Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина

ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Ако пра­вил­но оце­ним по­до­бен факт, то ние ще под­гот­вим ос­но­ва­та пър­во за ця­ла­та диетика, след то­ва оба­че за опаз­ва­не­то за всич­ко здравотво- рно, ко­ето тряб­ва да въз­дейс­т­ву­ва вър­ху та­зи област. Така съ­що и увре- жданията, ко­ито мо­гат да нас­тъ­пят в та­зи област, мо­гат по то­зи на­чин пос­те­пен­но и сис­те­ма­тич­но да бъ­дат разпознати. Защото по­мис­ле­те си са­мо за следното. Проследете въз­дейс­т­ви­ето - ис­кам да ка­жа - на амо­няч­на­та сол вър­ху чо­веш­кия организъм. Почитателят на съв­ре­мен­на­та ес­тес­т­ве­на на­ука ще каже: на първо място амонячните соли, които мо- гат да бъдат поднесени например под формата на нишадър, въздейст- вуват - тъй както би трябвало да кажем именно в духа на съвременна- та наука - въздействуват например върху мускулно-моторната нервна система на сърцето. Само че ця­ла­та та­зи нер­в­на система, ко­ято би тря- б­ва­ло да бъ­де моторна, пред­с­тав­ля­ва ед­на нелепост. Както ве­че дос­та­тъч­но подчертах, не съ­щес­т­ву­ва раз­ли­ка меж­ду сетивната и меж­ду моторните нерви. Цялото то­ва схва­ща­не пред­с­тав­ля­ва ед­на нелепост. Това, за ко­ето ста­ва дума, е не­що съ­щес­т­ве­но по­-различно. Това, за ко­ето ста­ва дума, е следното: докато амонячните соли продължават сво- ето въздействие - да кажем в рамките на областта, простираща се от вкусовия процес до кръвотворния процес, до тогава във вътреш- ността е налице едно продължение на вкусовото въздействие, и това продължение на вкусовото въздействие представлява същевременно и процес в астралното тяло, която например се изразява в отделянето на пот. По то­зи на­чин Вие пог­леж­да­те ди­рек­т­но в про­це­са на от­де­ля­не на пот, в из­вес­тен сми­съл и в про­це­са на от­де­ля­не на урина, ако сте в със­то­яние да въз­п­ри­еме­те та­зи пър­ва част от хра­нос­ми­ла­тел­на­та дей- ност на чо­ве­ка ка­то про­дъл­же­ние на вку­со­вия процес. Защото мо­ля Ви, не­ща­та на­ли сто­ят така: когато погледнем на това, което се осъщест- вява предимно в тази област, то в съществената си част тук става дума за приемане на поднесените хранителни вещества чрез вътреш- ните телесни течни отделяния. Това е същественото. Всичко, ко­ето тук вли­за в съображение, по­-мал­ко или по­ве­че всъщ­ност се свеж­да до то­ва раз­т­ва­ря­що дейс­т­вие на те­лес­на­та теч­ност вър­ху хра­ни­тел­ни­те веще- ства. Това раз­т­ва­ря­що дейс­т­вие има и сво­ето противодействие. Противо-

