това, ко­ето виж­да­ме тук, пред­с­тав­ля­ва един без­к­рай­но ва­жен процес. Хора, склон­ни към об­ра­зу­ва­не на тумори, не мо­гат да спят доб­ре по та­зи причина, че в тех­ния организъм, ко­га­то спят, ос­та­ват от­ло­мъ­ци от Аза. И така, ние се из­п­ра­вя­ме пред те­зи азо­ви отломъци, ко­ито са ис­тин­с­ки­те при­чи­ни­те­ли и на зло­ка­чес­т­ве­ни­те образования, и ко­ито са свър­за­ни с це­лия симптомокомплекс, из­ло­жен от мен до сега. И не­ща­та на­ис­ти­на сто­ят така, ка­то че ли от ед­на­та стра­на има­ме хи­по­хон­д­ри­ята и запека, а от дру­га­та стра­на има­ме случая, ко­га­то ор­га­низ­мът вът­реш­но се раз­рас­т­ва и се по­явя­ват на­й-з­ло­ка­чес­т­ве­ни­те тумори, или ко­га­то ор­га­низ­мът не е в със­то­яние да пре­вър­не да­де­ния чо­век в хи­по­хон­д­рик или да пре­диз­ви­ка в не­го запек. По то­зи въп­рос ние ще тряб­ва да по­го­во­рим още: за- сега трябва да разгледаме само принципа.

Който не е в със­то­яние да ви­ди все­ки един бо­лес­тен про­цес в не­го­вия здрав об­ра­тен образ, той не мо­же да го вклю­чи пра­вил­но в чо­веш­ко­то устройство. Защото то­ва чо­веш­ко ус­т­ройс­т­во по­чи­ва прос­то на обстоя-

И тук от­но­во мо­жем да нап­ра­вим мно­го ин­те­рес­ни наблюдения, ако се за­ни­ма­ем с хора, ро­де­ни глу­хи или такива, ко­ито са ог­лу­ша­ли впослед- ствие, при ко­ето раз­к­ри­ват пред нас същ­нос­т­та си ед­ни по­-дъл­бо­ки вза­имо­от­но­ше­ния в природата. Опитайте са да наблюдавате, как хора, ро­де­ни глухи, ако не бя­ха се ро­ди­ли глухи, още в детс­т­во­то си би­ха би­ли склон­ни да раз­ви­ят на­й-с­т­раш­ни­те ту­мор­ни образования.

Това е помощ, ока­за­на от са­ма­та природа, ко­ято ни от­веж­да към нещо, ко­ето ве­че не мо­же да бъ­де раз­б­ра­но в рам­ки­те на от­дел­но­то чо­веш­ко ус­т­ройс­т­во меж­ду раж­да­не­то и смъртта, но то ни на­соч­ва към нещо, ко­ето тряб­ва да бъ­де раз­б­ра­но в рам­ки­те на пов­та­ря­щи­те се зем­ни същест- вувания, за­що­то ед­ва там то на­ми­ра сво­ето уравновесяване. Проследени до ед­на оп­ре­де­ле­на сте­пен явления, ни от­веж­дат имен­но до точката, до ко­ято стигаме, ако об­х­ва­нем с пог­лед пов­та­ря­щи­те се зем­ни съществува- ния. Ако се опи­та­те да сти­му­ли­рате чо­ве­ка в пе­ри­фе­ри­ята му, то Вие ви­на­ги ще под­сил­ва­те това, ко­ето в пър­ва­та ха­рак­те­рис­ти­ка аз из­ло­жих чрез от­но­ше­ни­ето на Аза към не­го­вия скелет. Ако на­ми­ра­те за не­об­хо­ди­мо да под­си­ли­те Аза на човека, то Вие мо­же­те да по­еме­те един педа- гогически, та­ка и един те­ра­пев­ти­чен път.

Винаги, ко­га­то наб­лю­да­ва­те склон­ност към възпаления, Вие ще открие- те, че е не­об­хо­ди­мо да под­си­ли­те азо­ва­та дейност в човека, та­ка че та­зи азо­ва дейност прос­то пра­вил­но да включ­ва се­бе си в своя фантом, в своя скелет, за­що­то ске­ле­тът ня­ма да се разпадне, ако Азът е вклю­чен по пра­ви­лен начин.

И се­га мо­жем да пре­диз­ви­ка­ме съ­щес­т­ве­но за­сил­ва­не на та­зи азова дейност, вграж­да­ща се­бе си мно­го доб­ре в то­зи скелет, ако нап­ри­мер пред­пи­шем на чо­ве­ка да пра­ви бани, в ко­ито да при­ба­вим мно­го фи­но раз­ре­ден сок от розмарин, со­ка от лис­та­та на розмарин. Тази стимула- ция, ид­ва­ща от пе­ри­фе­ри­ята чрез со­ка от розмарин, пред­с­тав­ля­ва нещо, при ко­ето Азът мо­же да фун­к­ци­они­ра в това, ко­ето нав­ли­за в чо­ве­ка под фор­ма­та на фи­но раз­ре­де­ния сок от розмарин. При то­ва въз­ник­ват мно­го стран­ни неща.

Виждате ли, ако раз­г­ле­да­те чо­веш­ко­то око, така, как­то е вклю­че­но в чо­веш­кия организъм, то ще видите, че зри­тел­ни­ят про­цес всъщ­ност по­чи­ва на обстоятелството, че Азът мо­же да про­ник­не това, ко­ето би­ва из­ва­де­но от вът­реш­нос­т­та на чо­веш­кия организъм. Нали в око­то има мно­го по­-мал­ко жи­во­тин­с­ки процес, всич­ко е пре­не­се­но до­лу в органичното, и зри­тел­ни­ят про­цес се дъл­жи на обстоятелството, че са­ми­ят човек, вътре- шният, ду­шев­но­-ду­хов­ни­ят чо­век про­ник­ва в това, ко­ето ве­че не е живо- тинско, та­ка че в из­вес­тен сми­съл да мо­же да иден­ти­фи­ци­ра се­бе си в това, ко­ето е навън, а не са­мо с вътрешното. Ако Вие се иден­ти­фи­ци­ра­те с мускула, то Вие от­вът­ре се иден­ти­фи­ци­ра­те с про­це­си на сът­во­ре­ни­ето на човека: ако се идентифицирате с окото, то вие всъщност се иден- тифицирате с външния свят. Ето тук, час­ти­ца от външ­ния свят прос­то по­доб­но на за­лив би­ва вмък­на­та в ор­га­низ­ма и е фа­тал­но заблуждение, че та­ки­ва не­ща изоб­що не би­ват взе­ти под вни­ма­ние от на­ша­та фи­зи­оло­гия на сетивата, за­що­то тък­мо по та­зи при­чи­на въз­ник­ват оне­зи дет­с­ки при­каз­ки за су­бек­тив­нос­т­та и т.н. Изобщо не се об­ръ­ща вни­ма­ние на това, че обек­тив­нос­т­та би­ва втик­на­та вът­ре и че във втик­на­та­та обек­тив­ност взе­ма учас­тие и ед­на част от про­це­са на външ­ния свят. От ня­кол­ко века, или по­не от век и половина, хо­ра­та из­г­раж­дат вся­как­ви фи­зи­оло­гии на се­ти­ва­та на ос­но­ва­та на субективното, за­що­то не мислят, че вън- ш­ни­ят свят нав­ли­за по­доб­но на за­лив и че ние учас­т­ву­ва­ме в не­го сетив- но. Ако ето то­ва раз­бе­ре­те правилно, то Вие ще раз­бе­ре­те по пра­ви­лен на­чин и случая, ко­га­то не­що въз­дейс­т­ву­ва от­вън в спо­ме­на­то­то фи­но разреждане.