Виждате ли, не­об­хо­ди­мо е по то­зи на­чин да пог­лед­нем в про­ти­ча­щи­те процеси. Защото та­ка ние по­лу­ча­ваме под­тик да из­с­лед­ва­ме външ­ния свят, начина, по кой­то то­зи вън­шен свят про­явя­ва се­бе си в ак­та на со­ле­об­ра­зу­ва­не и об­ра­зу­ва­не­то на живак. Ние фор­ме­но мо­жем да че­тем във външ­ния свят онова, ко­ето би тряб­ва­ло да се из­вър­ши във вът­реш­нос­т­та на организма. Само че чо­ве­кът тряб­ва да бъ­де раз­г­леж­дан ви­на­ги във връз­ка с то­зи вън­шен свят. След то­ва прос­ле­дя­ва­ме по­-на­та­тък те­зи амо­няч­ни соли, ко­га­то из­вър­ш­ват своя пре­ход в кръвотворението, там те ал­ка­ли­зи­рат кръвта. В по­-на­та­тъш­ни­те стъп­ки по своя път те сти­гат до там, из­хож­дай­ки от дол­ния човек, да въз­дейс­т­ву­ват вър­ху гор­ния човек, и да пре­диз­вик­ват ре­ак­ция на от­го­вор в гор­ния човек. Ала на­й-­ин­те­рес­но­то е, че тук се из­вър­ш­ва ед­но пъл­но обръщане. Тук се из­вър­ш­ва ед­но пъл­но об­ръ­ща­не на процесите. Това об­ръ­ща­не на про­це­си­те мо­же да бъ­де ха­рак­те­ри­зи­ра­но приб­ли­зи­тел­но по след­ния начин: докато в долната част се стреми да действува като сетивен човек, да действува в обла- стта на вкусовото възприятие, след това започва обратното - цялата работа се обръща наопаки - долният човек се насочва повече по посока на възприемането, а горният човек се насочва повече към това, което въздействува на възприятието. И пос­ле­ди­ца­та от то­ва е следната: до- като преди това е настъпило един вид рефлекторно действие, което аз характеризирах като изходящо от астралното тяло, сега процесът се обръща и протича по такъв начин, че в известна степен се осъществя-ва рефлектира що действие отдолу, т.е. отдолу идва нещо, което съо-

Какво всъщ­ност пред­с­тав­ля­ва ця­ло­то формиране на зъбите в не­го­ва­та реалност? Това е дви­же­ние на ми­не­ра­ли­зи­ра­щия про­цес по по­со­ка от­вът­ре навън. Когато по­ник­нат всич­ки­те пос­то­ян­ни зъби, то­га­ва то­зи процес, из­т­лас­к­ващ ми­не­ра­ли­за­ци­ята по по­со­ка навън, е дос­тиг­нал сво­ята край­на цел. На не­го то­га­ва се про­ти­во­пос­та­вя сексуализиращия про- цес, на­со­чен от­но­во по по­со­ка навътре. Това са два про­ти­во­по­лож­ни процеса, про­ти­во­дейс­т­ву­ва­щи си един на друг по­доб­но на ри­тъ­м-­зъ­бо­об­ра­зу­ва­щия и сек­су­али­зи­ра­щия процес. В съ­ща­та степен, в ко­ято зъ­бо­об­ра­зу­ва­щия про­цес приключва, от дру­га­та по­со­ка за­поч­ва сек­су­али­зи­ра­щия процес. Но ако раз­г­ле­да­те не­ща­та по то­зи начин, Вие съ­що та­ка ще видите, че в чо­ве­ка има и един друг процес, по­ляр­но про­ти­во­по­ло­жен на про­це­са на дви­же­ние на зъбите, имащ по­со­ка об­рат­на навътре, и в дейс­т­ви­тел­ност то­зи про­цес има мно­го об­що с из­т­лас­к­ва­не­то на зъби- те. Това е перисталтичното движение на червата. Това са два процеса, тяс­но свър­за­ни по­меж­ду си. Или всичко, ко­ето при­над­ле­жи на пе­рес­тал­тич­но­то движение, е тяс­но свър­за­но с другото, ко­ето в дру­га­та по­со­ка оси­гу­ря­ва фор­ми­ране­то на зъбите. Този про­цес на дви­же­ние на чер­ва­та е тяс­но свър­зан с опол­зот­во­ря­ва­не­то на флу­ора в чо­веш­кия организъм. Можем да кажем: ако този процес на движение на червата протича по-бързо, по-интензивно, отколкото това би трябвало да става според индивидуалността на даден човек, тогава това ще въздействува об- ратно в смисъл на разрушаване на зъбите, и по-точно върху всичко оно- ва, което нормално флуорът би трябвало да извършва в човешкия орга- низъм. За то­ва е необходимо, ко­га­то зъ­бо­ле­ка­рят забележи, че зъ­би­те се увредени, да да­де съвет, ця­лос­т­на­та хра­нос­ми­ла­тел­но­-д­ви­га­тел­на дей- ност на чо­ве­ка да бъ­де на­ма­ле­на по интензивност, би­ло чрез това, че пред­пи­ше външ­но ме­ха­нич­на почивка, ако про­фе­си­ята на чо­ве­ка поз­во­ля­ва това, би­ло чрез това, че вне­се в хра­нос­ми­ла­не­то ус­по­ко­ява­щи сред- ства, с ко­ито малко, нем­но­го да на­ма­ли ин­тен­зив­нос­т­та на дви­же­ни­ето на червата.

Ала ре­гу­ли­ра­не­то на та­зи дейност има осо­бе­но значение, и тя би­ва сти­му­ли­ра­на чрез под­чи­не­на­та на рит­мич­ни за­ко­ни дейност на крайниците, на ко­ито за­ко­ни аз ве­че обър­нах внимание: дейността на ръцете и на
дланите и на краката и стъпалата, която може да бъде особено добре стимулирана чрез евритмичното регулиране на движенията, тъй като евритмичните движения одухотворяват движенията въобще.

Ако оба­че физ­кул­тур­ни­ят еле­мент нах­луе твър­де сил­но в чис­то фи­зи­оло­гич­на­та сфера, то­га­ва ма­ха­ло­то се от­к­ло­ня­ва в греш­на посока, и лес­но мо­жем да въз­дейс­т­ву­ва­ме по по­со­ка на обратното. Ето за­що е по­нят­но, че занимания, как­то обик­но­ве­ни­те тан­цо­ви занимания, с ко­ито би­ват ан­га­жи­ра­ни на­й-­ве­че момичетата, мо­гат да въз­дейс­т­ву­ват по вре­ден на­чин вър­ху зъ­бо­об­ра­зу­ва­щия процес, та­ка че в ни­ка­къв слу­чай не бих­ме мог­ли да кажем: как стана така, че момичета, които много тънцуват, имат много по-лоши зъби отколкото момчетата? Важното е то­ва тан­цу­ва­не да бъ­де оду­хот­во­ре­но и да не бъ­де прекалено. От дру­га страна, що се от­на­ся до дви­же­ни­ето на ръцете, тряб­ва да кажем, че съ­що та­ка е не­об­хо­ди­мо да не се пре­ка­ля­ва с пле­те­не­то на ед­на или две куки, за­що­то ве­че ще по­лу­чим про­ти­во­по­лож­но­то въз­дейс­т­вие на това, ко­ето бих­ме по­лу­чи­ли при ед­но пра­вил­но при­ло­же­ние на та­зи дейност при човека. Така виждаме, как в дейс­т­ви­тел­ност до­ри и в та­зи об­ласт се осъ­щес­т­вя­ва об­ръ­ща­не на ме­ха­нич­но­-ви­ди­мо­то движение. Първо зъ­бо­об­ра­зу­ва­щи­ят про­цес е об­ра­тен на хра­нос­ми­ла­тел­ния процес. След то­ва оба­че е мно­го важно, че об­ратно на­со­че­но на чо­веш­ко­то движение, на спо­соб­нос­т­та да се придвижва, е движението, вло­же­но в хра­нос­ми­ла­тел­ния процес. Тук е за­ло­же­но из­к­лю­чи­тел­но мно­го по от­но­ше­ние из­г­раж­да­не­то на човека. Това, че чо­ве­кът мо­же да хо­ди напред, и това, че в об­рат­на­та по­со­ка се осъ­щес­т­вя­ва сти­му­ла­ци­ята на не­го­во­то храносмилане, в то­ва е за­ло­же­но из­к­лю­чи­тел­но много. С то­ва до­ри мо­жем да пос­тиг­нем нещо, човек, ко- й­то има твър­де муд­но храносмилане, да бъ­де при­вик­нат да пра­ви физ­кул­тур­ни уп­раж­не­ния с хо­де­не назад. По то­зи на­чин ние въз­дейс­т­ву­ва­ме сти­му­ли­ра­що вър­ху не­го­ва­та хра­нос­ми­ла­тел­на дейност. Всички те­зи не- ща, съб­ра­ни от чис­то ем­пи­рич­ни записки, се прев­ръ­щат в нещо, в ко­ето мо­жем да про­ник­нем вътрешно, ако ос­вет­лим чо­ве­ка ду­хов­но­-на­уч­но по от­но­ше­ние на ця­ла­та не­го­ва конституция.

Искам да Ви обър­на вни­ма­ние и на още нещо. Виждате ли, ако пре­ми­нем се­га на nux vomica, то ще наб­лю­да­ва­ме ед­но на­ис­ти­на чуд­но въз­дейс­т­вие вър­ху човека. На как­во се дъл­жи то­ва въздействие? Необходи- мо е да из­с­лед­ва­ме nux vomica при ед­но оп­ре­де­ле­но обстоятелство, и то­га­ва ще дос­тиг­нем до ней­но­то въздействие, ще до­би­ем вът­ре­шен пог­лед за ней­но­то въздействие. Необходимо е да из­с­лед­ва­те nux vomica при махмурлук, и то­га­ва ще ви­ди­те как­во въз­дейс­т­вие има тя. Всички ос­та­на­ли въз­дейс­т­вия мо­гат да бъ­дат лес­но пренебрегнати, ако наб­лю­да­ва­ме въз­дейс­т­ви­ето на nux vomica вър­ху чо­ве­ка - махмурлия. При мах­мур­лук се из­вър­ш­ва ед­но ис­тин­с­ко об­ръ­ща­не на ця­ла­та чо­веш­ка ор­га­нич­на дей-
ност. Та на­ли мах­мур­лу­кът пред­с­тав­ля­ва про­дъл­же­ние на процес, про­ти­чащ из­ця­ло в пър­вия тракт на хра­нос­ми­ла­тел­на­та дейност. Махмурлу- кът настъпва, ко­га­то това, ко­ето при на­пи­ва­не с ви­но или с бира, или с шампанско, про­ти­ча до при­ема­не­то на ве­щес­т­ва­та от лим­фо­- и кръ­вот­вор­ни­те процеси, ко­га­то то­ва пре­ми­не в те­зи процеси; тогава тези об- ласти в човешкия организъм, които всъщност са призвани да разтва- рят, се превръщат във вид сетивен орган, и вместо човекът да насочва своята главна сетивна дейност по посока на външния свят, да влиза в комуникация с външния свят, имащ пред себе си Земята с нейните про- цеси, това, което той е направил със себе си, го принуждава да въз- приема по посока навътре, защото в този случай той има вътре в себе си една дейност, стигнала твърде подобна на външната земна дей- ност. Там от­въд не­го­ва­та чрев­на дейност в сфе­ра­та на лим­фо и кръ­вот­вор­на­та дейност, се­га е раз­по­ло­же­на един вид зем­на дейност, един вид вън­шен свят, един вът­ре­шен вън­шен свят. Човекът е пре­вър­нал се­бе си във вът­ре­шен вън­шен свят и въз­п­ри­ема по един ужа­сен на­чин всичко, ко­ето е вът­ре в него, и ко­ето ни­как не го смущава, ко­га­то го въз при­ема отвън, за­що­то не­го­ва­та вът­реш­ност не е при­го­де­на към това, да се прев­ръ­ща в Земя, не­го­ва­та вът­реш­ност е приз­ва­на тък­мо на това, да се от­тег­ля от та­зи Земя. В то­зи случай, оба­че чо­ве­кът си из­г­раж­да вът­ре в се­бе си ед­на ис­тин­с­ка Земя, нещо, ко­ето всъщ­ност би би­ло мно­го по-подхо- дящо, ако мо­жех­ме да го из­ва­дим из­ця­ло на­вън и ако имах­ме на­око­ло хора, ко­ито се­тив­но да го възприемат, ко­ито би­ха мог­ли да го възпри­емат отвън. Ала в то­зи слу­чай чо­ве­кът има въз­мож­ност да въз­п­ри­ема със сво­ята раз­по­ло­же­на по­ве­че към вът­реш­нос­т­та вътрешност.

Срещу всичко, ко­ето нас­тъп­ва тук, въз­дейс­т­ву­ва nux vomica, по причина, че до­ка­то нас­тъ­пи ес­тес­т­ве­ния ле­че­бен процес, - за­що­то на­й-­чес­то в то­зи слу­чай нас­тъп­ва раз­би­ра се един мо­щен ес­тес­т­вен ле­че­бен про­цес - до­то­га­ва чув­с­т­ви­тел­нос­т­та спря­мо та­зи външ­на вът­реш­ност би­ва под­тис­на­та от nux vomica. Поради то­ва че е подтисната, вът­ре раз­по­ло­же­ни­ят вън­шен про­цес не би­ва смущаван, на ко­ето по­чи­ва и ле­чеб­но­то въз­дейс­т­вие на nux vomica. Това ле­чеб­но въз­дейс­т­вие се дъл­жи на обстоя- телството, че би­ва от­с­ла­бе­но про­дъл­же­ни­ето на ме­та­мор­фо­зи­ра­лия вку­сов процес, ко­ето про­дъл­же­ние ве­че не въз­дейс­т­ву­ва сму­ща­ва­що вър­ху онова, ко­ето е раз­по­ло­же­но от­въд про­дъл­же­ния вку­сов процес. По то­зи на­чин би­ва пре­диз­ви­ка­но един вид лечение.

А се­га приемете, че е на­ли­це обратното. Извършва се не усил­ва­не на про­дъл­же­ния вку­сов процес, т.е. на раз­т­ва­ря­ща­та дейност, но се осъ­ще- с­т­вя­ва под­тис­ка­не­то на същия, при ко­ето раз­т­ва­ря­не­то не сти­га докрай. Да приемем, че не­ща­та сто­ят по след­ния на­чин в чо­веш­кия организъм: вместо да бъде разтварянето в нужната степен това, което възприе-
маме от външния свят и то да бъде въвлечено в солевия процес, вътре- шността се оказва твърде слаба и не успява да го включи в солеобразуващия процес. Първата об­ласт на хра­нос­ми­ла­тел­на­та дейност дейс­т­ву­ва по та­къв начин, как­то би тряб­ва­ло да действува, ако да­дем nux vomica, и тя дейс­т­ву­ва по то­зи на­чин естествено, по си­ла­та на друг един процес; в този случай веществата, не достигнали до нужната степен на разтва- ряне, ще се опитат да се приспособят към този процес. Ако не са дос­тиг­на­ли до оп­ре­де­лен изход, те не мо­гат да пре­ми­нат брега, съ­щес­т­ву­ващ меж­ду вку­со­об­ра­зу­ва­ща­та и кръ­вот­вор­на­та дейност, те не мо­гат да прек­ра­чат то­зи бряг. По та­зи при­чи­на те тър­сят път в про­ти­во­по­лож­на­та посока, и въз­ник­ва всич­ко онова, сре­щу ко­ето ние пос­ле мо­жем да се борим, прос­то ка­то сти­му­ли­ра­ме раз­т­ва­ря­що­то действие, при ко­ето под­тис­ка­ме ве­щес­т­ва­та чрез дейс­т­ви­ето на nux vomica. И на всичко, ко­ето в слу­чая е по­ело по един пог­ре­шен път, на всич­ко то­ва ние мо­жем да се про­ти­во­пос­та­вим с по­мощ­та на thujа (thuja fccidentalis - дър­во­то на жи­во­та - бел. прев.). Ето тук има­те по­ляр­на­та про­ти­во­по­лож­ност меж­ду nux vomica и tнuja, противоположност, из­ве­де­на от чо­веш­ка­та природа. Ала то­ва ни по­каз­ва съ­що така, че ви­на­ги тряб­ва да пог­леж­да­ме към ця­лос­т­но­то ус­т­ройс­т­во на човека, за­що­то за­ко­но­мер­нос­ти­те в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм имат значение, ко­ето ни­как не би­ва да се подценява.

Дейностите, на­со­че­ни към из­т­лас­к­ва­не­то на всич­ко онова, ко­ето про­ти­ча в дол­ния чо­век по по­со­ка на гор­ния човек, всич­ки те­зи дейнос­ти кул­ми­ни­рат в ак­та на съня. Човек тряб­ва да бъ­де мно­го предпазлив, ко­гато же­лае да ха­рак­те­ри­зи­ра съня.

Защото е вярно, че съ­нят е ед­но от на­й-­доб­ри­те ле­чеб­ни средства, но са­мо тогава, ко­га­то съ­нят не про­дъл­жа­ва ни­то по-дълго, ни­то по­-к­рат­ко време, от­кол­ко­то е не­об­хо­ди­мо за съ­от­вет­на­та ин­ди­ви­ду­ал­ност на чове- ка. Един сън, кой­то е твър­де дъ­лъг за съ­от­вет­на­та индивидуалност, мо­же да бъ­де болестотворен. Чрез твър­де про­дъл­жи­тел­ния сън се осъ­щес­т­вя­ва ед­но твър­де сил­но про­цеж­да­не през то­зи бряг, кой­то аз описах; твърде много от първата област на храносмилането преминава в лимфо и кръвотворната дейност. Човек изоб­що е неп­ре­къс­на­то из­ло­жен на та­зи възможност. Долната част на ор­га­низ­ма спи непрекъснато, та­ка че чо­ве­кът е неп­рес­тан­но из­ло­жен на възможността, кръв­та му да за­бо­лее чрез дол­на­та част на организма. Тук чо­ве­кът но­си сам в се­бе си ле­чеб­но­то средство, ко­ето оба­че е съ­об­ра­зе­но с нор­мал­ния чо­веш­ки организъм. Този нор­ма­лен чо­веш­ки ор­га­ни­зъм има в се­бе си стремежа, неп­ре­къс­на­то да раз­бо­ля­ва се­бе си чрез съня. Само, че то­зи стре­меж би­ва из­ця­ло урав­но­ве­сен чрез же­ляз­но­то съ­дър­жа­ние на кръвта. За се­га желязото е на­й-­важ­ния за чо­ве­ка метал, дейс­т­ву­ващ в не­го­вия организъм, кой­то ме­тал дейс­т­ву­ва урав­но­ве­ся­ва­що в по­со­ка да нор­ма­ли­зи­ра всич­ко онова,
ко­ето в сми­съл на из­ли­шес­т­во пре­ми­на­ва от еди­ния про­цес в другия. Тъй ка­то Вие си обяс­ня­ва­те ня­кои за­бо­ля­ва­ния чрез оп­ре­де­лен не­дос­тиг на кръвта, с по­мощ­та на това, ко­ето то­ку що казах, та­ка Вие от дру­га страна, ако при­ла­га­те же­ля­зо­то в дос­та­тъч­но раз­реж­дане, та­ка че да бъ­де дейс­т­ви­тел­но срод­но с пос­то­ян­но про­ти­ча­щия про­цес на хо­ме­опа­ти­зи­ра­не в гор­ния човек, та­ка Вие ви­на­ги ще по­ма­га­те на ор­га­низ­ма да пре­одо­ля­ва раз­ру­ши­тел­ни­те процеси, на­соч­ва­щи се от­до­лу нагоре. Другите ме­тал­ни процеси, ид­ва­щи в съ­об­ра­же­ние при човека, са, как­то ве­че ви- дяхме, за­мес­те­ни от чо­веш­ки­те дейности.

В то­ва от­но­ше­ние бих же­лал още вед­нъж нак­рат­ко до обоб­щя нещата, про­из­ти­ча­щи от ця­лос­т­ния дух на мо­ите лекции. Днес ние от­но­во по­со­чих­ме лим­фо­-к­ръ­вот­вор­на­та дейност в човека. Тя пред­с­тав­ля­ва по­ляр­ност на това, ко­ето се про­явя­ва в ми­не­ра­ли­зи­ра­щия про­цес при медта. Ето за­що съ­щес­т­ву­ва род­с­т­во меж­ду те­зи про­це­си и медта. Задачата би се със­то­яла в следното, да се изясни, че те­зи про­це­си при­над­ле­жат и на дол­ния човек, са­мо на на­й-­гор­на­та част на дол­ния човек, и по та­зи при­чи­на съ­щес­т­ву­ва по­доб­но род­с­т­во с медта, ко­ето род­с­т­во е сил­но на­со­че­но към са­ма­та ме­д-­об­ра­зу­ва­ща сила, такава, как­ва­то осъ­щес­т­вя­ва тя на Земята. Защото всичко, ко­ето е свър­за­но с дол­на­та част на човека, е свъ- р­за­но със зем­ни­те процеси.