След ка­то има­те ко­жа­та с ней­ни­те по­ри и с всич­ки оне­зи процеси, ра­зиг­ра­ва­щи се на мес­та­та на връз­ка­та с порите (вж. рис.27) и ако в банята, в ко­ято пос­та­ви­те човека, са фи­но раз­п­ре­де­ле­ни кап­чи­ци­те розмарин, то­га­ва Вие лес­но ще видите, че тук меж­ду ко­жа­та и меж­ду фи­но раз­п­ре­де­ле­ни­те кап­чи­ци роз­ма­рин въз­ник­ва взаимодействие, ако мо­га та­ка да на­ре­ка - тук би­ва пре­диз­ви­ка­но не­що подобно; тук бива предизвика но едно възбуждане на сетивния процес. Този въз­буж­дащ се­ти­вен про­цес въз­дейс­т­ву­ва вър­ху чо­веш­кия Аз, ка­то пов­ли­ява включ­ва­не­то му в не­го­вия скелет. И още тук мо­жем ве­че да видим, че ако всичко то­ва бъ­де нап­ра­ве­но пра­вил­но - раз­би­ра се при­ло­же­но навреме, не ко­га­то ве­че е къс­но - че ако нап­ри­мер под­си­ли­те ко­жа­та на гла­ва­та с то­зи въз­буж­дащ про­цес на фи­но раз­п­ре­де­ле­ни­те в теч­нос­т­та кап­чи­ци розмарин, Вие ве­че бих­те мог­ли да се пре­бо­ри­те с та­къв един пе­ри­фе­рен про­цес ка­то косо- пада. Необходимо е са­мо то­ва да бъ­де нап­ра­ве­но по пра­ви­лен начин. И така, тук не­що въз­дейс­т­ву­ва на повърхността, в пе­ри­фе­ри­ята на чо­веш­кия организъм.

А се­га да приемем, че то­ва пра­вил­но вза­имо­дейс­т­вие на Аза с чо­веш­ко­то ус­т­ройс­т­во би­ва на­ру­ше­но отвън. Азът на­ис­ти­на не пред­с­тав­ля­ва прос­то ня­как­ва точка, въз­дейс­т­ву­ва­ща око­ло са­ма­та се­бе си. И то­ва въз дейс­т­вие око­ло се­бе си всъщ­ност оз­на­ча­ва фор­мо­об­ра­зу­ва­ща­та си­ла за це­лия чо­веш­ки организъм, азо­ва­та ор­га­ни­зи­ра­ща си­ла се раз­п­рос­ти­ра в ця­ло­то чо­веш­ко устройство, про­ник­ва навсякъде. Представете си са­мо, че на ня­как­во мяс­то нас­тъ­пи ин­султ от­вън та­ка че то­ва вза­имо­дейс­т­вие на Аза с чо­веш­ка­та фор­мо­об­ра­зу­ва­ща си­ла би­ва раз­чу­пе­но отвън, то­га­ва ще бъ­де необходимо, на то­ва мяс­то да бъ­де пре­диз­ви­ка­но нещо, което да из­хож­да от ас­т­рал­но­то устройство, раз­по­ло­же­но ед­на сте­пен по­-нис­ко от азо­во­то устройство, та­ка да про­ник­не чо­веш­ко­то устройство, че на Азът да му ста­не по­-лес­но да раз­гър­не сво­ите ле­чеб­ни си­ли на мястото, къ­де­то е въз­ник­нал външ­ния инсулт. Ако ис­ка­те да ка­же­те на ас­т­рал­но­то тяло, на то­ва ас­т­рал­но тяло, което, как­то ве­че го описах, е раз­по­ло­же­но по­-на­вът­ре - то­ва ли­чи от не­го­вия фантом: Ей ти, я ела тук, има ра- бота за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложи те един истински компрес с арника. С на­ла­га­не­то на по­до­бен ком­п­рес с ар­ни­ка вър­ху не­що из­къл­че­но или дру­го по- добно, ко­ето имен­но пред­с­тав­ля­ва външ­ния инсулт, от­с­лаб­ващ Аза в не­го­ва­та си­ла на въздействие, с то­ва на­ла­га­не Вие ще из­ви­ка­те ас­т­рал­но­то тя­ло от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза. И тук Вие има­те не­що пред се­бе си, ко­ето дейс­т­ву­ва урав­но­ве­ся­ва­що на повърхността, в пе­ри­фе­ри­ята на човека. Това оба­че в дейс­т­ви­тел­ност съз­да­ва ос­но­ва за срав­ня­ва­не на то­зи вън­шен свят в не­го­ви­те раз­лич­ни субстанции, до­кол­ко­то то­зи свят мо­же да по­мог­не пе­ри­фе­ри­ята със сво­ите субстанции, склон­ни лес­но да раз­ши­ря­ват се­бе си; и тези субстанции, склонни към разширя- ване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат